Като култивирана от човека селскостопанска култура соята има древна история. Първите европейци, озовавайки се в средновековна Япония, много са се учудвали на един загадъчен факт. Местните жители не знаели за съществуването на млякото, нито за кравето масло, но си приготвяли огромно количество кашкавал.
Оказало се е, че те усвоили китайското умение да използват соята. Първо няколко часа накисвали продукта в студена вода, така че обемът на соята се увеличавал три пъти, а после я варели едно денонощие на много слаб огън. Но проблемът бил там, че приготвяли по 80-100 кг, за да пестят време, но не било възможно даже цяло китайско село да изяде такова огромно количество. Така дошла идеята за приготвяне на много други соеви продукти които можели дълго да се съхраняват Този начин на обработване на соята е бил известен на китайците още през XI век пр. Христа древния Китай соята дори била при числена към петте свещени зърнени култури. В началото на нашето хилядолетие соята се разпространила по целия Югоизток и много по-късно достигнала европейските брегове.

Основното достойнство на продукта, забелязано от китайците, е съчетанието на необходимите за човека вещества, най-напред белтъка. Обикновено ястие от соя може да замести месото, При това времето за производството й и обемът на продукта не може да се сравни с получените от животински продукти.
Соята расте само в местност с топъл и влажен климат. Използва се за хиляди различни ястия, Изобретателните готвачи са създали множество соеви продукти, което повишило хранителността и разнообразието на източната кухня. Храните, приготвени от соя (”мисо”, “то-фу”, “темпи”), много малко приличат на естествения продукт, както по външния вид, така и по вкус. Затова първите европейци, посетили Китай и Япония в Средновековието (например Марко Поло), не споменават в своите дневници соята като селскостопанска култура.
Обаче в края на XVI век европейските пътешественици разказват за повсеместното разпространение в източните страни на “специфичния боб”, от който местните жители получават различни храни. Например флорентиецът Франческо Карлети, озовавайки се в Нагасаки през 1597 г„ с възхищение описва в мемоарите си ястията от риба със соев сос. През XVII век соевият сос става предмет на активна търговия между Изтока и Запада, а през 1712 г. холандският лекар Енгелберт Кампфер, живял в Япония през 1691 г,, издава книгата “Amoenitatum Eroficum” с подробно описание на соята и рецептите на соевия сос, Тези сведения показват, че още тогава западният свят приел соята като пълноценен продукт. През XVIII век се предприемат опити за култивиране на соята в Европа: през 1737 г. в Холандия и през 1739 г. в околностите на Париж. Обаче реколтата се използвала повече за научни цели (описание и изучаване), отколкото за производство на хранителни продукти. В САЩ за пръв път соя била засадена през 1765 г. в щата Джорджия и през 1770 г. в щата Пенсилвания. Обширните плодородни земи и благоприятният климат на тази страна са предопределили бързото разпространение на соевите насаждения в много щати. Първите соеви плантации от промишлен тип били организирани през 1804 г. в бивша Югославия. Израсналите там продукти вече се използвали за храна на човека и за отглеждане на домашни птици.
Големият плюс на соевите продукти е, че унищожават отделни ракови клетки.
За съжаление, има и друго мнение. Някои учени смятат, че соята може не само да предотвратява, но и да предизвиква онкологични заболявания главно у жените. Соевият белтък съдържа вещества (изофлавони), чийто излишък може да промени хормоналното равновесие при жените. Може да се увеличи вероятността от нарушаване функциите на щитовидната жлеза. Други специалисти пък смятат, че соята е способна да ускори процеса на стареене на мозъчните клетки. Според последните изследвания този процес се наблюдава у възрастните хора, които в продължение на 30 години минимум два пъти седмично са яли соева извара.
Лошото е, че няма точен отговор на всички въпроси, иначе и плюсовете, и минусите на продукта са доста. Въпреки всичко лекарите съветват соята да се консумира, понеже ползата й е огромна, но в никакъв случай да не се храним само с нея. Понеже прекалената консумация, даже на най-полезните неща, става вредно.

Източник zdravno.com

 
Защо са полезни пресните плодове и зеленчуци Освен, че съдържат много ензими и витамини, пресните плодове и ...
Диета за активни спортисти Занимавайки се активно със спорт, не се нуждаете от някаква строга...
Храни, които засилват метаболизма ви Смята се, че определени храни и подправки могат да ви помогнат да...

Реклама