Мазнини се наричат естерите на глицерола с висши мастни киселини. Числят се към липидите. Изпълняват Мазнинитемножество биологични функции, главно като резервен хранителен запас и термоизолиращ материал.
Мазнините имат значителна хранителна стойност поради това, че внасят незаменими висши мастни киселини. Познати са над 1300 вида природни мазнини. Мазнини се съдържат във всяка жива клетка. В животинските организми се отлагат главно в подкожната тъкан и около някои вътрешни органи. Съставляват 10-20% от общата маса на човека.

КОИ МАЗНИНИ СА “ЛОШИ”  И КОИ “ДОБРИ”?
Основна съставка на  мазнината е мастната киселина съединена с глицерина. Имаме свързване на въглеродни с водородни атоми, като един въглероден се свързва с два водородни.

Наситени мазнини
Мастните киселини, в които всеки атом въглерод е съединен с два атома водород /т.е.  всички въглеродни атоми са непълно свързани с водородни атоми/ се казват наситени.
Такива мазнини са високо съдържание на наситени мастни киселини имат твърдо състояние при стайна температура. Животинските продукти, в това число и месото, съдържат голямо количество наситени мазнини. Месото от птиците съдържа по-малко наситени мазнини от месото на четириногите животни. От растителните продукти единствен източник на наситени мастни киселини е палмовото и кокосовото масло. Тези наситени мастни киселини се причина за повишаване на нивото на холестерола в кръвта, като водят до сърдечносъдови заболявания.

Мононенаситени мазнини
Ако в молекулата на мастната киселина съществува двойна връзка между два въглеродни атома, то те се наричат мононенаситени.
Такива мазнини при стайна температура се намират в течно състояние. Маслиновото масло е такова масло. Някой изследователи смятат, че това масло намалява стойностите на холестерола в кръвта и предотвратява развитието на рака.

Полиненаситени мазнини
Ако в молекулата на мастната киселина има повече от една двойна връзка между въглеродни атоми, то тези мазнини се наричат полиненаситени.
Такива мазнини в стайна температура са в течно състояние. Основно те се намират в няколко вида риби и в растителните продукти. Учените установяват, че такива мазнини снижават нивото на холестерола в кръвта.

Хранителната ценност на продуктите се определя от количественото и качественото съотношение на съдържащите се в тях от тези три вида мазнини. Трябва да се избягва употребата на храни, съдържащи голямо количество наситени мазнини.

Източници на Наситени мазнини: палмово масло, кокосово масло, всички животински мазнини, беконът, червеното месо, твърдото сирене, сладоледът, яйчният жълтък, кожата на домашните птици, маргаринът.
Източници на Мононенаситени мазнини: Домашните птици, маслините, някои видове ръби.
Източници на Полиненаситени мазнини: соята, орехи, някои видове риби. Зърнените храни, плодовете и зеленчуците съдържат съвсем малко такива мазнини и това количество може да се пренебрегни. Тези хранителни продукти оказват защитно действие на организма.
Растителната храна не съдържа холестерол, за разлика от животинската. Заедно с това в животинските мазнини може да се намерят отровни вещества попаднали в организма на животното с храната или водата. Също вируси и бактерии, които могат да попаднат в човека.

Растителните мазнини са основно ненаситени, течни мазнини, за разлика от твърдите наситени животински мазнини. Полиненаситените мазнини способстват за съхраняването на еластичността и пропускливостта на клетъчната мембрана на повече от 100-те трилиона клетки в организма. По този начин те предпазват организма и водят до нормалната работа на клетките, особено на клетките на главния мозък, сърцето и кръвоносните съдове, на които трябва голямо количество кислород.
Химичния анализ на основните животински мазнини, съдържащи се в свинското, говеждото и пилешкото меса, показват, че те оказват пагубно влияние върху клетката.

Мазнините са необходим структурен и функционален компонент на всека клетка на нашето тяло. Какво дават на тялото ни:

  1. Те са енергиен запас на организма. При изгарянето на мазнините се отделя два пъти повече енергия от енергията отделена при изгарянето на въглехидратите.
  2. Защитават тялото то студ /топлоизолация/.
  3. Защитават някои вътрешни органи, които са обвити в мазнини /бъбреците/.
  4. Участват в образуването на мастно разтворимите витамини - А, Д, Е и К.
  5. Структурна съставка на клетъчната мембрана.
  6. Изпълняват транспортна функция /пренасят молекули/.

Източниците, от които най – често набавяме мазнини:
60% от животинските продукти - месо, мазнина, яйца и млечни продукти /мляко, сирене/.
35% се добавят в храната при приготвянето й - при варене, пържене, печене, задушаване и при непосредствена употреба /хляб с масло, салати/
5% - с растителните храни - боб, зърнени храни, орехи, плодове и зеленчуци.

 
Какво трябва да знаем за хранителните добавки? Етикетите на много хранителни продукти съдържат ценна информация,...
Худия Гордони - Потискане на апетита Худия Гордони е растение известно със способността си да потиска...
ДИЕТА ПО ЗНАЦИТЕ НА ЗОДИАКА Независимо от многобройните диети, те невинаги дават желания...

Реклама