Реклама
Гепи ме
В момента 1 гост онлайн
--------------
Контакти
Декларация за поверителност
Филми Рецепти Вицове Хороскопи Съновник Радио Online TV Игри Клипове Картички Музика Чат
Кодекс на търговското мореплаване_глава11-18 | Печат |
КОДЕКС НА ТЪРГОВСКОТО МОРЕПЛАВАНЕ

Глава единадесета 
АВАРИИ

Понятие за обща авария

Чл. 290. (1) (Изм., ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Обща авария се считат щетите, извънредните разходи или пожертвувания, направени преднамерено или разумно за спасяване на кораба, навлото и товара от обща опасност за участващите в общото морско начинание.
(2) Извънреден разход, извършен вместо разход, който следва да се отнесе към разходите за обща авария, се зачита за обща авария, но само до размера на избягнатия разход.
(3) (Изм., ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Следващите разпоредби се прилагат в случаите, когато по силата на договор между страните не е уговорено друго.
(4) (Нова, ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Като обща авария се обезщетяват само такива загуби, вреди или разходи, които са пряка последица от аварията.
(5) (Нова, ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Не се признават за обща авария:
1. загуби, вреди или разходи, направени във връзка с отстраняване на нанесени щети на околната среда или които са следствие от изтичане или изхвърляне на замърсяващи вещества от имуществото, участващо в общото морско начинание;
2. демюрейдж, загуба на пазар или понесена вреда, или разход, направен поради забавяне, по време на рейса или впоследствие;
3. всяка косвена загуба.

Съставни елементи на общата авария

Чл. 291. Към общата авария при условията на чл. 290 по-специално се отнасят:
1. (изм., ДВ, бр. 113 от 2002 г.) щети, възникнали от изхвърляне зад борда на товар или принадлежности на кораба, а така също загуба или вреда, причинена на имуществото, включено в общото морско начинание при вземане на мерки за общото им спасяване, по-специално вследствие проникване на вода в трюмовете през откритите за изхвърляне на товара люкове или през други направени за това отвори;
2. (доп., ДВ, бр. 113 от 2002 г.) щети, причинени на кораба или товара при гасене на пожар на борда на кораба, включително и щетите от потопяването на горящия кораб, или от изхвърлянето на брега на имущество от горящия кораб;
3. щетите, причинени на кораба или товара от преднамерено засядане на кораба;
4. щетите от повреждане на двигателите и другите машини или котлите на кораба, причинени при усилията да се снеме корабът от засядане;
5. извънредните разходи, извършени при засядане на кораба, по претоварването на товара, горивото или на предметите на корабното снабдяване от кораба на други плавателни съдове, за наемане на последните и за обратното натоварване върху кораба;
6. щетите от повреждане или погиване на товари, гориво или на предмети от снабдяването, причинени от преместването, разтоварването и обратното им натоварване и подреждане на кораба, а също така при съхранението им в случаите, когато разходите по извършването на тези дейности се признават за обща авария;
7. стойността на корабния инвентар или на предмети от снабдяването, изгорени по необходимост вместо гориво, като се приспадне стойността на предвиденото количество гориво, което би било изгорено. Стойността на това гориво се определя по пазарната цена в деня на отплаването от отправното пристанище или в последното посетено пристанище;
8. разходите, направени с цел да се получи помощ, а така също и щетите, причинени на кораба или товара от корабите, които са оказали помощ;
9. загубата на навлото, възникнала от загубата на товара, се обезщетява по общата авария, като от навлото му се изключват разходите, които превозвачът би извършил за реализирането на навлото, но които не са били извършени вследствие на пожертвованията.

Приравнени към общата авария разходи

Чл. 292. Към общата авария също така се отнасят или приравняват:
1. разходите, предизвикани от принудително отбиване на кораба в мястото на убежище или връщането му в мястото на натоварването поради нещастен случай или поради каквото и да било друго изключително обстоятелство, налагащо необходимостта от отбиване или връщане, за да се избегне общата опасност;
2. разходите, свързани с излизането на кораба с товара или с част от него от мястото на убежището или от мястото на натоварването в случаите на принудително връщане;
3. разходите за преместването или разтоварването на товара, горивото или предмети от снабдяването в мястото на натоварването, отбиването или убежището, когато това преместване или разтоварване са били необходими, за да се избегне обща опасност или за да се даде възможност да се отстранят повредите на кораба, предизвикани от нещастен случай или други извънредни обстоятелства, ако отстраняването им е било необходимо за безопасното продължаване на рейса;
4. разходите за обратното натоварване и подреждане на товара, горивото и предметите за снабдяване, разтоварени при обстоятелствата, посочени в предходната точка в този член, както и всички разходи по опазването им, включително по застраховането им, ако това е било направено;
5. разходите за работната заплата и издръжката на корабния екипаж, предметите за снабдяването му и горивото, понесени във връзка с удължаване на рейса в резултат от отбиването на кораба в мястото на убежище или връщането му в мястото на натоварване при обстоятелствата, указани в точки 1 и 3 на този член;
6. разходите за работната заплата и издръжката на корабния екипаж, възникнали при отбиването или допълнителното задържане на кораба в каквото и да било място вследствие нещастен случай или други извънредни обстоятелства, налагащи това, за да се избегне обща опасност или за да се отстранят повредите, причинени при посочените обстоятелства, ако ремонтът е бил необходим за безопасното продължаване на рейса. Разходите за гориво, предмети за снабдяване и пристанищни разходи, възникнали през време на задържането, също се приравняват към общата авария, освен ако тия разходи са извършени за ремонти, неспадащи към общата авария;
7. предвидените в точки 1 до 6 разходи, ако те са възникнали поради прехода на кораба от мястото на убежище до друго място, поради невъзможността да се извърши ремонтът в мястото на убежище;
8. стойността на временния ремонт на кораба, извършен за обща безопасност в мястото на натоварването, отбиването или убежището, а също и стойността на временния ремонт на повредите, приети за обща авария. Стойността на временното отстраняване на случайните повреди, необходимо само за извършване на рейса, се обезщетява само до размера на тези предварителни разходи, които биха били отнесени към общата авария, ако това отстраняване не е било извършено, независимо от икономията, извършена в резултат на това от когото и да е от участниците в общата авария;
9. (нова, ДВ, бр. 113 от 2002 г.) седем на сто годишна лихва върху разходите, пожертвуванията и обезщетенията, които са признати за общоаварийни; лихвата се начислява до три месеца след датата на издаването на общоаварийния диспаш, като се взема предвид всяко частично плащане от интересите, участващи с общоаварийни вноски, или от депозитния общоавариен фонд.

Негодност за плаване на кораба и отказ от пътуването

Чл. 293. В случаите, когато корабът бъде признат за негоден за плаване или се откаже от продължаване на рейса, към разходите за общата авария се отнасят само онези, направени за съхраняването, изплащане заплатите на екипажа и неговата издръжка (чл. 291, точки 1 - 6) до момента на признаването на кораба за негоден или до отказа му да продължи рейса. В случай, когато корабът бъде признат за негоден за плаване или се откаже от продължаване на рейса, преди да бъде приключено разтоварването на товара, към общата авария се отнасят всички разходи, направени до завършването на разтоварването.

Щети, изключени от общата авария

Чл. 294. Не се признават за обща авария даже и при наличие на условията, предвидени в чл. 290 на този кодекс:
1. стойността на изхвърления от кораба самозапалващ се товар и товар, който се превозва на кораба в несъответствие с приетите в морската търговия обичаи;
2. (изм., ДВ, бр. 113 от 2002 г.) щетите, причинени от дима при пожар, по какъвто и да е начин, както и загубите от нагряването от пожар в тези части на кораба и товара, които са били обхванати от пожара;
3. щетите, причинени вследствие отсичане на разбити корабни части или други съоръжения, които са били отнесени от морската стихия;
4. щетите, причинени от форсирането или друга работа на машините, другите двигатели или котлите на кораба, който е в плаващо състояние, но е заседнал;
5. щетите, причинени от преднамерено засядане на кораба на плитковина при обстоятелства, които биха предизвикали засядането независимо от предприетите мерки; щетите обаче, причинени от снемането на такъв кораб при наличие на посочените в чл. 290 от този кодекс условия, се признават за обща авария;
6. всякакви щети или загуби, понесени от кораба или товара, вследствие увеличаване продължителността на рейса, като престои или търговски загуби.

Разпределение

Чл. 295. (1) Общата авария се разпределя между кораба, товара и навлото пропорционално на тяхната действителна стойност в мястото и по време на завършване на рейса.
(2) Общата авария се разпределя съгласно ал. 1 и когато опасността, причинила извънредните пожертвования или разходи, е настъпила по вина на кой да е участник в общата авария или на трето лице. Разпределението на щетите не лишава участника в общата авария от правото на регресен иск срещу лицето, по вина на което са причинени щетите.
(3) Разпределение на щетите, считащи се за обща авария, се извършва също и тогава, когато действията, извършвани във връзка с общата авария, не са постигнали желаните резултати.
(4) (Нова, ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Когато корабът е в пристанище или място при обстоятелства, които могат да са основание за претендиране на обезщетение като обща авария, а товарът или част от него се изпратят по предназначението им с друго транспортно средство, се запазват правата и задълженията по общата авария. Тези права и задължения трябва да бъдат максимално близки до тези, които биха съществували без такова изпращане.
(5) (Нова, ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Делът, определен на товара за общоаварийното обезщетение, съгласно ал. 4, не трябва да надхвърля разходите, които биха понесли собствениците на товара, ако товарът би бил изпратен за тяхна сметка.

Размер на обезщетението на кораба

Чл. 296. (1) Размерът на обезщетението по обща авария за повреждане на кораба, неговите машини или принадлежностите трябва да съответствува на действителната стойност на поправянето на повредите или заменените части, но не може да превишава обичайната стойност на поправките или замяната на частите. В случаите, когато старите материали или части са заменени с нови, от тази стойност се приспада "ново вместо старо".
(2) От стойността на временните поправки на кораба, която спада към обща авария, приспадания "ново вместо старо" не се правят.
(3) Когато не е имало поправка, взема се предвид съответното намаление на стойността на кораба, което не може да превишава нормалната стойност за поправка.
(4) В случаите на действителна или пълна конструктивна загуба на кораба сумата, полагаща се като обезщетение по общата авария за повреда на кораба, се начислява въз основа на оценката на кораба в неповредено състояние, като се приспадне от нея обикновената стойност на поправките, които не се считат за обща авария, и сумите, получени от продажбата на кораба, ако той е бил продаден.

Размер на обезщетението за товари

Чл. 297. (1) Подлежащата на обезщетение по обща авария загуба поради повреда или погиване на пожертвования товар се определя по цената на товара в деня на пристигането на кораба в местоназначението на товара.
(2) Ако корабът не е пристигнал до пристанището на местоназначението на товара, подлежащата на обезщетение загуба се определя по цената на товара в пристанището на местоназначението му в деня на разтоварването или изхвърлянето на товара.
(3) В случай на продажба на повредения товар обезщетението се определя от разликата между неговата стойност в неповредено състояние и сумата, получена от неговата продажба, освен ако размерът на тази щета не е бил уговорен по друг начин.

Разходи за спасяване

Чл. 297а. (Нов, ДВ, бр. 113 от 2002 г.)
(1) Разходите за спасяване, направени от страните в морското начинание, независимо дали са уговорени между тях, се обезщетяват по реда на общата авария, ако спасителните операции са били извършени с цел предпазване от опасност на имуществото, участващо в общото морско начинание.
(2) Разходите, обезщетявани по реда на общата авария, включват всяко спасително възнаграждение, в което са взети предвид умението и усилията на спасителите за предотвратяване или намаляване на увреждането на околната среда.
(3) Специалното обезщетение, което се плаща на спасителя от корабособственика, не се обезщетява като обща авария.

Разходи за повреди, причинени на машини и котли на кораб

Чл. 297б. (Нов, ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Повредите, причинени на машините и котлите на кораб, който се намира в плитчина и в опасно положение, при усилията за снемане от плитчината, се обезщетяват като обща авария, ако се докаже, че са възникнали от действителното намерение да се снеме корабът на вода, заради общата безопасност с риск от тези повреди. Загубите или повредите, причинени от работата на двигателните машини и котлите, не се обезщетяват по реда на общата авария, ако корабът е бил в плаващо състояние.

Разходи за разтоварване на заседнал кораб и последвали вреди

Чл. 297в. (Нов, ДВ, бр. 113 от 2002 г.) В случаите, когато товарът, корабното гориво и запасите на кораб, намиращ се в плитчина, бъдат разтоварени като общоавариен акт, допълнителните разходи за разтоварване, наемане на лихтери и обратно натоварване (ако са направени такива), както и всякакви загуби или вреди по имуществото, участващо в общото морско начинание, вследствие на горните действия, се отнасят към общата авария.

Изчисление на обезщетението

Чл. 298. (1) Върху сумата на разходите, които подлежат на обезщетение по обща авария (освен работната заплата и издръжката на екипажа, стойността на горивото и предметите за снабдяване, които не са заменени по време на рейса), се начислява 2% в полза на страната, която е направила тези разходи. За обща авария се считат също така необходимите разходи за получаване на средства чрез заем или по друг начин, а също така и загубата, понесена от собственика на товара, който е продаден, за да се получат средства.
(2) За обща авария се считат също застрахователните суми, с които се авансират разходи по общата авария.

Изключени товари

Чл. 299. Щетите, произлезли от загубване или повреждане на товара, който е бил натоварен на кораба без знанието на корабопритежателя или който при приемането му за превоз е бил неправилно обявен, не се включва в общата авария. Такъв товар, ако бъде спасен, участвува с вноски в общата авария съгласно общите правила.

Щети при товар с обявена стойност

Чл. 300. Щетите, произлезли от загубване или повреждане на товара, стойността на който при приемането за превоз е била обявена по-ниско от действителната стойност, се пресмятат в общата авария според обявената стойност. Тежещите върху този товар задължения, произтичащи от участието в общата авария, се разпределят съгласно действителната стойност на товара.

Определяне общата стойност на имуществата

Чл. 301. (1) (Изм., ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Общата стойност на имуществата, участвуващи за покриване на общата авария (контрибуционна стойност), се определя по действителната чиста стойност на имуществата при завършване на рейса с прибавяне към тази сума обезщетенията по общата авария за пожертвуваното имущество, ако тази сума вече не е включена. При това от сумата на цената за превоз на товари и цената за превоз на пътници, рискът за който се носи от корабопритежателя, се изключват разходите и работната заплата на екипажа за дадения рейс, които превозвачът не е могъл да заплати, когато корабът или товарът са погинали при обстоятелства, признати за обща авария и които вследствие на това не са били признати за обезщетяване по реда на общата авария.
(2) Изключват се от стойността на имуществата всички признати за частична авария разходи, които са били направени в съответствие с това имущество след обявяване на общата авария.
(3) (Изм., ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Стойността на багажа и личните вещи на пътниците не се включват в контрибуционната стойност.

Диспашори. Доброволен арбитраж

Чл. 302. (Изм., ДВ, бр. 113 от 2002 г.)
(1) Установяването на обща авария, на разходите, пожертвованията по нея и разпределението на вноските между кораба, товара и навлото се извършва с диспаш по искане на заинтересуваните страни.
(2) Правоспособност “диспашор” се придобива при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 310.
(3) Видът на аварията се установява с постановление на диспашора, което може да се оспори чрез доброволен арбитраж, когато такъв е уговорен между страните в коносамента. Ако страните са уговорили доброволен арбитраж, те могат да оспорят постановлението на диспашора в 30-дневен срок от обявяването му в “Държавен вестник”. Предявяването на иска спира производството по диспаша. Арбитражното решение е окончателно и слага край на спора. То може да бъде отменено по реда на Закона за международния търговски арбитраж.

Прилагане на обичаи

Чл. 303. (Изм., ДВ, бр. 113 от 2002 г.) При липса на уговорки или непълноти на закона диспашорът се ръководи при определяне вида на аварията, изчисляване размера на общата авария и съставяне диспаша от международните обичаи на търговското корабоплаване.

Тежест на доказване

Чл. 304. (1) На страните, на които се приспада разпределението по общата авария, тежи задължението да доказват, че заявените щети или разходи действително следва да бъдат признати като обща авария.
(2) Всички материали, на основание на които се съставя диспашът, следва да бъдат държани на разположение на диспашора и последният по искане на заинтересуваните лица е длъжен да издава заверени от него копия на тези материали.
(3) (Нова, ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Всички страни, претендиращи обезщетение по реда на общата авария, писмено уведомяват диспашора за претърпените загуби или разходи в срок 12 месеца от датата на завършване на общото морско начинание.
(4) (Нова, ДВ, бр. 113 от 2002 г.) В случаите, когато страните, претендиращи обезщетение, не уведомят диспашора или ако в 12-месечен срок от искането за такова уведомление не представят доказателства в подкрепа на претенцията си, диспашорът има право да преценява размера на вноската или стойността на участващия интерес въз основа на наличната информация. Преценката може да бъде променена само на основание, че е явно неправилна.

Такси за диспаша

Чл. 305. За съставяне на диспаша се събира такса, която се включва в сметката на общата авария и се разпределя между всички заинтересувани лица пропорционално на дяловото им участие в общата авария.

Оспорване на диспаша

Чл. 306. (Изм., ДВ, бр. 113 от 2002 г.)
(1) Заинтересуваните лица могат по исков ред да оспорят диспаша пред Софийския градски съд в едномесечен срок от обявлението в “Държавен вестник” за окончателното съставяне на диспаша, когато общата авария е станала в каботажно плаване, и в шестмесечен срок, когато това е станало в задгранично плаване.
(2) Когато страните са уговорили в коносамента арбитраж, оспорването на диспаша се извършва пред арбитражен съд в сроковете по ал. 1. Арбитражното решение е окончателно и слага край на спора. То може да бъде отменено по реда на Закона за международния търговски арбитраж.

Приключване на диспаша

Чл. 307. Изпълнителните листове по влезлите в сила диспаши се издават на заинтересуваните лица от Софийския градски съд по реда на Гражданско-процесуалния кодекс.

Задържане

Чл. 308. (Изм., ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Превозвачът може да откаже да предаде товарите или да ги предаде за пазене в склад до внасяне на депозит или представяне на гаранция за вноската, която се припада на товарите.

Частна авария

Чл. 309. (1) Частни аварии са всички щети на кораба, товара или навлото, които не са обща авария.
(2) Щетите, признати за частна авария, се понасят от този, който ги е претърпял, или от този, който е отговорен за тяхното причиняване.

Ред за установяване на щети

Чл. 310. (Изм., ДВ, бр. 41 от 2001 г., бр. 87 от 2005 г.) Редът за установяване на щетите, представляващи обща или частна авария, тяхното разпределение и пр. се определят с наредба от министъра на транспорта и министъра на правосъдието.

Глава дванадесета 
СБЛЪСКВАНИЯ НА КОРАБИТЕ

Приложно поле

Чл. 311. (1) (Изм., ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Разпоредбите на тази глава се прилагат при сблъсквания между кораби, както и между кораби и водни самолети, други плаващи или закотвени съоръжения.
(2) Същите разпоредби се прилагат и когато щетите са причинени от един кораб на друг или на намиращите се на него лица, товари и други имущества поради извършване или неизвършване на маневра или вследствие неспазване правилата за корабоплаване, даже и когато не е последвало сблъскване.

Последици от сблъскване без вина

Чл. 312. (1) При сблъскване, станало поради случайно събитие, непреодолима сила или ако причината за сблъскването не може да се установи, загубите се понасят от кораба, който ги е претърпял.
(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и когато корабите или един от тях са били закотвени в момента на сблъскването или закрепени по друг начин.

Вина за сблъскването

Чл. 313. (1) При сблъскване, станало поради неправилни действия или пропуск на един от корабите, загубите се понасят от кораба, по чиято вина е станало сблъскването.
(2) (Изм., ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Вина е налице, когато корабът, причинил сблъскването:
1. не отговаря на изискванията за мореходност;
2. не е надлежно комплектован с радио- и навигационни средства, технически съоръжения и екипаж;
3. не е спазил разпоредбите на Международните правила за предотвратяване сблъскванията на корабите по море или разпоредбите на Правилника за плаване по р. Дунав;
4. не се е съобразил със специфичните корабоплавателни условия в района на плаване;
5. не се е съобразил с дадени му указания от компетентен орган или от екипажа на другия кораб (другите кораби) или плаващо съоръжение;
6. не е действал съобразно добрата морска практика.

Сблъскване по вина на няколко кораба

Чл. 314. (1) Ако сблъскването е станало по вина на няколко кораба, всеки от тях отговаря съразмерно степента на своята вина за щетата, нанесена на останалите кораби или на имуществото, намиращо се на тях. Ако степента на вината е еднаква или не може да се установи, корабите отговарят поравно.
(2) За щетите, последвали от смъртта, телесната повреда или разстройството на здравето, корабите, които имат вина за сблъскването, отговарят солидарно. Корабът, който въз основа на солидарната отговорност е заплатил част, по-висока от припадащата му се, има право на обратен иск към другите кораби за надплатената сума.

Сблъскване по вина на пилота

Чл. 315. Правилата на чл. 312, 313 и 314 се отнасят и до случаите, когато сблъскването е станало по вина на пилота, дори и когато ползуването на услугите му е било задължително.

Задължения на капитаните

Чл. 316. (1) Капитанът на всеки от сблъскалите се кораби е длъжен да се притече на помощ на другия кораб, на екипажа и пътниците му, ако може да направи това без сериозна опасност за своя кораб, екипаж и пътници.
(2) (Доп., ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Капитаните на сблъскалите се кораби са длъжни да си съобщят един на друг името на кораба, пристанището на домуване, мястото, откъдето е отпътувал, и местоназначението на кораба, и незабавно уведомяват за събитието Изпълнителна агенция “Морска администрация”.
(3) За нарушения на горните задължения капитанът носи установената от законите отговорност.
(4) Корабопритежателят не носи отговорност за неизпълнение на тези задължения от страна на капитана.

Приложение на разпоредбите към военни кораби

Чл. 317. (1) Разпоредбите на тази глава се прилагат съответно и към корабите, плаващи под военноморско знаме.
(2) Корабите, посочени в горната алинея, не носят отговорност за вредата, нанесена на други кораби при сблъскване или други действия при изпълнение на служебни задачи в границите на учебните полигони и на районите, обявени за опасни за плаване. Това не освобождава капитаните на тези кораби от предвидените в тази глава задължения да дадат необходимата помощ или да съобщят данните по чл. 316 в степен, която се определя по установения ред.

Глава тринадесета


СПАСЯВАНЕ 
(Изм. на загл., ДВ, бр. 113 от 2002 г.)

Приложно поле
(Изм. на загл., ДВ, бр. 113 от 2002 г.)
Чл. 318. (1) (Изм., ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Разпоредбите на тази глава се прилагат при спасяване и оказване на помощ по море, река или в други води на намиращите се в опасност кораби и на други плаващи или закотвени съоръжения.
(2) Правилата на настоящата глава се прилагат също и към кораби, плаващи под военноморско знаме.

Възнаграждение за спасяване

Чл. 319. (1) (Изм., ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Всяко действие с полезни резултати за оказване на помощ или спасяване на изложен на опасност кораб, на намиращи се на него или на произхождащ от него товар или други вещи, а така също и за запазване на навлото и цената за превозваните пътници дава право на спасителя да получи справедливо възнаграждение.
(2) Възнаграждението се заплаща и в случаите, когато спасяващият и спасения кораб принадлежат на един и същ корабопритежател.
(3) Когато помощта или спасяването не са дали полезни резултати, възнаграждение не се заплаща.
(4) Няма право на възнаграждение и екипажът на кораба, изложен на опасност.

Спасяване при договор за влачене

Чл. 320. Нямат право на възнаграждение спасителите, които са направили услуги въпреки изричната и разумна забрана на капитана на кораба, търпящ бедствие, както и действията за спасяване, произтичащи от договора за влачене.

Спасяване на хора

Чл. 321. Спасените хора не плащат възнаграждение за спасяването си. Спасителите на хора имат право на справедлива част от общото възнаграждение за спасеното имущество наравно със спасителите на имуществото, когато спасяването на хората е извършено във връзка с произшествието, което е наложило спасяването на това имущество.

Размер на възнаграждението

Чл. 322. (1) Размерът на възнаграждението се определя по споразумение между страните, а при липса на споразумение - от съда или арбитража.
(2) Всяко споразумение за спасяване, сключено в момента и под влияние на опасността, може да бъде обявено за недействително или изменено от съда или арбитража, ако се установи, че условията на споразумението са несправедливи.

Определяне на възнаграждението

Чл. 323. (1) Съдът или арбитражът определят възнаграждението според обстоятелствата на случая, като вземат пред вид:
1. резултатите от спасяването;
2. усилията и заслугите на спасителите;
3. опасностите, на които е бил изложен спасеният кораб и неговите пътници, екипаж и товар;
4. опасностите, на които са били изложени спасяващият кораб, съоръженията му и спасителите;
5. загубеното време от спасителите при спасяването;
6. понесените разходи и щети от спасителите;
7. възможните отговорности на спасителя пред трети лица и други рискове;
8. стойността на съоръженията и материалите на спасителя, употребени за спасяване;
9. специалното предназначение на спасяващия кораб.
(2) Освен това трябва да се вземе предвид и стойността на спасеното имущество.

Максимален размер на възнаграждението

Чл. 324. Възнаграждението не може да превиши стойността на спасеното имущество.

Основания за намаляване на възнаграждението

Чл. 325. Възнаграждението може да бъде намалено или изцяло отхвърлено, ако спасителят по своя вина е направил необходимо спасяването или във връзка със спасяването е извършил кражба, присвояване или други измамни действия.

Стойността на спасеното имущество

Чл. 326. Стойността на спасеното имущество се определя от неговата оценка в мястото, в което се намира след спасяването, ако е било продадено - от получената сума, като се приспаднат и в двата случая установените такси и мита, както и разходите по разтоварването, пазенето и оценяването или продажбата на имуществото.

Разпределение на възнаграждението между няколко спасители

Чл. 327. Разпределението на възнаграждението между няколко спасители се извършва по тяхно споразумение, а при липса на споразумение - по решение на съда или арбитража.

Разпределение на възнаграждението между корабопритежателя, екипажа и други правоимащи

Чл. 328. (1) Разпределението на възнаграждението между корабопритежателя, членовете на екипажа и другите правоимащи лица се извършва, след като се приспаднат разходите и щетите по спасяването.
(2) (Изм., ДВ, бр. 41 от 2001 г., бр. 87 от 2005 г.) Половината от останалата сума се отрежда на корабопритежателя, а другата половина - на капитана, останалите членове на екипажа и другите правоимащи лица съгласно наредба на министъра на транспорта.
(3) Спрямо размера на тези възнаграждения не се прилагат разпоредбите за трудовите възнаградения, допълнителните възнаграждения, премиите и други, както и за данъците.

Глава четиринадесета 
ИЗВАЖДАНЕ НА ПОТЪНАЛО ИМУЩЕСТВО

Приложно поле

Чл. 329. (Изм., ДВ, бр. 41 от 2001 г., бр. 113 от 2002 г., бр. 87 от 2005 г.) Имущество (кораб, части от кораб, предмет от корабно стъкмяване, товари и други), потънало в териториалното море, вътрешните морски води и вътрешните водни пътища на Република България (в това число имущество, изхвърлено на плитковина или на брега), подлежи на изваждане или изтегляне при условия и по ред, определени в наредба на министъра на транспорта.

Изваждане на собствено имущество

Чл. 330. (1) (Изм., ДВ, бр. 41 от 2001 г., бр. 113 от 2002 г.) Собственик на потънало имущество, който има намерение да извади това имущество, трябва да извести за това Изпълнителната агенция “Морска администрация” в едногодишен срок от потъването на имуществото.
(2) (Изм., ДВ, бр. 41 от 2001 г., бр. 113 от 2002 г.) Изпълнителната агенция “Морска администрация” определя според обстоятелствата достатъчен срок за изваждане и реда за извършване на работите по изваждането, за което уведомява собственика.

Задължително изваждане на потънало имущество

Чл. 331. (1) (Изм., ДВ, бр. 41 от 2001 г.; доп., бр. 113 от 2002 г.) В случите, когато потъналото имущество съставлява опасност или препятствие за корабоплаването, или заплаха за околната среда, морската промишленост, хидротехническите или други работи, собственикът на имуществото е длъжен да го извади по нареждане на Изпълнителната агенция “Морска администрация” в установения от последната срок.
(2) (Изм., ДВ, бр. 41 от 2001 г., бр. 113 от 2002 г.) Ако собственикът на потънало имущество е неизвестен, Изпълнителната агенция “Морска администрация” прави еднократна публикация в Държавен вестник за срока, установен за изваждане на потъналото имущество. Ако на Изпълнителната агенция “Морска администрация” е известна националната принадлежност на собственика на потъналото имущество, тя уведомява и съответната администрация на държавата на знамето.

Изваждане от Изпълнителна агенция “Морска администрация” 
(Изм. на загл., ДВ, бр. 113 от 2002 г.)

Чл. 332. (1) (Изм., ДВ, бр. 41 от 2001 г., бр. 113 от 2002 г.) Изпълнителната агенция “Морска администрация” може да не разреши на собственика на потъналото имущество да го извади със свои средства или със средства на избрани от него физически или юридически лица. При такива случаи изваждането на имуществото се извършва от органите на агенцията за сметка на собственика на имуществото.
(2) (Изм., ДВ, бр. 41 от 2001 г., бр. 113 от 2002 г.) В случаите по чл. 331, ал. 1 Изпълнителна агенция “Морска администрация” има право да вземе необходимите мерки за незабавно изваждане на потъналото имущество, за изтеглянето му по друг начин, а при необходимост - и за неговото унищожаване.

Предаване на изваденото имущество

Чл. 333. (1) (Изм., ДВ, бр. 41 от 2001 г.) Имуществото, извадено или изтеглено от Изпълнителната агенция “Морска администрация” в съответствие с разпоредбите на чл. 332, ал. 1 и в случаите на непосредствена опасност за корабоплаването, се предава на неговия собственик след заплащане стойността на разходите за изваждането (изтеглянето) и другите понесени във връзка с това щети, при условие, че от момента на изваждането на имуществото не е изтекла повече от една година.
(2) (Изм., ДВ, бр. 41 от 2001 г.; отм., бр. 113 от 2002 г.).

Продажба на извадено имущество

Чл. 333а. (Нов, ДВ, бр. 113 от 2002 г.)
 (1) Изпълнителна агенция “Морска администрация” поканва собственика или застрахователя на потънало имущество в 14-дневен срок да заплати разноските по изваждането и да получи имуществото си.
(2) Когато собственикът е неизвестен, не се яви или откаже да заплати разноските след изтичането на 14-дневния срок, Изпълнителна агенция “Морска администрация” пристъпва към продажба на имуществото чрез търг с явно наддаване.
(3) (Изм., ДВ, бр. 87 от 2005 г.) Когато липсва възможност или не е целесъобразно съхраняването на изваденото имущество, Изпълнителна агенция “Морска администрация” има право да продаде имуществото при условия и по ред, определени със заповед на министъра на транспорта и министъра на правосъдието.
(4) Получените приходи от търга постъпват в бюджета на Изпълнителна агенция “Морска администрация”.

Последици от неизваждането

Чл. 334. Собственик на потънало имущество, който не е направил заявление или не извади имуществото в срока, предвиден в чл. 330 и 331, загубва правата си над него.

Възнаграждение за случайно извадено имущество

Чл. 335. (Изм., ДВ, бр. 113 от 2002 г.) В случаите, когато потъналото имущество бъде извадено случайно, лицето, което го е извадило, е длъжно да го предаде на най-близкото териториално звено на Изпълнителна агенция “Морска администрация". Това лице има право да получи възнаграждение в размер на 1/3 от стойността на изваденото имущество.

Военно имущество

Чл. 336. (Изм., ДВ, бр. 41 от 2001 г., бр. 113 от 2002 г., бр. 87 от 2005 г.) Изваждането на предметите, които са военни имущества, се извършва от компетентните служби на Министерството на отбраната. Когато тези имущества се намират в териториалните и вътрешните води на Република България, изваждането се извършва съгласувано с министъра на транспорта.

Изваждане на потънало имущество в забранени за плаване райони

Чл. 337. (Изм., ДВ, бр. 41 от 2001 г.) Изваждане на имущество, потънало в райони, където в съответствие със законодателството за запазване на държавните граници на Република България е забранено плаването на кораби, се извършва при спазване на разпоредбите на тази глава при условие, че е дадено разрешение за изваждане от Министерството на отбраната.

Глава петнадесета 
ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ НА КОРАБОПРИТЕЖАТЕЛЯ

Случаи на ограничена отговорност

Чл. 338. Корабопритежателят отговаря ограничено за:
1. щети, причинени на трети лица от капитана на кораба, от други членове на екипажа, от пилота и от всяко друго лице, обслужващо кораба при изпълнение на техните задължения;
2. щети, причинени на товара, който е приет за превоз, или на друго имущество, което се намира на кораба;
3. щети, произлезли от неизпълнение или лошо изпълнение на договора за морски превоз на товара;
4. възнаграждение за оказване на помощ;
5. задълженията по разпределението при обща авария по отношение на дължимата част от корабопритежателя;
6. (изм., ДВ, бр. 113 от 2002 г.) задълженията, свързани с изваждането, пренасянето, съхраняването, премахването или разрушаването на потънало имущество, както и задължението за заплащане на причинени щети на пристанищни съоръжения, пристанищни басейни и плавателни водни пътища;
7. задълженията, основани на действията, извършени от капитана без специално пълномощно от корабопритежателя, а по силата на общите му законни правомощия, с цел да се запази корабът или да продължи рейса си, даже ако тези действия са предизвикани от недостатъчно или неправилно стъкмяване или снабдяване преди започване на рейса.

Изключване на ограничената отговорност

Чл. 339. Правилата за ограничаване отговорността на корабопритежателя, установени в предходния член, не се прилагат:
1. за задължения към членовете на екипажа или други лица, заангажирани с обслужването на кораба;
2. за задължения, възникнали вследствие лична вина на корабопритежателя;
3. (нова, ДВ, бр. 113 от 2002 г.) за обезщетения за причинени вреди на живи морски ресурси в нарушение на условията за издаване на разрешително за извършване на стопански риболов.

Предели на ограничената отговорност

Чл. 340. В случаите на ограничена отговорност на корабопритежателя той отговаря само до размера на сумата, образувана от стойността на:
1. кораба;
2. (изм., ДВ, бр. 113 от 2002 г.) превозната цена в момента на възникване на основанието на иска;
3. полагащите се на кораба вноски за обезщетение при обща авария и възнаграждения за причинени щети на кораба след започване на рейса и невъзстановени още, с изключение на застрахователните обезщетения.

Размер на отговорността

Чл. 341. (1) Отговорността на корабопритежателя в случаите на чл. 338, точки 1, 2, 3 и 4, не може да надвишава сумата, равняваща се на 3/10 от стойността на кораба за обезщетение на имуществените вреди и на още 4/10 от същата стойност за обезщетение на личните увреждания.
(2) Ако сумата, определена за обезщетение на личните увреждания, се окаже недостатъчна, неудовлетворената част подлежи на пропорционално заплащане от сумата, предвидена за обезщетение на имуществените вреди.
(3) Спрямо чуждестранните кредитори държавите, които са установили по-малка отговорност в сравнение с отговорността по този кодекс, корабопритежателят отговаря само до този по-нисък предел.
(4) Ако законът на друга държава съдържа правила за отговорност, които са по-тежки, срещу кораб, експлоатиран от български собственик, отколкото тези, съдържащи се в тази глава, спрямо корабите, регистрирани в тази държава, ще се прилагат правилата за по-тежка отговорност на чуждия закон.

Определяне стойността на кораба

Чл. 342. Стойността на кораба се определя, както следва:
1. за вземания, свързани със сблъскване, авария и други произшествия, възникнали до пристигането на кораба в най-близкото пристанище, оценката се извършва според състоянието на кораба в момента на пристигането му в това пристанище. Ако до този момент някое ново произшествие, несвързано с първото, е намалило стойността на кораба, причиненото по този начин намаление на стойностите не се взема под внимание. Ако произшествието е станало през време на престоя на кораба в пристанището, оценката се извършва според състоянието на кораба в пристанището след произшествието;
2. за вземанията, възникнали от договора за превоз, а също така и по отношение на всички вземания във връзка с товара, макар и непроизтичащи от договора за превоз, освен в случаите, предвидени в точка 1 на този член, оценката се извършва според състоянието на кораба в пристанището на назначението на товара или в мястото, където рейсът е прекъснат. Ако товарът е предназначен за няколко пристанища и ако причинената повреда е настъпила вследствие на каквато и да е обща причина, оценката се извършва съобразно състоянието на кораба в първото от тези пристанища;
3. във всички други случаи, предвидени в чл. 338, корабът се оценява според състоянието му в момента на пристигане в последното пристанище на назначението.

Изоставяне на кораб

Чл. 343. Корабопритежателят може да се освободи от отговорност по задълженията си в случаите на чл. 338, точки 4, 5 и 7, като изостави кораба (абандон), навлото и останалите суми по чл. 340 от този кодекс.

Действие на изоставянето

Чл. 344. (1) Изоставянето може да се направи в полза на всички кредитори или само на някои от тях.
(2) Заявлението за изоставяне се вписва в регистъра, където е вписан корабът, като вписването се съобщава на кредиторите, в полза на които се прави изоставянето. В заявлението се посочват причините за изоставянето, размерите на навлото, както и имената, местожителствата и вземанията на кредиторите, известни по време на заявлението.
(3) Компетентен съд за решаване на споровете по ликвидиране на изоставеното имущество е окръжният съд, в района на който е вписан корабът.

Действие на гаранциите

Чл. 345. Гаранциите или обезпеченията, които корабопритежателят представя в размер на своята ограничена отговорност, са предназначени за всички лица, по отношение на които корабопритежателят отговаря.

Други лица, приравнени към отговорността на корабопритежателя

Чл. 346. Разпоредбите за ограничената отговорност на корабопритежателя се прилагат съответно и към другите лица, които експлоатират кораба от свое име и за своя сметка, макар и да не са собственици, включително и като наематели на кораб, за задължения по член 338 от този кодекс.

Глава петнадесета “а” 
ОТГОВОРНОСТ НА КОРАБОСОБСТВЕНИКА НА НЕФТЕН ТАНКЕР ЗА ЩЕТИ ПРИ ЗАМЪРСЯВАНЕ С НЕФТ ИЛИ НЕФТЕНИ ПРОДУКТИ 
(Нова глава, ДВ, бр. 55 от 2004 г.)

Отговорност на корабособственика на нефтен танкер
Чл. 346а. (1) Корабособственик на нефтен танкер носи отговорност за щетите, причинени от замърсяване с нефт или нефтени продукти, при произшествие с танкера.
(2) Корабособственикът не носи отговорност за щетите, настъпили в резултат на:
1. непреодолима сила;
2. умишлени действия или бездействия на трети лица;
3. виновно поведение на органите, отговорни за поддръжката на навигационните средства на брега.
(3) Ако щетите са възникнали в резултат на виновно поведение на увредения, корабособственикът може да бъде освободен от отговорност или да се намали обезщетението.
(4) При възникване на произшествие с два или повече танкера, в резултат на което са настъпили щети от замърсяване с нефт или нефтени продукти, корабособствениците на всички танкери, участващи в произшествието, ако не са освободени от отговорност по ал. 2, носят солидарна отговорност.

Обхват на обезщетението

Чл. 346б. Обезщетението обхваща претърпените загуби до размера на разходите, необходими за възстановяване на околната среда, както и разходите за предприетите превантивни мерки с цел ограничаване на щетите и последвалите от това загуби.

Ограничена отговорност на корабособственика

Чл. 346в. (1) Корабособственикът може да ограничи своята отговорност за всяко произшествие:
1. до левовата равностойност на 3 млн. специални права на тираж на Международния валутен фонд - за танкери с тонаж до 5000 бруто тона;
2. до левовата равностойност на сбора от сумата по т. 1 и 420 специални права на тираж за всеки бруто тон над 5000 бруто тона, но не повече от 59,7 млн. специални права на тираж - за танкери с тонаж над 5000 бруто тона.
(2) Корабособственикът може да ограничи отговорността си до размера по ал. 1, ако представи обезпечение пред съда по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите за размера на неговата отговорност по ал. 1, прието за достатъчно от съда.
(3) Корабособственикът не може да ограничи отговорността си, ако щетите са възникнали в резултат на негово виновно поведение.

Финансови обезпечения и издаване на сертификат

Чл. 346г. (1) Корабособственикът на танкер, превозващ като товар повече от 2000 т нефт в наливно състояние, е длъжен да има застраховка, банкова гаранция или друго финансово обезпечение, покриващи съответната стойност по чл. 346в, ал. 1.
(2) Всеки танкер, плаващ под българско знаме и превозващ като товар повече от 2000 т нефт в наливно състояние, трябва да има на борда свидетелство, издадено от Изпълнителна агенция “Морска администрация” при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 86, и удостоверяващо наличието на обстоятелствата по ал. 1.
(3) Изпълнителна агенция “Морска администрация” може да издава свидетелство, удостоверяващо наличието на обстоятелствата по ал. 1, на танкер, плаващ под знамето на държава, която не е страна по Международната конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт - 1992 г., при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 86.
(4) Танкер, плаващ под знамето на държава, която е страна по Международната конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт - 1992 г., и превозващ като товар повече от 2000 т нефт в наливно състояние, трябва да има на борда свидетелство, удостоверяващо наличието на застраховка, банкова гаранция или друго финансово обезпечение за покриване на отговорността за щети от замърсяване с нефт или нефтени продукти, или свидетелство, в което се декларира, че корабът е собственост на тази държава и отговорността за щети от замърсяване с нефт или нефтени продукти е покрита до размера по чл. 346в, ал. 1, издадено от компетентните органи на държавата, под чието знаме плава корабът.
(5)  Изпълнителна агенция “Морска администрация” води регистър на издадените свидетелства.

Глава шестнадесета 
МОРСКИ ПРОТЕСТИ, РЕКЛАМАЦИИ, ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ

Раздел I
Морски протести

Заявление

Чл. 347. (1) Когато през време на плаване или престой с кораба е произлязло произшествие, което може да даде основание за предявяване претенции срещу корабопритежателя, капитанът е длъжен по установения ред да направи заявление за съставяне на морски протест.
(2) Заявлението за съставяне на морски протест трябва да съдържа описание на фактите на произшествието и взетите мерки от капитана за обезпечаването на повереното му имущество.

Органи, пред които се прави заявлението

Чл. 348. Заявлението за морски протест се прави:
в българските пристанища - пред нотариуса;
(изм., ДВ, бр. 41 от 2001 г.) в чуждите пристанища - пред консула на Република България или компетентното длъжностно лице на чуждата държава по реда, установен в законодателството на тази държава.

Срок за заявлението

Чл. 349. (1) Заявлението за морски протест се прави в първото посетено пристанище в срок от 24 часа от пристигането на кораба.
(2) Ако произшествието, което налага съставянето на морския протест, е настъпило в пристанището, заявлението за морския протест трябва да бъде направено в срок от 24 часа от произшествието.

Закъснение за заявлението

Чл. 350. (1) Когато не е възможно да се поиска съставянето на морски протест в установения срок, в заявлението се посочват причините за това.
(2) Когато има основание да се предполага, че станалото произшествие е причинило щети на намиращия се на кораба товар, заявяването на морския протест трябва да бъде направено до откриването на люковете. Разтоварването на товара може да бъде започнато преди заявяването на морския протест само при крайна необходимост.

Доказване на фактите

Чл. 351. (1) За доказване на фактите, изложени в заявлението на морския протест, капитанът на кораба едновременно с предявяването му или в срок, не по-дълъг от 7 дни от пристигането му в пристанището или от момента на произшествието, ако то е настъпило в пристанището, е задължен да представи на нотариуса или на съответното длъжностно лице за преглеждане корабния дневник и заверени извлечения от него с подписа на капитана на кораба и скрепени с печата на кораба.
(2) При погиване на корабния дневник в заявлението за морския протест трябва да бъдат подробно изложени всички обстоятелства на произшествието и обстоятелствата и причините за погиването на корабния дневник.

Съставяне на акт за морски протест

Чл. 352. Нотариусът или съответното длъжностно лице на основание заявлението на капитана, данните от корабния дневник и разпита на капитана и по възможност на не по-малко от двама свидетели от командния състав съставя акт за морски протест и го заверява.

Съставяне на акт от чужди органи

Чл. 353. (Изм., ДВ, бр. 41 от 2001 г.) Приемането на заявления за морски протест от капитаните на чуждите кораби и съставянето на актове за морски протест могат да се извършват и от съответните консулски представители на чуждите държави в Република България при условията на взаимност.

Раздел II 
Рекламации и искове

Предявяване на рекламации
(Попр., ДВ, бр. 58 от 1970 г.)
Чл. 354. (1) (Попр., ДВ, бр. 58 от 1970 г.; изм., бр. 113 от 2002 г.) Арбитражни и съдебни искове, произтичащи от договора за превоз на товари, пътници и багажи, българските физически и юридически лица имат право да предявят само след предявяване на рекламация пред превозвача.
(2) В молбата се посочват предметът на рекламацията, размерът на претендираната сума по всеки предявен документ, описът на документите по молбата и адресът на лицето, което следва да получи сумата.
(3) (Отм., ДВ, бр. 113 от 2002 г.).

Документи, необходими за рекламацията

Чл. 355. Към молбата, с която се предявява рекламация за липса или повреда на товари или багажи, задължително се прилагат и документите, на които се основава претенцията:
1. коносаменти и товарителници;
2. актовете или протоколите, установяващи липсите или повредите на товари или багажи;
3. други необходими документи, установяващи претенцията по основание и размер.

Срокове за разглеждане

Чл. 356. Превозвачът е задължен да разгледа предявената пред него рекламация и да се произнесе в следните срокове:
1. рекламации за връщане на суми, получени от продажбата на непотърсени товари, за обезщетения за просрочие на сроковете за доставка и за заплащане на задържани наложени платежи не по-късно от 30 дни от деня на предявяване на рекламацията;
2. по всички други рекламации не по-късно от 45 дни от деня на предявяване на рекламацията.

Раздел III 
Погасителна давност

Видове давностни срокове
Чл. 357. (Изм., ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Правото на иск се погасява:
1. с двегодишна давност за:
а) вземания, произтичащи от договор за застраховка, считано от деня, в който е възникнало правото на иск;
б) вземания, произтичащи от сблъсквания на кораби, с изключение на вземанията, предвидени в чл. 314, ал. 2, считано от деня, в който е била причинена повредата;
в) вземания, произтичащи от оказване на помощ, считано от деня на завършване на действието по оказване на помощта;
г) вземания, произтичащи от обща авария, считано от деня, в който е възникнало правото на иск;
д) вземания, произтичащи от договор за агентиране и договор за посредничество в корабоплаването;
е) вземания, произтичащи от договор за превоз на пътници, считано от деня на пристигането на кораба или от деня, когато е трябвало да пристигне;
2. с едногодишна давност за:
а) вземания, произтичащи от договор за превоз на товари и багажи, считано от деня на предаване на товара или багажа на получателя, а в случай че товарът или багажът не е бил предаден - от деня, в който е следвало да бъде предаден;
б) вземания, произтичащи от договор за наем на кораб за определено време или при условията на беърбоут чартър, считано от деня, в който изтича срокът на договора;
в) вземания, произтичащи от договор за влачене, считано от деня, в който е възникнало правото на иск;
г) вземания, произтичащи от договор за пилотско провеждане;
д) вземания, произтичащи от сделки, които са сключени от капитана на кораба по силата на законните му правомощия, считано от деня, в който е възникнало правото на иск;
е) вземания на корабопритежателя, платил суми, по-големи от полагащите му се по разпределението на възнаграждение за спасяване на хора;
3. с шестмесечна давност за вземания, произтичащи от договор за превоз на пътници и личен багаж при каботаж, считано от деня на пристигането на местоназначението, или ако пътуването не бъде завършено - от деня, в който пътникът е трябвало да пристигне.

Спиране на давността

Чл. 358. (1) За давностните срокове, посочени в чл. 357 на настоящата глава, се прилагат разпоредбите на гражданските закони за прекъсване, спиране и възобновяване на давността.
(2) Независимо от разпоредбите на предходната алинея давностният срок спира да тече, ако изчислението на цената на иска зависи от изчислението на общата авария за времето от деня, в който диспашорът заяви за пристъпването към съставяне на диспаша, до деня на обявяването, че диспашът е съставен.
(3) Също така давността се спира за времето от подаването на рекламация до нейното частично или изцяло отхвърляне, но най-много за сроковете, посочени в чл. 356 на този кодекс.

Последици от спирането

Чл. 359. В случаите, когато след спиране на давността е останал срок за предявяване на иск, по-малък от три месеца, той се продължава до три месеца, а по отношение на вземанията, произтичащи от обща авария - до шест месеца.

Глава седемнадесета 
МОРСКА АДМИНИСТРАЦИЯ

Статут на Изпълнителната агенция "Морска администрация"

Чл. 360. (Изм., ДВ, бр. 41 от 2001 г.)
(1) (Изм., ДВ, бр. 87 от 2005 г.) Изпълнителната агенция "Морска администрация" към министъра на транспорта е юридическо лице на бюджетна издръжка и собствени приходи, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, със седалище в София и с териториални звена в Бургас, Варна, Русе и Лом.
(2) (Изм., ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Дейността, структурата, организацията и съставът на Изпълнителна агенция “Морска администрация” се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.
(3) (Изм., ДВ, бр. 87 от 2005 г.) Собствените приходи на Изпълнителната агенция "Морска администрация" са приходи от:
1. дейности по предоставяне на ползване на рейдови лодки;
2. провлачване или тласкане на кораби и други плаващи обекти;
3. възнаграждения за спасяване на имущество на море и река;
4. (изм., ДВ, бр. 87 от 2005 г.) предоставяне на услуги по управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването;
5. предоставяне на хидрометеорологична информация;
6. (изм., ДВ, бр. 87 от 2005 г.) предоставяне на речни информационни услуги на корабния трафик;
7. (изм., ДВ, бр. 87 от 2005 г.) предоставяне на услуги чрез Световната морска система за бедствия и безопасност.
(4) Служителите на Изпълнителната агенция "Морска администрация" са длъжни да пазят в тайна данните, станали им известни при изпълнение на служебните им задължения.
(5) (Нова, ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Контролът и осигуряването на безопасността на корабоплаването се осъществяват от Изпълнителна агенция “Морска администрация”.

Взаимодействие с други администрации

Чл. 360а. (Нов, ДВ, бр. 113 от 2002 г.; изм., бр. 87 от 2005 г.) За изпълнение на своите задължения по този кодекс и по други закони Изпълнителна агенция “Морска администрация” може да сключва с други административни органи договори за взаимодействие. Договори с чуждестранни администрации за взаимодействие и взаимно признаване на администрациите се сключват след разрешение на министъра на транспорта.

Териториална компетентност 
(Изм. на загл., ДВ, бр. 113 от 2002 г.)

Чл. 361. (Изм., ДВ, бр. 41 от 2001 г.) Териториалната компетентност на Изпълнителната агенция “Морска администрация” се разпростира върху:
1. (изм., ДВ, бр. 113 от 2002 г.) вътрешните морски води;
2. (изм., ДВ, бр. 113 от 2002 г.) териториалното море;
3. (нова, ДВ, бр. 113 от 2002 г.) българския участък на река Дунав;
4. (предишна т. 3, ДВ, бр. 113 от 2002 г.) сухоземната крайбрежна ивица, имаща широчина 100 метра, отчитана от линията на най-големия отлив. Там, където има селища или височина, отстояща на по-малко от 100 метра от линията на най-големия отлив, границите на крайбрежната ивица съвпадат с чертите на селището от страна на морето или с върха на височината;
5. (нова, ДВ, бр. 113 от 2002 г.) сухоземната крайбрежна ивица на разстояние 100 м, мерено от линията, където водната повърхност на река Дунав пресича сушата на българския участък при най-ниски водни стоежи.

Изисквания за правоспособност

Чл. 361а. (Нов, ДВ, бр. 113 от 2002 г.)
(1) За изпълнение на правомощията си по този кодекс изпълнителният директор на Изпълнителна агенция “Морска администрация” и директорите на регионалните дирекции - капитани на пристанищата, трябва да бъдат морски лица с правоспособност “Капитан далечно плаване”.
(2) Морски лица със съответна правоспособност трябва да бъдат и ръководителите на звена, контролиращи навигацията и сигурността на корабоплаването.

Разпореждания на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Морска администрация”

Чл. 362. (Изм., ДВ, бр. 113 от 2002 г.)
 (1) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция “Морска администрация” или упълномощени от него длъжностни лица в рамките на своята компетентност издават разпореждания, които имат задължителен характер за:
1. всички кораби, плаващи под знамето на Република България, независимо от собствеността и предназначението им;
2. всички кораби, плаващи под чуждо знаме, когато се намират в териториалното море, вътрешните морски води и българския участък на река Дунав, ако в законите или международните договори, страна по които е Република България, не е предвидено друго;
3. всички корабопритежатели, членове на корабните екипажи, работници и служители в пристанищата и корабите, държавни и общински администрации, когато дейността им е свързана с търговското корабоплаване, както и за всяко лице, намиращо се в морските пространства на Република България, вътрешните водни пътища на Република България и другите водни пространства без контакт с морето, независимо от служебното им положение и гражданство.
(2) Обжалването на актовете по ал. 1 не спира тяхното изпълнение.

Контрол по безопасност на корабоплаването

Чл. 362а. (1) (Нов, ДВ, бр. 113 от 2002 г.; предишен текст на чл. 362а, бр. 55 от 2004 г.) Изпълнителна агенция “Морска администрация” упражнява:
1. държавен контрол върху корабите, плаващи под българско знаме, по отношение на спазването на нормативно установените административни, технически и социални изисквания;
2. държавен контрол в пристанищата върху чуждите кораби от момента на навлизането им до отплаването им от пристанищата на Република България за спазване на международните стандарти за безопасност, предотвратяване на замърсяванията и за условията на живот и работа на борда на корабите, посещаващи българските пристанища; в рамките на една календарна година Изпълнителна агенция “Морска администрация” осъществява проверки, съответстващи на най-малко 25 на сто от броя на корабите, посетили българските пристанища;
3. държавен контрол върху безопасното корабоплаване в морските пространства и българския участък на р. Дунав.
(2) (Нова, ДВ, бр. 55 от 2004 г.; изм., бр. 87 от 2005 г.) Условията и редът за осъществяване на контрола по ал. 1, т. 2 се уреждат с наредба на министъра на транспорта.

Забрана за посещение на български пристанища

Чл. 362б. (Нов, ДВ, бр. 87 от 2005 г.) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция “Морска администрация” при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 362а, ал. 2, забранява посещението на български пристанища от кораби, плаващи под чуждо знаме, когато не отговарят на изискванията за безопасност на корабоплаването и опазването на околната среда от замърсяване от кораби.

Разрешение и забрана за отплаване

Чл. 363. (Изм., ДВ, бр. 113 от 2002 г.)
(1)  Отплаването на всеки кораб се разрешава от капитана на пристанището.
(2) (Доп., ДВ, бр. 87 от 2005 г.) Капитанът на пристанището или упълномощено от него лице може да забрани отплаването на всеки кораб в следните случаи:
1. при липса или нередовност на документ, удостоверяващ правото на плаване под знамето на съответната държава;
2. при липса или нередовност на документите, изискуеми съгласно двустранните и многостранните международни договори, страна по които е Република България;
3. пропускане на вода в корпуса на кораба;
4. неизправност в рулевото или котвеното устройство;
5. натоварване на кораба, несъответстващо на правилата или добрата морска практика за превоз на товари, превишаване крена на кораба над 8 градуса и при наличие на товар, нарушаващ видимостта за управлението на кораба;
6. приемане на повече от допустимия брой пътници, предвиден в свидетелството за сигурност на пътнически кораб;
7. натоварване на кораба над максималното газене, посочено в корабните документи;
8. некомплектоване на кораба с правоспособен екипаж;
9. недостатъчно снабдяване на кораба със спасителни, противопожарни, водоотливни, сигнални и други средства и приспособления, потребни за сигурността на корабоплаването;
10. липса или некомплектност на лекарствени и животоспасяващи средства, както и липса на лице с медицинска подготовка на кораба, когато такова се изисква;
11. при неспазване разпоредбата на чл. 175а, ал. 2 за условията и реда за превоз на опасни товари;
12. при нарушаване разпоредбите на закон или международен договор, по който Република България е страна;
13. при нарушаване на условията за живот и труд, периодите на работа и на почивка и осигуряване с провизии на екипажа на кораба.
(3) (Нова, ДВ, бр. 55 от 2004 г.) Капитанът на пристанището забранява отплаването или влизането в пристанището на танкер, превозващ като товар повече от 2000 т нефт в наливно състояние, ако на борда няма свидетелство по чл. 346г.
(4) (Предишна ал. 3, ДВ, бр. 55 от 2004 г.) Забраната за отплаване продължава до отстраняването на причините, които са я предизвикали.

Задължителни правила

Чл. 363а. (Нов, ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция “Морска администрация” издава задължителни правила относно:
1. осигуряването на свободна практика;
2. спазването на правилата за радиообмен;
3. използването на пилотски услуги и спазване указанията на трафик-контрола за движение в районите на пристанищата;
4. правилата за използване на влекачи в районите на пристанищата;
5. правилата за използване на котвените стоянки;
6. правилата за товарене, разтоварване, деклариране и маркиране на опасни и специални товари;
7. правилата за осигуряване предпазването на морето от замърсяване от кораби;
8. правилата за противопожарна безопасност.

Основания за задържане на кораби

Чл. 364. (Изм., ДВ, бр. 113 от 2002 г.)
(1) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция “Морска администрация” или капитанът на пристанище може да задържи български или чуждестранни кораби и товари за неиздължени суми за митнически, пристанищни и други такси, налози и глоби, за които е предявено искане от страна на органи на изпълнителната и съдебната власт.
(2) Задържането продължава до отстраняване на причините, които са го предизвикали.
(3) Задържане по реда на ал. 1 и 2 може да бъде поискано и по молба на чуждестранна морска администрация.

Задържане по молба на заинтересувани лица

Чл. 365. (Изм., ДВ, бр. 113 от 2002 г.)
(1) Изпълнителна агенция “Морска администрация” може да задържи кораби, плаващи под българско или чуждо знаме, или товари и по писмена молба от физически или юридически лица за вземания, произтичащи от аварии, сблъсквания, оказана помощ, други услуги или от изпълнението на превозния договор, до предоставяне на необходимите гаранции от корабопритежателя или получателя на товара.
(2) Задържането на кораба (товара) се прекратява след 72 часа, ако дотогава не бъде постановено от окръжния съд по местонахождението на кораба или товара.
(3) Капитанът на пристанището, извършващ задържането по ал. 1, е длъжен да спазва общите изисквания на обезпечителното производство по реда на Гражданския процесуален кодекс. При изискване на гаранция от страната, задържаща кораба, тя трябва да е съпоставима с реалните загуби на кораба и/или товара.
(4) При неоснователно задържане отговорност носи лицето, по чието искане е станало задържането.
(5) Задържане на кораб и/или товар може да бъде поискано от лицата по ал. 1 или по реда на обезпечителното производство по Гражданския процесуален кодекс от съда по ал. 2.
(6) Изпълнителна агенция “Морска администрация” събира такса в случаите на задържане на кораб или товар по ал. 1, с изключение на случаите, когато задържането е поискано за задължения за загуба на живот или телесна повреда. За потвърждаване на задържане от съда по ал. 2 повторна такса не се събира.

Изместване на негоден за плаване кораб

Чл. 366. (1) (Изм., ДВ, бр. 41 от 2001 г., бр. 113 от 2002 г.) Изпълнителната агенция “Морска администрация” може да нареди на физически или юридически лица изместването на подходящо място на негоден за плаване кораб, където той може да остане в плаващо или неплаващо състояние, за да не пречи на корабоплаването.
(2) (Изм., ДВ, бр. 41 от 2001 г.) Агенцията не носи отговорност за последствията, настъпили във връзка с изместването на кораба.

Нареждане за участие в спасяване

Чл. 367. (Изм., ДВ, бр. 41 от 2001 г.) Изпълнителната агенция “Морска администрация” може да задължава намиращите се кораби и лица в пристанището да предоставят свои плаващи или други технически средства за спасяване на търпящи бедствие кораби и хора.
Чл. 368. (Отм., ДВ, бр. 113 от 2002 г.).
Чл. 369. (Изм., ДВ, бр. 41 от 2001 г.; отм., бр. 113 от 2002 г.).

Инспекторат

Чл. 370. (Нов, ДВ, бр. 113 от 2002 г.)
(1) Инспекторатът на Изпълнителна агенция “Морска администрация” упражнява контрола по чл. 362а.
(2) Лицата по чл. 362, ал. 1, т. 3 са длъжни да изпълняват разпорежданията и да оказват пълно съдействие на инспекторите на Изпълнителна агенция “Морска администрация” при изпълнение на служебните им задължения. Разпорежданията на инспекторите са задължителни и спрямо корабите по чл. 362, ал. 1, т. 1 и 2.
(3) Инспекторите се легитимират с идентификационна инспекторска карта, образецът на която отговаря на изискванията, приложими в Европейския съюз, и притежават личен печат.
(4) Идентификационната инспекторска карта се издава от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Морска администрация” и съдържа данни на български и английски език относно:
1. наименованието на администрацията, издаваща картата;
2. трите имена на притежателя на картата;
3. снимка и подпис на притежателя;
4. правното основание за извършване на инспекцията.
(5) (Изм., ДВ, бр. 87 от 2005 г.) За специфични условия и изисквания на труд на инспекторите и капитаните на пристанищата се определя допълнително възнаграждение от министъра на транспорта.
(6) За изпълнение на правомощията по този кодекс инспекторите на Изпълнителна агенция “Морска администрация”, осъществяващи контрола, трябва да са морски лица с необходимата правоспособност.

Условия и ред за приемане на отпадъци

Чл. 371. (Нов, ДВ, бр. 113 от 2002 г.; изм., бр. 87 от 2005 г.) Условията и редът за предаване и приемане на отпадъци - резултат от корабоплавателната дейност и корабните товари, се уреждат с наредба на министъра на транспорта.

Бюлетин и статистика

Чл. 372. (Нов, ДВ, бр. 113 от 2002 г.)
(1) Изпълнителна агенция “Морска администрация” издава бюлетин, в който се публикуват задължителни разпореждания, циркуляри, национални и международни актове от областта на корабоплаването.
(2) Изпълнителна агенция “Морска администрация” обобщава информацията от своята дейност, както и информацията, съдържаща се в регистрите, водени от администрацията, в единна база от данни, която може да се ползва според задълженията, произтичащи от международни договори, страна по които е Република България.

Глава осемнадесета 
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ 
(Нова, ДВ, бр. 113 от 2002 г.)

Чл. 373. Който наруши разпоредбите на чл. 39 или не поиска вписване на промяна на обстоятелствата по чл. 38, ал. 1 в предвидените срокове, се наказва с глоба или имуществена санкция от 50 до 500 лв.
Чл. 374. Корабопритежател, който допусне корабът му да плава в нарушение на изискванията за безопасност и опазване на околната среда от замърсяване, се наказва с глоба или имуществена санкция от 2000 до 50 000 лв.
Чл. 375. (1) Член на екипаж на кораб, който изпълнява служебните си задължения след употреба на алкохол или други упойващи вещества, установена по надлежния ред, се наказва с временно лишаване от право да упражнява дейността, във връзка с която е извършено нарушението, за срок от шест месеца до една година.
(2) С наказанието по ал. 1 се наказва и пилот, който извършва пилотско провеждане на кораб под въздействието на алкохол или други упойващи вещества, установено по надлежния ред.
(3) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 наказанието е временно лишаване от право да упражнява дейността, във връзка с която е извършено нарушението, за срок от една до две години.
(4) (Изм., ДВ, бр. 87 от 2005 г.) Установяването на употребата на алкохол се извършва при условия и по ред, определени в наредба на министъра на транспорта.
Чл. 376. Капитан на кораб, пилот или член на екипаж, който по време на изпълнение на служебните си задължения виновно предизвика корабокрушение или авария на кораба, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с временно лишаване от правото да упражнява дейността, във връзка с която е извършено нарушението, за срок от шест месеца до две години и с глоба от 200 до 1000 лв.
Чл. 377. Капитан на кораб, който не декларира превозването или не спазва правилата за превоз на опасни товари или на други товари, чието деклариране е задължително, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Чл. 378. (1) Капитан или член на екипажа на кораб, който наруши задължителните разпореждания на капитана на пристанището, отнасящи се за корабите, се наказва с глоба от 50 до 1000 лв., а за повторно нарушение - от 200 до 5000 лв.
(2) Капитан на кораб или член на екипажа, който виновно с действие или бездействие е допуснал задържане на кораба по реда на контрола на корабите в пристанищата, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв.
(3) За повторно нарушение по ал. 2 наказанието е глоба от 5000 до 10 000 лв. и лишаване от право за заемане на длъжността, във връзка с която е извършено нарушението, за срок от една година.
(4) Когато нарушението по ал. 2 е извършено от длъжностно лице от Изпълнителна агенция “Морска администрация” или от призната по този кодекс организация за извършване на прегледи, наказанието е глоба от 500 до 5000 лв., а за повторно нарушение - от 5000 до 10 000 лв.
Чл. 379. Капитан на кораб, който не спази районите за задължителен и незадължителен пилотаж в случаите, при които корабите се освобождават от задължителен пилотаж, основанията за издаване на забрана за посещение на кораби, определянето на местата за приставане на кей и за извършване на товарни и разтоварни операции в нарушение на изискванията за безопасност или на места, които не отговарят на тези изисквания, се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лв.
Чл. 380. (1) Корабопритежател, който наеме на работа на кораб лице, непритежаващо изискваната за тази длъжност правоспособност, както и лице, което управлява кораб или изпълнява друга длъжност на кораб, без да притежава изискваната за това правоспособност, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 500 до 5000 лв.
(2) Който състави или използва неистински официален документ или преправи съдържанието на официален документ, свързан с придобиването на правоспособност по този кодекс, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лв. и лишаване от право да заема длъжност на кораб за срок от пет години.
(3) Капитан на кораб, който наруши правилата за предпазване от сблъскване, правилата за крайбрежното плаване, правилата за плаване по р. Дунав или за плаване в акваторията на пристанищата, се наказва с глоба от 50 до 250 лв.
Чл. 381. (1) Който наруши други разпоредби на този кодекс се наказва с глоба или с имуществена санкция от 20 до 500 лв.
(2) Който не изпълни или наруши законно разпореждане на Изпълнителна агенция “Морска администрация”, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 10 до 250 лв.
(3) (Нов, ДВ, бр. 87 от 2005 г.) Който наруши подзаконови нормативни актове по прилагането на този кодекс и за нарушението не е предвидено друго наказание, се наказва с глоба или имуществена санкция от 400 до 2000 лв.
Чл. 382. (1) Който не изпълни или наруши изискванията на чл. 363а, т. 1, 3, 4 и 5, се наказва с глоба от 1000 до 2500 лв.
(2) Който не изпълни или наруши изискванията на чл. 363а, т. 2 и 8, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв.
(3) Който не изпълни или наруши изискванията на чл. 363а, т. 6 и 7, се наказва с глоба от 10 000 до 50 000 лв.
Чл. 382а. (Нов, ДВ, бр. 55 от 2004 г.) Който наруши изискването на чл. 27, ал. 1, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 50 000 до 250 000 лв.
Чл. 383. (1) За маловажни случаи на нарушения на разпоредбите на този кодекс може да се налага глоба с фиш от 10 до 50 лв. Издаденият за наложената глоба фиш трябва да съдържа данни за самоличността на служителя, който е наложил глобата, за самоличността на нарушителя, мястото и времето на нарушението, нарушените разпоредби и размера на глобата. Фишът се подписва от служителя, който е наложил глобата, и от нарушителя, че е съгласен да плати глобата и се изпраща за изпълнение на съответната служба съгласно Закона за събиране на държавните вземания. На нарушителя се дава копие от фиша, за да може да заплати глобата доброволно в съответната община по местоживеене.
(2) На лице, което оспорва извършеното от него нарушение, размера на наложената му глоба или откаже да подпише фиша, се съставя акт.
Чл. 384. (1) Установяването на нарушенията и налагането на наказанията по този кодекс се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
(2) Нарушенията на този кодекс се установяват с актове, които се съставят от инспекторите на Изпълнителна агенция “Морска администрация”. Акт се съставя и при всяко писмено уведомяване на Изпълнителна агенция “Морска администрация” от капитана на кораба за извършени по време на плаване от членове на екипажа нарушения.
(3) Наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Морска администрация” или от упълномощено от него длъжностно лице.
(4) (Нова, ДВ, бр. 55 от 2004 г.) С наказателното постановление може да се определи и парично обезщетение до пълния размер на причинените вреди.
(5) (Нова, ДВ, бр. 55 от 2004 г.) Наказателното постановление може да се обжалва и от корабопритежателя в частта му, с която е определено обезщетение за причинените вреди. По отношение на корабопритежателя то се смята за връчено с връчването му на капитана на кораба.
(6) (Предишна ал. 4, ДВ, бр. 55 от 2004 г.) Срокът по чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания започва да тече от завръщането на нарушителя в Република България.