Глава първа
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 1. Този закон определя условията и реда за изграждане, поддържане, развитие и използване на железопътната инфраструктура, изискванията за достъп до нея, основните правила за движение на влаковете, както и взаимоотношенията между превозвачи и клиенти при предоставяне на превозните услуги в съответствие с международните договори и споразумения, по които Република България е страна. Чл. 2. Не са предмет на този закон дейностите на:
1. метрополитена;
2. градския трамваен транспорт;
3. вътрешния железопътен транспорт на Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и други ведомства, дружества или предприятия, с изключение на дейностите, свързани с изискванията по техническата експлоатация и безопасността на движението. Чл. 3.
(1) Обектите на железопътната инфраструктура и земята, върху която са изградени или която е предназначена за изграждането им, са публична държавна собственост, а ползването им се осъществява от Националната компания "Железопътна инфраструктура" (НК "ЖИ") или от търговци, получили концесия, при условията и по реда на Закона за концесиите.
(2) Нови обекти на железопътната инфраструктура могат да се изграждат само върху земи - публична държавна собственост.
(3) Железопътната инфраструктура се стопанисва и управлява съобразно предназначението й за нуждите, за който е предоставена.
(4) (Изм., ДВ, бр. 36 от 2006 г. – в сила от 01.07.2006 г.) Обектите на железопътната инфраструктура със стопанско предназначение, които не са пряко свързани със системите за управление и сигурност на движението, могат да се отдават под наем по реда на Закона за държавната собственост, при условие че не се нарушава безопасността на движението. Чл. 4.
(1) Железопътната инфраструктура има от двете си страни ограничителна строителна линия, която се разполага на 60 м от оста на крайния железопътен коловоз или на 100 м от нея-за магистрални железопътни линии, построени за скорост, по-висока от 160 км в час. В чертите на населените места ограничителната строителна линия се определя с градоустройствените и застроителните планове.
(2) (Изм., ДВ, бр. 92 от 2006 г.) Зоната за отчуждение на железопътната инфраструктура е площта, необходима за разполагане на земното платно, елементите на железопътната инфраструктура и въздушното пространство над нея, определени в проект. Минималната зона на отчуждение е 6 м от крайната релса, мерена хоризонтално и перпендикулярно на оста на железопътния път.
(3) (Нова, ДВ, бр. 92 от 2006 г.) Управителят на железопътната инфраструктура изготвя, поддържа и съхранява регистър за обектите на железопътната инфраструктура, предоставена му за управление.
(4) (Нова, ДВ, бр. 92 от 2006 г.) Министърът на транспорта определя с наредба дейностите, които могат да се извършват в площта, определена от ограничителната строителна линия, и в зоната за отчуждение, както и обектите, които могат да се изграждат и реконструират.
(5) (Изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.; предишна ал. 3, бр. 92 от 2006 г.) Стандартното междурелсие на железните пътища в Република България е 1435 мм. По изключение и при доказана необходимост министърът на транспорта може да съгласува и други междурелсия. Чл. 5. (Изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Министърът на транспорта провежда държавната политика в железопътния транспорт, като:
1. предлага за утвърждаване от Министерския съвет програма за развитието на железопътния транспорт и на железопътната инфраструктура;
2. (нова, ДВ, бр. 47 от 2002 г.; изм., бр. 92 от 2006 г.) определя с наредба условията и съществените изисквания към железопътната инфраструктура и подвижния състав за постигане на оперативна съвместимост на националната железопътна система с трансевропейската железопътна система;
3. (Предишна т. 2 - изм. доп. ДВ бр. 47/2002 г.) осигурява изпълнението на поетите от държавата ангажименти, произтичащи от двустранните и многостранните международни споразумения в областта на железопътния транспорт и развитието на железопътната инфраструктура;
4. (предишна т. 3, ДВ, бр. 47 от 2002 г.; изм., бр. 92 от 2006 г.) разрешава пресичането на железопътните линии от железопътната инфраструктура с пътищата от републиканската пътна мрежа, местните пътища, улиците, тръбопроводите, кабелните и въздушните високоволтови и нисковолтови линии и други, както и свързването на железопътните линии от железопътната инфраструктура;
5. (Предишна т. 4 - изм. доп. ДВ бр. 47/2002 г.) издава Правилника на НК "ЖИ", назначава и освобождава генералния директор и управителния съвет;
6. (предишна т. 5, ДВ, бр. 47 от 2002 г.; изм., бр. 92 от 2006 г.) създава необходимата организация за независимо разследване на тежки железопътни произшествия;
7. (нова, ДВ, бр. 92 от 2006 г.) определя с наредба условията и реда за изработване и утвърждаване на редовния график за движение на влаковете по железопътната инфраструктура и правилата за оперативни промени в него съобразно конкретните условия;
8. (нова, ДВ, бр. 92 от 2006 г.) одобрява мерките за предотвратяване и преодоляване на последиците от бедствия и аварии, засегнали железопътната инфраструктура;
9. (нова, ДВ, бр. 92 от 2006 г.) определя дейностите, свързани с управлението на безопасността в железопътния транспорт. Чл. 6. (Изм., ДВ, бр. 92 от 2006 г.)
(1) Координацията и контролът на дейността в областта на железопътния транспорт се осъществяват от Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" със седалище София и с териториални звена.
(2) Изпълнителната агенция "Железопътна администрация" изпълнява функциите на регулаторен орган в железопътния транспорт.
(3) Изпълнителната агенция "Железопътна администрация" е национален орган по безопасността в железопътния транспорт. Чл. 7.
(1) (Предишен текст на чл. 7, ДВ, бр. 92 от 2006 г.) Изпълнителната агенция "Железопътна администрация":
1. контролира достъпа до железопътната инфраструктура и изпълнението на задълженията за обществени услуги;
2. (изм., ДВ, бр. 92 от 2006 г.) проверява изпълнението на изискванията за издаване на лицензии и разрешения по този закон;
3. (изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.; доп., бр. 92 от 2006 г.) събира такси за издаване на лицензиите и разрешенията по този закон в размер, определен от Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта;
4. издава документи за правоспособност на персонала в железопътния транспорт;
5. (изм., ДВ, бр. 92 от 2006 г.) води регистри и набира статистически данни за дейностите в железопътния транспорт;
6. (изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.(изм., ДВ, бр. 92 от 2006 г.) разработва и предлага на министъра на транспорта проекти на нормативни актове в областта на железопътния транспорт;
7. (нова, ДВ, бр. 92 от 2006 г.) осъществява контролни функции по този закон, включително по отношение въвеждането в експлоатация на структурни подсистеми на железопътната система;
8. (нова, ДВ, бр. 92 от 2006 г.) предлага на министъра на транспорта за одобряване мерки за предотвратяване и преодоляване на последиците от бедствия и аварии, засегнали железопътната инфраструктура;
9. (нова, ДВ, бр. 92 от 2006 г.) съгласува проектите за пресичане на железопътните линии от железопътната инфраструктура с пътищата от републиканската пътна мрежа, местните пътища, улиците, тръбопроводите, кабелните и въздушните високоволтови и нисковолтови линии и други, както и проектите за свързване на железопътните линии от железопътната инфраструктура;
10. (изм., ДВ, бр. 92 от 2006 г.; предишна т. 7, бр. 92 от 2006 г.) изпълнява и други функции, възложени й със закон или с акт на Министерския съвет.
(2) (Нов, ДВ, бр. 92 от 2006 г.) Изпълнителната агенция "Железопътна администрация" води регистър на локомотивните машинисти, в който се вписват данните, определени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация". Чл. 8.
(1) (Нова, ДВ, бр. 92 от 2006 г.) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на транспорта.
(2) (Изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.; предишна ал. 1, бр. 92 от 2006 г.) Финансирането на дейността на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" се осъществява от бюджета на Министерството на транспорта чрез:
1. (изм., ДВ, бр. 92 от 2006 г.) таксите за издаване на лицензии и разрешения по този закон;
2. (изм., ДВ, бр. 47 от 2002 г.; отм., бр. 92 от 2006 г.);
3. средствата от глобите и имуществените санкции по този закон;
4. лихви по депозитите на собствени средства и по просрочени плащания;
5. (нова, ДВ, бр. 92 от 2006 г.) собствени приходи.
(3) (Изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.; предишна ал. 2, изм., бр. 92 от 2006 г.) Дейността, структурата, организацията на работа на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта. Глава втора
ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА
Раздел I
Управление на железопътната инфраструктура Чл. 9.
(1) Образува се Национална компания "Железопътна инфраструктура" със статут на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон.
(2) Националната компания "Железопътна инфраструктура" е юридическо лице със седалище София.
(3) Националната компания "Железопътна инфраструктура" е управител на железопътната инфраструктура.
(4) Националната компания "Железопътна инфраструктура" стопанисва и управлява предоставеното й имущество - публична и частна държавна собственост.
Чл. 10.
(1) Основният предмет на дейност на НК "ЖИ" е:
1. осигуряване използването на железопътна инфраструктура от лицензирани превозвачи при равнопоставени условия;
2. извършване на дейности по развитието, ремонта, поддържането и експлоатацията на железопътната инфраструктура;
3. (изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.) събиране на инфраструктурни такси в размер, определен от Министерския съвет, по предложение на министъра на транспорта;
4. разработване на графиците за движение на влаковете, съгласувано с превозвачите, а за пътническите превози - и с общините;
5. управление на влаковата работа в железопътната инфраструктура при спазване на изискванията за безопасност, надеждност и сигурност;
6. (изм., ДВ, бр. 92 от 2006 г.) приемане на заявките на превозвачите за получаване на капацитет от железопътната инфраструктура за извършване на превоз при публично обявяване на капацитета на железопътната инфраструктура и предоставяне на достъп при условията, предвидени в този закон;
7. (изм., ДВ, бр. 92 от 2006 г.) приемане и изпълнение на заявките на превозвачите за получаване на капацитет от железопътната инфраструктура във връзка с изпълнение на възложените им задължения за извършване на обществени превозни услуги;
8. изготвяне, поддържане и съхраняване на регистър, съдържащ данни за земята и обектите на железопътната инфраструктура.
(2) (Доп., ДВ, бр. 92 от 2006 г.) Националната компания "Железопътна инфраструктура" не може да извършва по занятие железопътен превоз, освен за технологични нужди.
(3) Националната компания "Железопътна инфраструктура" не може да участва в търговски дружества, които по занятие извършват железопътен превоз. Чл. 11. Органи на управление на НК "ЖИ" са:
1. (изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.) министърът на транспорта;
2. управителният съвет;
3. генералният директор. Чл. 12. (Изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Министърът на транспорта провежда общата транспортна политика на държавата в областта на изграждането, поддържането, развитието и експлоатацията на железопътната инфраструктура и осъществява дадените му с този закон правомощия, свързани с дейността на НК "ЖИ". Чл. 13.
(1) (Изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Управителният съвет се състои от петима членове, които се назначават от министъра на транспорта за срок до 5 години.
(2) (Изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Министърът на транспорта сключва договор за управление с всеки от членовете на управителния съвет.
(3) Членовете на управителния съвет не могат да извършват от свое или от чуждо име конкурентна дейност, да бъдат в договорни отношения с други предприятия, дружества и сдружения със сходен предмет на дейност.
(4) Не може да бъде член на управителния съвет лице, което е осъждано за престъпление от общ характер или е съпруг или роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до трета степен включително с друг член на органите на управление на НК "ЖИ". Чл. 14.
(1) Управителният съвет заседава най-малко веднъж на 2 месеца.
(2) (Изм. доп. ДВ бр. 47/2002 г.) Заседанието на управителния съвет е редовно, ако на него присъстват най-малко две трети от членовете.
(3) Решенията се приемат с явно гласуване и с обикновено мнозинство. Чл. 15. Управителният съвет:
1. избира измежду членовете си председател и заместник-председател;
2. (изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.) изработва и предлага на министъра на транспорта за утвърждаване правилник за устройството и дейността на компанията;
3. (доп., ДВ, бр. 47 от 2002 г.; изм., бр. 92 от 2006 г.) по предложение на генералния директор назначава и освобождава заместник-генералния директор, главния ревизор по безопасността;
4. приема годишния счетоводен отчет;
5. (изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.) предлага на министъра на транспорта да разрешава за всеки отделен случай участието на компанията в търговски и неперсонифицирани дружества и в международни организации;
6. (изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.) предлага на министъра на транспорта да предприеме действия по реда на чл.6 от Закона за държавната собственост;
7. упражнява правата по притежаваните от компанията дялове и акции от търговски дружества;
8. взема решения за продажба или за ликвидация на дълготрайни материални активи, за учредяване на вещни права и за отдаване под наем на движими или недвижими вещи, взема решения по чл.49, ал. 2 от Закона за държавната собственост за продажба на жилищата, управлявани от компанията, и за отдаването им под наем;
9. (нова, ДВ, бр. 92 от 2006 г.) приема проект на годишна програма за изграждане, поддържане, ремонт и експлоатация на железопътната инфраструктура и я предлага на министъра на транспорта за утвърждаване;
10. (нова, ДВ, бр. 92 от 2006 г.) приема бизнес план за дейността на компанията за следващата година;
11. (изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.; предишна т. 9, бр. 92 от 2006 г.) изпълнява други функции, възложени му от министъра на транспорта, свързани с управлението на железопътната инфраструктура, в съответствие с разпоредбите на действащото законодателство. Чл. 16. Председателят на управителния съвет, а в негово отсъствие заместник-председателят, организира и ръководи заседанията на управителния съвет и контролира изпълнението на неговите решения. Чл. 17.
(1) Член на управителния съвет може да бъде освободен преди изтичане на срока на договора за управление при нарушаване разпоредбите на закона, при неизпълнение на икономическите показатели или на други условия, предвидени в този договор.
(2) (Изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Член на управителния съвет се освобождава с акт на министъра на транспорта.
(3) Договорът за управление с член на управителния съвет се прекратява преди изтичане на срока на действието му:
1. когато лицето не отговаря на изискванията на чл. 13, ал. 3 и 4;
2. когато нарушава или не изпълнява условията, предвидени в закона или в договора за управление;
3. когато е подадена писмена молба за освобождаване;
4. (изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.) по решение на министъра на транспорта с едномесечно предизвестие.
(4) (Изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.) В случаите по ал. 1 - 3 или при смърт на член на управителния съвет министърът на транспорта назначава нов член за срок до края на първоначалния мандат и сключва с него договор. Чл. 18. Членовете на управителния съвет са длъжни да пазят търговската тайна и търговския престиж на НК "ЖИ". Чл. 19.
(1) (Изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Министърът на транспорта назначава генералния директор за срок до 5 години, който по право е член на управителния съвет.
(2) (Изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Министърът на транспорта сключва с генералния директор договор за управление за срок до 5 години. Чл. 20.
(1) Генералният директор:
1. организира, ръководи и контролира цялостната дейност на НК "ЖИ";
2. сключва договори за извършване на предоставяните от и за компанията услуги;
3. назначава и уволнява работниците и служителите в НК "ЖИ";
4. представлява компанията пред съдилищата, пред държавните органи и пред трети лица в страната и в чужбина;
5. (нова, ДВ, бр. 92 от 2006 г.) изготвя проект на годишна програма за изграждане, поддържане, ремонт и експлоатация на железопътната инфраструктура;
6. (нова, ДВ, бр. 92 от 2006 г.) утвърждава графика за движение на влаковете, включително оперативните промени в него;
7. (нова, ДВ, бр. 92 от 2006 г.) одобрява вътрешните правила и процедури на компанията за функциониране и управление на дейностите;
8. (изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.; предишна т. 5, изм., бр. 92 от 2006 г.) се отчита за своята дейност пред управителния съвет и пред министъра на транспорта.
(2) Генералният директор може да делегира някои от правомощията си по ал. 1, т. 2 - 4 на други длъжностни лица от компанията по решение на управителния съвет. Чл. 21. (Изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Генералният директор се освобождава преди изтичането на срока на договора за управление от министъра на транспорта в случаите по чл. 17, ал. 3. Чл. 22. (Доп., ДВ, бр. 92 от 2006 г.) Национална компания "Железопътна инфраструктура" носи отговорност за имуществените и неимуществените вреди, причинени на превозвачите или на трети лица, в случаите, когато се установи, че причина за това е неизправността на обектите на железопътната инфраструктура. Чл. 23. (Изм., ДВ, бр. 92 от 2006 г.)
(1) Национална компания "Железопътна инфраструктура" изготвя ежегодно доклад за фактическото състояние на железопътната инфраструктура, съдържащ параметрите за експлоатация, параметрите на съоръженията по нея, включително защитните съоръжения, информация за условията за достъп до нея, приложимите такси, принципите и критериите за разпределение на капацитетите, ограниченията при ползването на инфраструктурата, сроковете, процедурите за подаване на заявките за получаване на капацитети и други.
(2) Когато за обект на железопътната инфраструктура е предоставена концесия, концесионерът предоставя необходимата информация по ал. 1 на НК "ЖИ".
(3) Национална компания "Железопътна инфраструктура" предоставя на превозвачите и на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" информация за състоянието на железопътната инфраструктура. Чл. 24. Национална компания "Железопътна инфраструктура" може да сключва с управителите на инфраструктурата в други държави споразумения, уреждащи административни, технически и други въпроси, свързани с достъпа до инфраструктурата за извършване на транзитни превози, в съответствие с международните договори, по които Република България е страна. Раздел II
Изграждане, поддържане, развитие и експлоатация на железопътната инфраструктура Чл. 25.
(1) (Изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Държавата участва във финансирането на дейностите по изграждането, поддържането, развитието и експлоатацията на железопътната инфраструктура, включително в създаването, съхраняването и поддържането на мощности и материални средства за осъществяване на отбранително-мобилизационни мероприятия на страната. Размерът на финансирането се определя в рамките на дългосрочен договор между държавата, представлявана от министъра на финансите и от министъра на транспорта, от една страна, и НК "ЖИ", от друга страна.
(2) (Отм., ДВ, бр. 36 от 2006 г. – в сила от 01.07.2006 г.).
(3) (Изм., ДВ, бр. 92 от 2006 г.) Когато управител на инфраструктурата е концесионер, за него се прилагат ограниченията по чл. 10, ал. 2 и 3, които действат за НК "ЖИ". Чл. 26.
(1) Финансирането на дейностите по текущото поддържане и експлоатацията на железопътната инфраструктура се извършва от:
1. републиканския бюджет;
2. (изм., ДВ, бр. 47 от 2002 г., бр. 92 от 2006 г.) инфраструктурните такси по чл. 35;
3. (изм., ДВ, бр. 92 от 2006 г.) приходите от търговската дейност на управителя на инфраструктурата;
4. (изм., ДВ, бр. 47 от 2002 г.; отм., бр. 115 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.);
5. кредити.
(2) С набраните средства по ал. 1 се осигуряват и разходите за:
1. проучване, проектиране, изграждане, поддържане, развитие и експлоатация на железопътната инфраструктура;
2. погасяване на получени кредити, включително кредитите, получени от Националната компания "БДЖ" до влизането в сила на закона, в частта им за финансиране на инфраструктурата. Чл. 27. (Изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.; доп., бр. 92 от 2006 г.) Министерският съвет по предложение на министъра на транспорта приема дългосрочна програма за развитието на железопътния транспорт и на железопътната инфраструктура и нейната безопасна и надеждна експлоатация, включително при кризисни ситуации (природни бедствия, терористични действия и военни конфликти). Чл. 28.
(1) (Изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Министърът на транспорта утвърждава годишна програма за изграждането, поддържането, ремонта, развитието и експлоатацията на железопътната инфраструктура.
(2) (Изм., ДВ, бр. 92 от 2006 г.) В годишната програма по ал. 1 се предвиждат и условията за осигуряване на дейностите по проучване, проектиране, ръководене на системите за управление и сигурност на движението, за спазване на нормите за експлоатация на железопътната инфраструктура и за организиране на ремонта за възстановяване на отделни елементи от железопътната инфраструктура след стихийни бедствия и производствени аварии, както и за изпълнението на утвърдената програма.
(3) (Нова, ДВ, бр. 92 от 2006 г.) Годишната програма по ал. 1 е неразделна част от дългосрочния договор по чл. 25, ал. 1 и се утвърждава не по-късно от края на месец октомври на предходната година. Чл. 29.
(1) Категоризацията на железопътните линии, включени в железопътната инфраструктура, закриването на отделни линии или участъци от линии се извършват при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
(2) (Изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г., бр. 92 от 2006 г.) Министърът на транспорта определя с наредби:
1. дейностите по управление на безопасността в железопътния транспорт;
2. условията за използването и достъпа до инфраструктурата;
3. работното време на ръководния и изпълнителския персонал, зает с осигуряване на превозите на пътници и товари.
(3) (Нова, ДВ, бр. 92 от 2006 г.) С наредбата по ал. 2, т. 1 министърът на транспорта:
1. осигурява хармонизирането с регулаторните структури по безопасността в Европейския съюз;
2. определя отговорностите между участниците в железопътната система по отношение на безопасността на превозите;
3. регламентира общите цели, правилата, критериите, методите, показателите, процедурите и оценките за безопасност;
4. регламентира функциите и правата във връзка с безопасността и разследването;
5. определя общите принципи за управление, регулиране и контрол върху безопасността в железопътния транспорт;
6. определя обхвата на дейностите в системите за управление на безопасността;
7. определя изискванията към кандидатите за получаване на удостоверение за безопасност;
8. категоризира произшествията и инцидентите в железопътния транспорт;
9. определя реда за разследване на произшествията и инцидентите;
10. определя отговорностите и задълженията при разследването. Чл. 30.
(1) (Изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Проектирането и строителството на железопътни линии, железопътни гари и други обекти и съоръжения от железопътната инфраструктура, както и на железопътните прелези се извършват при условия и по ред, определени в наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на транспорта.
(2) (Изм. доп. ДВ бр. 47/2002 г.) В железопътните гари се извършват дейностите по приемане, изпращане, престой и преработка на влаковете, по осигуряването превоза на пътници и товари, както и други технологични операции, свързани с експлоатацията на железопътната инфраструктура и превозната работа.
(3) (Изм., ДВ, бр. 47 от 2002 г.; отм., бр. 92 от 2006 г.).
(4) (Нова, ДВ, бр. 47 от 2002 г.; изм., бр. 92 от 2006 г.) Управлението на влаковата работа в железопътната инфраструктура се осъществява от управителя на инфраструктурата.
(5) (Предишна ал. 4, ДВ, бр. 47 от 2002 г.; изм., бр. 88 от 2005 г.) Финансирането и експлоатацията на железопътните прелези се извършва при условия и по ред, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на транспорта, и е за сметка на органите или лицата, стопанисващи пътя. Чл. 30а. (Нов, ДВ, бр. 92 от 2006 г.) Управителят на инфраструктурата разпределя електрическата енергия за влакови нужди по електрифицираните железопътни линии. Раздел III
Използване на железопътната инфраструктура Чл. 31.
(1) Използването на железопътната инфраструктура се извършва от лицензирани железопътни превозвачи, които притежават сертификат за безопасност.
(1) (Изм., ДВ, бр. 92 от 2006 г. - в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз) Използването на железопътната инфраструктура се извършва от лицензирани железопътни превозвачи, които притежават удостоверение за безопасност.
(2) Всички превозвачи, които притежават лицензия и сертификат за безопасност, имат право на равнопоставен достъп до железопътната инфраструктура при условията,предвидени в този закон.
(2) (Изм. и доп., ДВ, бр. 92 от 2006 г. - в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз) Всички железопътни превозвачи, които притежават лицензия за железопътни превози и удостоверение за безопасност, имат право на равнопоставен достъп до железопътната инфраструктура при условията, предвидени в този закон.
(3) (Нова, ДВ, бр. 92 от 2006 г. - в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз) Международни железопътни обединения имат право на достъп до железопътната инфраструктура, включително право на транзитно преминаване, когато поне един от железопътните превозвачи е лицензиран по този закон.
(4) (Нова, ДВ, бр. 92 от 2006 г. - в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз) Международни железопътни обединения, в които не участва български превозвач, имат право на транзитно преминаване по железопътната инфраструктура за извършване на международни превози в случаите, когато превозите се извършват между държави - членки на Европейския съюз, в които са лицензирани превозвачите, участващи в обединението. Чл. 32.
(1) (Предишен текст на чл. 32, ДВ, бр. 47 от 2002 г.; изм., бр. 92 от 2006 г.) Управителят на инфраструктурата разпределя капацитета на железопътната инфраструктура като предоставя достъп до инфраструктурата с приоритет за:
1. превози, които се предоставят в изпълнение на задължения за извършване на обществени превозни услуги;
2. услуги, които се предоставят в отделни елементи от железопътната инфраструктура, построени или развити за извършване на специфични дейности (по специализирани високоскоростни отсечки, товарни линии и други);
3. (нова, ДВ, бр. 47 от 2002 г.) транзитните железопътни превози и превозите в комбинирано съобщение транзит през Република България и превозите в международно съобщение.
(2) (Нова, ДВ, бр. 47 от 2002 г.) В условия на кризи и бедствия приоритетът в разпределението на капацитета на железопътната инфраструктура се определя от Изпълнителната агенция "Железопътна администрация".
(3) (Нова, ДВ, бр. 92 от 2006 г.) Железопътните превозвачи не могат да преотстъпват предоставения им капацитет. Чл. 33.
(1) (Изм. и доп., бр. 92 от 2006 г.) Взаимоотношенията между управителя на железопътната инфраструктура и превозвача във връзка с достъпа до инфраструктурата се уреждат с писмен договор за достъп и използване на железопътната инфраструктура.
(2) (Доп., ДВ, бр. 92 от 2006 г.) Договорът за достъп и използване на железопътната инфраструктура се сключва за срока на валидност на лицензията на превозвача при спазване на организацията на движение и се актуализира ежегодно в съответствие с приетия график за движение на влаковете в срок до влизането в сила на графика.
(3) (Изм., ДВ, бр. 92 от 2006 г.) Договорът за достъп и използване на инфраструктурата се сключва в срок до 6 месеца от издаването на лицензията на превозвача.
(4) (Нова, ДВ, бр. 92 от 2006 г.) В процеса на договаряне, когато превозвачът прецени, че се засяга правото му на достъп, той може да подаде жалба до Изпълнителна агенция "Железопътна администрация". Чл. 34.
(1) (Предишен текст на чл. 34, изм., ДВ, бр. 92 от 2006 г.) При отнемане на лицензията за железопътни превози договорът по чл. 33, ал. 1 се прекратява.
(2) (Нова, ДВ, бр. 92 от 2006 г.) При прекратяване на договора на друго основание превозвачът е длъжен да прекрати дейността, за която му е издадена лицензията.
(3) (Нова, ДВ, бр. 92 от 2006 г.) В случаите по ал. 2 в срок 6 месеца от датата на прекратяване на договора превозвачът може да сключи нов договор за достъп и използване на железопътната инфраструктура. Чл. 35.
(1) (Изм. и доп., ДВ, бр. 92 от 2006 г.) Превозвачите заплащат инфраструктурни такси на управителя на железопътната инфраструктура за използването й.
(2) (Изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г., бр. 92 от 2006 г.) Границите на размера на таксите се определят с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта.
(3) (Нова, ДВ, бр. 92 от 2006 г.) Управителят на железопътната инфраструктура определя размера на инфраструктурните такси в границите по ал. 2 при условия и по ред, определени от министъра на транспорта. Чл. 36. (Изм. и доп., ДВ, бр. 92 от 2006 г.) Забранява се преграждането или блокирането с превозни средства, подвижен железопътен състав, хора или по друг начин на елементи или обекти на от железопътната инфраструктура, предназначени за осъществяване на железопътни превози на пътници или товари. Глава трета
ЖЕЛЕЗОПЪТНИ ПРЕВОЗИ НА ПЪТНИЦИ И ТОВАРИ. ЖЕЛЕЗОПЪТНИ ПРЕВОЗВАЧИ
(Загл. изм., ДВ, бр. 92 от 2006 г.) Раздел I
Лицензиране Чл. 37.
(1) (Изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г., бр. 92 от 2006 г.) Лицензия за извършване на железопътни превози на пътници и/или товари се издава от министъра на транспорта или от упълномощено от него длъжностно лице.
(2) Лицензията по ал. 1 е поименна и не подлежи на преотстъпване.
(3) (Нова, ДВ, бр. 92 от 2006 г.) Лицензията е безсрочна и на всеки 5 години се преразглежда за установяване спазването на изискванията по чл. 38. Лицензията се преразглежда и в случаите на преобразуване на железопътния превозвач или при промяна в собственика му. До приключване на преразглеждането лицензията запазва своето действие.
(4) (Нова, ДВ, бр. 92 от 2006 г.) Когато при преразглеждането на лицензията бъде установено, че превозвачът не отговаря на изискванията за издаването й, министърът на транспорта или упълномощеното от него длъжностно лице дава писмени предписания и определя срок за отстраняване на нередовностите. При неотстраняване на нередовностите в посочения срок лицензията се отнема.
(5) (Нова, ДВ, бр. 92 от 2006 г.) Лицензията за извършване на железопътни превози на пътници предоставя правото да се превозват пътници, техният ръчен багаж, багажни пратки и колетни пратки.
(6) (Нова, ДВ, бр. 92 от 2006 г.) Лицензията за извършване на железопътни превози на товари предоставя правото да се превозват товари.
(7) (Нова, ДВ, бр. 92 от 2006 г.) Лицата, които кандидатстват за получаване на лицензия по ал. 1, подават до Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" писмено заявление, към което прилагат необходимите документи, определени в наредбата по чл. 40.
(8) (Нова, ДВ, бр. 92 от 2006 г.) Когато при преобразуване или промяна на собственика на железопътния превозвач правоприемникът кандидатства за нова лицензия, той може да получи временна лицензия за осъществяване на железопътни превози до произнасянето на лицензиращия орган със срок на валидност до 6 месеца, при условие че не са застрашени сигурността и безопасността на железопътния превоз.
(9) (Изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.; предишна ал. 3, изм., бр. 92 от 2006 г.) При подаване на документите за издаване на лицензията, както и за преразглеждането й се събира такса в размер, определен от Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта. Чл. 38.
(1) (Предишен текст на чл. 38, ДВ, бр. 92 от 2006 г.) Лицензия се издава в случаите, когато кандидатът е:
1. с добра репутация;
2. финансово стабилен;
3. професионално компетентен;
4. има финансова възможност и декларира готовност да застрахова гражданската си отговорност спрямо пътниците, багажите, товарите, пощата и трети лица в съответствие с действащото законодателство.
(2) (Нова, ДВ, бр. 92 от 2006 г.) Кандидатът трябва да отговаря и на следните условия:
1. да е търговец, чийто основен предмет на дейност е извършването на железопътен превоз на пътници и/или товари във вътрешно и/или международно съобщение;
2. да разполага с материална база, необходима за осъществяване на превозите; материалната база може да включва вагони, ремонтни съоръжения, съоръжения за подготовка на подвижния състав за влакова работа и други и служи за доказване на финансовата стабилност на превозвача;
3. да има осигурена локомотивна тяга, която включва локомотив или електрически мотрисен влак (ЕМВ) и персонал за управление на движението им.
(3) (Нова, ДВ, бр. 92 от 2006 г.) Изискването за притежаване на лицензия по чл. 37, ал. 1 не се прилага за лице, което осигурява или отдава под наем локомотиви, ЕМВ и/или вагони на други лица, които извършват железопътен превоз, но отговаря предлаганият подвижен състав да има сертификати за безопасност.
(4) (Нова, ДВ, бр. 92 от 2006 г.) При договори за лизинг изискването за притежаване на лицензия не се прилага за лизингополучателя на локомотиви, ЕМВ и/или вагони, който ги предоставя на други лица, извършващи железопътен превоз. Лизингополучателят отговаря предлаганият подвижен състав да има сертификати за безопасност.
(5) (Нова, ДВ, бр. 92 от 2006 г.) На лицензиране подлежи и лице, което осигурява само локомотивна тяга. Чл. 39.
(1) (Доп., ДВ, бр. 77 от 2005 г.; изм., бр. 88 от 2005 г., бр. 92 от 2006 г.) Министърът на транспорта съгласувано с министъра на образованието и науката определя с наредба изискванията, условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за дейностите, свързани с безопасността на превозите в железопътния транспорт, за признаване на такава правоспособност, придобита в държава - членка на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство и определя реда за провеждане на проверочните изпити на лицата от персонала, отговорен за безопасността на превозите.
(1) (Доп., ДВ, бр. 77 от 2005 г.; изм., бр. 88 от 2005 г.; доп., бр. 62 от 2006 г. – в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз; изм., бр. 92 от 2006 г.) Министърът на транспорта съгласувано с министъра на образованието и науката определя с наредба изискванията, условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за дейностите, свързани с безопасността на превозите в железопътния транспорт, за признаване на такава правоспособност, придобита в държава - членка на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство в Швейцария и в трети държави и определя реда за провеждане на проверочните изпити на лицата от персонала, отговорен за безопасността на превозите.
(2) (Изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Министърът на транспорта съгласувано с министъра на здравеопазването определя с наредба изискванията към персонала, който осъществява превозите на пътници и товари и съпътстващите ги дейности, включително за медицинската и психологическата им годност, условията и реда за провеждане на предпътните (предсменни) медицински прегледи.
(3) (Нова, ДВ, бр. 92 от 2006 г.) В наредбата по ал. 1 се посочват изискванията за обхвата и обема на изучавания материал при обучение за придобиване на правоспособност, както и продължителността на практическото обучение. Обучаващите организации съобразяват програмите за обучение за придобиване на правоспособност с изискванията, определени в наредбата по ал. 1.
(4) (Нова, ДВ, бр. 92 от 2006 г.) Списък на длъжностите, свързани с безопасността на превозите, се изготвя от работодателя и се утвърждава от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" съобразно извършваните дейности, за които се изисква правоспособност. Чл. 40. (Изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Министърът на транспорта определя с наредба условията и реда за лицензиране на превозвачите. Чл. 41. (Изм., ДВ, бр. 92 от 2006 г.)
(1) Превозвачът е длъжен да започне дейността си в 6-месечен срок от получаване на лицензията.
(2) При подаване на заявление за получаване на лицензия кандидатът може да поиска определяне на по-дълъг срок от определения в ал. 1, като мотивира в искането си спецификите на предоставяните от него услуги. Чл. 42.
(1) (Изм. и доп., ДВ, бр. 92 от 2006 г.) Лицензията се отнема и правата, произтичащи от нея, се прекратяват:
1. (изм., ДВ, бр. 92 от 2006 г.) по решение на лицензиращия орган, когато:
а) са констатирани нарушения на разпоредбите на закона, свързани с безопасността на движението и сигурността на превозите, или лицензията е издадена въз основа на неистински документи или на документи с невярно съдържание;
б) (доп., ДВ, бр. 92 от 2006 г.) лицето престане да отговаря на условията по чл. 38, ал. 1 и 2;
в) има влязло в сила съдебно решение за обявяване на притежателя на лицензията в несъстоятелност;
г) не е сключен договор за застраховане отговорността на превозвача спрямо пътниците, багажите, товарите, пощата и третите лица;
д) (изм., ДВ, бр. 92 от 2006 г.) в 6-месечен срок от издаването на лицензията не бъде сключен договор за достъп и използване на инфраструктурата;
е) (нова, ДВ, бр. 92 от 2006 г.) в 6-месечен срок от издаването на лицензията или в срока по чл. 41, ал. 2 превозвачът не започне дейността си или в течение на 6 месеца е преустановил дейността си;
ж) (нова, ДВ, бр. 92 от 2006 г.) в случаите по чл. 37, ал. 4 нередовностите не бъдат отстранени в срок;
з) (нова, ДВ, бр. 92 от 2006 г.) в случаите по чл. 118, ал. 2 нарушенията не бъдат отстранени в срок;
2. по молба на притежателя на лицензията;
3. (изм., ДВ, бр. 92 от 2006 г.) с прекратяване на дейността на притежателя на лицензията.
(2) (Изм., ДВ, бр. 92 от 2006 г.) Прекратяването на договора за достъп и използване на инфраструктурата преди изтичането на срока, за който е сключен, поради отнемане на лицензията в случаите по ал. 1, т. 1, се счита за прекратяване по вина на превозвача.
(3) Договорът за достъп и използване на инфраструктурата се прекратява от датата на отнемане на лицензията.
(4) (Отм., ДВ, бр. 92 от 2006 г.).
(5) (Нова, ДВ, бр. 92 от 2006 г.) Когато се установи, че превозвачът не отговаря на изискванията за финансова стабилност, но докаже, че е предприел мерки за възстановяване на финансовата си стабилност, министърът на транспорта или упълномощеното от него длъжностно лице отнема лицензията за определен срок и може да издаде временна лицензия със срок на валидност до 6 месеца, при условие че не са застрашени сигурността и безопасността на железопътния превоз. Чл. 43. Превозвачи, лицензирани от чужди железопътни администрации, могат да извършват транспортни услуги в железопътната инфраструктура, ако това е уговорено в двустранните и многостранните международни споразумения, по които Република България е страна.
Чл. 43. (Изм., ДВ, бр. 92 от 2006 г.)
(1) (В сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз) Железопътни превозвачи, притежаващи лиценз за извършване на железопътни превози, издаден в държава - членка на Европейския съюз, могат да осъществяват железопътни превози на територията на Република България, като имат право на достъп до железопътната инфраструктура при условията на действащото в Република България законодателство.
(2) Превозвачи, лицензирани от чужди железопътни администрации извън случаите по ал. 1, могат да извършват железопътни превози по железопътната инфраструктура, ако това е уговорено в международните договори, по които Република България е страна.
(3) (В сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз) Извън случаите по ал. 1 и 2 чужди превозвачи могат да извършват железопътни превози по железопътната инфраструктура, ако това е уговорено в международните договори, по които Република България е страна. Чл. 44. Отказът да се издаде лицензия и отнемането й подлежат на обжалване пред Върховния административен съд. Раздел II
Издаване на сертификат за безопасност Чл. 45.
(1) (Изм., ДВ, бр. 92 от 2006 г.) Дейностите по проверка на техническата изправност на возилата и железопътната техника за осигуряване на безопасна експлоатация по инфраструктурата се осъществяват от лица, получили лицензия.
(2) (Изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 92 от 2006 г.) Лицензиите по ал. 1 се издават от министъра на транспорта или от упълномощено от него длъжностно лице, безсрочни са и се преразглеждат на всеки 5 години, както и при преобразуване на притежателя на лицензията или при промяна в собственика му.
(3) Лицензиите са поименни и не подлежат на преотстъпване.
(4) (Изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.) За издаване на лицензиите се събира такса в размер, определен от Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта.
(5) (Изм. и доп., ДВ, бр. 92 от 2006 г.) Лицата, които кандидатстват за получаване на лицензия за извършване на проверка на техническата изправност на возилата и железопътната техника за осигуряване на безопасна експлоатация по инфраструктурата, трябва да:
1. (изм., ДВ, бр. 92 от 2006 г.) са създадени от Министерския съвет или от друг държавен орган или да са търговци;
2. разполагат с квалифицирани специалисти;
3. разполагат с помещения, условия и технически средства, подходящи за извършване на дейността;
4. не извършват ремонти на возилата, които ще проверяват;
5. (нова, ДВ, бр. 92 от 2006 г.) не са железопътни превозвачи, както и железопътен превозвач да не участва пряко в управлението или капитала им;
6. (нова, ДВ, бр. 92 от 2006 г.) имат документ (сертификат) за акредитация, издаден от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" или от чуждестранен орган за акредитация, който е страна по споразумение за взаимно признаване в организация, на която е член Изпълнителната агенция "Българска служба за акредитация;
7. (изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.; предишна т. 5, бр. 92 от 2006 г.) отговарят и на други условия, определени в наредба на министъра на транспорта.
(6) (Нова, ДВ, бр. 92 от 2006 г.) Лицата, които кандидатстват за получаване на лицензия за извършване на проверка на техническата изправност на возилата и железопътната техника за осигуряване на безопасна експлоатация по инфраструктурата, подават писмено заявление до Изпълнителна агенция "Железопътна администрация", към което прилагат документите, определени в наредбата по чл. 46, ал. 3. Чл. 46.
(1) (Изм. и доп., ДВ, бр. 92 от 2006 г.) Лицензираните лица по чл. 45 удостоверяват годността на возилата и железопътната техника на железопътните превозвачи и на управителя на инфраструктурата за безопасна експлоатация по инфраструктурата със сертификат за безопасност.
(2) (Изм., ДВ, бр. 92 от 2006 г.) Сертификатът за безопасност се издава за движение по железопътната инфраструктура като возилата и железопътната техника, за които е издаден, ежегодно подлежат на проверка от органите или лицата, отговарящи за безопасността на превозвача, съответно на управителя на инфраструктурата.
(3) (Изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Условията и редът за издаване на лицензиите за дейностите по чл. 45, ал. 1 и изискванията за издаване на сертификат за безопасност се определят с наредба на министъра на транспорта.
(4) (Изм., ДВ, бр. 92 от 2006 г.) Лицензията се отнема и правата, произтичащи от нея, се прекратяват:
1. (изм., ДВ, бр. 92 от 2006 г.) по решение на лицензиращия орган, когато:
а) са констатирани нарушения на разпоредбите на закона, свързани с безопасността на движението и сигурността на превозите, или лицензията е издадена въз основа на неистински документи или на документи с невярно съдържание;
б) лицето престане да отговаря на условията по чл. 45, ал. 5;
в) има влязло в сила съдебно решение за обявяване на притежателя на лицензията в несъстоятелност;
2. когато е подадена молба от нейния притежател;
3. (изм., ДВ, бр. 92 от 2006 г.) когато се прекратява дейността на притежателя на лицензията;
4. (отм., ДВ, бр. 92 от 2006 г.). Чл. 47. Отказът да се издаде лицензия по чл. 45 и отнемането й подлежат на обжалване пред Върховния административен съд. Раздел III
Железопътни превозвачи Чл. 48.
(1) (Изм., ДВ, бр. 92 от 2006 г.) Железопътните превозвачи са търговци, лицензирани за извършване на железопътни превози.
(2) Превозвачите самостоятелно определят своя бизнесплан, своите инвестиционни и финансови програми, както и начините на изпълнението им съобразно условията на пазара.
(3) (Нова, ДВ, бр. 92 от 2006 г.) Служителите на превозвачите, осъществяващи служебните си задължения в железопътните гари, са длъжни да спазват нарежданията на определеното от управителя на инфраструктурата длъжностно лице в гарата, което следи за правилното използване на возилата и техническите средства за осигуряване безопасността на движението и за нередности по устройствата.
(4) (Нова, ДВ, бр. 92 от 2006 г. - в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз) Железопътните превозвачи могат да участват в международни железопътни обединения. Чл. 49.
(1) Превозвачите, които предоставят транспортни услуги за превоз на пътници и товари, изпълняват превозите, ако:
1. превозът е възможен със железопътни транспортни средства;
2. превозът не е възпрепятстван от причини, които превозвачите не могат да избегнат или да отстранят.
(2) Превозвачите обявяват на видно място и по подходящ начин лицензиите и разписанията си, включително ограниченията при използването на някои влакове или класи пътнически вагони, цените и тарифите за предоставяните железопътни услуги.
(3) В случай, че превозът се извършва последователно от няколко превозвачи, те осигуряват експедиране при превоза на пътници и товари и могат да предлагат общи условия и цени за превоз.
(4) Превозвачите могат да координират дейността си, включително по разработване на вътрешни правила за функциониране на превозната дейност с националните и международните браншови асоциации и сдружения в железопътния транспорт.
(5) (Нова, ДВ, бр. 92 от 2006 г.) За гарантиране на качественото обслужване при превоз на пътници и товари по отношение на съществените изисквания за техническа съвместимост на телематичните приложения превозвачите осигуряват:
1. максимален обмен на данни между тях, с изключение на конфиденциална търговска информация;
2. лесен достъп на потребителите, техните организации и на други заинтересовани лица до данните по т. 1. Чл. 50.
(1) В кабината на локомотива по време на движение трябва да има следните документи:
1. заверено копие от лицензията на превозвача;
2. удостоверение за правоспособност на персонала;
3. сертификат за безопасност;
4. пътен лист на локомотива;
5. удостоверение за спирачната маса на влака;
6. бордови дневник на локомотива;
7. разписание на влака.
(2) (Изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Министърът на транспорта с наредба може да определя и други документи, които трябва да се намират на борда. Чл. 51. В случай на предприемане на действията, предвидени в глава трета от Закона за уреждане на колективните трудови спорове, работниците и техните работодатели - превозвачи, са длъжни да осигурят задоволително транспортно обслужване на населението, но не по-малко от 50 на сто от обема на превозите преди предприемането на тези действия. Раздел IV
Задължения за извършване на обществени превозни услуги Чл. 52. Размерът на средствата за компенсиране на намалените приходи (от безплатните и с намалени цени пътувания на учащи се, възрастни граждани, многодетни майки, инвалиди, ветерани от войните или други лица, определени с акт на Министерския съвет) на превозвачите, които са сключили договор за обществена превозна услуга и прилагат пътнически тарифи в интерес на една или няколко социални категории лица, се определя със Закона за държавния бюджет за съответната година. Чл. 53. Задължение за извършване на обществена превозна услуга се изпълнява въз основа на договор за поемане на задължение за обществена превозна услуга, който има за цел постигане на определено равнище в транспортното обслужване и цени за даден вид транспортни услуги. Чл. 54.
(1) Задълженията за извършване на обществени превозни услуги включват следните елементи:
1. задължение за експлоатация;
2. задължение за превоз;
3. тарифно задължение.
(2) (Изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Задълженията за извършване на обществени превозни услуги се възлагат чрез дългосрочен договор, сключен между министъра на транспорта и съответния превозвач, въз основа на решение на Министерския съвет за възлагане на обществена превозна услуга. Договорът се сключва за срока на валидност на лицензията на превозвача и се актуализира ежегодно.
(3) (Изм., ДВ, бр. 37 от 2006 г. – в сила от 01.07.2006 г.) Договорът по ал. 2 се възлага по реда на Закона за обществените поръчки и в него се определят видовете услуги и редът за тяхното отчитане, периодичността, качеството и обемът на превозите, цените и специалните ценови облекчения и свързаните с тях компенсационни механизми.
(4) (Изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г., бр. 37 от 2006 г. – в сила от 01.07.2006 г.) Условията за извършване на обществени превозни услуги се определят с наредба, издадена от Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта, министъра на финансите и министъра на труда и социалната политика. Чл. 55.
(1) С решение на общинския съвет могат да се предоставят средства и да се сключват договори с превозвачите за поемане на задължения за обществени превозни услуги.
(2) Други юридически лица също могат да предоставят средства и да сключват договори с превозвачите за поемане на задължения за обществени превозни услуги. Глава четвърта
КОМБИНИРАН ТРАНСПОРТ Чл. 56. (Изм., ДВ, бр. 92 от 2006 г.) Комбинираният транспорт е превоз на товари, при който в транспортната верига се използват най-малко два вида транспорт, както следва:
1. товарният автомобил, ремаркето или полуремаркето със или без теглещи единици, сменяеми каросерии или 20- и повече футови контейнери извършва автомобилен превоз в началната или крайната отсечка на пътуването, а останалата част се извършва с железопътен, морски превоз или с превоз по река, като тази отсечка надхвърля 100 км по права линия;
2. между пунктове, където стоките се товарят, и най-близката удобна товарна жп гара за начална отсечка, и между най-близката удобна разтоварна жп гара и пункта за разтоварване в крайната отсечка;
3. в радиус, ненадхвърлящ 150 км по права линия от вътрешното речно или морско пристанище за товарене или разтоварване. Чл. 57. (Доп., ДВ, бр. 92 от 2006 г.) Министерският съвет може да предприема мерки за стимулиране на комбинирания транспорт, включително и намаляване на инфраструктурните такси. Чл. 58. (Изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Министърът на транспорта определя с наредба изискванията за комбинирани превози на товари. Глава пета
ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА ДОГОВОРИТЕ ЗА ПРЕВОЗ
Раздел I
Общи разпоредби Чл. 59. С договора за железопътен превоз превозвачът се задължава да превози до определено място пътници и техните багажи, багажни и други пратки или товари срещу заплащане. Чл. 60.
(1) За осъществяване на превоза между превозвача и пътника се сключва договор за превоз, който съдържа:
1. началната и крайната гара, вида на превоза и маршрута;
2. количеството и вида на превозната услуга;
3. особените изисквания, предявени от пътника;
4. цените и условията за осъществяване на превоза;
5. номера и датата;
6. други условия, предвидени в нормативен акт или в международен договор, по който Република България е страна.
(2) За осъществяване на превоза между превозвача и изпращача (товародателя) се сключва договор за превоз на товари, който съдържа:
1. началната и крайната гара, вида на превоза и маршрута;
2. количеството и вида на превозната услуга;
3. наименованието на товародателя и товарополучателя;
4. особените изисквания, предявени от изпращача;
5. цените и условията за осъществяване на превоза;
6. подписа и печата на превозвача и изпращача или на упълномощено от него лице;
7. други условия, предвидени в нормативен акт или в международен договор, по който Република България е страна. Чл. 61. Изпращачът има право да поиска от превозвача спиране на превоза, промяна на предвиденото място за доставка или доставяне на друг получател не по-късно от предаването на екземпляр от товарителницата на получателя. В този случай изпращачът поема всички разноски, свързани с промяната. Чл. 62.
(1) (Изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Условията и редът за извършване на превози на пътници и багажи, за изискванията към превозните документи и редът за издаването им се определят в наредба за превоз на пътници и багажи на министъра на транспорта.
(2) (Изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Условията и редът за извършване на превози на товари и колетни пратки за изискванията към превозните документи и редът за издаването им се определят в наредба за превоз на товари и колетни пратки с железопътен транспорт на министъра на транспорта.
(3) (Изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Условията и редът за превоз на опасни товари и за назначаването и професионалната квалификация на консултанти по сигурността на превозите на опасни товари, за изискванията към превозните документи и редът за издаването им се определят с наредба на министъра на транспорта.
(4) (Изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Условията и редът за превоз на военни товари, техника и войски се определят с наредба на министъра на отбраната и министъра на транспорта.
(5) (Нова, ДВ, бр. 92 от 2006 г.) Удостоверение за консултант по сигурността се издава от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" със срок на валидност 5 години след завършен курс на обучение и успешно положен изпит.
(6) (Нова, ДВ, бр. 92 от 2006 г.) Курсове за обучение за консултанти по сигурността се организират от лица, които са регистрирани в Изпълнителна агенция "Железопътна администрация".
(7) (Нова, ДВ, бр. 92 от 2006 г.) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" регистрира лице по ал. 6, което отговаря на следните условия:
1. разполага с материална база да извършва обучението;
2. разполага с обучаващи лица, които притежават квалификация и знания, доказани със съответните документи;
3. разполага с методи и програми за обучение;
4. предлага изпитни варианти;
5. декларира независимост от лицата, наемащи на работа консултанти по безопасност.
(8) (Нова, ДВ, бр. 92 от 2006 г.) Учебната програма и документацията, свързана с обучението на кандидатите за получаване на удостоверение за завършен курс за консултант по сигурността, се утвърждават от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация".
(9) (Нова, ДВ, бр. 92 от 2006 г.) Обучението за консултанти по сигурността завършва с полагането на изпит пред комисия, назначена със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация". Чл. 63. При международните превози се използват превозни документи, отговарящи на изискванията на международните договори, по които Република България е страна. Чл. 64. При превози, извършени от няколко превозвачи, както и при комбинирани превози, отговорността на отделните участници е солидарна в случаите, когато не може да се установи по чия вина е настъпила вредата. Чл. 65. Превозвачът е длъжен да застрахова отговорността си спрямо пътниците и багажите, товарите и трети лица. Раздел II
Договор за превоз на пътници Чл. 66. С договора за превоз на пътници превозвачът се задължава да превози до определено място пътниците и техните багажи с железопътен транспорт, а пътникът поема задължение да заплати превозната цена. Чл. 67.
(1) При превоз на пътници превозвачът е длъжен да издава индивидуален или колективен билет.
(2) Действителността на договора за превоз на пътници не зависи от издаването, редовността или изгубването на билета. Чл. 68.
(1) При превоз на багаж превозвачът задължително издава багажна разписка.
(2) Багажната разписка установява количеството, вида и местоназначението на багажите, които се предават на превозвача. Чл. 69. При превоз на превозни средства превозвачът издава превозна разписка и я предава на пътника. Превозната разписка може да бъде неразделна част от превозния документ на пътника. Чл. 70. До доказване на противното превозните документи по чл. 67, 68 и 69 служат като доказателство за сключването и съдържанието на превозния договор. Чл. 71. Върху билета се посочват наименованието и адресът на превозвача. Когато багажната разписка не е комбинирана с билет, тя трябва да съдържа името и адреса на превозвача. Чл. 72.
(1) Договорът за превоз на пътници се счита за сключен от момента на получаване на билета или друг превозен документ.
(2) В случаите, когато билетът не е поименен, той може да се преотстъпва, докато превозът не е започнал. Чл. 73.
(1) Превозвачът предава багажите на приносителя на багажната разписка. При непредставяне на багажната разписка превозвачът не е длъжен да предаде багажа, покрит от този документ, освен ако са налице достатъчно доказателства за неговата принадлежност.
(2) Непотърсените багажи се депозират и се съхраняват с грижата на добър търговец от превозвача или от трето лице за сметка на пътника в срок 30 дни. Раздел III
Отговорност на превозвача и на пътника при договор за превоз на пътници Чл. 74. Превозвачът отговаря за живота и за всяко телесно или психическо увреждане на пътника, причинено по време на превоза, когато пътникът се е намирал в превозното средство или се е качвал, или е слизал от него, както и при товаренето и разтоварването на багажите. Чл. 75. Превозвачът се освобождава от отговорност за причинените вреди, ако увреждането по чл. 74 се дължи на:
1. непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора, което превозвачът, въпреки проявената грижа според особеностите на случая, не е могъл да избегне и чиито последици не е могъл да предотврати;
2. грешка или поведение на пътника, които не отговарят на обичайното, поведение на пътниците;
3. поведението на трето лице, което превозвачът, въпреки проявената грижа според особеностите на случая, не е могъл да избегне и чиито последици не е могъл да предотврати; не се счита за трето лице всяко друго предприятие, което използва железопътната инфраструктура. В този случай правото на обратен (регресен) иск не се накърнява. Чл. 76. Превозвачът не се освобождава от отговорност за вредите, причинени поради физическите или умствените недостатъци на лицата, изпълняващи определени функции по превоза, дефектите или състоянието и функционирането на превозното средство. Чл. 77. Когато превозът е предмет само на един превозен договор, но е извършен от последователни превозвачи, отговорен в случай на смърт или на телесна повреда на пътниците е превозвачът, който съгласно превозния договор е извършил услугата по време на настъпването на смъртта или телесната повреда. Когато тази услуга е извършена от заместващ превозвач, двамата превозвачи отговарят солидарно. Чл. 78.
(1) Пътник, който не може да представи валиден билет, заплаща на превозвача стойността на билета за съответното разстояние, увеличена с добавка.
(2) Пътник, който откаже да заплати незабавно превозната цена и добавката по ал. 1, може да бъде отстранен от превоз. Отстраненият пътник не може да изисква неговият багаж, предаден за превоз, да му бъде предаден в друга гара, освен заявената от него крайна гара. Раздел IV
Договор за превоз на товари Чл. 79. С договора за железопътен превоз на товари превозвачът се задължава срещу заплащане да превози товара до определено местоназначение и да го предаде на получателя му. Чл. 80. Договорът за превоз на товари се счита за сключен от момента, в който отправната гара, след като приеме товара за превоз, оформи и подпечата с датния гаров печат превозния документ и предаде на изпращача екземпляр от него. Чл. 81.
(1) Договорът за железопътен превоз на товари се доказва с товарителница.
(2) Действителността на договора за превоз не зависи от издаването, редовността или изгубването на товарителницата. Чл. 82. Товарът се счита приет за превоз от момента, когато отправната гара го приеме заедно с товарителницата. Датата на приемане на товара за превоз се удостоверява с полагане на датния гаров печат върху товарителницата. Чл. 83.
(1) Товарителницата се съставя и се подписва от изпращача или от упълномощено от него лице. В товарителницата може да се посочва само един получател - физическо или юридическо лице.
(2) За всяка пратка се изготвя товарителница.
(3) Една и съща товарителница може да се отнася до натоварването само на един вагон, освен ако има друго споразумение между изпращача и превозвача.
(4) (Изм., ДВ, бр. 70 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) Едновременно с товарителницата изпращачът предава на превозвача всички документи, изисквани от органите за държавен здравен контрол, митническите и други органи за този превоз. Чл. 84.
(1) Товарителницата трябва да съдържа следните данни:
1. място и дата на изготвянето й;
2. име и адрес на изпращача;
3. име и адрес на превозвача, който е сключил договора;
4. име и адрес на лицето, на което е предаден товарът, ако то не съвпада с лицето по т. 3;
5. място и дата на приемане на товара;
6. място за доставяне;
7. име и адрес на получателя;
8. брутна маса на стоката;
9. естество на товара и начин на опаковане, а за опасните товари - и наименованието, предвидено в Правилника за международен железопътен превоз на опасни товари RID (Конвенция за международни железопътни превози COTIF) или Правилника за превоз на опасни товари - Приложение № 2 към Съглашението за международно железопътно сточно съобщение - СМГС, от 1951 г.;
10. брой на колетите и специалните знаци и номер за идентифицирането на дребните пратки;
11. номер на вагона - при превоз на вагонни пратки;
12. номер на жп возилото, движещо се на собствени колела;
13. категория, номер или други характеристики, необходими за идентифициране на товарите, в случаи на превоз на единици за интермодален транспорт;
14. подробно изброяване на документите по чл. 83, ал. 4;
15. превозни разноски (превозни цени, допълнителни такси, митнически такси и други разноски), възникнали от момента на сключването на договора до момента на доставката, които трябва да бъдат заплатени от получателя;
16. запис, че международният превоз е подчинен на разпоредбите на Единните правила за международен железопътен превоз на стоки СIМ (Притурка "Б" към Конвенцията за международни железопътни превози - COTIF) или на СМГС.
(2) Страните могат да вписват в товарителницата данни относно маршрута, договорения срок, обявената стойност на товара, записи на изпращача и други данни. Чл. 85. Изпращачът дължи обезщетение за всички вреди, понесени от превозвача или от трети лица поради неверни, неточни или непълни данни, вписани в товарителницата, или ако е пропуснал да направи предписаните от RID или от Приложение № 2 към СМГС записи. Чл. 86.
(1) Разноските (превозни цени, допълнителни такси, митнически и други разноски), възникнали след сключването на договора до доставката, се заплащат от изпращача, ако не е уговорено друго между изпращача и превозвача.
(2) Когато по силата на изрична уговорка между изпращача и превозвача разноските са за сметка на получателя и получателят не е освободил товара, изпращачът е задължен да заплати разноските. Чл. 87.
(1) Товарителницата е доказателство до доказване на противното за сключването и условията на превозния договор, както и за получаването на товара от превозвача.
(2) Когато натоварването е извършено от превозвача, товарителницата е доказателство до доказване на противното за състоянието на товара и опаковката му или ако няма запис - за доброто видимо състояние при приемането на товара и за точността на данните в товарителницата.
(3) Когато натоварването е извършено от изпращача, товарителницата е доказателство до доказване на противното за състоянието и опаковката на товара, или при липса на запис - за доброто видимо състояние на стоката, само в случай, че превозвачът е проверил товара и е вписал в товарителницата резултатите от тази проверка.
(4) В случаите по ал. 3 товарителницата може да съдържа мотивираните възражения, че превозвачът няма необходимите средства да провери дали пратката отговаря на данните в товарителницата. Чл. 88.
(1) Превозвачът и изпращачът уговарят чие задължение е натоварването и разтоварването на стоката. При липса на уговорка натоварването и разтоварването се извършват:
1. за багажните и колетните пратки - от превозвача;
2. за вагонните пратки: натоварването - от изпращача, а разтоварването - от получателя след доставката.
(2) Превозите на специалните приспособления по вагоните при превоз на товари с особени изисквания, поради естеството, вида, размерите и теглото на товара, са за сметка на изпращача.
(3) Изпращачът е отговорен за всички последствия от неправилно натоварване, извършено от него, липса или дефект в опаковката, освен ако дефектът е бил видим или известен на превозвача. Чл. 89. (Изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Условията за превоз на специфични товари, на товари без опаковка или на товари, изискващи особена опаковка, се определят с наредба на министъра на транспорта. Чл. 90. Превозите на опасни товари при комбинираните превози се извършват съгласно изискванията на Правилника за международен железопътен превоз на опасни товари (RID) и Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR). Чл. 91.
(1) Превозвачът е длъжен да достави товара в местоназначението в срока, предвиден в договора.
(2) Срокът за доставка започва да тече от началото на денонощието, което следва деня, през който пратката е приета за превоз в отправната гара.
(3) Срокът за доставка се счита спазен, ако преди изтичането му вагонът е бил подаден на получателя за разтоварване или е разтоварен от превозвача в получаващата гара.
(4) Сроковете за доставка не текат по време на отстраняване на последиците от природни бедствия и катастрофи. Срокът се счита за продължен с продължителността на престоя, наложен не по вина на превозвача.
(5) Срокът за доставка спира да тече през почивните дни и официалните празници.
(6) Максималният срок за изпращане на вагонните пратки е 12 часа, а за дребните пратки - 24 часа.
(7) При липса на уговорка между страните срокът за доставяне на вагонните пратки е 24 часа за всеки започнати 400 км, а за дребните пратки - 24 часа за всеки започнати 200 км. Чл. 92. Договорът за превоз на товари се счита за изпълнен от момента, в който получателят или упълномощено от него лице - след доставка на товара - е получил срещу подпис превозния документ (товарителницата), подпечатан с датния гаров печат. Раздел V
Отговорност на превозвача при превоз на товари Чл. 93.
(1) Превозвачът носи отговорност за опазването на товара от момента на приемането му за превоз до предаването му на получателя или на съхранение.
(2) Превозвачът отговаря за вредите, причинени от пълна или частична липса или повреда на товара, както и за неспазване срока на доставката му. Чл. 94.
(1) Превозвачът не носи отговорност, когато липсата или повредата се дължи на грешка на изпращача или получателя или на тяхно разпореждане, на присъщ недостатък на товара или на явно неподходяща опаковка, ако изпращачът или получателят е дал съгласие по чл.370, ал. 3 от Търговския закон, или на непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора, което превозвачът не е могъл да избегне или последиците от което не е могъл да предотврати.
(2) Действията и бездействията на НК "ЖИ" не се считат за обстоятелство, което превозвачът не е могъл да предотврати.
(3) За да се освободи от отговорност по ал. 1, превозвачът не може да се позовава на недостатъци на превозното средство, с което се извършва превозът, и на лицата, изпълняващи функции, свързани с превоза. Чл. 95.
(1) Превозвачът е освободен от отговорност, когато липсата или повредата е в резултат на особените рискове, свързани със:
1. превоз в открити вагони, когато това изрично е вписано в товарителницата, с уговорка за вредите, които биха настъпили от влиянието на атмосферните условия;
2. липса или дефект в опаковката;
3. натоварване от изпращача или разтоварване от получателя;
4. естеството на някои товари, изложени на пълно или частично изгубване или авария, като счупване, ръжда, вътрешно спонтанно повреждане, намаляване, дезактивиране и др.;
5. неправилно, неточно или непълно наименуване или номериране на колетите;
6. превоз на живи животни;
7. превоз, който по силата на действащи разпоредби или на изрична уговорка в товарителницата между изпращача и превозвача трябва да бъде извършен с придружител, ако липсата или повредата произтича от риск, който придружителят е следвало да предотврати.
(2) Смята се, че превозът на товари, завити с мушами, използвани от изпращача, е превоз в открити вагони по смисъла на ал. 1, т. 1. Превозът на товари в единици за интермодален транспорт или в затворени автомобили не се счита за превоз в открити вагони. Чл. 96. Тежестта за доказване на обстоятелствата по чл. 94 и чл. 95 е задължение на превозвача. Чл. 97. Когато международният превоз предмет само на един превозен договор, е извършен от много последователни превозвачи, всеки превозвач, който поема товара с товарителницата, участва в превозния договор и поема задълженията, произтичащи от него, както и отговаря солидарно с останалите превозвачи за изпълнението на превоза по целия маршрут до доставянето. Чл. 98. Превозвачът няма задължение да даде гаранции за митни сборове при превоз, внос и транзит на товари под митнически контрол на територията на Република България. Чл. 99.
(1) Товародателят и товарополучателят могат, без да представят други доказателства, да приемат, че товарът е изгубен, когато не е бил доставен в срок 30 дни след изтичането на уговорения срок за доставка.
(2) Страната, която е получила обезщетението за изгубения товар, може да поиска да бъде уведомена писмено, в случай че товарът бъде намерен в течение на една година от датата на изплащане на обезщетението. В този случай клиентът е длъжен да върне изплатеното обезщетение, но запазва правото си на обезщетение от неспазен срок на доставката. Чл. 100. Превозвачът дължи обезщетение за цялостната или частичната повреда на товара съобразно стойността на обезценяването, но не повече от сумата, която би се получила при цялостна повреда на товара. Раздел VI
Констативни протоколи, рекламации и давност Чл. 101. Констативен протокол се съставя в следните случаи:
1. когато са налице обстоятелства, които пораждат отговорност за превозвача;
2. при несъответствие на багажа или товара с наименованието или теглото, с количеството или бройките, посочени в превозния документ;
3. при липса или повреда на багажа или товара;
4. за товар или багаж без превозен документ или за превозен документ без товар или багаж. Чл. 102. Когато получателят не е поискал съставяне на констативен протокол, смята се, до доказване на противното, че багажът или товарът са предадени в изправност. Чл. 103. Констативният протокол се съставя в момента на установяване на нередовността, но не след приемането на товара или багажа от получателя. Липсата на товар се установява с констативен протокол, съставен след изтичането на договорения срок за доставка. Чл. 104. Констативният протокол се съставя от превозвача или от упълномощено от него лице и се подписва от легитимен получател на товара или багажа. Чл. 105. Право за предявяване на рекламации по превозния договор имат лицата, които имат право на иск срещу превозвача. Чл. 106.
(1) Срокът за предявяване на рекламации за вътрешните превози е шест месеца, а за международните превози - в сроковете, определени в международните договори, по които република България е страна.
(2) В сроковете по ал. 1 се предявяват и исканията на превозвачите до изпращачите, получателите и пътниците за недосъбрани превозни цени и допълнителни такси.
(3) Сроковете по ал. 1 и 2 започват да текат от деня, в който товарите са предадени на получателя, а при липса на товара - от момента на установяване на липсата с констативен протокол. Чл. 107.
(1) Рекламациите се предявяват в писмена форма, като се посочват предметът на рекламацията и размерът на исканата сума. Към рекламацията се прилагат документи, доказващи претенцията.
(2) Рекламацията се предявява пред превозвача или пред упълномощено от него лице.
(3) Ако не е уговорено друго, превозвачът е длъжен да отговори на рекламацията в едномесечен срок. Чл. 108. При превоз, извършен от двама или повече превозвачи, рекламациите се предявяват пред превозвача, причинил вредата, а във всички останали случаи - до изпращащия или получаващия превозвач. Всички превозвачи отговарят солидарно. Чл. 109.
(1) Право на иск срещу превозвача има изпращачът - до момента, в който получателят освободи товарителницата или приеме товара, а получателят - от момента, в който освободи товарителницата или приеме товара, след като е отхвърлена рекламацията, предявена по реда на чл. 105 - 108.
(2) Правото на иск срещу превозвача се погасява в едногодишен срок, считано от деня, в който товарите са предадени на получателя, а при липса на товара - от момента на установяване на липсата с констативен протокол, в случите, когато се отнася за вътрешни превози. При международни превози сроковете са в съответствие с международните договори, по които Република България е страна.
(3) В случаи на телесна повреда или смърт на пътник искът се предявява в срок три години от деня на увреждането или смъртта или от узнаването за тях.
(4) В сроковете по ал. 2 могат да бъдат предявени и исковете на превозвачите срещу изпращачите, получателите и пътниците за недосъбрани превозни цени и допълнителни такси. Чл. 110. Давностните срокове по чл. 109 се спират със започване на рекламационното производство и започват да текат отново от деня на получаването на отговора на превозвача или след изтичането на срока за отговор. Глава шеста
ОСНОВНИ ПРАВИЛА ЗА ДВИЖЕНИЕ НА ВЛАКОВЕТЕ Чл. 111.
(1) Движението на влаковете се извършва по източноевропейско време в 24-часово изчисление.
(2) Движението на влаковете се извършва по график в определените за влаково движение елементи на железопътната инфраструктура.
(3) Движението на влаковете се извършва на междугарово разстояние или на блок-участъци. Изключения се допускат само по наредбата по чл. 115.
(4) Графиците за движение на влаковете се разработват от НК "ЖИ" съгласувано с превозвачите. Чл. 112. При разработване на графика за движение на влаковете се взема предвид и графикът за оборота на локомотивите на превозвачите. Чл. 113.
(1) Всеки влак от началната до крайната гара се движи под определен номер, установен с графика за движение и с плана за композирането му, както и с необходимата спирачна маса, осигуряваща безопасно движение в елементите на железопътната инфраструктура.
(2) (Изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Правилата за номериране на международните и вътрешните пътнически и товарни влакове се определят с наредба на министъра на транспорта.
(3) Планът за композиране на влаковете се съставя от превозвача и определя вагоните, от които се комплектува всеки влак, реда на поставяне на групите и гарите на преработване. Чл. 114.
(1) Движението на влаковете се ръководи от дежурния влаков диспечер и дежурните ръководители в гарите. Разпорежданията на дежурния влаков диспечер са задължителни за всички работници, свързани непосредствено с движението на влаковете в участъка.
(2) Влаковият диспечер и дежурните ръководители задължително документират движението на влаковете.
(3) Движението на влаковете през граничните преходи се осигурява с технически средства и съобразно условията на граничните споразумения между страните. Чл. 115. (Изм., ДВ, бр. 92 от 2006 г.) Министърът на транспорта с наредба определя правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт. Глава шеста "а"
ОЦЕНЯВАНЕ И ПРОВЕРКА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО НА ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА СИСТЕМА
(Нова глава, ДВ, бр. 92 от 2006 г.) Чл. 115а.
(1) За осъществяване на оперативната съвместимост националната железопътна система (железопътната инфраструктура и подвижният състав) се разделя на подсистеми. За всяка от подсистемите се определят специфични съществени изисквания.
(2) Подсистемите на железопътната система функционират с общ режим на работа и с координация на диспечерското ръководство на движението на влаковете.
(3) Изискванията към подсистемите и съставните им елементи и техните характеристики се определят с технически спецификации за оперативна съвместимост, определени в наредбата по чл. 5, т. 2.
(4) С наредба по чл. 5, т. 2 се определят и:
1. условията за постигане на оперативна съвместимост на националната железо |
