Полизахариди – нишесте (скорбяла), амилоза, амилопектин, гликоген, целулоза, хетерополизахариди, глюкозамингликани

Полизахаридите са незахароподобни молекулни съединения. Те нямат сладък вкус като дизахаридите и са малко или изобщо неразтворими във вода.
Полизахаридите са въглехидрати получени чрез хидролиза, а молекулата им е изградена от доста на брой монозахаридни остатъци.

Има две основни групи незахароподобни полизахариди.

* Хомополизахариди, които са еднородно изградени полизахариди, от които чрез хидролиза се получава само един монозахарид.
* Хетерополизахариди, които след хидролиза се получават повече от два  монозахарида или едновременно с тях и техните производни. Представители на тази група са хемицелулозите, растителни гуми и смоли, мукополизахаридите и т.н.
Според биологичните си функции, полизахаридите се разделят на две основни групи: полизахариди, които са важни за скелетен материал на клетките (целулоза) и такива, които изпълняват ролята на складова енергия (нишесте, гликоген).

Представители на хомополизахаридите са:

Нишесте (скорбяла)
То е запасна въглехидратна храна за растенията и се образува зелените им части при процеса фотосинтеза.
Фактически нишестето не е еднороден продукт, а то е съставено от две вещества –амилоза (15%-25%) и амилопектин (75%-85%).

Амилоза
Нейната молекула е съставена от линейно свързани глюкозни остатъци. Молекулата на амилозата е макромолекула и затова тя се разглежда като природен полимерна глюкозата.

Амилопектин
Нейната макромолекулата е с многократно разклонена верига и е изградена от 20 до 25 остатъка свързани с α-(1-4) – връзки.

Гликоген (животинска захар)
Той е запасна въглехидратна храна за животинските организми. Той играе ролята на депо на глюкозата в черния дроб и мускулите. Това са глюкозни остатъци в около 8 до 12 разклонения.

Целулоза
Най – разпространения въглехидрат на Земята. Тя е половината от общото съдържание на въглерода в биосферата. За една година в растенията се синтезират около 3.162 тона целулоза.

Хетерополизахариди
Хетерополизахаридите са нееднородни полизахариди. Чрез хидролизата им се получават повече от два различни по състав монозахаридни остатъка, заедно с техните производни. Те се срещат във всички живи организми с представители хемицелулозите и растителните смоли и гуми:

Мукополизахариди (глюкозамингликани)
Това са хетерополизахариди от животински и бактериален произход, които изграждат и заздравяват съединителната тъкан срещу проникване на инфекции.
Полизахаридите се свързват с белтъците и образуват протеогликани, които играят роля на защитната стена срещу чужди вредители на организма.
Представителите на мукополизахаридите са хондроитинсярна киселина, хиалуронова киселина и хепарина.