Последно променен на Вторник, 01 Юни 2010 18:41

По принцип съдружникът в дружество с ограничена отговорност (ООД) може да прекрати членството си в дружеството както поради причини, които не зависят от волята му (например смърт, изключване от дружеството и др.1), така и по собствено желание. В този случай той или:
- прекратява членството си в дружеството (чл. 125, ал. 2 от Търговския закон), или
- прехвърля дела си на друг съдружник или трето лице (чл. 129 ТЗ).
Целта на настоящата статия е да се анализират данъчните последици за съдружника - физическо лице, при случаите на прекратяване на членството му в ООД по собствено желание.

Прекратяване на членство - напускане на дружеството
(чл. 125, ал. 2 и 3 ТЗ)

Според чл. 125, ал. 2 от Търговския закон, съдружникът може да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие, направено най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването.
Имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването (чл. 125, ал. 3 ТЗ).
Принципен подход за определяне размера на дяловото участие на съдружника при прекратяване на членството му в дружеството е определянето на нетната стойност на активите. Според този подход стойността на активите по баланса на дружеството към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, се намалява със стойността на задълженията. На съдружника следва да се изплати паричната равностойност на част от така определената нетна балансова стойност, пропорционална на частта на дела на съдружника в регистрирания капитал.

Данъчно третиране по реда на ЗДДФЛ на паричната равностойност на дела на съдружника в имуществото, дължима от дружеството при напускането му
Според Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) паричната равностойност на дела от имуществото, начислена на съдружник при прекратяване на членство в дружество, е “ликвидационен дял” (т. 5 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ). Доходите под формата на ликвидационен дял подлежат на облагане с окончателен данък в размер 5 на сто (чл. 38, ал. 1 ЗДДФЛ).
Данъкът се определя не върху брутната сума на дела, а върху положителната разлика между стойността на ликвидационния дял и документално доказаната цена на придобиване на дела. Тя би могла да бъде доказана:
- въз основа на дружествения договор, ако съдружникът придобива дела пряко чрез вноска в дружеството (още при регистрирането му или по-късно), или
- чрез договор за покупко-продажба (нотариално заверен и вписан в търговския регистър).
Ако дял или дялове са получени при разпределение на печалба или друг източник на собствен капитал, то очевидно за тези дялове липсва документално доказана цена на придобиване. Например, когато вместо дивиденти в брой, при разпределянето на печалба е увеличена номиналната стойност на съществуващите дяловете. Доколкото тези дялове са били освободени от облагане по реда на чл. 13, ал. 1, т. 4 ЗДДФЛ, при трансформирането им в ликвидационен дял е логично за данъчни цели да се приеме, че цената на придобиването им е “нула”. 

Пример:
Съдружник прекратява членството си в дружество с ограничена отговорност по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ към 15.07.2008 г.
Данните по баланса към 31.07.2008 г., въз основа на който следва да се изчисли дяловото участие на съдружника, прекратяващ членството си в ООД, са:

Актив

Пасив

 

Раздел А
Собствен капитал - 65 000 лв.,
в това число:
записан капитал -15 000 лв. (внесен изцяло);
резерв от последващи оценки - 16 000 лв.;
натрупана печалба от минали години - 25 000 лв.
текуща печалба - 14 000 лв.

 

Раздел Б
Провизии и сходни задължения - 5000 лв.

 

Раздел В
Задължения - 30 000 лв.

Сума на актива - 100 000 лв.

Сума на пасива - 100 000 лв.

При посочените данни нетната балансова стойност на активите е 65000 лв. (100000 лв. активи минус 5000 лв. провизии и сходни задължения минус 30 000 лв. задължения). При условие че съдружникът притежава един дял, равен на 1/3 от записания капитал, на него следва да се изплати паричната равностойност на дяловото му участие в размер на 15000 лв.2(65000 лв. х 1/3).
За да изчислим размера на данъчното задължение, ще приемем, че според дружествения договор делът на съдружника в капитала е 1/3, т.е. 5000 лв. Делът е изцяло заплатен от съдружника, т.е. той не е получавал дял под формата на дивиденти.
При описаните обстоятелства данъчната основа е равна на 10000 лв. (15000 лв. - 5000 лв.) и дължимият данък е 500 лв. (5% х 10000 лв.). Ако само част от дела (3000 лв.) бе внесена ефективно от съдружника, а друга част от дела (2000 лв.) бе придобита под формата на разпределена печалба (дивиденти), то данъчната основа би била 13000 лв. (15000 лв. - 3000 лв.) и съответно дължимият данък - 650 лв.
Данъкът се удържа от дружеството и се внася до края на месеца, през който е начислен ликвидационният дял (чл. 65, ал. 4 ЗДДФЛ). Доколкото ликвидационният дял е обложен с окончателен данък, доходът от него не подлежи на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ (чл. 52, т. 3 ЗДДФЛ). Това не само означава, че на лицето се спестява процедурата с деклариране на придобития доход, но и че лицето не може да ползва нито едно данъчно облекчение, с което да намали придобития доход.
Описаната процедура на облагане е идентична и за местни, и за чуждестранни физически лица3.
На лице са само две особености, свързани със задълженията на дружеството, ако ликвидационният дял е начислен на чуждестранно физическо лице, които намират израз в следното:

  • удължаване срока на внасяне на данъка, ако доходът е получен от местно лице на страна, с която е сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО);
  • деклариране на удържания и внесен данък върху дохода от ликвидационен дял със специална декларация по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ. Изискването за подаване на декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ се отнася само за ликвидационен дял, начислен на чуждестранни физически лица. Попълването на данни в декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ от 01.01.2008 г. освобождава платеца на дохода от изискването да декларира дохода на чуждестранното лице в Справката по чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ за изплатени доходи, различни от доходи от трудови правоотношения (чл. 73, ал. 2 ЗДДФЛ)4.

По-долу ще разгледаме всяка от посочените особености.
Когато ликвидационният дял е начислен в полза на лице, което е местно в държава, с която Република България има сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, данъкът се удържа и внася от дружеството в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца, през който е начислен ликвидационният дял (чл. 65, ал. 9 ЗДДФЛ). Удълженият срок се прилага независимо от това дали са предприети или не процедури за прилагане на СИДДО. Според нас обаче, той е приложим само ако дружеството - платец на дохода, разполага с доказателство, че лицето действително е местно на страната, с която е сключена СИДДО. За целта е необходим документ от данъчната администрация на съответната страна.
Дружеството следва да декларира удържания данък с данъчна декларация по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на внасяне на данъка (чл. 55, ал. 1 и чл. 56, ал. 1 ЗДДФЛ). (Образецът на декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ може да бъде изтеглен от интернет-страницата на НАП - www.nap.bg.) Декларацията се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) по мястото на регистрация на дружеството (чл. 57, ал. 1 ЗДДФЛ). Въз основа на подадената данъчна декларация по чл. 55 ЗДДФЛ за удържан данък по искане на чуждестранно физическо лице се издава удостоверение по образец за платен данък, което лицето да ползва при определяне на данъчното задължение в страната, на която е местно. Искането се подава в ТД на НАП, в която е подадена данъчната декларация по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ (чл. 58 ЗДДФЛ).
Според примера, даден по-горе, тъй като ликвидационният дял е начислен през август, ако той е начислен в полза на чуждестранно лице - местно на страна, с която е сключена СИДДО:

  • срокът за внасяне е до 30.11.2008 г. (доколкото е налице СИДДО срокът на внасяне е тримесечен, считано от началото на месеца, следващ месеца на начисляване на дела);
  • срокът за деклариране е до 31.01.2008 г. (до края на месеца, следващ четвъртото тримесечие.)

При липса на сключена СИДДО, срокът на внасяне би бил до 31.08.2008 г. (т.е. до края на месеца, през който е начислен дела), а срокът на деклариране би бил до 31.10.2008 г., доколкото август се включва в третото тримесечие.

Прехвърляне на дялове
(чл. 129 ТЗ)

Всеки съдружник има дружествен дял от имуществото на дружеството, размерът на който се определя съобразно дела му в капитала, ако не е уговорено друго (чл. 127 ТЗ). Този дружествен дял може да бъде прехвърлен по реда на чл. 129 ТЗ на трето лице, включително и на друг съдружник. Прехвърляйки дружествения си дял, съдружникът прекратява членството си в дружеството.

Според цитираната разпоредба прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лица - при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник, т.е. с мнозинство повече от три-четвърти от капитала, като в дружествения договор може да се предвиди и по-голямо мнозинство (чл. 137, ал. 3 ТЗ). Прехвърлянето се извършва с договор с нотариално заверени подписи и се вписва в търговския регистър.
Ако съдружник прекратява членството си в дружеството, прехвърляйки възмездно дела си, включително и на друг съдружник, е налице доход от прехвърляне на дялове, а не доход от ликвидационен дял5.
Затова данъчното третиране на дохода от възмездно прехвърляне (продажба) на дял по реда на чл. 129 ТЗ, включително и прехвърлянето на друг съдружник, се различава от този при прекратяване на членство по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ, описан по-горе.
В зависимост от това дали съдружникът, прехвърлящ възмездно дела си, е местно физическо лице или чуждестранно физическо лице, доходът е обект на облагане или по реда на чл. 33, ал. 3 ЗДДФЛ, или - съответно по реда на чл. 37, ал. 1, т. 12 ЗДДФЛ и свързаните с нея разпоредби на чл. 37, ал. 4 и 5 от същия закон.
Ще разгледаме данъчното третиране във всеки от случаите.
Преди това обаче, ще обърнем внимание, че описаният по-долу ред на данъчно облагане при продажба (замяна) на дялове, няма отношение към случаите на:

  • възмездно прехвърляне на дял, получен по наследство от:

- местни физически лица;
- чуждестранни физически лица - местни на Европейския съюз или Европейското икономическо пространство (Исландия, Норвегия и Лихтенщайн). В тези случаи доходът е освободен от облагане (чл. 13, ал. 1, т. 26 ЗДДФЛ и чл. 37, ал. 7 и 8 ЗДДФЛ).

  • безвъзмездно прехвърляне (дарение) на дял. Без изрично да го визира, Търговският закон не забранява такава възможност6. При безвъзмездни сделки е очевидно, че продавачът не реализира доход - обект на облагане. От гледна точка на ЗДДФЛ, даже и дареното лице не реализира доход, ако то е:

- местно физическо лице;
- чуждестранно физическо лице - местно на ЕС или Европейското икономическо пространство (чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДДФЛ и чл. 37, ал. 7 и 8 ЗДДФЛ).

Съдружник - местно
физическо лице

Ако делът се продава от местно физическо лице, то формираният облагаем доход подлежи единствено на годишно облагане чрез деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ. Това означава, че:

  • данъчното задължение е в размер на 10 на сто върху облагаемия доход;
  • лицето може да редуцира данъчното си задължение, като предварително намали облагаемия си доход с регламентираните в ЗДДФЛ данъчни облекчения (за лице с увреждане до 50 на сто, за доброволно осигуряване и животозастраховане, за откупуване на недостигащ осигурителен стаж при пенсиониране по реда на 9 от ПЗР на КСО, за дарение в полза на определени лица (бюджетни организации, културни институти и др.).

Подлежащият на облагане доход се определя на два етапа:

  • определя се печалбата (загубата) от продажбата на даден дял, като продажната цена се намалява с цената на придобиване на дела (чл. 33, ал. 4 ЗДДФЛ);
  • при повече от една сделка с дялове в рамките на година облагаемият доход, който следва да се посочи в годишната данъчна декларация, е сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка (чл. 33, ал. 3 ЗДДФЛ). Този втори етап има отношение само към специфични случаи, когато лицето прекратява участие и продава (заменя) дялове в повече от едно дружества в рамките на годината, или когато не прекратява веднага участието си в дружеството, а прехвърля дяловото си участие чрез поредица от няколко отделни сделки.

Ще обърнем внимание на определянето на продажната цена и цената на придобиване на дела.
Считаме за проблемно определянето на продажна цена, силно занижена спрямо дела на съдружника в имуществото на дружеството. Според разпоредбата на чл. 129 ТЗ, съдружникът прехвърля дружествения си дял, т.е. пропорционална част от имуществото на дружеството, а не записания дялов капитал. Например, ако ползваме данните от примера по-горе във връзка с прекратяване на членство в дружество по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ, ако продажната цена на дела е уговорена в размер на 5000 лв., т.е. колкото е делът на съдружника в капитала, записан в дружествения договор, а дружественият дял в имуществото към момента на прехвърляне на дела е равен на 15000 лв. и още повече, ако става въпрос за сделка между свързани лица, според нас, може да се приеме, че е налице опит за отклонение от данъчно облагане. В такъв случай при последващ контрол продажната цена би могла да бъде коригирана на 15000 лв.
При определяне на печалбата (загубата) от продажбата на дял се има предвид единствено документално доказаната цена на дела (внесения според дружествения договор дял или заплатената цена според договора за прехвърляне на дела, ако делът е придобит чрез покупка). При замяна с доплащане се дава възможност документално доказаната цена да бъде увеличена с документално доказаното доплащане, дължимо от физическото лице (чл. 33, ал. 6, т. 2 ЗДДФЛ).
При липса на документално доказана цена на придобиване - цената на придобиване е нула. Това се отнася за случаите на дарение на дял или дял, получен при разпределение на печалба или друг източник на собствен капитал (чл. 33, ал. 6, т. 3 ЗДДФЛ). Например, когато вместо дивиденти в брой, при разпределянето на печалба е увеличена номиналната стойност на съществуващите дялове.
За разлика от случаите на облагане на доходи от ликвидационен дял, при които цената на придобиване, посочена в съответния документ (дружествен договор или договор за продажба) не подлежи на никакво коригиране, при продажба (замяна) на дял, документално доказаната цена може по изключение да се коригира. Изключението се отнася само за дялове, придобити преди 01.01.1998 г. Само в този случай документално доказаната цена на придобиване на имуществото се актуализирана до 1997 г. включително, с общия индекс на потребителските цени, обявен от Националния статистически институт (чл. 33, ал. 6, т. 7 ЗДДФЛ).

Пример:
Местно физическо лице притежава дял от капитала на местно търговско дружество в размер на 5000 лв. През май 2008 г. лицето продава дела си на един от съдружниците с продажна цена 100000 лв. Ако:

  • делът е придобит през декември 1995 г. (при създаване на дружеството). В този случай цената на придобиване следва да се актуализира до декември 1997 г. включително. Според данните на Националния статистически институт (НСИ) за общия индекс на потребителските цени, поместен в интернет-страницата на НСИ, индексът за месец декември 1997 г. спрямо индекса за месец декември 1995 г. е 2665,703%. Тогава актуализираната цена на придобиване на дела е равна на 133 285 лв. (5000 лв. х 2665,703%). Разликата между продажната и актуализираната цена на придобиване е отрицателна величина (загуба) - 33285 лв. (100 000 лв. - 133 285 лв.) и следователно липсва основа за данъчно облагане;
  • делът е придобит от 2000 г. нататък (т.е. след 31.12. 1997 г.). Тук цената на придобиване не следва да се коригира. Подобна актуализация, отчитаща инфлационните процеси, няма място. Разликата между продажната и актуализираната цена на придобиване е положителна величина (печалба) в размер на 95 000 лв. (100 000 лв. - 5000 лв.). В този случай, ако лицето не ползва право на данъчни облекчения, дължимият данък върху дохода от продажба на дела би бил 9500 лв. (10% х 95 000 лв.).

Ако се приеме, че данните в примера по-горе илюстрират случаи на продажба през годината на дялове в две различни дружества с ограничена отговорност, то на основание на чл. 33, ал. 3 ЗДДФЛ годишният облагаем доход би бил 61 715 лв. (95000 лв. - 33 285 лв.).
Ще обърнем внимание, че в случаите на продажба (замяна) на финансови активи, към които се отнася и продажбата (замяната) на дялове, доходът се смята за придобит към датата на прехвърлянето (чл. 11, ал. 2 ЗДДФЛ). Това е специфичен ред на определяне на момента на придобиване на дохода. За разлика от останалите случаи на прехвърляне на имущество, при които доходът се счита за придобит, когато е получен в брой, банковата сметка е заверена или насрещната престация е получена, при финансовите активи фактическото разплащане е без значение - важна е датата на сделката по прехвърлянето. Затова, независимо дали през данъчната година е получен или не доход във връзка с прехвърлен дял, след като е налице сделка по прехвърлянето му, доходът се смята за придобит за данъчни цели. Именно поради тази причина, според нас, в Закона за данъците върху доходите на физическите лица по отношение на финансовите активи не са предвидени разпоредби, аналогични на тези в чл. 33, ал. 7 и 8 ЗДДФЛ, даващи възможност за пропорционално определяне на данъчното задължение в рамките на няколко години при разсрочено плащане7.
Например при продажба на дял през 2008 г. с продажна цена 100 000 лв. и документално доказана цена на придобиване 50 000 лв., дължимият данък през 2008 г. би бил 5000 лв. (100 000 лв. - 50 000 лв.). Без значение е дали тази цена е платена изцяло в рамките на 2008 г. или е уговорено да бъде изплатен в рамките на две години (2008 г. - 20 000 лв. и 2009 г. - 80000 лв.).
Затова, ако се предвижда да се прехвърля дял при условие на разсрочено плащане, то би било желателно първата вноска да покрива данъчното задължение, т.е. да не е по-малко от 10 на сто от печалбата, реализирана при прехвърлянето на дела.
Накрая ще обърнем внимание, че доколкото сделката във връзка с продажба на дялове няма отношение към дружеството, в което съдружника прекратява членството си, дружеството, в което лицето прекратява членството си няма никакви ангажименти за деклариране на сделката в Справката по чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ (за изплатени доходи, различни от доходи от трудови правоотношения)8.
Например “А” ООД се състои от трима съдружници - местно физическо лице, “Б” ЕООД и “В” ООД. Съдружникът - местно физическо лице продава дела си в “А” ООД на “Б” ЕООД. Отношенията във връзка с продажбата са между физическото лице и “Б” ЕООД. “А” ООД не изплаща доход на физическото лице. Доход изплаща “Б” ЕООД. Затова “Б” ЕООД следва да посочи този доход в Справката по чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ.

Съдружник - чуждестранно физическо лице

Доходите от продажба, замяна и друго възмездно прехвърляне на дялове, собственост на чуждестранни физически лица, се облагат с окончателен данък в размер на 10 на сто (чл. 37, ал. 1, т. 12 ЗДДФЛ). До 31.12.2007 г. не се посочваше специфичен ред на формиране на данъчната основа при прехвърляне на имущество, собственост на чуждестранни физически лица, а се правеше препратка към реда, определен за местни лица. От 01.01.2008 г. данъчната основа при прехвърляне на дялове, собственост на чуждестранни физически лица, се определя по специален ред.
Разпоредбите, в сила от 01.01.2008 г., преповтарят принципните постановки на начина на формиране на данъчна основа за местни лица при конкретна сделка, а именно данъчната основа е положителната разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на имуществото (чл. 37, ал. 4 ЗДДФЛ). Едновременно с това обаче, съществуват определени особености:

  • не се дава възможност за актуализация на цената на дела, придобит до 31.12.1997 г., предвидена за местни лица;
  • при замяна с доплащане липсва изричен регламент, който да позволява в цената на придобиване да се включи документално доказаното доплащане;
  • при повече от една сделка с дял в рамките на годината не може да става компенсиране на печалби и загуби при определяне на данъчното задължение. Доколкото става въпрос за окончателен данък върху всяка сделка (липсва възможност за сумиране на данъчни основи в рамките на годината), свързана с продажба или замяна на финансов актив, то самата процедура на облагане изисква всяка сделка да се третира независимо - при сделки, при които резултатът от продажбата е положителен се формира данъчно задължение, а при други, при които резултатът е отрицателен - данъчно задължение не се формира9;
  • доходът от продажба на дялове се смята за придобит по общия пред на чл. 11, ал. 1 ЗДДФЛ (при получаване на пари в брой, заверяване на банкова сметка или когато престацията е получена - при непаричен доход). Това е така, тъй като с отмяната на препратката към чл. 33 ЗДДФЛ, от 01.01.2008 г. се премахна специалният ред, предвиден в чл. 11, ал. 2 ЗДДФЛ за определяне на датата на придобиване на дохода, валиден за местни лица - доходът да се смята за придобит към датата на прехвърлянето, т.е. без значение на това кога реално е получен;
  • при разсрочено плащане на продажната цена от купувача данъчното задължение се разсрочва пропорционално. От 01.01.2008 г. придобиването на дохода вече се свързва с реално получаване на паричен или непаричен доход, а не със самата сделка по прехвърлянето. Затова вече е възможно разсрочено плащане на данъчното задължение. При разсрочено плащане, т.е. когато е платена част от продажната цена, при определяне на окончателния данък за продажна цена и документално доказана цена на придобиване на недвижимо имущество или финансови активи (т.е. имуществото по чл. 37, ал. 4 ЗДДФЛ) се приемат получената част от продажната цена и съответстващата на нея част от документално доказаната цена на придобиване (чл. 37, ал. 5 ЗДДФЛ).

Пример:

Чуждестранно физическо лице продава дял от дружество с ограничена отговорност на съдружник в дружеството. Цената на придобиване на дела е 500000 лв. Продажната цена е 1000000 лв. Според договора за продажба продажната цена ще се изплати на две части в рамките на две календарни години, съответно 200000 лв. - през първата година и 800000 лв. - през втората година.
В този случай дължимият данък е:
- през първата година - 10 000 лв. - 10% данък х данъчна основа (200000 лв. - 200000 лв. / 1 000000 х 500000 лв.)
- през втората година - 40000 лв. - 10 % данък х данъчна основа (800000 лв. - 800000 лв. / 1 000000 х 500000 лв.).
Общо за двете години внесеният данък е 50000 лв.
Ако плащането бе реализирано в рамките на една данъчна година, би се формирало същото по размер данъчно задължение - (10 % данък х данъчна основа ( 1 000000 лв. - 500000 лв.) = 50000 лв.).
Данъкът за доходите от продажба на дялове се внася от чуждестранното лице, придобило дохода, до 15-о число на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода(чл. 67, ал. 1 ЗДДФЛ). В случая липсата или наличието на СИДДО е без значение. В срок до края на месеца, следващ тримесечието на внасяне на данъка, удържаният данък следва и да се декларира от чуждестранното лице с данъчна декларация по чл. 55 ЗДДФЛ (чл. 55, ал. 2 ЗДДФЛи чл. 56, ал. 1 ЗДДФЛ).
Ако доходът е получен чрез пълномощник с постоянен адрес в страната, той се декларира и внася в републиканския бюджет по сметка на ТД на НАП по постоянния адрес на пълномощника. В противен случай данъкът се декларира и внася в Териториална дирекция - София на Националната агенция за приходите (чл. 57, ал. 2 и 3 ЗДДФЛ). Въз основа на подадената данъчна декларация по чл. 55 ЗДДФЛза удържан данък по искане на чуждестранно физическо лице се издава удостоверение по образец за платен данък, което лицето да ползва при определяне на данъчното задължение в страната, на която е местно. Искането се подава в ТД на НАП, в която е подадена данъчната декларация по чл. 55 ЗДДФЛ(чл. 58 ЗДДФЛ).

Например, ако чуждестранно физическо лице получава доходи от продажба на дела си в българско дружество на 25.03.2008 г., то:

  • срокът за внасяне на данъка е до 15.04.2008 г. (доколкото март е в първото тримесечие на годината);
  • срокът за деклариране на данъка е до 31.07.2008 г. (до края на месеца, следващ второто тримесечие, тъй като април е във второто тримесечие на годината).

Доходът от продажбата не подлежи на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, тъй като е обложен с окончателен данък по реда на чл. 37, ал. 1, т. 12 ЗДДФЛ (чл. 52, т. 4 ЗДДФЛ).
Накрая още веднъж ще обърнем внимание, че доколкото сделката във връзка с продажба на дялове няма отношение към дружеството, в което съдружникът прекратява членството си, дружеството, в което лицето прекратява членството си няма никакви ангажименти за деклариране на сделката - нито в декларация по чл. 55 ЗДДФЛ, нито в Справката по чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ (за изплатени доходи различни от доходи от трудови правоотношения)10.

Доц. д-р Людмила МЕРМЕРСКА, данъчен консултант
__________________
1 Според чл. 125, ал. 1 ТЗ участието на съдружника се прекратява:
1. при смърт или поставяне под пълно запрещение;
2. при изключване;
3. при прекратяване с ликвидация - за юридическите лица;
4. при обявяване в несъстоятелност.

2 В случая дружеството разполага с натрупана и текуща печалба, от която би могло да изплати паричната равностойност на дела на съдружника. При липса на достатъчно акумулирани средства над записания капитал би могло да се наложи да се прибегне към намаляване на капитала на дружеството.

3 По отношение на чуждестранните физически лица при наличие на СИДДО формирането на данъчното задължение може да се модифицира. Например според дадена СИДДО ликвидационният дял може да е освободен от облагане в България.

4 Удържаният данък върху доходите на местни физически лица не се декларира от платеца на дохода в декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ. Той подлежи на деклариране единствено в Справката по чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ до 30.04. на следващата година.

5 При случая, разгледан по-горе, при който доходът се третира като ликвидационен дял, задължението към съдружника се урежда пряко от дружеството. Дружеството като цяло (а не от отделен съдружник чрез договор) урежда взаимоотношенията си с напускащия съдружник.

6 Герджиков, О., Коментар по Търговския закон. Книга втора, “Софи-Р”, 2000 г., с. 400.

7 Възможностите за разсрочено плащане на данъчното задължение, в зависимост от разсрочването на дохода, уговорено в договора за продажба в чл. 33 ЗДДФЛ, се отнасят единствено за недвижимо имущество, превозни средства, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварнипредмети.

8 Разбира се, ако делът се купува от местно юридическо лице или самоосигуряващо се лице - то в качеството си на купувач (платец на доход) - следва да посочи изплатеният доход в Справката по чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ.

9 През 2007 г., въпреки че данъчната основа се формираше по реда за местни лица, самият начин на формиране на окончателния данък върху всяка конкретна прехвърлителна сделка, според нас, изключваше възможността за прилагане на чл. 33, ал. 3 ЗДДФЛ - преди формиране на данъчното задължение печалби от едни сделки да се компенсират със загуби от други.

10 Разбира се, ако делът се купува от местно юридическо лице или самоосигуряващо се лице, последното, в качеството си на купувач (платец на доход), следва да посочи изплатения доход в Справката по чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ.

"Финанси и право"

Подобни статии:
 

Реклама