Закон за местните данъци и такси

Държавен вестник брой: 70
Година: 2008
Орган на издаване: НС
Дата на обнародване:
08 авг 2008

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
(Изм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.)

Раздел I
Местни данъци

Чл. 1. В общинския бюджет постъпват следните местни данъци:
1. данък върху недвижимите имоти;
2. данък върху наследствата;
3. данък върху даренията;
4. данък при възмездно придобиване на имущество;
5. данък върху превозните средства;
6. (отм., ДВ, бр. 106 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.);
7. други местни данъци, определени със закон.

Чл. 2. (Изм., ДВ, бр. 106 от 2004 г. - в сила от 01.01.2006 г.) Местните данъци се заплащат в брой в касите на общинската администрация или безкасово по съответната сметка.

Чл. 3. Данъчните декларации по този закон се подават от данъчно задължените лица или от техните законни представители по образец, одобрен от министъра на финансите, който се обнародва в "Държавен вестник".

Чл. 4.
(1) (Изм., ДВ, бр. 106 от 2004 г., бр. 100 от 2005 г., бр. 105 от 2005 г., доп., ДВ, бр. 105 от 2006 г. - в сила от 01.01.2007 г.) Установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.
(2) (Изм., ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(3) (Нова, ДВ, бр. 100 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г.) В производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите.
(4) (Нова, ДВ, бр. 100 от 2005 г.) Служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината.
(5) (Нова, ДВ, бр. 100 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г.) Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите.
(6) (Нова, ДВ, бр. 100 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г.) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите издава методически указания по прилагането на този закон.
(7) (Нова, ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Компетентен орган за отсрочване и разсрочване на местни данъци в случаите по чл. 184, ал. 1, т. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е общинският съвет.

Чл. 5.
(1) (Изм., ДВ, бр. 100 от 2005 г. – в сила от 01.01.2006 г.) Данъчната оценка съгласно приложенията към закона може да се измени, когато индексът на пазарните стойности на недвижимите имоти се увеличи или намали с повече от 20 на сто с натрупване за периода от последната им промяна.
(2) Индексът по ал. 1 се определя от Националния статистически институт.

Раздел II
Местни такси

Чл. 6.
(1) Общините събират следните местни такси:
а) за битови отпадъци;
б) за ползване на пазари, тържища, панаири, тротоари, площади и улични платна;
в) (доп., ДВ, бр. 70 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) за ползване на детски ясли, детски кухни, детски градини, домове за социални грижи, лагери, общежития и други общински социални услуги;
г) за добив на кариерни материали;
д) за технически услуги;
е) за административни услуги;
ж) за откупуване на гробни места;
з) туристическа такса;
и) (нова, ДВ, бр. 87 от 2005 г. - в сила от 01.01.2007 г.) за притежаване на куче;
к) (предишна буква "и", ДВ, бр. 87 от 2005 г. - в сила от 01.01.2007 г.) други местни такси, определени със закон.
(2) За всички услуги и права, предоставяни от общината, с изключение на тези по ал. 1, общинският съвет определя цена.

Чл. 7.
1) Местните такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата.
(2) Местните такси са прости и пропорционални и се заплащат безкасово, в брой или с общински таксови марки в сроковете и по реда на този закон.

Чл. 8.
(1) Общинският съвет определя размера на таксите при спазване на следните принципи:
1. възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата;
2. създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество;
3. постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси.
(2) За услуга, при която дейностите могат да се разграничат една от друга, се определя отделна такса за всяка от дейностите.
(3) Размерът на таксата може и да не възстановява пълните разходи на общината по предоставянето на определена услуга, когато общинският съвет реши, че това се налага за защита на обществения интерес.
(4) В случаите, когато размерът на таксите не възстановява пълния размер на разходите по предоставянето на услугата, разликата между разходите и размера на таксата е за сметка на общинските приходи.
(5) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса.
(6) Общинският съвет може да освобождава отделни категории граждани изцяло или частично от заплащане на отделни видове такси по ред, определен с наредбата по чл. 9.

Чл. 9. Общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги.

Чл. 9а.
(1) Местните такси се събират от общинската администрация.
(2) (Изм., ДВ, бр. 106 от 2004 г.; отм., бр. 100 от 2005 г. – в сила от 01.01.2006 г.).
(3) Приходите от местните такси постъпват в бюджета на общината.
(4) (Нова, ДВ, бр. 105 от 2006 г. - в сила от 01.01.2007 г.) Кметът издава разрешение за разсрочване или отсрочване на задължения за местни такси в размер до 30 000 лв. и при условие, че разсрочване или отсрочване се иска до една година от датата на издаване на разрешението.
(5) (Нова, ДВ, бр. 105 от 2006 г. - в сила от 01.01.2007 г.) Общинският съвет издава разрешение за отсрочване или разсрочване на задължения за местни такси над 30 000 лв. или за срок, по-голям от една година.

Чл. 9б.
(1) (Изм., ДВ, бр. 105 от 2006 г. - в сила от 01.01.2007 г.) Невнесените в срок такси се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(2) (Изм., ДВ, бр. 30 от 2006 г. - в сила от 12.07.2006 г.) Вземанията от такси се установяват с акт на кмета на общината по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(3) (Изм., ДВ, бр. 30 от 2006 г. - в сила от 12.07.2006 г.) Актът за установяване на вземането може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(4) (Изм., ДВ, бр. 84 от 2003 г.; отм., бр. 105 от 2005 г.).

Чл. 9в. Когато на общински орган е възложено да извършва действие или да издава документ, за което е предвидена държавна такса, събраната такса постъпва в приход на общинския бюджет.

Глава втора
МЕСТНИ ДАНЪЦИ

Раздел I
Данък върху недвижимите имоти

Чл. 10.
(1) (Изм., ДВ, бр. 106 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.8, т. 1 от Закона за устройство на територията.
(2) (Нова, ДВ, бр. 106 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) Не се облагат с данък поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии. Не се облагат с данък и поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост.
(3) (Доп., ДВ, бр. 109 от 2001 г., предишна ал. 2, бр. 106 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) Не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен.
(4) (Нова, ДВ, бр. 100 от 2005 г., изм., ДВ, бр. 105 от 2006 г. - в сила от 01.01.2007 г.) Не се облагат с данък недвижимите имоти с данъчна оценка до 1680 лв. включително.

Чл. 11.
(1) Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.
(2) (Доп., ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 106 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) Собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот.
(3) (Доп., ДВ, бр. 109 от 2001 г.; изм., бр. 36 от 2006 г. – в сила от 01.07.2006 г.) При учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят.
(4) (Нова, ДВ, бр. 36 от 2006 г. – в сила от 01.07.2006 г.) При концесия данъчно задължен е концесионерът.

Чл. 12.
(1) Когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право е притежание на няколко лица, те дължат данък съответно на частите си.
(2) Всеки от съсобствениците на имота, съответно от съпритежателите на ограниченото вещно право, може да плати данъка за целия имот за сметка на останалите.

Чл. 13. Данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.

Чл. 14.
(1) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 100 от 2005 г. – в сила от 01.01.2006 г.) За новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.
(2) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 100 от 2005 г. – в сила от 01.01.2006 г.) При промяна на някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и в срока по ал. 1.
(3) (Нова, ДВ, бр. 102 от 2000 г.) При придобиване на имот по наследство декларацията по ал. 1 се подава в срока по чл. 32.
(4) (Нова, ДВ, бр. 119 от 2002 г.) Подадената декларация от един съсобственик, съответно ползвател, ползва останалите съсобственици или ползватели.

Чл. 15.
(1) За новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им.
(2) При прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя.

Чл. 16.
(1) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г.; доп., бр. 102 от 2000 г.; изм., бр. 100 от 2005 г. – в сила от 01.01.2006 г.) При частично или пълно унищожаване на сградите, както и при преминаване на недвижимите имоти от необлагаеми в облагаеми и обратно данъчно задължените лица уведомяват за това общината по местонахождението на имота по реда и в срока по чл. 14, ал. 1.
(2) В случаите по ал. 1 задължението за плащане на данъка се прекратява, съответно възниква, от началото на месеца, следващ месеца, в който е настъпила промяната.

Чл. 17.
(1) (Доп., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 103 от 1999 г.; предишен текст на чл. 17, изм., бр. 102 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 109 от 2001 г.; изм., бр. 100 от 2005 г. – в сила от 01.01.2006 г.) Предприятията, подават в 2-месечен срок от придобиването на нежилищен имот, съответно от учредяването на право на ползване декларация пред общинската администрация по местонахождението му, в която посочват вида на имота, точното му местонахождение, отчетната стойност и другите обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка, както и размера на дължимия данък. При промяна на декларираните данни декларацията се подава в 2-месечен срок, считано от датата на промяната.
(2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2000 г.) За жилищните имоти лицата по ал. 1 подават декларация по реда и в сроковете по чл. 14.
(3) (Нова, ДВ, бр. 102 от 2000 г.; изм., бр. 119 от 2002 г., бр. 100 от 2005 г. – в сила от 01.01.2006 г.)За нежилищните имоти по чл. 11, ал. 2 предприятията подават декларация по реда и в сроковете по чл. 14, ал. 1 и след съобщаването на данъчната оценка от служителя на общинската администрация я посочват в декларацията по ал. 1.
(4) (Нова, ДВ, бр. 102 от 2000 г.; изм., бр. 100 от 2005 г. – в сила от 01.01.2006 г.) Данъкът се внася в сроковете по чл. 28 в общината по местонахождението на имота съгласно декларираните данни.

Чл. 18.
(1) (Предишен текст на чл. 18, изм., ДВ, бр. 153 от 1998 г., бр. 34 от 2000 г., бр. 100 от 2005 г. – в сила от 01.01.2006 г.) Служителят на общинската администрация проверява подадените декларации. Той може да иска допълнителни данни за облагаемия имот, да сверява данните от декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на които имотът се притежава или се ползва, а при нужда - и чрез измерване на имота от техническите органи.
(2) (Нова, ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 34 от 2000 г., бр. 100 от 2005 г. – в сила от 01.01.2006 г.) При поискване от служителите на общинската администрация на данни и доказателствен материал за имотно състояние (копия от карти и планове, компютърни модели, регистри и други) съответните служби на бюджетна издръжка са длъжни да ги предоставят безвъзмездно в 7-дневен срок.
(3)(Нова, ДВ, бр. 34 от 2000 г.) Данни по ал. 2 от кадастъра се предоставят при условията и по реда, предвидени в Закона за кадастъра и имотния регистър.

Чл. 19.
(1) Данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.).
(3) (Нова, ДВ, бр. 119 от 2002 г.; доп., бр. 112 от 2003 г.; изм., бр. 100 от 2005 г. – в сила от 01.01.2006 г.) При промяна на данъчната оценка на имота през годината данъкът се определя върху новата оценка от месеца, следващ месеца на промяната. В случаите на промяна от общинските съвети на границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони или на населените места данъкът се определя върху новата данъчна оценка от 1 януари на следващата година.

Чл. 20. (Изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 100 от 2005 г. – в сила от 01.01.2006 г.) Данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската администрация по норми съгласно приложение № 2 в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица.

Чл. 21.
(1) (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г.) Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, е отчетната им стойност, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение N: 2.
(2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2000 г.; изм., бр. 109 от 2001 г.) Данъчната оценка на недвижимите имоти, върху които е учредено право на ползване на предприятие, е отчетната им стойност по баланса на собственика или данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната оценка съгласно приложение № 2
(3) (Нова, ДВ, бр. 109 от 2001 г.) Данъчната оценка на имотите по чл. 11, ал. 2, върху които са построени сгради на предприятия, се определя съгласно нормите по приложение № 2.
(4) (Предишна ал. 2, ДВ, бр. 102 от 2000 г., предишан ал. 3, бр. 109 от 2001 г.; изм., бр. 100 от 2005 г. – в сила от 01.01.2006 г.) При липса на счетоводни данни данъчната оценка се определя от данъчен орган за сметка на данъчно задълженото лице. В тези случаи служителят на общинската администрация може да ползва и вещи лица.

Чл. 22. Данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимия имот в размер 1,5 на хиляда.

Чл. 23. (Изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 100 от 2005 г. – в сила от 01.01.2006 г.) Данъкът по чл. 14, ал. 1 и 3 и чл. 17, ал. 2 се определя от служител на общинската администрация по местонахождението на недвижимия имот и се съобщава на данъчно задълженото лице или на негов законен представител.

Чл. 24.
(1) Освобождават се от данък:
1. (доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) общините за имотите - публична общинска собственост;
2. (доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) държавата за имотите - публична държавна собственост, освен ако имотът е предоставен за ползване на друго лице и това лице не е освободено от данък;
3. (отм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.);
4. читалищата;
5. сградите - собственост на чужди държави, в които се помещават дипломатически и консулски представителства, при условията на взаимност;
6. (отм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.);
7. сградите на Българския Червен кръст;
8. (изм., ДВ, бр. 153 от 1998 г., бр. 119 от 2002 г.) сградите на висшите училища и академиите, използвани за учебен процес и научна дейност;
9. молитвените домове на законно регистрираните вероизповедания в страната;
10. парковете, спортните игрища, площадките и други подобни имоти за обществени нужди;
11. (отм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.);
11а. (нова, ДВ, бр. 109 от 2001 г.) сградите - паметници на културата, когато не се използват със стопанска цел;
12. музеите, галериите, библиотеките;
13. (изм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.) имотите, използвани непосредствено за експлоатационни нужди на обществения транспорт;
14. стопанските сгради на земеделските производители, използвани за селскостопанска дейност;
15. временните сгради, обслужващи строежа на нова сграда или съоръжение до завършването и предаването им в експлоатация;
16. (доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) сградите, обявени по съответния ред за застрашени от самосрутване или вредни в санитарно-хигиенно отношение за период от 5 години, считано от датата на издаване на първоначалното удостоверение;
17. (нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) недвижимите имоти, собствеността върху които е възстановена по закон и които не са в състояние да бъдат използвани, за период от 5 години. Данъкът върху горепосочените недвижими имоти, които се използват от държавата, общините, обществените организации или от търговски дружества, в които те участват, включително приватизираните, се дължи от ползвателите;
18. (нова, ДВ, бр. 18 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) сградите, получили сертификат категория А, издаден по реда на Закона за енергийната ефективност и Наредбата за сертифициране на сградите - за срок 10 години, считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата;
18. (нова, ДВ, бр. 18 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г., изм., ДВ, бр. 55 от 2007 г. - в сила от 01.01.2008 г.) сградите, въведени в експлоатация преди 1 януари 2005 г. и получили сертификат категория А, издаден по реда на Закона за енергийната ефективност, както следва:
а) за срок 7 години считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата;
б) за срок 10 години считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата, ако прилагат и мерки за оползотворяване на възобновяеми енергийни източници за производство на енергия за задоволяване нуждите на сградата;
19. (нова, ДВ, бр. 18 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) сградите, получили сертификат категория Б, издаден по реда на Закона за енергийната ефективност и Наредбата за сертифициране на сградите - за срок 5 години, считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата.
19. (нова, ДВ, бр. 18 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г., изм., ДВ, бр. 55 от 2007 г. - в сила от 01.01.2008 г.) сградите, въведени в експлоатация преди 1 януари 2005 г. и получили сертификат категория Б, издаден по реда на Закона за енергийната ефективност, както следва:
а) за срок 3 години считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата;
б) за срок 5 години считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата, ако прилагат и мерки за оползотворяване на възобновяеми енергийни източници за производство на енергия за задоволяване нуждите на сградата.
(2) (Изм., ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Освобождаването по ал. 1, т. 1, 2, 4, 7, 8 и 9 е при условие, че имотите не се ползват със стопанска цел, несвързана с пряката им дейност.
(3) (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г.; отм., бр. 109 от 2001 г.).
(4) (Предишна ал. 3, изм., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 109 от 2001 г.) Алинеи 1 и 2 се прилагат съответно и за части от имоти.
(5) (Нова, ДВ, бр. 112 от 2003 г.) За имотите по ал. 1, т. 17, правото на собственост върху които е възстановено преди 1 януари 1999 г., петгодишният срок започва да тече от тази дата, а за имотите, собствеността върху които е възстановена след тази дата, този срок започва да тече от месеца, следващ месеца на възстановяването.

Чл. 25.
(1) За имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление.
(2) (Изм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.) За имот, който е основно жилище на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, данъкът се дължи със 75 на сто намаление.

Чл. 26. (Отм., ДВ, бр. 102 от 2000 г.).

Чл. 27. Лицата предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока по чл. 14, ал. 1.

Чл. 28.
(1) (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр.102 от 2000 г.) Данъкът върху недвижимите имоти се плаща на четири равни вноски в следните срокове: до 1 февруари, до 31 март, до 30 юни, до 30 септември и до 30 ноември на годината, за която е дължим.
(2) На предплатилите в първия срок за цялата година се прави отстъпка от 5 на сто.
(3) (Нова, ДВ, бр. 100 от 2005 г. – в сила от 01.01.2006 г.) При прехвърляне на недвижим имот или при учредяване на вещни права върху недвижим имот дължимият до прехвърлянето/учредяването данък, включително за месеца на прехвърлянето/учредяването, се заплаща от прехвърлителя/учредителя преди прехвърлянето/учредяването.
(4) (Изм., ДВ, бр. 102 от 2000 г.; доп., бр. 109 от 2001 г.; предишна ал. 3, бр. 100 от 2005 г. – в сила от 01.01.2006 г.) Данъкът върху недвижимите имоти постъпва в приход на бюджета на общината, на територията на която се намира имотът. Данъкът, дължим от концесионера за имот, разположен на територията на повече от една община, постъпва в приход на общината, на чиято територия е по-голямата част от имота.

Раздел II
Данък върху наследствата

Чл. 29.
(1) С данък върху наследствата се облагат наследените по закон или по завещание имущества в страната или в чужбина на български граждани, както и имуществата в страната на чуждите граждани.
(2) Имуществата на лица без гражданство се облагат като имущества на български граждани, ако постоянното им местопребиваване е на територията на страната.

Чл. 30.
(1) Наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството, освен ако със закон е предвидено друго.
(2) Като наследствено се облага и имуществото, което се получава в случай на смърт на наследодателя непосредствено от трето лице въз основа на сключен от наследодателя договор.
(3) Алинея 2 не се прилага, ако договорът е сключен в изпълнение на задължение по закон.

Чл. 31.
(1) (Предишен текст на чл. 31, ДВ, бр. 106 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) Данъкът върху наследството се заплаща от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците.
(2) (Нова, ДВ, бр. 106 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) Данък върху наследството не се заплаща от преживелия съпруг и от наследниците по права линия без ограничения.

Чл. 32.
(1) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 100 от 2005 г. – в сила от 01.01.2006 г.) При откриване на наследство данъчно задължените лица по чл. 31 или техните законни представители са длъжни в срок от 6 месеца да подадат декларация в общината по последното местожителство на наследодателя, а ако последния е имал местожителство в чужбина - по местонахождението на по-голямата част от имуществото му в страната.
(2) За наследник или заветник, който не е съпруг, низходящ, родител, брат или сестра, 6-месечният срок от подаване на декларацията тече от узнаването, че наследството е открито.
(3) За имуществата на лица, обявени от съда за отсъстващи, декларацията се подава от лицата, които се явяват наследници на обявения за отсъстващ към момента на последното известие от него. В тези случаи 6-месечният срок за подаване на декларацията започва да тече от въвеждането във владение.
(4) Когато наследникът е лице, което е било заченато към момента на откриване на наследството и е живородено, срокът по ал. 1 за неговите законни представители започва да тече от деня на раждането му.
(5) Подадената в срок декларация от един наследник ползва и другите наследници.
(6) Данъчно задължените лица посочват в декларацията полученото наследствено имущество по вид, местонахождение и оценка.
(7) Наследствени имущества, за които данъчно задължените лица са узнали след изтичане на сроковете по предходните алинеи, се декларират в едномесечен срок от узнаването. В тези случаи дължимият данък се преизчислява.

Чл. 33.
(1) Наследственото имущество, с изключение на освободеното от данък, се определя и оценява в левове към момента на откриване на наследството, както следва:
1. недвижимите имоти - по данъчна оценка съгласно приложение № 2;
2. чуждестранната валута и благородните метали - по централния курс на Българската народна банка;
3. ценните книжа - по пазарна стойност, а когато пазарната стойност не може да бъде определена без значителни разходи или затруднения, те се оценяват по номинал;
4. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г.) превозните средства - по застрахователна стойност;
4а. (нова, ДВ, бр. 109 от 2001 г.; отм., бр. 45 от 2002 г.);
5. останалите движими вещи и права - по пазарна стойност;
6. предприятия или дялови участия в търговските дружества или кооперации - по пазарната стойност, а когато определянето й изисква значителни разходи или затруднения - по счетоводните данни.
(2) По реда на ал. 1 се оценяват и задълженията на наследодателя.
(3) Правата и задълженията на наследодателя, които не са установени по основание или размер, се декларират, но се оценяват и вземат предвид при определяне на облагаемата наследствена маса след установяването им по основание и размер. В тези случаи дължимият данък се преизчислява.
(4) (Изм., ДВ, бр. 100 от 2005 г. – в сила от 01.01.2006 г.) При поискване от служител на общинската администрация или от заинтересуваното лице застрахователите издават в 7-дневен срок удостоверение за застрахователната стойност на вещта.

Чл. 34. От актива на облагаемата наследствена маса, определен по реда на чл. 33, се приспадат:
1. установените по основание и размер задължения на наследодателя към момента на откриване на наследството, ако срещу тези задължения не се придобива имущество, което е освободено от данък върху наследствата; не се приспадат задълженията към кредитора, вземанията на които към наследодателя са погасени по давност и не са изпълнени в 6-месечния срок по чл. 32;
2. правата и вземанията, които наследниците са прехвърлили в полза на държавата или общините по установения от закона ред в 6-месечния срок по чл. 32;
3. (изм., ДВ, бр. 153 от 1998 г.) разноските за погребение в размер 1 000 лева;
4. предвидените в закона облекчения.

Чл. 35.
(1) Облагаемата наследствена маса се разделя на наследствени дялове, като за всеки наследник се определя дял по реда на Закона за наследството.
(2) Наследствените дялове се увеличават, съответно намаляват, със стойността на заветите, оценени по реда на чл. 33.

Чл. 36. (Изм., ДВ, бр. 106 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) Данъкът се определя поотделно за всеки наследник или заветник, както следва:
1. за братя и сестри и техните деца - 0,7 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.;
2. за лица, извън посочените в т. 1 - 5 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.

Чл. 37. (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 105 от 2005 г.) Данъкът се определя и се съобщава на всеки наследник или заветник поотделно по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 38.
(1) Освобождават се от данък:
1. имуществото на загиналите за Република България или при изпълнение на служебния си дълг, или при производствени аварии и природни бедствия;
2. (доп., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) имуществото, завещано на държавата, общините, Българския Червен кръст, законно регистрираните вероизповедания в страната, читалищата и другите юридически лица, които не са търговци с изключение на организациите с нестопанска цел, определени за извършване на дейност в частна полза.;
3. обикновената покъщнина;
4. дребният земеделски инвентар;
5. библиотеките и музикалните инструменти;
6. предметите на изкуството, автор на които е наследодателя, някой от наследниците или техен роднина по права линия без ограничение, а по съребрена - до четвърта степен;
7. неполучените пенсии на наследодателя;
8. имуществата в чужбина на български граждани, за които е платен данък върху наследството в съответната държава.
(2) Когато две лица са починали едновременно или непосредствено едно след друго и едното е наследник на другото, не се дължи данък за наследствения дял, придобит от починалия наследник.
(3) Освобождаването по ал. 1, т. 3, 4 и 5 е при условие, че имуществото се наследява от роднини по права линия, съпруг, братя и сестри.

Чл. 39. В случай, че наследодателят е придобил по наследство недвижимо имущество, в наследствената маса се включват 40 на сто от данъчната оценка на това имущество, ако то е придобито до 1 година преди смъртта му; 50 на сто, ако е придобито до 2 години преди смъртта му, и 60 на сто, ако е придобито до 3 години преди смъртта му.

Чл. 40.
(1) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Данъкът се плаща в 2-месечен срок от връчване на съобщението.
(2) Когато се наследява предприятие на едноличен търговец, участие в събирателно дружество, дялове и акции, представляващи повече от 50 на сто от капитала на търговските дружества, дължимият данък може да бъде заплатен в срок до 1 година от откриване на наследството заедно със законната лихва, която започва да се начислява след изтичане на 2-месечния срок по ал. 1.

Чл. 41.
(1) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г.; доп., бр. 102 от 2000 г.; изм., бр. 100 от 2005 г. – в сила от 01.01.2006 г.) Сумите по сметки на починали лица се изплащат на техните наследници след представяне на удостоверение от общината, че са посочени в декларацията за облагане с данък върху наследствата и данъкът е платен. Когато данъкът не е платен, той се удържа и се превежда по сметката на съответната данъчна служба в едномесечен срок от представянето на документ за размера на дължимия данък, а на наследниците се изплащат суми до размера на остатъка по сметката на наследодателя.
(2) Алинея 1 се прилага съответно и при изплащане на обезщетения по договор за застраховка "Живот", сключен от наследодателя в полза на трети лица.
(3) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 100 от 2005 г. – в сила от 01.01.2006 г.) Прехвърлянето на поименни акции и други ценни книжа, принадлежащи на лица, които са починали или са обявени за отсъстващи, се извършва въз основа на удостоверение, издадено от общината по местооткриване на наследството, че тези ценни книжа са посочени в декларацията и дължимият данък върху наследството е платен.

Чл. 42.
(1) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 100 от 2005 г. – в сила от 01.01.2006 г.) Кметовете на общини и райони изпращат на общината до 15-о число на месеца справка за починалите през предходния месец лица с местожителство в съответното населено място.
(2) В справката по ал. 1 се посочват трите имена на лицето, датата на смъртта, единният му граждански номер, семейното му положение, както и данни за законните му наследници - деца, съпруг, родители.

Чл. 43. (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 100 от 2005 г. – в сила от 01.01.2006 г.) Банките, застрахователните и другите търговски дружества, както и всички други лица, които са влогодържатели или длъжници по ценни книги, пари или друго имущество, което влиза в едно наследство, за което знаят че е открито, са длъжни преди плащането, предаването или прехвърлянето на това имущество да изпратят опис на имуществото на общината по местооткриване на наследството.

Раздел III
Данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин

Чл. 44.
(1) Обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин.
(2) Подлежат на облагане с данък в размер на данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, както и погасените чрез опрощаване задължения.
(3) (Нова, ДВ, бр. 112 от 2003 г.; изм., бр. 106 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) Алинея 1 не се прилага за моторни превозни средства, внесени в страната като нови.
(4) (Предишна ал. 3, доп., ДВ, бр. 112 от 2003 г.) Алинея 2 не се прилага, ако прехвърлянето е в изпълнение на задължение по закон или въз основа на акт на Министерския съвет за безвъзмездно предоставяне на имущества на инвеститори по приоритетни инвестиционни проекти.
(5) (Нова, ДВ, бр. 106 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) Не се облагат с данък имуществата, придобити по дарение между роднини по права линия и между съпрузи.

Чл. 45.
(1) Данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото по чл. 44, а при замяна - от лицето, което придобива имуществото с по-висока стойност, освен ако е уговорено друго. В случай, когато е уговорено, че данъкът се дължи от двете страни, те отговарят солидарно. Когато страните са се уговорили, че данъкът се дължи от прехвърлителя, другата страна е поръчител.
(2) Когато приобретателят на имуществото е в чужбина, данъчно задължен е прехвърлителят.

Чл. 46.
(1) Основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето.
(2) Имуществото се оценява, както следва:
1. (изм., ДВ, бр. 153 от 1998 г.) недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях - по уговорената цена или по определена от държавен или общински орган цена, а в случай че тя е по-ниска от данъчната им оценка - по последната, съгласно приложение № 2;
2. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) другите имущества - по реда на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3, 4, 4а и 5.
(3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2000 г.) Данъчната оценка по приложение № 2 за имотите по ал. 2, т. 1 се определя на основата на данните и характеристиките, съдържащи се в декларацията по чл. 14, ал. 1.

Чл. 47.
(1) При дарение на имущество, както и в случаите по чл. 44, ал. 2 данъкът се начислява върху оценката на прехвърляното имущество в размер на:
а) (отм., ДВ, бр. 106 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.);
б) (изм., ДВ, бр. 106 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) 0,7 на сто - при дарение между братя и сестри и техните деца;
в) (изм., ДВ, бр. 106 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) 5 на сто - при дарение между лица извън посочените в буква "б".
(2) При възмездно придобиване на имущество данъкът в размер 2 на сто върху оценката на прехвърляното имущество, а при замяна - върху оценката на имуществото с по-висока стойност.
(3) При делба на имущество, когато притежаваният преди делбата дял се уголемява, данъкът се начислява върху превишението.

Чл. 48.
(1) Освобождават се от данък:
1. придобитите имущества от:
а) държавата и общините;
б) (доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) българските здравни, образователни, културни и научни организации на бюджетна издръжка, както и домовете за социални грижи и домовете "Майка и дете";
в) Българският Червен кръст;
г) (изм., ДВ, бр. 106 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) национално представените организации на хора с увреждания и за хора с увреждания;
д) фондовете за подпомагане на пострадали от природни бедствия и за опазване и възстановяване на исторически и културни паметници;
2. (изм., ДВ, бр. 106 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) даренията за лечение на български граждани, както и на технически помощни средства за хора с увреждания;
3. (изм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.) даренията с хуманитарна цел на лица с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто и социално слаби граждани;
4. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., доп., ДВ, бр. 105 от 2006 г. - в сила от 01.01.2007 г.) даренията за юридическите лица с нестопанска цел, които получават субсидии от централния бюджет, и юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел, за осъществяване на общественополезна дейност за получените и предоставените дарения;
5. обичайните подаръци;
6. имуществото, което е прехвърлено по безвъзмезден начин в изпълнение на задължение, произтичащо от закон;
7. даренията в полза на народните читалища;
8. (изм., ДВ, бр. 28 от 2002 г.) придобитите имущества по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол;
9. непаричните вноски в капитала на търговско дружество, кооперация или юридическо лице с нестопанска цел;
10. (нова, ДВ, бр. 112 от 2003 г.) чуждите държави за придобиване на недвижими имоти - при условията на взаимност;
11. (нова, ДВ, бр. 103 от 2005 г. – в сила от 01.01.2006 г.) безвъзмездно предоставената помощ при условията и по реда на Закона за меценатството.
(2) Когато имуществото, получено по ал. 1, бъде прехвърлено на трети лица, несъбраният данък става дължим, ако се докаже, че прехвърлянето не е свързано с изпълнението на преките цели, за които е създадена съответната организация, посочена в ал. 1, или които са посочени като основание за освобождаване от данък.

Чл. 49. (Изм., ДВ, бр. 112 от 2003 г.)
(1) (Изм., ДВ, бр. 100 от 2005 г. – в сила от 01.01.2006 г.) Данъкът се заплаща в общината по местонахождението на недвижимия имот, а в останалите случаи - по постоянния адрес, съответно по седалището на данъчно задълженото лице. Лицата, които нямат постоянен адрес, заплащат данъка по настоящия си адрес.
(2) Данъкът се заплаща при прехвърлянето на недвижимия имот, ограничените вещни права върху недвижим имот и моторните превозни средства.
(3) При безвъзмездно придобиване на имущество, без случаите по ал. 2, лицата, получили имущество, подават декларация за облагането му с данък и заплащат данъка в двумесечен срок от получаването му.

Чл. 50. Съдиите, нотариусите, областните управители, кметовете на общините и други длъжностни лица извършват сделката или действието, с което се придобиват, учредяват, изменят или прекратяват вещни права, след като установят, че е платен данъкът по тази глава.

Чл. 51.
(1) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 100 от 2005 г. – в сила от 01.01.2006 г.) Службите по вписванията в 7-дневен срок уведомяват съответната община за прехвърлените, учредените, изменените или прекратените вещни права върху недвижими имоти, а органите на Министерството на вътрешните работи и другите компетентни органи уведомяват в 7-дневен срок за регистрираните, отчислените и спрените от движение моторни превозни средства.
(2) Срокът по ал. 1 започва да тече от деня, следващ вписването, съответно регистрирането, отчисляването или спирането от движение на превозното средство.

Раздел IV
Данък върху превозните средства

Чл. 52. С данък върху превозните средства се облагат:
1. (изм., ДВ, бр. 112 от 2003 г.) превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България;
2. корабите, вписани в регистрите на българските пристанища;
3. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) въздухоплавателните средства, вписани в държавния регистър на Република България за гражданските въздухоплавателни средства.

Чл. 53. Данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства.

Чл. 54.
(1) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г.; предишен текст на чл. 54, изм., бр. 109 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 112 от 2003 г., бр. 106 от 2004 г.; изм., бр. 100 от 2005 г. – в сила от 01.01.2006 г.) Собствениците на превозни средства декларират пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им. За превозните средства, които не са регистрирани за движение в страната, двумесечният срок започва да тече от датата на регистрацията им за движение. При придобиване на превозно средство по наследство декларацията се подава в срока по чл. 32.
(2) (Нова, ДВ, бр. 109 от 2001 г.; изм., бр. 100 от 2005 г. – в сила от 01.01.2006 г.) Когато собствениците на превозни средства нямат постоянен адрес, съответно седалище на територията на страната, декларации се подават пред общината по регистрация на превозното средство.
(3) (Нова, ДВ, бр. 119 от 2002 г., изм., ДВ, бр. 105 от 2006 г. - в сила от 01.01.2007 г.) Собствениците на превозни средства предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока по ал. 1. При кражба и унищожаване на превозно средство, декларация не се подава.
(4) (Нова, ДВ, бр. 119 от 2002 г., изм., ДВ, бр. 100 от 2005 г., изм., ДВ, бр. 105 от 2006 г. - в сила от 01.01.2007 г.) Служителят на общинската администрация може да изисква документи, удостоверяващи факти и обстоятелства, имащи значение за данъчното облагане. При кражба и унищожаване на превозно средство, данъчно задълженото лице представя документ от компетентен орган, удостоверяващ съответното обстоятелство.
(5) (Нова, ДВ, бр. 119 от 2002 г.) Подадената декларация от един от съсобствениците ползва останалите съсобственици.
(6) (Нова, ДВ, бр. 109 от 2001 г.; предишна ал. 3, бр. 119 от 2002 г.) Когато липсват данни за годината на производство на пътното превозно средство, за такава се приема годината на първата му регистрация.
(7) (Нова, ДВ, бр. 106 от 2004 г., доп., ДВ, бр. 105 от 2006 г. - в сила от 01.01.2007 г.) При подаване на декларацията по ал. 1 собственикът представя документ за платения данък при придобиването на декларираното превозно средство, а в случаите по чл.168 от Закона за данък върху добавената стойност - документ, удостоверяващ внасянето на данъка върху добавената стойност.
(8) (Нова, ДВ, бр. 100 от 2005 г. – в сила от 01.01.2006 г.) Когато в свидетелството за регистрация на превозните средства по чл. 55, ал. 9 липсват данни за допустимата максимална маса на състава от превозни средства, в декларацията по ал. 1 се посочва допустимата максимална маса на състава от превозни средства, определена от производителя.

Чл. 55.
(1) (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г., бр. 112 от 2003 г.) За леки автомобили размерът на данъка се определя съобразно мощността на двигателя, коригиран с коефициент в зависимост от годината на производство, както следва:
1. (изм., ДВ, бр. 100 от 2005 г. – в сила от 01.01.2006 г.) до 37 kW включително - по 0,34 лв. за 1 kW;
2. (изм., ДВ, бр. 100 от 2005 г. – в сила от 01.01.2006 г.) над 37 kW до 55 kW включително - по 0,40 лв. за 1 kW;
3. (изм., ДВ, бр. 100 от 2005 г. – в сила от 01.01.2006 г.) над 55 kW до 74 kW включително - по 0,54 лв. за 1 kW;
4. (изм., ДВ, бр. 100 от 2005 г. – в сила от 01.01.2006 г.) над 74 kW до 110 kW включително - по 1,10 за 1 kW;
5. (изм., ДВ, бр. 100 от 2005 г. – в сила от 01.01.2006 г.) над 110 kW - по 1,23 лв. за 1 kW.
В зависимост от годината на производство данъкът се умножава със следните коефициенти:

Брой на годините от годината
на производство, включително
годината на производство

Коефициент

Над 14 години 1

Над 5 до 14 години включително 1,5

До 5 години включително 2,8

(2) За ремаркета на леки автомобили се заплаща следният данък:
1. товарно ремарке - 5 лв.;
2. къмпинг ремарке - 10 лв.;
(3) За мотопеди се заплаща данък 10 лв., а за мотоциклети, както следва:
1. до 125 куб.см включително - 12 лв.;
2. над 125 до 250 куб.см включително - 25 лв.;
3. над 250 до 350 куб.см включително - 35 лв.;
4. над 350 до 490 куб.см включително - 50 лв.;
5. над 490 до 750 куб.см включително - 75 лв.;
6. над 750 куб.см - 100 лв.;
(4) За триколка данъкът се определя от общото тегло: 1. до 400 кг включително - 4 лв.; 2. над 400 кг - 6 лв.;
(5) За автобуси данъкът се определя в зависимост от броя на местата за сядане:
1. до 22 места, вкл. мястото на водача - 50 лв.;
2. над 22 места, вкл. мястото на водача - 100 лв.;
(6) (Доп., ДВ, бр. 106 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) За товарен автомобил до 12 т технически допустима максимална маса се заплаща данък по 10 лв. за всеки започнат тон товароносимост.
(7) (Отм., ДВ, бр. 100 от 2005 г. – в сила от 01.01.2006 г.).
(8) (Отм., ДВ, бр. 100 от 2005 г. – в сила от 01.01.2006 г.).
(9) (Изм., ДВ, бр. 100 от 2005 г., изм., ДВ, бр. 105 от 2006 г. - в сила от 01.01.2007 г.) За седлови влекач и влекач за ремарке - в зависимост от допустимата максимална маса на състава от превозни средства, от броя на осите и вида на окачването на влекача, посочени в свидетелството за регистрация на влекача, както следва:

Брой оси на седловия влекач/ влекача за ремарке

Допустима максимална маса на състава от превозни средства, посочена в свидетелството за регистрация на влекача

Данък (в лв.)

равна или повече от

по-малка от

задвижваща ос/оси с пневматично окачване или с окачване, прието за еквивалентно на пневматичното

други системи за окачване на задвижващата ос/оси
А) с две оси

18 8 28
18 20 28 64
20 22 64 147
22 25 190 342
25 26 342 600
26 28 342 600
28 29 331 399
29 31 399 655
31 33 655 909
33 38 909 1381
38
1007 1369

Б) с три и повече оси
36 38 640 888
38 40 888 1228
40
1228 1817

(10) За специализирани строителни машини (бетоновози, бетон-помпи и други), автокранове, специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари и други специални автомобили, без тролейбусите, се заплаща данък 50 лв.
(11) За автокранове с товароподемност над 40 тона, специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари с товароподемност над 40 тона се заплаща данък 100 лв.
(12) За трактори се заплаща следният данък:
1. (изм., ДВ, бр. 100 от 2005 г. – в сила от 01.01.2006 г.) от 11 kW до 18 kW включително - 5 лв.;
2. (изм., ДВ, бр. 100 от 2005 г. – в сила от 01.01.2006 г.) над 18 kW до 37 kW включително - 7 лв.;
3. (изм., ДВ, бр. 100 от 2005 г. – в сила от 01.01.2006 г.)

(13) За други самоходни машини се заплаща данък 25 лв.
(14) За моторни шейни се заплаща данък 50 лв.
(15) (Изм., ДВ, бр. 100 от 2005 г., изм., ДВ, бр. 105 от 2006 г. - в сила от 01.01.2007 г.) За товарни автомобили с допустима максимална маса над 12 т се заплаща данък в зависимост от допустимата максимална маса, броя на осите и вида на окачването, както следва:

Чл. 56.
(1) (Изм., ДВ, бр. 153 от 1998 г., бр. 109 от 2001 г.) За корабите, вписани в регистрите на малките кораби в българските пристанища и в регистрите на общините за корабите, плаващи по вътрешните води без контакт с Черно море и с река Дунав, без яхтите и скутерите, се събират по 1 лева за всеки започнат бруто тон.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 109 от 2001 г.) За корабите, без яхтите, скутерите, влекачите и тласкачите вписани в регистъра на големите кораби в българските пристанища, се събират по 1 лв. за всеки започнат бруто тон до 40 бруто тона включително и по 0,1 лева за всеки започнат бруто тон над 40 бруто тона.
(3) (Изм., ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За един джет се заплаща данък 100 лева.
(4) (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 109 от 2001 г.) За ветроходни и моторни яхти се заплаща данък по 20 лева за всеки започнат бруто тон.
(5) (Нова, ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 109 от 2001 г., бр. 100 от 2005 г. – в сила от 01.01.2006 г.) За скутери се заплаща данък по 2,70 лв. за киловат.
(6) (Нова, ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 100 от 2005 г. – в сила от 01.01.2006 г.) За влекачи и тласкачи се заплаща данък по 0,14 лв. за киловат.
(7) (Нова, ДВ, бр. 109 от 2001 г.) За речни несамоходни плавателни съдове данъкът се определя по 0,5 лв. за тон максимална товароподемност.

Чл. 57. За гражданските въздухоплавателни средства се заплаща данък, както следва:
1. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) за самолети в експлоатация с валиден сертификат за летателна годност и за вертолети са заплаща данък по 20 лв. за всеки започнат тон максимално излетно тегло;
2. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) за параплан - 12 лв.;
3. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) за делтаплан - 12 лв.;
4. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) за мотоделтаплан - 20 лв.;
5. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) за свободен балон - 30 лв.;
6. за планер - 25 лв.

Чл. 58.
(1) Освобождават се от данък превозните средства на:
1. (Изм., ДВ, бр. 153 от 1998 г.) държавните и общинските органи и организации на бюджетна издръжка, които са със специален режим на движение, както и линейки и пожарни на други лица;
2. дипломатическите представителства и консулства при условията на взаимност;
3. Българският Червен кръст, когато се използват за целите на организацията;
4. (изм., ДВ, бр. 153 от 1998 г., бр. 112 от 2003 г., бр. 100 от 2005 г. – в сила от 01.01.2006 г.) триколката или лекият автомобил - собственост на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, с обем на двигателя до 1800 куб. см и с мощност до 74 kW.
(2) (Отм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.).
(3) При прехвърляне на собствеността на превозното средство новият собственик не заплаща данъка, ако предишният собственик го е платил за времето до края на календарната година.
(4) (Нова, ДВ, бр. 45 от 2002 г., изм., ДВ, бр. 105 от 2006 г. - в сила от 01.01.2007 г.) За превозно средство, което няма да се ползва, данък не се събира, при условие че до края на предходната година собственикът му е върнал свидетелството за регистрация и е представил удостоверение за разкомплектоване.

Чл. 59.
(1) (Изм., ДВ, бр. 100 от 2005 г. – в сила от 01.01.2006 г.) За превозните средства с мощност на двигателя до 74 kW вкл., снабдени с действащи катализаторни устройства, данъкът се заплаща с 50 на сто намаление.
(2) (Изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 100 от 2005 г., изм., ДВ, бр. 105 от 2006 г. - в сила от 01.01.2007 г.) За автобусите, товарните автомобили, влекачите за ремарке и седловите влекачи, снабдени с "екодвигатели", съответстващи на стандартите "Евро 2", "Евро 3", "Евро 4" и "Евро 5", данъкът по чл. 55, ал. 5, 6, 9 и 15 се заплаща с 50 на сто намаление.
(3) (Изм. и доп., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г.) За автобуси, извършващи обществен превоз на пътници по редовни автобусни линии в градовете и във слабонаселените планински и гранични райони, които се субсидират от общините, данъкът се заплаща в размер 10 на сто от размера, определен по реда на чл. 55, ал. 5, при условие че не се използват за други цели.

Чл. 60.
(1) Данъкът се заплаща на две равни вноски в следните срокове: до 31 март и до 30 септември на годината, за която е дължим. На предплатилите за цялата година в първия срок се прави отстъпка от 5 на сто.
(2) (Изм., ДВ, бр. 112 от 2003 г., бр. 106 от 2004 г. - в сила от 01.01.2004 г.) За превозните средства, придобити или регистрирани за движение през текущата година, данъкът се плаща в двумесечен срок от датата на придобиването им, съответно на регистрацията им за движение, в размер 1/12 част от годишния данък за всеки месец до края на годината, включително месеца на придобиването, съответно на регистрацията им за движение.
(3) (Отм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.).
(4) (Отм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.).
(5) (Изм., ДВ, бр. 102 от 2000 г., бр. 112 от 2003 г.) За унищожените или откраднатите превозни средства платеният данък се възстановява пропорционално на броя на пълните месеци до края на годината, считано от месеца на настъпване на събитието, след представяне на документ от съответния компетентен орган.
(6) (Изм., ДВ, бр. 105 от 2006 г. - в сила от 01.01.2007 г.) Заплащането на данъка е условие за редовност при годишния технически преглед на превозното средство.
(7) (Нова, ДВ, бр. 45 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г. - в сила от 01.01.2007 г.).
(8) (Нова, ДВ, бр. 45 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г. - в сила от 01.01.2007 г.) За придобитите превозни средства в неизправност данъкът се заплаща по реда и в сроковете по ал. 2.
(9) (Нова, ДВ, бр. 112 от 2003 г.) Извън предвидените случаи, при промяна на обстоятелство, имащо значение за определяне на данъка, данъчното задължение се изменя от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната.

Чл. 61. (Изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 112 от 2003 г.) Данъкът се внася в приход на бюджета на общината по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, подал декларацията, а когато не е подадена такава и в случаите по чл. 54, ал. 2 - в приход на общината, в която е регистрирано превозното средство.

Раздел V
Пътен данък
(Нов раздел, ДВ, бр. 109 от 2001 г.; отм., бр. 106 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.)

Чл. 61а - 61ж. (Отм., ДВ, бр. 106 от 2004 г.).

Глава трета
МЕСТНИ ТАКСИ

Раздел I
Такса за битови отпадъци

Чл. 62. (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.

Чл. 63.
(1) (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване.
(2) (Изм., ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година.

Чл. 64. (Изм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.) Таксата се заплаща от собственика на имота, а при учредено вещно право на ползване - от ползвателя, според одобрените от общинския съвет разходи за съответната година за всяка от дейностите по чл. 62.
(2) (Изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.; отм., бр. 119 от 2002 г.).
(3) (Нова, ДВ, бр. 109 от 2001 г.; отм., бр. 119 от 2002 г.).

Чл. 65. (Отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.).

Чл. 66.
(1) (Доп., ДВ, бр. 119 от 2002 г.) Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за:
1. осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други;
2. събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за обезвреждането им;
3. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци;
4. почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване.
(2) (Отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г. – в сила от 01.01.2005 г.).
(3) (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размер на таксата за битови отпадъци за текущата година, таксата се събира на база действащия размер към 31 декември на предходната година.
(4) (Нова, ДВ, бр. 106 от 2004 г.; отм., бр. 100 от 2005 г. – в сила от 01.01.2006 г.).
(5) (Нова, ДВ, бр. 109 от 2001 г.; предишна ал. 4, бр. 106 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) Одобрената план-сметка за определяне разходите на общините по ал. 1 подлежи на проверка от Сметната палата.

Чл. 67.
(1) (Предишен текст на чл. 67, изм., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 119 от 2002 г.) Размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци.
(2) (Предишно изречение второ от т. 2 на чл. 67 - ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 119 от 2002 г.) Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.
(3) (Нова, ДВ, бр. 109 от 2001 г.; изм., бр. 119 от 2002 г.) При определяне размера на таксата в зависимост от количеството на битовите отпадъци се включват разходите по чл. 66, ал. 1, т. 1, 2 и 3.
(4) (Нова, ДВ, бр. 109 от 2001 г.) Таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя пропорционално върху данъчната оценка.
(4) (Нова, ДВ, бр. 109 от 2001 г.; изм., бр. 119 от 2002 г.) Таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.

Чл. 68. (Изм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.) Не се допускат изменения в приетите от общинския съвет начин на определяне и размер на таксата за битови отпадъци в течение на годината.

Чл. 69. (Изм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.)
(1) Таксата се заплаща по ред, определен от общинския съвет.
(2) Общината уведомява лицата по чл. 64 за дължимите от тях такси за съответния период и за сроковете за плащане.

Чл. 70. (Отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.).

Чл. 71. (Изм., ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Не се събира такса за:
1. (изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 119 от 2002 г.) сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината;
2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината;
3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.

Раздел II
Такси за ползване на пазари, тържища, тротоари, площади, улични платна, панаири и терени с друго предназначение

Чл. 72. Таксата се заплаща за ползване на тротоари, площади, улични платна, места, върху които са организирани пазари (открити и покрити), тържища, панаири, както и терени с друго предназначение, които са общинска собственост.

Чл. 73.
(1) Таксата се заплаща от физическите и юридическите лица в зависимост от зоната, в която се намират терените, посочени в чл. 72.
(2) Зоните по ал. 1 се определят от общинския съвет.

Чл. 74. (Отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.).

Чл. 75. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 109 от 2001 г.; отм., бр. 119 от 2002 г.).

Чл. 76. (Изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.; отм., бр. 119 от 2002 г.).

Чл. 77. (Изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.; отм., бр. 119 от 2002 г.).

Чл. 78. (Отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.).

Чл. 79.
(1) Таксите се плащат при издаване на разрешението за посочения в него период.
(2) При ползване на мястото повече от месец таксите се заплащат месечно.
(3) (Отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.).

Чл. 80. Общинският орган, издал разрешението за ползване на място, може да го отнема, когато мястото не се използва по предназначение, когато не се използва от лицето, на което е предоставено, или когато обществени нужди налагат това.

Раздел III
Такси за детски ясли, детски градини, домове за социални грижи, лагери и други общински социални услуги
(Изм. на загл., ДВ, бр. 119 от 2002 г.)

Чл. 81. (Изм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.) За ползване на детски ясли и детски градини се събират от родителите или настойниците месечни такси.

Чл. 82. (Отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.).

Чл. 83. (Отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.).

Чл. 84.
(1) (Изм., ДВ, бр. 153 от 1998 г., бр. 119 от 2002 г.) За ползване на лагери от ученици се заплаща такса на ден в размер, определен от общинския съвет съгласно чл. 7, 8 и 9.
(2) (Отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.).
(3) (Отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.).

Чл. 85.
(1) (Изм., ДВ, бр. 153 от 1998 г., бр. 119 от 2002 г.) Учениците, които ползват общежития, заплащат месечна такса в размер, определен от общинския съвет съгласно чл. 7, 8 и 9.
(2) (Отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.).

Чл. 86.
(1) (Изм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.) Лицата, ползващи общински социални услуги, заплащат месечна такса в размер на съответстващата реална издръжка на едно лице.
(2) (Изм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.) Реалната издръжка на едно лице включва месечните разходи за храна, постелен инвентар и облекло, перилни и хигиенни материали, транспортни разходи за разнасяне на храната, както и съответната част от общите разходи за електрическа и топлинна енергия, вода, канализация и битови отпадъци, с изключение на даренията и завещанията от местни и чуждестранни физически и юридически лица.

Чл. 87.
(1) Дължимата такса се удържа от личните доходи на лицето.
(2) (Отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.).
(3) (Отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.).
(4) (Отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.).
(5) (Отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.).

Чл. 88. (Отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.).

Чл. 89. (Отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.).

Чл. 90. Лицата, настанени в частни пансиони или социални патронажи, заплащат суми по договаряне.

Чл. 91. (Изм., ДВ, бр. 153 от 1998 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) За настаняване в заведение или помещение за отрезвяване се събира такса на ден.

Чл. 92. (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Таксите по този раздел се начисляват и събират от длъжностните лица в съответните заведения и се внасят в общинския бюджет до 10-о число, а тези по чл. 86 - до 25-о число на месеца, за който се дължат.

Раздел IV
Туристическа такса
(Изм., ДВ, бр. 56 от 2002 г.)

Чл. 93.
(1) (Изм., ДВ, бр. 94 от 2005 г.) Таксата се заплаща за ползване на средство за подслон, място за настаняване и туристическа хижа по смисъла на Закона за туризма.
(2) (Изм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.) Приходите от туристическата такса се внасят по бюджетната сметка на общините.
(3) (Нова, ДВ, бр. 112 от 2003 г.; изм., бр. 94 от 2005 г.) Приходите от туристическата такса от средствата за подслон, местата за настаняване и туристическите хижи на територията на общината се разходват съгласно ежегодно приеманата общинска програма за развитие на туризма единствено за:
1. изграждане и поддържане на инфраструктурата, обслужваща туризма на територията на общината, включително местни пътища, свързващи курортите с аерогари, железопътни гари и автогари, както и с паметници на културата и на историческото наследство;
2. изграждане на информационни туристически центрове и организация на информационното обслужване;
3. опазване, поддържане и развитие на зелените площи;
4. санитарно-хигиенни мерки;
5. реклама на туристически обекти, намиращи се на територията на общината, в страната и чужбина.

Чл. 93а.
(1) Размерът на таксата се определя с решение на общинския съвет не по-късно от 30 юни на предходната година.
(2) Ако общинският съвет не определи таксата в срока по ал. 1, за следващата година остава в сила размерът на таксата, действаща през предходната година.
(3) (Нова, ДВ, бр. 112 от 2003 г.) В случаите на чл. 93, ал. 3 общинският съвет определя размера на таксата след предварително съгласуване с общинския съвет по туризъм в процеса на приемане на годишната програма за развитието на туризма.

Чл. 94. (Изм., ДВ, бр. 94 от 2005 г.) Таксата се заплаща от всяко лице, ползващо средство за подслон, място за настаняване или туристическа хижа, едновременно със заплащането на услугата.

Чл. 95. (Отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.).

Чл. 96. (Отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.).

Чл. 97. (Изм., ДВ, бр. 119 от 2002 г., бр. 94 от 2005 г.) Таксата се събира от физическите и юридическите лица, които предлагат услугата нощувка в средства за подслон, места за настаняване и туристически хижи, и се внася по бюджетната сметка на общините до 15-о число на месеца, следващ месеца, през който е събрана.

Раздел V
Такси за добив на кариерни материали

Чл. 98. Таксите са заплащат за добив на кариерни материали, включително добивани от дъното на водоеми.

Чл. 99.
(1) Таксите се заплащат от физическите или юридическите лица, които добиват кариерни материали.
(2) Лицата, на които е предоставена концесия, включваща и добив от съответното находище, не дължат такси по този раздел.

Чл. 100. Таксите се определят поотделно за всеки вид кариерен материал върху брутния добив, определен:
1. по регистрите на производството, които всяка кариера води задължително;
2. по количествата във временните или еднократните разрешения за добив на кариерните материали.

Чл. 101. (Изм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.) Размерът на таксите се определя, съгласно чл. 7, 8 и 9:
1. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за речен и кариерен пясък, чакъл и баластра;
2. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за кварцов пясък за стъкларство и пясък за чистене на метални предмети;
3. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за пясъчно-глинести материали за производство на тухли, керемиди и капаци, вътрешна и външна мазилка;
4. за глина:
а) (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.; отм., бр. 119 от 2002 г.);
б) (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.; отм., бр. 119 от 2002 г.);
5. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за леярна пръст;
6. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за ломен, трошен и мозаичен камък от седиментни, еруптивни, пясъчни и други скали;
7. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за обикновени камъни от варопясъчници, варовици, травертити, доломити, мрамори, арагонити, черупчести варовици, конгломерати и други за вътрешна и външна облицовка;
8. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за варовици, мергели, калцити за добиване на вар;
9. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за варовици, мергели, глинесто-песъчливи материали за добиване на цимент;
10. за камъни за добиване на:
а) (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) павета;
б) (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) валяци, воденични камъни, точила, брусове;
в) (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) цокли, корнизи, стъпала и други от пясъчници, трохиди, мергели, мрамори и други от седиментни скали;
г) (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) цокли, корнизи, стъпала и други от гранити, сиенити, базалти, диорити, риолити, андезити и други от твърди еруптивни скали;
д) (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) плочи за тротоари и покриви.

Чл. 102. Таксите се заплащат:
1. ежемесечно - в случаите по чл. 100, т. 1;
2. преди добива на кариерните материали в случаите по чл. 100, т. 2.

Чл. 103. (Доп., ДВ, бр. 102 от 2000 г. - в сила от 01.01.2001 г., отм., ДВ, бр. 70 от 2008 г.)

Раздел VI
Такси за технически услуги

Чл. 104. Таксите се заплащат за техническите услуги, които се извършват от общината, и обхващат дейностите във връзка с териториалното и селищното устройство, архитектурата, строителството, благоустройството, кадастъра в селищните и извънселищните територии.

Чл. 105. Таксите за технически услуги се заплащат от физическите и юридическите лица, ползватели на услугата, при предявяване на искането.

Чл. 106. Освобождават се от такси за технически услуги държавните и общинските органи, организациите на бюджетна издръжка и Българският Червен кръст.

Чл. 107. (Изм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.) Размерът на таксите за технически услуги се определя, съгласно чл. 7, 8 и 9:
1. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за издаване на скица за недвижим имот;
2. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за издаване на скица за недвижим имот с указан начин на застрояване;
3. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за презаверяване на скици, от издаването на които са изтекли 6 месеца;
4. за определяне на строителна линия и ниво на строеж:
а) (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., отм., бр. 119 от 2002 г.);
б) (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., отм., бр. 119 от 2002 г.);
5. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за издаване на удостоверения за факти и обстоятелства по териториалното и селищното устройство;
6. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за заверяване на преписи от документи и на копия от планове и документацията към тях;
7. (нова, ДВ, бр. 119 от 2002 г.) за издаване на разрешение за поставяне на временни съоръжения за търговия - маси, павилиони, кабини и други;
8. (нова, ДВ, бр. 119 от 2002 г.) за издаване на разрешение за строеж, основен ремонт и преустройство на съществуващи сгради и помещения в тях.

Чл. 108. Не се заплаща такса за технически услуги при:
1. допълване (поправки) на одобрен кадастрален план;
2. писмо до съда за издаване на изпълнителен лист за вземания по влязла в сила оценка;
3. освидетелстване на строежи като негодни за ползване, застрашени от самосрутване или вредни в санитарно-хигиенно отношение, когато специализираната комисия установи, че тези условия са налице;
4. отчуждаване на недвижими имоти за строителство и обезщетяване на правоимащите;
5. изменение и отмяна на влязла в сила заповед за отчуждаване и обезщетяване и нова оценка на отчужден недвижим имот;
6. определяне на обезщетения за придаваеми недвижими имоти към парцел по дворищно-регулационен план и за техникоустройствени мероприятия;
7. даване на устни справки за кадастралното, регулационното и градоустройственото положение на недвижими имоти;
8. даване на предварителна информация по въпроси на техническото обслужване.

Чл. 109.
(1) Срокът за извършване на технически услуги, който не е установен с нормативен акт, се определя с решение на съответния общински съвет, но не може да надвишава 1 месец.
(2) При неспазване на срока по ал. 1 размерът на таксата за тях се намалява с 1 на сто на ден, считано от деня на забавянето, но не повече от 30 на сто от пълния й размер.

Раздел VII
Такси за административни услуги

Чл. 110.
(1) За извършени услуги по гражданското състояние се заплащат следните такси:
1. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за издаване на удостоверение за наследници;
2. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за издаване на удостоверение за идентичност на имена;
3. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за издаване на удостоверение, че не е съставен акт за раждане или акт за смърт;
4. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за издаване на дубликати на удостоверение за раждане или за граждански брак, както и за повторно издаване на препис-извлечение от акт за смърт;
5. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.; отм., бр. 119 от 2002 г.);
6. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за издаване на удостоверение за семейно положение;
7. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за издаване на удостоверение за родствени връзки;
8. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за адресна регистрация и/или издаване на удостоверения за постоянен или настоящ адрес;
9. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за заверка на покана-декларация за посещение на чужденец в Република България;
10. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) За заверка на покана-декларация за частно посещение в Република България на лице, живеещо в чужбина, на което родителите или един от тях са от българска народност;
11. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за легализация на документи по гражданското състояние за чужбина;
12. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за всички други видове удостоверения по искане на граждани;
13. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за преписи от документи.
(2) Не подлежат на таксуване следните услуги:
1. съставяне на акт за раждане и издаване на оригинално удостоверение за раждане;
2. съставяне на акт за граждански брак и издаване на оригинално удостоверение за сключен граждански брак;
3. съставяне на акт за смърт и издаване на препис-извлечение от него;
4. отбелязвания, допълвания и поправки в актовете за гражданско състояние;
5. учредяване на настойничество и назначаване на попечител;
6. поддържане на регистъра на населението;
7. отразяване на промяна на име в регистрите по гражданското състояние на населението;
8. издаване на удостоверение за наследствена пенсия.

Чл. 111. (Изм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.) По производства за настаняване под наем, продажби, замени или учредяване на вещни права върху общински имоти се заплаща такса.

Чл. 112. (Изм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.) За издаване на свидетелство за собственост при продажба на едър добитък се заплаща такса.

Чл. 113. (Изм., ДВ, бр. 106 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.)
(1) За издаване на разрешения и за упражняване на дейности се заплащат такси в размери, определени от общинския съвет, при спазване на следните принципи:
1. размерът на таксите се определя въз основа на разходите, извършвани от общината за обработката на документите и за контрола по спазването на изискванията за извършване на дейността;
2. при прекратяването на дейността на даден търговски обект общината възстановява частта от годишната такса, пропорционална на периода, през който дейността не се осъществява;
3. при сезонна работа годишната такса се заплаща в размер, пропорционален на периода на извършването й.
(2) Таксите по ал. 1 са:
1. първоначална - за издаване на разрешение за търговия по чл.30, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия;
2. годишна - за контрол по спазване на изискванията за извършване на следните дейности:
а) търговия с тютюневи изделия по чл.30, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия;
б) складиране, съхраняване, лагеруване и търговия на едро на продукти от грозде, спирт, дестилати и спиртни напитки;
в) търговия на дребно с продукти от грозде, спирт, дестилати и спиртни напитки;
г) търговия със спиртни напитки в заведенията за хранене и развлечения;
3. дневна - за временен щанд за продажба на продукти от грозде, спирт, дестилати и спиртни напитки на панаири, събори, рекламни кампании на фирми и други подобни.
(3) За годината на издаване на разрешението или на започване на дейността годишната такса се заплаща в размер 1/12 част от годишната такса за всеки пълен месец до края на годината, включително месеца на издаването.
(4) Лицето не може да започне дейност преди издаване на разрешението. Разрешението се издава след представяне на документ, удостоверяващ липсата на данъчни задължения, както и на други финансови задължения към общината, декларирани или установени от к