Последно променен на Понеделник, 14 Септември 2009 23:17

РАЗЯСНЕНИЕ № 96-00-372 относно данъчно и осигурително третиране на възнаграждение по трудов договор с чуждестранно физическо лице

ЗДДФЛ – чл. 24, чл. 42, ал. 2 и ал. 4, чл. 75, §1, т. 26 от ДР;
ЗКПО – чл. 10, ал. 1 и ал. , чл. 13, §1, т. 5 от ДР;
Регламент (ЕИО) № 1408/71 – чл. 14(2)(б)(i);
Регламент (ЕИО) № 574/72 – чл. 12а

ОТНОСНО: Данъчно и осигурително третиране на възнаграждение по трудов договор с чуждестранно физическо лице

Описана фактическа обстановка:
Белгийски гражданин е нает по трудов договор във фирма Х на непълно работно време и ще получава определена месечна сума, съгласно трудовия договор. Основната трудова дейност на чуждестранното лице е в Белгийска компания и местожителството му е в Белгия. Лицето притежава сертификат Е101, издаден от белгийските власти.

Зададени въпроси:
1. Каква сума трябва да се преведе на чуждестранното лице, какви удръжки от брутното възнаграждение следва да се направят? Трябва ли да му се удържат лични социални осигуровки върху дохода в България и в какъв размер?
2. Кой трябва да привежда на Белгийската система за социално осигуряване социалните осигуровки, определени върху дохода в България – българската фирма или белгийската фирма?
3. Ако трябва да се плащат социални осигуровки към Белгийската система за социално осигуряване от българската фирма Х, то тогава частта от осигуровките, определени като задължителни за сметка на работодателя, но с процент по белгийската система трябва ли да се признаят за разход на българската фирма?

Нашето становище:
В отговор на първи въпрос:
По отношение на данъчното третиране на получавания доход:
По смисъла на т.26, §1 от ДР на Закона за данъците върху доходите на физически лица
/ЗДДФЛ/ „трудови правоотношения” са правоотношенията с работници и служители по Кодекса на труда. А съгласно чл.10 от Кодекса на труда същия се прилага за всички трудови правоотношения с български и смесени предприятия.
На основание чл.75 от ЗДДФЛ когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Р България се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Между Р България и Кралство Белгия е сключена Спогодба за избягване на двойното облагане с данъци на дохода и имуществото. В изпълнение на чл.15, т.1 от Спогодбата заплатите и други подобни възнаграждения, които местно лице на едната договаряща държава получава от трудова дейност, извършвана в другата държава се облагат само в държавата, в която се полага трудът. Изключение от това правило, посочено в т.2 на чл.15 от Спогодбата, т.е. облагане на възнаграждението в държавата, на която лицето е местно се извършва ако:
а/ лицето пребивава в другата държава не повече от 183 дни през данъчната година
б/ възнаграждението се плаща от работодател или за сметка на работодател, който не е местно лице на другата държава
в/ възнаграждението не е за сметка на място на стопанска дейност или определена база, каквито работодателят има в другата държава.

Предвид на гореизложеното за възнагражденията на белгийския гражданин, получавани по силата на сключения трудов договор с българската фирма ще са приложими разпоредбите на чл.42 и следващи от ЗДДФЛ за облагане на доходите от трудови правоотношения.
На основание чл.42 ал.2 от ЗДДФЛ месечната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл.24, начислен за съответния месец се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице по реда на Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и Закона за здравното осигуряване/ЗЗО/. При неизпълнение на посоченото изискване, т.е. ако осигурителните вноски не са определени по реда на КСО и ЗЗО, с техния размер не се намалява облагаемия доход. Размерът на дължимия данък се определя, като месечната данъчна основа се умножи по данъчната ставка 10 на сто /чл.42,ал.4 от ЗДДФЛ/.
При определяне на годишния данък за доходи от трудови правоотношения са приложими нормите на чл.25 във връзка с чл.49, ал.1 от ЗДДФЛ.

По отношение на задължителното обществено осигуряване:
От 1 януари 2007 г. Република България прилага европейските актове за координиране на схеми за социална сигурност. Съгласно чл. 14(2)(б)(i) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 г. лице, което е обичайно наето на работа на територията на две или повече държави-членки, е подчинено на законодателството на държавата-членка, в която пребивава, ако отчасти упражнява дейността си на тази територия, или ако работи за няколко предприятия или няколко работодатели, чиито седалища или места на стопанска дейност се намират на територията на различни държави-членки.
В разглеждания казус белгийски гражданин, с постоянно местожителство в Белгия, работи по два трудови договора - в белгийска компания и за българско търговско дружество. Съгласно упоменатото координационно правило лицето следва да остане подчинено на белгийското законодателство, което се установява с удостоверение Е 101, издадено от компетентната институция в Белгия. Докато не бъде анулирано или обявено за невалидно, това удостоверение Е 101, издадено в съответствие с чл. 12а от Регламент № 574/72, който определя реда за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71, е задължително както за Националната агенция за приходите, компетентна да определя приложимото законодателство съобразно разпоредбите на Дял ІІ от Регламент (ЕИО) № 1408/71, така и за българското търговско дружество, наело на работа белгийския гражданин.
В разглеждания случай българският работодател е необходимо да се информира какви са задълженията му на осигурител във връзка с осигуряването на наетия от него белгийски гражданин по националното законодателство на Белгия. В съответствие с белгийското законодателство се определят:
- осигурените социални рискове (схемите за социална сигурност);
- осигурителния доход;
- размера на дължимите осигурителни вноски;
- разпределението на осигурителните вноски между осигурител и осигурено лице;
- сроковете и реда за внасяне на осигурителните вноски;
- други задължения, предвидени в белгийското законодателство.
Предвид изложеното, въпросите относно осигуряването на белгийския гражданин по националното законодателство на неговата държава не са от компетентността на Националната агенция за приходите.
По отношение на признаването за разход на определените като задължителни, за сметка на работодателя, осигуровки на чуждестранно лице назначено по трудов договор в местно юридическо лице;
Разпоредбите на Кодекса на труда съгласно чл.10 от същия, се прилагат за всички трудови правоотношения с български и смесени предприятия в страната, както и за трудови правоотношения на български граждани с чужди предприятия в страната или с български предприятия в чужбина, доколкото не е предвидено друго в закона или в международен договор, по който страна е Република България.
За всяка от страните по трудовото правоотношение възникват насрещни права и задължения. Изхождайки от съдържанието на тези права и задължения, установени в Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове, уреждащи трудовите правоотношения, Вашата фирма, явавайки се работодател на това чуждестранно лице / белгийски гражданин/, следва да отчита разходите за работна заплата и осигурителни вноски по този трудов договор, като се съобрази с изложеното по-горе в настоящето писмо, относно прилагането на ЗДДФЛ и осигурителното законодателство.

За да бъдат признати за данъчни цели, разходите за работна заплата и и осигурителни вноски определени като задължителни за работодателя, освен общите регламенти на счетоводното законодателство, следва да бъдат спазени и специфичните изисквания на ЗКПО, като: извършването на разхода да е пряко свързан и да обслужва стопанската дейност на данъчно задълженото лице; да е налице съпоставимост на приходи и разходи; разходът да е пряко относим към отчетния период, за които е намален финансовият резултат; разходът да не представлява "скрито разпределение на печалбата" по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО; разходът да не е отчетен при хипотезите за отклонение от данъчно облагане по реда на Част първа от Глава четвърта на закона и т. н.
Документалната обоснованост следва да е в съответствие с изискванията на чл.10, ал.1 и ал.2 от ЗКПО, където е определено, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на чл.7 от Закона за счетоводството, отразяваш вярно стопанската операция.
Документална обоснованост с налице и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.

Видно от изложеното, няма законова пречка разходите за работна заплата и осигурителни вноски да се признаят за разход на българската фирма. Задълженията за начисляване на тези разходи произтичат от качеството на «Работодател» за «Х» ООД, правната рамка на сключеният трудов договор, Регламент /ЕИО/ 1408/71 и издаден сертификат от белгийските власти Е101 за внасяне на осигурителни вноски по белгийското осигурително законодателство, както и разпоредбите на чл.13 от ЗКПО, който регламентира приоритетно прилагане на разпоредбите на международен договор, ратифициран от Р.България.

Източник: НАП

 

Реклама