Чл.1. С този кодекс се уреждат производствата по регистрация на данъчните субекти, установяване, обезпечаване и събиране на данъчните и другите държавни и общински публични вземания, обжалването на свързаните с това актове, както и структурата и правомощията на данъчната администрация.

Чл.2. Разпоредбите на този кодекс се прилагат и за процесуалните действия по незавършени данъчни производства и изпълнителни производства за публични вземания към датата на влизането му в сила.

Чл.3. (1) Разпоредбите на този кодекс се прилагат на територията на Република България по отношение на всички данъчни субекти, за които възникват публични задължения съгласно българското законодателство.
(2) Данъчните органи са длъжни да установят всяко данъчно задължение и нарушение, възникнало или извършено на територията на Република България.
(3) Разпоредбите на този кодекс се прилагат и за действия или събития извън територията на страната, когато това е предвидено със закон или с международен договор, ратифициран по конституционен ред, обнародван и влязъл в сила за Република България.
(4) Когато в международен договор, ратифициран по конституционен ред, обнародван и влязъл в сила за Република България, е предвидена друга процедура за установяване на данъчни задължения и нарушения, прилага се редът, предвиден в този договор.

Чл.4. (1) Спрямо лица, които се ползват с имунитет по отношение на гражданската и административната юрисдикция на Република България, процесуалните действия, предвидени по този кодекс, могат да бъдат извършени само в съответствие с нормите на международното право.
(2) По отношение на лицата, ползващи се с имунитет, се прилагат разпоредбите на този кодекс, когато:
1. доброволно са се отказали от имунитета си;
2. реализират доходи от източници или притежават имущество в Република България, различни от доходите и имуществото, за които се ползват с право на имунитет съобразно нормите на международното право.

Чл.5. При упражняване на правомощията си органите на данъчната администрация и публичният изпълнител спазват Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна.

Чл.6. (1) Данъчните органи са длъжни в пределите на своята компетентност да установят обективно всички факти и обстоятелства, отнасящи се до правата, задълженията и отговорността на данъчните субекти.
(2) Когато въз основа на съществуващите данни не е възможно обективното установяване на всички факти и обстоятелства, отнасящи се до данъчното облагане и отговорността на данъчния субект, данъчният орган прилага особените правила за определяне на данъчните задължения, предвидени в този кодекс.

Чл.7. (1) Данъчната администрация и публичният изпълнител изпълняват своите функции самостоятелно и само въз основа на закона.
(2) Въпроси, отнасящи се до данъчното облагане, не могат да бъдат решавани от други административни органи.
(3) Започнало наказателно или административнонаказателно производство срещу данъчен субект не е основание за спиране или започване на данъчното производство за същия субект, освен когато е предвидено друго в този кодекс.

Чл.8. (Решение на конституционния съд No 2 от 2000 г.,ДВ,бр.29 от 2000 г. - членът обявен за противоконституционен)

Чл.9. (1) Органите на данъчното производство и публичния изпълнител прилагат законите точно и еднакво спрямо всички данъчни субекти.
(2) Не се допускат никакви привилегии и ограничения, основани на народност, произход, етническа принадлежност, религия, пол, раса, образование, убеждения, служебно, обществено, политическо или материално положение.

Чл.10. Данъчните органи и публичният изпълнител са длъжни служебно в производствата по този кодекс да изясняват всички факти и обстоятелства, свързани със законосъобразното установяване на публичните вземания, включително водещи до намаляването или отпадането им.

Чл.11. Участниците в производствата по този кодекс са длъжни да упражняват предоставените им от закона права добросъвестно, като в законоустановените срокове са длъжни да извършат определените действия, обезпечаващи нормалното развитие на производствата.

Чл.12. (1) (изм.,ДВ,бр.42 от 2003 г.) Служителите в данъчната администрация и привлечените сътрудници, както и публичните изпълнители, експертите и другите лица - получатели на информация, са длъжни да пазят тайна и да не използват за други цели освен за прякото изпълнение на служебните си задължения всички станали им известни факти и обстоятелства, определени от този кодекс като служебна тайна.
(2) (изм.,ДВ,бр.45 от 2002 г., доп.,бр.112 от 2002 г.; изм.,бр.42 от 2003 г.) Сведения, съставляващи служебна тайна, могат да се разкриват:
1. по писмено искане на друг данъчен орган във връзка с осъществяването на правомощията му по този кодекс при условия и по ред, определени от главния данъчен директор;
2. по писмено искане на публичния изпълнител във връзка с осъществяването на правомощията му по този кодекс;
3. по инициатива на данъчен орган, когато това е предвидено в закон;
4. (доп.,ДВ,бр.19 от 2005 г.) по писмено искане на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, управителя на Националния осигурителен институт, директора на Агенция "Митници" или упълномощено от него лице и Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.
5. (нова,ДВ,бр.89 от 2004 г.) по писмено искане на органите на досъдебното производство и на оперативно-издирвателните органи на Министерството на вътрешните работи за разкриване и доказване на икономически престъпления и престъпления, извършени от организирана престъпна група, както и за защита на националната сигурност, подадено чрез ръководителите на съответните основни структурни звена.
(3) (нова,ДВ,бр.45 от 2002 г.; изм.,бр.112 от 2002 г.) Извън случаите по ал.2 сведения, съставляващи служебна тайна, могат да се разкриват само въз основа на писмено съгласие на данъчния субект или с акт на съда.
(4) (нова,ДВ,бр.45 от 2002 г.; отм.,бр.112 от 2002 г.)
(5) (нова,ДВ,бр.45 от 2002 г.; отм.,бр.112 от 2002 г.)

Чл.12а. (нов,ДВ,бр.112 от 2002 г.)
(1) Съдът, извън случаите по чл.12, ал.3, може да постанови разкриване на сведения, съставляващи служебна тайна, по мотивирано искане на:
1. прокурор или следовател - във връзка с образувана предварителна проверка или започнато наказателно производство;
2. министъра на вътрешните работи, главния секретар на Министерството на вътрешните работи, директора на Национална служба "Сигурност", директора на Национална служба "Полиция", директора на Национална служба "Борба с организираната престъпност", директор на регионална дирекция на вътрешните работи - при необходимост във връзка с осъществяване на определените им в закона правомощия.
(2) Окръжният съд по местонахождение на териториалната данъчна дирекция се произнася по искането на органите по ал.1 с мотивирано определение в закрито заседание не по-късно от 24 часа от постъпването му, като определя данъчния субект, по отношение на който се разкрива служебната тайна, обхвата на конкретните индивидуализирани данни за него съгласно § 1, т.1 от допълнителната разпоредба и срока за разкриване на сведенията. Определението не подлежи на обжалване.

Чл.13. (1) Държавните и общинските вземания са публични и частни.
(2) Публични са държавни и общински вземания:
1. (доп.,ДВ,бр.63 от 2000 г.) за данъци,акцизи, мита и задължителни осигурителни вноски;
2. за такси и други вноски, установени по основание и размер със закон;
3. за паричната равностойност на вещи, отнети на законово основание в полза на държавата;
4. по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините, както и по наказателни постановления.
5. (нова,ДВ,бр.79 от 2005 г.) за разноските за правна помощ по Закона за правната помощ, направени след отпадане на основанието за предоставянето й.
(3) Публичните вземания се установяват и събират в левове.
(4) Частни са държавните и общинските вземания извън тези по ал.2.

Чл.14. (1) Публичните вземания се събират по реда, предвиден в този кодекс.
(2) (Решение на конституционния съд No 2 от 2000 г.,ДВ,бр.29 от 2000 г. - противоконституционен по отношение на изричното събиране по кодекса) Частните държавни и общински вземания се събират по общия ред.

Чл.15. Изпълнително основание за събиране на публичните вземания е:
1. данъчен акт;
2. акт за установяване на съответното публично вземане.

Чл.16. (1) Установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон.
(2) (изм.,ДВ,бр.45 от 2002 г.) Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда, предвиден в Закона за административното производство за издаване на административен акт. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета, съответно от ръководителя на ведомството.
(3) (доп.,ДВ,бр.45 от 2002 г.) Актът за публично общинско вземане се обжалва по административен ред пред кмета, а за публично държавно вземане - пред ръководителя на съответното ведомство по реда на Закона за административното производство, съответно по реда на Закона за Върховния административен съд. Ръководителят на съответното ведомство може да упълномощи органи, горестоящи на органа, издал акта, които да разглеждат по същество и да се произнасят по актовете за публични вземания. Заповедта за упълномощаване се обнародва в "Държавен вестник". В тези случаи на делегиране на права обжалването на актовете е по реда на Закона за административното производство, съответно по реда на Закона за Върховния административен съд.
(4) Публично държавно или общинско вземане се погасява по давност в сроковете, предвидени в този кодекс.

Чл.17. (1) Установяването на публичните вземания срещу длъжник, за когото е подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност, се извършва по реда на чл.16 най-късно до един месец след получаването на уведомлението по чл.20, ал.4.
(2) Текущите публични задължения на длъжника се установяват от съответните органи извън срока по ал.1.
(3) Екземпляр от актовете за установяване на публичните вземания се предоставя на Агенцията за държавни вземания.
(4) Публичните вземания се предявяват от Агенцията за държавни вземания пред съда по несъстоятелността.
(5) В случай, че вземането е установено с влязъл в сила акт, синдикът незабавно го включва в списъка на приетите от него вземания така, както е предявено. Тези вземания не могат да бъдат оспорени по реда на част четвърта от Търговския закон или чрез обжалване на решението на съда по несъстоятелност за одобряване на списъка с приетите от синдика вземания.
(6) (нова,ДВ,бр.45 от 2002 г.) В случай, че вземането е установено, но актът не е влязъл в сила, то се включва под условие в списъка на приетите от синдика вземания и се удовлетворява по реда на чл.725, ал.1 от Търговския закон, освен ако в данъчен закон е предвидено друго.

Чл.18. (1) Данъчни субекти са:
1. местните физически и юридически лица, а държавната администрация, учрежденията и общините - когато осъществяват стопанска дейност;
2. чуждестранните физически лица, които получават доходи от източник в страната, извършват подлежаща на облагане с данъци дейност или притежават имущества в страната;
3. (изм.,ДВ,бр.45 от 2002 г.) чуждестранните юридически лица, клон или търговско представителство и неперсонифицираните дружества, които: осъществяват стопанска дейност в страната, включително чрез място на стопанска дейност или определена база; получават доходи от източник в страната; извършват подлежаща на облагане с данъци дейност; притежават имущество в страната
4. лицата, които се ползват с имунитет по отношение на гражданската и административната юрисдикция на Република България, в случаите, предвидени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.
(2) (изм..,ДВ,бр.45 от 2002 г.) Неперсонифицираните дружества и осигурителните каси, създадени на основание чл.8 от Кодекса за задължително обществено осигуряване се приравняват на юридически лица по отношение на данъчната регистрация, данъчното облагане, събирането на вземанията, обжалването и административно-наказателната отговорност.
(3) Не са данъчни субекти държавата, държавните органи и органите на местното самоуправление.

Чл.19. (1) При смърт на физическо лице общината уведомява данъчната администрация по местоживеене до 15-о число на месеца, следващ месеца на смъртта. Наследниците също могат да уведомят данъчната администрация.
(2) Наследниците отговарят за данъчните задължения на наследодателя си до размера на полученото имущество.
(3) Данъчната администрация до края на месеца, следващ месеца на смъртта, може да започне данъчна ревизия за установяване размера на данъчните задължения на наследодателя. Ако в този срок наследниците извършват разпоредителни сделки, те отговарят солидарно за данъчните задължения на наследодателя.
(4) След започване на данъчната ревизия разпоредителни сделки могат да се извършват само със съгласието на съответния данъчен орган - до издаване на данъчния акт.

Чл.20. (1) (изм.,ДВ,бр.45 от 2002 г.) В случаите на заличаване от търговския или друг регистър при съответния съд на едноличен търговец или прекратяване на юридическо лице данъчната администрация се уведомява преди внасянето на съответното искане за това в съда.
(2) Доказателството за уведомяване на данъчната администрация по ал.1 се прилага към внесеното в съда искане и е условие за разглеждането му.
(3) При условията и по реда на ал.1 и 2 юридическите лица уведомяват данъчната администрация за искането за сливане, вливане, разделяне и отделяне.
(4) В случаите на искане за откриване на производство по несъстоятелност, направено от длъжника или от негов кредитор, преди внасянето на молбата в съда, се уведомяват данъчната администрация и Агенцията за държавни вземания.
(5) (изм.,ДВ,бр.45 от 2002 г.) Най-късно в 14-дневен срок от получаването на уведомлението по ал.4 Агенцията за държавни вземания издава удостоверение за уведомяване, което съдържа информация за наложени върху имуществото на длъжника мерки за обезпечаване на публични вземания.
(6) Прилагането на удостоверението по ал.5 и на доказателството за уведомяване на данъчната администрация към внесената в съда молба е условие за разглеждането на молбата и образуване на делото по несъстоятелност.

Чл.21. (1) Членовете на органите на управление на юридическите лица отговарят лично, неограничено и солидарно с длъжника за неизпълнени данъчни задължения на юридическото лице в случай, че са укрили факти и обстоятелства, които по закон са били длъжни да обявят пред данъчната администрация, или не са изплатили безспорно данъчно задължение и активите на юридическото лице са намалели през този период.
(2) Отговорността по ал.1 е за неплатените данъчни задължения в рамките на намалението на активите на юридическото лице за периода между възникването на задълженията и установяването на обстоятелствата, водещи до отговорността.

Чл.22. (1) Когато по силата на закон данъкът се удържа и внася от трето лице, различно от данъчния субект, правилата на този кодекс по отношение на данъчния субект се прилагат и по отношение на третото лице.
(2) Когато третото задължено лице по ал.1 не е удържало или не е внесло данъка, то отговаря за данъчното задължение.

Чл.23. (1) Данъчният субект има право:
1. (доп.,ДВ,бр.45 от 2002 г.) да бъде информиран в подходяща форма за данъчните му задължения и за сроковете, в които следва да заплати дължимите от него данъци, както и за наличието или липсата на други обстоятелства по този кодекс;
2. да получава разяснения за попълването на данъчните декларации;
3. своевременно да му бъдат осигурени данъчни декларации, съдържащи указания за попълването им, формуляри и други документи, които данъчните органи изискват въз основа на закона;
4. при поискване да бъде информиран в подходяща форма за последиците от принудително изпълнение на данъчни вземания;
5. да обжалва в случаите, предвидени в този кодекс, действията на данъчните органи, които засягат неговите права и законни интереси;
6. на уважение към достойнството му при изпълнение на данъчни задължения;
7. на опазване на тайната относно обстоятелствата, станали достояние на данъчната администрация при условията на този кодекс;
8. да изисква от данъчните органи при предприемане на всякакви действия да се легитимират или да показват акт, въз основа на който предприемат тези действия.
(2) Когато по причина на действията на данъчната администрация или поради късно приемане на законови разпоредби, определящи нови данъчни задължения или срокове, данъчният субект няма обективна възможност да заплати в срок данъчните си задължения, той не дължи лихви за закъснение и ползва отстъпката, предвидена за заплащане в законоустановения срок, ако е изпълнил задължението си добросъвестно.
(3) Когато данъчният субект действа съобразно указания, дадени му в писмен вид от упълномощен за това орган на данъчната администрация, които впоследствие се окажат незаконосъобразни или неправилни, начислените лихви в резултат на действията съобразно дадените указания не се дължат, а определената от закона санкция не се налага.
(4) Когато данъчният субект заплати целия дължим данък за съответния данъчен период, ако със закон е установено право на ползване на намаление, но без да е подал предвидената за това декларация до момента на плащането, при установяване на правилността на извършеното плащане той ползва предвидените в тези случаи намаления на размера на данъка при условие, че декларацията бъде подадена в законовия срок.

Чл.24. (1) Данъчният субект е длъжен да оказва съдействие на данъчния орган при упражняване на правомощията му, като:
1. декларира обстоятелства, когато това се изисква със закон или друг нормативен акт, издаден за неговото прилагане;
2. изготвя справки и предоставя всички счетоводни, търговски и други документи, необходими за изясняване на фактите и обстоятелствата, свързани с извършваните проверки и ревизии, и заверява направените от данъчния орган копия от тези документи;
3. осигурява достъп до служебни помещения, складове, каси и др.;
4. осигурява място за извършване на проверки или ревизии, а когато това е невъзможно, предава необходимите документи на данъчния орган с протокол и опис.
(2) В случаите, когато със закон се изисква установяване на факти и обстоятелства от значение за правата и задълженията на данъчните субекти, те декларират тези обстоятелства пред съответните органи, като носят наказателна отговорност за верността на данните в декларацията.

Чл.25. (1) Данъчната администрация отговаря за вредите, причинени на данъчни субекти от незаконни данъчни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на дейността им.
(2) Обезщетения за вреди от незаконни актове по ал.1 може да се иска след тяхното отменяне по реда на този кодекс. Когато вредите са причинени от нищожен данъчен акт или от незаконно действие или бездействие, нищожността на акта, съответно незаконосъобразността на действието или бездействието, се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.
(3) Отговорността по ал.1 се реализира по реда, предвиден в Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани.

Чл.26. (1) Данъчни актове по смисъла на този кодекс са актовете, издавани от органите на данъчната администрация, с които се създават права или задължения или се засягат права или законни интереси на данъчните субекти.
(2) Данъчни актове са и решенията за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказите за издаване на такива документи.
(3) Актовете по ал.1 и 2 подлежат на обжалване по реда, предвиден за данъчните ревизионни актове.

Чл.27. (1) Данъчната администрация води данъчен регистър за всички данъчни субекти по този кодекс. Данъчният регистър служи за идентифициране на данъчните субекти и извършваната от тях дейност, подлежаща на контрол.
(2) Местните физически лица и чуждестранните физически и юридически лица за доходи, подлежащи на облагане при източника с окончателен данък, платим от трето задължено лице, не подлежат на вписване в данъчния регистър.
(3) Със закон може да се предвиди воденето на специални регистри по отделни видове данъци, които са неразделна част от общия данъчен регистър.

Чл.28. (1) Данъчният регистър съдържа данни за всички регистрирани в страната данъчни субекти относно:
1. (изм.,ДВ,бр.39 от 2005 г.) териториалната данъчна дирекция по регистрация;
2. (изм.,ДВ,бр.39 от 2005 г.) данни по чл.7, ал.1, т.1-17 и ал.2 от Закона за регистър БУЛСТАТ;
3. (изм.,ДВ,бр.39 от 2005 г.) датата на данъчна регистрация;
4. (изм.,ДВ,бр.39 от 2005 г.) дата на прекратяване на данъчната регистрация, която е датата по чл.7, ал.1, т.4 от Закона за регистър БУЛСТАТ;
5. (отм.,пред.т.7,ДВ,бр.39 от 2005 г.) банкови сметки на данъчния субект;
6. (отм.,пред.т.14,ДВ,бр.39 от 2005 г.) датите на специална регистрация;
7. (отм.,пред.т.15,ДВ,бр.39 от 2005 г.) датите на прекратяване на специалната регистрация.
8. (отм.,ДВ,бр.39 от 2005 г.)
9. (отм.,ДВ,бр.39 от 2005 г.)
10. (отм.,ДВ,бр.39 от 2005 г.)
11. (отм.,ДВ,бр.39 от 2005 г.)
12. (нова,ДВ,бр.45 от 2002 г.; отм.,бр.39 от 2005 г.)
13. (нова,ДВ,бр.45 от 2002 г.; отм.,бр.39 от 2005 г.)
(2) (изм.,ДВ,бр.39 от 2005 г.) Териториалната данъчна дирекция по регистрация е дирекцията, в чийто териториален обхват попада вписаното седалище на данъчния субект в регистър БУЛСТАТ. Териториалната данъчна дирекция по регистрация за местните физически лица, включително и едноличните търговци, е териториалната данъчна дирекция по постоянен адрес.
(3) (изм.,ДВ,бр.39 от 2005 г.) Териториална данъчна дирекция по регистрация за осигурителните каси, създадени на основание чл. 8 от Кодекса за социалното осигуряване, е съответната териториална данъчна дирекция, в чийто териториален обхват попада адресът на управление на касата, вписан в регистъра на осигурителните каси на Националния осигурителен институт.
(4) (нова,ДВ,бр.39 от 2005 г.) Териториална данъчна дирекция по регистрация за:
1. чуждестранните юридически лица, които са регистрирали търговско представителство в Република България, е териториалната данъчна дирекция, в чийто териториален обхват попада адресът, посочен в Българската търговско-промишлена палата;
2. чуждестранните лица, които осъществяват стопанска дейност в страната, включително чрез място на стопанска дейност или определена база, или чието ефективно управление е от страната, е териториалната данъчна дирекция по местоизвършване на дейността, съответно на управлението; когато чуждестранното лице осъществява стопанска дейност на територията на страната чрез повече от едно място на стопанска дейност, е териториалната данъчна дирекция по местонахождение на първото възникнало място на стопанска дейност или в някоя от териториалните данъчни дирекции по мястото на извършване на дейността по избор на чуждестранното лице - в случай че възникват едновременно повече от едно място на стопанска дейност; в случай че чуждестранното лице не упражни избор, се смята, че е териториалната данъчна дирекция, която първа извърши процесуално действие по установяване на данъчните му задължения за извършваната дейност чрез място на стопанска дейност;
3. чуждестранните лица, придобили недвижим имот, които не се включват в т.1, 2 или 4, е териториалната данъчна дирекция по местонахождението на първия придобит имот;
4. чуждестранните юридически лица, за които е възникнало право или задължение за регистрация по материален данъчен закон, които не разполагат с обект на територията на страната, е Териториалната данъчна дирекция - София.
(5) (нова,ДВ,бр.45 от 2002 г.; изм.,бр.39 от 2005 г.) Главният данъчен директор със заповед определя териториална данъчна дирекция по ал.1, т.1 за данъчни субекти, за които не може да се установи териториална данъчна дирекция по регистрация или попадат в териториалния обхват на повече от една териториална данъчна дирекция. Заповедта се обнародва в "Държавен вестник".
(6) (нова,ДВ,бр.39 от 2005 г.) Главният данъчен директор може да изисква декларирането и предоставянето и на други данни, необходими за данъчния контрол.
(7) (изм.,ДВ,бр.45 от 2002 г.; пред.ал.4,изм.,бр.39 от 2005 г.) Търговските банки и клоновете на чуждестранни банки уведомяват в 7-дневен срок данъчната дирекция по регистрация на данъчните субекти по чл.29, ал.4 за откритите или закритите от тях банкови сметки.
(8) (нова,ДВ,бр.39 от 2005 г.) Търговските банки и клоновете на чуждестранни банки предоставят информация за откритите и закритите банкови сметки на данъчните субекти, непосочени в ал.7, при мотивирано искане от териториалния данъчен директор. Информацията се предоставя в 7-дневен срок от получаване на искането.

Чл.29. (1) (изм.,ДВ,бр.39 от 2005 г.) Данните в данъчния регистър се вписват служебно или чрез подаване на декларация.
(2) (изм.,ДВ,бр.45 от 2002 г., бр.39 от 2005 г.) Данните за местните физически лица, се вписват в данъчния регистър с подаване на данъчната декларация по реда и в сроковете, установени в съответния данъчен закон.
(3) (изм.,ДВ,бр.45 от 2002 г., бр.39 от 2005 г.) Данните за чуждестранните физически лица, с изключение на чуждестранните физически лица, вписани в регистър БУЛСТАТ, се вписват в данъчния регистър с подаване на данъчна декларация по реда и в сроковете, установени в съответния данъчен закон.
(4) (нова,ДВ,бр.45 от 2002 г.; изм.,бр.39 от 2005 г.) Данните за данъчните субекти, с изключение на лицата по ал.2 и 3, се вписват:
1. служебно по данни от регистър БУЛСТАТ и по данни, получени от търговските банки и клоновете на чуждестранни банки за открити и закрити банкови сметки;
2. въз основа на декларация по утвърден образец, която се подава от лицето в срокове и по ред, определени със заповед на главния данъчен директор, която се обнародва в "Държавен вестник".
(5) (пред.ал.4,ДВ,бр.45 от 2002 г.; отм.,бр.39 от 2005 г.)
(6) (нова,ДВ,бр.45 от 2002 г.; отм.,бр.39 от 2005 г.)

Чл.30. (отм.,ДВ,бр.39 от 2005 г.)

Чл.31. (изм.,ДВ,бр.39 от 2005 г.) Регистрираното лице е длъжно да посочва БУЛСТАТ във всички издавани от него документи, свързани с данъчното облагане, както и в цялата кореспонденция с данъчните органи.

Чл.32. (изм.,ДВ,бр.39 от 2005 г.)
(1) Данъчен адрес на местните физически лица е постоянният им адрес.
(2) Данъчен адрес на чуждестранните юридически лица, които са регистрирали търговско представителство в Република България, е адресът на управление, вписан в Българската търговско-промишлена палата.
(3) Данъчен адрес на чуждестранните лица, които осъществяват стопанска дейност в страната, включително и чрез място на стопанска дейност или определена база, или чието ефективно управление е от страната, е адресът на местоизвършване на дейността, съответно на управлението, вписан в регистър БУЛСТАТ. Ако лицата не са изпълнили задължението си по Закона за регистър БУЛСТАТ, за данъчен адрес се смята адресът, подлежащ на вписване в регистъра.
(4) Данъчен адрес на чуждестранните лица, придобили недвижим имот и непопадащи в ал.2 и 3, е адресът по местонахождение на имота, вписан в регистър БУЛСТАТ. Ако лицата не са изпълнили задължението си за регистрация по Закона за регистър БУЛСТАТ, за данъчен адрес се смята адресът, подлежащ на вписване в регистъра.
(5) Данъчен адрес на осигурителните каси, създадени на основание чл.8 от Кодекса за социално осигуряване, е адресът на управление на касата, вписан в регистъра на осигурителните каси на Националния осигурителен институт.
(6) Данъчен адрес на лицата по чл.29, ал.4, извън лицата по ал.2-5, е седалището и адресът на управление, вписан в регистър БУЛСТАТ. Ако лицата не са изпълнили задължението си за регистрация по Закона за регистър БУЛСТАТ, за данъчен адрес се смята адресът, подлежащ на вписване в регистъра.

Чл.33. (1) (изм.,ДВ,бр.39 от 2005 г.) При всяка промяна на данните в декларацията по чл.29, ал.4, т.2 регистрираното лице е длъжно в 14-дневен срок да уведоми писмено териториалната данъчна дирекция по регистрация. Срокът не се прилага в случаите на промяна на данъчен адрес.
(2) (изм.,ДВ,бр.39 от 2005 г.) Уведомяването се извършва чрез попълване и представяне на декларация по чл.29, ал.4, т.2.
(3) (изм. и доп.,ДВ,бр.45 от 2002 г.; отм.,бр.39 от 2005 г.)

Чл.34. (1) Данъчната регистрация се заличава след изтичане на 10 години от:
1. смъртта на физическото лице;
2. (изм.,ДВ,бр.45 от 2002 г.) заличаването на съдебната регистрация на едноличния търговец или на юридическото лице;
3. (доп.,ДВ,бр.45 от 2002 г.) подаването на заявление от неперсонифицираните дружества и осигурителните каси или от чуждестранните лица, които нямат регистрация по Търговския закон.
4. (нова,ДВ,бр.45 от 2002 г.) прекратяването на юридическо лице с влязъл в сила акт на компетентен орган.
(2) Данъчната регистрация на лицата по т.3 се заличава служебно, когато се установи, че са отпаднали условията за данъчна регистрация, в срок 5 години от установяването.
(3) Данъчната регистрация не се заличава, независимо от изтеклия срок, при неприключило данъчно или изпълнително производство за публично вземане - до приключването му.

Чл.35. (1) Данъчните органи получават безплатна информация от съдебните и публичните регистри за данъчните субекти, включително и за тези данъчни субекти, чиято регистрация е заличена.
(2) Съдилищата и общините, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Националният статистически институт и Министерството на вътрешните работи предоставят на данъчната администрация наличната и необходима информация за поддържане на регистъра безплатно.
(3) За целите на данъчната статистика, планирането и анализа на прилагането на данъчното законодателство главният данъчен директор определя кръга на данъчните субекти, които да предоставят информация по образец, утвърден от него.
(4) Предоставянето на информация по ал.1 и 2 става по писмено искане на териториалния, регионалния или главния данъчен директор.

Чл.36. (1) На всеки регистриран данъчен субект се открива данъчна сметка.
(2) В данъчната сметка се отразяват:
1. данъчните задължения, разноските и изтеклите лихви по тях;
2. постъпилите плащания от данъчния субект, от солидарно задължено лице или от всяко трето лице в полза на данъчния субект;
3. сумите, постъпили в резултат от действия на принудително изпълнение;
4. други обстоятелства, свързани с погасяване на данъчните задължения.
(3) Данъчната сметка се води по образец, утвърден от главния данъчен директор.
(4) По искане на данъчния субект органите на данъчната администрация му предоставят информация за всички обстоятелства, отразени в сметката.
(5) Сметката се закрива със заличаването на данъчната регистрация.
(6) Данъчната сметка не се закрива, независимо от изтеклия срок, при неприключило данъчно или изпълнително производство за публично вземане - до приключването му.
(7) (изм.,ДВ,бр.45 от 2002 г.) Данъчният орган издава удостоверение за наличието или липсата на задължения по искане на данъчния субект или с разпореждане на орган на съдебната власт в 7-дневен срок от постъпване на писменото искане.

Чл.37. Данъчното производство обхваща действията по издаването, обжалването и изпълнението на актовете на данъчната администрация, посочени в този кодекс.

Чл.38. (1) Страни в данъчното производство са:
1. данъчната администрация;
2. данъчните субекти.
(2) В данъчното производство данъчната администрация се представлява от съответния данъчен орган, а пред съда се представлява от съответния регионален данъчен директор и/или от упълномощени от него или от главния данъчен директор лица с юридическо образование.
(3) В производствата пред данъчната администрация данъчните субекти могат да се представляват от пълномощници.

Чл.39. (1) Когато този кодекс установява задължение за данъчен субект, без да е определен срок за изпълнението му, данъчният субект е длъжен да изпълни това задължение в 7-дневен срок от възникването му.
(2) Когато според обстоятелствата на данъчния субект е необходим по-дълъг срок за изпълнение на конкретно задължение, се прилагат съответно чл.44 или 45.

Чл.40. Процесуални действия на данъчните субекти, извършени след изтичане на определените срокове, не се вземат предвид от органите на данъчната администрация, освен ако в този кодекс е предвидено друго.

Чл.41. (1) Сроковете се изчисляват по години, месеци, седмици и дни.
(2) Срокът, който се брои по години, изтича на същото число и в същия месец на съответната година, а когато такова число няма - в края на съответния месец.
(3) Срокът, който се брои по месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответното число, срокът изтича в последния му ден.
(4) Срокът, който се брои на седмици, изтича в съответния ден на последната седмица.
(5) Срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ деня, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния му ден.
(6) Когато срокът изтича в неприсъствен ден, този ден не се брои и срокът изтича в следващия след него присъствен ден.
(7) Последният ден на срока продължава до края на 24-ия час, но ако трябва да се извършат действия или е необходимо да се представят или декларират данни в данъчната администрация, срокът изтича в момента на приключване на работното време.

Чл.42. (1) Срокът се смята за спазен и когато изпращането на документите е станало по пощата или когато са подадени пред ненадлежна данъчна дирекция преди изтичането му.
(2) Спазването на срока по ал.1 се установява от датата на пощенското клеймо в пощенския клон на подаването или от входящия номер на данъчната дирекция.
(3) Когато документите са подадени пред ненадлежна данъчна дирекция, те се препращат на компетентната дирекция в 7-дневен срок от получаването им.
(4) (изм.,ДВ,бр.45 от 2002 г.) Когато декларации и други документи се изпращат по електронен път, за дата на приемане се счита датата на изпратеното електронно съобщение при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис.

Чл.43. (1) Сроковете спират да текат:
1. при спиране на производство по този кодекс или когато е предвидено със закон - от деня на спирането;
2. при непреодолима сила - от деня на настъпване на събитието.
(2) Неизтеклата част от спрения срок започва да тече от деня, следващ отпадането на основанието за спиране.

Чл.44. (1) По молба на заинтересуваното лице съответният данъчен орган може да продължи определения по чл.39 срок преди изтичането му, ако това се налага по уважителни причини.
(2) Министърът на финансите или упълномощеното от него лице може да продължи установения срок преди изтичането му, когато това е наложително с оглед запазване на правата и интересите на значителен брой данъчни субекти.

Чл.45. (1) По молба на заинтересуваното лице данъчният орган може да възстанови пропуснат законоустановен или определен по чл.39 срок, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства и искането бъде подадено не по-късно от 7 дни след прекратяване на действието на посочените обстоятелства.
(2) Към молбата се прилагат и доказателствата за обстоятелствата по ал.1.
(3) Молбата за възстановяване се решава в 7-дневен срок от получаването й от данъчния орган, пред който е следвало да бъде извършено просроченото действие.
(4) След възстановяването на срока по ал.1 той тече в пълен размер.
(5) (Решение на конституционния съд No 2 от 2000 г.,ДВ,бр.29 от 2000 г. - ал. противоконституционна).

Чл.46. (1) Когато данъчен орган определи по-дълъг срок от установения в закона, извършеното след законния срок, но преди изтичането на определения от данъчния орган срок действие не се счита за просрочено.
(2) Когато данъчен орган определи по-кратък срок, прилага се законният срок.

Чл.47. (1) Връчването на съобщения се извършва от служител на данъчната администрация или чрез общината или кметството.
(2) Връчването може да се извършва и от други лица, определени от главния данъчен директор, от регионалните и от териториалните директори.
(3) (нова,ДВ,бр.39 от 2005 г.) Връчването на съобщения на данъчните субекти се извършва на данъчния им адрес. Данъчните субекти, с изключение на физическите лица, са длъжни да осигуряват на данъчния адрес лице за получаване на данъчни съобщения. Лицата за получаване на данъчни съобщения се декларират в декларацията по чл.29, ал.4, т.2.
(4) (нова,ДВ,бр.39 от 2005 г.) На данъчните субекти по чл.29, ал.4 съобщения се връчват в работен ден от 9 до 17 часа.
(5) (пред.ал.3,ДВ,бр.39 от 2005 г.) Съобщенията могат да се изпращат по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка, в която се вписва извършеното действие.
(6) (пред.ал.4,ДВ,бр.39 от 2005 г.) Съобщенията могат да се изпращат по телекс, телефакс, с телеграма или по електронна поща.
(7) (нова,ДВ,бр.39 от 2005 г.) Съобщенията за физически лица могат да се връчват или изпращат и по местоработата им.

Чл.48. (1) Връчването на съобщения на физическите лица се удостоверява с подпис на лицето или на негов представител. Когато връчителят не намери лицето, той връчва съобщението на пълнолетен член на семейството, ако той се съгласи да предаде съобщението. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката, като се отбелязват трите му имена, единният граждански номер и в какво качество приема съобщението, както и задължението му да предаде съобщението.
(2) Връчването на съобщения на юридическите лица се удостоверява с подписа на длъжностното лице, получило съобщението. Освен подписа се отбелязват трите имена, единният граждански номер и длъжността на получателя.
(3) Връчването на съобщение по месторабота се извършва чрез длъжностно лице от администрацията. Връчването е редовно, ако са посочени трите имена, единният граждански номер и длъжността на получателя.
(4) (доп.,ДВ,бр.45 от 2002 г.) Връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчването. Отказът да се приеме съобщението се удостоверява с подписа на връчителя и поне един свидетел, който не е данъчен служител, като връчителят отбелязва трите имена, единните граждански номера и адресите им и връчителят прави бележка за това в разписката. В този случай съобщението се счита за редовно връчено.
(5) (нова,ДВ,бр.45 от 2002 г.; доп.,бр.42 от 2003 г.) Когато не може да бъде осигурен свидетел, данъчният орган изпраща съобщение с обратна разписка. Съобщението, изпратено по пощата с обратна разписка, се смята за редовно връчено на датата, на която обратната разписка е подписана, или на датата, на която е направен отказ за получаване на съобщението, който отказ се удостоверява от пощенския служител. В случай че данъчният субект не се яви и удостовери получаването в указания в пощенското съобщение срок, съобщението и пощенските документи се прилагат към досието и съобщението се смята за редовно връчено.
(6) (пред.ал.5,ДВ,бр.45 от 2002 г.) Съобщението по телефакс се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило, както и от потвърждението за получаване, призоваването с телеграма - с известие за доставянето й, по телекс - с писменото потвърждение за изпратено съобщение, а по електронна поща - с копие от електронния запис за изпратеното съобщение.

Чл.49. (1) Данъчни субекти - физически лица, които пребивават повече от 30 последователни дни в чужбина, са длъжни да посочат лице на територията на страната, което да ги представлява пред данъчните органи и на което да се връчват съобщенията и другите актове на данъчната администрация.
(2) Данъчни субекти със седалище или адрес в чужбина са длъжни, ако получават доходи и печалби от източници в страната или притежават имущество в страната, да посочат данъчен адрес и лице на територията на страната, което да ги представлява пред данъчните органи.
(3) Алинея 2 не се прилага за лицата и дружествата, които не подлежат на данъчна регистрация по този кодекс.
(4) Съобщението на лишените от свобода и на задържаните под стража се връчва чрез администрацията на съответните учреждения.
(5) Съобщението на военнослужещи на действителна военна служба се връчва чрез командира на съответното поделение.

Чл.50. (1) Връчване чрез прилагане към данъчното досие се извършва след изтичане на 14-дневен срок от поставяне на съобщение за явяване на данъчния субект в случаите, когато:
1. данъчният субект не е обявил данъчен адрес;
2. (изм.,ДВ,бр.45 от 2002 г., бр.39 от 2005 г.) данъчният субект не е изпълнил задълженията си за регистрация по Закона за регистър БУЛСТАТ;
3. (изм.,ДВ,бр.45 от 2002 г.; доп.,бр.42 от 2003 г.) лицето, обявено за получаване на данъчни съобщения, данъчният субект, неговият представител или пълномощник не могат да бъдат намерени на данъчния адрес след щателно и документирано издирване от данъчните органи;
4. (отм.,ДВ,бр.45 от 2002 г.)
5. (отм.,ДВ,бр.45 от 2002 г.)
(2) (изм.,ДВ,бр.45 от 2002 г.) Съобщението се поставя на определено за целта място в данъчната дирекция, където данъчният субект е регистриран или е подлежал на регистрация. Съобщението се публикува и в Интернет на съответната страница на данъчната администрация.
(3) (изм.,ДВ,бр.45 от 2002 г.) Обстоятелствата по ал.1, т.1 и 2 се удостоверяват с данъчното досие, а по т.3 - с подписа на връчителя и поне на един свидетел, който не е данъчен служител, като връчителят отбелязва трите имена, единните граждански номера и адресите им и прави бележка за това в разписката или с документ, изходящ от пощата.
(4) В случай, че адресатът не се яви преди изтичане на срока по ал.1, съобщението се прилага към данъчното досие и се смята за редовно връчено.

Чл.51. Кореспонденцията и обмяната на информация, както и връчването на съобщения на лица и учреждения, които се намират извън границите на Република България и не подлежат на данъчна регистрация, се извършват чрез Министерството на външните работи, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.

Чл.52. (изм.,ДВ,бр.45 от 2002 г.) По реда и в сроковете, посочени в тази глава, се извършва призоваването и се връчват всички актове, документи и книжа, издавани от данъчните органи и органите по принудително изпълнение, с изключение на актовете, документите и книжата за реализиране на административнонаказателната отговорност за нарушения на данъчните закони, за които се прилага Законът за административните нарушения и наказания.

Чл.53. (1) Данъчните субекти подават данъчни декларации:
1. когато са задължени със закон да декларират обстоятелствата, въз основа на които данъчният орган определя конкретния размер на задълженията;
2. когато сами определят облагаемата основа и изчисляват дължимия данък.
(2) В случаите, когато се предвижда подаването и на други декларации пред данъчните органи, несвързани с определянето на данъчни права и задължения, се прилагат разпоредбите на този кодекс.
(3) Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация по ал.1 и 2, носи наказателна отговорност, предвидена в Наказателния кодекс.

Чл.54. (1) Приемането се извършва от служител в съответната данъчна дирекция, който е длъжен да окаже съдействие на данъчния субект по всички въпроси от технически характер, възникнали при попълването на данъчната декларация.
(2) Подаващият декларацията следва да удостовери самоличността и/или представителната си власт пред длъжностното лице.
(3) Длъжностно лице от данъчната администрация, на което е възложено приемането на данъчни декларации, не може да откаже приемането им, дори и да счита, че декларацията е нередовна.
(4) Алинея 3 не се прилага в случаите, когато данъчната декларация не е подписана или не е подадена от упълномощено лице.

Чл.55. Подаването на декларация се отразява във входящ дневник, като в него се отбелязват и данните за подателя. На подателя се издава удостоверение с входящия номер и датата.

Чл.56. (1) Когато се подава декларация чрез изпращане по пощата, органът на данъчната администрация я завежда с датата на пощенското клеймо в станцията на подаването, като отбелязва факта на получаването по пощата, а в обратната разписка отразява входящия номер.
(2) (отм.,ДВ,бр.45 от 2002 г.)
(3) (отм.,ДВ,бр.45 от 2002 г.)
(4) Данъчните субекти, които са свързани с електронна система със съответната данъчна дирекция, могат да изпращат по електронен път на данъчните органи декларациите и справките, които са длъжни да представят в определените за това срокове.

Чл.57. (1) Данъчният орган проверява дали декларацията е попълнена съобразно изискванията за съответния вид декларация.
(2) При констатирани несъответствия органът изисква отстраняването им от данъчния субект, а ако това не може да стане веднага или подаващият декларацията не е упълномощен да извърши отстраняването им, или ако е получена по реда на чл.56, се изпраща съобщение до данъчния субект за отстраняване на несъответствията в 7-дневен срок от получаването на съобщението. Отстраняването или неотстраняването на несъответствията се удостоверява от данъчния орган чрез запис върху декларацията и се прилага към данъчното досие.
(3) Съобщение по ал.2 не се изпраща, когато допуснатите несъответствия могат да бъдат поправени служебно от данъчния орган въз основа на данните по данъчната регистрация.
(4) (изм.,ДВ,бр.45 от 2002 г.) Когато констатираните несъответствия засягат данъчната основа или размера на определения данък, данъчният орган отразява в съобщението констатираните несъответствия и изменения размер на данъчното задължение. Ако в срока по ал.2 не бъдат отстранени несъответствията, съобщението има силата на данъчен ревизионен акт и може да бъде обжалвано по реда на чл.60, ал.3.
(5) Ако данъчният субект не отстрани несъответствията по ал.2 в посочения срок:
1. декларациите по чл.53, ал.1, т.1 и ал.2 се считат за неподадени;
2. при декларациите по чл.53, ал.1, т.2 данъчното задължение се определя въз основа на данъчна ревизия.

Чл.58. (1) В случаите по чл.53, ал.1, т.1 въз основа на данъчната декларация данъчният орган определя размера на данъчното задължение.
(2) В случаите по чл.53, ал.1, т.2 данъчният субект е длъжен да изчисли размера на данъчното си задължение въз основа на декларираните доходи, печалба и други данни, без данъчният орган да издава данъчен акт, освен в случаите по чл.57, ал.4.

Чл.59. При деклариране на данъчни задължения по чл.53, ал.1, т.2 данъчните задължения се внасят в сроковете, определени в съответния закон, освен в случаите по чл.56, ал.2.

Чл.60. (1) В случаите по чл.53, ал.1, т.1 и по чл.57, ал.4 данъчният орган изпраща на данъчния субект съобщение за данъчно задължение, което има силата на данъчен акт.
(2) (изм.,ДВ,бр.45 от 2002 г.) Съобщението за данъчно задължение не се мотивира, с изключение на случаите при подаване на декларация за данък върху наследството. По искане на данъчния субект данъчната администрация е длъжна да му предостави справка за начина на изчисляване на данъчното му задължение.
(3) (изм.,ДВ,бр.45 от 2002 г.) В 14-дневен срок от получаване на съобщението за данъчно задължение данъчният субект може да обжалва размера на определения данък. Жалбата се подава до териториалния данъчен директор, който се произнася в 30-дневен срок с решение. Решението може да се обжалва пред окръжния съд по местонахождение на съответната регионална данъчна дирекция по реда за обжалване на данъчните ревизионни актове.

Чл.61. (1) След подаването на данъчна декларация, но преди изтичането на законоустановения срок за подаване на данъчна декларация данъчният субект има право да прави промени, свързани с декларираните данни и обстоятелства, данъчната основа и определения данък.
(2) Когато срокът по ал.1 е изтекъл, промени в данъчната декларация се допускат само ако не е изтекъл срокът за плащане, в който случай не се начисляват лихви.
(3) (отм.,ДВ,бр.45 от 2002 г.)
(4) (изм.,ДВ,бр.45 от 2002 г.) Промени в подадени декларации се извършват с нова данъчна декларация.

Чл.62. (1) По реда на тази глава се издават данъчни актове, с които се определят, изменят или прихващат данъчни задължения, както и актове, с които се възстановяват внесени данъци и други суми, когато това е предвидено в закон.
(2) (отм.,ДВ,бр.45 от 2002 г.)

Чл.63. (1) Производство по издаване на данъчен ревизионен акт се образува с възлагане на данъчна ревизия.
(2) Производство по издаване на данъчен ревизионен акт започва с подаване на декларация в случаите, когато законът предвижда определяне на данъчното задължение от данъчния орган чрез изпращане на съобщение.
(3) Не се образува производство по издаване на данъчен ревизионен акт при подаването на данъчна декларация в случаите, когато задължението за плащане на данъка възниква въз основа на самата декларация и размерът му е определен в нея.

Чл.64. (1) Не може да участва в данъчното производство данъчен орган, който е заинтересован от изхода му или има с някои от другите участници в него такива отношения, които пораждат основателни съмнения в неговата обективност и безпристрастност.
(2) По своя инициатива или при мотивирано искане от страна на участник в данъчното производство данъчният орган може да бъде отведен от участие в производството по реда на този кодекс.

Чл.65. (1) Доказателствата се събират служебно от данъчния орган или по инициатива на данъчния субект.
(2) Данъчният субект е длъжен да оказва съдействие на данъчния орган при събирането на доказателства, като изпълнява задълженията си по чл.24.
(3) В случаите, когато данъчният субект е уведомен по надлежния ред, че следва да представи определени доказателства от значение за данъчното му задължение и не е сторил това в определения му срок, както и в случаите, предвидени в този кодекс, данъчният орган прилага чл.109.
(4) Всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от данъчния орган.

Чл.66. Доказателствата се събират и проверяват по реда на този кодекс, освен ако в него е предвидено друго.

Чл.67. (1) Данъчна ревизия е дейността на данъчните органи, насочена към установяване на данъчните задължения на данъчния субект и за установяване на законосъобразността на действията му на основата на специфичните или репрезентативните методи за контрол.
(2) Данъчната ревизия може да обхваща установяване на:
1. всички данъчни задължения за целия ревизиран период, обхващащ времето, през което не е извършвана данъчна ревизия;
2. всички данъчни задължения за определен от данъчния орган период;
3. отделни видове данъчни задължения за целия ревизиран период;
4. отделни видове данъчни задължения за определен период;
5. данъчни задължения, факти и обстоятелства, доходи или имущества, декларирани от данъчните субекти.
(3) (доп.,ДВ,бр.63 от 2000 г.) В рамките на данъчната ревизия данъчният орган може да извършва насрещни проверки при други данъчни субекти за установяване на отделни факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане на ревизирания данъчен субект, при които не се определят данъчни задължения за проверявания. Когато проверката се извършва при другия данъчен субект, тя завършва с протокол, екземпляр от който му се предоставя.
(4) При извършване на ревизията данъчните органи упражняват предоставените им права по този кодекс.
(5) (доп.,ДВ,бр.45 от 2002 г.) Данъчните органи могат да извършват ежедневни, текущи и периодични проверки за спазване на данъчното законодателство в стопански и търговски обекти, както и за констатиране на факти и обстоятелства във връзка с данъчните им задължения, без да е необходимо изрично писмено възлагане.
(6) (изм.,ДВ,бр.45 от 2002 г.) При извършване на проверки по ал.5 мерките и действията по чл. 77 могат да се извършват от данъчни органи, оправомощени със заповед на главния данъчен директор, на които органи се издава служебна карта, удостоверяваща оправомощаването. За резултатите от проверките се изготвя протокол. Когато констатациите съдържат данни за извършено данъчно нарушение, данъчният орган съставя акт за извършено нарушение и преценява необходимостта от извършване на данъчна ревизия.

Чл.68. (1) Данъчна ревизия може да се възлага от:
1. (доп.,ДВ,бр.45 от 2002 г.) териториалния данъчен директор или определен от него орган на териториалната дирекция на данъчната администрация - за данъчните субекти, регистрирани или подлежащи на регистрация в териториалната данъчна дирекция, както и в случаите по чл.72 и 73;
2. (доп.,ДВ,бр.45 от 2002 г.) регионалния данъчен директор - за данъчните субекти, регистрирани или подлежащи на регистрация на територията на регионалната данъчна дирекция, в случаите, предвидени в този кодекс;
3. главния данъчен директор или определено от него лице от главната данъчна дирекция - за всички данъчни субекти.
(2) (доп.,ДВ,бр.38 от 2004 г.) Органите по ал.1 могат да възлагат данъчна ревизия и по искане на данъчния субект по ред, определен от главния данъчен директор. Органите по ал.1, т.3 задължително възлагат данъчна ревизия в 14-дневен срок от получаването на решението на Сметната палата, с приложени към него материали от одита или одитния доклад по чл.51, ал.1 от Закона за Сметната палата.
(3) С акта за възлагане на данъчната ревизия органът, възложил ревизията, определя:
1. ревизирания данъчен субект;
2. ревизиращите данъчни органи;
3. данъчния орган от тях, който издава данъчния ревизионен акт;
4. други лица, участващи в ревизията;
5. срока за извършване на ревизията, както и други обстоятелства, имащи значение за ревизията.
6. (нова,ДВ,бр.45 от 2002 г.) ревизирания данъчен период;
7. (нова,ДВ,бр.45 от 2002 г.) вида на ревизираните данъчни задължения
(4) (доп.,ДВ,бр.45 от 2002 г.) Актът за възлагане може да бъде изменян от органа, възложил данъчната ревизия с нов акт за възлагане. Изменението се счита за извършено от датата на издаване на новия акт за възлагане, който се връчва по общия ред.
(5) (нова,ДВ,бр.45 от 2002 г.; доп.,бр.42 от 2003 г.) До три месеца от датата на издаване на първоначалния акт за възлагане по ал.3 данъчната ревизия трябва да бъде завършена. В случаите, когато в 30-дневен срок от издаване на акта за възлагане е установено по отношение на ревизирания субект наличие на основания по чл.50, ал.1 и по чл.70, ал.1, срокът по изречение първо започва да тече от датата на връчване на акта.
(6) (нова,ДВ,бр.45 от 2002 г.; доп.,бр.42 от 2003 г.) Ако срокът по ал.5 се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до един месец с нов акт за възлагане след мотивирано разрешение от териториалния данъчен директор. Когато ревизията е възложена от главния данъчен директор и срокът по ал.5 се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен от главния данъчен директор в срока по предходното изречение след мотивирано предложение от органа, определен да издаде данъчния ревизионен акт.
(7) (нова,ДВ,бр.45 от 2002 г.; доп.,бр.42 от 2003 г.) Ако при изключителни случаи срокът по ал.6 се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен само от министъра на финансите след мотивирано предложение на главния данъчен директор. Мотивираното разрешение по ал.6 и мотивираното предложение по ал.6 и 7 с даденото съгласие от главния данъчен директор или от министъра на финансите се връчват на ревизираните лица едновременно с акта за възлагане.
(8) (нова,ДВ,бр.45 от 2002 г.; доп.,бр.42 от 2003 г.) Данъчната ревизия завършва с издаване на данъчен ревизионен акт в срока по чл.108, ал.1. След изтичане на този срок не могат да се извършват действия, водещи до промяна на установените в него вече данъчни задължения, освен в случаите, когато този кодекс предвижда друго.

Чл.69. Уведомяването за данъчна ревизия се извършва при започването на ревизията чрез връчване на данъчния субект на екземпляр от акта за възлагане.

Чл.70. (1) Ревизията може да се спре:
1. в случай на непреодолима сила - от деня на настъпване на събитието;
2. в случай на внезапно заболяване на лице или лица, чието участие в ревизията е наложително, като заболяването се удостоверява с надлежен медицински документ;
3. когато лицето не е намерено на данъчния адрес;
4. при други обстоятелства, предвидени със закон.
(2) При наличие на основанието по ал.1, т.2 преценката се прави от данъчния орган, възложил ревизията.
(3) Данъчният орган, възложил данъчна ревизия, може да разпореди спирането й при образувано административно или съдебно производство, което е от значение за изхода на ревизията, след представяне на удостоверение за горните обстоятелства, издадено от органа, пред който е образувано производството.
(4) (изм.,ДВ,бр.45 от 2002 г.) Непосредствено след отпадане на основанието за спиране органът, назначил ревизията, издава нов възлагателен акт за възобновяване на ревизията, с който се определят началото и новият срок на ревизията.

Чл.71. Актовете и отказите на данъчните органи за възлагане, отлагане, спиране и възобновяване на данъчна ревизия не подлежат на обжалване.

Чл.72. (1) Данъчният субект предоставя подходящо място и създава условия за извършване на ревизията и определя лица за контакт с данъчните органи и за оказване на съдействие по време на ревизията.
(2) При невъзможност за осъществяване на ревизията при данъчния субект или по преценка на ревизиращия орган тя се извършва в помещения на данъчната дирекция. В този случай се съставя протокол в два екземпляра и опис на документите, които се предоставят на данъчния орган. Данъчният орган отговаря за опазване на предадените му по опис документи.
(3) Когато в хода на данъчната ревизия е необходимо да се установят факти и обстоятелства, свързани с дейността на ревизирания данъчен субект, осъществявана от него или негови поделения или в обекти в района на друга териториална дирекция, органът, възложил ревизията, командирова ревизиращите данъчни органи в съответното населено място за установяване на тези обстоятелства.
(4) (изм.,ДВ,бр.63 от 2000 г.) В случаите по чл.67, ал.3 органът, определен да издаде данъчния ревизионен акт, може да изисква и писмено данни от друг данъчен орган за друг данъчен субект.
(5) Данъчните субекти, на които се извършва насрещна проверка, са длъжни да оказват съдействие на данъчните органи съгласно разпоредбите на този кодекс.

Чл.73. (1) В случаите по чл.72, ал.3 органът, издал акта за възлагане на ревизията, може да отправи писмено искане за извършване на данъчна проверка по делегация до териториалния данъчен директор, в чийто район се извършва дейността.
(2) (изм.,ДВ,бр.63 от 2000 г.) Проверките по ал.1 се извършват по реда на чл.67, ал.6.
(3) (отм.,ДВ,бр.63 от 2000 г.)
(4) При извършване на данъчна ревизия или проверка органът, който ги е възложил, може да поиска писмено от специализиран орган за контрол при данъчната администрация или от други органи извършването на действия за установяване на факти и обстоятелства за определяне на данъчните задължения или за предотвратяване на отклонение от облагане. Резултатите от извършените действия и събраните доказателства се предават на органа, отправил искането, и се вземат предвид при определяне на данъчното задължение.
(5) (отм.,ДВ,бр.63 от 2000 г.)

Чл.74. (1) В случаите на уведомяване по чл.20, ал.4 данъчният орган може да започне данъчна ревизия на длъжника не по-късно от един месец след обнародването на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
(2) (доп.,ДВ,бр.42 от 2003 г.) Ревизията трябва да завърши и данъчният ревизионен акт да бъде връчен на длъжника, респективно на синдика, в срок до един месец от започването на данъчната ревизия. В 7-дневен срок от връчване на данъчния ревизионен акт екземпляр от акта се предоставя на Агенцията за държавни вземания.
(3) При условията по ал.2 данъчното вземане се смята за предявено в срок, дори и да бъде обжалвано.

Чл.75. Доказателства в данъчното производство могат да бъдат данни, които са свързани с факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане, допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда, предвиден в този кодекс.

Чл.76. (1) Доказателствата се установяват чрез данъчни ревизии и проверки, писмени обяснения, справки и декларации на данъчните субекти или техни представители, свидетелски показания, протоколи за действията на данъчните органи, експертизи и други средства, предвидени в този кодекс.
(2) Не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс.

Чл.77. (изм.,ДВ,бр.45 от 2002 г.)
(1) При извършване на данъчна ревизия и проверка данъчният орган може да предприеме мерки за обезпечаване на доказателства чрез извършване на опис на паричните и материалните активи и ценности или чрез изземване с опис на документи и други носители на информация. В случаите, когато няма други възможности за обезпечаване, той може да запечатва каси, складове, работилници, офиси, магазини и други обекти, свързани с дейността, до 24 часа, а с писмено разрешение на териториалния данъчен директор - до 72 часа.
(2) За запечатването по ал.1 се съставя протокол, в който се посочват датата и часът на извършване на действията, конкретните действия по запечатването, фактическите и правните основания за прилагането на тази мярка, срокът на прилагането й, както и пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Препис от протокола се предоставя на данъчния субект и на органа, възложил ревизията, а при проверка - на териториалния данъчен директор по местонахождението на обекта.
(3) Мерките могат да се обжалват в 3-дневен срок пред органа, възложил данъчната ревизия, а при проверка - пред териториалния данъчен директор, които се произнасят с решения най-късно в деня, следващ деня на постъпването на жалбата. С решението органът може да потвърди, измени или отмени мерките и сроковете, за което данъчният субект се уведомява същия ден.
(4) Решението може да се обжалва в 7-дневен срок пред окръжния съд по местонахождението на органа по ал.3. Съдът се произнася в 7-дневен срок с определение, което не подлежи на обжалване.
(5) Жалбата не спира изпълнението на действията по обезпечаване на доказателствата, освен ако съдът постанови спиране.

Чл.78. (доп.,ДВ,бр.45 от 2002 г.) Писмени доказателства се допускат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за данъчната ревизия или проверка.

Чл.79. (1) Силата на писмените доказателства се определя съобразно българския закон. Когато към документа е приложимо чуждо законодателство, то се доказва от заинтересуваната страна.
(2) Данъчният орган оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, прибавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства и факти, събрани в хода на данъчното производство.

Чл.80. (1) Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форми и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия.
(2) Официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите.

Чл.81. (1) Вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и с оглед на другите обстоятелства, установени при данъчната ревизия.
(2) Вписванията по ал.1 могат да служат като доказателство и на лицето или на организацията, които са водили книгите.

Чл.82. (1) Частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица.
(2) Неподписани частни документи, включително фискални бонове и касови бележки, имат доказателствена сила по ал. 1, когато това е предвидено в нормативен акт.

Чл.83. (1) Когато е съставен на чужд език, документът се предоставя на данъчния орган с легализиран превод на български език, извършен от заклет преводач.
(2) В случаите, когато не се представи легализиран превод, данъчният орган осигурява легализиран превод, като разноските са за сметка на данъчния субект.

Чл.84. (1) Данъчният субект е длъжен да представи всички писмени документи, които се отнасят до неговите права и задължения, както и да посочи трети лица, органи или учреждения, при които се намират такива документи.
(2) Когато за определени обстоятелства и факти не се намерят необходимите доказателства, данъчният орган ги изисква писмено от ревизирания данъчен субект, който е длъжен да ги представи в срока по чл.39. Ако след приключването на ревизията данъчният субект се позове на доказателства, които са му били поискани и които не е предоставил, той заплаща разходите по допълнителните действия на данъчната администрация по реда на чл.130, ал.4.
(3) При и по повод извършвана данъчна ревизия въз основа на искане на органа, възложил данъчната ревизия, държавните и общинските органи, юридическите и физическите лица са длъжни в 7-дневен срок да предоставят копия от намиращи се в тях собствени или чужди счетоводни документи, имащи значение за резултатите на данъчната ревизия.

Чл.85. (1) (изм.,ДВ,бр.45 от 2002 г.) Заверени от данъчен орган разпечатки на данни, подадени въз основа на закон от данъчен субект на магнитни носители или по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис, имат доказателствена сила.
(2) (изм.,ДВ,бр.109 от 2001 г.) Извън случаите по ал.1 данни от технически носители и компютърни данни могат да се използват за установяване на данъчни задължения и нарушения, ако се установи, че са създадени от ревизирания субект или от лице - търговец или неперсонифицирано дружество, което е или е било съконтрагент на ревизирания субект по търговска сделка. Счита се, че данните са създадени от ревизирания данъчен субект, ако се съдържат в компютрите и техническите носители, намиращи се на местата, където той упражнява дейността.
(3) (нова,ДВ,бр.109 от 2001 г.) Когато данъчният субект реши да ползва магнитни носители за електронно архивиране на счетоводна документация, той е длъжен да уведоми за това данъчната дирекция по регистрация, преди да започне използването на магнитни носители.
(4) (нова,ДВ,бр.109 от 2001 г.) Документите се архивират върху два отделни технически носителя, като единият се съхранява от данъчния субект, а вторият се изпраща в тридневен срок от датата на архивирането на данъчната дирекция по регистрация.

Чл.86. (1) По искане на ревизиращия орган ревизираните физически лица, както и длъжностните лица, представляващи данъчния субект, дават писмени обяснения, изготвят декларации и справки, подписани от тях, относно факти и обстоятелства от значение за данъчната ревизия.
(2) Преценката за доказателствената сила на обясненията, справките и декларациите се прави от ревизиращия орган с оглед на всички други обстоятелства, свързани с данъчната ревизия.

Чл.87. (1) С писмени обяснения могат да се установят факти от значение за определяне на данъчните задължения на ревизирания данъчен субект, които са възприети от трето лице.
(2) Писмени обяснения се допускат само:
1. за установяване на достоверността или авторството на компютърни данни, данни от магнитен носител и неподписани документи;
2. за установяване на обстоятелства, за които законът изисква писмен документ, ако документът е загубен или унищожен не по вина на данъчния субект;
3. за установяване на факти и обстоятелства, за които данъчният субект не е съставил или издал документ, когато е бил длъжен да го стори, или е съставил документи с невярно съдържание.
(3) Трето лице, което съзнателно потвърди неистина или затаи истина в писмените обяснения по ал.1, носи наказателна отговорност по Наказателния кодекс. Органът по чл.86, ал.1 писмено предупреждава даващия писмени обяснения за наказателната отговорност.
(4) При установяване на документи с невярно съдържание, на подправени или неистински документи данъчното производство може да се спре по решение на данъчния орган. Данъчният орган уведомява прокурора за установените обстоятелства.

Чл.88. (1) Освен в предвидените в закон случаи не могат да дават писмени обяснения данъчни органи, които участват или са участвали в същото данъчно производство, освен съставителят на акта за данъчно нарушение по административнонаказателно производство.
(2) Не могат да дават писмени обяснения лицата, които поради физически или психически недостатъци не са способни да възприемат правилно фактите, имащи значение за делото, или да дават достоверни показания за тях.

Чл.89. (1) Никой няма право да отказва да даде писмени обяснения освен:
1. роднините на данъчния субект - физическо лице по права линия, съпругът, съпругата, братята и сестрите и роднините по сватовство от първа степен;
2. лицата, които със своите отговори биха причинили вреда или наказателно преследване на себе си или на свои роднини, посочени в т.1.
(2) Писмени обяснения могат да откажат свещениците и лица, които по закон са длъжни да пазят професионална тайна за ревизирания данъчен субект.

Чл.90. Обясненията на роднините, на настойника или на попечителя на данъчния субект, на осиновителите и осиновените, на тези, които се намират в граждански или наказателен спор с данъчния субект или с негови близки, както и на всички други, които са заинтересовани от резултатите на данъчната ревизия, се преценяват от данъчния орган с оглед на всички други данни, като се има предвид тяхната заинтересованост.

Чл.91. (изм.,ДВ,бр.86 от 2005 г.) Органите по чл.123 от Наказателно-процесуалния кодекс по искане на данъчните органи и по искане или със съгласието на третото лице, дало писмени обяснения, са длъжни да вземат мерки за неговата защита при условията и по реда, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.

Чл.92. (1) Експертиза се възлага от данъчните органи, когато за изясняване на някои възникнали в данъчното производство обстоятелства и въпроси са нужни специални знания.
(2) При сложност или комплексност на предмета на изследването данъчният орган може да назначи и повече от един експерт.

Чл.93. Експертизата се възлага с договор от съответния данъчен директор по предложение на данъчния орган, възложил ревизията.

Чл.94. (1) Данъчният орган, който е възложил експертизата, проверява самоличността на експерта, отношенията му със страните, както и наличността на основание за отвод.
(2) Експертът подписва декларация, че ще даде безпристрастно заключение, ще пази служебната тайна и че не са налице основанията за отвод по този кодекс.

Чл.95. (1) Всички органи и лица, у които се намират материали, необходими за експертизата, са длъжни да осигурят достъп на експерта до тях, както и да оказват необходимото съдействие за изпълнение на задачата.
(2) Експертът се легитимира с удостоверение, издадено от органа, възложил експертизата.

Чл.96. (1) Експертизата се възлага на специалисти с висше образование и практически опит в съответната област, вписани в списъка на експертите, утвърден от главния данъчен директор.
(2) В случаите, когато в списъка няма вписан експерт или той не може да участва в експертизата, данъчният орган може да я възложи и на други специалисти от съответната професия.

Чл.97. (1) Не може да се възлага извършване на експертиза на лице:
1. което е съпруг, роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство от първа степен на страните в производството;
2. което е участвало като данъчен орган или в друго процесуално качество в същото данъчно производство;
3. което е дало писмени обяснения в същото данъчно производство;
4. което поради други обстоятелства може да се счита предубедено или заинтересувано пряко или косвено от изхода на ревизията;
5. което се намира в служебна или друга зависимост от страните;
6. което е проверявало в друго качество данъчния субект и чиито материали от проверката са послужили като основание за образуване на данъчното производство;
7. което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер.
(2) В случаите по ал.1 експертът е длъжен сам да си направи отвод.
(3) Експертът се освобождава от възложената му задача, когато не може да я изпълни поради болест или некомпетентност. Той може да се откаже и във всички случаи, когато се допуска отказ от обяснения на трето лице.
(4) Всяка от страните в данъчното производство може да иска отстраняване на експерта от органа, назначил експертизата, ако е налице някое от основанията по ал.1 и 3.

Чл.98. (1) Експертът е длъжен да извърши експертизата в срока, определен от органа, който му я е възложил.
(2) След извършване на необходимите проверки и изследвания експертът съставя писмено заключение.
(3) Експертът не може да изменя, допълва или разширява възложената му задача без съгласието на органа, назначил експертизата.

Чл.99. Експертът представя на съответния орган писменото си заключение съгласно условията на договора. Заключението се прилага към данъчния ревизионен акт.

Чл.100. (1) Данъчният орган преценява заключението на експерта заедно с другите доказателства, събр