Последно променен на Неделя, 01 Август 2010 11:44

РЪКОВОДСТВО

ОТНОСНО ИЗИСКВАНИЯТА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДОХОДИ ОТ СПЕСТЯВАНИЯ ОТ АГЕНТ-ПЛАТЦИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 2003/48/ЕО от 3 юни 2003 година относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания

Списък на използваните съкращения: 

НАП – Национална агенция за приходите

ДОПК – Данъчно-осигурителен процесуален кодекс

ЗКПО – Закон за корпоративното подоходно облагане

ЗКИ - Закон за кредитните институции

ЗППЦК - Закона за публичното предлагане на ценни книжа

ЗЗД – Закон за задълженията и договорите

ЗА – Закон за адвокатурата

ЗННД - Закон за нотариусите и нотариалната дейност

ТЗ – Търговски закон

Директивата - Директива 2003/48/ЕС от 03 юни 2003 г.

ДИН – данъчен идентификационен номер

КИС – колективна инвестиционна схема

ЧАСТ 1

Въведение

Директива 2003/48/ЕС създаде определени задължения за Р. България, изразяващи се в необходимостта от приемане на съответните закони, подзаконови нормативни актове и административни разпоредби, с които българското законодателство да бъде приведено в съответствие с нея. Едно от тези задължения бе сключване и привеждане в действие на споразуменията и конвенциите относно облагането с данък на доходи от спестявания с десет зависими и асоциирани територии (островите в Ламанша, Остров Ман и зависимитe и асоциирани територии в Карибския басейн), които са извън фискалната територия на ЕС, но са потвърдили, че ще прилагат договорените в Директивата мерки за облагане с данък на доходите от спестявания под формата на лихвени плащания. Директивата е транспонирана във вътрешното законодателство на Р. България с разпоредбите на чл. 143м до чл. 143у от ДОПК (Дял втори, Глава шестнадесета, Раздел VІ от ДОПК-Процедура за обмен на информация с държавите - членки на Европейския съюз, относно доходи от спестявания). Основата цел на Директивата и сключените въз основа на нея 10 споразумения и конвенции е да се гарантира, че физическите лица – местни за данъчни цели на държава-членка на ЕС,които получават доходи от спестявания от друга държава-членка, включително и от някоя от 10-те зависими или асоциирани територии, ще бъдат облагани с данък в държавата, на която са местни лица.

Директивата предвижда два принципни режима на облагане на доходите от спестявания.

Според първия режим, който ще се прилага по отношение на България, доходите от спестявания под формата на лихвени плащания се облагат само в държавата, на която притежателят на дохода е местно лице, като държавата на източника на дохода не облага тези доходи с данък при източника. При този режим държавата на източника на дохода поема задължението да предоставя автоматично информация на компетентния орган на държавата на местното лице на годишна база, най-късно шест месеца след края на съответната данъчна година, относно притежателя на дохода, платеца и лихвеното плащане.

Според алтернативния режим, предвиден в Директивата, който ще прилагат три държави - Белгия, Австрия и Люксембург, по време на преходния период, определен в Член 10(2) на Директивата, тези три държави няма да предоставят автоматично информация относно притежателя на дохода, платеца и лихвеното плащане, като за сметка на това ще налагат данък при източника върху лихвените плащания, извършени към местни лица на друга държава-членка. Посочените три държави поемат и задължението да превеждат 75% от постъпленията от този данък при източника в бюджета на държавата-членка, на която притежателят на дохода е местно лице. Предвидена е обаче възможност притежателите на дохода от лихвени плащания да бъдат освободени от облагане с данък при източника в посочените три държави, ако те изразят съгласие компетентните органи на държавата, на която са местни лица, да бъдат уведомявани за получения доход (лихвеното плащане). Друга възможност е представянето пред агент-платеца на специално издадено удостоверение за освобождаване от данък при източника. След изтичането на преходния период по чл. 10(2) от Директивата, посочените три държави приемат прилагането на автоматичен обмен на информация, както е предвидено в Глава ІІ на Директивата.

България е задължена да осъществява (предоставя) автоматичен обмен на информация по отношение на всички държави-членки относно доходите от спестявания изплатени от източници в България.

Във всяко от подписаните споразумения и конвенции е възприет един от двата режима по Директивата, като споразуменията с Аруба, Ангила и Монтсерат предвиждат режим на двустранен автоматичен обмен на информация, споразумението с Каймановите острови предвижда режим на автоматичен едностранен обмен на информация, само от страна на Каймановите острови, а споразуменията с Гърнси, остров Ман, Джърси, Холандски Антили, Британски Вирджински острови и островите Търкс и Кайкос предвиждат автоматичен обмен на информация за изплатените доходи от спестявания и/или режим на удържане на данък при източника в съответните територии.

Механизмите на Директивата са насочени към предотвратяване на отклонението от данъчно облагане на доходите от спестявания. За постигането на тази цел е разработена система за обмен на информация между държавите на агент-платците и на притежателите на доходи от спестявания. Тази система създава специфични задължения и отговорности за българските агент-платци (виж по-долу Част 2), изразяващи се в предоставяне на информация на изпълнителния директор на НАП. По този начин се гарантира данъчното облагане на тези доходи в държавата на местното лице. Прилагането на Директивата същевременно цели по-ефективната борба срещу изпирането на пари.

Директивата регламентира основните задължения на агент-платците, свързани с изплащане на доходи от спестявания на физически лица, които са местни на някоя от държавите-членка на ЕС. Задължението за предоставяне на информация възниква само в случаи на трансграничност, т.е. когато притежателят на дохода е местно физическо лице за данъчни цели в държава-членка, различна от държавата- членка, в която е установен агент-платеца на дохода от спестяване.

С пет държави, които не са членки на ЕС ( т.нар. съгласно Директивата трети страни) - Швейцария, Сан Марино, Монако, Андора и Лихтенщайн, е постигната договореност да прилагат мерки, еквивалентни на тези заложени в Директивата. Посочените държави ще предоставят автоматично информация относно български местни лица – притежатели на доходи от спествявания. Българските агент-платци обаче, не следва да предоставят информация за изплатените доходи на физически лица от посочените пет държави.

В настоящето ръководство, когато става въпрос за притежатели на доходи от спестявания, се имат предвид както физически лица от 26-те държави-членки на ЕС, така и физически лица от 9 зависими и асоциирани територии - Холандски Антили, Аруба, Ангила, Търкс и Кайкос, Джърси, Гърнси, Монтсерат, Британски Вирджински острови и остров Ман. Българските агент-платци следва да предоставят информация за изплатени доходи от спестявания на физически лица от всички посочени държави. Споразумението с Каймановите острови предвижда режим на автоматичен едностранен обмен на информация, само от страна на Каймановите острови и поради това българските агент-платци нямат задължение за предоставяне на информация за доходите от спестявания, изплатени на местни лица на Каймановите острови.

Съгласно § 20 към ЗИД на ДОПК, първото предоставяне на информация от агент-платците и първият обмен между компетентните органи на държавите-членки при условията и по реда на чл. 143м до 143у вкл. от ДОПК, трябва да се извършва в срок до 30 април, съответно 30 юни 2008 г., за доходите, изплатени през 2007 г.

Освен в ДОПК, разпоредби свързани с Директива 2003/48/ЕС са включени и в Закона за кредитните институции (ЗКИ) и Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК). Съгласно чл. 62, ал. 11 от ЗКИ (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) банките предоставят на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите информация относно доходите от спестявания при условията и по реда на Дял втори, Глава шестнадесета, Раздел VI от ДОПК (чл. 143м-143у). Съгласно чл.71, ал. 8 от ЗППЦК (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) инвестиционният посредник предоставя на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите информация относно доходите от спестявания при условията и по реда на Дял втори, Глава шестнадесета, Раздел VI от ДОПК.

Цел на ръководството

Ръководството е разработено в помощ на лицата, които сами се идентифицират като агент-платци, както и за физическите лица - притежатели на доходи от спестявания. Възможно е периодично изменение и допълнение на ръководството, с оглед актуализирането му. Настоящото ръководство е с практическа насоченост, като целта му е да осигури помощ при дефинирането, изясняването и спазване на законовите изисквания за предоставяне на информация за доходите от спестявания. Предмет на ръководството са следните въпроси:

- кой е агент платец; специфичен случай на агент-платец;

- какви са отговорностите на агент-платеца;

- какво представляват доходите от спестявания;

- кой е притежател на доходи от спестявания;

- как се идентифицира притежателя на доходи от спестявания;

- в кои случаи и каква информация трябва да бъде предоставена на изпълнителния директор на НАП.

Ръководството е предназначено да бъде в помощ на банки, финансови институции, инвестиционни посредници, брокери и др. лица, които извършват плащания на доходи от спестявания или разпределят доходи от колективни инвестиционни схеми (КИС). Кръгът на лицата, които могат да бъдат агент-платци на практика е неограничен.

ЧАСТ 2

Агент-платец

За целите на Директивата агент-платец е всеки стопански субект (§1, т.14 от ДР на ДОПК), който изплаща пряко или като посредник доход от спестявания (лихви) на физическо лице, което се явява притежател (бенефициент) на този доход. Агент-платец, който е местно лице на България или е чуждестранно лице, което изплаща доходи чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на България, се смята за местен агент-платец ( § 1, т.15 от ДР на ДОПК).

„Стопански субект” е всяко физическо или юридическо лице или неперсонифицирано дружество, което изплаща доходи от спестявания при осъществяване на своя бизнес или професия. На практика това може да бъде самият длъжник по вземане за дълг или лице, наето/упълномощено от длъжника или притежателя на дохода, което да извършва/получава плащанията. Обикновено агент-платецът е лицето, което е последното звено във веригата от изплащането на дохода, но са възможни изключения от това правило като всеки случай трябва да се разглежда и анализира самостоятелно.

Примери за агент-платци, които извършват плащания на доход от спестявания:

  • Самите длъжници при пряко изплащане на доходи на чуждестранни физически лица.

  • Лица, които носят отговорността за изплащането на дохода от спестявания от името на длъжници.

Случаи, при които стопанския субект не може да бъде квалифициран като агент-платец:

  • Стопанският субект не изплаща доходи от спестявания при осъществяване на своята дейност;

  • Физическото лице, в полза на което е извършено плащането, е местно лице за данъчни цели на България или на държава извън обхвата на Директивата;

  • Стопанският субект изплаща доходи от спестявания на неперсонифицирано дружество, което е специфичен случай на агент-платец (143р от ДОПК);

Едно лице няма да се счита за агент-платец по отношение на конкретно плащане на доходи от спестявания, ако извършва това плащане към лице, което също се явява агент-платец.

 

Примери:

  • Едно чуждестранно физическо лице германски гражданин е открило сметка в българска банка и получава доходи от лихви. Това е най-ясният случай, в който банката е агент-платец.

  • Едно дружество емитира облигации, като сключва договор с банка, която поема отговорност да обслужва всички разплащания, обслужването на клиентите и т.н. В този случай банката е агент-платец, защото тя носи отговорността за организацията и изплащането на доходите от името на длъжника

Специфичен случай на агент-платец

Поради особената правна същност на неперсонифицираните дружества, е предвидена специална регламентация в ДОПК. Чл. 143м, ал. 1, т. 2 от ДОПК предвижда местните стопанските субекти да предоставят информация на изпълнителния директор на НАП и за агент-платци по чл. 143р, на които изплащат доходи от спестявания. Съгласно чл. 143р от ДОПК всяко неперсонифицирано дружество, на което се изплащат доходи от спестявания от стопански субект се смята за агент-платец от момента на получаване на тези доходи, освен ако докаже на стопанския субект, че:

1. е юридическо лице, с изключение на avoin yhtio (Ay), kommandiittiyhtio (Ky)/oppet bolag или kommanditbolag във Финландия и handelsbolag (HB) или kommanditbolag (KB) в Швеция, или

2. се облага с данък според правилата за облагане на печалбата, или

3. е приравнено на или е колективна инвестиционна схема, лицензирана в държава-членка, или

4. изплатените доходи не са в полза на притежател на дохода.

Съгласно чл. 143с, ал. 1 от ДОПК местните стопански субекти предоставят на изпълнителния директор на НАП информация относно наименованието и адреса на неперсонифицираното дружество, както и общия размер на изплатените доходи от спестявания. Тази информация трябва да се предостави до 30 април на годината, следваща годината на изплащането на доходите от спестявания.

Под „всяко неперсонифицирано дружество“ се има предвид както българските, така и чуждестранните неперсонифицирани дружества от държавите-членки на ЕС или асоциираните и зависими територии.

Неперсонифицираните дружества не представляват самостоятелен правен субект по смисъла на гражданското право. Но от друга страна, съгласно българското данъчно законодателство за данъчни цели те са приравнени на юридически лица (чл. 2, ал. 2 от ЗКПО) и като такива са субекти в производствата по ДОПК. От това не следва, че българските неперсонифицирани дружества отговарят на условието по  т. 1 и информация за тях като агент-платци не следва да бъде подавана. За тях следва да се прилагат правилата описани по-долу.

Съгласно българското законодателство неперсонифицираните дружества могат да бъдат например:

1. граждански дружества по чл. 357-364 от ЗЗД

2. консорциум по чл. 275-276 от ТЗ

3. адвокатски съдружия по чл. 52 от ЗА

4. сдружения на нотариуси по чл. 34а от ЗННД

Съгласно разпоредбата на чл. 357 от ЗЗД с договора за дружество две или повече лица се съгласяват са обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска цел. По своя характер това е многостранен договор, в който волеизявленията на отделните лица са еднакви по съдържание и насочени към една и съща крайна цел, като усилията за постигането й характеризират участниците в гражданското дружество като съдружници. Гражданското дружество не е персонифицирано и с дружествения договор не се учредява нов правен субект. То не е юридическо лице, не е обособено като корпоративна структура с отделно имущество и органи, а носител на правата и задълженията са самите съдружници. Във взаимоотношенията с третите лица, които са насочени към постигането на общата стопанска цел, участват отделните съдружници, а не самото дружество. Вътрешните отношения между съдружниците се уреждат с клаузите на договора за дружество.

Консорциумът е договорно обединение на търговци за осъществяване на определена дейност. Съгласно чл. 276 от ТЗ организационната форма, която може приеме консорциума е гражданско дружество по чл. 357-364 от ЗЗД или някое от изброените търговски дружества по чл. 64, ал. 1 от ТЗ. В първия случай ще се прилагат съответно правилата на чл. 357-364 от ЗЗД, докато във втория случай консорциумът е юридическо лице и създаването и дейността му ще следват правилата на съответния вид търговско дружество.

Съгласно чл. 52 от ЗА адвокати и адвокатски дружества могат да обединяват дейността си чрез договор за съдружие, съответно съгласно чл. 34а от ЗННД нотариусите могат да се сдружават и действат съвместно. И в двата случая към отношенията между участниците се прилагат правилата на чл. 357-364 от ЗЗД относно гражданското дружество. Договорът за адвокатското съдружие следва да е в писмена форма и се регистрира в адвокатския съвет.

Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 6 от Закона за регистър БУЛСТАТ посочените по-горе неперсонифицирани дружества подлежат на вписване в регистъра БУЛСТАТ.

Неперсонифицираните дружества не са ограничени до изброените по-горе форми, като в различните държави те могат да бъдат такива образувания като тръстове, съдружия, инвестиционни клубове и много други.

За да не бъде подавана информация относно получаваните доходи от спестявания от едно неперсонифицирано дружество, то следва да отговаря на някое от условията изброени в чл. 143р, ал. 1, т. 1-4 от ДОПК. Пред стопанския субект следва да бъде представено официално доказателство, че това неперсонифицирано дружество:

- има статут на юридическо лице – извлечение от търговски регистър, от което да е видна правната форма на образуванието или друг официален удостоверителен документ.

- подлежи на облагане с данък според правилата за облагане на печалбата – удостоверение, издадено от съответния компетентен орган

* Централното управление на НАП ще издава такива удостоверения по молба на българските неперсонифицирани дружества, за да послужат в чужбина.

- представлява колективна инвестиционна схема, лицензирана в държава-членка – лиценз, удостоверение или друг документ, издаден от съответния регулативен орган на държавата- членка.

- е направило избор да бъде третирано като колективна инвестиционна схема - прилага се удостоверение, издадено от съответния компетентен орган.

По отношение на българските неперсонифицирани дружества, информация по чл. 143с не следва да бъде предоставяна, ако местният стопански субект има информация за актуален ЕИК по БУЛСТАТ на това неперсонифицирано дружество. В случай, че такава информация липсва, българските неперсонифицирани дружества могат да предоставят на местния стопански субект регистрационно удостоверение или карта за идентификация по БУЛСТАТ или удостоверение за регистрация в НАП (Образец Окд-111). Ако никой от тези документи не бъде предоставен и това неперсонифицирано дружество не попада в изключенията на чл. 143р, ал. 1, т. 1-4 от ДОПК, местният стопански субект е длъжен да предостави на изпълнителния директор на НАП информация относно наименованието и адреса на неперсонифицираното дружество, както и общия размер на изплатените доходи от спестявания.

Едно неперсонифицирано дружество може да избере да бъде приравнено на колективна инвестиционна схема и да бъде третирано за целите на Директивата като такава. Резултатът от този избор, е че това неперсонифицирано дружество ще бъде третирано като агент-платец, когато изплаща лихва в полза на притежател на доход и в това си качество следва задължително да подаде информация. Когато местен стопански субект извърши плащане на доходи от спестявания на едно неперсонифицирано дружество, което не отговаря на условията на чл. 143р, ал. 1, т. 1-4 от ДОПК и не е избрало да бъде приравнено на колективна инвестиционна схема (т.е., това неперсонифицирано дружество ще има качеството на агент-платец), то този местен стопански субект следва задължително да предостави на изпълнителния директор на НАП информация за своето наименование и адрес, ЕИК по БУЛСТАТ, както и наименованието и адреса на неперсонифицираното дружество, което ще бъде квалифицирано като агент-платец по чл. 143р, заедно със размера на изплатените от стопанския субект на този агент-платец доходи от спестявания (чл. 143с от ДОПК).

 

ЧАСТ 3

Доходи от спестявания

В § 1, т. 16 от ДР на ДОПК са изброени видовете доходи от спестявания, а именно:

а) доходи, изплатени или заверени по сметка, свързани с всякакъв вид вземания за дълг, независимо дали вземанията са обезпечени или са с клауза за участие в печалбата на длъжника, включително лихви по депозити, доходи от държавни ценни книжа, облигации, необезпечени облигации, както и премии и печалби, свързани с тях; санкциите за закъснели плащания не се смятат за доход от спестявания;

б) доходи, реализирани или капитализирани при продажба, възстановяване или изкупуване на вземанията за дълг по буква "а";

в) доходи, произтичащи от доходи от спестявания, разпределени пряко или чрез агент-платец по чл. 143р от:

аа) колективна инвестиционна схема, лицензирана в държава членка;

бб) агент-платец по чл. 143р, упражнил правото да бъде приравнен на колективна инвестиционна схема;

вв) инвестиционно дружество, установено в трета държава;

г) (изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) доходи, реализирани при продажба, възстановяване или изкупуване на акции и дялове в лица по буква "в", подбукви "аа", "бб" и "вв", при условие че тези лица инвестират пряко или косвено чрез лица по буква "в", подбукви "аа", "бб" и "вв" повече от 40 на сто от активите си във вземания за дълг по буква "а"; частта от активите се определя съгласно инвестиционната политика, посочена в проспекта на инвестиционното дружество, а в случай че това не е възможно - чрез действителната част от активите на лицата.

Целият доход се смята за доход от спестявания, когато в случаите по т. 16, букви "в" и "г" агент-платецът няма информация каква част от доходите е реализирана като доход от спестявания.

В случаите по т. 16, буква "г", когато агент-платецът няма информация относно процента на активите, инвестирани във вземания за дълг или в акции или дялове, се смята, че този процент е над 40 на сто. Когато агент-платецът не може да определи размера на дохода, реализиран от получателя, смята се, че това е доходът, постъпил при продажбата, възстановяването или изкупуването на акциите или дяловете.

За доход се смята общата сума на прихода, когато агент-платецът не може да изчисли реализирания доход поради липса на информация за цената, на която е придобито вземането за дълг по т. 16, буква "б", съответно акция или дял в лицата по т. 16, буква "г".

Доходите по т. 16, букви "в" и "г" не се смятат за доходи от спестявания, когато лицата, които ги изплащат, инвестират по-малко от 15 на сто от активите си във вземания за дълг по т. 16, буква "а".

Приложното поле на Директивата е ограничено до доходите от спестявания под формата на лихвени плащания, изброени по-горе.

Доходи от спестявания могат да бъдат например:

лихви по депозити и други видове банкови сметки или всякакъв вид вземания за дълг;

доходи от всички видове дългови ценни книжа (например ДЦК, облигации и т.н.); 1

премии и намаления в резултат на парични дългове;

начислена или капитализирана лихва, реализирана по продажба, рефинансиране или погасяване на ценни книжа: 2

доходи, произтичащи от плащания на лихви, разпределени пряко или непряко от колективна инвестиционна схема, лицензирана в държава-членка в съответствие с Директива 85/611/ЕС или дружество, което използва възможността да бъде третирано като колективна инвестиционна схема.

Премии, намаления, натрупани лихви изплатени при обратно изкупуване на ценни книжа от издателя или включени частично в цената платена от купувач при продажба преди обратното изкупуване са също доходи от спестявания.

Натрупана или капитализирана лихва възниква ако:

- ценните книжа са продадени - при тези обстоятелства цената включва сумата на натрупаната лихва за периода от датата на последното плащане с купон до датата на трансфера на ценните книжа;

- при разпореждане с ценна книга, придобита с отстъпка.

Не са доходи от спестявания например доходите от:

дивиденти

пенсии, ежегодни ренти и плащания от застрахователни полици

наеми

доходи от прехвърляне на недвижимо имущество

работни заплати

санкциите за закъснели плащания

печалби от лотария, залагания игри и и др.

съгласно § 19 от ПЗР към ЗИД на ДОПК определени емисии на облигации и други дългови ценни книжа няма да се смятат за вземания за дълг по § 1, т. 16, буква "а" от допълнителните разпоредби на ДОПК.

Преходни разпоредби за ценни книжа издадени преди 01.03.2001 г.

До 31 декември 2010 г. и при условие, че в Белгия, Австрия или Люксембург продължи да се удържа специалният данък при източника върху доходите от спестявания, следните емисии на облигации и други дългови ценни книжа няма да се смятат за вземания за дълг по § 1, т. 16, буква "а" от ДР на ДОПК:

1. Всички емисии, когато първата емисионна дата на облигациите и другите дългови ценни книжа е преди 1 март 2001 г. или първоначалните проспекти за първично публично предлагане са получили потвърждение преди 1 март 2001 г. от съответния орган в държава -членка или в трета държава, а последната емисионна дата е преди 1 март 2002 г.;

2. Емисиите на ценни книжа, различни от държавни ценни книжа или издадени от правни субекти съгласно приложението преди 1 март 2002 г., когато след тази дата са извършени последващи емисии и първата емисионна дата на облигациите и другите дългови ценни книжа е преди 1 март 2001 г. или първоначалните проспекти за първично публично предлагане са получили потвърждение преди 1 март 2001 г. от съответния орган в държава -членка или в трета държава.

При положение, че в Белгия, Австрия или Люксембург продължи да се удържа специалният данък при източника върху доходите от спестявания след 31 декември 2010 г., до момента, в който този данък се отмени, няма да се смятат за вземания за дълг по § 1, т. 16, буква "а" от допълнителните разпоредби на ДОПК облигациите и другите дългови ценни книжа по т. 16, буква "а", които отговарят едновременно на следните условия:

1. Съдържат клауза за запазване нетната стойност на дохода и предсрочно погасяване;

2. Агент-платецът е местно лице на Белгия, Австрия или Люксембург и изплаща доходи от спестявания пряко на притежател на дохода - местно лице на България.

 

Лихвени плащания

Под лихви следва да се разбира доходи свързани с всякакъв вид вземания за дълг. Без значение е дали тези вземания са обезпечени или са с клауза за участие в печалбата на длъжника. Изрично са включени лихви по депозити, доходи от държавни ценни книжа, облигации, необезпечени облигации, както и премии и печалби, свързани с тях. Използваната дефиниция е максимално широка, като целта на Директивата е да обхване всички възможни случаи на лихвени плащания. Санкциите за закъснели плащания изрично са изключени, тъй като по своята същност те не са доходи от спестявания, а имат обезщетителен характер.

 

Колективни инвестиционни схеми (КИС)

На доходи от спестявания се приравняват и доходите, произтичащи от доходи от спестявания, разпределени пряко или чрез агент-платец по чл. 143р от:

аа) колективна инвестиционна схема, лицензирана в държава-членка;

бб) неперсонифицирано дружество, упражнило правото да бъде приравнено на КИС;

вв) инвестиционно дружество, установено в трета държава.

КИС, която е инвестирала повече от 15% от своите активи пряко или непряко (чрез други инвестиционни схеми) във вземания за дълг, трябва да третира всяко плащане на доход или разпределение като плащане на лихва. В случай че не може да бъде определено каква част от активите на фонда са инвестирани във вземания за дълг, приема се, че размерът на инвестициите във вземания за дълг е над 15%.

Съгласно § 1, т. 16, буква „г“ от ДР на ДОПК доходите от спестявания включват и всеки натрупан доход в продажната цена на дялове или акции от фондове, включително такива, при които разпределението фактически не се изплаща или се използва за закупуване на допълнителни дялове или акции.

Изплащането на доход реализиран при продажба, възстановяване или изкупуване на акции и дялове на колективна инвестиционна схема, инвестирала повече от 40% от активите си във вземания за дълг, пряко или непряко, се счита за доход от спестявания. В случай че не може да бъде определено каква част от активите на фонда са инвестирани във вземания за дълг, то се приема, че размерът на инвестициите във вземания за дълг е над 40%. Когато не е възможно да се определи точно каква част от дохода е лихва, агент-платецът предава информация за брутния размер на плащането.

Тестът за 15% и 40%-ия праг на колективните инвестиционни схеми се извършва на базата на инвестиционната политика, посочена в проспекта на КИС. Ако в конкретен случай липсва информация дали фондът минава 15% или 40%-ия праг, то се приема, че прагът е надминат.

Когато фонд инвестира в друг фонд, трябва да се направи изчисление за непряката инвестиция, като се вземе предвид инвестицията на първия фонд във всеки от другите фондове и това число се умножи с процента инвестиция на другия фонд във вземания за дълг. Полученото трябва да се добави към пряката инвестиция във вземанията за дълг и сумата да се раздели на общите активи на фонда за установяване на процента инвестиран във вземания за дълг. Този процент след това може да се сравни с 15% и 40%, за да се реши кои от условията на кой от двата теста са изпълнени и дали са изпълнени изобщо.

Неперсонифицирано дружество получило удостоверение за приравняване към КИС, се третира като колективна инвестиционна схема за целите на Директивата. Неперсонифицирано дружество, възползвало се от възможността да бъде приравнено на КИС, се третира като агент-платец при разпределяне на суми към притежател на доходи от спестявания и се тества за 15 % праг на инвестиции във вземания за дълг.

Пример 1:

КИС “Х” с активи на обща стойност 100 млн. лева, инвестира 10 млн. лева във вземания за дълг и по 30 млн. лева в КИС “А”, “В” и “С”. От проспектите на А, В и С е видно, че:

“А” е инвестирала 20% от общата стойност на активите си във вземания за дълг;

“В” е инвестирала 50% от общата стойност на активите си във вземания за дълг;

“С” е инвестирала 80% от общата стойност на активите си във вземания за дълг;

Начин за изчисление на размера на инвестициите във вземания за дълг на КИС “Х”:

10 млн. + (20% х 30 млн.) + (50% х 30 млн.) + (80% х 30 млн.) = 55%

100 млн.

След направените изчисления е видно, че КИС “Х” минава прага от 15% и попада в обхвата на Директивата.

 

Пример 2:

Колективна инвестиционна схема “Х” с активи на обща стойност 300 млн. лева инвестира 20 млн. лева във вземания за дълг, 200 млн. лева в неперсонифицирано дружество “А” и 80 млн. лева в КИС “В”. От проспектите е видно, че:

“А” е неперсонифицирано дружество, което не се възползва от възможността да бъде приравнено на КИС и инвестира изцяло в акции.

“В” инвестира 12,5% във вземания за дълг;

Начин за изчисление на размера на инвестициите във вземания за дълг на КИС “Х”:

20 млн. + (12,5% х 80 млн.) = 10%

300 млн.

След направените изчисления е видно, че КИС “Х” не минава прага от 15% и не попада в обхвата на Директивата. Когато агент-платецът не може да установи каква част от дохода произтича от плащане на лихва, общата сума на разпределението се смята за плащане на лихва.

 

ЧАСТ 4

Притежател на доходи от спестявания

Притежател на доходи от спестявания е всяко физическо лице, което получава лихвено плащане, или всяко физическо лице, на което е гарантирано лихвено плащане, освен ако не представи доказателства, че не е притежател (бенефициент) на лихвеното плащане. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ДОПК притежател на доходи от спестявания е всяко физическо лице, на което се изплаща доход от спестявания от агент-платец, освен когато по отношение на изплатения доход лицето:

1. действа като агент-платец

2. действа за сметка на:

а) юридическо лице, или

б) неперсонифицирано дружество, което се облага с данък според правилата за облагане на печалбата съгласно законодателството на държавата, на която е местно лице, или

в) колективна инвестиционна схема, лицензирана в държава- членка, или

г) агент-платец по чл. 143р от ДОПК, когато физическото лице предостави на стопанския субект наименованието и адреса на агент-платеца, или

д) притежател на дохода, когато физическото лице предостави на агент-платеца наименованието и адреса на притежателя на дохода.

Директивата предвижда, че притежател на доход от спестявания е всяко физическо лице с постоянен адрес на територията на ЕС и местно лице за данъчни цели в държава-членка на ЕС. Когато агент-платец има информация, която предполага, че физическото лице, което получава лихвеното плащане или в полза на което има гарантирано лихвено плащане, може да не е притежател на дохода, и когато спрямо това лице не могат да намерят приложение цитираните по-горе т. 1 или 2, той трябва да предприеме действия за установяване самоличността на притежателя на дохода. Ако агент-платецът не може да идентифицира притежателя на дохода, той разглежда въпросното лице като притежател на дохода.

ЧАСТ 5

Установяване на самоличността и държавата, на която притежателя на доходите е местно лице

Чл. 143н, ал. 1 от ДОПК предвижда местните агент-платци да предоставят на изпълнителния директор на НАП информация относно:

1. наименованието и адреса им;

2. данни за самоличността на притежателя на дохода и държавата, на която е местно лице;

3. номер на банковата сметка на притежателя на дохода, а в случай че няма сметка - вземането за дълг, за което се изплащат доходите от спестявания или номера на ценната книга, от която възниква лихвеното плащане;

4. размера на изплатените доходи от спестявания.

За улеснение на агент-платците и за целите на Директивата, ДОПК въвежда презумпцията, че държавата, в която притежателят на дохода има постоянен адрес, се смята за държава, на която той е местно лице.

Местният агент-платец установява самоличността на притежателя на дохода за договори, влезли в сила:

1. преди 1 януари 2004 г., въз основа на име и адрес съгласно наличната информация, включително тази, събирана при условията и по реда, предвидени в Закона за мерките срещу изпирането на пари;

2. на или след 1 януари 2004 г., въз основа на име, адрес и данъчен идентификационен номер (ДИН), издаден в държавата членка, на която е местно лицето.

Държавата, на която притежателят на дохода е местно лице се определя от местния агент-платец за договори, влезли в сила:

1. преди 1 януари 2004 г., въз основа на всяка налична информация, включително тази, събирана при условията и по реда, предвидени в Закона за мерките срещу изпирането на пари;

2. на или след 1 януари 2004 г., въз основа на адреса, посочен в официалния документ за самоличност; когато официалният документ за самоличност не съдържа адрес, той се установява съгласно друг официален документ.

Самоличността (името, адреса, държавата и ДИН) на лицата следва да се установява съгласно официалния документ за самоличност (лична карта, паспорт или друг заместващ документ). Когато официалният документ за самоличност не съдържа адрес, той се установява съгласно друг официален документ. Когато ДИН не е посочен в официален документ, не съществува или за него няма информация, самоличността се установява с дата и място на раждане съгласно официалния документ за самоличност.

В случай че едно физическото лице с адрес в държава членка представи удостоверение, издадено от орган на третата държава, която не е държава членка, компетентен да издава удостоверения за местно лице за данъчни цели, и това лице се смята за местно лице на тази трета държава, за него не следва да се подава информация.

В случай, че притежател на доход има постоянен адрес в една държава-членка или територия, а е местно лице за данъчни цели на друга държава-членка или територия и докаже това със съответното удостоверение, агент-платецът подава данни съгласно удостоверението. Ако притежателят на дохода не представи удостоверение, то агент-платецът подава данните съгласно документите за самоличност.

Ако едно лице, за което е подадена или предстои да бъде подадена информация, тъй като живее в една от държавите-членки на ЕС, се премести в друга държава-членка на ЕС, необходимо е да бъде коригирана информацията както относно адреса и държавата, така и относно ДИН. Ако новият ДИН не може да бъде осигурен, трябва да се подаде информация относно датата и мястото на раждане на лицето.

Ако едно лице притежава два документа за самоличност от различни държави членки, респективно има два постоянни адреса в две различни държави, следва да се подаде информация с данните от по-актуалния документ за самоличност.

Възможна е хипотеза, в която едно лице гражданин на държава-членка притежава и карта за постоянно пребиваващ в Р. България чужденец. При такава хипотеза, съгласно притежаваната карта за постоянно пребиваващ в Р. България чужденец, това лице ще има постоянен адрес на територията на страната и интересите му ще бъдат тясно свързани с Р. България. При такива данни и факти, информация за това лице не се подава, въпреки че то притежава документ за самоличност от друга държава-членка.

Хипотезата, при която едно лице - гражданин на държава-членка притежава карта за продължително пребиваващ в Р. България чужденец може да създаде практически трудности. В документите за самоличност на продължително пребиваващите в страната чужденци се вписва настоящия адрес. За тези лица следва да се подава информация, освен ако не представят удостоверение за местно лице за целите на прилагането на Директивата. Такова удостоверение може да бъде издадено от Централното управление на НАП. Ако коментираното удостоверение не бъде представено, информацията, която следва да бъде предоставена се събира въз основа на официалния документ за самоличност на лицето, издаден от държавата, на която е гражданин. Агент-платците следва да предприемат всички разумни действия за установяване самоличността на притежателя на доходите.  

ЧАСТ 6

Предоставяне на информация на Изпълнителния директор на НАП

            Първото предоставяне на информация от страна на българските агент-платци и първият обмен между компетентните органи на държавите членки при условията и по реда на чл. 143м до 143у от ДОПК се извършва в срок до 30 април, съответно 30 юни 2008 г., за доходите, изплатени през 2007 г.

            Технически, подаването на информация ще се осъществява по два начина. Първият и предпочитан начин е информацията да бъде подавана по електронен път. За целта е разработена техническа спецификация за предоставяне на информация за доходите от спестявания, утвърдена от изпълнителния директор на НАП. В тази техническа спецификация изключително подробно и изчерпателно са дефинирани параметрите на информацията, която следва да бъде подавана. Информацията, подадена по електронен път към НАП, следва да бъде изпращана през Интернет, подписана с универсален електронен подпис на определен от НАП Интернет адрес. Техническата спецификация може да бъде намерена на адрес:

Електронни услуги на НАП

            Подаването на информацията по електронен път ще улесни значително и двете страни в този процес, като в дългосрочен план това задължение на агент-платците ще се превърне в рутинно и автоматизирано.

            Другият начин за подаване на информация е това да бъде извършвано на хартиен носител на утвърден от изпълнителния директор на НАП образец. По този начин може да бъде подавана информация за малък брой притежатели на доходи от спестявания, напр. около 5 лица, на които са изплатени такива доходи от агент-платец. Целта е да бъдат улеснени агент-платците с малко на брой случаи на изплащане на доходи от спестявания. Формулярите следва да бъдат подавани в Централното управление на НАП от агент-платците или изрично упълномощени от тях лица. Те трябва да бъдат попълнени на компютър, като за всички реквизити трябва да е посочена максимално точна и изчерпателна информация.

Изготвени са и помощни материали, които съдържат допълнителна информация относно двубуквените кодове на държавите, пощенските кодове, структурата на ДИН, как ДИН може да бъде открит в официалните документи за самоличност и др. Тези помощни материали, както и формулярите за предоставяне на информация на хартиен носител, могат да бъдат открити на Интернет страницата на НАП.

ЧАСТ 7

ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ

В тази част ще бъдат разглеждани някои от по-интересните въпроси, задавани от агент-платците, като в следващите версии на ръководството, ще бъде допълвани нови въпроси и практически примери

1. Въпрос: Две лица имат една съвместна сметка, която могат да управляват и по която се изплащат лихви. Едното лице е български гражданин, а другото с постоянен адрес и гражданин на държава-членка на ЕС. Трябва ли да бъде подавана информация и какъв следва да е размерът на получения доход?

Отговор: Да, информация следва да бъде подадена за този притежател на доходи от спестявания с постоянен адрес в държава-членка на ЕС. Той може да се разпорежда с тази съвместна сметка, както и с изплатените лихви. Доколкото няма специална уговорка и не може да бъде определен точният размер на  доходите от спестявания, който получава всеки от титулярите по сметката, информация се подава за пълния размер на доходите от спестявания.

2. Въпрос: Ще предизвика ли режимът на обмен на информация двойно данъчно облагане?

Отговор: Не, Директивата изисква всяка държава да гарантира елиминирането на всякакво двойно данъчно облагане на доходите от спестявания. Чл. 78 и чл. 79 от ЗДДФЛ уреждат правилата за приспадане или възстановяване на данък, платен в друга държава-членка на Европейската общност.

3. Въпрос: Какви удостоверения във връзка с Директивата издава НАП и какъв е срокът на тяхната валидност?

Отговор:  ЦУ на  НАП ще издава четири вида удостоверения, а именно:

Удостоверение за освобождаване от данък при източника;

Удостоверение за третиране на неперсонифицирано дружество като подлежащо на облагане с корпоративен данък;

Удостоверение за приравняване на неперсонифицирано дружество като колективна инвестиционна схема;

Удостоверение за местно лице за целите на прилагането на Директива 2003/48/ЕС от 03 юни 2003 г.

Удостоверенията ще бъдат валидни за съответната календарна година, в която са издадени. 

ЧАСТ 8

ПРИЛОЖЕНИЯ

Списък на държавите-членки на ЕС и асоциираните и зависими територии, на които Република България подава информация:

Австрия, Белгия, Кипър, Чешката република, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Литва, Латвия, Люксембург, Малта, Холандия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Испания, Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия

 Холандски Антили, Аруба, Ангила, Търкс и Кайкос, Джърси, Гърнси, Монтсерат, Британски Вирджински острови, остров Ман

Помощна таблица относно случаите на изплащане на доходи от спестявания и стъпките, които агент-платците следва да предприемат:

Когато доходи от спестявания са изплатени на:

Агент-платецът следва да:

1. Едно физическо лице с постоянен адрес в държава-членка на ЕС или съответната зависима или асоциирана територия

1. Подаде информация, тъй като лицето е притежател на доходи от спестявания и попада в обхвата на Директивата.

2. Едно физическо лице с постоянен адрес извън държава-членка на ЕС или съответната зависима или асоциирана територия

2. Не подава информация, тъй като лицето е извън обхвата на Директивата.

3. Едно неперсонифицирано дружество

3. Подаде информация за наименованието, адреса и общия размер на изплатените доходи от спестявания.

4. Едно физическо лице, което е представило доказателства, че действа като агент-платец

4. Не подава информация, тъй като лицето не може да бъде квалифицирано като притежател на доходи от спестявания.

5. Едно физическо лице, което е представило доказателства, че действа за сметка на юридическо лице, КИС или неперсонифицирано дружество, което се облага с данък според правилата за облагане на печалбата

5. Не подава информация, тъй като лицето не може да бъде квалифицирано като притежател на доходи от спестявания.

6. Едно физическо лице, което е представило доказателства, че действа за сметка на едно неперсонифицирано дружество е посочило наименованието и адреса на това неперсонифицирано дружество

6. Не подава информация, тъй като лицето не може да бъде квалифицирано като притежател на доходи от спестявания.

Информация следва да бъде подадена съгласно т. 3.

7. Едно физическо лице, което е представило доказателства, че действа за сметка друго физическо лице – притежател на дохода и е предоставило данни за самоличността на този притежател.

7. Не подава информация, тъй като лицето не може да бъде квалифицирано като притежател на доходи от спестявания.

Информация следва да бъде подадена съгласно т. 1.

1 Към момента в обхвата на Директивата не попадат и дериватните финансови инструменти

2 Например натрупаният елемент на лихвата, включен в  цената на ценните книжа, когато те се продават преди погасяването им. Приема се, че дадено плащане на лихва възниква преди погасяването им.  Приема се, че дадено плащане на лихва възниква  когато нов кредитор купува ценни книжа от някое лице и цената включва сума на натрупаната лихва/независимо дали това е отделно определено в плащаната сума или не/.

Подобни статии:
 

Реклама