ОТНОСНО: Данъчно третиране на разходите, свързани с експлоатация на автомобил, работно облекло и командировки

В отговор на Ваше писмено запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението" гр. …….. и препратено по компетентност в Дирекция „Данъчно-осигурителна методология" на Националната агенция за приходите (вх. № 24-32-139/06.04.2007 г.), Ви уведомявам следното:

В запитването поставяте няколко въпроса, които според предмета могат да бъдат условно разделени на три групи - относно експлоатацията на автомобил, относно работно облекло, както и по отношение на командировките в страната.

По отношение на автомобила се сочи, че същият е придобит във връзка с осъществяване дейността на търговеца. В хода на осъществяването й същият е констатирал, че разходната норма на гориво съгласно техническата документация на автомобила е по-ниска от тази стойност в условията на реална експлоатация.

Подателят на запитването относно работното облекло посочва, че същото се изисква и използва съобразно спецификите на услугите, предмет на дейността. От една страна работно облекло се използва при работа в амбулаторни условия, а от друга - при работа извън лекарските кабинети при домашни посещения и медицинско осигуряване на спортни състезания.

Предметът на тази група въпроси включва наред с работното облекло и използвани лични предпазни средства.

Относно третата група въпроси, свързани с командировки, подателят не сочи фактическа обстановка. С оглед изложеното в писменото запитване предмет на разглеждане в настоящото изложение са следните въпроси:

1. Кои разходи по поддръжка и експлоатация на автомобил се признават за данъчни цели ?
2. По какъв начин следва да се определя разхода за гориво на
автомобила с оглед данъчно третиране на тези разходи ?
3. Какво работно облекло и лични предпазни средства се признава за разход с оглед спецификата на предмета на дейност ?
4. Как следва да се оформят документите при командироване на лица ?
При така изложената фактическа обстановка съобразявайки относимата нормативна уредба на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за националната агенция за приходите изразявам следното становище:

По първи и втори въпрос от запитването:
Съгласно § 1, т. 39 от ДР на ЗКПО като "разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства" са посочени счетоводните разходи за:
а) горива, гориво-смазочни материали и други консумативи;
б) резервни части;
в) труд за ремонт, включително за бояджийски и тенекеджийски услуги;
г) технически прегледи и паркинг;
д) козметика и аксесоари.
За да бъдат признати разходите, свързани с експлоатацията на въпросното моторно превозно средство следва да бъде доказано реалното им използване за дейността на едноличния търговец. Документирането и отчитането на транспортните разходи следва да се извършва при стриктно спазване на ЗСч и приложимия Счетоводен стандарт /СС/ 2 „Отчитане на стоково-материалните запаси".
Основен счетоводен принцип е документалната обоснованост на стопанските операции (чл. 4, ал. З от ЗСч), който в този случай се обвързва с видовете документи, опосредстващи отчитането на транспортните разходи и в частност разходите за гориво.
Наличието на първичен счетоводен документ е задължително условие за доказване покупката на горивата. При липсата на такъв документ за придобиване на практика е невъзможно последващо доказване на изразходването, респективно - на отчитането и признаването на разход за гориво.
Предвид горното се налага извод, че разходите за гориво на моторни превозни средства не се регулират за данъчни цели, само ако са спазени изискванията на нормативните актове. Следва да се има предвид, че ако в хода на данъчно производство се установи нарушение на горецитираните изисквания, то с отчетените разходи ще се увеличи финансовия резултат при данъчното му преобразуване на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО.
Наред с изложеното е необходимо да се има предвид и хипотезата на чл. 204, т. З от ЗКПО, която предвижда облагане с данък на разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленската дейност на едноличния търговец. В този случай разходите се облагат с данък в размер на 10 на сто съгласно чл. 216 от ЗКПО.
В допълнение относно поставеният въпрос за отчитане на разхода на горива и смазочни материали следва да се посочи, че съгласно изразено становище на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация" при Министерство на транспорта и съобщенията с писмо изх. № ОД-01817/01.10.2003 г., Република България е ратифицирала със закон присъединяването на страната към „Европейска спогодба за приемане на еднакви технически предписания за колесни превозни средства, оборудване и части, които могат да бъдат монтирани и/или използвани за колесни превозни средства, и на условията за взаимно признаване на одобрения, издавани на основата на тези предписания"/ДВ бр. 1 от 2000 г., в сила от 21.01.2000 г./ От тази дата по отношение нормите за разход на горива и смазочни материали се прилагат нормите, посочени в техническата документация на автомобила, издадени от производителя на колесното превозно средство.

По трети въпрос от запитването:
Задълженията на работодателя за осигуряване на работно облекло и лични предпазни средства е регламентирано подробно в разпоредбите на КТ, глава 13-та, озаглавена „Здравословни и безопасни условия на труда", както и специални материално-правни регламенти с оглед спецификата на осъществяваната от търговеца дейност.
Разпоредбата на чл. 296 от Кодекса на труда е обща разпоредба, която установява правото на работниците и служителите на работно и униформено облекло. Редът и начинът на осъществяване на това право са установени в Наредбата за безплатното работно и униформено облекло (обн., ДВ, бр. 8 от 1987 г.; изм., бр. 38 от 1990 г.), която действа и понастоящем. Съгласно чл. 7 от посочената наредба работно облекло се осигурява на работниците и служителите от предприятията от материалната и нематериалната сфера, когато условията на работа налагат да се запази личното им облекло. Списъкът на работниците и служителите по длъжности и професии, които имат право на работно облекло, се определя от работодателя (чл. 8 от цитираната наредба). С този списък се определят и видът, моделът, материята, цветът, отличителните знаци (когато е необходимо) и сроковете за износването. Сроковете на износване на работното облекло се определят въз основа на сертификат за сроковете за износване и изискванията за ползването и поддържането, който предприятието производител е длъжно да предостави при доставката.
Разходите, направени от работодател в изпълнение на вменени му с нормативен акт задължения и отчетени съгласно ЗСч и действащите счетоводни стандарти, не подлежат на регулиране за данъчни цели (с аргумент от чл.Н от ЗКПО).

По четвърти въпрос от запитването
Относно документирането на стопанските операции следва да се имат предвид изискванията на чл. 10 от ЗКПО, разпоредбите на Закона за счетоводството относно задължителните реквизити на първичните счетоводни документи, тъй като именно те са основание за записване на стопанските операции за първи път в счетоводните регистри, както и разпоредбите на Наредбата за командировките в страната.

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ:
М. МУРГИНА
Изпочник: НАП

 

Реклама