Чл.1. (доп.,ДВ,бр.1 от 2002 г.; изм.,бр.67 от 2003 г.) Този кодекс урежда обществените отношения, свързани със:
1. държавното обществено осигуряване при общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, майчинство, безработица, старост и смърт;
2. допълнителното социално осигуряване, което включва:
а) допълнителното задължително пенсионно осигуряване при старост и смърт;
б) допълнителното доброволно пенсионно осигуряване при старост, инвалидност и смърт;
в) допълнителното доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация.

Чл.2. Държавното обществено осигуряване предоставя обезщетения, помощи и пенсии при:
1. временна неработоспособност;
2. временна намалена работоспособност;
3. инвалидност;
4. майчинство;
5. (нова,ДВ,бр.1 от 2002 г.)
6. (пред.т.5,ДВ,бр.1 от 2002 г.) старост;
7. (пред.т.6,ДВ,бр.1 от 2002 г.) смърт.

Чл.3. Държавното обществено осигуряване се осъществява въз основа на принципите на:
1. задължителност и всеобщност на осигуряването;
2. солидарност на осигурените лица;
3. равнопоставеност на осигурените лица;
4. социален диалог при управлението на осигурителната система;
5. фондова организация на осигурителните средства.

Чл.4. (1) Задължително осигурени за всички осигурени социални рискове по този кодекс са:
1. (доп.,ДВ,бр.119 от 2002 г.) работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране. Лицата, включени в програмата от социални помощи към осигуряване на заетост, не се осигуряват за безработица
2. държавните служители;
3. (нова,ДВ,бр.74 от 2002 г.) съдиите, прокурорите, следователите, съдия-изпълнителите, съдиите по вписванията и съдебните служители;
4. (изм.,ДВ,бр.64 от 2000 г.; пред.т.3,бр.74 от 2002 г.; изм.,бр.119 от 2002 г.) кадровите военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните служители - офицери, сержанти и граждански лица по Закона за Министерството на вътрешните работи и държавните служители - офицери, сержанти и граждански лица по Закона за изпълнение на наказанията;
5. (изм.,ДВ,бр.1 от 2002 г.; пред.т.4,бр.74 от 2002 г.) членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията; членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията, не се осигуряват за безработица.
6. (пред.т.5,ДВ,бр.74 от 2002 г.) лицата, които работят по втори или по допълнителен трудов договор;
7. (пред.т.6,ДВ,бр.74 от 2002 г.) изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества.
8. (нова,ДВ,бр.112 от 2003 г.) лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, с изключение на лицата по т.1 и 7, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията.
(2) (изм.,ДВ,бр.64 от 2000 г., бр.1 от 2002 г.) Работниците и служителите, наети на работа при един или повече работодатели за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец, се осигуряват задължително за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест.
(3) (противоконституционна по отношение на работещите пенсионери, Решение No 5 на Конституционния съд от 2000 г., ДВ,бр.55 от 2000 г.) Задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са:
1. лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;
2. лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества;
3. (противоконституционна, Решение No 5 на Конституционния съд от 2000 г., ДВ,бр.55 от 2000 г.) докторантите, ако не са осигурени за пенсия на друго основание.
4. (изм.,ДВ,бр.64 от 2000 г., бр.112 от 2003 г.) регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители.
5. (изм.,ДВ,бр.64 от 2000 г.; доп.,бр.119 от 2002 г.) лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с нормативно признатите разходи, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец.
6. (нова,ДВ,бр.119 от 2002 г.) лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение.
(4) (изм.,ДВ,бр.64 от 2000 г.; доп.,бр.1 от 2002 г.) Лицата по ал.3, т.1, 2 и 4 по свой избор могат да се осигуряват и за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица.
(5) (нова,ДВ,бр.64 от 2000 г.; изм.,бр.10 от 2002 г.) Лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник, могат да се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт върху избран осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
(6) (нова,ДВ,бр.64 от 2000 г.) Лицата, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание в случаите, когато упражняват дейностите по ал.3, т.1,2, 4 и 5 по реда на този кодекс.
(7) (нова,ДВ,бр.1 от 2002 г.) Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица, на лицата, работещи без трудово или служебно правоотношение, и на лицата, изпратени на работа в чужбина от български работодател или с посредничество на българска организация, се урежда от Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт.

Чл.5. (1) Осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица.
(2) Самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка.
(3) (нова,ДВ,бр.67 от 2003 г.) Юридическите лица, клоновете им и едноличните търговци се регистрират в териториалните поделения на Националния осигурителен институт в 7-дневен срок от вписването им в съдебния регистър или от акта за учредяването им. Самоосигуряващите се лица се регистрират в 7-дневен срок от започване на дейността в териториалните поделения на Националния осигурителен институт.
(4) (изм.,ДВ,бр.1 от 2002 г.; пред.ал.3,бр.67 от 2003 г.; изм.,бр.112 от 2004 г.) Осигурителите периодично представят в Националния осигурителен институт данни за:
1. осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", осигурителните плащания, осигурителния стаж и облагаемия доход по Закона за облагане доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване;
2. декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по Закона за облагане доходите на физическите лица - общо за всички лица, подлежащи на осигуряване.
(5) (пред.ал.4,изм.,ДВ,бр.67 от 2003 г.; изм.,бр.112 от 2004 г.) Данните по ал.4, т.1 се представят на Националния осигурителен институт и от лицата по ал.2.
(6) (пред.ал.5,изм.,ДВ,бр.67 от 2003 г.; доп.,бр.38 от 2005 г.) Националният осигурителен институт издава инструкция за сроковете, съдържанието, начина и реда за предоставяне и съхраняване на данните по ал.4. Данните се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите и паричните обезщетения.
(7) (пред.ал.6,доп.,ДВ,бр.67 от 2003 г.; изм.,бр.38 от 2005 г.) Осигурителят е длъжен да издава безплатно документи за осигурителен стаж и осигурителен доход:
1. при прекратяване на трудови или служебни правоотношения - в срок до 30 дни от прекратяване на правоотношението;
2. по искане на осигуряваното лице или негов представител - в 14-дневен срок от искането.
(8) (нова,ДВ,бр.1 от 2002 г.; пред.ал.7,бр.67 от 2003 г.) При ликвидация, сливане, вливане, отделяне, разделяне или преобразуване осигурителите са длъжни да уведомят териториалното поделение на Националния осигурителен институт, където са регистрирани, преди внасянето на искането в съда. Доказателството за уведомяване е условие за разглеждане на искането от съда.
(9) (нова,ДВ,бр.1 от 2002 г.; пред.ал.8,бр.67 от 2003 г.) При откриване на банкова сметка осигурителят декларира това обстоятелство в 7-дневен срок пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт, където е регистриран.
(10) (нова,ДВ,бр.38 от 2005 г.) При прекратяване на дейността на осигурителите, които нямат правоприемник, разплащателните ведомости се предават в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, освен ако в закон не е определен друг ред за съхраняването им. Когато прекратяването на дейността на осигурителя се извършва със съдебно решение за заличаване, удостоверението за предаване на ведомостите, издадено от териториалното поделение на Националния осигурителен институт, е задължително условие за постановяване на решението.
(11) (нова,ДВ,бр.38 от 2005 г.) Националният осигурителен институт създава и поддържа информационна система за разплащателните ведомости, предадени по реда на ал.10. Данните от информационната система се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите и паричните обезщетения.

Чл.6. (изм.,ДВ,бр.1 от 2002 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.112 от 2004 г.) Размерите на осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване са, както следва:
1. 35,5 на сто и вноската по т.8 - за лицата, работещи при условията на III категория труд, които са осигурени за всички осигурени социални рискове;
2. 38,5 на сто и вноската по т.8 - за лицата, работещи при условията на I и II категория труд, които са осигурени за всички осигурени социални рискове;
3. 38,5 на сто и вноската по т.8 - за лицата по чл.4, ал.1, т.4, които са осигурени за всички осигурени социални рискове;
4. 32 на сто и вноската по т.8 - за лицата, осигурени за всички осигурени социални рискове без безработица; ако тези лица работят при условията на I и II категория труд, осигурителната вноска е 35 на сто и вноската по т.8;
5. 29 на сто и вноската по т.8 - за лицата, осигурени за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест; ако тези лица работят при условията на I и II категория труд, осигурителната вноска е 32 на сто и вноската по т.8;
6. 32 на сто - за лицата, осигурени за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука и професионална болест и безработица;
7. 29 на сто - за лицата, осигурени за инвалидност, старост и смърт;
8. от 0,4 до 1,1 на сто за трудова злополука и професионална болест, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година по групи основни икономически дейности.
(2) Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност. Със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се определят:
1. максималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година;
2. минималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година за самоосигуряващите се лица.
3. (нова,ДВ,бр.119 от 2002 г.) основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии, както и минималния осигурителен доход за тях.
(3) (изм.,ДВ,бр.119 от 2002 г., бр.112 от 2003 г.) Осигурителните вноски за работниците и служителите и за лицата по чл.4, ал.1, т.7 и 8 се дължат върху получените брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал.2, т.3 и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Осигурителните вноски за работниците и служителите и за лицата по чл.4, ал.1, т.5, 7 и 8 и ал.3, т.5 и 6 се разпределят между осигурителите и осигурените, както следва:
1. за 2000 и 2001 г. - 80:20;
2. 2002 - 2004 г. - 75:25;
3. 2005 г. - 70:30;
4. 2006 г. - 65:35;
5. 2007 г. - 60:40;
6. 2008 г. - 55:45;
7. 2009 г. и следващите години - 50:50.
(4) (изм.,ДВ,бр.119 от 2002 г.) Брутното трудово възнаграждение за лицата по чл.4, ал.1, т.7 и ал.3, т.5 и 6, върху което се дължат осигурителни вноски, се определя след намаляването му с нормативно признатите разходи.
(5) (изм.,ДВ,бр.74 от 2002 г.; доп.,бр.119 от 2002 г.) Осигурителните вноски за лицата по чл.4, ал.1, т.2, 3 и 4 се дължат върху получените брутни месечни възнаграждения по тези правоотношения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, и са за сметка на държавния бюджет, съответно бюджета на съдебната власт.
(6) Осигурителните вноски за фонд "Трудова злополука и професионална болест" са за сметка на осигурителите.
(7) Осигурителните вноски за лицата по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово:
1. за лицата по чл.4, ал.3, т.1 и 2 - върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година;
2. за лицата по чл.4, ал.3, т.4 - върху месечен осигурителен доход между петдесет на сто от минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
(8) (доп.,ДВ,бр.119 от 2002 г.) Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал.7 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за облагане доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателната осигурителна вноска се дължи върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между декларирания доход и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Осигурителните вноски се внасят за сметка на осигурените лица в размерите, определени за фонд "Пенсии".
(9) (изм.,ДВ,бр.112 от 2003 г.) Регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност. Осигурителните вноски за тези лица могат да се изплащат от фондове за подпомагане на земеделските производители по ред, определен от Министерският съвет.
(10) За лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл.4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. доходи по трудови и/или по служебни правоотношения, по договори за управление и контрол на търговски дружества и от трудова дейност като член-кооператори;
2. (изм.,ДВ,бр.112 от 2003 г.) осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.
(11) Върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл.4, ал.1 в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии", определени съответно по реда на ал.3, 4 и 5.
(12) Осигурителните вноски за сметка на осигурителите не могат да се удържат от възнаграждението на осигурените. То не може да се намалява с размера им.
(13) Елементите на възнаграждението, както и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, се определят с акт на Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт.
(14) (нова,ДВ,бр.119 от 2002 г.) Справката по ал.8 в годишната данъчна декларация по Закона за облагане доходите на физическите лица се утвърждава от министъра на финансите и управителя на Националния осигурителен институт.
Чл.6а. (нов,ДВ,бр.45 от 2002 г.)
(1) Данъчните органи предоставят на Националния осигурителен институт информация за декларирания или установения с акт на данъчните органи доход на данъчно задължените лица по Закона за облагане доходите на физическите лица.
(2) Националният осигурителен институт предоставя на данъчната администрация информация за дохода по чл.6, ал.2.

Чл.7. (1) (изм.,ДВ,бр.1 от 2002 г.) Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, които са за сметка на осигурителите, се внасят едновременно с изплащането на дължимото възнаграждение или на част от него.
(2) (изм.,ДВ,бр.1 от 2002 г.) Осигурителните вноски за сметка на осигурените лица по чл.4, ал.1 се внасят при изплащане на дължимото възнаграждение.
(3) (изм.,ДВ,бр.1 от 2002 г.) Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица се внасят лично или чрез осигурителни каси до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат.
(4) (нова,ДВ,бр.64 от 2000 г.; изм.,бр.112 от 2003 г.) Регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, които извършват единствено земеделска дейност и се осигуряват само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, могат да внесат дължимите осигурителни вноски до 31 март на годината, следваща календарната година, за която се отнасят.
(5) (нова,ДВ,бр.1 от 2002 г.) Осигурителните вноски за лицата, които работят без трудово правоотношение, се внасят от осигурителя до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат.
(6) (нова,ДВ,бр.1 от 2002 г.) Осигурителните вноски се внасят в банките или в пощенските клонове и станции по ред, определен от Националния осигурителен институт, по съответните сметки на държавното обществено осигуряване и на допълнителното задължително пенсионно осигуряване.
(7) (нова,ДВ,бр.1 от 2002 г.) Осигурителите внасят осигурителните вноски с платежни нареждания за всеки месец поотделно чрез прехвърляне от сметките си по съответната сметка на държавното обществено осигуряване и на допълнителното задължително пенсионно осигуряване при изплащане на трудовите възнаграждения, включително за авансови плащания. При теглене на суми за плащания, при прекратяване на осигуряването или при отпуск извън редовното плащане на заплати или аванс не се издава отделно платежно нареждане - тези суми се включват в платежното нареждане за първото следващо внасяне на осигурителни вноски.
(8) (нова,ДВ,бр.1 от 2002 г.) Банките отпускат суми за изплащане на трудови възнаграждения, включително за авансовото им изплащане, както и за парични обезщетения, и на други плащания от държавното обществено осигуряване само след представяне на платежно нареждане за прехвърляне на осигурителните вноски и декларация от осигурителя, че са внесени дължимите осигурителни вноски върху тези суми за държавното обществено осигуряване, за здравното осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване.
(9) (нова,ДВ,бр.1 от 2002 г.) Осигурителите, които нямат банкова сметка, внасят осигурителните вноски в брой в банките и в пощенските клонове и станции по съответната сметка на държавното обществено осигуряване и на допълнителното задължително пенсионно осигуряване.
(10) (нова,ДВ,бр.1 от 2002 г.) Частта от осигурителните вноски, която е за сметка на осигурените лица съгласно чл.6, ал.3, се внася при изплащане на възнагражденията им и не се удържа от авансовите плащания освен в случаите, когато за съответния месец е изплатен само аванс.

Чл.8. (1) (изм.,ДВ,бр.64 от 2000 г.) Лицата по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 и юридическите лица могат да образуват осигурителни каси, които се регистрират в териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Осигурителните каси провеждат осигуряването на своите членове. Осигурители, които са членове на осигурителните каси и имат наети на работа до 10 работници или служители, могат да провеждат тяхното осигуряване, както и осигуряването на лицата, работещи при тях без трудово правоотношение, чрез осигурителните каси.
(2) (изм.,ДВ,бр.64 от 2000 г.) Осигурителните каси извършват осигуряването на лицата по ал.1, като:
1. (изм.,ДВ,бр.64 от 2000 г., бр.1 от 2002 г.) събират дължимите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнителното задължително пенсионно осигуряване, за здравното осигуряване и ги превеждат по съответните сметки на Националния осигурителен институт;
2. изплащат дължимите парични обезщетения и помощи на осигурените лица при настъпване на осигурителен случай;
3. оформят и съхраняват документите, свързани с осигуряването на членовете на касата.
(3) Начинът и редът за създаването и функционирането на осигурителните каси се уреждат с акт на Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт.

Чл.9. (изм.,ДВ,бр.1 от 2002 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.119 от 2002 г.; доп.,бр.112 от 2004 г.) Осигурителният стаж се изчислява в часове, дни, месеци и години. За осигурителен стаж се зачита:
1. времето, през което лицата по чл.4, ал.1 т.1-4 и ал.2 са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл.6, ал.2, т.3 за съответната професия; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време;
2. времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималната работна заплата за страната, за лицата по чл.4, ал.1, т.5 и ал.3, т.5; когато възнаграждението на лицата по чл.4, ал.1, т.5, върху което са внесени осигурителните вноски, е по-малко от минималната работна заплата за страната, осигурителният стаж се зачита пропорционално;
3. (изм.,ДВ,бр.112 от 2003 г.) времето, за което за лицата по чл.4, ал.1, т.7 и 8 са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход по чл.6, ал.2, т.3;
4. времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица.
(2) За осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето:
1. (изм.,ДВ,бр.52 от 2004 г.) на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане;
3. на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;
4. през което лицето е получавало обезщетение за безработица.
(3) За осигурителен стаж се зачита и времето:
1. (изм.,ДВ,бр.119 от 2002 г.) през което лицата по чл.4, ал.1, т.1, 2, 3 и 4 не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано на друго основание, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък;
2. (изм.,ДВ,бр.119 от 2002 г.) през което лицата по чл.4, ал.1, т.1, 2, 3 и 4 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък;
3. през което уволненият поради задържане от органите на властта е останал без работа в резултат на това, и не е бил привлечен като обвиняем, или е бил оправдан, или наказателното производство е било прекратено или наложеното наказание лишаване от свобода е признато по съответния ред за неоснователно наложено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на републиканския бюджет върху последното брутно възнаграждение;
4. през което трудоустроеното лице не работи, тъй като не му е предоставена подходяща работа от осигурителя съобразно предписанието на здравните органи; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху полагащото се обезщетение;
5. през което лицето е получавало обезщетение за времето, през което е останало без работа по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование; за този период се внасят осигурителни вноски върху получаваното обезщетение; за работниците и служителите осигурителните вноски са в съотношението по чл.6, ал.3.
(4) Осигурителният стаж в случаите по ал.3, т.1-4 се зачита от категорията труд, по която лицето е работело преди незаконното недопускане или отстраняване от работа, уволнението, изтърпяването на наказанието лишаване от свобода и времето, през което трудоустроеният не работи, ако това е по-благоприятно за лицето.
(5) Осигурителните вноски по ал.3 са в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
(6) За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, през което родител (осиновител) или съпруг (съпруга) са полагали грижи за инвалиди със загубена работоспособност над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, поради което не са били осигурени или не са получавали пенсия. При пенсиониране за периода, който се зачита за осигурителен стаж, се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" върху минималната работна заплата към датата на отпускането на пенсия, които са за сметка на държавния бюджет.
(7) За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба и времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на републиканския бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията.
(8) Зачита се за осигурителен стаж при пенсиониране, ако това е по-благоприятно за лицата, в съотношение 4 години за 5 години от трета категория времето, през което лицата са работили по трудов договор при пълно работно време и:
1. по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа;
2. са упражнявали трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества;
3. са упражнявали свободна професия и/или занаятчийска дейност.
(9) Осигурителен стаж по ал.8 се зачита на държавните служители, когато са упражнявали някои от дейностите по същата алинея, при спазване разпоредбите на Закона за държавния служител.
(10) Осигурителният стаж по ал.8 и 9 се зачита само за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68.
(11) (нова,ДВ,бр.119 от 2002 г.) Редът и начинът за изчисляване на осигурителния стаж се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт.

Чл.10. (изм.,ДВ,бр.1 от 2002 г.) Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 и продължава до прекратяването й.

Чл.11. (1) Осигурените за всички осигурени социални рискове лица имат право на:
1. парични обезщетения за:
а) временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на член от семейството под карантина, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето;
б) трудоустрояване при временно намалена работоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест;
в) трудоустрояване поради бременност и кърмене;
г) бременност и раждане;
д) отглеждане на малко дете;
2. парични помощи за:
а) инвалидност поради общо заболяване, когато няма основания за отпускане на пенсия;
б) профилактика и рехабилитация;
в) помощно-технически средства, свързани с увреждането;
3. (нова,ДВ,бр.1 от 2002 г.) обезщетения за безработица.
4. (пред.т.3,ДВ,бр.1 от 2002 г.) пенсии за:
а) осигурителен стаж и възраст;
б) инвалидност поради трудова злополука или професионална болест;
в) инвалидност поради общо заболяване.
(2) (доп.,ДВ,бр.1 от 2002 г.) При смърт на осигуреното лице съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ в общ размер две минимални работни заплати и на наследствена пенсия.
(3) (нова,ДВ,бр.1 от 2002 г.; изм.,бр.67 от 2003 г.) Паричната помощ за инвалидност поради общо заболяване, когато осигуреното лице няма необходимия осигурителен стаж за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, е в размер на 60-дневното обезщетение за временна неработоспособност, определено съгласно чл.41.

Чл.12. (1) (изм.,ДВ,бр.1 от 2002 г.) Осигурените за трудова злополука или професионална болест лица имат право на:
1. парични обезщетения за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест, санаторно-курортно лечение, належащ медицински преглед, изследване и/или лечение;
2. парични помощи за профилактика и рехабилитация;
3. пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест;
4. парични помощи за помощно-технически средства, свързани с увреждането.
(2) (доп.,ДВ,бр.1 от 2002 г.) При смърт на осигуреното лице, която е в причинна връзка със злополуката или професионалната болест, съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ в общ размер две минимални работни заплати и на наследствена пенсия.

Чл.13. (1) (изм.,ДВ,бр.1 от 2002 г.) Осигурените за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт имат право на:
1. пенсия за инвалидност поради общо заболяване;
2. пенсия за осигурителен стаж и възраст;
3. парични помощи за помощно-технически средства, свързани с увреждането.
(2) (доп.,ДВ,бр.1 от 2002 г.) При смърт на осигуреното лице съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ в общ размер две минимални работни заплати и на наследствена пенсия.

Чл.14. (отм.,ДВ,бр.70 от 2004 г.)

Чл.15. (отм.,ДВ,бр.70 от 2004 г.)

Чл.16. (отм.,ДВ,бр.70 от 2004 г.)

Чл.17. (отм.,ДВ,бр.70 от 2004 г.)

Чл.18. (1) (пред.чл.18,ДВ,бр.112 от 2004 г.) Средствата на държавното обществено осигуряване се обособяват във:
1. фонд "Пенсии";
2. (нова,ДВ,бр.1 от 2002 г.) фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност".
3. (пред.т.2,ДВ,бр.1 от 2002 г.) фонд "Трудова злополука и професионална болест";
4. (пред.т.3,ДВ,бр.1 от 2002 г.) фонд "Общо заболяване и майчинство".
5. (нова,ДВ,бр.1 от 2002 г.) фонд "Безработица".
(2) (нова,ДВ,бр.112 от 2004 г.) Разпределението на осигурителните вноски по фондове се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

Чл.19. (1) (доп.,ДВ,бр.1 от 2002 г.) Народното събрание приема Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване, който включва консолидиран бюджет на държавното обществено осигуряване, бюджетите на фондовете по чл.18 и бюджета на Националния осигурителен институт и действа за срок една календарна година.
(2) Законопроектът за бюджета на държавното обществено осигуряване се изготвя от Националния осигурителен институт и се представя в Министерския съвет за съгласуване заедно с проекта на Закона за държавния бюджет. Министерството на финансите след приемането на макроикономическата рамка на държавния бюджет предоставя на Националния осигурителен институт необходимите показатели за съставяне на проекта на бюджета на държавното обществено осигуряване.
(3) Законопроектът по ал.2 се съставя по пълна бюджетна класификация за държавния бюджет.
(4) (изм.,ДВ,бр.112 от 2003 г.) В Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се предвижда общ резерв на фондовете по чл.18, образуван чрез отчисления по норматив, определен в закона за бюджета, въз основа на осигурително-технически план. В резерва се внасят и приходите от главници по актовете за начет.
(5) Законопроектът за бюджета на държавното обществено осигуряване се разглежда от Народното събрание едновременно със законопроекта за държавния бюджет.
(6) В случай, че бюджетът на държавното обществено осигуряване не бъде приет от Народното събрание до началото на бюджетната година, осигурителните приходи се събират и осигурителните разходи се извършват съобразно действащите нормативни актове, а за издръжка на органите на Националния осигурителен институт се разходва месечно до една дванадесета част от разходите, предвидени в бюджета за предходната година.

Чл.20. (1) (изм.,ДВ,бр.112 от 2004 г.) Бюджетът на Националния осигурителен институт е част от консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване и се разработва по параграфи на бюджетната класификация.
(2) (изм.,ДВ,бр.112 от 2004 г.) Средствата в бюджета на Националния осигурителен институт се формират от:
1. (доп.,ДВ,бр.1 от 2002 г.) процент от приходите от осигурителните вноски за фондовете "Пенсии", "Общо заболяване и майчинство", "Безработица" и "Пенсии, несвързани с трудова дейност" "Трудова злополука и професионална болест";
2. процент от приходите от здравноосигурителните вноски;
3. (отм.,ДВ,бр.1 от 2002 г.)
4. процент от приходите от осигурителни вноски за допълнителното задължително пенсионно осигуряване;
5. заеми;
6. неданъчни приходи.
7. (нова,ДВ,бр.112 от 2003 г.) глоби, имуществени санкции и наказателни лихви.
8. (нова,ДВ,бр.112 от 2004 г.) субсидии (трансфери) от републиканския бюджет.
(3) Разходите по бюджета на Националния осигурителен институт се определят за:
1. издръжка на дейността по държавното обществено осигуряване и на дейностите по здравното осигуряване, фонд "Професионална квалификация и безработица" и допълнителното задължително пенсионно осигуряване (в частта за събиране и контрол на осигурителните вноски);
2. капиталови разходи (за придобиване на дълготрайни материални активи, нематериални активи и основен ремонт), свързани с цялостната дейност на Националния осигурителен институт;
3. погасяване на задължения по заеми.
4. (нова,ДВ,бр.112 от 2004 г.) здравноосигурителни вноски за лицата до 18-годишна възраст и след навършване на тази възраст, ако учат редовно - до завършване на средно образование.
(4) Процентите по ал.2, т.1-4 се определят със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
(5) Разходите по ал.3 се утвърждават от надзорния съвет на Националния осигурителен институт по предложение на управителя.

Чл.21. (изм.,ДВ,бр.112 от 2004 г.) Средствата по фонд "Пенсии" се набират от:
1. осигурителни вноски от осигурители, осигурени и самоосигуряващи се лица;
2. осигурителни вноски и приходи, предвидени в други закони, за осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт;
3. (изм.,ДВ,бр.1 от 2002 г., бр.67 от 2003 г.) суми от държавния бюджет за провеждане на осигуряването на лицата по чл.4, ал.1, т.2 и 4, чл.9, ал.6 и суми от бюджета на съдебната власт за лицата по чл.4, ал.1, т.3;
4. (изм.,ДВ,бр.1 от 2002 г., бр.112 от 2004 г.) трансфери от републиканския бюджет за:
а) осигурителни вноски в случаите, предвидени в този кодекс;
б) (изм.,ДВ,бр.112 от 2004 г.) субсидии, предвидени в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година;
в) здравноосигурителни вноски за пенсионери;
5. (отм.,ДВ,бр.112 от 204 г.)
6. (доп.,ДВ,бр.1 от 2002 г.; отм.,бр.112 от 2003 г.)
7. такси, определени с тарифа на Министерския съвет;
8. лихви и дивиденти;
9. дарения и завещания;
10. (отм.,ДВ,бр.1 от 2002 г.)
11. други източници.

Чл.22. Средствата по фонд "Пенсии" се разходват за:
1. (изм.,ДВ,бр.1 от 2002 г.) изплащане на пенсии за осигурителен стаж и възраст, пенсии за инвалидност поради общо заболяване, наследствени пенсии и добавките към тях;
2. (доп.,ДВ,бр.1 от 2002 г.) осъвременяване, индексиране и компенсиране на пенсиите по т.1;
3. други разходи, свързани с пенсионното осигуряване.
4. (нова,ДВ,бр.1 от 2002 г.) здравноосигурителни вноски за пенсионери.

Чл.22а. (нов,ДВ,бр.1 от 2002 г.; изм.,ДВ,бр.112 от 2004 г.) Средствата по фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност" се набират от:
1. (изм.,ДВ,бр.112 от 2004 г.) трансфери от републиканския бюджет за:
а) изплащане на пенсии, за които не се дължат осигурителни вноски, и за индексациите, компенсациите и добавките към тях;
б) добавки към пенсиите на ветераните от войните;
в) добавки по чл.84, определени от пенсиите по буква "а";
г) (нова,ДВ,бр.12 от 2004 г.) добавки към пенсиите, определени със Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица;
2. (отм.,ДВ,бр.112 от 2004 г.)
3. такси, определени с тарифа на Министерския съвет;
4. лихви и дивиденти;
5. дарения и завещания.

Чл.22б. (нов,ДВ,бр.1 от 2002 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.12 от 2004 г.) Средствата по фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност" се разходват за изплащане на:
1. пенсии за военна инвалидност;
2. пенсии за гражданска инвалидност;
3. социални пенсии за старост;
4. социални пенсии за инвалидност;
5. пенсии за особени заслуги;
6. персонални пенсии;
7. добавки към пенсиите на ветераните от войните;
8. добавки към пенсиите по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица;
9. добавки по чл.84, определени от пенсии, за които не се дължат осигурителни вноски;
10. индексации и компенсации към пенсиите и добавките по т.1-9.
(2) Средствата по фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност" се разходват и за изплащане на пенсии, за които не се дължат осигурителни вноски, по отменените Закон за пенсиите и Закон за общественото осигуряване, както и за индексациите, компенсациите и добавките към тях.

Чл.23. Приходите по фонд "Трудова злополука и професионална болест" се набират от:
1. осигурителни вноски;
2. (изм.,ДВ,бр.67 от 2003 г.) суми от държавния бюджет за осигуряването на лицата по чл.4, ал.1, т.2 и 4 и суми от бюджета на съдебната власт за лицата по чл.4, ал.1, т.3;
3. приходи, предвидени в други закони, за осигуряване за трудови злополуки и професионална болест;
4. (отм.,ДВ,бр.112 от 2004 г.)
5. (доп.,ДВ,бр.1 от 2002 г.; отм.,бр.112 от 2003 г.)
6. такси, определени с тарифа на Министерския съвет;
7. лихви и дивиденти;
8. дарения и завещания;
9. други източници.

Чл.24. Средствата по фонд "Трудова злополука и професионална болест" се разходват за:
1. изплащане на парични обезщетения, пенсии и помощи;
2. осъвременяване, индексиране и компенсиране на паричните обезщетения, пенсии и помощи;
3. мероприятия за предотвратяване на трудовите злополуки и професионалните болести;
4. помощно-технически средства, свързани с увреждането;
5. други разходи, свързани с осигуряването за трудова злополука и професионална болест.

Чл.25. Приходите по фонд "Общо заболяване и майчинство" се набират от:
1. осигурителни вноски;
2. (изм.,ДВ,бр.67 от 2003 г.) суми от държавния бюджет за осигуряването на лица по чл.4, ал.1, т.2 и 4 и суми от бюджета на съдебната власт за лицата по чл.4, ал.1, т.3;
3. приходи, предвидени с други закони, за осигуряване за общо заболяване и майчинство;
4. (нова,ДВ,бр.1 от 2002 г.; отм.,бр.112 от 2004 г.)
5. (пред.т.4,ДВ,бр.1 от 2002 г.; отм.,бр.112 от 2004 г.)
6. (пред.т.5,доп.,ДВ,бр.1 от 2002 г.; отм.,бр.112 от 2003 г.)
7. (пред.т.6,ДВ,бр.1 от 2002 г.) такси, определени с тарифа на Министерския съвет;
8. (пред.т.7,ДВ,бр.1 от 2002 г.) лихви и дивиденти;
9. (пред.т.8,ДВ,бр.1 от 2002 г.) дарения и завещания;
10. (пред.т.9,ДВ,бр.1 от 2002 г.) други източници.

Чл.26. Средствата по фонд "Общо заболяване и майчинство" се разходват за:
1. изплащане на парични обезщетения и помощи;
2. осъвременяване, индексиране и компенсиране на паричните обезщетения и помощи;
3. финансиране на дейности за намаляване на общите заболявания;
4. осигуряване с помощно-технически средства;
5. други разходи, свързани с осигуряването за общо заболяване и майчинство.
6. (нова,ДВ,бр.1 от 2002 г.; отм.,бр.112 от 2004 г.)
7. (нова,ДВ,бр.1 от 2002 г.; отм.,бр.112 от 2004 г.)
8. (нова,ДВ,бр.1 от 2002 г.; отм.,бр.112 от 2004 г.)

Чл.26а. (нов,ДВ,бр.1 от 2002 г.) Приходите за фонд "Безработица" се набират от:
1. осигурителни вноски;
2. (отм.,ДВ,бр.112 от 2003 г.)
3. целеви суми от държавния бюджет за обезщетения по чл.233 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
4. лихви и дивиденти;
5. дарения и завещания;
6. други източници.

Чл.26б. (нов,ДВ,бр.1 от 2002 г.) Средствата от фонд "Безработица" се разходват за изплащане на обезщетения за безработица, обезщетения по чл.233 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и здравноосигурителни вноски за безработните.

Чл.27. (изм.,ДВ,бр.119 от 2002 г.) При временен недостиг на средства във фондовете за покриване на неотложни осигурителни плащания могат да се ползват краткосрочни безлихвени заеми от републиканския бюджет с разрешение на министъра на финансите по предложение на управителя на Националния осигурителен институт, както и заеми от фондове със социално предназначение до размера на техните резерви с разрешение на министъра на финансите и министъра на труда и социалната политика по предложение на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт.

Чл.28. (изм.,ДВ,бр.64 от 2000 г., бр.1 от 2002 г.) Временно свободните средства по фондовете на държавното обществено осигуряване могат да се влагат по депозитни сметки в Българската народна банка или за придобиване, на първичния пазар или чрез Министерството на финансите, на държавни ценни книжа, емитирани от българското правителство.

Чл.29. (изм.,ДВ,бр.1 от 2002 г.)
(1) Банките, обслужващи сметките на Националния осигурителен институт, се определят от Министерството на финансите и Българската народна банка. От определените от Българската народна банка и Министерството на финансите банки Надзорният съвет на Националния осигурителен институт избира банките, които имат право да обслужват сметките на Националния осигурителен институт.
(2) Редът и начинът на обслужване на сметките на Националния осигурителен институт се определят от Министерството на финансите и Българската народна банка.

Чл.30. (1) Изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване се осъществява от Националния осигурителен институт.
(2) Първостепенен разпоредител с бюджета на държавното обществено осигуряване е управителят на Националния осигурителен институт.
(3) Второстепенни разпоредители с бюджета на държавното обществено осигуряване в териториалните поделения на Националния осигурителен институт са техните ръководители.

Чл.31. (1) Годишният отчет за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване се изготвя от Националния осигурителен институт и се внася от неговия управител в Народното събрание за приемане едновременно с отчета за изпълнението на държавния бюджет.
(2) Решението на Народното събрание за приемане отчета за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване се обнародва в "Държавен вестник".

Чл.32. Министерството на труда и социалната политика разработва, координира и провежда държавната политика по държавното обществено осигуряване.

Чл.33. (1) Държавното обществено осигуряване се управлява от Националния осигурителен институт. Той отчита своята дейност пред Народното събрание.
(2) Националният осигурителен институт е юридическо лице със седалище София. Институтът създава свои териториални поделения.
(3) Националният осигурителен институт:
1. изпълнява бюджета на държавното обществено осигуряване;
2. събира осигурителните вноски и вземанията на държавното обществено осигуряване;
3. събира осигурителните вноски за:
а) здравно осигуряване;
б) (отм.,ДВ,бр.1 от 2002 г.)
в) допълнителното задължително пенсионно осигуряване;
4. осъществява контрол по спазване на осигурителното законодателство;
5. организира дейността по установяване на административни нарушения и административни наказания;
6. (доп.,ДВ,бр.1 от 2002 г.) извършва плащането на пенсиите и обезщетенията за безработица и организира дейността по другите осигурителни плащания;
7. събира информация и поддържа информационна система за осигурените лица, осигурителите и самоосигуряващите се лица;
8. осъществява дейност по подготовка и прилагане на международни договори в областта на държавното обществено осигуряване.
9. (нова,ДВ,бр.1 от 2002 г.) издава информационен бюлетин.
10. (нова,ДВ,бр.120 от 2002 г.) създава и поддържа информационна система за лицата, които работят по трудово правоотношение.
11. (нова,ДВ,бр.67 от 2003 г.) сключва договори за предоставяне на информация, информационни продукти и за дейности по социалното осигуряване.
(4) Функциите на Националния осигурителен институт по събиране на вноските по ал.3, т.2 и 3 и разпределението на събраните суми се уреждат с акт на Министерския съвет.
(5) (нова,ДВ,бр.120 от 2002 г.) Информацията по ал.3, т.10 може да се предоставя на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", контролните органи на Министерството на финансите, органите на Министерството на вътрешните работи и на органите на съдебната власт по ред, определен от управителя на Националния осигурителен институт.

Чл.34. Органи на управление на Националния осигурителен институт са:
1. надзорният съвет;
2. управителят и подуправителят.

Чл.35. (1) (доп.,ДВ,бр.112 от 2002 г.; изм.,бр.67 от 2003 г.) Надзорният съвет се състои от по един представител на всяка от представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, признати съгласно Кодекса на труда, и равен на тях брой представители, определени от Министерския съвет, един от които задължително е изпълнителният директор на Националната агенция за приходите.
(2) Представителите на организациите на работниците и служителите и на работодателите по ал.1 се определят от ръководните им органи на национално равнище.
(3) (нова,ДВ,бр.1 от 2002 г.) Когато представителните организации на работниците и служителите или на работодателите са различен брой, квотата на организациите с по-малък брой се допълва до квотата на организациите с по-голям брой по споразумение между заинтересованите организации.
(4) (нова,ДВ,бр.1 от 2002 г.) При липса на споразумение по ал.3 допълване на квотата на национално представителните организации с по-малък брой не се осъществява и съставът на Надзорния съвет количествено се определя единствено по реда на ал.1.
(5) (пред.ал.3,ДВ,бр.1 от 2002 г.) Надзорният съвет има мандат за срок четири години.
(6) (пред.ал.4,ДВ,бр.1 от 2002 г.) Поименният състав на надзорния съвет, както и промените в него, се обнародват от председателя му в "Държавен вестник".
(7) (пред.ал.5,ДВ,бр.1 от 2002 г.) Членовете на надзорния съвет избират от своя състав председател на ротационен принцип.
(8) (пред.ал.6,ДВ,бр.1 от 2002 г.) Надзорният съвет се свиква на заседания от председателя или по искане на една трета от членовете му.
(9) (пред.ал.7,ДВ,бр.1 от 2002 г.) Заседанията на надзорния съвет са редовни, ако на тях са присъствали най-малко половината от членовете му. Решенията се вземат, ако за тях гласуват повече от половината от общия брой на членовете на надзорния съвет.
(10) (пред.ал.8,ДВ,бр.1 от 2002 г.) Управителят на Националния осигурителен институт участва в заседанията на надзорния съвет със съвещателен глас.

Чл.36. Надзорният съвет:
1. утвърждава основните насоки на дейността на Националния осигурителен институт;
2. утвърждава проектите на годишния бюджет на държавното обществено осигуряване и отчета му;
3. осъществява контрол върху дейността на Националния осигурителен институт, съвета на управителя, управителя и подуправителя;
4. утвърждава проектите на нормативните актове по държавното обществено осигуряване преди внасянето им за приемане от съответните държавни органи;
5. приема правилник за организацията и дейността на Националния осигурителен институт и правилник за дейността на надзорния съвет;
6. (доп.,ДВ,бр.1 от 2002 г.) по искане на длъжниците към фондовете на държавното обществено осигуряване при изключителни случаи по време на материални затруднения по предложение на управителя може да разсрочи плащането на вземания над 100 000 лв. за срок до три години по реда на чл.116; разсроченото вземане се събира със законната лихва;
7. (изм.,ДВ,бр.67 от 2003 г.) взема решение за заличаване на несъбираеми вземания след приключване на производството за несъстоятелност или ликвидация на осигурителите, както и за задължения към държавното обществено осигуряване на осигурители и самоосигуряващи се лица до 1000 лв., които не могат да бъдат събрани по реда на чл.110, ал.5;
8. взема решения за придобиване и разпореждане с имуществото на Националния осигурителен институт над размер, определен от правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт;
9. взема решения за използване средствата от резерва по бюджета на държавното обществено осигуряване;
10. взема решения за придобиване на недвижими имоти от Националния осигурителен институт срещу задължения към фондовете на държавното обществено осигуряване;
11. определя възнаграждението на управителя и подуправителя.

Чл.37. (1) Управителят и подуправителят на Националния осигурителен институт се избират от Народното събрание за срок четири години.
(2) Управителят на Националния осигурителен институт действа от името на института, организира и ръководи дейността му и го представлява пред всички физически и юридически лица в страната и в чужбина.
(3) При отсъствие на управителя неговите функции се изпълняват от подуправителя. Подуправителят може да изпълнява функции, които са му възложени от управителя. Подуправителят свиква и ръководи заседанията на съвета на управителя.
(4) Управителят и подуправителят могат да бъдат освободени и преди изтичане на срока, за който са избрани, ако са осъдени за умишлено престъпление от общ характер с влязла в сила присъда, системно нарушават задълженията си, възпрепятствани са да ги изпълняват за срок повече от шест месеца или са подали оставка пред Народното събрание.
(5) Управителят:
1. осъществява оперативното ръководство на Националния осигурителен институт;
2. утвърждава задължителни за всички физически и юридически лица в страната инструкции, формуляри и други документи, свързани с провеждане на осигуряването;
3. внася за утвърждаване в надзорния съвет:
а) проектобюджета на държавното обществено осигуряване;
б) проект за отчет за изпълнение на бюджета на държавното обществено осигуряване;
в) проекти за нормативни актове по държавното обществено осигуряване;
г) проект за правилник за организацията и дейността на Националния осигурителен институт;
д) проекти на решения за използване на средства от резерва по бюджета на държавното обществено осигуряване;
4. открива и закрива поделения на Националния осигурителен институт и утвърждава структурата и бюджетите им;
5. сключва разпоредителни сделки за имуществото на Националния осигурителен институт до размер, определен с правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт;
6. (доп.,ДВ,бр.1 от 2002 г.) по искане на длъжниците на държавното обществено осигуряване при изключителни случаи може да разсрочи плащането на вземания от 10 000 до 100 000 лв. за срок до три години по реда на чл.116; разсроченото вземане се събира със законната лихва;
7. утвърждава разпределението на капитални вложения за стопанисване имуществото на Националния осигурителен институт.
8. (нова,ДВ,бр.64 от 2000 г.) утвърждава и обявява осигурителния доход по чл.70.

Чл.38. (1) В своята дейност управителят се подпомага от съвет на управителя на Националния осигурителен институт, който се състои от ръководителите на функционалните направления на института и подуправител.
(2) Заседанията на съвета на управителя са редовни, ако присъстват две трети от членовете. Решенията се вземат с обикновено мнозинство.
(3) Съветът на управителя предлага на управителя проекти на решения във връзка с правомощията му по чл.37, ал.5.

Чл.39. (1) Членове на надзорния съвет, управител и подуправител на Националния осигурителен институт не могат да бъдат:
1. лица, които са лишени от правото да заемат ръководна, отчетническа или материалноотговорна длъжност;
2. лица, които участват в управителни или контролни органи на други осигурителни фондове;
3. лица, осъждани за умишлено престъпление;
4. лица, които са били членове на управителни органи на юридически лица, прекратени поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
5. лица, които се намират в родство по права или по съребрена линия или по сватовство до четвърта степен с членове на надзорния съвет, управителя и подуправителя.

Чл.40. (1) Осигурените лица имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж.
(2) (изм.,ДВ,бр.112 от 2003 г.) Изискването по ал.1 не се отнася при придобиване право на парично обезщетение за временна неработоспособност поради трудова злополука и професионална болест, и за осигурени, ненавършили 18-годишна възраст.
(3) (доп.,ДВ,бр.1 от 2002 г.; изм.,бр.38 от 2005 г.) Паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност, раждане и отглеждане на дете и помощите по държавното обществено осигуряване се изплащат чрез териториалните поделения на Националния осигурителен институт по ред, определен с акт на Министерския съвет.
(4) (изм.,ДВ,бр.64 от 2000 г., бр.112 от 2003 г.) Паричното обезщетение за първия работен ден от временната неработоспособност, но не за повече от 15 работни дни през една календарна година, е за сметка на осигурителите.

Чл.41. (1) (доп.,ДВ,бр.64 от 2000 г.) Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест - в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени осигурителните вноски за периода от шест календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.
(2) (изм.,ДВ,бр.1 от 2002 г.) За дните, включени в периода по ал.1, се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период, ако лицето:
1. не е било осигурено за всички осигурени социални рискове;
2. не е било осигурено за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица;
3. е ползвало неплатен отпуск, който се зачита за трудов или служебен стаж;
4. е ползвало отпуск за отглеждане на малко дете.
(3) За дните, включени в периода по ал.1, през които лицето е получавало парично обезщетение от общественото осигуряване за временна неработоспособност или за бременност и раждане, се взема предвид размерът на обезщетението.
(4) (нова,ДВ,бр.67 от 2003 г.) Сумата, от която се изчисляват паричните обезщетения, не може да бъде по-голяма от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за периода, от който се определят паричните обезщетения.
(5) (пред.ал.4,ДВ,бр.67 от 2003 г.) Начинът на изчисляване на обезщетението се урежда с акт на Министерския съвет.

Чл.42. (1) Паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест се изплаща от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.
(2) (изм.,ДВ,бр.64 от 2000 г., бр.1 от 2002 г.) Когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 2 месеца от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 75 календарни дни. В тези случаи паричното обезщетение не се изплаща на лица, които получават пенсия или обезщетение за оставане без работа, изплащано по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование.
(3) (изм.,ДВ,бр.1 от 2002 г.) Когато временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочни трудови и служебни правоотношения, договори за кадрова военна служба и договори за управление и контрол на търговски дружества, паричното обезщетение се изплаща за не повече от 75 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите. Ако временната неработоспособност е поради трудова злополука или професионална болест, паричното обезщетение се изплаща до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.

Чл.43. Парично обезщетение за временна неработоспособност поради карантина или отстраняване от работа по предписание на здравните органи се изплаща съответно за:
1. времето, за което осигуреният е под карантина;
2. времето на отстраняване от работа, ако осигуреният не може да бъде трудоустроен на друга подходяща работа през това време, но за не повече от 90 календарни дни през една календарна година.

Чл.44. На неработоспособните лица, изпратени от здравните органи на санаторно-курортно лечение, парично обезщетение се изплаща за целия им престой, включително до три календарни дни за пътуване, в размерите, определени съответно за общо заболяване или за трудова злополука и професионална болест.

Чл.45. (1) Парично обезщетение при условията и в размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изплаща и за:
1. гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болен член на семейството над 18-годишна възраст - на всеки осигурен до 10 календарни дни през една календарна година;
2. гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болно дете до 18-годишна възраст - до 60 календарни дни през една календарна година общо за всички осигурени членове на семейството; в този срок не се включва времето за гледане на дете по т.3-5;
3. гледане на дете под карантина до 18-годишна възраст, болно от заразна болест - до изтичането на срока на карантината;
4. гледане на болно дете до 3-годишна възраст, настанено в заведение за болнична помощ заедно с осигурения - за времето, през което осигуреният е бил в заведението;
5. гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина - докато трае карантината.
(2) За един и същи осигурителен случай за едно и също време парично обезщетение по ал.1 може да се изплаща само на един осигурен член на семейството.
(3) За гледане на хронично болен член на семейството парично обезщетение се изплаща само при изостряне на заболяването.
(4) За членове на семейството се считат съпругът, съпругата и техните възходящи и низходящи по права линия.
(5) (нова,ДВ,бр.52 от 2004 г.) Паричното обезщетение по ал.1, т.2, 3, 4 и 5 се изплаща и за гледане на дете, настанено при близки, роднини или приемно семейство по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето.

Чл.46. (1) Парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурени лица, които:
1. умишлено увреждат здравето си с цел да получават отпуск или обезщетение;
2. нарушават режима, определен от здравните органи - само за дните на нарушението;
3. са станали неработоспособни поради употреба на алкохол, приемане на силно упойващо средство без лечебна цел или поради прояви, извършвани под въздействието на такива средства;
4. са станали неработоспособни поради хулигански и други техни противообществени прояви, установени по съответния ред;
5. са станали неработоспособни поради неспазване от тях на правилата за безопасна работа, установено по съответния ред.
(2) В случаите по ал.1, т.3 и 4 срокът, за който не се изплаща обезщетение, не може да бъде по-дълъг от 15 календарни дни, а в случая по т.5 - не по-дълъг от 3 календарни дни.

Чл.47. (1) При трудоустрояване поради временно намалена работоспособност вследствие на общо заболяване, трудова злополука или професионална болест на осигурения се изплаща парично обезщетение, ако на новата работа се намали трудовото му възнаграждение.
(2) Дневното парично обезщетение е в размер на разликата между полученото средно-дневно трудово възнаграждение през 6-те календарни месеца, предхождащи месеца на трудоустрояването, и получаваното среднодневно трудово възнаграждение след трудоустрояването. Когато осигуреният е работил по-малко от 6 месеца до деня на трудоустрояването, обезщетението се определя като разлика между среднодневното възнаграждение, определено по чл.41, и получаваното среднодневно трудово възнаграждение след трудоустрояването.
(3) Паричното обезщетение по ал.1 и 2 се изплаща за времето на трудоустрояването, но за не повече от 6 календарни месеца.

Чл.48. (1) При трудоустрояване на друга работа поради бременност или кърмене на дете на осигурената жена се изплаща парично обезщетение, ако на новата работа се намали трудовото й възнаграждение.
(2) Дневното парично обезщетение е в размер на разликата между полученото средно-дневно трудово възнаграждение през 6-те календарни месеца, предхождащи месеца на трудоустрояването, и получаваното среднодневно трудово възнаграждение след трудоустрояването. Когато осигурената е работила по-малко от 6 месеца до деня на трудоустрояването, обезщетението се определя като разлика между среднодневното възнаграждение, определено по чл.41, и получаваното среднодневно трудово възнаграждение след трудоустрояването.
(3) В случай, че на новата работа трудоустроената получава среднодневно трудово възнаграждение, по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, или средното възнаграждение, определено по чл.41, е по-малко от минималната работна заплата, установена за страната, дневното обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно трудово възнаграждение преди трудоустрояването и минималната дневна работна заплата, установена за страната.

Чл.48а. (нов,ДВ,бр.112 от 2003 г.; изм.,бр.69 от 2004 г.) Осигуреното лице има право на обезщетение за бременност и раждане, ако има осигурителен стаж 6 месеца като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица.

Чл.49. (1) Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното възнаграждение или осигурителния доход, определени по чл.41.
(2) Дневното парично обезщетение не може да бъде по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.

Чл.50. (1) (доп.,ДВ,бр.1 от 2002 г.) Осигурената за всички осигурени социални рискове майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 135 календарни дни, от които 45 дни преди раждането. Такова право се предоставя и на майката, която не е осигурена за трудова злополука, професионална болест и безработица.
(2) Когато раждането стане преди изтичането на 45 дни от началото на ползването на обезщетението, остатъкът до 45 дни се ползва след раждането.
(3) Когато детето е родено мъртво, почине или е дадено в детско заведение на пълна държавна издръжка или за осиновяване, майката има право на парично обезщетение до изтичане на 42 дни от раждането. Ако работоспособността на майката вследствие на раждането не е възстановена след 42-ия ден, срокът на обезщетението се продължава по преценка на здравните органи до възстановяване на нейната работоспособност. До изтичането на срока по ал.1 това обезщетение се заплаща като обезщетение за бременност и раждане.
(4) Когато детето е дадено за осиновяване, настанено е в детско заведение на пълна държавна издръжка или почине след 42-ия ден от раждането, обезщетението по ал.1 се прекратява от следващия ден. В тези случаи, ако работоспособността на майката вследствие раждането не е възстановена, се прилага ал.3, изречения второ и трето.
(5) Осигурената или осигуреният за всички осигурени социални рискове, които осиновяват дете, имат право на обезщетение по ал.1 в размер на разликата от възрастта на детето в деня на предаването му за осиновяване до изтичането на срока на полагащото се обезщетение за раждане.

Чл.51. (изм.,ДВ,бр.64 от 2000 г.) При смърт или тежко заболяване на майката (осиновителката), което я възпрепятства да гледа детето, на лицето, което ползва отпуска по чл.167 от Кодекса на труда, се изплаща паричното обезщетение по чл.49.

Чл.52. При прекратяване на осигуряването за всички осигурени социални рискове през време на получаване на обезщетение за бременност и раждане на осигурената се изплаща парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане по чл.50.

Чл.52а. (нов,ДВ,бр.112 от 2003 г.; изм.,бр.69 от 2004 г.) Осигуреното лице има право на обезщетение за отглеждане на малко дете, ако има осигурителен стаж 6 месеца като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица.

Чл.53. (1) (изм.,ДВ,бр.1 от 2002 г.) След изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете на майката (осиновителката) се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
(2) (изм.,ДВ,бр.1 от 2002 г.) Когато допълнителният платен отпуск за отглеждането на малко дете вместо от майката (осиновителката) се ползва от бащата (осиновителя) или от лицето, което е поело отглеждането на детето, се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Това обезщетение се изплаща на настойника, когато той ползва отпуска по чл.167, ал.2 от Кодекса на труда.
(3) (нова,ДВ,бр.69 от 2004 г.) Обезщетението по ал.1 се изплаща и на лицата, които ползват отпуск за отглеждане на дете до двегодишна възраст, настанено по реда на чл.26, ал.1 от Закона за закрила на детето.
(4) (пред.ал.3,изм.,ДВ,бр.69 от 2004 г.) Изплащането на паричното обезщетение по ал.1, 2 и 3 се прекратява при смърт на детето, при даване за осиновяване или при настаняване на детето в детско заведение на пълна държавна издръжка.

Чл.54. (1) (изм.,ДВ,бр.1 от 2002 г.; доп.,бр.112 от 2003 г.) В случаите, когато не се ползва допълнителният платен отпуск за отглеждане на малко дете или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване, на майката (осиновителката) се изплаща парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл.53, ако тя е осигурена за всички осигурени социални рискове, включително и без трудова злополука и професионална болест и безработица и ако е имала право на обезщетение по чл.52а.
(2) (доп.,бр.1 от 2002 г.) Ако майката (осиновителката) е починала, лишена е от родителски права или упражняването на родителските права върху детето е предоставено на бащата (осиновителя), това обезщетение се изплаща на бащата (осиновителя), а ако той е починал - на настойника. Обезщетението се изплаща, ако лицето, поело отглеждането на детето, е осигурено като работещо по трудово или служебно правоотношение или за своя сметка за всички осигурени социални рискове, както и когато не е осигурено за трудова злополука, професионална болест и безработица.
(3) Обезщетението по ал.1 и 2 не се изплаща, ако детето е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка.

Чл.54а. (1) (изм.,ДВ,бр.115 от 2004 г.) Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, които са подлежали на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:
1. имат регистрация като безработни в съответното териториално поделение на Агенцията по заетостта;
2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране;
3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл.4.
(2) Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
(3) Паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението по ал.2 е подадено в 3-месечен срок от тази дата. Ако заявлението е подадено след този срок по неуважителни причини, паричното обезщетение се изплаща за периода по чл.54в, намален със закъснението.
(4) (отм.,ДВ,бр.112 от 2003 г.)
(5) Редът за отпускане и изплащане на паричните обезщетенията за безработица се урежда от Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт.

Чл.54б. (1) (изм.,ДВ,бр.112 от 2003 г.) Размерът на паричното обезщетение за безработица на безработните лица е 60 на сто от средномесечния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за последните 9 месеца, през които са подлежали на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове, и не може да бъде по-малък от минималния и по-голям от максималния размер на обезщетението за безработица.
(2) Минималният и максималният размер на обезщетението за безработица се определят ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
(3) (доп.,ДВ,бр.67, 95 от 2003 г.) Безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл.325, т.1 и 2, чл.326 и 330 от Кодекса на труда, чл.103, ал.1, т.1, 2 и 5, чл.105 и 107, ал.1, т.1-4 от Закона за държавния служител, чл.128, т.1, 7 и 8, чл.128а и чл.128в, т.2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и чл.253, ал.1, т.4, 7 и 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл.131, ал.1, т.2, 3 и 6 и чл.152, ал.1, т.2, 3 и 4 от Закона за съдебната власт, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.
(4) Безработните лица, придобили право на парично обезщетение по чл.54а преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица, получават минималния размер на обезщетението за срок 4 месеца.
(5) Размерът на паричното обезщетение на безработните лица, работили на непълно работно време, се определя пропорционално на уговореното време. В този случай размерът на обезщетението може да бъде по-малък от определения минимален размер на обезщетението за безработица.
(6) Лицата, наети на работа на непълно работно време в срока за изплащане на паричното обезщетение и получаващи възнаграждение по-малко от минималната работна заплата, установена за страната, имат право на обезщетение за безработица в размер 50 на сто от полагащото им се парично обезщетение за оставащия период на изплащането по чл.54в, ал.1.

Чл.54в. (1) Паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, в зависимост от продължителността на осигурителния стаж, за период, както следва:

(2) (нова,ДВ,бр.67 от 2003 г.) За осигурителен стаж при определяне периода за изплащане на обезщетение по ал.1 се зачита трудовият стаж до 1 януари 2002 г. по Кодекса на труда или по специални закони и времето след тази дата, през което лицата са осигурени за безработица.
(3) (пред.ал.2,ДВ,бр.67 от 2003 г.; доп.,бр.95 от 2003 г.) В периода по ал.1 не се включва срокът на обезщетенията по чл.222, ал.1 от Кодекса на труда, чл.106, ал.2 и чл.107, ал.3 от Закона за държавния служител и чл.58, ал.3 от Закона за висшето образование, като тези обезщетения не могат да се получават едновременно с паричното обезщетение за безработица.
(4) (пред.ал.3,ДВ,бр.67 от 2003 г.) Средствата за парични обезщетения за безработица, неполучени по неуважителни причини 3 месеца след последната определена за получаването им дата, остават по сметката на фонд "Безработица".

Чл.54г. (1) Изплащането на паричното обезщетение за безработица се спира за периода, през който лицето получава обезщетение за временна неработоспособност.
(2) (изм.,ДВ,бр.112 от 2003 г.) Безработният е длъжен да декларира настъпването и отпадането на обстоятелствата по ал.1 с декларация.
(3) Изплащането се възобновява от деня на отпадане на основанието за спиране за оставащия период.

Чл.54д. (1) Изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при:
1. започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по чл.4;
2. прекратяване на регистрацията от Агенцията по заетостта;
3. придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или на професионална пенсия за ранно пенсиониране;
4. (отм.,ДВ,бр.112 от 2003 г.)
5. смърт на безработния.
(2) (изм.,ДВ,бр.112 от 2003 г.) Агенцията по заетостта е длъжна да уведомява ежемесечно Националния осигурителен институт за настъпването на обстоятелствата по ал.1, т.2.
(3) (изм.,ДВ,бр.112 от 2003 г.) Лицето е длъжно да декларира пред съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт за настъпването на обстоятелствата по ал.1, т.1, 2 и 3 в срок до 7 дни.
(4) (отм.,ДВ,бр.112 от 2003 г.)
(5) Ако по време на получаване на паричното обезщетение лицето започне да упражнява дейност - основание за задължително осигуряване по чл.4, която бъде преустановена след по-малко от 9 месеца, изплащането на паричното обезщетение се възстановява за оставащия към датата на прекратяването период.

Чл.54е. (1) (доп.,ДВ,бр.67 от 2003 г.) Изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по чл.225, ал.1 от Кодекса на труда, чл.104, ал.1 от Закона за държавния служител, чл.134, ал.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и чл.263 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл.139д от Закона за съдебната власт.
(2) В 7-дневен срок от изплащане на обезщетенията по ал.1 осигурителят е длъжен да представи копия от съдебното решение и платежните документи в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.
(3) За възстановяване на сумите длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане, което подлежи на принудително изпълнение по реда на Данъчния процесуален кодекс.
(4) Лицата по ал.1 нямат право на парично обезщетение за безработица до пълното възстановяване на дължимите суми.

Чл.54ж. (1) Паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
(2) (изм.,ДВ,бр.112 от 2003 г.) Длъжностното лице по ал.1 издава разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица. Дължимите суми по разпорежданията могат да се прихващат от полагащите се обезщетения за безработица и подлежат на принудително изпълнение по реда на Данъчния процесуален кодекс.

Чл.54з. (1) Агенцията по заетостта предоставя на Националния осигурителен институт ежемесечно информацията, необходима за отпускане