В случай, че не направят това, може да понесат санкция

В края на годината  всички работодатели преизчисляват годишния  данък върху заплатите на работниците и служителите си. Затова разпоредбата на чл. 49 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), регламентираща  определянето на годишния данък, се превръща в  един от най-четените  законови текстове. Посочената разпоредба дава възможност  на работниците и служителите да уредят   годишното си данъчно задължение чрез работодателя по основно правоотношение.  Това им  дава две предимства. Едното е, че при наличие само на доходи по основно трудово правоотношение, респ. и трудов договор за допълнителен труд, декларирани пред работодателя по основно трудово правоотношение, към 31.12 . на т.г., е налице възможност  да не се подава годишна данъчна декларация. Другото, че при ползване на предвидените в закона данъчни облекчения работодателят по основно правоотношение (а не приходните органи) може да върне надвнесения  през годината данък (при това до 31.01. на следващата година).

Една от съществените промени в ЗДДФЛ от 01.01.2008 г. е включването на правоотношенията по договор за управление и контрол с местни физически лица в обхвата на трудовите правоотношения. Затова  тази година в текстовете на разпоредбата на чл. 49 от ЗДДФЛ  ще бъде търсен отговорът на един нов въпрос. Този въпрос е може ли местно физическо лице, работещо единствено по договор за управление и контрол, вече  да не подава годишна данъчна декларация, а годишното му задължение да се определя и урежда от работодателя аналогично на работниците и служителите.

От 1.01.2008 г.  изрично е посочено, че  правоотношенията с лицата по договор за управление  и контрол за целите на данъчното облагане се приемат за трудови правоотношения  (т. 26, б. "з"   от § 1 на ДР на ЗДДФЛ). Ето защо се прие, че всичко,  което е валидно за данъчното третиране на трудовите правоотношения  е валидно и за договорите за управление и контрол.  

Разпоредбите на чл. 49 от ЗДДФЛ, се базират на термините: основно трудово правоотношение,  работник и служител, трудов договор за допълнителен труд. Тези разпоредби са ясни и  разбираеми  единствено по отношение на лица, работещи по трудови договори.  В тях изрично е дефинирано, че годишният данък се определя от работодател по основно трудово правоотношение  (а не просто от работодател) на работника и служителя (а не на лице по трудово правоотношение) (чл. 49, ал. 1 от ЗДДФЛ). Казано е също, че работодателят  по основно трудово правоотношение включва придобития при другия работодател доход при изчисляване на годишната данъчна основа, когато работникът или служителят през данъчната година има или е имал трудов договор за допълнителен труд при друг работодател или е имал основно трудово правоотношение при друг работодател (а не трудово правоотношение при друг работодател) (чл. 49, ал. 2 от ЗДДФЛ).

Действително ЗДДФЛ дава определение на понятието трудово правоотношение, което е доста по-широко от правоотношенията с работници и служители по КТ, но не дава разширително тълкуване на трудов договор за допълнителен труд или на работник и служител - все термини, ползвани при трудови правоотношения по смисъла на КТ, респ. служебни правоотношения.  Не дефинира и понятието основно трудово правоотношение.  Такова понятие  е изяснено в т. 12 на § 1 от ДР на КТ -  всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд.

И така може ли да се приеме, че аналогично на останалите разпоредби в ЗДДФЛ, свързани с данъчното теритране на трудовите правоотношения, текстовете на  чл. 49 от ЗДДФЛ са автоматично приложими  и за лицата по договори за управление  и контрол?  При ползваните понятия, специфични за трудови правоотношение по КТ, без да са предефинирани в ЗДДФЛ  – по-скоро не. Според чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове  разпоредбите на тези актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. Ето защо е твърде  възможно,  ако към лице, работещо единствено  по договор за управление  и контрол,  се приложи разпоредбата на чл. 49 от ЗДДФЛ и съответно то не подаде годишна декларация по чл. 49 от ЗДДФЛ - да бъде санкционирано за неподаване на такава.

От друга страна обаче, в единствените указания за данъчното третиране  на доходите по договори за управление  и контрол след приравняването им към трудовите правоотношения, поместени в интернет страницата на НАП, е посочено: "доходите от възнаграждения по договори за управление и контрол, начислени за труд, положен преди 1 януари 2008 г., но изплатени след тази дата, не следва да се облагат с авансов данък по реда на глава осма от ЗДДФЛ. Същите се включват обаче при определянето на годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения в годината на придобиването им (2008 г.), съответно при определянето на годишния размер на данъка за доходите от този източник по реда на чл. 49 от ЗДДФЛ".

Посоченото тълкуване в по-голяма степен съответства на  логиката на приравняване на данъчното третиране на  правоотношенията по договор за управление  и контрол на тези по трудов договор по Кодекса на труда. Според нас е странно лицата по договори за управление и контрол да прилагат всички разпоредби, третиращи облагането на доходи по трудово правоотношение  с изключение  само на една – разпоредбата, даваща възможност за  определяне на годишния данък от страна на работодателя. За съжаление  при съществуващите законови текстове,  даже да се пренебрегне специфичната терминология (работник, служител, трудов договор  от полагане на допълнителен труд),  разпоредбата на чл. 49  от ЗДДФЛ  пак  е  трудно приложима за лицата по договори за управление и контрол.  Най-вече защото не е ясно кой е работодателят по основно трудово правоотношение, който следва да извърши преизчисляването на данъка.

Доц. д-р Людмила Мермерска  
Източник: Дневник

 

Реклама