Последно променен на Петък, 31 Декември 2010 13:35

Относно: данъчно третиране на консумативни разходи за електроенергия, вода и др., платени от наемател на наемодател и на разходите за ремонт на нает актив

Във връзка с Ваше писмено запитване с вх. № 24-32-195/01.06.2007 г.. Национална агенция за приходите Ви уведомява следното:

Според изложеното в запитването едноличният търговец ползва безвъзмездно за дейността си помещение, собственост на физически лица съгласно сключен договор на 20.09.2004 г. Видно от приложения договор ……………. , в качеството си на ЕТ се е договорил да заплаща изразходваната от него електрическа енергия, вода и разходи за ремонт и подобрения на въпросния имот, не заплаща наем за същия и е поел задължението при заличаване на фирмата от търговския регистър да прехвърли всички активи от баланса. Поставените въпроси са следните:
1. Има ли право едноличният търговец направените текущи разходи (ел. енергия, вода и др.) и разходите за ремонт да ги осчетоводи като данъчно признати разходи по реда на ЗКПО?
2. Има ли право да ползва данъчен кредит за горепосочените разходи съгласно ЗДДС и да опише съответните документи в дневника за покупките?

Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси на основание чл. 10, ал. 1. т. 10 от Закона за националната агенция за приходите изразявам следното становище:

По първия поставен въпрос:
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ но смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.
По силата на чл. 4. ал. З от Закона за счетоводството предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.
В тази връзка при заплащане на разходите за ел. енергия и вода за ползваното търговско помещение от едноличния търговец на всяко от физическите лица собственици на сградата, следва да се извърши надлежно документиране на стопанската операция с първичен счетоводен документ. При наличието на договор и първичен документ за разхода са налице основанията за отчитане на разходите за консумативите по използване на наетото помещение като разходи за външни услуги. В случай, че не са спазени изискванията на чл.10 ал, 1 от ЗКПО счетоводните разходи, които не са документално обосновани не се признават за данъчни цели на основание чл. 26, т. 2 от същия закон.
Освен горното на основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Следователно за да бъде признат разходът за данъчни цели, следва да бъдат спазени изискванията на Закона за счетоводство и приложимите счетоводни стандарти /НСФОМСП или МСФО/.
По отношение на разходите за ремонт не може да се изрази категорично становище за данъчното им третиране, т.е. в запитването не е изяснено дали са разходи за текущ ремонт или става въпрос за извършени разходи за подобрения на наетия актив (търговско помещение).
При положение, че извършените последващи разходи за ремонт, свързани с наетия актив не водят до увеличаване на икономическата изгода от този актив, спазени са изискванията на Глава шеста от ЗКПО и не са налице обстоятелства по чл. 26 от ЗКПО за едноличния търговец, то тогава разходите следва да бъдат признати за данъчни цели, ако са документално обосновани.
В случай, че тези разходи водят до увеличаване на икономическата изгода от наетите или предоставени за ползване дълготрайни активи, на основание чл. 51. ал. 1, т. З от ЗКПО следва да бъдат отчетени като данъчен дълготраен нематериален актив. Съгласно чл.67 от ЗКПО счетоводните разходи, формиращи данъчен амортизируем актив, включително последващите разходи, не се признават за данъчни цели.
Ако в изпълнение на представения договор ремонтите или подобренията са извършени от наемодателите и се заплащат на тях от наемателя, необходимо е за същите последният да притежава първичен счетоводен документ.

По втория поставен въпрос:
Съгласно чл. 69. ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (в сила от 01.01.2007 г.) правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74 от ЗДДС, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Според текста на чл. 70, ал. З,т. З от ЗДДС, ограничението на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС не се прилага за стоките или услугите, използвани при безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател за ремонт на нает или предоставен за ползване актив, когато активът е бил нает или предоставен за ползване на държателя/ползвателя непрекъснато за срок не по-кратък от три години.
В този аспект, ако извършите ремонт на наетият от Вас или предоставен Ви за ползване актив, когато същият е бил нает или Ви е предоставен за ползване непрекъснато за срок не по-кратък от три години, ще е приложима разпоредбата на чл. 70, ал.З, т.З от ЗДДС - имате право на данъчен кредит за стоките или услугите, използвани при безвъзмездното извършване на услуги за ремонт на наетия или предоставения за ползване актив при спазване на условията по чл. 71 и 72 от ЗДДС.


ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ:
МАРИЯ МУРГИНА
Източник: НАП

Подобни статии:
 

Реклама