Трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях, са уредени в Кодекса на труда (КТ). Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Разпоредбите на КТ се прилагат за всички трудови правоотношения с български и смесени предприятия в страната, както и за трудови правоотношения на български граждани с чужди предприятия в страната или с български предприятия в чужбина, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, по който страна е Република България.

Трудовият договор между работника или служителя и работодателя се сключва преди постъпването на работа, задължително в писмена форма. В тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.

Режимът на регистрация на трудовите договори е разписан в чл.62 и чл.63 от КТ и в издадената въз основа на тях Наредба № 5/29.02.2002 г. на Министерството на труда и социалната политика. Регистрацията на трудовите договори има охранителен характер по отношение на трудовите и осигурителните права на работниците и служителите.

Цялостният контрол по спазване на разпоредбите на КТ е възложен на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” към министъра на труда и социалната политика.

Ако се съгласявате да работите без сключен писмен трудов договор, губите закрилата на трудовите права, която КТ предоставя на работещите по трудово правоотношение лица:  

  • Право да получавате уговореното трудово възнаграждение;
  • Право на установеното работно време с нормална продължителност до 8 часа;
  • Право на заплащане с увеличение на положения нощен труд;
  • Право на трудово възнаграждение в увеличен размер за положен извънреден труд;
  • Право на заплащане в удвоен размер за работа през дните на официалните празници;
  • Право на платен годишен отпуск не по - малък от 20 работни дни;
  • Право на неплатен годишен отпуск, който в размер до 30 работни дни се признава за трудов стаж;
  • Право на отпуск за временна нетрудоспособност;
  • Право на отпуск поради бременност, раждане и осиновяване в размер  за период от 315 дни, от които 45 преди раждането. След изтичане на този период имате право на обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2 г. на детето.
  • Право на отпуск за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст;
  • Право на парични обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение в зависимост от основанието за прекратяването;
  • Право на осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Подобни статии:
 

Реклама