Прилагане на чл. 37 от ЗКПО при отписване на вземане, погасено по давност

Печат
Неделя, 13 Септември 2009 15:56
Последно променен на Понеделник, 09 Август 2010 20:13

Относно: относно прилагането на чл.37 от ЗКПО при отписване на вземане, погасено по давност

Уважаеми Господа ,

Във връзка с Ваше писмо и поставения в него въпрос относно данъчното третиране на формиран разход, по повод на отписано, погасено по давност вземане, изразяваме следното становище:

Съгласно чл.34, ал. 1 от ЗКПО приходите и разходите от последващи оценки на активи и пасиви не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.В чл.37 от ЗКПО е регламентирано данъчно регулиране на непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки на вземания по реда на чл. 34 от ЗКПО. Формираните данъчни временни разлики се признават за данъчни цели в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства посочени в точки от 1 до т.6 на чл.37 ал.1 от ЗКПО.

От посоченото в писмото е видно, че се касае не за обезценка на вземане, а за отписване на вземане поради изтекла давност. По тази причина формираният разход, при отписване на вземането, не подлежи на данъчна регулация чрез преобразуване в увеличение на финансовият резултат. Визираните в писмото обстоятелства за отписване на вземането, следва надлежно да са доказани.
Осчетоводеният разход, в резултат на отписване на вземане ще бъде признат за данъчни цели само при условие, че отписването е станало при спазване изискванията на счетоводното законодателство (налице са неопровержими доказателства, че вземането е несъбираемо). Това означава, че трябва да бъдат анализирани причините за отписване на всяко едно вземане, за да се установи дали отписването е в съответствие със счетоводното законодателство.В тази връзка, следва да извършите инвентаризация на активите и пасивите преди съставяне на Годишния счетоводен отчет на предприятието в т.ч. и на вземанията и задълженията. За извършване на тази инвентаризация е необходимо да бъдат изпратени писма до съответните контрагенти за потвърждаване на вземанията и задълженията. За установяване на съответните разлики между фактически и счетоводни данни се съставя протокол. На база резултатите от инвентаризацията ръководството на предприятието трябва да вземе решение за тяхното третиране и размера на тяхната счетоводна оценка.

Изводът, който може да бъде направен от гореизложеното, е че разходът от отписване на вземане като несъбираемо би бил признат за данъчни цели, ако е налице достатъчна сигурност, че вземането не може да бъде събрано, като преценката за това следва да бъде извършена при спазване на счетоводното законодателство. Във връзка с това е необходимо да се подчертае, че ако дадено вземане бъде отписано без да са налице обективни причини и доказателства за това, че същото е несъбираемо, отчетеният разход би бил непризнат за данъчни цели на основание чл. 77, ал.1 от ЗКПО или чл.16, ал.2, т.З от същия закон в зависимост от конкретните факти и обстоятелства, свързани с отписването на съответното вземане.

ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „ОУИ” ПЛОВДИВ:
Г.ТЪРНОВАЛИЙСКИ
Източник: НАП

Подобни статии: