Чл. 2.
(1) (Изм., ДВ, бр. 76 от 2005 г. - в сила от 01.01.2007 г.) Лечебни заведения по смисъла на този закон са организационно обособени структури на функционален принцип, в които лекари или лекари по дентална медицина самостоятелно или с помощта на други медицински и немедицински специалисти осъществяват всички или някои от следните дейности:
1. диагностика, лечение и рехабилитация на болни;
2. наблюдение на бременни жени и оказване на родилна помощ;
3. наблюдение на хронично болни и застрашени от заболяване лица;
4. профилактика на болести и ранно откриване на заболявания;
5. мерки за укрепване и опазване на здравето;
6. (нова, ДВ, бр. 83 от 2003 г. - в сила от 1.01.2004 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки.
(2) В лечебните заведения може да се извършва обучение на студенти и следдипломно обучение на медицински специалисти по реда на този закон.
(3) В лечебните заведения може да се извършва научна дейност.

Чл. 3.
(1) (Доп., ДВ, бр. 59 от 2007 г.) Лечебните заведения, без тези по чл. 5, ал. 1, се създават по Търговския закон или по Закона за кооперациите, както и като дружества по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, при спазване изискванията на този закон.
(2) (Изм., ДВ, бр. 76 от 2005 г. - в сила от 01.01.2007 г.) Лечебната дейност по чл. 8, ал. 1, т. 1, буква "а" и т. 2, буква "а" се осъществява от физически лица - лекари и лекари по дентална медицина.
(3) Лечебните заведения осъществяват дейността си само след получаване на разрешение или извършване на регистрация при условията и по реда на този закон.
(4) Лечебните заведения не могат да извършват търговски сделки освен за нуждите на осъществяваните от тях медицински дейности и за обслужване на пациентите.
(5) (Изм., ДВ, бр. 59 от 2007 г.) За лечебните заведения по ал. 1 се прилагат разпоредбите на Търговския закон и Закона за кооперациите, съответно за чуждестранните дружества - националното законодателство на държавата по регистрация, доколкото в този закон не е предвидено друго.

Чл. 4.
(1) Лечебните заведения оказват извънболнична и болнична помощ. Те се създават от държавата, от общините и от други юридически и физически лица.
(2) Лечебните заведения са равнопоставени независимо от собствеността им.
(3) Медицинската дейност на всяко лечебно заведение подлежи на контрол.

Чл. 5.
(1) (Изм., ДВ, бр. 36 от 2000 г., бр. 88 от 2005 г.) Центровете за спешна медицинска помощ, центровете за трансфузионна хематология, лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ, домовете за медикосоциални грижи, в които се осъществяват медицинско наблюдение и специфични грижи за деца, както и лечебните заведения към Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта се създават от държавата.
(2) Лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ могат да се създават и от други лица.
(3) Домове за медико-социални грижи се създават от общините и други юридически лица.

Чл. 6.
(1) (Изм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Лечебните заведения осъществяват дейността си при спазване на стандартите за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Стандартите се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването.
(2) Лечебните заведения прилагат технологии и системи за събиране на информация.
(3) Лечебните заведения предоставят информация за извършваната от тях медицинска дейност, както и медико-статистическа информация съгласно наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с Националния статистически институт.
(4) За изпълнението на задачите по ал. 2 и 3 лечебните заведения могат да създават информационни звена и да финансират развитието на информационни технологии.

Чл. 7. (Изм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Никое лечебно заведение не може да отказва медицинска помощ на лица, явили се в него в състояние, което застрашава техния живот, независимо от местоживеенето им.

ЧАСТ ВТОРА
ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ

Глава втора
ВИДОВЕ ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ

Чл. 8.
(1) Лечебни заведения за извънболнична помощ са:
1. амбулатории за първична медицинска помощ, които могат да бъдат:
а) индивидуална практика за първична медицинска помощ;
б) групова практика за първична медицинска помощ;
2. амбулатории за специализирана медицинска помощ, които могат да бъдат:
а) индивидуална практика за специализирана медицинска помощ;
б) групова практика за специализирана медицинска помощ;
в) (изм., ДВ, бр. 76 от 2005 г. - в сила от 01.01.2007 г.) медицински център, дентален център и медико-дентален център;
г) диагностично-консултативен център;
3. самостоятелни медико-диагностични и медико-технически лаборатории.
(2) (Изм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.)Към лечебните заведения по ал. 1, т. 2, букви "в" и "г" могат да се откриват до 10 легла за наблюдение и лечение до 48 часа.
(3) (Нова, ДВ, бр. 62 от 2002 г.) При възникнала необходимост от по-дълъг престой в случаите по ал. 2 лечебното заведение е длъжно да организира хоспитализацията на пациента.

Чл. 9.
(1) Лечебни заведения за болнична помощ са:
1. болница за активно лечение;
2. болница за долекуване и продължително лечение;
3. болница за рехабилитация;
4. (нова, ДВ, бр. 65 от 2000 г.) болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация.
(2) Болниците могат да бъдат многопрофилни или специализирани.
(3) (Нова, ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Университетски болници са многопрофилни или специализирани болници, определени от Министерския съвет, в които се осъществяват дейности по:
1. (изм., ДВ, бр. 76 от 2005 г. - в сила от 01.01.2007 г.) клинично обучение на студенти и докторанти по медицина, дентална медицина и фармация;
2. клинично обучение по здравни грижи, както и на студенти от всички видове медицински колежи;
3. (изм., ДВ, бр. 76 от 2005 г. - в сила от 01.01.2007 г.) следдипломно обучение на лекари, лекари по дентална медицина, фармацевти, специалисти по здравни грижи и лица, завършили медицински колеж.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 62 от 2002 г.) В зависимост от териториалния обхват на обслужваното население лечебните заведения по ал. 1 и 2 са:
1. районни, когато в лечебното заведение се лекуват граждани от една и съседни общини;
2. областни, когато в лечебното заведение се лекуват граждани на общини от една област;
3. междуобластни, когато в лечебното заведение се лекуват граждани от различни области;
4. национални, когато в техни структури се извършват уникални за страната диагностично-лечебни дейности и научноизследователска работа по прилагането на съвременни медицински технологии или се изпълняват задачи по разработването и провеждането на националната здравна политика.
(5) (Предишна ал. 4 – изм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Лечебните заведения по ал. 4, т. 4 се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.

Чл. 10. Лечебни заведения по този закон са и:
1. център за спешна медицинска помощ;
2. център за трансфузионна хематология;
3. диспансер;
4. дом за медико-социални грижи;
5. хоспис.
6. (нова – ДВ, бр. 62 от 2002 г.) диализен център;
7. (нова, ДВ, бр. 83 от 2003 г. - в сила от 1.01.2004 г.) тъканна банка.

Глава трета
ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ ЗА ИЗВЪНБОЛНИЧНА ПОМОЩ

Чл. 11.
(1) (Изм., ДВ, бр. 76 от 2005 г. - в сила от 01.01.2007 г.) Амбулаториите за първична или специализирана извънболнична помощ са лечебни заведения, в които лекари или лекари по дентална медицина:
1. извършват:
а) диагностика, лечение, рехабилитация и наблюдение на болни;
б) консултации;
в) профилактика;
г. (нова, ДВ, бр. 46 от 2005 г.) диспансеризация.
2. предписват:
а) лабораторни и други видове изследвания;
б) извършването на медицински дейности и манипулации под техен контрол и отговорност;
в) обема, вида домашни грижи и помощ за болни;
г) лекарства, превързочни материали и медицински пособия;
3. извършват експертиза на временна нетрудоспособност;
4. извършват наблюдение и оказват медицинска помощ при бременност и майчинство;
5. наблюдават, контролират и полагат грижи за физическото и психическото развитие на лица до 18 години;
6. извършват дейности по здравна промоция и профилактика, включително профилактични прегледи и имунизации;
7. издават документи, свързани с тяхната дейност;
8. насочват пациенти за консултативна и болнична помощ.
(2) (Изм., ДВ, бр. 76 от 2005 г. - в сила от 01.01.2007 г.) Лекар, съответно лекар по дентална медицина, практикуващ в амбулатория за първична или специализирана извънболнична помощ, извършва лечение на болен и в дома му, когато състоянието на болния налага това.
(3) (Изм., ДВ, бр. 76 от 2005 г. - в сила от 01.01.2007 г.) Лекарите и лекарите по дентална медицина от лечебните заведения за извънболнична помощ са длъжни да хоспитализират пациентите в болница, когато лечебната цел не може да се постигне в амбулаторни условия или в дома на пациентите.

Чл. 12. (Изм., ДВ, бр. 76 от 2005 г. - в сила от 01.01.2007 г.) Характерът на дейността, броят и квалификацията на лекарите, съответно лекарите по дентална медицина, работещи в лечебното заведение, и начинът на организация определят вида на амбулаторията съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 и 2.

Чл. 13.
(1) (Изм., ДВ, бр. 76 от 2005 г. - в сила от 01.01.2007 г.) Индивидуална практика за първична медицинска помощ се организира и осъществява от лекар с призната специалност по обща медицина, съответно от лекар по дентална медицина, който се регистрира по реда на чл. 40.
(2) (Изм., ДВ, бр. 76 от 2005 г. - в сила от 01.01.2007 г.) Индивидуална практика за специализирана медицинска помощ се организира и осъществява от лекар с призната специалност извън тази по ал. 1, съответно от лекар по дентална медицина с призната специалност, който се регистрира по реда на чл. 40.
(3) Лицата по ал. 1 и 2 могат да наемат и други лица съобразно нуждите и обема на лечебната дейност.
(4) (Изм., ДВ, бр. 70 от 2004 г., бр. 76 от 2005 г. - в сила от 01.01.2007 г.) Лицата по ал. 1 са длъжни да определят заместник в случаите на тяхното отсъствие, за което уведомяват писмено съответния регионален център по здравеопазване и районната здравноосигурителна каса. Лицето, определено като заместник, трябва да притежава съответната правоспособност и да е вписано в съответния регистър по Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина.
(5) В случаите на отсъствие над 10 дни условията и редът за заместването се уреждат в договора за оказване на медицинска помощ със съответната районна здравноосигурителна каса.
(6) В договора за оказване на медицинска помощ между лицата по ал. 1 и районната здравноосигурителна каса се уреждат условията и редът за заместване както в случаите на отсъствие на лицето - страна по договора, така и заместването на други лица, регистрирали индивидуална практика за извънболнична помощ в същия район.

Чл. 14.
(1) (Изм., ДВ, бр. 76 от 2005 г. - в сила от 01.01.2007 г.) Групова практика за първична медицинска помощ се осъществява от търговско дружество или кооперация, учредени от лекари с призната специалност по обща медицина, съответно от лекари по дентална медицина, които се регистрират по реда на чл. 40.
(2) (Изм., ДВ, бр. 76 от 2005 г. - в сила от 01.01.2007 г.) Групова практика за специализирана медицинска помощ се осъществява от търговско дружество или кооперация, учредени от лекари с една и съща призната специалност извън тази по ал. 1, съответно от лекари по дентална медицина с една и съща призната специалност, които се регистрират по реда на чл. 40.
(3) Лицата по ал. 1 и 2 могат да наемат и други лица съобразно нуждите и обема на лечебната дейност.

Чл. 15. Лицата по чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 могат да сключват договори за изпълнение на медицинска дейност с фелдшери и медицински сестри (акушерки), които работят и в друго населено място.

Чл. 16.
(1) (Изм., ДВ, бр. 76 от 2005 г. - в сила от 01.01.2007 г.) Медицински център, дентален център или медико-дентален център е лечебно заведение, в което осъществяват специализирана извънболнична помощ не по-малко от трима лекари и/или трима лекари по дентална медицина с различни признати специалности.
(2) (Изм., ДВ, бр. 76 от 2005 г. - в сила от 01.01.2007 г.) Медицински център, дентален център или медико-дентален център се управлява от лекар, съответно лекар по дентална медицина, с призната специалност.
(3) Устройството, дейността и вътрешният ред на центъра се уреждат с правилник, утвърден от ръководителя по ал. 2.

Чл. 17.
(1) (Изм., ДВ, бр. 65 от 2000 г.) Диагностично-консултативният център е лечебно заведение, в което осъществяват специализирана извънболнична помощ не по-малко от 10 лекари с различни признати специалности. Центърът трябва да бъде съоръжен с необходимата медицинска апаратура, да разполага поне с една медико-диагностична лаборатория и уредба за образна диагностика.
(2) Диагностично-консултативният център се управлява от лекар с призната специалност и квалификация по здравен мениджмънт или магистър по икономика и управление с призната специалност по медицинска информатика и здравен мениджмънт или по икономика на здравеопазването.
(3) Устройството, дейността и вътрешният ред на центъра се уреждат с правилник, утвърден от ръководителя по ал. 2.
(4) (Нова, ДВ, бр. 31 от 2007 г.) В диагностично-консултативния център могат да се провеждат клинични изпитвания на лекарствени продукти по реда на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Чл. 17а. (Нов, ДВ, бр. 59 от 2007 г. - в сила от 20.07.2007 г.)
(1) В медицинския, медико-денталния и диагностично-консултативния център могат да се разкриват звена, в които акушерки самостоятелно оказват акушерски грижи.
(2) Видовете дейности, които се извършват в звената по ал. 1, се определят в съответствие с наредбата по чл. 7, ал. 1 от Закона
за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти.
(3) Звената по ал. 1 се ръководят от лица с образователно-квалификационна степен "бакалавър" по специалността "акушерка" и с професионален стаж не по-малко от две години.
(4) Редът за извършване на дейностите в звената по ал. 1 се определя с правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на съответното лечебно заведение.

Чл. 18.
(1) (Изм., ДВ, бр. 76 от 2005 г. - в сила от 01.01.2007 г.) Самостоятелната медико-диагностична лаборатория е лечебно заведение, в което лекар с помощта на други специалисти извършва предписани от друг лекар или лекар по дентална медицина специализирани медицински изследвания. В нея работи поне един лекар с призната специалност по профила на лабораторията.
(2) (Изм., ДВ, бр. 76 от 2005 г. - в сила от 01.01.2007 г.) Самостоятелната медико-техническа лаборатория е лечебно заведение, в което специалисти със съответното образование извършват предписани от лекар, съответно лекар по дентална медицина, специфични технически дейности и произвеждат специализирани медицински и помощни средства.
(3) Самостоятелната медико-диагностична лаборатория се управлява от лекар с призната специалност по профила на лабораторията.
(4) (Изм., ДВ, бр. 76 от 2005 г. - в сила от 01.01.2007 г.) Самостоятелната медико-техническа лаборатория се управлява от лекар, съответно лекар по дентална медицина или специалист по профила на лабораторията.
(5) Дейността на лабораториите по ал. 1 и 2 се извършва съгласно правилник за устройството, дейността и вътрешния ред, утвърден от ръководителя на лабораторията. За осъществяването на дейността на лабораторията могат да се наемат и други лица.

Глава четвърта
ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ ЗА БОЛНИЧНА ПОМОЩ

Чл. 19. Лечебно заведение за болнична помощ е заведение, в което лекари с помощта на други специалисти и помощен персонал извършват всички или някои от следните дейности:
1. диагностика и лечение на заболявания, когато лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболнична помощ;
2. родилна помощ;
3. рехабилитация;
4. (изм., ДВ, бр. 76 от 2005 г. - в сила от 01.01.2007 г.) диагностика и консултации, поискани от лекар или лекар по дентална медицина от други лечебни заведения;
4а. (нова, ДВ, бр. 83 от 2003 г. - в сила от 1.01.2004 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки;
4б. (нова, ДВ, бр. 102 от 2003 г.) вземане, съхраняване, снабдяване с кръв и кръвни съставки, трансфузионен надзор;
5. медико-козметични услуги;
6. клинични изпитвания на лекарства и медицинска апаратура съгласно действащото в страната законодателство;
7. учебна и научна дейност.

Чл. 20. В болницата за активно лечение се лекуват лица с остри заболявания, травми, изострени хронични болести, състояния, изискващи оперативно лечение в болнични условия, и се оказват родилна помощ и медико-козметични услуги.

Чл. 21. В болницата за долекуване и продължително лечение се приемат лица, нуждаещи се от продължително възстановяване на здравето, и лица с хронични заболявания, изискващи грижи и поддържане на задоволително телесно и психическо състояние.

Чл. 22. В болницата за рехабилитация се приемат лица, нуждаещи се от физикална терапия, моторна и психична рехабилитация, балнео-, климато- и таласолечение.

Чл. 22а. (Нов, ДВ, бр. 65 от 2000 г.) В болницата за долекуване, продължително лечение и рехабилитация се осъществяват дейностите по чл. 21 и 22.

Чл. 23.
(1) Многопрофилна е болница, в която има най-малко четири отделения или клиники по различни основни медицински специалности.
(2) Специализирана е болница, в която има отделения или клиники, отговарящи на едно от следните изисквания:
1. (изм., ДВ, бр. 76 от 2005 г. - в сила от 01.01.2007 г.) една основна медицинска или дентална специалност;
2. една или повече профилни специалности, производни на основната по т. 1;
3. повече от една профилна специалност, производни на различни основни медицински специалности, когато болницата е предназначена за лечение на заболявания от една и съща група.
(3) (Изм., ДВ, бр. 76 от 2005 г. - в сила от 01.01.2007 г.) Основните медицински специалности по ал. 1 и 2 са: вътрешни болести, детски болести, акушерство и гинекология, хирургия, ортопедия и травматология, урология, неврология, неврохирургия, анестезиология и интензивно лечение, психиатрия, очни болести, ушно-носно-гърлени болести, кожно-венерологични болести, инфекциозни болести, дентална хирургия, лицево-челюстна хирургия, курортология, физикална терапия и рехабилитация.

Глава пета
ДРУГИ ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ

Чл. 24. Център за спешна медицинска помощ е лечебно заведение, в което медицински специалисти с помощта на друг персонал оказват спешна помощ на заболели и пострадали лица в дома, на местопроизшествието и по време на транспортирането до евентуалната им хоспитализация.

Чл. 25. (Изм., ДВ,бр. 102 от 2003 г.)
(1) Център за трансфузионна хематология е лечебно заведение, в което лекари с помощта на друг персонал:
1. вземат кръв и кръвни съставки;
2. диагностицират, преработват, съхраняват, осигуряват кръв и кръвни съставки;
3. произвеждат, съхраняват и осигуряват кръвни биопрепарати;
4. осъществяват дейности по трансфузионен надзор.
(2) Центровете по ал. 1 осъществяват дейността си съгласно изискванията на този закон и Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането.
(3) Министърът на здравеопазването може да направи предложение за закриване на център за трансфузионна хематология, който осъществява дейност в нарушение на ал. 2.

Чл. 26.
(1) Диспансер е лечебно заведение, в което лекари с помощта на друг персонал активно издирват, диагностицират, лекуват и периодично наблюдават болни с определени заболявания.
(2) Към диспансера могат да се откриват легла за диагностичен и лечебен престой.
(3) Списъкът на заболяванията по ал. 1, профилът на диспансерите и видовете дейности, които те извършват, се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
(4) (Нова, ДВ, бр. 31 от 2007 г.) В диспансера могат да се провеждат клинични изпитвания на лекарствени продукти по реда на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.

Чл. 27.
(1) Дом за медико-социални грижи е лечебно заведение, в което медицински и други специалисти осъществяват продължително медицинско наблюдение и специфични грижи за лица от различни възрастови групи с хронични заболявания и медико-социални проблеми.
(2) Лечебната дейност в дома за медико-социални грижи се ръководи от медицински специалист.
(3) Устройството, дейността и вътрешният ред на дома за медико-социални грижи се уреждат с правилник, утвърден от ръководителя по ал. 2.

Чл. 28.
(1) Хоспис е лечебно заведение, в което медицински и други специалисти осъществяват продължително медицинско наблюдение, поддържащо лечение, предписано от лекар, и специфични грижи по домовете на лица с хронични инвалидизиращи заболявания и медико-социални проблеми.
(2) Лечебната дейност в хосписа се ръководи от медицински специалист.
(3) Устройството, дейността и вътрешният ред на хосписа се уреждат с правилник, утвърден от ръководителя по ал. 2.

Чл. 28а. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2002 г.)
(1) Диализен център е лечебно заведение, в което един или няколко лекари с помощта на други специалисти осъществяват лечение, рехабилитация и наблюдения на болни с хронична бъбречна недостатъчност.
(2) Диализният център се управлява от лекар с призната основна медицинска специалност и с най-малко две години трудов стаж в център по хемодиализа или отделение по хемодиализа.
(3) Устройството и дейността на диализния център се уреждат с правилник, утвърден от министъра на здравеопазването.

Чл. 28б. (Нов, ДВ, бр. 83 от 2003 г. - в сила от 1.01.2004 г.)
(1) Тъканната банка е лечебно заведение, в което лекар с помощта на други специалисти взема, изследва, съхранява и преработва органи, тъкани и клетки с медицински цели.
(2) Тъканните банки могат да вземат само тъкани и клетки за присаждане или преработка, а органи-само за преработка.
(3) Дейността на тъканната банка се извършва съгласно правилник за устройството, дейността и вътрешния ред, утвърден от ръководителя на лечебното заведение.

ЧАСТ ТРЕТА
СЪЗДАВАНЕ И ЗАКРИВАНЕ НА ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ

Глава шеста
НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНА КАРТА. ОБЛАСТНИ ЗДРАВНИ КАРТИ

Чл. 29.
(1) (Изм., ДВ, бр. 62 от 2002 г., бр. 76 от 2005 г. - в сила от 01.01.2007 г.) Лечебните заведения за болнична помощ, центровете за спешна медицинска помощ, центровете за трансфузионна хематология, диспансерите и домовете за медико-социални грижи, както и лекарите и лекарите по дентална медицина, необходими за извънболничната помощ в Република България, се планират и разпределят на териториален принцип въз основа на потребностите на населението от достъпна и своевременна медицинска помощ.
(2) Планирането и разпределението на лечебните заведения по ал. 1 се извършват чрез Национална здравна карта и областни здравни карти, посредством които се осъществява националната здравна политика.

Чл. 30. Областните здравни карти се създават след оценка на:
1. географската, инфраструктурната, демографската, социалната и здравната характеристика на областите в страната;
2. наличните лечебни заведения и техните възможности за оказване на медицинска помощ;
3. потребностите от спешна, първична и специализирана извънболнична и болнична помощ, необходимия брой и вид лечебни заведения, както и апаратното и инструменталното оборудване за предоставянето й;
4. областните здравни приоритети.

Чл. 31. Областните здравни карти съдържат:
1. географските граници на здравните райони;
2. вида, броя, дейността и разпределението на лечебните заведения по чл. 29, ал. 1 в областта;
3. (изм., ДВ, бр. 76 от 2005 г. - в сила от 01.01.2007 г.) броя на лекарите и лекарите по дентална медицина в извънболничната помощ по специалности.

Чл. 32.
(1) (Изм., ДВ, бр. 70 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) За изработване на областната здравна карта министърът на здравеопазването назначава комисия, включваща представители на регионалния център по здравеопазване, общините, районната здравноосигурителна каса и районната лекарска колегия. За всяка област картата обхваща общините съгласно приложението към чл.6, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване.
(2) Всяка областна комисия представя на министъра на здравеопазването изготвената областна здравна карта и цялата първична информация, използвана за създаването й, както и предложения за преструктуриране на лечебните заведения за болнична помощ.

Чл. 33.
(1) Въз основа на данните от областните здравни карти се изготвя Национална здравна карта.
(2) Националната здравна карта се изработва от национална комисия, назначена от министъра на здравеопазването, който е председател на комисията.
(3) Националната здравна карта съдържа:
1. географските граници на здравните райони по области;
2. вида, броя, дейността и разпределението на лечебните заведения по чл. 29, ал. 1 в областта;
3. (изм., ДВ, бр. 76 от 2005 г. - в сила от 01.01.2007 г.) броя на лекарите и лекарите по дентална медицина в извънболничната помощ по специалности;
4. оценка на националните здравни приоритети;
5. минималния брой лечебни заведения за болнична и извънболнична помощ, с които Националната здравноосигурителна каса задължително сключва ежегодни договори по смисъла на Закона за здравното осигуряване.
6. (нова – ДВ, бр. 62 от 2002 г.) списък на лечебните заведения за болнична помощ, които не подлежат на приватизация.

Чл. 34.
(1) Националната здравна карта на Република България се утвърждава с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.
(2) (Изм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Националната здравна карта подлежи на цялостна актуализация на всеки три години. Частична актуализация се прави при необходимост.
(3) (Нова, ДВ, бр. 62 от 2002 г.) При изработването и актуализацията на Националната здравна карта се вземат предвид и акредитационните оценки на съответните лечебни заведения.

Глава седма
СЪЗДАВАНЕ, РЕГИСТРАЦИЯ И РАЗРЕШЕНИЕ НА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ

Раздел I
Създаване на лечебните заведения

Чл. 35.
(1) Лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 се създават и преобразуват от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването. Предложението на министъра на здравеопазването се съгласува със съответния министър, когато лечебното заведение е към ведомствата, посочени в чл. 5, ал. 1. Предложението за домовете за медико-социални грижи, в които се осъществяват медицинско наблюдение и специфични грижи за деца, се прави въз основа на искане на съответния общински съвет.
(2) Лечебните заведения по ал. 1 са юридически лица на бюджетна издръжка за специфичните си функции.
(3) Устройството и дейността на лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 се уреждат с правилник, издаден от:
1. министъра на здравеопазването - за центровете за спешна медицинска помощ, центровете за трансфузионна хематология, лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ и домовете за медико-социални грижи, в които се осъществяват медицинско наблюдение и специфични грижи за деца;
2. (изм., ДВ, бр. 36 от 2000 г., бр. 88 от 2005 г.) Министерския съвет по предложение на съответния министър и министъра на здравеопазването - за лечебните заведения към Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта.

Чл. 36.
(1) (Доп., ДВ, бр. 59 от 2007 г.) Лечебните заведения по чл. 10, т. 5 и лечебните заведения за извънболнична помощ, извън тези по чл. 8, ал. 1, т. 1, буква "а" и т. 2, буква "а", се учредяват като търговски дружества или кооперации, както и като дружества по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, след което се регистрират по реда на чл. 40. При необходимост държавата и общините самостоятелно или съвместно с други лица могат да създават такива заведения като дружества с ограничена отговорност или като акционерни дружества.
(2) Лицата, осъществяващи лечебна дейност по чл. 8, ал. 1, т. 1, буква "а" и т. 2, буква "а", се регистрират по реда на чл. 40.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 в предмета на дейност задължително се вписва осъществяването само на извънболнична помощ или на дейностите по чл. 27 и 28.
(4) (Изм., ДВ, бр. 34 от 2006 г. – в сила от 01.10.2006 г.) Търговската регистрация на фирмата задължително трябва да съдържа пълното обозначение на съответния вид лечебно заведение по чл. 8 и чл. 10, т. 4 и 5.

Чл. 36а. (Нов, ДВ, бр. 83 от 2003 г. - в сила от 1.01.2004 г.)
(1) (Доп., ДВ, бр. 59 от 2007 г.) Тъканната банка се учредява като дружество с ограничена отговорност или акционерно дружество, както и като дружество по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, когато то допуска такова дружество да бъде тъканна банка и осъществява дейност след получаване на разрешение по реда на чл. 51а.
(2) В предмета на дейност на тъканната банка задължително се вписва осъществяването само на дейностите по чл. 28б.
(3) (Изм., ДВ, бр. 34 от 2006 г. – в сила от 01.10.2006 г.) Търговската регистрация на фирмата задължително трябва да съдържа пълното обозначение на лечебното заведение.

Чл. 37.
(1) (Изм., ДВ, бр. 62 от 2002 г., доп., ДВ, бр. 59 от 2007 г. - в сила от 20.07.2007 г.) Лечебните заведения за болнична помощ, домовете за медико-социални грижи, диспансерите и диализните центрове се учредяват от държавата и общините, от юридически и физически лица като търговски дружества или кооперации, както и като дружества по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство и осъществяват дейност след получаване на разрешение по реда на чл. 46.
(2) (Изм., ДВ, бр. 65 от 2000 г.; доп., бр. 62 от 2002 г.) В предмета на дейност на дружествата или кооперациите задължително се вписва осъществяването само на болнична помощ и/или на дейностите по чл. 26, ал. 1 и чл. 28а, ал. 1.
(3) (Изм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Държавата и общините създават лечебни заведения за болнична помощ, диспансери и диализни центрове като дружества с ограничена отговорност или като акционерни дружества.
(4) Държавата създава лечебни заведения по ал. 3 с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.
(5) Общините създават с решение на общинските съвети лечебни заведения по ал. 3 след съгласието на министъра на здравеопазването.
(6) (Изм., ДВ, бр. 34 от 2006 г. – в сила от 01.10.2006 г.) При търговската регистрация на фирмата задължително трябва да се вписва пълното или съкратеното означение на вида болнично лечебно заведение, посочен в чл. 9, ал. 1 и 2.

Чл. 38.
(1) Членове 72 и 73 от Търговския закон не се прилагат за непаричните вноски на държавата и общините в държавни или общински лечебни заведения.
(2) В случаите по ал. 1 в капитала на дружеството се записва балансовата стойност на всички дълготрайни активи на имуществото, въз основа на което се образува.

Раздел II
Регистрация

Чл. 39. Регистрират се лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите.

Чл. 40.
(1) (Изм., ДВ, бр. 70 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) Регистрацията се извършва в съответния регионален център по здравеопазване, на чиято територия се намира лечебното заведение, въз основа на заявление, към което се прилагат:
1. (изм., ДВ, бр. 105 от 2005 г. - в сила от 01.01.2006 г., изм., ДВ, бр. 34 от 2006 г. - в сила от 01.01.2008 г., доп., ДВ, бр. 59 от 2007 г. - в сила от 20.07.2007 г.) актуално удостоверение за търговска регистрация, а за дружествата, регистрирани в държава - членка на Европейския съюз, или в държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство - документ за актуална регистрация по националното законодателство, издаден от компетентен орган на съответната държава;
2. учредителният акт на дружеството, съответно на кооперацията, и правилникът за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение;
3. имената на лицата - съдружници или акционери в дружеството или членове на кооперацията, учредяващи групова практика;
4. дипломата за съответното висше образование на лицата, които ще управляват, съответно ще работят в лечебното заведение;
5. документът за призната специалност на лицата, които ще ръководят, съответно ще работят в лечебното заведение;
6. (изм., ДВ, бр. 76 от 2005 г. - в сила от 01.01.2007 г.) удостоверението за вписване в регистъра на районната колегия на Българския лекарски съюз или Българския зъболекарски съюз за лекарите и лекарите по дентална медицина, които ще ръководят, съответно ще работят в заведението;
6а. (нова, ДВ, бр. 59 от 2007 г.) удостоверението за вписване в регистъра на районната колегия на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи - за акушерките, които ще работят в звената по чл. 17а;
7. свидетелството за съдимост на лицата, представляващи лечебното заведение;
8. (изм., ДВ, бр. 70 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г., изм., ДВ, бр. 59 от 2007 г.) разрешението за ползване на помещенията за лечебно заведение;
9. (изм., ДВ, бр. 70 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) хигиенното заключение за обекта от органите на регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве;
10. разрешението от компетентния държавен орган, когато в лечебното заведение ще се използва медицинско оборудване с източник на йонизиращо лъчение;
11. (нова, ДВ, бр. 83 от 2003 г. - в сила от 1.01.2004 г.) удостоверение от Изпълнителната агенция по трансплантация, че лечебното заведение може да извършва вземане и присаждане на тъкани и клетки в съответствие с утвърдените медицински стандарти в случаите, когато лечебното заведение ще извършва такава дейност.
(2) (Изм., ДВ, бр. 70 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) При непълнота на представените документи по ал. 1 директорът на регионалния център по здравеопазване в 15-дневен срок уведомява писмено лицето за това и определя срок за отстраняването й.
(3) (Изм., ДВ, бр. 70 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) В 15-дневен срок от подаване на заявлението по ал. 1 или от отстраняване на непълнотата по ал. 2 директорът на регионалния център по здравеопазване издава удостоверение за регистрация на лечебното заведение.

Чл. 41.
(1) (Изм., ДВ, бр. 70 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) В регионалния център по здравеопазване се води регистър на лечебните заведения. Регистърът е общодостъпен и съдържа:
1. пореден номер;
2. дата на издаване на удостоверението за регистрацията на лечебното заведение;
3. (изм., ДВ, бр. 34 от 2006 г. – в сила от 01.10.2006 г.) данни за лечебното заведение - име, седалище, капитал, единен идентификационен код;
4. данни за лицето, представляващо лечебното заведение - име, паспортни данни, единен граждански номер, адрес;
5. данни за лицата по чл. 40, ал. 1, т. 3 в лечебното заведение - име, паспортни данни, единен граждански номер, адрес;
6. видове дейности, за които е регистрирано лечебното заведение;
7. данни за преобразуване, сливане, вливане, разделяне и прекратяване на лечебното заведение, промяна на собствеността;
8. дата на заличаване на регистрацията и основанието за това;
9. промени в обстоятелствата по т. 1 - 8;
10. забележки по вписаните обстоятелства.
(2) Редът за водене на регистъра на лечебните заведения се определя с наредба на министъра на здравеопазването. Министерският съвет определя с тарифа таксите за ползване на регистъра.

Чл. 42. (Изм., ДВ, бр. 70 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) В края на всяко шестмесечие регионалният център по здравеопазване изпраща на Министерството на здравеопазването и на кмета на съответната община обобщени данни за извършените регистрации на лечебни заведения.

Чл. 43. (Изм., ДВ, бр. 70 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) Регистрираните лица са длъжни да уведомяват съответния регионален център по здравеопазване за всички промени по извършената регистрация на лечебното заведение в 7-дневен срок от настъпването им.

Чл. 44.
(1) (Изм., ДВ, бр. 70 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) При непълнота на представените документи по чл. 40 и неотстраняването й в указания срок директорът на регионалния център по здравеопазване прави мотивиран отказ за регистрация и уведомява писмено лицето за това.
(2) Отказът по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

Чл. 45.
(1) Регистрацията на лечебно заведение се заличава:
1. (изм., ДВ, бр. 76 от 2005 г. - в сила от 01.01.2007 г.) когато районната колегия на съсловната организация е заличила от регистъра лекаря или лекаря по дентална медицина, учредил лечебно заведение по чл. 8, ал. 1, т. 1, буква "а" и т. 2, буква "а";
2. при установено нарушение по чл. 3, ал. 4;
3. по искане на лечебното заведение;
4. при прекратяване на юридическото лице, при смърт на регистрирания или поставянето му под запрещение;
5. при осъществяване на дейности в нарушение на извършената регистрация.
(2) (Изм., ДВ, бр. 70 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) Заличаването на регистрацията се извършва със заповед на директора на регионалния център по здравеопазване.
(3) Заповедите на директора на районния център по здравеопазване, издадени в случаите по ал. 1, т. 1, 2 и 5, подлежат на обжалване по реда на Закона за административното производство.
(4) Обжалването на заповедта не спира изпълнението й.

Раздел III
Разрешение за осъществяване на дейност

Чл. 46.
(1) (Изм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.)На разрешение подлежи осъществяването на дейността на лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите, домовете за медико-социални грижи и диализните центрове.
(2) Разрешение за осъществяване на лечебна дейност на заведенията по ал. 1 се издава от министъра на здравеопазването.
(3) Основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения, се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

Чл. 47. Разрешение за осъществяване на дейност от лечебните заведения по чл. 46, ал. 1 се издава след представяне на заявление до министъра на здравеопазването, към което се прилагат:
1. (изм., ДВ, бр. 105 от 2005 г. - в сила от 01.01.2006 г., изм., ДВ, бр. 34 от 2006 г. - в сила от 01.01.2008 г., доп., ДВ, бр. 59 от 2007 г. - в сила от 20.07.2007 г.) актуално удостоверение за търговска регистрация, а за дружествата, регистрирани в държава - членка на Европейския съюз, или в държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство - документ за актуална регистрация по националното законодателство, издаден от компетентен орган на съответната държава;
2. учредителният акт на дружеството или кооперацията и правилникът за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение;
3. (изм., ДВ, бр. 70 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) удостоверението от регионалния център по здравеопазване, в чийто район се намира лечебното заведение, че са изпълнени изискванията, посочени в наредбата по чл. 46, ал. 3;
4. дипломата за съответното висше образование на лицата, управляващи лечебното заведение;
5. данните за членовете на изпълнителните и контролните органи на лечебното заведение: паспортни данни, единен граждански номер, постоянен адрес;
6. договорите за управление, съответно за контрол;
7. свидетелството за съдимост на лицата, участващи в управлението и в контролния орган;
8. (изм., ДВ, бр. 70 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г., изм., ДВ, бр. 59 от 2007 г. - в сила от 20.07.2007 г.) разрешението за ползване на помещенията за лечебно заведение;
9. (изм., ДВ, бр. 70 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) хигиенното заключение за обекта, издадено от органите на регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве;
10. разрешението от компетентния държавен орган, когато в лечебното заведение ще се използва медицинско оборудване с източник на йонизиращо лъчение;
11. (изм., ДВ, бр. 76 от 2005 г. - в сила от 01.01.2007 г.) удостоверението за вписване в регистъра на Българския лекарски съюз, съответно на Българския зъболекарски съюз, за членовете на изпълнителните или контролните органи, които са лекари или лекари по дентална медицина;
12. (нова, ДВ, бр. 83 от 2003 г. - в сила от 1.01.2004 г.) удостоверение от Изпълнителната агенция по трансплантация, че лечебното заведение може да извършва вземане и присаждане на органи, тъкани и клетки в съответствие с утвърдените медицински стандарти в случаите, когато лечебното заведение ще извършва такава дейност.

Чл. 48.
(1) В тримесечен срок от подаване на документите по чл. 47 министърът на здравеопазването издава разрешение за осъществяване на дейността на лечебното заведение, в което се посочват видовете лечебни дейности, които то ще извършва, или прави мотивиран отказ за издаването му.
(2) Отказът по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

Чл. 49.
(1) В Министерството на здравеопазването се води регистър на лечебните заведения, получили разрешение за лечебна дейност. Регистърът е общодостъпен и съдържа:
1. номер и дата на разрешението за лечебна дейност;
2. (изм., ДВ, бр. 34 от 2006 г. – в сила от 01.10.2006 г.) данни за лечебното заведение - име, седалище, капитал, единен идентификационен код;
3. данни за лицата, участващи в управителните и в контролните органи, и за лицата, които го представляват - име, паспортни данни, единен граждански номер, адрес;
4. видове лечебни дейности, за които е издадено разрешението;
5. дата на отнемане на разрешението и основанието за това;
6. промени в обстоятелствата по т. 1 - 5.
(2) За всяко лечебно заведение в регистъра се отделя партида с необходимия брой двойни страници, на които се написва наименованието му.
(3) Министерският съвет определя с наредба реда за водене на регистъра по ал. 1 и утвърждава тарифа за таксите за използването му.

Чл. 50.
(1) Регистрираните лица са длъжни да уведомяват за всички промени в обстоятелствата по извършената регистрация в 7-дневен срок от настъпването им.
(2) Промени в разрешените лечебни дейности се извършват по реда на чл. 46, ал. 2 и 3, чл. 47 и 48.

Чл. 51.
(1) Министърът на здравеопазването може да отнеме разрешението за осъществяване на лечебна дейност, когато:
1. разрешението е издадено въз основа на неверни данни, установени по съответния ред след неговото издаване;
2. се извършват лечебни дейности извън тези, за които е издадено разрешението;
3. се нарушава чл.31, ал. 2 и 3 от Закона за народното здраве.
(2) Разрешението се отнема с писмена мотивирана заповед на министъра на здравеопазването, в която се посочва датата, от която се прекратява извършването на лечебна дейност.
(3) Заповедта по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
(4) Обжалването на заповедта не спира изпълнението й.

Чл. 51а. (Нов, ДВ, бр. 83 от 2003 г. - в сила от 1.01.2004 г.)
(1) Тъканните банки осъществяват дейност след получаване на разрешение от директора на Изпълнителната агенция по трансплантация.
(2) Разрешение по ал. 1 се издава въз основа на заявление, към което се прилагат:
1. (изм., ДВ, бр. 105 от 2005 г. - в сила от 01.01.2006 г., изм., ДВ, бр. 34 от 2006 г. - в сила от 01.01.2008 г., доп., ДВ, бр. 59 от 2007 г. - в сила от 20.07.2007 г.) актуално удостоверение за търговска регистрация, а за дружествата, регистрирани в държава - членка на Европейския съюз, или в държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство - документ за актуална регистрация по националното законодателство, издаден от компетентен орган на съответната държава;
2. учредителният акт на дружеството и правилникът за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение;
3. дипломите за съответното висше образование на лицата, които ще работят в лечебното заведение;
4. свидетелството за съдимост на лицата, представляващи лечебното заведение;
5. (изм., ДВ, бр. 70 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) хигиенното заключение за обекта от органите на регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве.
(3) При непълнота на представените документи по ал. 2 директорът на Изпълнителната агенция по трансплантация в 15-дневен срок уведомява писмено заявителя за това и определя срок за отстраняването й.
(4) В тримесечен срок от подаване на документите по ал. 2 директорът на Изпълнителната агенция по трансплантация издава разрешение за осъществяване на дейността на тъканната банка, в което се посочват видовете дейности, които тя ще извършва, или прави мотивиран отказ за издаването му.
(5) Отказът по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
(6) Директорът на Изпълнителната агенция по трансплантация може със заповед да отнеме издаденото разрешение в следните случаи:
1. ако тъканната банка осъществява дейност в нарушение на този закон и нормативните актове по прилагането му или извършва дейности извън тези, за които е издадено разрешението;
2. по искане на тъканната банка;
3. при прекратяване на тъканната банка.
(7) Заповедта на директора на Изпълнителната агенция по трансплантация по ал. 6, т. 1 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
(8) Обжалването на заповедта не спира изпълнението й.

Раздел IV
Закриване на лечебните заведения

Чл. 52.
(1) Лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 се закриват с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването след съгласуване със съответния министър. Домовете за медико-социални грижи, в които се осъществяват медицинско наблюдение и специфични грижи за деца, се закриват с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването след направено искане от съответния общински съвет.
(2) В акта по ал. 1 се посочват съответният министър, който определя състава на ликвидационната комисия, срокът за нейната работа, задачите й и средствата, необходими за изпълнението им. Срокът за работа на ликвидационната комисия не може да бъде по-дълъг от една година.
(3) Комисията по ал. 2 се състои най-малко от пет лица, като в нея се включват поне по един представител на ведомството, съответно на общината, където се е водело закритото заведение, на Министерството на здравеопазването, правоспособен юрист и икономист.
(4) Членовете на комисията сключват договор със съответния министър, в който се определят конкретните им права и задължения. Съответният министър приема заключителния доклад и отчета на ликвидационната комисия.

Чл. 53. Условията и редът за ликвидация на лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет.

Чл. 54.
(1) (Доп., ДВ, бр. 59 от 2007 г. - в сила от 20.07.2007 г.) Прекратяването и ликвидацията на лечебно заведение - търговско дружество или кооперация, се извършва при условията и по реда, предвидени в Търговския закон, съответно за чуждестранните дружества - на националното законодателство на държавата по регистрация, доколкото в този закон не е предвидено друго.
(2) При откриване на производство по несъстоятелност не се допуска запор върху парични средства като обезпечителна мярка по чл.630, ал. 1, т. 4 и не се прилага разпоредбата на чл.630, ал. 2 от Търговския закон.
(3) Прекратяването на лечебни заведения, създадени от общини, се извършва след съгласие на министъра на здравеопазването.

Чл. 55.
(1) Срокът на ликвидацията не може да бъде по-дълъг от 18 месеца.
(2) С решението за прекратяване на лечебното заведение се определят ликвидаторите, както и възнаграждението им.
(3) Ликвидаторите на лечебни заведения за болнична помощ са най-малко трима, от които поне един е с висше образование по медицина.

Чл. 56.
(1) Ликвидатор може да бъде лице, което:
1. има висше образование;
2. не е лишено от правото да заема материалноотчетническа длъжност;
3. не е било член на изпълнителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, когато то е прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори.
(2) Ликвидаторите са длъжни да уведомят обществеността за прекратяване на лечебната дейност, като публикуват съобщение най-малко в един централен и в един местен всекидневник в седемдневен срок от назначаването си и го поставят на обществени места и в лечебното заведение.
(3) Ликвидаторите са длъжни да уведомят районната здравноосигурителна каса и данъчната администрация за започналата ликвидация в четиринадесетдневен срок от назначаването си.
(4) Ликвидаторите създават условия за довършване на започнатата лечебна дейност, като се съобразяват с интереса на пациентите. Те са длъжни да осигурят предаването на наличните документи на пациентите относно техните заболявания и лечението им от ликвидиращото се лечебно заведение.

Глава осма
СТРУКТУРА, УПРАВЛЕНИЕ И ПЕРСОНАЛ НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ

Раздел I
Структура на лечебните заведения за болнична помощ

Чл. 57. Лечебното заведение за болнична помощ се състои от: клиники и/или отделения с легла, медико-диагностични и медико-технически лаборатории, отделения без легла, болнична аптека, консултативни кабинети, звена за административни, стопански и обслужващи дейности.

Чл. 58.
(1) (Изм., ДВ, бр. 76 от 2005 г. - в сила от 01.01.2007 г.) Клиниката е болнично звено по определена медицинска или дентална специалност, ръководено от хабилитирано лице - лекар, съответно лекар по дентална медицина, в която се извършва диагностично-лечебна дейност и се провежда обучение на студенти и/или обучение на специализанти и/или продължителна квалификация.
(2) В клиниката могат да се откриват отделения, когато това е предвидено в правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение.

Чл. 59.
(1) (Изм., ДВ, бр. 76 от 2005 г. - в сила от 01.01.2007 г.) Отделението е болнично звено по определена медицинска или дентална специалност, ръководено от лекар, съответно лекар по дентална медицина, с призната основна или профилна медицинска специалност, в която се извършва диагностично-лечебна дейност. В отделението може да се провежда следдипломно обучение на специализанти или продължителна квалификация.
(2) В отделението могат да се откриват сектори, когато това е предвидено в правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение.

Чл. 60. Медико-диагностични, медико-технически лаборатории и отделения без легла са звена, в които се извършват дейности, подпомагащи пряко диагностично-лечебния процес.

Чл. 61.
(1) Административни, стопански и обслужващи звена в лечебно заведение за болнична помощ са всички, които не участват пряко в диагностично-лечебната дейност.
(2) Стопанските и обслужващите дейности или част от тях, осъществявани в лечебните заведения, могат да се възлагат на външни лица чрез договор за поръчка или изработка.

Раздел II
Управление и контрол на лечебните заведения

Чл. 62.
(1) Органите на управление и контрол на лечебните заведения, извън тези по чл. 5, ал. 1, се определят от юридическата форма, в която е образувано лечебното заведение.
(2) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването предоставя на съответното висше медицинско училище правата на едноличния собственик на капитала по управлението на държавните лечебни заведения, които са университетски болници по реда на чл. 90, ал. 2, за срока на акредитационната им оценка. Преобразуването и прекратяването на тези лечебни заведения, както и продажбата на обособени части от тях, се извършва със съгласие на министъра на здравеопазването.
(3) Общото събрание на съдружниците, акционерите или член-кооператорите на лечебното заведение назначава и освобождава членовете на органите на управление и контрол и определя възнагражденията им.
(4) Правата и задълженията на лицата по ал. 3 се уреждат с договор. С договора за управление и контрол се определят и възнагражденията на управителните и контролните органи, отговорността при неизпълнение на задълженията на страните и основанията за прекратяването.
(5) Времето, през което лицата са работили по договора за управление и контрол в лечебните заведения и са били осигурени съгласно договорите им, се зачита за трудов стаж.

Чл. 63.
(1) (Изм., ДВ, бр. 76 от 2005 г. - в сила от 01.01.2007 г.) Управител, съответно изпълнителен директор, на лечебното заведение може да бъде само лице с образователно-квалификационна степен "магистър" по медицина, съответно дентална медицина, и с квалификация по здравен мениджмънт или лице с образователно-квалификационна степен "магистър" по икономика и управление и с призната специалност по медицинска информатика и здравен мениджмънт или по икономика на здравеопазването.
(2) Държавни и общински лечебни заведения - еднолични акционерни дружества, имат едностепенна система на управление.
(3) (Доп., ДВ, бр. 65 от 2000 г.) Управителите, съответно изпълнителните директори, на държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ и диагностично-консултативни центрове - еднолични търговски дружества, се определят от собственика след конкурс за срок три години. Условията и редът за провеждане на конкурса се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
(4) След изтичане на тригодишния срок договорът за управление или контрол може да бъде подновен за нов тригодишен срок.
(5) (Доп., ДВ, бр. 108 от 2000 г.; изм., бр. 62 от 2002 г.) Органите на управление и контрол на лечебните заведения по смисъла на ал. 1 не се отнасят за чл. 8, ал. 1, т. 1, букви "а" и "б" и т. 2, букви "а", "б" и "в", т. 3 и чл. 10, т. 4, 5 и 6.
(5) (Доп., ДВ, бр. 108 от 2000 г.; изм., бр. 62 от 2002 г., бр. 83 от 2003 г. - в сила от 1.01.2004 г.) Органите на управление и контрол на лечебните заведения по смисъла на ал. 1 не се отнасят за чл. 8, ал. 1, т. 1, букви "а" и "б" и т. 2, букви "а", "б" и "в", т. 3 и чл. 10, т. 4, 5, 6 и 7.

Чл. 64.
(1) Договорите с членовете на управителните и контролните органи могат да се прекратяват преди изтичане на срока по договора:
1. по искане на лицето с предизвестие не повече от три месеца;
2. при преобразуване или прекратяване на лечебното заведение, както и при промяна на собственика му;
3. в случай на смърт или поставяне под запрещение на физическото лице, съответно в случай на обявяване на несъстоятелност или прекратяване на юридическото лице;
4. поради фактическа невъзможност на лицето да изпълнява задълженията си, продължила повече от 60 дни;
5. при възникване на обстоятелство, обуславящо забрана или ограничение за лицето за заемане на такава длъжност, съгласно закона или учредителния акт на заведението;
6. по взаимно съгласие;
7. поради други условия, уредени в договора.
(2) Общото събрание на съдружниците, акционерите или член-кооператорите на лечебните заведения може да прекрати договора за управление и контрол преди изтичане на срока по договора:
1. при нарушение на закона, извършено при или по повод изпълнението на договора;
2. при извършване на действия или бездействия на лицето, довели до вреди на лечебното заведение;
3. при системно неизпълнение на решенията и писмените указания на собствениците на лечебните заведения.
(3) Контрольор в лечебното заведение може да бъде само лице с висше образование и най-малко пет години трудов стаж по специалността.

Чл. 65.
(1) Управлението на лечебните заведения по чл. 5, ал. 1, без тези на Министерския съвет, на Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната, се осъществява от директор, който е с висше образование по медицина и призната медицинска специалност и квалификация по здравен мениджмънт, назначен от съответния министър след конкурс по Кодекса на труда.
(2) Директорът на лечебното заведение е работодател на всички работещи в него.

Чл. 66. Управител, изпълнителен директор или директор на държавно или общинско лечебно заведение не може да бъде и ръководител на звената по чл. 58, 59 и 60.

Чл. 67. Във всички лечебни заведения за болнична помощ има главна медицинска сестра (акушерка, рехабилитатор).

Чл. 68.
(1) Управлението на структурите, осъществяващи медицинските дейности в лечебните заведения за болнична помощ, се извършва от началник на клиника, отделение, медико-диагностична и медико-техническа лаборатория, старша медицинска сестра (акушерка, лаборант, рехабилитатор).
(2) (Изм., ДВ, бр. 76 от 2005 г. - в сила от 01.01.2007 г.) Началник на клиника може да бъде лекар, съответно лекар по дентална медицина - хабилитирано лице, с призната медицинска специалност по профила на клиниката.
(3) (Изм., ДВ, бр. 76 от 2005 г. - в сила от 01.01.2007 г.) Началник на отделение може да бъде лекар, съответно лекар по дентална медицина, с призната медицинска специалност по профила на отделението.
(4) Началник на лаборатория може да бъде специалист по профила на лабораторията.
(5) (Нова, ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Лицата по ал. 2, 3 и 4 могат да бъдат и ръководители на катедри във висшите медицински училища. Ръководителите на катедри във висшите медицински училища могат да заемат длъжностите по ал. 2, 3 и 4 по договор с управителя или с изпълнителния директор на болницата, сключен по реда на чл.111 от Кодекса на труда.
(6) (Предишна ал. 5, доп., ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм., ДВ, бр. 59 от 2007 г. - в сила от 20.07.2007 г.) Старша медицинска сестра (акушерка, лаборант, рехабилитатор) може да бъде лице с образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" по специалността "Управление на здравните грижи".
(7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 62 от 2002 г.)Трудовите договори с началника на клиника или отделение и с главната медицинска сестра (акушерка, рехабилитатор) се сключват от ръководителя на лечебното заведение за срок до три години след провеждане на конкурс по Кодекса на труда.

Чл. 69.
(1) Управителните органи на лечебното заведение ръководят и отговарят за цялостната му дейност.
(2) Управителите, съответно изпълнителните директори на лечебното заведение:
1. управляват лечебното заведение;
2. представляват лечебното заведение пред трети лица;
3. (доп., ДВ, бр. 62 от 2002 г.; изм., бр. 76 от 2005 г. - в сила от 01.01.2007 г.) са работодатели на всички работещи в лечебното заведение, като трудовите договори с лекарите-преподаватели и лекарите по дентална медицина-преподаватели се сключват и прекратяват след съгласуване с ректора на съответното висше медицинско училище;
4. изготвят и представят на собствениците на лечебното заведение план за дейността на лечебното заведение и неговата икономическа ефективност за една финансова година;
5. извършват структурни и организационни промени в лечебното заведение;
6. възлагат на началниците на клиниките, отделенията и лабораториите изпълнението на финансовия и медицинския план на техните структури за определен период;
7. свикват медицинските съвети към лечебните заведения;
8. предоставят при поискване информация за медицинските дейности, разходваните ресурси за тяхното производство и анализ на ефективността на лечебното заведение на собственика, на финансиращия орган и на Министерството на здравеопазването;
9. обсъждат с представители на синдикатите в лечебното заведение въпроси, свързани с работното време, условията и охраната на труда, трудовите възнаграждения и социалната защита в трудово-правните взаимоотношения.

Чл. 70.
(1) (Доп., ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм., ДВ, бр. 59 от 2007 г. - в сила от 20.07.2007 г.) Главна медицинска сестра (акушерка, рехабилитатор) може да бъде лице с образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" по специалността "Управление на здравните грижи".
(2) Главната медицинска сестра (акушерка, рехабилитатор):
1. организира, координира и отговаря за качеството на здравните грижи;
2. отговаря за хигиенното състояние на лечебното заведение, за дезинфекцията, дезинсекцията и дератизацията;
3. представя на директора анализ и информация за състоянието на здравните грижи в лечебното заведение;
4. планира и организира следдипломното обучение на медицинските специалисти в лечебното заведение с образователна степен, по-ниска от "магистър";
5. свиква съвета по здравни грижи.

Чл. 71. Началникът на клиника, отделение и лаборатория:
1. предлага и дава съгласие за назначаването и освобождаването на кадрите в повереното му звено;
2. планира, организира, контролира и отговаря за цялостната медицинска дейност в структурата, която ръководи;
3. отговаря за икономическата ефективност на звеното;
4. отговаря за информационната дейност на звеното;
5. (изм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.) планира и организира съгласувано с ръководителите на съответните катедри на висшите медицински училища дейностите по учебния процес на студенти и следдипломното обучение на медицинските специалисти в звеното, което ръководи;
6. създава условия за изпълнение на научни програми на лечебното заведение в звеното, което ръководи;
7. (доп., ДВ, бр. 62 от 2002 г.) отчита своята дейност пред изпълнителния директор, а за учебния процес - пред ръководителя на катедрата.

Чл. 72. Длъжностните характеристики на началник на клиника, отделение, лаборатория, на главната медицинска сестра, на старшата медицинска сестра (акушерка, лаборант, рехабилитатор) се определят въз основа на изисквания на Министерството на здравеопазването и се утвърждават от управителния орган на лечебното заведение за болнична помощ.

Чл. 73. (Изм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Работещите в лечебните заведения, придобили качеството на университетска болница по реда на чл. 90, ал. 2, могат да сключат допълнителен трудов договор за осъществяване на преподавателска дейност във висшето медицинско училище за определен срок. В тези случаи се прилагат изискванията на чл.48, ал. 3 и чл.49 от Закона за висшето образование.

Чл. 74.
(1) Със заповед на ръководителя на лечебното заведение за болнична помощ се създават:
1. медицински съвет;
2. лечебно-контролна комисия;
3. комисия по вътреболнични инфекции;
4. съвет по здравни грижи.
(2) С правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение могат да се създадат комисии и съвети извън тези по ал. 1: комисии по медицинска етика, лекарствена политика, развитие на информационното осигуряване, както и други според потребностите на лечебното заведение.

Чл. 75.
(1) (Изм., ДВ, бр. 76 от 2005 г. - в сила от 01.01.2007 г., доп., ДВ, бр. 59 от 2007 г.) Медицинският съвет е консултативен орган при осъществяване управлението на лечебното заведение и се състои от началниците на клиники, отделения и медико-диагностични лаборатории, управителя на болничната аптека, председателя на дружеството на съсловната организация на Българския лекарски съюз, Българския зъболекарски съюз, Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи и главната медицинска сестра.
(2) Медицинският съвет се председателства от управителя, изпълнителния директор или директора на лечебното заведение, който има право на съвещателен глас.

Чл. 76. Медицинският съвет консултира:
1. изпълнението на плана за дейността на лечебното заведение и неговата медицинска, социална и икономическа ефективност;
2. предложенията на началниците на клиники, отделения и лаборатории за подобряване дейността на техните структури;
3. информационната дейност на лечебното заведение и предлага мерки за подобряването й;
4. въвеждането на нови медицински методи и технологии, повишаващи ефективността и качеството на медицинските услуги;
5. програми за научната дейност на лечебното заведение.

Чл. 77.
(1) Лечебно-контролната комисия е контролен орган по диагностично-лечебния процес.
(2) Лечебно-контролната комисия:
1. извършва проверки по ефикасността, ефективността и качеството на диагностично-лечебните дейности в болничните звена;
2. произнася се по трудни за диагностика и лечение случаи;
3. контролира спазването на правилата за добра медицинска практика;
4. анализира несъвпадението на клиничната с патологоанатомичната диагноза на починали болни в заведението.

Чл. 78. Комисията за борба с вътреболничните инфекции:
1. разработва, обсъжда и приема планове за профилактика на вътреболничните инфекции въз основа на извършени проверки и проучвания;
2. упражнява системен контрол върху състоянието на болничната хигиена и противоепидемичния режим;
3. анализира заболеваемостта от вътреболничните инфекции и предлага решения на ръководството на лечебното заведение;
4. разработва антибиотичната политика на болницата и контролира изпълнението й;
5. контролира регистрацията на вътреболничните инфекции и организира проверки за активното им издирване;
6. разработва програми за повишаване квалификацията на кадрите по вътреболничните инфекции.

Чл. 79.
(1) Съветът по здравни грижи е консултативен орган на главната медицинска сестра (акушерка, рехабилитатор) по:
1. организацията, координацията, икономическата ефективност и качеството на сестринските грижи;
2. планирането и провеждането на следдипломното обучение на сестринските кадри в лечебното заведение.
(2) В съвета по здравни грижи участват старшите сестри (акушерки, лаборанти, рехабилитатори) на клиниките и отделенията в лечебното заведение.
(3) Председател на съвета по здравни грижи е главната медицинска сестра (акушерка, рехабилитатор).

Раздел III
Персонал в лечебните заведения

Чл. 80.
(1) (Предишен текст на чл. 80 – ДВ, бр. 62 от 2002 г.)Персоналът в лечебните заведения се състои от:
1. (доп., ДВ, бр. 62 от 2002 г.; изм., бр. 76 от 2005 г. - в сила от 01.01.2007 г.) лекари, лекари по дентална медицина, фармацевти и други специалисти с образователно-квалификационна степен "магистър" или "доктор", участващи в диагностично-лечебния процес, а в университетските болници - и от лекари-преподаватели и лекари по дентална медицина-преподаватели (асистенти, старши асистенти, главни асистенти, доценти, професори);
2.(доп., ДВ, бр. 62 от 2002 г.) медицински специалисти с образователно-квалификационна степен "специалист" или "бакалавър" по здравни грижи;
3. други лица, извършващи административни и помощни дейности.
(2) (Нова, ДВ, бр. 62 от 2002 г.; изм., бр. 76 от 2005 г. - в сила от 01.01.2007 г.) Лекарите-преподаватели и лекарите по дентална медицина-преподаватели се назначават при условията и по реда, предвидени в Закона за висшето образование - за хабилитираните и нехабилитираните преподаватели във висшите училища. Конкурсът се обявява от съответното висше медицинско училище по предложение и съгласувано с управителя или с изпълнителния директор на университетската болница.

Чл. 80а. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2002 г.)
(1) Членовете на научно-преподавателския състав на клиниките и отделенията на университетските болници са членове на катедрения съвет на съответните катедри на висшето медицинско училище.
(2) Учебната и научноизследователската дейност в клиниките и отделенията на университетските болници се осъществява по планове и програми, приети от катедрите на висшите медицински училища, съгласувано с управителя или с изпълнителния директор на лечебното заведение.

Чл. 81.
(1) (Предишен текст на чл. 81, ДВ, бр. 65 от 2000 г.; изм., бр. 76 от 2005 г. - в сила от 01.01.2007 г.; доп., бр. 59 от 2006 г.) Лекари и лекари по дентална медицина с основна или профилна медицинска специалност, които работят в лечебно заведение за болнична помощ по чл. 9 или лечебни заведения по чл. 10, могат да:
1. (изм., ДВ, бр. 70 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) регистрират индивидуална практика за извънболнична специализирана помощ, ако в същото населено място няма регистрирана такава или регистрираните лица от същата основна или профилна специалност са недостатъчни. Преценката за недостатъчност се прави от директора на регионалния център по здравеопазване. В тези случаи лицата могат да сключат договор с Националната здравноосигурителна каса;
2. регистрират индивидуална практика за извънболнична специализирана помощ извън случаите по т. 1. В тези случаи лицата не могат да сключват договор с Националната здравноосигурителна каса;
3. (доп., ДВ, бр. 59 от 2006 г.) работят по договор с групова практика за специализирана извънболнична помощ с центровете по чл. 16 и 17, със самостоятелни медико-диагностични лаборатории по чл. 18, ал. 1 и с лечебни заведения за болнична помощ по чл. 9.
(2) (Нова, ДВ, бр. 65 от 2000 г., изм., ДВ, бр. 70 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) Националната здравноосигурителна каса може да сключи договори с лечебните заведения за извънболнична помощ по ал. 1, т. 3 за специалностите, заети от специалисти по ал. 1, ако са изпълнени условията по на чл.62 от Закона за здравното осигуряване. Преценката за недостатъчност се прави от директора на регионалния център по здравеопазване.

Раздел IV
Болнично настоятелство

Чл. 82. Към лечебните заведения за болнична помощ, извън тези по чл. 5, ал. 1, могат да се учредяват болнични настоятелства.

Чл. 83. Болничното настоятелство има за цел да подпомага болницата в нейната дейност за по-добро задоволяване на обществените потребности от медицински услуги.

Чл. 84.
(1) Болничното настоятелство се учредява от собствениците на лечебното заведение, като за целта те отправят покана в средствата за масово осведомяване, а също така канят лично общественици, дарители на лечебното заведение, представители на неправителствени организации и други лица.
(2) Лицата по ал. 1 избират помежду си броя и членовете на болничното настоятелство.

Чл. 85.
(1) Болничното настоятелство се събира най-малко веднъж годишно по инициатива на една трета от членовете си, по искане на управителния орган на лечебното заведение или по искане на собственика.
(2) Болничното настоятелство кани на заседанията си управителния орган на лечебното заведение и получава от него информация за състоянието на заведението.
(3) Болничното настоятелство:
1. подпомага изграждането и поддържането на съоръженията, оборудването и имотите на лечебното заведение;
2. предлага мерки за подобряване дейността на лечебното заведение на собственика;
3. при необходимост провежда акции и информационни кампании с цел мобилизиране на обществени сили и средства за подпомагане на лечебното заведение.

Глава девета
АКРЕДИТАЦИЯ

Чл. 86.
(1) (Доп., ДВ, бр. 62 от 2002 г.; изм., бр. 83 от 2003 г.; доп., бр. 102 от 2003 г.; изм., бр. 76 от 2005 г. - в сила от 01.01.2007 г.) Лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите, диализните центрове, центровете за трансфузионна хематология, домовете за медико-социални грижи, медико-диагностичните и медико-техническите лаборатории, медицинските центрове, денталните центрове, медико-денталните центрове, диагностично-консултативните центрове и тъканните банки подлежат на акредитация.
(2) (Нова, ДВ, бр. 70 от 2004 г.; изм., бр. 85 от 2005 г.) Лечебните заведения, извън посочените в ал. 1, подлежат на доброволна акредитация за оценка на базовите им възможности за обучение на студенти и специализанти и лекари за целите на продължаващото медицинско обучение.
(3) (Предишна ал. 2, ДВ, бр. 70 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) Акредитацията е процес, насочен към осигуряване на качеството на здравните услуги, оценка на базовите възможности за обучение на студенти и специализанти, за постигане на по-добри резултати и информиране на медицинските професионалисти и гражданите.

Чл. 87.
(1) Критериите, показателите и методиката за акредитация се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
(2) Критериите и показателите съдържат условията, на които трябва да отговарят структурата и организацията на дейността в лечебното заведение, необходимото оборудване, квалификацията на персонала, както и стандартите за качество на медицинските услуги.
(3) Методиката за акредитация съдържа правилата за дейността на органа, който я извършва, оценъчна скала и стандартен протокол за решение.
(4) Критериите и показателите за акредитация се актуализират на всеки пет години.

Чл. 88.
(1) Акредитацията е задължителна и се осъществява от специализиран орган по акредитация към Министерството на здравеопазването.
(2) Лечебното заведение, подлежащо на акредитация, се оценява за отделни медицински дейности, за цялостната му медицинска дейност, както и за обучението на студенти и специализанти.
(3) Лечебното заведение осигурява необходимите условия и съдейства за осъществяване на акредитацията.

Чл. 89. Акредитационната оценка за извършваните дейности се дава за срок от една до пет години.

Глава десета
УЧАСТИЕ НА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ В МЕДИЦИНСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Чл. 90.
(1) В лечебните заведения, получили положителна акредитационна оценка, могат да се провеждат дейности и по:
1. (доп., ДВ, бр. 62 от 2002 г.; изм., бр. 76 от 2005 г. - в сила от 01.01.2007 г.) клинично обучение на студенти и докторанти по медицина, дентална медицина и фармация;
2. (изм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.) клинично обучение по здравни грижи, както и на студенти от всички видове медицински колежи;
3. (изм., ДВ, бр. 62 от 2002 г., бр. 76 от 2005 г. - в сила от 01.01.2007 г.) следдипломно обучение на лекари, лекари по дентална медицина, фармацевти, специалисти по здравни грижи и лица, завършили медицински колеж.
(2) (Изм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването определя кои от лечебните заведения, получили положителна акредитационна оценка за дейностите по ал. 1, т. 1, придобиват правата на университетски болници за срока на акредитационната оценка. Предложението на министъра на здравеопазването предварително се съгласува със съответния ректор на висшето медицинско училище на територията на общината, на която се намира лечебното заведение.
(3) (Нова, ДВ, бр. 62 от 2002 г.) В университетските болници се приемат за лечение и лица със заболявания, които са включени в програмите за студентско обучение и за обучение на специализанти и докторанти.
(4) (Нова, ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Условията и редът за провеждане на обучението, както и неговото финансиране, се уреждат с договор между лечебното заведение и висшето медицинско училище.

Чл. 91. (Изм., ДВ, бр. 70 от 2004 г., бр. 85 от 2005 г.) В лечебните заведения за извънболнична помощ може да се провежда практическо обучение на специализанти по специалности, определени с наредбата по чл.181 от Закона за здравето, и обучение за целите на продължаващото медицинско обучение.

Чл. 92. В центровете за спешна медицинска помощ може да се провежда обучение на специализанти по спешна медицина, както и продължителна квалификация.

Чл. 93. (Изм., ДВ, бр. 65 от 2000 г.) Условията, редът и начините на финансиране на обучението и продължителната квалификация, както и критериите, на които трябва да отговарят лечебните заведения по чл. 91 и 92 се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

Глава единадесета
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ

Чл. 94.
(1) Когато интересите на обществото изискват провеждане на съвместни действия при природни бедствия, епидемии и други извънредни обстоятелства, лечебните заведения, независимо от формата на собственост, са длъжни да си взаимодействат с ресурсите, с които разполагат.
(2) Разходите на лечебните заведения, направени в случаите по ал. 1, се възстановяват от държавата с решение на Министерския съвет.

Чл. 95.
(1) Лечебните заведения могат:
1. да се договарят помежду си за предоставяне на медицински специалисти, медицински услуги и други дейности;
2. да сключват договори с дружества, извършващи доброволно здравно осигуряване по реда на Закона за здравното осигуряване.
(2) Държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ могат да лекуват пациенти срещу директно заплащане в рамките на не повече от 10 на сто от легловия фонд.
(3) За ползването на легловия фонд по ал. 2 отговарят съответните началници на отделения и клиники.

Глава дванадесета
ФИНАНСИРАНЕ НА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ

Чл. 96. Източници за финансиране на лечебните заведения могат да бъдат:
1. Националната здравноосигурителна каса;
2. републиканският и общинските бюджети;
3. доброволни здравноосигурителни фондове;
4. местни и чуждестранни юридически и физически лица.

Чл. 97. Приходите на лечебното заведение се формират чрез постъпления от:
1. договори за оказана медицинска помощ;
2. директни плащания от физически и юридически лица, както и по чл.37, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване;
3. възстановяване на направени разходи от трета страна;
4. целеви субсидии от републиканския бюджет, когато това е предвидено със Закона за държавния бюджет;
5. целеви субсидии от общинските бюджети, когато това е предвидено в тях;
6. отдаване под наем на оборудване, помещения и площи съгласно действащото законодателство;
7. дарения, завещания, помощи и други източници.

Чл. 98. (Предишен текст на чл. 98, ДВ, бр. 65 от 2000 г.) В случаите, когато медицинските услуги не се оказват по договор с Националната здравноосигурителна каса, лечебните заведения формират цена.
(2) (Нова, ДВ, бр. 65 от 2000 г.) Лечебните заведения по чл. 16 и 17 разработват вътрешен правилник за разпределение на финансовите средства.

Чл. 99.
(1) В стойността на оказаните медицински услуги не се включват разходи за обучение на студенти, специализанти и докторанти, за продължителна квалификация, както и за научни изследвания.
(2) Разходите по ал. 1 са обект на отделно договаряне между възложителя и лечебното заведение.

Чл. 100.
(1) (Доп., ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Държавата и общините могат да финансират държавните или общинските лечебни заведения чрез целеви субсидии, одобрени със Закона за държавния бюджет и с общинските бюджети.
(2) Целеви субсидии по ал. 1 се отпускат за:
1. придобиване на дълготрайни материални активи;
2. основен ремонт, свързан с преустройство на лечебното заведение;
3. информационни технологии и системи;
4. (изм., ДВ, бр. 105 от 2005 г.) финансово оздравяване на лечебни заведения за болнична помощ;
5. (нова, ДВ, бр. 108 от 2000 г.; отм., бр. 105 от 2005 г.);
6. (нова, ДВ, бр. 105 от 2005 г.) лечебни заведения, които се намират в райони с повишен здравен риск.
(3) (Нова, ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Финансирането на дейностите, свързани с инвестиционните разходи, може да се извършва съобразно държавното или общинското участие в капитала на лечебните заведения.

Чл. 100а. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Диализните центрове могат да се финансират от Националната здравноосигурителна каса въз основа на договори в съответствие с бюджета на Националната здравноосигурителна каса.

Глава тринадесета
ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ

Раздел I
Преобразуване на публичните здравни заведения

Чл. 101.
(1) Съществуващите публични здравни заведения за болнична помощ, диспансери и болничните диагностично-лечебни структури към висшите медицински училища се преобразуват в лечебни заведения - еднолични търговски дружества, със заповед на министъра на здравеопазването в срок до 1 септември 2000 г.
(2) (Изм., ДВ, бр. 65 от 2000 г.) Преобразуваните по ал. 1 заведения в едномесечен срок от регистрацията си в съда правят искане за получаване на разрешение за осъществяване на лечебна дейност по реда на чл. 46, като видовете лечебни заведения могат да бъдат само тези по чл. 9, ал. 1, т. 1, 2 и 4 или съответно по чл. 10, т. 3. До получаване на разрешението преобразуваните заведения могат да осъществяват лечебна дейност.
(3) Преобразуването по ал. 1 се извършва след влизането в сила на наредбите по чл. 46, ал. 3 и по чл. 49, ал. 3.
(4) С преобразуването на болничните диагностично-лечебни структури към висшите медицински училища, националните центрове, осъществяващи лечебна дейност, държавните белодробни болници и Научния институт за спешна медицина "Пирогов" в лечебни заведения - еднолични търговски дружества, собствеността върху капитала им се придобива от държавата и правата се упражняват от министъра на здравеопазването.
(5) (Обявена за противоконституционна с Решение № 11 от 2001 г. по к.д. № 18 от 2000 г., ДВ, бр. 51 от 2001 г.) С преобразуването на публичните здравни заведения съгласно приложението в лечебни заведения - акционерни дружества, собствеността върху капитала им се придобива от:
1. държавата и се управлява от министъра на здравеопазването - за 51 на сто от капитала;
2. общините от областта, чието население лечебното заведение обслужва - за 49 на сто от капитала; акционерното участие на общините е пропорционално на населението, живеещо в съответните общини.
(6) С преобразуването на публичните здравни заведения, извън тези по ал. 4 и 5, в лечебни заведения за болнична помощ или в лечебни заведения по чл. 10, т. 3 собствеността върху капитала им се придобива от общината, на чиято територия се намира седалището на търговското дружество, и правата се упражняват от съответния общински съвет.

Чл. 102.
(1) (Изм. - ДВ, бр 113 от 1999 г., бр. 70 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) Съществуващите публични здравни заведения за извънболнична помощ се преобразуват със заповед на министъра на здравеопазването в лечебни заведения - еднолични търговски дружества, до 1 март 2000 г. и се регистрират в регионалните центрове по здравеопазване по реда на чл. 40, като видовете лечебни заведения могат да бъдат само тези по чл. 8, ал. 1, т. 2, букви "в" и "г" и т. 3.
(2) (Изм. - ДВ, бр 113 от 1999 г.) Трудовите правоотношения с медицинските специалисти, извършващи извънболнична помощ в здравните заведения по ал. 1, се уреждат по реда на чл.123 от Кодекса на труда.
(3) (Изм., ДВ, бр 113 от 1999 г.; попр., бр. 114 от 1999 г.; изм., бр. 65 от 2000 г., бр. 76 от 2005 г. - в сила от 01.01.2007 г.) Лекарите и лекарите по дентална медицина, работещи в лечебното заведение при преобразуването му и извършващи извънболнична помощ, или учредени от тях лечебни заведения сключват наемен договор за помещенията, обзавеждането и апаратурата с управителните органи на лечебните заведения.
(4) (Изм. - ДВ, бр 113 от 1999 г., бр. 65 от 2000 г., изм., ДВ, бр. 105 от 2006 г. - в сила от 01.01.2007 г.) Управителните органи на лечебните заведения, до които е направено предложение, са длъжни в срок 15 дни след поискването да сключат наемни договори за помещенията по цени в размер 10 на сто от наемната цена, определена от съответния общински съвет по реда на Закона за общинската собственост, а за обзавеждането и апаратурата по цени, равни на месечните им амортизационни отчисления, съгласно чл.15 от Закона за счетоводството. Управителните органи не могат да прекратят едностранно договорите по ал. 3 при наличие на договор с Националната здравноосигурителна каса, освен при неизпълнение на основните задължения на наемателя. В случай на отказ на управителния орган да сключи наемния договор, лицата по ал. 3 могат да предявят иск пред районния съд за обявяване на договора за окончателен.
(5) (Отм. - ДВ, бр 113 от 1999 г.; нова, бр. 65 от 2000 г.) Наемни договори с лечебните заведения могат да се сключват и с други лечебни заведения при наличие на свободни помещения, обзавеждане и апаратура само след сключване на договорите с лицата по ал. 3.
(6) (Отм. - ДВ, бр 113 от 1999 г.; нова, бр. 65 от 2000 г.) Имуществото на непреобразуваните публични здравни заведения за извънболнична помощ се управлява от кмета на общината, упълномощено от него лице или от създадено от общински я съвет търговско дружество за стопанисване и управление на собствеността. Медицинските специалисти, които извършват извънболнична помощ в помещенията на тези заведения имат права по ал. 3 и 4.
(7) Преобразуването по ал. 1 в лечебни заведения за извънболнична помощ може да се извършва след влизането в сила на наредбите по чл. 41, ал. 2 от този закон и чл.26, ал. 3 от Закона за народното здраве.
(8) (Отм. - ДВ, бр 113 от 1999 г.)
(9) (Отм. - ДВ, бр 113 от 1999 г.)

Чл. 103.
(1) Съществуващите публични санаторно-курортни и лечебно-оздравителни здравни заведения се преобразуват в еднолични търговски дружества с държавно имущество със заповед на министъра на здравеопазването до 1 септември 2000 г.
(2) Преобразуваните по ал. 1 заведения в срок до шест месеца правят искане за получаване на разрешение за осъществяване на лечебната дейност по реда на чл. 46 като болница за рехабилитация. До получаване на разрешението преобразуваните здравни заведения могат да осъществяват лечебна дейност.

Чл. 104.
(1) С преобразуването на публичните здравни заведения по чл. 101, 102 и 103 предоставеното за стопанисване и управление движимо и недвижимо имущество - държавна или общинска собственост, включено в балансите на здравните заведения, въз основа на които се преобразуват, преминава в собственост на дружествата.
(2) Търговските дружества, създадени по реда на ал. 1, са правоприемници на здравните заведения, въз основа на които са преобразувани.
(3) Трудовите правоотношения с лицата, които работят в преобразуващите се здравни заведения по чл. 101 и 103, се уреждат по реда на чл.123 от Кодекса на труда.

Чл. 105.
(1) (Доп., ДВ, бр. 65 от 2000 г.) Отдаването под наем и разпореждането с движими и недвижими вещи на държавно или общинско лечебно заведение - еднолично търговско дружество, съставляващи дълготрайни материални активи, се извършва само след одобрение на едноличния собственик на капитала, ако общата стойност за текущата година надхвърля 5 на сто от балансовата стойност на дълготрайните активи на дружеството към 31 декември на предходната година. Тази разпоредба не се прилага за наемните договори, сключени по реда на чл. 102, ал. 4.
(2) В случаите по ал. 1 паричните постъпления от продажбата или отдаването под наем на вещи на лечебните заведения остават изцяло в заведението и могат да се ползват само за финансиране на лечебната дейност и за инвестиции, пряко свързани с предмета на дейност.

Чл. 106. (Изм., ДВ, бр. 105 от 2005 г.)
(1) Държавата и общините могат да финансират лечебни заведения за изпълнение на национални, регионални и общински здравни програми и проекти, както и за извършване на определени видове лечебна дейност, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, въз основа на договор.
(2) Финансирането на лечебните заведения от държавата и общините се извършва чрез сключване на договор между съответния държавен или общински орган и лечебното заведение. Договорите се сключват по образец, утвърден от министъра на здравеопазването съгласувано с министъра на финансите.

Чл. 107. (Изм., ДВ, бр. 65 от 2000 г.) Непреобразуваните публични здравни заведения се закриват от Министерския съвет и се ликвидират по реда на чл. 52.

Раздел II
Приватизация на лечебни заведения с държавно и общинско участие
(Отм., ДВ, бр. 28 от 2002 г.)

Глава четиринадесета
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 115.
(1) (Изм., ДВ, бр. 70 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) Който извършва дейност по извънболнична медицинска помощ в нарушение на разпоредбите на този закон или на нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
(2) (Нова, ДВ, бр. 70 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) Който извършва дейност по извънболнична медицинска помощ в нарушение на чл. 39, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - с лишаване от правото да упражнява професията си за срок от три месеца до една година.
(3) (Предишна ал. 2, изм., ДВ, бр. 70 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция от 2000 до 5000 лв.

Чл. 116.
(1) Който извършва дейност по болнична медицинска помощ в нарушение на разпоредбите на този закон или на нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция от 750 до 2 000 лв.
(1) (Изм., ДВ, бр. 70 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) Който извършва дейност по болнична медицинска помощ в нарушение на разпоредбите на този закон или на нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв.
(2) (Изм., ДВ, бр. 70 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция от 8000 до 20 000 лв.

Чл. 117.
(1) Нарушенията по чл. 115 и 116 се установяват с актове, съставени от длъжностни лица в районния център по здравеопазване, определени от неговия директор, и от длъжностни лица в Министерството на здравеопазването, определени от министъра на здравеопазването.
(2) (Изм., ДВ, бр. 70 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) Наказателните постановления за нарушенията по чл. 115 се издават от директора на регионалния център по здравеопазване.
(3) Наказателните постановления за нарушенията по чл. 116 се издават от министъра на здравеопазването.

Чл. 118. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват съгласно разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1."Държавно или общинско лечебно заведение" по смисъла на този закон е и лечебно заведение, чийто капитал над 50 на сто е на държавата или на общината.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. Публичните здравни заведения, частните здравни заведения и медицинските специалисти, упражняващи частна медицинска практика по Закона за народното здраве и подзаконовите актове, продължават да осъществяват дейността си по сегашния ред до привеждането им в съответствие с изискванията на този закон.

§ 3.
(1) Заварените при влизането в сила на този закон частни здравни заведения, осъществяващи болнична медицинска помощ, създадени по реда на Закона за народното здраве, привеждат статута си в съответствие с изискванията му и правят искане за разрешение за осъществяване на лечебна дейност по реда на чл. 46 до 1 септември 2000 г.
(2) (Изм. - ДВ, бр 113 от 1999 г., бр. 70 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) Заварените при влизането в сила на този закон лица, които упражняват частна медицинска практика по реда на чл.25а от Закона за народното здраве, и частните здравни заведения, осъществяващи извънболнична медицинска помощ, привеждат статута и дейността си в съответствие с изискванията на този закон и се регистрират до 1 март 2000 г. в регионалните центрове по здравеопазване въз основа на издадените удостоверения.

§ 4.
(1) (Предишен текст на § 4, изм. - ДВ, бр. 36 от 2000 г.) В шестмесечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването, съгласувано със съответния министър, определя съществуващите центрове за спешна помощ, центрове по хемотрансфузиология, лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ, домове "Майка и дете", здравните заведения към Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта и съобщенията като лечебни заведения по чл. 5, ал. 1, както и техните специфични функции.
(2) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2000 г.) Здравните заведения към Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Министерството на транспорта и съобщенията, извън тези по ал. 1 се преобразуват с разпореждане на Министерския съвет по предложение на съответния министър и министъра на здравеопазването в еднолични търговски дружества по чл. 3, ал. 1 в срок до 1 септември 2000 г. В разпореждането се определя министърът, който да упражнява правата на собственост на капитала в лечебното заведение.

§ 5. Съществуващото към влизането в сила на този закон държавно здравно заведение Клинична болница "Лозенец" е лечебно заведение към Министерския съвет по смисъла на чл. 5, ал. 1 от закона.

§ 6.
(1) (Доп., ДВ, бр. 88 от 1999 г., бр. 62 от 2002 г.; изм., бр. 76 от 2005 г. - в сила от 01.01.2007 г.) Право да откриват индивидуална и групова практика за първична медицинска помощ имат:
1. лекари без специалност, лекари с основна медицинска специалност, лекари с основна медицинска и профилна специалност и лекари в процес на придобиване на специалност, които в срок 10 години от влизането в сила на този закон трябва да завършат курс и да придобият специалност по обща медицина;
2. лекари по дентална медицина.
(2) (Изм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Министърът на здравеопазването определя с наредба условията и реда за специализация и продължителна квалификация на лицата по ал. 1.

§ 7. В срок десет години от влизането в сила на закона на длъжностите главна медицинска сестра (акушерка, лаборант, рехабилитатор) и старша медицинска сестра (акушерка, лаборант, рехабилитатор) могат да бъдат назначавани лица с образователно-квалификационна степен, по-ниска от "бакалавър", ако не се яви кандидат по изискванията на този закон.

§ 8. В шестмесечен срок от