Чужд генетичен материал

Въвеждането на чужд генетичен материал във вид на сперма в половите пътища на Чужд генетичен материал жената с цел забременяване е в основата на метода "изкуствено осеменяване". Възможни са два варианта н изкуствено осеменяване:

1. Изкуствено осеменяване със сперма от донор /доброволен дарител/ - ИОД;

2. Изкуствено осеменяване с генетичен материал, взет от съпруга.

Важен проблем е фактът, че все пак резултатът от приложението на този метод за лечение на стерилитета при двойката е появата на нов живот с някои генетични различия по отношение на родителите.

Понастоящем според законодателството в нашата страна не се допуска оспорване на бащинство, ако майката е оплодена чрез изкуствено осеменяване със съгласието на съпруга Независимо от това съгласието на двамата съпрузи трябва да е оформено чрез отделни лично написани от двамата съпрузи декларации, които представляват официален документ..

Критерии за подбор на подходящ донор са:

1. Подходяща кръвно - групова принадлежност;

2. Отрицателни проби за спин, сифилис, носителство на австралийски антиген; нормална структура на хемоглобина;

4. Нормален хромозомен набор.

Най-важните заболявания, които изключват възможността за донорство, са болестта на Даун, шизофрения, глухота, хореята на Хънтингтън, мускулна дистрофия, заболявания, свързани с Х- хромозомата. Необходимо е също така да се регистрират физическите, психическите и генетичните характеристики на донора, който трябва да декларира с подписа си, че няма да търси своите биологични потомци, за да им предявява някакви искания.

Определени искания съществуват и по отношение на евентуалния реципиент - безплодното семейство. На първо място трябва да има увереност за неспособност или нецелесъобразност /онаследяване на генетични аномалии/ за естествено оплождане или за липса на необходимия репродуктивен потенциал у съпруга. Самотни жени, както и жени с други наклонности не подлежат на обсъждане за лечение с ИОД. Също така методът ИОД не се прилага при лица под 21-годишна възраст. Необходимо е и двамата партньори да желаят да имат дете чрез приложение на този метод, да са психически и физически здрави, със стабилно социално-икономическо положение. Показани за приложение на ИОД са и двойките със значителен стаж на безплодие /повече от две години/, а също и такива, при които у мъжа се установяват неизлечими патологични промени на спермата. След успешното лечение по метода ИОД се наблюдават много малко случаи на развод.

За да се постигне максимална възможност за оплождане с помощта на изкуствено осеменяване със сперма на донор е необходимо точно да се определи моментът на настъпване на овулация при всяка отделна пациентка, по време на който да се осъществи въвеждане на донорската сперма в половите пътища на пациентката. Една от възможностите е овулацията да се определи по концентрацията на лутеинизиращия хормон в кръвта, чийто максимум е 6 до 18 часа преди яйцеклетката да навлезе в маточната тръба, което създава реални условия за оплождане.

Вероятността за раждане на живо дете при жени, лекувани по метода на ИОД е 50-60%. При 10% от случаите настъпилата бременност завършва с аборт. Рискът за раждане на деца с генетични дефекти и за възникване на акушерски усложнения по време на раждане не е по-висок от този, който съществува при естествено настъпили бременност и раждане.

Данните потвърждават, че съществува зависимост между количеството сперматозоиди и вероятността за забременяване по-голямото число жизнеспособни сперматозоиди осигурява по-голяма вероятност за забременяване. Изкуственото осеменяване със сперма на мъжа /съпруга/, наречено ИОМ се налага и прилага поради риск от по-късен стерилитет у мъжа /съпруга/ в резултат на облъчване. Този метод позволява да се запази за семейството генетичния материал на съпруга в случай на преждевременна смърт. Съпружеските двойки, при които оплождането е невъзможно поради анатомични или функционални пречки, също са подходящи за приложение на ИОМ, особено при импотенция у мъжа и вагинизма у жената. Освен това при някои мъже съществува и т.н. ретроградна еякулация - при еякулация спермата вместо навън попада навътре в пикочния мехур. В подобни случаи също е подходящ методът на ИОМ.

Установено, че след криоконсервация сперматозоидите губят част от антигенните си свойства. А това означава, че наличието на антитела срещу сперматозоидите на мъжа /съпруга/ като причина за стерилитет може да се преодолее с помощта на ИОМ. Метод за оплождане "ин витро" /т.е. оплождане "в стъкло", в епруветка/. Този метод се основава на извън телесното оплождане на човешката яйцеклетка, култивиране на получения ембрион и неговото връщане в маточната кухина. Методът е разработен и дава добри резултати у нас. От показанията за приложение на метода "ин витро" /ИОВ/ на първо място все още е безплодието, резултат от засягане на маточните тръби. Други показания за ИОВ са случаите с трудно обяснимо безплодие, безплодие по имунологични причини /напр. когато яйцеклетката съдържа белтъчни имунокомплекси, които възпрепятствуват проникването на сперматозоиди/, а също и при патологични промени на спермата у съпруга.

При подбора на подходящи за лечение с ОИВ безплодни двойки се отчитат и някои допълнителни фактори, като подходяща възраст/, тъй като след 40-годишна възраст рискът за раждане на деца с генетична малформация е по-висок/, наличие на доказана способност за забременяване, подходяща психологична нагласа. Предварителна подготовка за лечение чрез ИОВ включва три месеца преди започване на лечението пълни изследвания на сперма та и влагалищния секрет за наличие на бактериални или вирусна инфекция.

Освен това се извършват традиционните изследвания. Необходимо е също да се установи наличието на пълноценна овулация и нормален менструален цикъл. След успешен подбор на подходящи за приложение на ИОВ бездетни двойки и извършване на необходимите изследвания и подготовка започва използуването на метода. След предварителна хормонална стимулация на яйчниците, около 24 часа след като се определи максималната концентрация на лу теинизиращия хормон в кръвта, чрез специален способ /аспирационна лапароскопия/ се взема годна за оплождане яйцеклетка. След двукратно промиване тя се пренася в специална хранителна среда. Спермата, получена от съпруга, също се промива и разрежда в специална хранителна среда, след което известна част от нея се капва в хранителната среда на яйцеклетката. В така получения разтвор става оплождането при поддържане на оптимални условия, максимално близки до тези в маточната тръба, за 6-18 часа. Резултатът от оплождането - ембрионът, след 3-4 дневна инкубация в специална хранителна среда, съдържаща кръвна плазма от майката и специален разтвор, и непрекъснато наблюдение, при нормално развитие се пренася в маточната кухина. Следващите мероприятия, периодично ултразвуково изследване, определяне наличието на плоден сок, контрол върху сърдечната дейност на плода/ осигуряват опазване на настъпилата бременност и нормално раждане. Честотата на успешното забременяване след прилагането на ИОВ възлиза на около 7%. Оплождането с метода "ин витро" излиза извън традиционните представи и концепции за появата на човешкия живот. Той все още предизвиква широки дискусии в различни среди. Поставят се редица проблеми от които на първо място е рискът от възникване на аномалии в поколението. Досегашните резултати не потвърждават такъв риск. Понастоящем методът "ин витро" /ОИВ/ намира все повече привърженици в много страни по света.

Психо - социални аспекти на брачното безплодие

Представата, че психогенни причини за безплодие трябва да се търсят само когато всички останали причини се отхвърлят е погрешна. Психо - социалните фактори имат съществено значение и при наличие на конкретни причини за безплодие. Това обуславя необходимостта оценката на безплодието да бъде многостранна, като не бива да се подценяват и психогенните причини за безплодие в семейството.

Психогенното безплодие при жените според изразността си може да се раздели на три типа. При първия тип жените могат да забременеят под влияние на ентусиазма, възникващ в ранните стадии на лечение. Вторият тип психогенно безплодие вероятно е свързан с някаква жизнена ситуация, преживяна от жената съзнателно или несъзнателно като неблагоприятна за оплождане и износване на бременност. Подобни състояния са наблюдавани след престои в концлагери или при възприемане на методите за изкуствено оплождане като противоестествено. Тук влизат и жените, които имат намерение да правят кариера в живота /т.н. делови тип жени/. Третият тип психогенно безплодие при жените най-вероятно се дължи на някаква дълбока и постоянно действуваща причина, предизвикваща силен страх и неосъзната съпротива срещу бременността.

Съществуват определени типове жени, страдащи от психогенно обусловено безплодие:

1. Незрели, чувствителни, капризни съпруги;

2. Агресивно - доминиращи жени, склонни към конкуренция с мъжете и не признаващи своята женственост;

3. Майчински настроени към своя съпруг жени;

4. Жени, отдали се професионални интереси

Източник zachatie.org

 
Еликсир на младостта – млякото Всички сме чели и чули за баните от мляко на легендарната египетска...
Грижа за гърдите преди кърмене Трябва дa спазвате определени правила както за да се улесни сукането,...
10 странни неща, които правят мъжете 1.Карат велосипед без ръце. Защо? Със отпуснати рамене обикновено висят...

Реклама