... без него не можете да растете

В общи линии, състоянието на положителния азотен баланс означава, че приеманите белтъчини са повече от тези, които се отделят. Както и много други неща, това е по – лесно да се каже, отколкото да се направи. От гледна точка на обмяната на веществата, ако захранването с протеин представляваше само приемане на допълнителни количества белтъчини, целият процес би станал много по – прост. Всички, които тренираха и ядяха допълнително протеин, щяха да растат и растат. Обаче нещата не стоят точно така. Единственият начин да се доближим до тази схема е да се тъпчем със забранените анаболени стероиди и хормона на растежа.

Поддържането на положителния азотен баланс по – скоро е една постоянна борба, отколкото прост принцип. Това е борбата между тези системи, които искат да използват аминокиселините за растеж, онези, които искат да ги превръщат в енергия и индивидуална способност на човека да снабдява тялото си с подходящите аминокиселини и за двете цели.

След като аминокиселините се усвоят в тънкото черво, те или се подлагат на окисляване за получаване на енергия, или се комбинират отново и изграждат нови белтъчини. Притокът на аминокиселини всъщност никога не престава; едно постоянно количество непрекъснато се пренася от тънкото черво и се използва както за окисляване, така и за растеж. Аминокиселините, които в края на краищата стигат до кръвта са по – малко като количество, отколкото са били приети в тънкото черво. Там те не се разграждат наведнъж, а се разпределят на малки порции през няколко часа.

Запомнете: диетичните протеини трябва първо да се разградят от ензимите в стомаха и в тънкото черво. Този процес отнема време, така че количеството аминокиселини, които се отделят от храносмилането, е само част от цялото количество, което всъщност е налице. Следователно, появата на аминокиселините в кръвта зависи най – вече от скоростта на храносмилането и на абсорбцията. В крайна сметка това означава, че аминокиселините, които се извличат от диетичните протеини, се транспортират в кръвта бавно и на малки порции.

Попаднали веднъж в кръвта, аминокиселините бързо се отстраняват от циркулация, тъй като ги всмукват различни тъкани, включително мускулната и чернодробната. Мускулите използват аминокиселините за синтез на белтъчини, а черния дроб ги включва в състава на серумни протеини като албумина. След като абсорбирането на аминокиселини в тъканите започне да се забавя, съответно се увеличава нивото им в кръвта. Когато това ниво се вдигне над определено допустими граници /то е различно за различните аминокиселини, но приблизително по 20мг. От всяка аминокиселина в 1л. кръв/, черният дроб го отчита и приема излишните аминокиселини, които окислява за енергия. Те не се натрупват в свободно състояние, нито пък се отстраняват с урината чрез бъбреците. Напротив, черният дроб използва енергията, извлечена от окисляването им, за да компенсира дневния разход на калории.

В предишните проучвания задържането на азота беше представяно като въпрос на елементарна сметка. Запазеният азот се изчисляваше чрез приетото количество протеин и изхвърления азот, който се определяше от количеството урея в урината. С една дума, приетият азот минус отделеният азот дава запазения азот. Тази сметка предполага 100% усвояване от храносмилателната система и че азотът от аминокиселините, които са се окислили, почти моментално се изхвърля с уреята в урината. Обаче новите изследвания, които си служат с маркиране с радиоактивни вещества в човешкото тяло, поставиха под съмнение тези предишни схващания и показаха, че измерването на белтъчно окисляване е били сериозно подценявано.

Изследванията върху радиоактивният Л – лизин показват, че азотът от окисления Л – лизин, не се превръща веднага в урея и съответно не се изхвърля с урината. Напротив, азотът се прехвърля от една система на друга и може да не се появи в урината с дни. А това означава, че едно прецизно изчисляване на белтъчното окисление, базирано на азота в уреята, би трябвало да се извършва в продължение на цяла седмица, а не само един ден.

Запазването на положителния азотен баланс означава, че действието на системите, които окисляват аминокиселините, трябва да бъде сведено до минимум , като в същото време тялото се снабдява с достатъчно количество подходящо подбрани аминокиселини. Вече знам, че приемането на много протеин наведнъж всъщност може да доведе до засилено окисляване на аминокиселините. Количеството белтъчини, от които имате нужда, зависи от това колко е чиста мускулната ви маса. Не забравяйте обаче, че количеството, което можете да обработите ефикасно е ограничено и зависи от скоростта на протичане на различни процеси. В този случай повече не означава непременно по – добре, защото положителния азотен баланс се улеснява от по – малките и по – чести захранвания.

Колко протеин е достатъчен за едно хранене зависи от мускулната ви маса. В общи линии количеството варира м/у 1 и 2,5гр. дневно на килограм телесно тегло. За хора с масивни мускули това може да се окаже доста протеин на ден. Вече знаем, че голямо количество протеин не може просто да се натъпче в организма, без при това да се загуби значителна част от него. Способността на вашето тяло да усвоява напълно големи количества протеин е ограничена, тъй че много по – функционално е да се приемат по – малки количества протеин, но по – често.

И всъщност точно тук влизат в сила аминокиселините със свободна форма, както и разградените до известна степен протеини, от типа на хидролизираният суроватъчен протеин. Тези препарати ви осигуряват допълнителен източник на балансирани аминокиселини, които веднага се усвояват, без да има нужда от храносмилане. Тези източници, особено аминокиселините със свободна форма, вършат голяма работа при поддържането на постоянния аминокиселинен запас, защото могат да се вземат на всеки два часа и не се влияят от предишно хранене или от приемането на допълнителни аминокиселини.

Нуждата ви от протеин в крайна сметка се определя от това доколко ефективно използвате протеина , който вкарвате и до каква степен окислявате белтъчините и когато тренирате, и когато почивате. Някои хора окисляват повече протеин от колкото други и затова те имат повече нужда от повече протеин дневно от тези, които го използват по – ефективно.

Върху количеството протеин, което човек окислява на ден влияят и други фактори: запасите от гликоген, тренировъчна интензивност и продължителност, съотношението на тестостерона към естрогена /при мъжете/ и нивото на кортизона / и при двата пола/.

Определянето на точния грамаж аминокиселини, които са необходими за поддържането на положителния азотен баланс, става все по – лесно. Азотното съдържание може да се усъвършенства още повече чрез употребата на въглехидратни добавки преди, по време на и след тренировка.

 
Тренировъчните тайни на звездите Шон Рей – победител на „ Арнолд класик 1991г.” Само базови упражнения...
Майк Ментцер и какво представлява системата "Heavy Duty" ? През 70-те години Артур Джоунс се опитва да обоснове система с...
Тренировка за начинаещи За начинаещи се препоръчват три тренировки седмично в продължение на...

Реклама