Глава седемнадесета
ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЙНОСТ ОТ ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН БРОКЕР И ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН АГЕНТ ОТ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ДРУГА ДЪРЖАВА ЧЛЕНКА. ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЙНОСТ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТ ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН БРОКЕР И ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН АГЕНТ ОТ ДРУГА ДЪРЖАВА ЧЛЕНКА (В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

Раздел I
Извършване на дейност от застрахователен брокер и застрахователен агент от Република България в друга държава членка (В сила от 01.01.2007 г.)

Право на установяване и свобода на предоставяне на услуги

Чл. 179. (В сила от 01.01.2007 г.) Застрахователен брокер и застрахователен агент, регистрирани при условията и по реда на глава четиринадесета, съответно глава петнадесета, могат да извършват дейност на територията на друга държава членка при условията на правото на установяване и на свободата на предоставяне на услуги.

Уведомяване и започване на дейност

Чл. 180. (В сила от 01.01.2007 г.)
(1) Застрахователният брокер или застрахователният агент, регистриран в Република България, който възнамерява да извършва дейност в една или повече приемащи държави членки при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги, предварително уведомява за това комисията.
(2) (Доп., ДВ, бр. 97 от 2007 г.) В едномесечен срок от получаване на уведомлението по ал. 1 комисията уведомява съответния компетентен орган на приемащата държава членка, ако тя желае да бъде уведомявана, за намерението на застрахователния брокер или застрахователния агент да извършва дейност на територията й. Комисията незабавно уведомява застрахователния брокер, съответно застрахователния агент, за уведомяването на компетентния орган на приемащата държава членка или за обстоятелството, че приемащата държава членка не желае да бъде уведомявана.
(3) Застрахователният брокер, съответно застрахователният агент, може да започне да извършва дейност на територията на приемащата държава членка след изтичането на един месец от уведомяването му по реда на ал. 2. Ако приемащата държава членка не желае да бъде уведомявана, застрахователният брокер, съответно застрахователният агент, може незабавно да започне да извършва дейността си при спазване на закона на приемащата държава членка.
(4) Комисията уведомява незабавно съответния компетентен орган на приемащата държава, в случай че застрахователният брокер, съответно застрахователният агент, бъде заличен от регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 9 от Закона за Комисията за финансов надзор.

Раздел II
Извършване на дейност в Република България от застрахователни посредници от друга държава членка (В сила от 01.01.2007 г.)

Право на установяване и свобода на предоставяне на услуги

Чл. 181. (В сила от 01.01.2007 г.) Застрахователен посредник, регистриран в държава членка, може да извършва дейност на територията на Република България при условията на правото на установяване и на свободата на предоставяне на услуги.

Започване на дейност

Чл. 182. (В сила от 01.01.2007 г.) Застрахователен посредник по чл. 181 може да започне да извършва дейност на територията на Република България при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги след изтичане на един месец от уведомяването на комисията от съответния компетентен орган на държавата по произход за намерението на застрахователния посредник да извършва дейност в Република България.

Част четвърта
ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН ДОГОВОР

Глава осемнадесета
ОБЩА ЧАСТ

Определение

Чл. 183.
(1) С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати на застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение или парична сума.
(2) За застрахователните договори се прилагат общите правила на Търговския закон и Закона за задълженията и договорите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго.

Форма

Чл. 184.
(1) Застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна полица или на друг писмен акт. По искане на застрахования за удостоверяване на сключен застрахователен договор застрахователят издава и застрахователно удостоверение, сертификат или свидетелство. Застрахователят задължително издава застрахователно удостоверение, сертификат или друг писмен документ, удостоверяващ сключен застрахователен договор, когато това е предвидено в закон.
(2) Писменото предложение или искане до застрахователя за сключване на застрахователен договор или писмените отговори на застрахования на поставени от застрахователя въпроси относно обстоятелства, имащи значение за естеството и размера на риска, са неразделна част от застрахователния договор.
(3) Застрахователният договор съдържа:
1. имената, съответно наименованията и адресите на страните;
2. предмета на договора;
3. покритите застрахователни рискове;
4. срока на договора, включително началото и края на периода на застрахователното покритие;
5. застрахователната сума или начина на определянето й;
6. застрахователната премия или начина на определянето й, както и сроковете и реда за нейното плащане;
7. размера на самоучастието, ако такова е уговорено между страните;
8. имената и адреса на застрахователния посредник, ако договорът е сключен чрез посредник, а за застрахователните агенти - и номера на легитимационния им документ;
9. датата и мястото на сключване на договора;
10. подписите на страните.
(4) При сключването на застрахователен договор в полза на трето лице договорът трябва да съдържа и имената, съответно наименованието и адреса, на ползващото се лице или начина, по който то може да бъде определено.
(5) Когато договорът се сключва със застраховател, който извършва дейност в Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в договора се вписват и името (фирмата) и адресът на представителя по чл. 55, ал. 3, съответно на клона или на представителя по чл. 269, ал. 7, натоварени с изпълнение на неговите функции.
(6) Писмената форма на застрахователния договор се смята за спазена и когато той е съставен във формата на електронен документ по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис.
(7) (Изм., ДВ, бр. 105 от 2006 г. - в сила от 01.01.2007 г.) Застрахователният договор може да бъде сключен и чрез средства за комуникация от разстояние при спазване разпоредбите на този кодекс, когато това е предвидено в закон.
(8) Застрахователят е длъжен в 7-дневен срок от поискването да снабди застрахования със заверено копие от писмения документ по ал. 1. Липсата на оригинален екземпляр не е основание за отказ или намаляване на застрахователното плащане.

Информация за потребителите на застрахователни услуги

Чл. 185.
(1) Застрахователят е длъжен да предоставя на всеки потребител на застрахователни услуги преди сключването на застрахователен договор по раздел I от приложение № 1 информация в подходяща писмена форма за съответния вид застраховка, която да съдържа:
1. фирмата (наименованието) на застрахователя и правноорганизационната му форма;
2. седалището, адреса на управление на застрахователя, както и на клона, посредством който се сключва застраховката;
3. покритите и изключените рискове; възможностите за изменение на застрахователния договор съобразно общите условия;
4. срока и начините за прекратяване на договора;
5. начина за определяне на премиите, срока и начините за плащането им и последиците от неплащането, както и размера на премията, който съответства на основното и допълнителното покритие;
6. предпоставките и срока за плащане на застрахователно обезщетение или парична сума;
7. начините за калкулиране и разпределяне на бонуси, ако такива са предвидени;
8. начина на изчисляване на откупната стойност и на намалената застрахователна сума в случай на предсрочно прекратяване на плащанията, както и размера, до който те са гарантирани - при договорите за застраховки по раздел I, т. 1, 2, 3 и 5 от приложение № 1;
9. изчерпателно посочване на конкретните фондове, в които могат да бъдат инвестирани средствата при договор за застраховка "Живот", свързана с инвестиционен фонд по раздел I, т. 3 от приложение № 1, и характеристика на активите, от които фондовете се състоят;
10. процедурите за уреждане на спорове между страните по застрахователния договор съгласно вътрешните правила на застрахователя, без да се засяга правото на иск по съдебен ред;
11. условията, при които е възможно едностранно прекратяване на договора;
12. обща информация относно данъците и таксите във връзка с договора;
13. приложимия закон към договора, когато страните нямат право на свободен избор на приложимо право, съответно предлагания от застрахователя приложим закон, когато страните имат право на свободен избор.
(2) Застрахователят по ал. 1 е длъжен по време на действие на договора да предоставя на застрахованото лице:
1. информация за всяка промяна в обстоятелствата по ал. 1, т. 1 и 2;
2. информацията по ал. 1, т. 3 - 9 - в случай на промяна на общите условия или на закона, приложим към застрахователния договор, и
3. ежегодна информация за състоянието на бонусите.
(3) Застрахователят е длъжен да предоставя на всеки потребител на застрахователни услуги - физическо лице, преди сключването на застрахователен договор по раздел II от приложение № 1 информация в подходяща писмена форма за съответния вид застраховка, която да съдържа обстоятелствата по ал. 1, т. 1, 2, 10 и 13. Информацията по ал. 1, т. 1 и 2 се посочва във всеки документ, който се изпраща на застрахованото лице.
(4) Когато застрахователният договор се сключва чрез застрахователен брокер или застрахователен агент, информацията по ал. 1 или 3 се предоставя от тях.
(5) Разпоредбите на ал. 1 - 4 не се прилагат при договори за застраховка на големи рискове.

Общи условия

Чл. 186.
(1) Общите условия на застрахователя, установени отнапред за сключването на определен вид застраховка, обвързват застрахования, ако са му били предадени при сключването на застрахователния договор и той е заявил писмено, че ги приема. Приетите от застрахования общи условия са неразделна част от застрахователния договор. При несъответствие между застрахователния договор и общите условия има сила уговореното в договора.
(2) Общите условия на застрахователя се приемат от неговия управителен орган, като датата на приемането и на последващите им изменения и допълнения задължително се посочват в тях.
(3) (Доп., ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Общите условия по застраховките не представляват защитена от закона тайна и застрахователят не може да отказва достъп до тях. Застрахователят е длъжен да даде на потребителя на застрахователни услуги общите условия по застраховката преди сключването на застрахователния договор. Когато по застраховката има изготвен въпросник, общите условия се дават заедно с него.
(4) Изменението или замяната на общите условия с нови по време на действието на застрахователния договор има сила за застрахования само ако измененията или новите общи условия са му били дадени и застрахованият писмено ги е потвърдил.
(5) Общите условия трябва да определят ясно и недвусмислено:
1. покритите рискове и изключенията от покритие;
2. условията за плащане на премиите от страна на застрахования и последиците от неплащане или от неточно плащане;
3. задълженията на застрахователя, срока за плащане и начина за определяне размера на плащанията;
4. задълженията на застрахования при настъпване на застрахователното събитие и за неговото доказване;
5. обстоятелствата, свързани с промени в застрахователното правоотношение;
6. условията и размера на предварителните плащания или заеми срещу застрахователни полици "Живот" и откупуването им.

Влизане в сила на застрахователен договор

Чл. 187. Застрахователният договор влиза в сила след плащането на цялата дължима премия или на първата вноска от нея при разсрочено плащане на премията, освен ако със закон е предвидено или в договора е уговорено друго.

Задължение за обявяване

Чл. 188.
(1) (Доп., ДВ, бр. 97 от 2007 г.) При сключването на застрахователния договор застрахованият, неговият пълномощник или неговият застрахователен брокер е длъжен да обяви точно и изчерпателно съществените обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска.
(2) За съществени по ал. 1 се смятат само обстоятелствата, за които застрахователят писмено е поставил въпрос.
(3) Неотговарянето на въпрос, без да има укриване на съществено за риска обстоятелство, не е основание за едностранно прекратяване на застрахователния договор, за искане на неговото изменяне или за отказ за плащане на обезщетение по чл. 189.

Съзнателно неточно обявяване или премълчаване

Чл. 189.
(1) Ако застрахованият съзнателно е обявил неточно или е премълчал обстоятелство, при наличието на което застрахователят не би сключил договора, ако е знаел за това обстоятелство, застрахователят може да прекрати договора. Той може да упражни това право в едномесечен срок от узнаване на обстоятелството.
(2) В случая по ал. 1 застрахователят задържа платената част от премията и има право да иска плащането й за периода до прекратяването на договора.
(3) Ако съзнателно неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е от такъв характер, че застрахователят би сключил договора, но при други условия, той може да поиска изменението му. Това право може да се упражни в едномесечен срок от узнаване на обстоятелството. Ако застрахованият не приеме предложението за промяна в двуседмичен срок от получаването му, договорът се прекратява с последиците по ал. 2.
(4) Когато в случаите по ал. 1 или 3 застрахователното събитие настъпи, застрахователят може да откаже изцяло или частично плащане на застрахователно обезщетение или сума само ако неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на събитието. Когато обстоятелство по ал. 1 или 3 е оказало въздействие само за увеличаване размера на вредите, застрахователят не може да откаже плащане, но може да го намали съобразно съотношението между размера на платената премия и на премията, която трябва да се плати според реалния застрахователен риск.
(5) Ако застрахованият е сключил договора чрез пълномощник или за сметка на трето лице, достатъчно е укритото обстоятелство да е било известно на застрахования или на пълномощника му, съответно на третото лице.

Несъзнателно неточно обявяване

Чл. 190.
(1) Ако при сключването на застрахователния договор обстоятелство по чл. 188, ал. 1 не е било известно на страните, всяка от тях може в двуседмичен срок от узнаването му да предложи изменение на договора.
(2) Ако другата страна не приеме предложението по ал. 1 в двуседмичен срок от получаването му, предложителят може да прекрати договора, за което писмено уведомява другата страна.
(3) Ако договорът бъде прекратен, застрахователят възстановява частта от платената премия, която съответства на неизтеклия срок на застрахователния договор.
(4) При настъпване на застрахователното събитие преди изменението или прекратяването на договора застрахователят не може да откаже плащане на застрахователно обезщетение или сума, но може да ги намали съобразно съотношението между размера на платената премия и на премията, която трябва да се плати според реалния застрахователен риск.

Обявяване на новонастъпили обстоятелства

Чл. 191.
(1) По време на действието на застрахователния договор застрахованият е длъжен да обявява пред застрахователя всички новонастъпили обстоятелства, за които при сключването на договора застрахователят писмено е поставил въпрос. Обявяването на обстоятелствата трябва да се извърши незабавно след узнаването им.
(2) При неизпълнение на задължението по ал. 1 се прилагат чл. 189 и 190.
(3) Застрахованият е длъжен незабавно писмено да уведоми застрахователя за промяна на указания в застрахователния договор адрес и да съобщи на застрахователя новия си адрес. До получаване на съобщението за промяна на адреса от страна на застрахователя съобщенията, изпратени от него на адреса на застрахования, обявен в застрахователния договор, се смятат за връчени и получени от застрахования с всички предвидени в закона или договора правни последици.

Застрахователна премия

Чл. 192.
(1) Цялата премия или първата вноска при разсрочено плащане на премията се плаща при сключването на застрахователния договор, освен ако е уговорено друго.
(2) Ако през периода на действие на договора застрахователният риск значително се увеличи или намали, всяка от страните може да иска съответно увеличение или намаление на застрахователната премия или прекратяване на договора.

Плащане на застрахователно обезщетение или сума

Чл. 193.
(1) При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати на застрахования застрахователно обезщетение или сума.
(2) Застрахователят не може да бъде задължаван над застрахователната сума, освен когато това е предвидено в този кодекс или е уговорено между страните.

Самоучастие

Чл. 194.
(1) Страните по застрахователния договор могат да уговорят самоучастие на застрахования, което се изразява в поемане от него на част от отговорността в случай на настъпване на застрахователно събитие. Самоучастието може да бъде безусловно или условно.
(2) При безусловното самоучастие застрахованият поема отговорността от настъпване на застрахователно събитие до определен размер при всяка вреда.
(3) При условното самоучастие застрахователят заплаща целия размер на вредата, ако той надвишава размера на самоучастието, определен в застрахователния договор. Вредите, които не надвишават установения по застрахователния договор размер на условното самоучастие, се поемат от застрахования.
(4) Размерът на самоучастието не може да надхвърля 50 на сто от застрахователната сума по договора.
(5) Самоучастие не се допуска по задължителните застраховки на рискове във връзка с живота и здравето на физически лица по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, както и по застраховки "Живот".

Застрахователен интерес

Чл. 195.
(1) Недействителен е застрахователен договор, сключен при липса на застрахователен интерес.
(2) Застрахованият може да иска връщане на цялата платена премия или на платената част от нея при разсрочено плащане, освен ако е знаел или е трябвало да знае за липсата на застрахователен интерес.
(3) Застрахователният договор се прекратява, ако интересът отпадне по време на неговото действие. Застрахователят има право да задържи частта от премията, съответстваща на изтеклия срок на застрахователния договор до неговото прекратяване.

Прекратяване

Чл. 196.
(1) Застрахователният договор се прекратява с изтичането на срока, за който е сключен, както и в случаите, предвидени в този кодекс.
(2) Застрахователният договор може да се прекрати и на основания, предвидени в него, когато те не противоречат на правилата на добрите нрави и интересите на потребителите на застрахователни услуги не се засягат необосновано.

Давност

Чл. 197. Правата по застрахователния договор се погасяват с тригодишна давност считано от датата на настъпване на застрахователното събитие, а при застраховки "Живот" и "Злополука" и при застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 - 13 на раздел II, буква "А" от приложение № 1 - с петгодишна давност от датата на настъпване на събитието.

Несеквестируемост

Чл. 198.
(1) Не се допуска принудително изпълнение върху застрахователна сума по застраховка "Живот" и "Злополука", както и върху обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност".
(2) Принудително изпълнение върху застрахователно обезщетение по имуществена застраховка се допуска, ако то е могло да се насочи върху застрахованото имущество.

Съзастрахователен договор

Чл. 199.
(1) Със съзастрахователния договор двама или повече застрахователи разпределят помежду си отговорността по вече сключен от един от тях застрахователен договор или по договор, който предстои да бъде сключен.
(2) В съзастрахователния договор страните задължително определят:
а) водещия застраховател;
б) съотношението, в което застрахователите поемат отговорността;
в) разпределението на застрахователната премия;
г) приложимите общи условия.
(3) Отношенията със застрахования по застрахователния договор се осъществяват от водещия застраховател, ако друго не е уговорено.
(4) В седемдневен срок от сключването на застрахователния договор водещият съзастраховател уведомява застрахования за обстоятелствата по ал. 2, ако те не са видни от застрахователния договор. Когато застрахованият е физическо лице, уведомяването става по реда на чл. 185.
(5) Застрахованият има право да прекрати застрахователния договор с писмено предизвестие, отправено до водещия съзастраховател в седемдневен срок от уведомяването по ал. 4.
(6) Когато застрахованият е бил уведомен по ал. 4, съзастрахователите отговарят към него всеки за своята част съобразно съотношението, в което са поели отговорността, освен ако в застрахователния договор е уговорено друго.
Застраховка, сключена в полза на кредитор

Чл. 199а. (*) (Нов, ДВ, бр. 97 от 2007 г.)
(1) При застраховка, сключена в полза на кредитор, и при настъпване на застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на непогасената част от задължението, за обезпечение на което е сключен застрахователният договор, заедно с лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие. Когато обезщетението или застрахователната сума, дължими съгласно условията на договора, надхвърлят размера по изречение първо, те се заплащат на длъжника, на неговите наследници или на ползващите се лица.
(2) Застрахователен договор между кредитор и застраховател по повод на имуществено или неимуществено благо на длъжник се сключва в полза на кредитора за обезпечение на негово вземане само с изрично предварително писмено съгласие на длъжника.
(3) Договорът по ал. 2 задължително се сключва при общи условия съгласно чл. 186. При несъответствие между застрахователния договор и общите условия се прилагат уговорките, за които длъжникът е бил предварително писмено уведомен.
(4) Кредиторът е длъжен да предостави на длъжника предварително цялата информация във връзка със сключването и изпълнението на договора, в т. ч.:
1. общите условия по застраховката и информация за застрахователя, предмета на застраховката, застрахователната сума, срока на застраховката и ползващите се лица;
2. въпросите, поставени от застрахователя по чл. 188;
3. отговорите, дадени от кредитора.
(5) Кредиторът е длъжен в срок до 15-о число на месеца, следващ месеца на сключването на договора по ал. 1, да предостави на длъжника сертификат, съдържащ информация за застрахователя, предмета на застраховката, застрахователната сума, срока на застраховката и ползващите се лица.
(6) Кредиторът е длъжен писмено да уведоми длъжника за промени, действия, бездействия или други обстоятелства, които могат да имат за последица прекратяване на договора, намаляване размера на застрахователното обезщетение или сума или по друг начин могат да засегнат интересите на длъжника. Застрахователят не може при поискване да откаже на длъжника предоставяне на информация по изречение първо.

Глава деветнадесета
ИМУЩЕСТВЕНО ЗАСТРАХОВАНЕ

Раздел I
Общи положения

Предмет на застрахователния договор

Чл. 200. Предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари.

Сключване на договор без пълномощие

Чл. 201.
(1) Който от свое име застрахова чуждо имущество, отговаря лично за плащането на застрахователната премия.
(2) Договорът за застраховка на чуждо имущество е действителен, ако е налице одобрение от собственика на застрахованото имущество.
(3) Ако премията е редовно платена, одобрението на застрахователния договор има сила и когато е направено след настъпването на застрахователното събитие.

Разсрочено плащане на застрахователната премия

Чл. 202.
(1) В случаите на разсрочено плащане вноските от застрахователната премия се плащат в срока, уговорен в застрахователния договор. При неплащането на разсрочена вноска от застрахователната премия застрахователят може да намали застрахователната сума, да измени договора или да го прекрати.
(2) Застрахователят може да упражни правата по ал. 1 не по-рано от 15 дни от датата, на която застрахованият е получил писмено предупреждение. Писменото предупреждение ще се смята връчено и когато в застрахователната полица застрахователят изрично е посочил кое от правата по ал. 1 ще упражни след изтичането на 15-дневния срок от датата на падежа на разсрочената вноска.
(3) Когато застрахователно събитие е настъпило преди застрахователната премия да е издължена изцяло от застрахования, застрахователят може да удържи размера на неиздължената премия от размера на застрахователното обезщетение.
(4) Ако е уговорено застрахователното покритие да започне, без да е платена цялата премия или първата вноска при разсрочено плащане, застрахователят има право да иска плащането й със законната лихва от деня на забавата.

Застрахователна сума

Чл. 203.
(1) Застрахователната сума не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото.
(2) За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество.
(3) За възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
(4) Когато друго не е уговорено, приема се, че застрахователната сума е определена съгласно действителната стойност на имуществото. За установяване на действителната стойност застрахователят има право да прегледа имуществото.

Надзастраховане

Чл. 204.
(1) Ако е уговорена по-голяма застрахователна сума от действителната, съответно възстановителната стойност на застрахованото имущество, договорът остава в сила, като застрахователната сума се намалява до размера на действителната, съответно възстановителната стойност.
(2) Застрахователят не е длъжен да върне частта от платената премия, която съответства на разликата между уговорената застрахователна сума и действителната, съответно възстановителната, стойност на застрахованото имущество, освен ако застрахованият е бил добросъвестен.

Подзастраховане

Чл. 205.
(1) Ако е уговорена по-малка застрахователна сума от действителната, съответно възстановителната стойност на застрахованото имущество и то погине или бъде повредено, обезщетението се определя според съотношението между застрахователната сума и действителната, съответно възстановителната стойност.
(2) Ако застрахователният договор е сключен с уговорка срещу първи риск, обезщетява се пълният размер на вредата, доколкото тя не надвишава застрахователната сума.
(3) (Нова, ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Когато застраховката е сключена по чл. 199а, длъжникът има право да иска застрахователната сума да се определи до действителната или възстановителната стойност на застрахованото имущество, като се задължи да заплати допълнителната застрахователна премия.

Задължение за съобщаване

Чл. 206.
(1) При настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен в 7-дневен срок от узнаването да уведоми застрахователя, освен ако в договора е предвиден друг подходящ срок.
(2) Срокът за уведомяване по договора не може да бъде по-кратък от три дни от узнаването. При застраховки срещу рисковете от кражба или грабеж срокът за уведомяване по договора не може да бъде по-кратък от 24 часа от узнаването.
(3) Застрахователят има право да откаже плащането, ако застрахованият не е изпълнил задълженията си в сроковете по ал. 1 и 2 с цел да попречи на застрахователя да установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието, или неизпълнението е направило невъзможно установяването им от застрахователя.

Предотвратяване и ограничаване на вредите

Чл. 207.
(1) Застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки.
(2) При неизпълнение на задълженията по ал. 1 застрахователят има право да прекрати застрахователния договор само ако не е настъпило застрахователно събитие. В случай на настъпване на застрахователно събитие застрахователят може да намали съответно застрахователното обезщетение. Ако настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1, застрахователят може да откаже плащане само ако изрично е предвидил това в договора.
(3) При настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен да допусне застрахователя за извършване на оглед на увреденото имущество и да представи поисканите от застрахователя документи, пряко свързани с установяването на събитието и на размера на вредите.
(4) Застрахованият е длъжен да извърши необходимите действия за ограничаване на вредите от застрахователното събитие и да следва указанията на застрахователя.

Застрахователно обезщетение

Чл. 208.
(1) При настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 или 2 и чл. 207, ал. 3.
(2) Застрахователят обезщетява застрахования отделно за разходите, които е направил за ограничаване на вредите, когато е действал с необходимата за случая грижа, дори ако усилията му са останали безрезултатни. В този случай застрахователят може да бъде задължаван и над застрахователната сума, когато разходите са били направени в изпълнение на негови указания.
(3) Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Застрахователят не дължи обезщетение за пропуснати ползи, освен ако е уговорено друго в застрахователния договор.
(4) Когато за едно имуществено право са сключени два или повече застрахователни договора при еднакви покрити застрахователни рискове, като сборът на отделните застрахователни суми надвишава действителната стойност на застрахованото имущество, всеки застраховател отговаря в такава пропорция, в каквато застрахователната сума по сключената с него застраховка се отнася към общата застрахователна сума на всички застраховки. Застрахованият е длъжен да уведоми всеки от застрахователите за наличието и на други застрахователни договори, като посочи другите застрахователи и застрахователните суми по сключените с тях договори.
(5) Ако след плащане на застрахователното обезщетение противозаконно отнетото или изгубено застраховано имущество бъде намерено, застрахованият е длъжен да прехвърли правото на собственост върху него на застрахователя или на писмено посочено от застрахователя лице. В случай че застрахованият желае да задържи намереното имущество, той е длъжен да върне на застрахователя полученото обезщетение.

Възстановяване на вреди

Чл. 209.
(1) При настъпване на застрахователно събитие застрахователят може със съгласието на застрахования да възстанови претърпените от него вреди и в натура.
(2) Срокът за възстановяване на вреди не може да бъде по-дълъг от 45 дни считано от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 или 2 и чл. 207, ал. 3.

Частично погиване

Чл. 210. При частично погиване на застрахованото имущество то се смята за застраховано до изтичане срока на застрахователния договор в размер, равен на разликата между първоначалната застрахователна сума и изплатеното застрахователно обезщетение, освен ако в застрахователния договор е уговорено друго.

Отказ за плащане на застрахователно обезщетение

Чл. 211. Застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само:
1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице;
2. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор;
3. в други случаи, предвидени със закон.

Прехвърляне на застрахованото имущество

Чл. 212.
(1) Ако застрахованото имущество бъде прехвърлено, приобретателят встъпва в правата по застрахователния договор, освен ако е уговорено друго. Прехвърлителят или приобретателят уведомява писмено застрахователя за прехвърлянето в 7-дневен срок.
(2) Приобретателят е солидарно отговорен за неплатената част от премията до встъпването.
(3) Застрахователят има право да иска премията от прехвърлителя, докато прехвърлянето не му бъде съобщено.
(4) Застрахователят и приобретателят могат да прекратят договора с предизвестие до другата страна, направено не по-късно от 30 дни от уведомяването по ал. 1.

Встъпване в правата на застрахования

Чл. 213.
(1) (*) (Доп., ДВ, бр. 97 от 2007 г.) С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 268.
(2) Ако лицето, причинило вредата, е възходящ, низходящ или негов съпруг, както и ако принадлежи към домакинството на застрахования, застрахователят има правата по ал. 1, ако то е действало умишлено.
(3) Застрахованият е длъжен да съдейства на застрахователя при упражняване на правата му срещу причинителя на вредата.
(4) Ако имуществото на причинителя на вредата е недостатъчно, застрахователят се удовлетворява след застрахования.
(5) В случай че причинителят на вредата е обезщетил застрахования в пълен размер, застрахователят се освобождава от задължението си да плати застрахователно обезщетение.

Уреждане на вземанията между застрахователя по имуществена застраховка и застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на лицето, причинило вредата

Чл. 213а. (Нов, ДВ, бр. 97 от 2007 г.)
(1) Застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото имущество, предявява претенцията си срещу този застраховател, като прилага преписката с доказателствата, с които разполага, в т. ч. доказателства за удостоверяване на пътнотранспортно произшествие. Застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" удостоверява всяка претенция, заведена по изречение първо.
(2) Когато застрахователят по имуществената застраховка не е представил всички доказателства или когато са необходими допълнителни доказателства за установяване на основанието или размера на вредата, необходимостта от които не е могла да бъде предвидена към датата на завеждане на претенцията, застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" има право да ги поиска в срок до 45 дни от датата на завеждане на претенцията. Член 105, ал. 5 се прилага съответно.
(3) В срок 30 дни от представянето на всички доказателства застрахователят трябва:
1. да определи и изплати размера на своето задължение по предявената претенция, или
2. мотивирано да откаже плащането.

Договор за абонаментно застраховане

Чл. 214.
(1) С договора за абонаментно застраховане се предвижда обхващане на права и задължения на застрахования за определен период.
(2) Застрахованият е длъжен да уведоми предварително застрахователя за застрахованото имущество за всеки отделен случай по ред, предвиден в застрахователния договор. В тези случаи по искане на застрахования застрахователят е длъжен да издава отделен документ.
(3) Всяка от страните може да прекрати договора с писмено предизвестие от един месец, освен ако е уговорено друго.

Застраховане срещу рисковете по превоза

Чл. 215.
(1) Застрахователният договор при сухопътни, въздушни и речни превози покрива всички рискове, на които е изложен превозваният товар, освен ако е уговорено друго.
(2) Превозваните товари могат да се застраховат до пазарната цена, която имат в местоназначението.
(3) Застрахователният договор влиза в сила с предаването на товара за превоз и има действие до предаването му на получателя, включително при претоварване и складиране, освен ако е уговорено друго.
(4) Застрахователят не покрива рисковете след прекъсване на превоза или отклонение от пътя, освен ако е уговорено друго.
(5) Ако получателят по превозния договор приеме товара, преди да са установени вредите, застрахователят не дължи обезщетение.
(6) Ако повредите не са могли да се забележат външно при получаването, а са установени след това, но в срока според правилата за съответния вид превоз, застрахователят дължи обезщетение само ако получателят му изпрати съобщение, но не по-късно от 15 дни от получаването на товара.

Договор за морска застраховка

Чл. 216. Договорът за морска застраховка се урежда в Кодекса на търговското корабоплаване.

Раздел II
Застраховане на правни разноски

Същност

Чл. 217.
(1) С договора за застраховка на правни разноски застрахователят се задължава да поеме разноските на застрахования във връзка с участието му в съдебни, досъдебни, административни и арбитражни производства и да предостави други услуги, пряко свързани със застрахователния договор, по-специално когато застрахованият:
1. претендира обезщетение за претърпени от него вреди, или
2. бива представляван или защитаван във връзка с всякакви претенции, предявени спрямо него.
(2) Разпоредбите на този раздел не се прилагат:
1. в случаите на правни спорове и рискове, произтичащи от или във връзка с използването на морски плавателни съдове;
2. в случаите на защита и представителство на застрахованото лице във връзка с договор за застраховка "Гражданска отговорност", които застрахователят осигурява за защита и на своите интереси.
(3) Не се допуска застраховането на задължения за плащане на глоба, конфискация или друга имуществена санкция по смисъла на наказателна или административнонаказателна разпоредба.

Форма на договора за застраховка на правни разноски. Задължително съдържание

Чл. 218.
(1) Договорът за застраховане на правни разноски се сключва:
1. отделно от договора за покритие на други рискове, или
2. като обособена част от договор за покритие на други рискове, в която се посочват размерът на премията и видът на покритите правни разноски.
(2) В договора за застраховка на правни разноски изрично се посочват:
1. начинът за уреждане на претенции по чл. 92, приет от застрахователя;
2. правата на застрахования по чл. 219 и 220.

Право на избор

Чл. 219.
(1) Застрахованият има право по свой избор да упълномощи адвокат или друго лице, което да дава юридически съвети или да осъществява процесуално представителство в производство по чл. 217, ал. 1 в съответствие със закона по седалището на органа, пред който се развива производството.
(2) Застрахованият има правото по ал. 1 и в случай на конфликт на интереси в отношенията със застрахователя.
(3) Лицата, упълномощени от застрахования в съответствие с ал. 1 или 2, не могат да получават указания във връзка с дейността си от застрахователя.

Извънсъдебно решаване на спорове

Чл. 220. Застрахованото лице има право да се отнесе до обективен и безпристрастен орган за извънсъдебно решаване на спорове във всеки случай на разногласие със застрахователя във връзка с договора за застраховка на правни разноски. Правото на иск пред съда не може да се ограничава.

Уведомяване на застрахованото лице

Чл. 221. Застрахователят, съответно лицето за уреждане на претенции по чл. 92, т. 2 е длъжно да уведоми застрахования за правата му по чл. 219 и 220 във всеки случай на конфликт на интереси или на разногласие със застрахования.

Раздел III
Застраховка "Помощ при пътуване"

Същност

Чл. 222.
(1) С договора за застраховка "Помощ при пътуване" застрахователят се задължава срещу заплащане на застрахователна премия да осигури непосредствена помощ на лице, което вследствие на случайно събитие е попаднало в затруднение по време на пътуване. Събитията и условията за предоставяне на помощта се определят със застрахователния договор.
(2) Застрахователят предоставя помощта в пари или в натура съобразно уговореното в договора.
(3) Договорът за застраховка "Помощ при пътуване" не покрива поправка, ремонт и гаранционно обслужване на имущество, както и направените разходи за посредничество при намиране и предоставяне на помощ.

Глава двадесета
ЗАСТРАХОВАНЕ НА ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ

Определение

Чл. 223.
(1) С договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. С договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят може да се задължи да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение.
(2) Застрахователят заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Застрахователят отговаря за лихвите за забава, присъдени в тежест на застрахования, считано от датата на съобщаването по чл. 224, ал. 1.
(3) За отговорност за пропуснати ползи в резултат на неизпълнение на договорно задължение застрахователят може да осигури покритие срещу заплащане на допълнителна премия, освен ако е уговорено друго.
(4) Застрахователят заплаща до размера на застрахователната сума и разноските по дела, водени срещу застрахования за установяване на гражданската му отговорност, когато е привлечен в процеса.

Съобщаване и привличане. Представителство

Чл. 224.
(1) Застрахованият е длъжен в 7-дневен срок от узнаването да съобщава на застрахователя обстоятелствата, които биха могли да доведат до възникване на гражданска отговорност. В същия срок застрахованият е длъжен да уведоми застрахователя за предявените срещу него искове или за плащанията, които е извършил.
(2) При предявен иск от увредения застрахованият е длъжен да иска привличане на застрахователя в процеса, когато това е допустимо от закона.
(3) Застрахователят или определено от него лице може по упълномощаване от страна на застрахования да го представлява в съдебни производства или при извънсъдебно уреждане на претенции във връзка с гражданската му отговорност, когато това е в интерес и на застрахователя. Разноските във връзка с упълномощаването и представителството са за сметка на застрахователя до размера на застрахователната сума. Обстоятелствата, установени в актовете на съда, постановени при участието на лица по изречение първо, обвързват застрахователя.

Прилагане на правилата за имущественото застраховане

Чл. 225. При застраховка "Гражданска отговорност" се прилагат правилата по чл. 202, чл. 207, ал. 3 и 4 и чл. 208, ал. 1.

Пряк иск

Чл. 226.
(1) Увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
(2) (Доп., ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Застрахователят може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования, с изключение на възраженията по чл. 207, ал. 3 и 4 и чл. 224, ал. 1. Когато застраховката "Гражданска отговорност" е задължителна по закон, застрахователят не може да прави и възраженията за самоучастие на застрахования. По задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застрахователят не може да прави и възраженията по чл. 189, ал. 4, чл. 190, ал. 4 и чл. 191, ал. 2 във връзка с чл. 189, ал. 4 и чл. 190, ал. 4.
(3) По застраховка "Гражданска отговорност", която е задължителна, застрахователят отговаря спрямо увредения и когато застрахованият го е увредил умишлено.

Регресен иск

Чл. 227. Застрахователят има право на регресен иск срещу застрахования:
1. за всичко платено на увредения - в случаите по чл. 226, ал. 3;
2. за платените лихви за забава, съответстващи на периода от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаване на обстоятелствата по чл. 224, ал. 1 от застрахованото лице или до датата на предявяване на прекия иск по чл. 226, ал. 1, освен ако застрахованото лице не е изпълнило задълженията си по причини, които не могат да му се вменят във вина;
3. за размера на договореното самоучастие в случаите по чл. 226, ал. 2, изречение второ.

Спогодба

Чл. 228.
(1) Спогодбата между увредения и застрахования, както и признаването на задължението от застрахования имат действие за застрахователя, ако той ги одобри.
(2) Спогодба, постигната със знанието и съгласието на представител по чл. 224, ал. 3, се смята одобрена от застрахователя.

Право на застрахования

Чл. 229. Застрахованият има право да получи застрахователното обезщетение, ако е удовлетворил увреденото лице.

Глава двадесет и първа
ЗАСТРАХОВКИ "ЖИВОТ" И "ЗЛОПОЛУКА"

Предмет на застрахователния договор

Чл. 230.
(1) Договорите за застраховки "Живот" и "Злополука" се сключват срещу събития, свързани с живота, здравето или телесната цялост на физическо лице.
(2) Договорът за застраховка "Живот" може да бъде с покритие за случай на смърт или за случай на доживяване на определена възраст, или да бъде със смесено покритие.
(3) Недействителен е договор за застраховка "Живот" или "Злополука" с покритие за случай на смърт на малолетно лице или на лице, поставено под пълно запрещение, както и с покритие на рисковете от аборт или раждане на мъртво дете. Застрахователят е длъжен да върне застрахователните премии, получени в изпълнение на договор за застраховка "Живот" или "Злополука" с покритие на тези рискове. Когато застрахованият съзнателно е укрил информация относно лицата по изречение първо, чийто живот е предмет на договор за застраховка "Живот" или "Злополука", застрахователят има право да прихване стойността на направените разходи за сключване на договора за застраховка от размера на премията, която подлежи на връщане.

Застраховка за пенсия или рента

Чл. 230а. (Нов, ДВ, бр. 97 от 2007 г.)
(1) С договора за застраховка за пенсия или рента застрахователят се задължава да прави пожизнени или срочни периодични плащания срещу заплащането на еднократна или периодична премия.
(2) Договорите, сключвани по занятие, съдържащи операции за придобиване на вещни права върху недвижими имоти чрез изплащане на пожизнена или срочна пенсия или рента, се уреждат от този кодекс. В случаите по изречение първо прехвърлянето на вещните права се приема за заплащане на застрахователна премия.
(3) При договорите за пенсия или рента по ал. 2 стойността на недвижимия имот се определя най-малко от двама независими оценители на недвижими имоти.

Групово застраховане

Чл. 231.
(1) С един договор за застраховка "Живот" или "Злополука" могат да се застраховат две или повече лица, чийто брой е определен или определяем. В този случай не е необходимо договорът да съдържа имената и адресите на застрахованите, ако те са определени по друг недвусмислен начин, включително чрез посочване на определено тяхно качество.
(2) Груповата застраховка може да се сключи от работодател, като застраховани са неговите служители и/или работници, чийто живот, здраве и работоспособност са предмет на застраховката.
(3) Работодателят по ал. 2 е длъжен да даде на застрахованите си работници и/или служители цялата информация, която е получил от застрахователя относно сключения договор за застраховка "Живот" или "Злополука" и която е необходима на застрахованите за упражняване на правата им по застрахователния договор.

Взаимно застраховане

Чл. 232.
(1) Договор за взаимно застраховане могат да сключват съпрузи, лица, живеещи във фактическо извънбрачно съжителство, лица в родствена връзка, съдружници в дружество по чл. 357 от Закона за задълженията и договорите, както и съдружници в събирателно, командитно или адвокатско дружество.
(2) При развод на съпрузи взаимните застраховки се разделят. Това правило не се прилага, ако договорът е сключен в полза на дете от прекратения брак.
(3) При прекратяване на дружествата по ал. 1 взаимните застраховки се разделят.
(4) При прекратяване на връзката между лицата, живеещи във фактическо извънбрачно съжителство, те могат да поискат разделяне на застраховките, освен ако договорът е сключен в полза на дете, родено и припознато от тези лица.

Застраховка "Живот" или "Злополука" върху трето лице

Чл. 233.
(1) Застрахованият може да сключи договор за застраховка "Живот" или "Злополука", чийто предмет е животът, здравето или телесната цялост на трето лице. Този договор има сила само ако е сключен с изричното писмено съгласие на третото лице.
(2) Лицето, чийто живот е предмет на застраховане, винаги може да го прекрати с едностранно писмено изявление, отправено до застрахователя. В този случай, ако договорът е поддържан поне две години, застрахователят е длъжен да заплати на застрахования премийния резерв по застраховката.
(3) Ако застрахованият почине преди третото лице, върху чийто живот, здраве или телесна цялост е сключен договорът, той се прекратява, освен ако е уговорено друго.
(4) В случая по ал. 3, ако договорът за застраховка "Живот" е поддържан поне две години, застрахователят е длъжен да плати на наследниците на застрахования или на трето ползващо се лице премийния резерв по застраховката.
(5) Застрахователят не изплаща суми по договора, ако застрахованият умишлено причини застрахователното събитие.

Застраховки "Живот" и "Злополука" в полза на трето лице

Чл. 234.
(1) При сключване на договора за застраховка "Живот" или "Злополука", както и по всяко време на действието му, застрахованият може да определи трето ползващо се лице.
(2) За сключване на застрахователен договор в полза на трето лице не е необходимо съгласието на това лице. Ползващото се лице трябва да даде своето изрично писмено съгласие, ако предмет на договора при условията на чл. 233 е животът, здравето или телесната цялост на трето лице, различно от застрахования.
(3) Когато застрахователният договор е сключен в полза на децата на застрахования, ползващи се лица са и децата, родени след сключването на договора, освен ако е уговорено друго.
(4) Ако застрахователният договор е сключен в полза на съпруг на застрахования, правото принадлежи на лицето, което се намира в брак със застрахования към деня на настъпването на застрахователното събитие, освен ако е уговорено друго.
(5) Когато ползващите се лица са няколко, те имат равни права, освен ако е уговорено друго.
(6) Ако третото ползващо се лице почине преди застрахования и по договора няма определени други ползващи се лица, застрахователната сума се изплаща на застрахования или на неговите наследници.
(7) Третото ползващо се лице губи правата си по договора, ако умишлено е причинило застрахователното събитие. Ако ползващите се лица са няколко, частта на ползващото се лице, умишлено причинило застрахователното събитие, се разпределя поравно между останалите, освен ако е уговорено друго.
(8) Ако няма определени други ползващи се лица в случая по ал. 7, застрахователната сума се изплаща на застрахования, съответно на неговите наследници.
(9) Ако по иск на кредиторите на застрахования застрахователният договор бъде отменен, третото ползващо се лице отговаря до размера на получената сума, но за не повече от платената от застрахования премия.

Право на третото ползващо се лице

Чл. 235.
(1) Застрахователната сума не влиза в наследствената маса на застрахования дори когато за ползващи се лица са определени наследниците му.
(2) Ако ползващото се лице е наследник, то има право на застрахователната сума дори ако се откаже от наследството.

Плащане на премията

Чл. 236.
(1) Ако застрахованият по застраховка "Живот" не плати някоя дължима текуща премия при разсрочено плащане на премията, застрахователят няма право да търси заплащането й по съдебен ред.
(2) Застрахователят е длъжен да покани писмено застрахования да плати текущата премия в срок, който не може да бъде по-малък от един месец от получаването на поканата.
(3) Ако текущата премия не бъде платена в срока по ал. 2, застрахователят може да намали застрахователната сума до размера на откупната стойност, когато текущите премии по застрахователния договор са платени поне за две години. В противен случай застрахователят може да прекрати договора.
(4) Ако застрахователното събитие настъпи преди намаляването на застрахователната сума или прекратяването на договора при условията на ал. 3, смята се, че застрахователната сума е намалена или че договорът е прекратен.

Право на едностранно прекратяване на договора

Чл. 237.
(1) Физическо лице, сключило индивидуален застрахователен договор по застраховка "Живот" със срок повече от 6 месеца, има право едностранно да прекрати договора в срок 30 дни от датата, на която е било уведомено за сключването на застрахователния договор.
(2) (Доп., ДВ, бр. 54 от 2006 г.) Лицето по ал. 1 упражнява правото си на прекратяване на договора с едностранно писмено съобщение, отправено до застрахователя. От датата на уведомяване на застрахователя застрахователният договор се прекратява, като застрахованият се освобождава от задълженията си по него и има право да получи заплатената застрахователна премия, с изключение на частта, съответстваща на времето, през което застрахователят е носил риск, ако не е настъпило застрахователно събитие. Застрахователят връща частта от премията в 30-дневен срок от получаването на съобщението.

Застрахователна сума

Чл. 238.
(1) При настъпване на застрахователното събитие или на определените в договора условия застрахователят е длъжен да плати застрахователната сума или частта от нея, определена в застрахователния договор.
(2) Застрахователната сума се изплаща и в случаите, когато този, който е причинил вредата, е длъжен да обезщети застрахования или вече го е обезщетил, както и ако застрахованият е получил плащане по друг застрахователен договор.
(3) Застрахователят извършва плащането в срок 15 дни от датата, на която са представени поисканите доказателства за установяване на застрахователното събитие и на размера на плащането.
(4) При определяне размера на плащането за неработоспособност, причинена от застрахователно събитие, освен в случаите на загуба на крайници или други човешки органи, застрахователят може да предвиди срок за стабилизиране на неработоспособността, който не може да надхвърля една година от датата на настъпване на застрахователното събитие. В този случай застрахователят определя и изплаща в срока по ал. 3 предварителен размер, който не може да бъде по-малък от минималния безспорен размер на плащането.
(5) Застрахователната сума се изплаща на застрахования или на третите ползващи се лица.
(6) В случай на смърт на застрахования, ако застраховката не е сключена в полза на трети лица, застрахователната сума се изплаща на наследниците на застрахования, а ако няма такива - на лицата, живели в едно домакинство със застрахования.
(7) При договори по застраховка "Живот" или застраховка "Злополука" застрахователят, който е платил застрахователната сума, не може да встъпи в правата на застрахования срещу лицето, причинило събитието.

Изключени рискове

Чл. 239.
(1) Доколкото не е уговорено друго, застрахователят се освобождава от задълженията си по застрахователния договор, ако:
1. преди да е изтекла една година от сключването на договора застрахованият съзнателно причини собствената си смърт;
2. нараняването, увреждането на телесната цялост, загубата на работоспособността или смъртта последва при извършване от застрахования на престъпление от общ характер;
3. смъртта е настъпила вследствие на изпълнение на смъртно наказание, наложено с влязла в сила присъда;
4. смъртта е настъпила при война, военни действия или вследствие на терористичен акт.
(2) Страните могат да договорят и други изключени рискове.
(3) При застраховка "Живот", ако текущите премии са платени най-малко за две пълни години, застрахователят плаща на наследниците на застрахования или на други трети ползващи се лица математическия резерв по застраховката.

Право на откуп. Право на заем

Чл. 240.
(1) При застраховка "Живот" по искане на застрахования застрахователят е длъжен да плати откупната стойност по застрахователния договор, ако от началото на периода на застрахователното покритие са изминали поне две години и са платени всички премии за този период. Откупната стойност се плаща от застрахователя в 20-дневен срок от поискването.
(2) В застрахователния договор трябва да бъдат посочени условията, при които застрахованият може да иска заплащане на откупната стойност, както и размерът й за всяка година от срока на договора.
(3) Ако договорът е сключен с определяне на ползващо се лице и то е заявило, че приема уговорката в негова полза, право да получи откупната стойност има ползващото се лице.
(4) Срещу застраховката на застрахования може да бъде отпуснат заем от застрахователя до размера на откупната стойност. Условията и редът за отпускането, погасяването и лихвата по заема се уреждат в застрахователния договор. Когато застрахователното събитие е настъпило и заемът не е бил погасен, договорът остава в сила за намалена застрахователна сума.

Застраховка "Живот", свързана с инвестиционен фонд

Чл. 241. При застраховка "Живот", свързана с инвестиционен фонд, застрахованото лице носи риска от инвестицията на математическия резерв в избраните от него активи, доколкото не е уговорено друго.

Застраховка за обезпечаване на задължение

Чл. 242.
(1) Когато застраховка "Живот" или "Злополука" е била сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, то има право на иск срещу застрахователя и когато не е било страна по застрахователния договор и е платило задължението при настъпило застрахователно събитие. Това право има и всяко трето лице, което на законно основание е платило задължението.
(2) Застрахователят може да прави всички възражения, произтичащи от застрахователния договор.
(3) (Отм., ДВ, бр. 97 от 2007 г.)

Предоставяне на информация

Чл. 243.
(1) Преди сключване на договор за застраховка "Живот" или "Злополука", както и по време на действието на договора, застрахователят има право да получи подробна и точна информация относно възрастта, пола и здравословното състояние на лицето, чийто живот, здраве или телесна цялост са предмет на застраховане.
(2) При настъпване на застрахователно събитие застрахователят има право на достъп до цялата медицинска документация във връзка със здравословното състояние на лицето, чийто живот е застрахован, и може да я изисква от всички лица, съхраняващи такава информация.

Глава двадесет и втора
ПРИЛОЖИМО ПРАВО КЪМ ЗАСТРАХОВАТЕЛНИТЕ ДОГОВОРИ В РАМКИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО (В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

Приложимо право към застрахователни договори за застраховане по раздел II от приложение № 1 (Загл. изм., ДВ, бр. 97 от 2007 г.)

Чл. 244. (В сила от 01.01.2007 г.)
(1) (Изм., ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Приложимото право към застрахователни договори за застраховане по раздел II от приложение № 1, покриващи рискове, разположени на територията на държави членки, се определя, както следва:
1. когато рискът е разположен на територията на Република България и застрахованият има обичайно местопребиваване или седалище на територията на страната, приложимо право е правото на Република България;
2. когато рискът е разположен на територията на Република България и застрахованият няма обичайно местопребиваване или седалище на територията на страната, страните могат да изберат като приложимо правото на Република България или правото на държавата членка, в която застрахованият има обичайно местопребиваване или седалище; страните по договора могат да определят приложимото право в съответствие с изречение първо и когато рискът е разположен в друга държава членка и застрахованият има обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България;
3. когато застрахованият извършва търговска дейност или упражнява свободна професия и договорът покрива два или повече риска, свързани с тази дейност или професия, и рисковете са разположени на територията на Република България и в една или повече държави членки, страните по договора могат да определят като приложимо правото на държава членка, в която е разположен един от рисковете, или правото на държава членка, в която застрахованият има обичайно местопребиваване или седалище;
4. когато съответната държава членка по т. 2 и 3 предоставя по-голяма свобода на избор на приложимо право, страните могат да определят за приложимо правото на друга държава в съответствие с предоставената възможност за избор;
5. когато рисковете, покрити от договора, са ограничени до застрахователни събития, които могат да настъпят в държава членка, различна от държавите по т. 1, 2 или 3, страните по договора могат да изберат правото на държавата членка по настъпване на застрахователното събитие;
6. когато със застрахователния договор се покриват големи рискове, страните могат свободно да изберат приложимото право.
(2) В случая по ал. 1, т. 6 обстоятелството, че страните по договора са избрали за приложимо правото на държава, различна от Република България, не засяга прилагането на повелителните разпоредби на правото на Република България, ако всички други елементи на застрахователния договор в момента на избора са свързани само с Република България.
(3) Изборът на приложимо право към застрахователния договор трябва да бъде изричен и да следва ясно от клаузите на договора. Ако условието по изречение първо не е изпълнено, приложимото спрямо договора право ще е правото на тази държава членка по ал. 1, с която договорът е най-тясно свързан.
(4) Когато част от застрахователния договор може да бъде обособена от останалите му части и тази част има по-тясна връзка с друга държава членка, различна от съответните държави по ал. 1, към нея може да се прилага по изключение правото на тази друга държава членка. Предполага се, че застрахователният договор е най-тясно свързан с държавата членка, в която е разположен рискът.
(5) Когато дадена държава се състои от повече от една териториална единица, всяка от които има свои правни норми за договорите, всяка териториална единица се смята за държава при определяне на приложимото право съгласно тази глава.
(6) Разпоредбите на тази глава не засягат прилагането на разпоредбите на правото на Република България, които повелително уреждат случая, независимо от приложимото към застрахователния договор право.
(7) Доколкото правото на Република България предвижда, повелителните разпоредби на правото на държавата членка, в която е разположен рискът, или на държавата членка, чието право предвижда задължение за застраховане, могат да се приложат, ако в съответствие с правото на тези държави членки посочените повелителни разпоредби се прилагат задължително независимо от приложимото към застрахователния договор право.
(8) Когато застрахователният договор покрива рискове, разположени в повече от една държава членка, за целите на ал. 6 и 7 се смята, че са налице няколко договора, всеки от които е свързан само с една държава членка.

Приложимо право към застрахователни договори за задължително застраховане

Чл. 245. (В сила от 01.01.2007 г.)
(1) За задължителните застраховки, предвидени в българското законодателство, се прилага българският закон.
(2) Когато е налице противоречие между български закон, предвиждащ задължително застраховане, и законодателството на държавата членка, в която е разположен рискът, прилага се българският закон.
(3) В случаите, когато договорът за задължително застраховане обхваща покритие на рискове в две или повече държави членки, поне една от които предвижда задължително застраховане, прилага се чл. 244, ал. 8.

Приложимо право към застрахователни договори за застраховка "Живот" и "Злополука"

Чл. 246. (В сила от 01.01.2007 г.) Приложимото право към застрахователни договори за застраховка "Живот" и "Злополука" се определя, както следва:
1. когато рискът е разположен в Република България, приложимо е българското право, а когато рискът е разположен в държава членка, приложимо е правото на тази държава членка;
2. когато страна по договора е гражданин на Република България, който има обичайно местопребиваване в държава членка, страните по договора могат да определят като приложимо правото на Република България; когато страна по договора е гражданин на държава членка, който има обичайно местопребиваване в Република България, страните по договора могат да определят като приложимо правото на тази държава членка;
3. когато дадена държава се състои от повече от една териториална единица, всяка от които има свои правни норми за договорите, всяка териториална единица се смята за държава при определяне на приложимото право съгласно тази глава;
4. независимо от приложимото към застрахователния договор право разпоредбите на т. 1, 2 и 3 не засягат прилагането на повелителните разпоредби на правото на Република България, които уреждат случая;
5. доколкото правото на Република България предвижда, повелителните разпоредби на правото на държавата членка, в която е разположен рискът, или на държавата членка, чието право предвижда задължение за застраховане, могат да се приложат, ако в съответствие с правото на тези държави членки посочените повелителни разпоредби се прилагат задължително независимо от приложимото към договора право.

Обществен ред

Чл. 247. (В сила от 01.01.2007 г.) Сключване на застрахователни договори при условията на тази глава се допуска, доколкото не противоречи на българския обществен ред.

Прилагане на Кодекса на международното частно право

Чл. 248. (В сила от 01.01.2007 г.) Доколкото не е предвидено друго в тази глава, за застрахователните договори в рамките на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство се прилагат разпоредбите на Кодекса на международното частно право.

Част пета
ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЗАСТРАХОВАНЕ

Глава двадесет и трета
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Видове задължителни застраховки

Чл. 249. Задължителни застраховки са:
1. "Гражданска отговорност" на автомобилистите по раздел II, буква "А", т. 10.1 от приложение № 1, наричана по-нататък "задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите";
2. "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз по раздел II, буква "А", т. 1 от приложение № 1, наричана по-нататък "задължителна застраховка "Злополука" на пътниците";
3. други застраховки, установени със закон или с международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България.

Договор за задължителна застраховка

Чл. 250. Застраховател, който извършва задължително застраховане, не може да откаже сключване на договор за съответната задължителна застраховка.

Срок на задължителните застраховки

Чл. 251.
(1) Срокът на задължителните застраховки се определя от страните по договора, освен ако в нормативен акт е предвидено друго.
(2) Договорът за задължително застраховане се подновява преди изтичането на срока му, освен в случаите, когато е отпаднал застрахователният интерес.

Договор за задължителна застраховка със застрахователна сума над минималните изисквания

Чл. 252. Договорът за задължителна застраховка може да се сключи и за застрахователна сума над минималните изисквания, установени със закон, като в този случай се смята, че задължението за сключване на застраховка е изпълнено.

Контрол за сключването на договори за задължителни застраховки

Чл. 253.
(1) Контролът за наличието на сключен договор за задължителна застраховка се упражнява от органите, на които това е възложено със закон.
(2) (Изм., ДВ, бр. 33 от 2006 г.) Контролът за наличието на сключен договор за задължителна застраховка от вида "Злополука" на служителите в държавни учреждения се осъществява от по-горестоящия държавен орган на съответното учреждение, а когато няма такъв - от Агенцията за държавна финансова инспекция.
(3) Контролът за наличието на сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите спрямо моторните превозни средства, които обичайно се намират на територията на Република България или на територията на трета държава, се осъществява от органите на Министерството на вътрешните работи.
(4) Контролът за наличието на сключен договор за задължителна застраховка "Злополука" на пътниците се осъществява от органите на Министерството на транспорта и Министерството на вътрешните работи.

Особени правила за контрола на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите

Чл. 254.
(1) Контрол за наличието на сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите като част от държавния граничен контрол се извършва по отношение на:
1. моторните превозни средства, които обичайно се намират на територията на трета държава и влизат на територията на Република България от трета държава, както и в случаите, когато такива моторни превозни средства напускат територията на Република България;
2. (в сила от 01.01.2007 г.) моторните превозни средства със специален регистрационен режим, освободени от задължението за сключване на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно законодателството на съответната държава членка и включени в списък, изготвен от тази държава членка и предоставен на Република България;
3. (нова - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) моторните превозни средства, които обичайно се намират на територията на Република България, когато такива моторни превозни средства напускат територията на Република България.
(2) (*) Не се осъществява контрол за наличието на сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по отношение на моторните превозни средства, които обичайно се намират на територията на друга държава членка или на Република Хърватия, Конфедерация Швейцария и Княжество Андора, както и по отношение на моторните превозни средства, които обичайно се намират на територията на трета държава, когато влизат на територията на Република България от територията на друга държава членка. Това не се отнася за инцидентните проверки от оправомощените контролни органи, които се извършват на друго основание.
(3) (Нова, ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Органите на Главна дирекция "Гранична полиция" не допускат излизането на моторни превозни средства по ал. 1, т. 1 и 3 от територията на Република България без доказателства за сключена и действаща задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Делегация

Чл. 255.
(1) Комисията издава наредба за реда и условията за извършване на задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2, както и за реда на неговото отчитане.
(2) С наредбата по ал. 1 се определя и редът за въвеждане на унифицирана номерация на полиците по задължителните застраховки и тяхното минимално съдържание.

Информация, която се предоставя на Европейската комисия относно задължителното застраховане

Чл. 256. (В сила от 01.01.2007 г.)
(1) Комисията уведомява Европейската комисия за задължителните застраховки, предвидени от българското законодателство, като посочва:
1. особените нормативни разпоредби, отнасящи се до тези застраховки;
2. задължителните реквизити на удостоверителните документи, които застрахователят е длъжен да предостави на застрахования, с оглед доказване, че задължението за сключване на застраховка е изпълнено.
(2) Когато задължителната застраховка е сключена със застраховател от държава членка при спазване изискванията на ал. 1, т. 2, приема се, че задължението за сключване на застраховка е изпълнено.

Глава двадесет и четвърта
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ЗАСТРАХОВКА "ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ" НА АВТОМОБИЛИСТИТЕ

Обект на застраховане и застрахователно покритие

Чл. 257.
(1) Обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.
(2) Застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание.
(3) За трети лица се смятат всички лица, с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди.
(4) Не се допуска уговорка за изключване от покритие на гражданската отговорност за вреди, причинени на трето лице, което е знаело или е било длъжно да знае, че водачът на моторното превозно средство е бил в пияно състояние или под въздействието на друго упойващо вещество по време на пътнотранспортното произшествие.
(5) Застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите не покрива отговорността на застрахования като превозвач на товари.

Действие на договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите

Чл. 258.
(1) Застрахователният договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахованите лица за вреди, причинени на територията на:
1. Република България съгласно българския закон;
2. (в сила от 01.01.2007 г.) държава членка съгласно нейния закон;
3. (в сила от 01.01.2007 г.) трета държава, когато вредите са били причинени на лица от държава членка, при пътуване между териториите на две държави членки и при условие че не е налице национално застрахователно бюро, което да носи отговорност за тази територия; в този случай отговорността се покрива съгласно закона на държавата членка, където обичайно се намира моторното превозно средство, по повод на което е сключена застраховката.
(2) (В сила от 01.01.2007 г.) Застрахователният договор за задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите осигурява покритие на територията на Република България и другите държави членки въз основа на една застрахователна премия и през целия срок на договора, в това число във всеки период в рамките на този срок, когато моторното превозно средство се намира в друга държава членка.
(3) (В сила от 01.01.2007 г.) Застрахователният договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите осигурява във всяка държава членка покритието съгласно нейния закон или покритието съгласно закона на територията, където обичайно се намира моторното превозно средство, когато това покритие е по-високо.
(4) Територия, на която обичайно се намира моторното превозно средство, е територията на държавата:
1. където е издаден регистрационният номер на моторното превозно средство, независимо дали е постоянен или временен;
2. където е издаден застрахователният или друг отличителен знак на моторното превозно средство, който е аналогичен на регистрационен номер по т. 1 - в случаите, в които не е необходима регистрация за определени видове моторни превозни средства;
3. в която собственикът на моторното превозно средство има постоянно пребиваване - в случаите, в които за определени видове моторни превозни средства не се изисква нито регистрационен номер, нито застрахователен или друг отличителен знак.
(5) (В сила от 01.01.2007 г.) За целите на предявяване на претенцията пред гаранционен фонд или национално застрахователно бюро в случаите, в които моторното превозно средство няма регистрационен номер, както и когато има регистрационен номер, който не се отнася до това превозно средство, и настъпи пътнотранспортно произшествие с негово участие, територия, на която обичайно се намира моторното превозно средство, е територията на държавата, където е настъпило пътнотранспортното произшествие.

Задължение за сключване на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите

Чл. 259.
(1) Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което:
1. притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение;
2. управлява моторно превозно средство при влизане на територията на Република България, когато няма валидна за територията на Република България застраховка.
(2) Лицето по ал. 1, т. 2 сключва гранична застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на граничния контролно-пропускателен пункт, от който влиза на територията на Република България. Лицето по ал. 1, т. 2 трябва да има валидна гранична застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите до напускането на територията на Република България.
(3) Лицето по ал. 1, т. 2 не е длъжно да сключва договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при влизане на територията на Република България, при условие че:
1. притежава валиден сертификат "Зелена карта", или
2. изплащането на обезщетение във връзка с гражданската му отговорност е гарантирано от компетентна институция на държава членка и водачът е включен в списък, изготвен от компетентния орган на държавата членка, посочващ освободените лица от задължението за сключване на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, и предоставен на Република България.
(4) Условията и редът за сключване и отчитане на граничната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по ал. 2 се определят в наредбата по чл. 255.

Разсрочено плащане на премията по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите

Чл. 260.
(1) В случаите на разсрочено плащане разсрочените вноски от застрахователната премия се плащат в срока, уговорен в застрахователния договор.
(2) При неплащането на разсрочена вноска от застрахователната премия застрахователят може да прекрати договора по реда на чл. 202, ал. 2, като се прилага и ал. 4 на същия член.

Удостоверяване сключването на застрахователен договор

Чл. 261.
(1) Наличието на застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се удостоверява със застрахователна полица и знак, който се издава от Гаранционния фонд. Застрахователната полица по изречение първо е бланка под отчет с поредна номерация, която се отпечатва по реда, установен от Министерския съвет за отпечатване на ценни книжа.
(2) При разсрочено плащане на премия знакът по ал. 1 удостоверява и срока, за който е платена застрахователната премия.
(3) Със застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите може срещу заплащане на допълнителна премия да се предостави покритие и за трети държави, участващи в системата "Зелена карта", за което застрахователят издава сертификат "Зелена карта".
(4) (Нова, ДВ, бр. 97 от 2007 г.) При сключване на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застрахователят предоставя бланка от двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие в два екземпляра по образец, утвърден с наредбата по чл. 125а, ал. 2 от Закона за движението по пътищата.

Срок на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите