Член единствен. (Решение No 13 на Конституционния съд от 2001 г. - ДВ,бр.51 от 5 юни 2001 г.) Не подлежат на обжалване, не съдържат фактическо основание и подлежат на незабавно изпълнение заповедите, издадени на основание чл.40, ал.1, т.2 във връзка с чл.10, ал.1, т.1, на основание чл.42 или на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за чужденците в Република България, с които се налагат принудителни административни мерки, непосредствено свързани със сигурността на страната. Преценката на съда дали даден административен акт е непосредствено свързан със сигурността на страната, се изчерпва само с посоченото в заповедта правно основание за нейното издаване. Това означава, че съдът не може да разглежда жалби срещу такива заповеди и същите се оставят без разглеждане на основание чл.20, ал.1, т.5 от Закона за Върховния административен съд или на основание чл.34, т.1 и 4 от Закона за административното производство. Съдът не може да събира доказателства за фактите и обстоятелствата, мотивирали органа, издал заповедта. В случаите, когато е допуснато разглеждане, съдът е длъжен да прекрати производството.

Параграф единствен. Този закон за тълкуване има действие от влизане в сила на Закона за чужденците в Република България.
Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 12 октомври 2000 г. и на 21 декември 2000 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.