Тогава, когато при начисляването, регистрирането или отчитането на ДДС са допуснати грешки, се налага данните за дължимия данък от съответното данъчно задължено лице да бъдат коригирани. Нормативно определеният ред за коригиране на погрешни данни, посочени в отчетните регистри и в справките декларации по ДДС на лицата, регистрирани за целите на облагането, може да бъде разделен условно за:

  • коригиране на данни, извършени поради промени в данъчните основи на доставките или поради прекратяване или разваляне на доставки, за които са издадени данъчни документи (чл.115 и чл.117, ал.4 от закона);
  • коригиране на погрешно съставени данъчни документи - фактури или известия към фактури, и отразяване на новите данни в отчетните регистри (чл.116 от закона); и
  • корекции на допуснати грешки в подадени декларации по чл.125, ал.1 и ал.2 от закона, вследствие отразени или неправилно отразени документи в отчетните регистри на данъчно задължените лица (чл.126 от закона). коригиране.

Действията, които следва да бъдат извършени, за да се коригират допуснати грешки при начисляването, документирането и отчитането на данъка, са посочени в няколко разпоредби на действащия ЗДДС. В зависимост от вида на грешката и момента, в който се извършва промяната на съответните данни, корекцията й може да бъде извършена от самото данъчно задължено лице или от органите по приходите. Какво означава понятието "служебна корекция"и при какви случаи и обстоятелства се извършва тя?

Служебната корекция е действие, което се прилага при коригиране на грешки по реда на чл.126 от закона. Тя се извършва в случаите, при които грешките, довели до необходимост от корекции на данните, отчетени в справките-декларации на данъчните субекти, са установени след изтичане на срока за подаване на декларациите. В случаите, когато грешките са открити преди този срок, лицата ги коригират като подадат отново декларация по чл.125, ал.1 и ал.2 и отчетни регистри чл.124 (чл.126, ал.2 от закона).

Разпоредбите на ЗДДС за реда, по който корекциите се извършват от органите по приходите, не са съвсем ясни и не дават точна представа за вида и последователността, с която следва да бъдат извършени съответните действия от страна на данъчно задължените лица. В текстовете им е налице припокриване на обстоятелства и вид на допуснати грешки, коригирани по реда на чл.116 от закона и тези, които водят до необходимост от корекции по чл.126 от него. Отсъства и регламент за точния порядък, по който се обезличават отчетните документи и регистри, съдържащи погрешни данни, открити преди изтичане на срока за подаване на справките декларации, които се заменят с нови. Този порядък не става по-ясен и след разясненията по въпроса, дадени от НАП в писмо №24-32-67 от 18.04.2007 г. В становището си по него експертите на Агенцията поясняват, че:

  1. "В случаите, когато грешката се дължи на неотразяване в отчетните регистри на документи, същата се коригира от лицето чрез извършване на необходимите корекции в данъчния период, през който грешката е установена, и включване на неотразения документ в съответния отчетен регистър за данъчния период на установяване на грешката.
  2. В случаите, когато грешката се дължи на неправилно отразяване в отчетните регистри на документи, същата се коригира по инициатива на лицето чрез писмено уведомяване на компетентния орган по приходите в съответната ТД на НАП, който следва да предприеме действия за промяна на задълженията на лицето за съответния данъчен период".

От прочита на тази част от становището на НАП и на чл.126, ал.3 на ЗДДС става ясно, че тогава, когато грешката се дължи на неправилно отразяване на документи в отчетните регистри, същата се коригира от териториалните дирекции на НАП по инициатива на лицето.

Действията, които извършват ТД при промяната в размера на задълженията на това лице, представляват "служебна корекция". Те се изпълняват по реда за служебни корекции на данъчни задължения, регламентирани в чл.106 на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В случая по писмено искане на лицето (чл.129 от кодекса) съответният орган по приходите издава акт за установяване на задълженията му, с които се коригира неговата декларация за съответния период.

На практика това очертава следния порядък за служебно коригиране на допуснати грешки по ДДС:

Първо, когато грешките при отчитането на ДДС, установени след изтичането на срока за подаване на справката-декларация за даден данъчен период, водят до промени в размера на данъчните задължения на стопанските субекти, се налага да бъде извършена служебна корекция;

Второ, корекцията се извършва от компетентната ТД на НАП по писмено искане на лицето по чл.129 от ДОПК;

Трето, въз основа на искането по решение на ТД може да се направи проверка или ревизия и да се състави акт по чл.106 от кодекса, с който се установяват задълженията на лицето;

Четвърто, това води съответно до прихващане или възстановяване на сумата на дължимия от него данък.

В последната точка (3) от горепосоченото писмо на НАП е посочено и друго важно последствие от служебната корекция. Според него, независимо от прилагането на реда за коригиране на грешки по чл.126 от закона, в случаите, при които данъчно задължените лица са пропуснали срока за упражняване на правото за приспадане на данъчен кредит, регламентиран в чл.72 от ЗДДС (данъчният период, в който е възникнало това право или един от следващите три данъчни периода), то губи това си право. На практика това означава, че, при коригиране на грешки, в резултат на което се получава увеличение в размера на дължимия данък, лицето ще има право да ползва данъчен кредит за увеличението, само ако въпросната грешка е открита и коригирана до изтичането на срока по чл.72 за съответната доставка. Ако това право произтича в резултат на коригиране на грешки, открити и коригирани след изтичането на три данъчни периода след периода, в който при отсъствието на грешка би възникнало то, правото се погасява и не може да бъде упражнено чрез извършваната корекция. Освен това, в случаите, при които в резултат на корекциите се дължи допълнителен данък, за несвоевременното погасяване на задължението се дължи лихва по Закона за лихвите върху, данъци, такси и други подобни държавни вземания. Отделно за неначисляване на данък в предвидения в ЗДДС срок, на лицето може да бъде наложена административно-наказателна санкция по чл.108 от закона.

 

Реклама