Последно променен на Неделя, 01 Август 2010 11:54

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

Изх. № 24-33-374  
Дата: .…………… .2008 г.

Относно: третиране на доставки на стоки при условията на консигнационен договор

Във връзка с поставените въпроси във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 24-33-374/03.08. 2007г. е изложена следната фактическа обстановка:
Представляваното от Вас юридическо лице има сключен договор с английска фирма за предоставяне на стоки по договор за консигнация. В условията на същия, е предвидено, че в края на всеки месец, на база на извършените от българското дружество продажби на стоките по договора, ще бъде отчитана покупката на стоките от чуждестранната фирма. За тази цел на българската фирма е предоставена ценова листа на стоките. В края на месеца, на база отчета за продадени стоки от българското юридическо лице, английската фирма ще издава оригинална фактура по количество и стойност на същите.

Въпросите Ви са:
Как следва да се отчита вътреобщностното придобиване от българската фирма, когато контрагента на същата не издава фактура при пристигането на стоките на територията на Република България, а издава такава, когато стоките бъдат продадени на трети лица на територията на страната въз основа на предоставения отчет?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси, на основание чл.10, ал.1, т.10 от Закона за националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
Предвид факта, че в българското търговско право консигнационният договор няма изрична правна уредба, при доставки на стоки, извършвани по силата на такъв договор, облагането с данък добавена стойност се извършва в съответствие с разпоредбите на ЗДДС, третиращи комисионния договор. Редът за облагане на комисионните договори е определен в Глава 1 4 от Закона за данък върху добавената стойност.
Действащият ЗДДС приема, че при изпълнението на договора за консигнация на стоки /чл. 127, ал. 2 от ЗДДС/ , възникват три доставки:
- доставка на стоки между консигнатора и трето лице, данъчното събитие за която
възниква при извършването на продажбата и прехвърлянето на собствеността върху стоката;
- доставка на стоки между консигнанта и консигнатора;
- доставка на услуга между консигнатора и консигнанта, като данъчната основа е
възнаграждението на консигнатора, и данъчното събитие се определя по общите правила на
закона.
 

При консигнация консигнаторът извършва продажбите от свое име, но за сметка на консигнанта. За целите на данъчното облагане се приема, че когато данъчно задължено лице действа от свое име и за чужда сметка, то е получило и предоставило стоките.
Доставката между консигнанта и консигнатора има за предмед стоката, която е предмет и на доставката между консигнатора и третите лица.Законът приема, че датата на възникване на данъчното събитие при тази доставка се определя по общите правила, но не може да бъде по-късна от датата на възникване на данъчното събитие между консигнатора и третото лице, а данъчната й основа е данъчната основа на доставката между него и третото лице. Доставчик при тази доставка е консигнантът.

В конкретния случай страните по договора са се договорили в края на всеки месец да се отчитат извършените продажби на третите лица и консигнаторът да получава възнаграждение в определен размер.
Възприета търговска практика е консигнантът да фактурира на консигнатора само стоките, които действително са продадени на трети лица. В този случай стоката първо се продава на третите лица и след това се предоставя и фактурира на консигнатора.
По силата на чл. 6, ал. 2, т. 4 от ЗДДС, доставката се реализира при фактическото предоставяне на стоките на консигнатора. В съответствие с чл. 25, ал. З, т. 1 от ЗДДС, данъчното събитие за доставката възниква на същата дата и за консигнанта възниква задължение да го начисли.

Видно от изложената фактическа обстановка, Вие попадате в хипотезата на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
При вътреобщностно придобиване доставчикът е регистрирано по ДДС лице в друга държава членка, а получателят е регистрирано по материалния закон у нас лице. Мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, поради което е и облагаемо с данък в размер на 20 на сто, който се начислява и е изискуем от получателя.
Начисляването на данъка по реда на чл.68 от ЗДДС се извършва чрез съставяне на протокол с реквизитите по чл.117, ал.2 от същия закон, в 15-дневен срок от датата, на която данъкът е станал изискуем.
Чл. 63 от Закона регламентира данъчното събитие и изискуемостта на данъка при вътреобщностно придобиване. Съгласно алинея първа на тази разпоредба, данъчното събитие при ВОП възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната. Данъкът, в този случай, става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие, съгласно ал. З на същата разпоредба.
Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗДДС, независимо от ал. З, данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата, когато тази фактура е издадена преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие.

Предвид гореизложеното и обстоятелството, че съгласно договора, Вие фактически получавате стоката,/ чл. 6, ал. 2, т. 4 от ЗДДС/, за Вас данъкът става изискуем на 15- то число на месеца, следващ месеца, през който сте получили същата, освен, ако фактурата не е издадена от доставчика преди тази дата.
Следва да се имат предвид разпоредбите на чл. 58, ал. З и 4 от ППЗДДС, съгласно които в случай на вътреобщностно придобиване на стоки, във връзка с фактическо получаване на стоки по чл. 6, ал. 2, правото на приспадане на данъчен кредит може да се упражни и когато доставчикът на стоката не е издал документ, който отговаря на изискванията на чл. 114 от ЗДДС.
В тези случаи лицето, което извършва придобиването, трябва да разполага с други документи, удостоверяващи данъчната основа на получените стоки по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС.
 
С оглед на което, следва да се съобразите с посочените по-горе разпоредби на материалния закон при отчитане на визираните в Запитването доставки.

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ: 
МАРИЯ МУРГИНА

Подобни статии:
 

Реклама