След подаването на данъчните декларации понякога се налага да бъдат направени промени в данните и обстоятелствата, въз основа на които се определя размерът на данъчното задължение. Промените може да бъдат направени по инициатива на декларатора или по покана на данъчната администрация, констатирала несъответствия в по падените декларации.

Правото на данъчнозадължените лица да извършват промени на вече подадени декларации е регламентирано в разпоредбите на Глава тринадесета на Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и по-специално в неговите чл.103 и чл.104. Какви промени и в какви срокове може да се извършват?

Според текста на чл.104, ал.1 деклараторите имат право да променят декларираните данни и обстоятелства, данъчната основа и определените въз основа на тях задължения. При това кодексът не поставя изискване относно причините, поради които се налагат промените, т.е. не прави разлика между виновно или невинно допуснати грешки. Данъчният субект има право да прави промени в тях, когато прецени, че декларираните от него данни и обстоятелства са неверни. В повечето случаи той е заинтересован да направи това, тъй като кодексът по същия начин не отчита презумпцията за виновност и невинност и в случаите, когато при данъчна проверка се установят невярно декларирани от него данни и обстоятелства. Тогава всяко отклонение между действителните и декларираните данни и обстоятелства, които водят до намаляване на данъчната основа и на съответното задължение, ще бъде санкционирано. Очевидно е, че, когато декларирането на неверни данни е направено по погрешка, тяхното коригиране е наложително и е в интерес на данъчния субект.

Как се извършва корекцията?
За разлика от корекциите в декларациите, които може да бъдат направени при подаването им, тези във вече подадените се извършват само чрез попълване на нова декларация. Кодексът (чл.104, ал.2) е категоричен че: "Промени в подадена декларация се извърша с подаване на нова декларация". В случая обаче, "нова декларация" не означава буквално новоподадена декларация, а декларация, попълнена на нова бланка, която запазва входящия номер на вече подадената. Така чрез промяната на данните в новата бланка старата декларация не се подменя, а само се коригира. За да породи правни последици за целите на данъчното облагане, новата коригираща декларация следва да бъде подадена до изтичането на законоустановения срок за деклариране. Декларация, която е подадена след неговото изтичане, се смята за неподадена и не поражда правни последици за целите на данъчното облагане (чл.104, ал.3 от кодекса). Значи ли това, че евентуална корекция, направена след този срок, ще води до санкция?

В разпоредбите на отменения ДПК относно сроковете, в които следва да бъде извършена корекцията, за да не доведе до санкция, съществуваше текст (чл.61, ал.2), който пораждаше известни спорове. Той даваше възможност за тълкуване, че това право се удължава до изтичане на законоустановения срок за плащане като даваше право корекциите да бъдат извършвани "само ако не е изтекъл срокът за плащане" и тогава "не се начисляват лихви". Разпоредбите на действащия ДОПК, относно последствията при извършване на корекции след срока за подаване на декларациите, намаляват, но не ликвидират окончателно противоречията по въпроса. Това според нас се дължи на факта, че от съпоставката между разпоредбата на чл.103, ал.2 и тази на чл.104, ал.1 и ал.3 на кодекса излиза, че данъчният субект, който извършва корекции по своя инициатива, е в по-неизгодна позиция от този, който изчаква те да бъдат открити от органите по приходите. Защо? Защото докато в първата част на разпоредбата в чл.104, ал.1 е посочено изрично, че в случаите, при които несъответствията в подадената данъчна декларация се коригират по инициатива на декларатора, той има право да прави промени: "След подаването на данъчната декларация, но преди изтичането на законоустановения срок за подаване", а когато е подадена след този срок, тя се смята за "неподадена и не поражда правни последици за целите на данъчното облагане" (чл.104, ал.3). В същото време обаче чл.103, ал.2 от кодекса определя че, когато корекцията се извърши в 14-дневен срок след получаването на съобщение от органите по приходите за допуснати неточности в декларациите, това "ползва подателя, независимо от чл.104, ал.3 ". Тогава отстраняването на несъответствията също се извършва с подаване на нова декларация. Излиза, че, когато деклараторът извърши корекция на декларацията си по своя инициатива следва да спази законоустановения срок за подаване на декларациите, а когато корекцията се прави по инициатива на данъчните органи, срокът на корекцията се удължава не само след срока за подаване, но и с още 14 дни след получаване на съобщение с покана да отстрани несъответствията, изпратено му за целта от тези органи. При това не става съвършено ясно дали в такива случаи деклараторите имат право да коригират евентуално допуснатите грешки в декларациите си без санкции. В разпоредбата на чл.106, ал.1 на кодекса е посочено изрично, че когато при служебните корекции се установят несъответствия в декларацията, които засягат основата за данъчното облагане или за изчисляване на задълженията, неотстранени по реда на чл.103, органът по приходите издава акт за установяване на задължението, с който се коригира декларацията. Така излиза че, ако след изтичане на законоустановения срок за деклариране, данъчно задълженото лице установи, че е допуснало грешка в декларацията, която е подало, то не е заинтересовано да извършва корекция по своя инициатива, защото новата му декларация няма да породи правни последствия за целите на облагането. В същото време обаче, когато органът по приходите установява размера на дължимия данък въз основа на подадена от задълженото лице декларация, данъкът подлежи на внасяне в законоустановения срок. Тоест не става съвсем ясно дали, когато корекцията се извърши след този законоустановен срок, но в срока по реда на чл.103, ал.1 от кодекса, за евентуално допълнително начислени задължения в резултат на корекцията се дължи лихва , и дали и при новите разпоредби е в сила срокът за плащане на задълженията.

Освен това за данъкоплатците представлява интерес как се процедира в случаите, при които въз основа на новите данни и обстоятелства в коригиращата декларация им се определя по-малко данъчно задължение. Особено, ако корекциите са направени след заплащането на по-високите задължения. Нормативните разпоредби на Глава 13 във връзка с корекциите са ограничени само до онези срокове и процедури, които биха засегнали интереса на фиска. В тях не е посочено как се регулират сроковете и последствията от правото на данъчния субект за корекции в подадени декларации, които биха довели до намаляване на данъчните му задължения след тяхното заплащане. Тези разпоредби са изнесени в Глава 16 от кодекса в Раздел I "Прихващане и възстановяване". В случаите, при които корекциите в годишните данъчни декларации водят до намаляване на платени данъчни задължения, са приложими разпоредбите на чл.129 от ДОПК. Той определя процесуалния ред за прихващане и възстановяване на недължимо платени или събрани суми за данъци, такси, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП.

Прихващането и възстановяването може да се извърши както по инициатива на органите по приходите, така и по писмено искане на лицето. Искането на лицето обаче се разглежда само ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване. Лицето следва също да има предвид, че след постъпване на искането му може да му бъде извършена ревизия или проверка. В случаите, когато не е възложена ревизия, актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок след постъпване на искането. Неудовлетворените от решението на акта могат да го обжалват по реда за обжалване на ревизионните актове. Върху недължимо внесени или събрани суми се начислява законната лихва само в случаите, при които те са били внесени или събрани въз основа на акт на органи по приходите. Очевидно е, че при прихващането или възстановяването на недължимо събрани суми поради погрешно посочени данни и обстоятелства в годишната декларация от подателя й, върху тях няма да се начисляват лихви.

БТТП


 

Реклама