Закон за изпълнение на наказанията

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1.
(1) (Изм.-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Този закон урежда изпълнението на наказанията, наложени от съдилищата с влезли в сила присъди.
(2) (Изм., бр. 73 от 1998 г.; отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)
(3) (Нова - ДВ, бр. 109 от 1993 г., отм.-ДВ, бр. 62 от 2002 г.)

Чл. 2.
(1) Изпълнението на наказанията има за цел:
а) (Изм., бр. 73 от 1998 г.) да поправи и превъзпита осъдените към спазване на законите и добрите нрави;
б) да въздействува предупредително върху тях;
в) да им отнеме възможността да вършат други престъпления и
г) да въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
(2) Изпълнението на наказанията не може да има за цел причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство на осъдените.

Чл. 3. Органите, натоварени с изпълнение на наказанията, са длъжни незабавно да уведомят прокурора, който им е изпратил присъдата, за началото и края на изпълнението.

Чл. 4.
(1) (Изм., бр. 73 от 1998 г.) Прокуратурата упражнява надзор за спазване на законността при изпълнение на наказанията съгласно Закона за съдебната власт
(2) Прокурорът има право да се запознава с цялостната работа по изпълнение на наказанията и да прави предложения за подобряването й.
(3) Органите по изпълнение на наказанията са длъжни да оказват пълно съдействие на прокурора при осъществяване на дейността по предходните алинеи, да му предоставят необходимите материали и дават исканите сведения и обяснения.
(4) Администрацията на местата за лишаване от свобода и длъжна:
а) да осигури на прокурора по всяко време достъп в затворите, поправителните домове и затворническите общежития и възможност да разговаря с лишените от свобода в отсъствие на други лица;
б) да изпълнява нарежданията му относно спазването на установените правила за изпълнение на наказанието.

Чл. 5.
(1) Съдилищата имат право да се запознават с работата по изпълнение на наказанията и да правят предложения за подобряването й.
(2) Органите по изпълнение на наказанията се длъжни да оказват на съдиите пълно съдействие при осъществяване на дейността по предходната алинея, да им предоставят необходимите материали, да дават исканите справки и сведения, да им осигурят достъп в затворите, поправителните домове и затворническите общежития и възможност да разговарят с лишените от свобода.

Чл. 6.
(1) (Изм., ДВ, бр. 103 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) Организирането на възпитателната работа, с предсрочно и условно предсрочно освободените и условно осъдените, както и контролът върху нея се осъществяват от съответния районен съд.
(2) Съдът може да възложи на съответните обществени организации или на отделни лица с тяхно съгласие възпитателните грижи за осъдените.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 21 от 1990 г.) Министерството на правосъдието, съгласувано с Министерството на труда и социалната политика, определя случаите и реда за плащане възнаграждение на натоварени с възпитателни грижи лица.

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 1977 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 62 от 2002 г.) Органите на Министерството на вътрешните работи, общинските съвети, кметствата и всички държавни органи, осъществяващи учебни, възпитателни, медико-санитарни и други подобни дейности, в рамките на своите функции съдействуват за постигане целите на наказанията.

ЧАСТ ПЪРВА
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА

Глава първа
МЕСТА И ОРГАНИ ПО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА

Чл. 8.
(1) (Изм.-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Наказанието лишаване от свобода се изпълнява чрез настаняване на осъдените в определени места за лишаване от свобода и подлагането им на поправително въздействие
(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 73 от 1998 г., бр. 62 от 2002 г.) Поправителното въздействие се осъществява чрез:
1. осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве и за уважаване на човешкото достойнство на осъдените;
2. реализиране на включените в съдържанието на наказанието ограничения;
3. ограничаване на отрицателните последици от действието на присъдата и вредното влияние на средата на осъдените;
4. осигуряване на упражняването на правата на осъдения;
5. организиране на трудови, възпитателни, образователни, спортни и други дейности.

Чл. 8а. (Нов-ДВ, бр. 62 от 2002 г.)
(1) Местата за изпълнение на наказанието лишаване от свобода са затвори и поправителни домове.
(2) (Изм., ДВ, бр. 103 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) Към затворите могат да се създават затворнически общежития от закрит, преходен и открит тип, а към поправителните домове - общежития от преходен тип.
(3) В затворите, поправителните домове и затворническите общежития поправителното въздействие се осъществява диференцирано по отношение на настанените в тях отделни категории осъдени.

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 1977 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 73 от 1998 г., бр. 62 от 2002 г., бр. 70 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) Местата за лишаване от свобода се създават и закриват със заповед на министъра на правосъдието. Те трябва да отговарят на охранителните и на здравните изисквания и да имат необходимите жилищни, комунално-битови и други помещения.

Чл. 10. (Изм.-ДВ, бр. 62 от 2002 г.)
(1) В затворите, поправителните домове и затворническите общежития се настаняват осъдени на лишаване от свобода с влязла в сила присъда.
(2) Следствените арести са местата за лишаване от свобода за настаняване на лица, задържани по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.
(3) Лицата по ал. 2 могат да се настаняват в затворите, поправителните домове и затворническите общежития от закрит тип по реда, предвиден в този закон.

Чл. 11.
(1) Жените изтърпяват наказанието лишаване от свобода в отделни затвори и поправителни домове.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.).

Чл. 12.
(1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 62 от 2002 г.) Рецидивистите изтърпяват наказанието в отделни затвори и затворнически общежития от закрит тип.
(2) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 34 от 1974 г., изм., бр. 28 от 1982 г.) Рецидивистите, настанени в затворите и затворническите общежития по алинея първа, могат да бъдат премествани в друг затвор или затворническо общежитие само в изключителни случаи, ако са се поправили и ако няма опасност да оказват отрицателно влияние върху другите затворници.
(3) (Нова-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Осъдените нерецидивисти извън категориите по чл.12а, ал. 1 и 3 се настаняват в затвори и затворнически общежития от закрит тип.

Чл. 12а. (Нов - ДВ, бр. 34 от 1974 г., изм., бр. 28 от 1982 г., бр. 21 от 1990 г.)
(1) (Изм.-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Осъдените за първи път на лишаване от свобода до пет години за умишлени престъпления и осъдените за непредпазливи престъпления изтърпяват наказанието в затворнически общежития от открит тип.
(2) (Отм.-ДВ, бр. 62 от 2002 г.)
(3) (Нова - ДВ, бр. 73 от 1998 г., бр. 62 от 2002 г.) В затворническите общежития от преходен тип могат да се настаняват осъдени с добро поведение, изтърпели най-малко шест месеца от наложеното наказание в затвор или затворническо общежитие от закрит тип и остатък от наказанието не по-голям от пет години.
(4) (Нова - ДВ, бр. 73 от 1998 г., бр. 62 от 2002 г.) Редът за настаняване в затворнически общежития от преходен тип се определя в правилника за прилагането на закона.
(5) (Предишна ал. 3, изм., бр. 73 от 1998 г., отм.-бр.62 от 2002 г.)
(6) (Предишна ал. 4, изм., бр. 73 от 1998 г.) Лишените от свобода, които изтърпяват наказанието в затворническите общежития по предходните алинеи, могат да бъдат премествани в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип от Министерството на правосъдието само в случаите по чл.55.

Чл. 12б. (Отм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.).

Чл. 12в. (Нов, ДВ, бр. 103 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) Чужденците, които нямат разрешение за постоянно пребиваване в Република България, изтърпяват наказанието лишаване от свобода в затвори, поправителни домове и общежития, определени със заповед на министъра на правосъдието.

Чл. 13.
(1) За млади пълнолетни затворници могат да се обособяват отделни затвори и затворнически общежития.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Младите пълнолетни, които изтърпяват наказанието си в затвори и затворнически общежития за възрастни, по възможност се настаняват в отделни помещения и се организират в отделни производствени бригади и звена.

Чл. 14. В затворите и поправителните домове могат да се обособяват изолирани отделения за лишени от свобода, страдащи от психически разстройства.

Чл. 15.
(1) (Изм., ДВ, бр. 103 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) Осъдените на лишаване от свобода изтърпяват наказанието си по възможност в най-близкия до постоянния им адрес им затвор или поправителен дом, като се спазват разпоредбите на предходните членове.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 1977 г., бр. 21 от 1990 г.) Преместването на лишените от свобода от един затвор или поправителен дом в друг става само по нареждане на Министерството на правосъдието при наличието на важни съображения за това.
(3) Лишените от свобода не могат да бъдат премествани, когато съществува опасност от сериозно влошаване на здравословното им състояние.
(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 62 от 2002 г.) Разпределението на лишените от свобода по затвори и поправителни домове се извършва по реда, предвиден в правилника за прилагането на закона.

Чл. 16.
(1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За началници на затворите и на затворническите общежития се назначават лица с висше юридическо или педагогическо образование.
(2) За началници на поправителните домове се назначават лица с висше юридическо или педагогическо образование.

Чл. 17.
(1) (Доп., ДВ, бр. 103 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) Към затворите и поправителните домове се създават комисии в състав: председател - началникът на затвора или поправителния дом, и членове - съдия от окръжния съд, заместник-началници, представител на наблюдателната комисия, пробационен служител и психологът на затвора или поправителния дом.
(2) (Изм.-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) В комисията се включват и инспекторите по социална дейност и възпитателна работа, когато се разглежда положението на затворниците от тяхната група.
(3) (Изм., ДВ, бр. 66 от 2004 г.) В комисиите към поправителните домове се включва и представител на местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.
(4) На заседанията на комисията присъствува прокурор от окръжната прокуратура.
(5) (Изм.-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Комисиите вземат решения относно:
1. изменянето на режима за изпълнение на наказанието в по-лек или по-тежък в границите на определения от съда първоначален режим;
2. предложения до съда за промяна в по-тежък на първоначално определения режим за изпълнение на наказанието;
3. предложения до съда за предсрочно и условно предсрочно освобождаване;
4. (доп., ДВ, бр. 103 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) преместване на лишени от свобода по реда на чл.12а, ал. 3 и 6 и по чл.122, ал. 1;
5. настаняване на осъдени на доживотен затвор в общи помещения с останалите лишени от свобода при условията и по реда на чл.127б, ал. 4.

Чл. 17а. (Нов-ДВ, бр. 62 от 2002 г.)
(1) Предложенията до комисиите по чл.17 се мотивират въз основа на оценка на риска, който лишените от свобода представляват за себе си, за останалите лишени от свобода, за служителите и за обществото.
(2) Правилата за оценка на риска се изготвят от Научно-методическия съвет по затворно дело и се утвърждават от министъра на правосъдието.

Чл. 18. (Изм.-ДВ, бр. 62 от 2002 г.)
(1) Лишените от свобода се разпределят по групи, които се ръководят от инспектори по социална дейност и възпитателна работа.
(2) За инспектори по социална дейност и възпитателна работа се назначават лица с висше педагогическо или друго подходящо висше образование.

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 1977 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 21 от 1990 г.)
(1) Общото ръководство на местата за лишаване от свобода и контролът върху тяхната дейност се осъществяват от Министерството на правосъдието.
(2) Организационната структура на местата за лишаване от свобода се определя от министъра на правосъдието.
(3) (Отм.-ДВ, бр. 62 от 2002 г.)

Чл. 19а. (Нов-ДВ, бр. 62 от 2002 г.)
(1) Прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".
(2) (Изм., ДВ, бр. 61 от 2004 г.) Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е административно звено в Министерството на правосъдието.
(3) (Изм., ДВ, бр. 61 от 2004 г.) Затворите, поправителните домове и следствените арести са териториални звена на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".

Чл. 19б. (Нов-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Министърът на правосъдието определя:
1. (изм., ДВ, бр. 17 от 2006 г. – в сила от 01.05.2006 г.) структурата и щата на главната дирекция, местата за лишаване от свобода, наименованията на длъжностите на държавните служители, както и на лицата, работещи по трудово правоотношение;
2. пределните звания за длъжност;
3. допълнителните възнаграждения за специфични условия на труд и добавките за работа в местата за лишаване от свобода.

Чл. 20. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г., нов, бр. 73 от 1998 г., бр. 62 от 2002 г.)
(1) Личният състав на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и на местата за лишаване от свобода се състои от:
1. (изм., ДВ, бр. 17 от 2006 г. – в сила от 01.05.2006 г.) държавни служители;
2. работници и служители по трудово правоотношение.
(2) (Изм., ДВ, бр. 17 от 2006 г. – в сила от 01.05.2006 г.) За държавни служители по ал. 1 се назначават служители, които пряко и непосредствено осъществяват охранителна дейност.
(3) (Изм., ДВ, бр. 17 от 2006 г. – в сила от 01.05.2006 г.) Категориите на държавните служители се присъждат от министъра на правосъдието по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи.
(4) (Изм., ДВ, бр. 17 от 2006 г. – в сила от 01.05.2006 г.) За личния състав по ал. 1, т. 1 се прилагат разпоредбите на част трета, глави петнадесета - двадесета от Закона за Министерството на вътрешните работи, доколкото в този закон не е предвидено друго.
(5) Правата и задълженията на работниците и служителите по трудово правоотношение се уреждат при условията и по реда на Кодекса на труда и на този закон.

Чл. 20а. (Нов - ДВ, бр. 73 от 1998 г.)
(1) (Нова-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Заплатите за длъжност, за звание и за ранг на държавните служители се определят от Министерския съвет.
(2) (Изм.-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Работниците и служителите по трудово правоотношение в местата за лишаване от свобода получават основно месечно възнаграждение, което се образува от заплатата за длъжност и добавка за работа в местата за лишаване от свобода.
(3) (Предишна ал. 2, ДВ, бр. 62 от 2002 г.; изм., бр. 105 от 2005 г.) Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се утвърждава ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България, като месечното възнаграждение за различните длъжности на служителите по ал. 2 се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва:
1. за висше образование—не по-малко от 1,35;
2. за средно образование - не по-малко от 1,0.
(4) (Предишна ал.3-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Размерът на добавката за работа в местата за лишаване от свобода се определя от министъра на правосъдието.
(5) (Изм.-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) За работа при вредни за здравето условия и за извършване на дейности, свързани с вредни за здравето последици, работниците и служителите по трудово правоотношение в местата за лишаване от свобода получават допълнителни възнаграждения, безплатна храна и противоотрови в размери и при условия, определени от Министерския съвет.

Чл. 20б. (Нов - ДВ, бр. 73 от 1998 г., бр. 62 от 2002 г.) На работниците и служителите по трудово правоотношение в местата за лишаване от свобода се изплащат ежемесечно порционни пари и ежегодно пари за облекло, които не подлежат на облагане с данък.

Чл. 20в. (Нов - ДВ, бр. 73 от 1998 г., отм.-бр. 62 от 2002 г.)

Чл. 20г. (Нов - ДВ, бр. 73 от 1998 г.)
(1) (Изм.-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Работниците и служителите по трудово правоотношение в местата за лишаване от свобода задължително се застраховат срещу злополука за сметка на републиканския бюджет.
(2) Задължителното застраховане не е пречка за сключване на други застрахователни договори от служителите.

Чл. 20д. (Нов - ДВ, бр. 73 от 1998 г.)
(1) (Изм.-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Работниците и служителите по трудово правоотношение в местата за лишаване от свобода могат да бъдат награждавани за постигнати високи резултати и за конкретен съществен принос при изпълнение на служебните си задължения или за продължителна служба в местата за лишаване от свобода.
(2) (Изм.-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) На лицата по ал. 1 се дават следните награди:
1. писмена похвала;
2. обявяване на благодарност;
3. парична или предметна награда.
(3) Наградите се дават от министъра на правосъдието или от определени от него ръководни служители.

Чл. 20е. (Нов-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) За служители се назначават лица с висока нравственост, професионална квалификация, физическа и психологическа пригодност за работа в местата за лишаване от свобода. В тези случаи намират съответно приложение чл.12 от Закона за държавния служител и чл.70-71 от Кодекса на труда.

Чл. 20ж. (Нов-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Психологическата пригодност на служителите по чл.20, ал. 1, т. 1 се установява по ред, утвърден с правилника за прилагането на закона.

Чл. 20и. (Нов, ДВ, бр. 62 от 2002 г.; предишен член 20з, изм., бр. 103 от 2004 г.; изм., бр. 17 от 2006 г. – в сила от 01.05.2006 г.) Държавните служители от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и от местата за лишаване от свобода носят униформено облекло по образец, цвят и с отличителни знаци, определени от министъра на правосъдието.

Чл. 20к. (Нов, ДВ, бр. 62 от 2002 г.; предишен член 20и, бр. 103 от 2004 г.; изм., бр. 17 от 2006 г. – в сила от 01.05.2006 г.) Държавните служители и работниците и служителите по трудово правоотношение, не могат да осъществяват политическа дейност.

Чл. 21.
(1) Към Министерството на правосъдието се създава Научно-методически съвет по затворно дело за научно-методическо разработване на въпросите, свързани с изпълнение на наказанието лишаване от свобода.
(2) (Нова-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Научно-методическият съвет по затворно дело се състои от щатни служители и пленарен състав, който се определя от министъра на правосъдието.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 73 от 1998 г., бр. 62 от 2002 г.) В пленарния състав се включват представители на Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, прокуратурата и следствието, както и на обществени организации, които извършват дейност, свързана с местата за лишаване от свобода.
(4) (Нова - ДВ, бр. 73 от 1998 г., предишна ал.3-бр.62 от 2002 г.) Към Научно-методическия съвет по затворно дело могат да се привличат и специалисти от различни научни области. Редът за привличане на специалисти и заплащането им се уреждат с Правилник за организацията и работата на Научно-методическия съвет по затворно дело.
(4) (Предишна ал. 3, изм., бр. 73 от 1998 г., отм.-бр.62 от 2002 г.)

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 12 от 1997 г., бр. 73 от 1998 г.)
(1) (Изм.-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Медицинската помощ на лицата, лишени от свобода, се оказва от лечебните заведения към Министерството на правосъдието съгласно чл.5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.
(2) (Изм., ДВ, бр. 73 от 1998 г., бр. 62 от 2002 г.) Когато в заведенията по ал. 1 няма условия за провеждане на необходимото лечение, лишените от свобода се изпращат в други болници при спазване на изискванията за режима, изолацията и охраната. При спешна медицинска помощ лишените от свобода имат същите права като останалите граждани и настаняването им на лечение се извършва при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието.
(3) Организацията на медицинското обслужване на лишените от свобода се урежда с наредба, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието.

Чл. 22а. (Нов-ДВ, бр. 62 от 2002 г.)
(1) В местата за лишаване от свобода се използват технически и други средства за охрана и контрол за предотвратяване на бягства, други престъпления и нарушения.
(2) Лишените от свобода се предупреждават за възможността да бъдат използвани охранителни и технически средства, опасни за живота и здравето им.

Глава първа "А"
Настаняване в затворите и поправителните домове
(Нова-ДВ, бр. 62 от 2002 г.)

Чл. 22б. (Нов-ДВ, бр. 62 от 2002 г.)
(1) Новопостъпилите лишени от свобода се поставят на определения от съда режим при приемането им от администрацията на затвора или поправителния дом, а тези, които са постъпили като обвиняеми и подсъдими-веднага след получаването на влязлата в сила присъда.
(2) Когато не е определен първоначален режим, администрацията уведомява незабавно съответния съд и поставя лишения от свобода на общ режим, а ако е определено наказание доживотен затвор или доживотен затвор без замяна-на усилено строг режим.

Чл. 22в. (Нов-ДВ, бр. 62 от 2002 г.)
(1) Новопостъпилите лишени от свобода се настаняват в приемни отделения, където престояват от 14 денонощия до един месец.
(2) В приемното отделение рецидивистите се настаняват отделно от останалите осъдени.

Чл. 22г. (Нов-ДВ, бр. 62 от 2002 г.)
(1) В двудневен срок от постъпването на лишения от свобода се съставя лично досие и се уведомява военноотчетната служба.
(2) За лишените от свобода, които не са български граждани, се уведомява незабавно Министерството на външните работи.
(3) (Нова, ДВ, бр. 103 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) Началникът на затвора или поправителния дом може да изисква информация за личните данни на лишените от свобода при спазване на правилата за защита на личните данни.

Чл. 22д. (Нов-ДВ, бр. 62 от 2002 г.)
(1) На лишените от свобода незабавно се осигурява възможност да уведомят близките си за постъпването в затвора или в поправителния дом.
(2) Ако осъденият не може да уведоми близките си, това се извършва от администрацията.

Чл. 22е. (Нов-ДВ, бр. 62 от 2002 г.)
(1) Иззетите вещи на лишения от свобода при постъпването се изпращат с негово съгласие и за негова сметка на близките му или се приемат за съхранение в затвора или в поправителния дом.
(2) Паричните суми се внасят в посочена от лишения от свобода банка на негово име или с негово съгласие се изпращат на близките му.
(3) В касата на затвора или поправителния дом се приемат за съхранение суми за задоволяване на лични нужди на лишените от свобода до размера на една минимална работна заплата, установена за страната.

Чл. 22ж. (Нов-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) По време на престоя в приемното отделение администрацията съдейства на лишения от свобода за решаване на лични проблеми, свързани с опазването и съхраняването на имуществото, трудови, семейни и други въпроси, възникнали по повод привеждането на присъдата в изпълнение. По преценка на началника на затвора или на поправителния дом може да бъде разрешено свиждане.

Чл. 22з. (Нов-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Лишените от свобода в приемното отделение се подлагат на санитарно-хигиенен контрол, медицински преглед и психологическо изследване.

Чл. 22и. (Нов-ДВ, бр. 62 от 2002 г.)
(1) Ако се получи присъда или определение, с което е определен по-тежък режим от този, на който лишеният от свобода се намира в момента, той се поставя веднага на тежкия режим.
(2) Когато лишеният от свобода вече е бил на такъв или по-тежък режим, разпоредбата на ал. 1 се прилага само ако престъплението, за което е определен по-тежкият режим, е извършено по време на изтърпяване на наказанието.

Глава втора
ПРАВНО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЛИШЕНИТЕ ОТ СВОБОДА

Чл. 23. Лишените от свобода могат да се ползуват от всички установени от законите права с изключение на:
а) правата, от които са лишени с присъда;
б) правата, които им са отнети или ограничени изрично със закон или с друг нормативен акт, и
в) правата, чието упражняване е несъвместимо с изпълнението на наказанието.

Чл. 24.
(1) Лишените от свобода имат право да получават подходяща работа съобразно изискванията на чл.64.
(2) (Отм.-ДВ, бр. 62 от 2002 г.)

Чл. 25.
(1) (Изм.-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) За всяка работа лишените от свобода получават определена част, но не по-малко от 30 на сто от възнаграждението за изработеното.
(2) Частта от възнаграждението по предходната алинея се определя със заповед на министъра на правосъдието съгласувано с министъра на финансите.
(3) На лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действуващите в страната закони, но не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение. Това ограничение не се отнася за удръжките по задължение за издръжка.

Чл. 26.
(1) Продължителността на работния ден на лишените от свобода се определя съобразно съответните разпоредби на трудовото законодателство. Лишените от свобода се ползуват от намален работен ден народно със съответните категории работници и служители.
(2) Полагането на извънреден труд се допуска с разрешение на Министерството на правосъдието до размера, установен за работниците и служителите.
(3) Лишените от свобода имат право на непрекъсната междудневна почивка не по-малко от 12 часа и непрекъсната седмична почивка не по-малко от 38 часа, а при производства с непрекъсната работа и при промяна на смените - не по-малко от 24 часа.
(4) Лишените от свобода не работят в празнични дни.

Чл. 27.
(1) През дните на занятията лишените от свобода ученици се освобождават от работа един час по-рано.
(2) (Изм., ДВ, бр. 103 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) За подготовка и полагане на изпити и за изготвяне на дипломни работи началникът на затвора или на поправителния дом може да освобождава от работа учащите се в учебните заведения за срок от тридесет дни.
(3) През времето, когато лишените от свобода са освободени от работа съгласно предходните алинеи, те се ползуват от правата на работещи, но не получават възнаграждение.

Чл. 28.
(1) Лишените от свобода, които през последните десет месеца са работили най-малко осем месеца, имат право на неплатена годишна почивка в размер на четиринадесет работни дни. Заетите на работа в особено вредни и опасни производства имат право на допълнителна неплатена почивка в размер, установен за съответните категории работници и служители.
(2) От годишната почивка се приспада времето, през което лишеният от свобода е отказал да работи без уважителни причини, но не повече от десет дни.
(3) В срока, необходим за получаване на годишна почивка, се включва и времето, през което лишеният от свобода е прекъснал работа поради болест, бременност или раждане.
(4) През време на годишната почивка на лишените от свобода се зачитат работни дни.

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)
(1) През времето, когато лишените от свобода не работят поради трудова злополука или професионално заболяване, им се зачитат работни дни.
(2) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на онези, които умишлено са причинили разстройство на здравето си.
(3) Лишените от свобода жени имат право на почивка в случай на бременност и раждане в размерите, установени за платения отпуск на работничките и служителките. През време на почивката им се зачитат работни дни.

Чл. 30.
(1) (Отм.-ДВ, бр. 62 от 2002 г.)
(2) (Нова - ДВ, бр. 73 от 1998 г., отм.-бр. 62 от 2002 г.)
(3) (Предишна ал 2., изм., ДВ, бр. 73 от 1998 г.) Бременните жени и кърмачките се поставят в подходящо обзаведени и отговарящи на необходимите хигиенни изисквания помещения и под системен медицински контрол.
(4) (Нова-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Лишените от свобода могат да получават лекарства отвън по предписание на лекар от лечебното заведение в местата за лишаване от свобода. За страдащите от психически разстройства и тежки хронични заболявания се полагат особени грижи.

Чл. 31.
(1) Лишените от свобода имат право на:
а) безплатна храна по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на народното здраве и социалните грижи и министъра на финансите. Храната трябва да бъде достатъчна по химически и калориен състав;
б) непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа на денонощие;
в) самостоятелно легло, безплатно облекло, обувки и спални принадлежности по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на финансите.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Работещите получават повишена дажба храна, съобразена с характера на извършената работа. Бременните жени и майките получават усилена дажба храна по специална таблица по време на бременността и десет месеца след раждането. По предписание на лекаря болните получават диетична храна.

Чл. 32.
(1) Децата на лишените от свобода, ако нямат близки, които да се грижат за тях, се настаняват от съответните общински съвети или кметства в детски ясли, домове или интернати.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Децата на лишените от свобода жени до навършване на една година могат да останат при майките си в детските ясли към затвора или поправителния дом. В тези случаи издръжката им е за сметка на затвора или поправителния дом.
(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В детските ясли по предходната алинея могат да останат децата до навършването на три години, ако нямат близки, у които да се грижат за тях.

Чл. 33.
(1) Лишените от свобода съобразно установените за съответния режим норми имат право на:
а) престой на открито не по-малко от един час на ден;
б) (изм., ДВ, бр. 103 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) свиждания - не по-малко от един път месечно;
в) кореспонденция и хранителни пратки, които подлежат на проверка от администрацията;
г) (изм., ДВ, бр. 103 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) парични суми за задоволяване на лични нужди.
д) (нова, ДВ, бр. 62 от 2002 г.; изм., ДВ, бр. 103 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) ползване за своя сметка на телефонен пост по ред, установен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".
(2) (Отм., ДВ, бр. 103 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.).
(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Началникът на затвора или затворническото общежитие може да забрани свижданията или кореспонденцията с лица, които оказват отрицателно влияние върху осъдения, с изключение на свижданията с възходящи, низходящи, съпруг, братя и сестри.
(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм.-бр. 62 от 2002 г.) Паричните суми на лишените от свобода извън нормите по режима се внасят на личен влог в посочена от тях банка. Лишените от свобода могат да теглят суми от спестовните си влогове чрез администрацията с пълномощно, заверено от началника на затвора или поправителния дом.

Чл. 34. (Изм.-ДВ, бр. 62 от 2002 г.)
(1) Лишените от свобода имат право да получават и да четат вестници, списания и книги и да изучават чужди езици. Те могат да слушат предавания на радио и да гледат телевизия по ред, установен от началника на съответното място за лишаване от свобода.
(2) Лишените от свобода имат право да създават и да публикуват свои авторски произведения.
(3) Лишените от свобода могат да се срещат с журналисти с разрешение на началника на затвора или на поправителния дом. Те могат да бъдат фотографирани, филмирани или записвани само с тяхно съгласие.

Чл. 35. Лишените от свобода могат да сключват граждански брак. Бракосъчетанието се извършва във време и на място, определени от началника на затвора или на поправителния дом.

Чл. 36.
(1) През свободното си време лишените от свобода могат да се занимават с творческа дейност.
(2) Министерството на правосъдието може да разреши на особено ценни специалисти да се занимават само с творческа дейност. През това време им се зачитат работни дни.
(3) За изобретенията, рационализациите, литературните и художествените си произведения лишените от свобода получават хонорар в пълен размер и се ползуват от останалите права, предвидени в съответните закони.

Чл. 37.
(1) Лишените от свобода имат право да подават молби и жалби, както и да се явяват лично пред началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие.
(2) (Изм., ДВ, бр. 73 от 1998 г.) Молбите и жалбите се изпращат незабавно до съответните органи. Тези от тях, които са подадени в запечатани пликове и са адресирани до Народното събрание, до Президента на Република България, Министерския съвет, Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, до прокуратурата, съда, следствието и до органите по правата на човека към ООН и към Съвета на Европа, не подлежат на проверка от администрацията.

Чл. 38. Лишените от свобода са длъжни:
а) да изпълняват възложената им от администрацията работа;
б) (Изм., ДВ, бр. 73 от 1998 г.) да се грижат за опазване на имуществото;
в) да спазват установените за тях правила;
г) да изпълняват точно разпорежданията и заповедите на съответните длъжностни лица;
д) (Отм., ДВ, бр. 73 от 1998 г.).

Чл. 39.
(1) (Отм.-ДВ, бр. 62 от 2002 г.)
(2) (Отм.-ДВ, бр. 62 от 2002 г.)
(3) (Изм.-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Освобождаването от задължително обучение на ненаваршили 16-годишна възраст става със съгласието на органа по образование и наука на общинския съвет.
(4) Администрацията е длъжна да включи в общообразователното обучение и неподлежащите на задължително обучение, ако те пожелаят.

Чл. 40. На лишените от свобода е забранено:
а) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 62 от 2002 г. ) да внасят и държат при себе си забранени от администрацията предмети, а на настанените в затворите, поправителните домове и затворническите общежития от закрит тип - и пари;
б) да продават, купуват, даряват и заменят помежду си вещите, с които разполагат, както и да си правят възмездни услуги;
в) да употребяват спиртни напитки и наркотични средства, а на непълнолетните - и да пушат;
г) да играят хазартни и други забранени от администрацията игри.
д) (Нова-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) да получават и притежават печатни и други материали с порнографско съдържание или проповядващи национална, етническа, расова или религиозна омраза;
е) (Нова-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) да провеждат митинги и групови протести;
ж) (Нова-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) да провеждат събрания, които не са разрешени от администрацията;
з) (Нова-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) да се придвижват безконтролно в и извън района на местата за лишаване от свобода, освен в случаите, предвидени в този закон.

Чл. 41. За предотвратяване на престъпления и на други нарушения лишените от свобода могат да бъдат подлагани на обиск.

Глава трета
РЕЖИМ В МЕСТАТА ЗА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА

Чл. 42. Режимът в затворите и поправителните домове спомага за осъществяване на посочените в чл. 2 цели чрез:
а) диференцирано настаняване и изолиране на лишените от свобода в зависимост от пола, възрастта, характера на извършеното престъпление, предишните им осъждания и степента на обществената им опасност;
б) установяване на необходимия ред и дисциплина;
в) целесъобразно разпределение на времето през денонощието;
г) създаване на подходяща битова обстановка;
д) (изм., ДВ, бр. 103 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) определяне правата на свиждане, колети, разполагаеми суми за лични разходи, разполагаеми вещи и т.н.

Чл. 43.
(1) В затворите се прилагат следните видове режим: лек, общ, строг и усилено строг.
(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В затворите за рецидивисти не се прилага лек режим. На рецидивистите, които изтърпяват наказанието в тези затвори, може да бъде определен специален режим по реда на чл.56, ал. 2.
(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 62 от 2002 г., бр. 62 от 2002 г.) Лишените от свобода, поставени на различни режими, по възможност се настаняват в отделни помещения и се осигурява изолация между тях. Поставените на специален режим задължително се изолират от останалите.
(4) (Нова-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) В затворническите общежития по чл.12а се прилагат лек и общ режим.
(5) (Нова - ДВ, бр. 34 от 1974 г., предишна ал. 3, бр. 28 от 1982 г., предишна ал.4 - бр. 62 от 2002 г.) Лишените от свобода, които изтърпяват наказанието си в затворническите общежития по чл.12а, могат да бъдат настанявани в общи помещения независимо от вида на режима.

Чл. 44.
(1) (Изм.-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Степента на изолация, характерът на охраната, проверките, обзавеждането на спалните помещения, участието в различни видове труд и колективни форми на политико-възпитателна работа, броят на колетите и свижданията, времето за разходка и сумите за задоволяване на лични нужди за различните режими се определят с правилник по чл.160.
(2) (Нова - ДВ, бр. 34 от 1974 г.) За лишените от свобода, които изтърпяват наказанието си в затворническите общежития по чл.12а, се предвиждат облекчения.
(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В затворническите общежития от открит тип лишените от свобода се поставят при смекчен надзор и работят извън района на общежитието без охрана.
(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм.-бр. 62 от 2002 г.) В затворническите общежития от преходен тип лишените от свобода се поставят при смекчен надзор и охрана. Отделни групи от тях могат да бъдат изпращани на работа извън района на общежитието без охрана.
(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В затворите и затворническите общежития за рецидивисти лишените от свобода се поставят при усилен надзор и охрана и работят само в района на съответния затвор и затворническо общежитие или на обособени обекти.

Чл. 45. Лек режим се определя на осъдените за първи път на:
а) лишаване от свобода до пет години за непредпазливи престъпления с изключение на случаите, когато престъплението е извършено в пияно състояние при професионална непредпазливост;
б) (Изм.-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) лишаване от свобода до една година за умишлени престъпления с изключение на осъдените на престъпления против Републиката, грабеж, кражба, измама, хулиганство и престъпления по членове 279 - 280 и 382 - 386 от Наказателния кодекс.

Чл. 46. Общ режим се определя на осъдените:
а) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) за престъпления, извършени по непредпазливост, освен ако съгласно чл.45, буква "а" следва да се определи лек режим;
б) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 89 от 1986 г.) за умишлени престъпления на лишаване от свобода до пет години, които не са рецидивисти, освен ако съгласно чл.45, буква "б" следва да се определи лек режим.

Чл. 47.
(1) Строг режим се определя:
а) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) на осъдените за умишлени престъпления на лишаване от свобода за повече от пет години, които не са рецидивисти;
б) на рецидивистите, които не представляват голяма обществена опасност.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Строг режим може да бъде определен и на осъдени на лишаване от свобода за по-малко от пет години, които не са рецидивисти, ако са извършили няколко еднородни умишлени престъпления при условията на чл.23 от Наказателния кодекс.

Чл. 48. Усилено строг режим се определя на:
а) рецидивистите, които представляват голяма обществена опасност;
б) осъдените за бягство от затворите, които представляват голяма обществена опасност;
в) (Изм.-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) осъдените на лишаване от свобода за повече от 15 години, когато то е предвидено алтернативно на доживотния затвор или на доживотния затвор без замяна или заменя доживотния затвор;

Чл. 49. Усилено строг режим не се определя на лишените от свобода жени. Когато са налице условията по чл.48, определя се строг режим.

Чл. 50. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода се определя от съда.

Чл. 51. Съдът с оглед на обстоятелствата на отделния случай и нуждите за осъществяване целите по чл.2 може да определи следващия по-лек или по-тежък режим с изключение на усилено строг режим, както и на лек режим при осъждане за посочените в чл.45, буква "б" видове престъпления.

Чл. 52.
(1) Лишените от свобода, които са осъдени с две или повече присъди, се поставят на най-тежкия от определените с отделните присъди видове режим.
(2) Ако по отделните присъди следва да се определи общо наказание съгласно чл.25, ал. 1 или да се извърши присъединяване съгласно чл.27, ал. 1 и 2 от Наказателния кодекс, съдът, който определя общото наказание или извършва присъединяването, се произнася и по вида на първоначалния режим.

Чл. 53.
(1) Постъпващите в затворите от поправителните домове се поставят, както следва:
а) на общ режим - ако в поправителния дом са били на общ режим;
б) на строг режим - ако в поправителния дом са били на строг режим.
(2) Ако в поправителния дом лишеният от свобода е имал добро поведение, комисията по чл.17 може да му определи следващия по-лек режим независимо дали е изтекъл срокът по чл.54.
(3) Ако с оглед поведението на лишения от свобода в поправителния дом се окаже, че е необходимо той да бъде поставен на по-тежък режим, въпросът се решава по реда на чл.56.

Чл. 54.
(1) (Изм.-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Определеният от съда режим може да бъде заменен със следващия по-лек след изтърпяване, включително и със зачитане на работните дни, на една четвърт, но не по-малко от шест месеца от наложеното или намаленото с помилване наказание, ако лишеният от свобода с добро поведение и положително отношение към реда покаже, че се поправя и превъзпитава.
(2) (Изм.-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Когато лишеният от свобода изтърпява наказание по две или повече присъди, по отношение на които не се прилагат разпоредбите на членове 25, ал. 1 и 27, ал. 1 от Наказателния кодекс, минимумът по предходната алинея се изчислява с оглед сбора на наказанията но не повече от тридесет години лишаване от свобода.
(3) По-нататъшното заменяване на режима със следващия по-лек може да бъде постановено и преди да е изтърпяна една четвърт от останалия срок на наказанието, но не по-рано от шест месеца след предшествуващото изменяване.

Чл. 54а. (Нов-ДВ, бр. 62 от 2002 г.)
(1) Срокът за заменяне на режима с по-лек по реда на чл.54, ал. 1 и 2 по отношение на лишените от свобода, които са били предварително задържани като обвиняеми и подсъдими, се изчислява от деня на поставянето им на определения от съда режим с оглед остатъка от общото наказание към този ден.
(2) Шестмесечният срок по чл.54, ал. 3 се изчислява в календарни месеци, независимо от зачитането на работни дни.
(3) При изчисляване на сроковете по чл.54 се взема предвид и времето, през което лишеният от свобода е поставен на общ режим на едно от основанията по чл.57.
(4) Режимът може да бъде заменен с по-лек, след като е заменен с по-тежък, след изтичане на шест календарни месеца от поставянето на лишения от свобода на по-тежък режим. В този случай режимът не може да бъде заменен с по-лек от първоначално определения преди да е изтекъл срокът по чл.54, ал. 1.

Чл. 55. Режимът може да бъде заменен със следващия по-тежък, ако лишеният от свобода грубо или системно нарушава установения ред, системно се отклонява от работа или влияе отрицателно върху останалите.

Чл. 56.
(1) Заменяването на режима се постановява от комисията по чл.17 по предложение на началника на затвора или на поправителния дом, на прокурора или на наблюдателната комисия.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато е необходимо режимът да бъде заменен с по-тежък от определения от съда, заменяването се постановява от окръжния съд по местоизпълнението на наказанието.

Чл. 57. (Изм. ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Тежко болните затворници, на които е определен специален, усилено строг или строг режим, а така също бременните жени и кърмачките, на които е определен строг режим, със заповед на началника на затвора или поправителния дом се поставят на общ режим, докато трае това им състояние.

Чл. 58. (Изм.-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Министърът на правосъдието или оправомощено от него лице по своя инициатива или по молба на лишени от свобода могат да отменят незаконосъобразните решения на комисията по чл.17, ал. 5, т. 1, 4 и 5 за изменяне на режима.

Глава четвърта
ОБЩЕСТВЕНОПОЛЕЗЕН ТРУД НА ЛИШЕНИТЕ ОТ СВОБОДА

Чл. 59. (Изм.-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Общественополезният труд на лишените от свобода има за цел преди всичко поправянето и превъзпитанието им, както и придобиването и повишаването на професионалната им квалификация.

Чл. 60.
(1) (Доп., ДВ, бр. 103 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) Лишените от свобода работят предимно в предприятия, стопанства и работилници на територията на затворите и поправителните домове.
(2) Трудът в местата за лишаване от свобода се организира на съвременно техническо равнище и по начин, най-близък до този в другите предприятия от съответния отрасъл.

Чл. 61.
(1) (Изм., ДВ, бр. 73 от 1998 г.) Лишените от свобода могат да работят в търговски дружества, други юридически лица и еднолични търговци при условия и по ред, определени от министъра на правосъдието.
(2) (Изм., ДВ, бр. 73 от 1998 г., бр. 62 от 2002 г.) Юридическите лица и едноличните търговци са длъжни да осигуряват за своя сметка здравословни и безопасни условия за труд, необходимите хигиенно-битови условия и условия за охрана на лишените от свобода.
(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 73 от 1998 г.) Лишените от свобода се изпращат на работа и ведомства само ако са налице изискванията по предходната алинея. Ако по-късно бъдат нарушени тези изисквания, началникът на затвора или поправителния дом спира затворниците от работа до отстраняване на нарушението.

Чл. 62. (Изм. - ДВ, бр. 73 от 1998 г.) В случаите по чл.61, ал. 1 юридическите лица и едноличните търговци заплащат на затвора или на поправителния дом следващото се за извършената работа възнаграждение съобразно действуващите системи на заплащане труда заедно с всички начисления, важащи за работниците.

Чл. 63. Условията на труда на лишените от свобода се определя от трудовото законодателство.

Чл. 64. (Изм.-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Работата, която трябва да изпълнява лишеният от свобода, се определя от администрацията съобразно съществуващите възможности, като се вземат пред вид възрастта, полът, здравословното му състояние и работоспособност, нуждите на поправянето и превъзпитанието, изискванията на охраната и режима, професионалната квалификация и интересите му.

Глава четвърта "А"
Държавно предприятие "Фонд затворно дело"
(Нова глава четвърта "А", ДВ, бр. 13 от 1997 г.; загл. изм., бр. 120 от 2002 г.)

Чл. 64а. (Изм., ДВ, бр. 120 от 2002 г.)
(1) Създава се държавно предприятие "Фонд затворно дело" по смисъла на чл.62, ал. 3 от Търговския закон за управление на дейностите, свързани с подобряване на условията за изпълнение на наказанието лишаване от свобода.
(2) Държавното предприятие "Фонд затворно дело" е юридическо лице със седалище София и с териториални поделения в затворите и поправителните домове.
(3) Органи на управление на държавното предприятие "Фонд затворно дело" са:
1. министърът на правосъдието;
2. управителен съвет;
3. изпълнителен директор.
(4) Държавното предприятие "Фонд затворно дело" открива разплащателни сметки, по които се набират и разходват средствата от дейностите по ал. 1.
(5) Устройството и дейността на предприятието се уреждат с правилник, приет от Министерския съвет.

Чл. 64б.
(1) (Изм., ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Средствата по държавно предприятие "Фонд затворно дело" се набират от:
1. приходите от стопанската дейност и от други дейности, осъществявани от местата за лишаване от свобода;
2. (изм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.) приходите от отдадени под наем сгради и съоръжения;
3. неполагащата се част от трудовото възнаграждение на лишените от свобода;
4. иззетите предмети и пари на основание чл.87а;
5. дарения от физически и юридически лица;
6. други приходоизточници.
(2) (Изм., ДВ, бр. 153 от 1998 г., бр. 120 от 2002 г., бр. 103 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) Финансовият резултат на Държавно предприятие "Фонд затворно дело", пряко свързан с подобряването на условията в местата за изтърпяване на наказания, се освобождава от данъчно облагане.

Чл. 64в. (Изм., ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Набраните средства по държавно предприятие "Фонд затворно дело" се използват за:
1. изграждане и подобряване на битовите и производствените условия и за оборудване с охранителни и технически съоръжения;
2. оборотен капитал с производствено предназначение;
3. подобряване на медицинското обслужване;
4. финансиране на изследователска и издателска дейност в областта на затворното дело;
5. подготовка и професионална квалификация на лишените от свобода и на служителите;
6. културна и спортна дейност;
7. стимулиране на лишени от свобода и служители;
8. стимулиране на граждани, оказали съдействие на местата за лишаване от свобода;
9. финансиране на рискови мероприятия, свързани с производствената дейност;
10. други разходи в областта на затворното дело.

Чл. 64г. (Изм., ДВ, бр. 73 от 1998 г., бр. 62 от 2002 г., бр. 120 от 2002 г.; отм., бр. 61 от 2004 г.).

Глава пета
ВЪЗПИТАТЕЛНА РАБОТА, ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНО И ПРОФЕСИОНАЛНО ТЕХНИЧЕСКО ОБУЧЕНИЕ
(Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., загл. изм. - ДВ, бр. 73 от 1998 г.)

Чл. 65. (Изм.-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) В местата за лишаване от свобода се провежда диференцирана идейно-възпитателна работа, насочена към оправяне и превъзпитаване на осъдените, повишаване на тяхната култура, правна и нравствена съзнателност.

Чл. 66. (Изм.-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Възпитателната работа с лишените от свобода се осъществява чрез индивидуално-възпитателна работа, трудово съревнование, културно-масова и спортна дейност и др. Особено внимание се обръща на индивидуално-възпитателната работа с рецидивистите и другите трудно поддаващи се на превъзпитание лишени от свобода.

Чл. 66а. (Нов-ДВ, бр. 62 от 2002 г.)
(1) За всеки новопостъпил лишен от свобода се изготвя индивидуална програма за въздействие, която се основава на:
1. оценка на личностните му особености, склонност към агресия и автоагресия, алкохолна или наркоманна зависимост, сексуални отклонения и други;
2. становище на лекаря на затвора или поправителния дом за физическото и психическото му здраве и работоспособност;
3. преценка за необходимостта от включване в общообразователно или професионално-техническо обучение.
(2) Индивидуалната програма за въздействие се съобразява с вида на престъплението, размера на наказанието и вида на мястото за лишаване от свобода.

Чл. 66б. (Нов-ДВ, бр. 62 от 2002 г.)
(1) В затворите, поправителните домове и затворническите общежития се прилагат програми за групова работа с лишените от свобода, които ги подпомагат при приспособяването към условията в местата за лишаване от свобода и в подготовката им за живот на свобода.
(2) Програмите за групова работа са насочени към:
1. мотивиране на законосъобразно поведение;
2. решаване на проблеми и изграждане на умения за преодоляване на трудности;
3. посреднически услуги на външни организации.
(3) Участието на лишените от свобода в програмите за групова работа е доброволно.
(4) Програмите за групова работа се утвърждават от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".

Чл. 67. (Отм.-ДВ, бр. 62 от 2002 г.)

Чл. 68.
(1) (Изм.-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) За повишаване на образованието и за професионална подготовка на лишените от свобода в затворите и поправителните домове съвместно с органите на образованието и науката се организират учебни заведения.
(2) Учебните заведения по предходната алинея се откриват и закриват от Министерството на културата и науката по предложение на Министерството на правосъдието.
(3) Общообразователната и професионално-техническата подготовка в учебните заведения се провеждат без откъсване от работа по учебни планове и програми, приети от Министерството на културата и науката. Педагогическото и учебно-методическото ръководство и контролът на обучението се осъществяват от Министерството на културата и науката.
(4) Професионално-техническата подготовка се провежда и в курсове за квалификация без откъсване от работа, както и чрез бригадно и индивидуално обучение. С разрешение на Министерството на правосъдието могат да се организират курсове и с откъсване от работа.

Чл. 69. В местата за лишаване от свобода се създават необходимите условия за теоретично и практическо овладяване на специалността или професията чрез осигуряване на учебно-материална база, безплатни учебници, пособия, помагала и др.

Чл. 70.
(1) За завършеното образование, както и за придобитата специалност и квалификация на лишените от свобода се издават документи по общоустановените в страната образци.
(2) Лишените от свобода по предходната алинея се настаняват на работа, която по възможност съответствува на придобитата специалност и квалификация.

Чл. 70а. (Нов - ДВ, бр. 73 от 1998 г.)
(1)На лишените от свобода се осигурява възможност за удовлетворяване на религиозни потребности чрез участие в религиозни служби и обреди, както и за ползване на съответна литература.
(2) Удовлетворяването на религиозните по-требности не може да нарушава реда в местата за лишаване от свобода.

Чл. 70б. (Нов - ДВ, бр. 73 от 1998 г.)
(1) В местата за лишаване от свобода се осигурява достъп на духовни лица.
(2) Духовното лице може да се среща насаме с лишените от свобода.
(3) Лишените от свобода не могат да бъдат принуждавани да участват в религиозни служби и обреди.
(4) Изповядващите различни религии имат равни права.
(5) За традиционната религия могат да бъдат назначавани на щатна длъжност свещено-служители.

Чл. 70в. (Нова - ДВ, бр. 73 от 1998 г.) Разпоредбите на чл.70а и чл.70б се прилагат само по отношение на религиозни общности, регистрирани в Република България.

Глава шеста
САМОДЕЙНИ ОРГАНИ НА ЛИШЕНИТЕ ОТ СВОБОДА

Чл. 71. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)
(1) Режимната, трудова и идейно-възпитателната работа в затворите и поправителните домове се провежда при активно и организирано участие на лишените от свобода.
(2) (Изм.-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) За тази цел се избират самодейни органи.

Чл. 72. Самодейните органи имат за задача да развиват инициативата на осъдените, да спомагат за поправянето и превъзпитанието им и да подпомагат администрацията при организиране и провеждане на режимната, трудовата и политиковъзпитателната работа.

Чл. 73. Лишените от свобода могат да провеждат събрания и други общи мероприятия с разрешение на администрацията.

Глава седма
СРЕДСТВА ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА РЕДА И ДИСЦИПЛИНАТА

Чл. 74.
(1) За подчертана дисциплинираност, за значителни трудови постижения и за други положителни прояви лишените от свобода могат да бъдат поощрявани със следните награди:
а) публична похвала;
б) (Изм.-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) извънредно свиждане или хранителна пратка;
в) увеличаване на времето за престой на открито;
г) увеличаване на полагащите се по режима суми за задоволяване на лични нужди до 50% - за срок от един месец;
д) парични или предметни награди;
е) домашен отпуск - за срок до пет денонощия;
ж) (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм.-бр. 62 от 2002 г.) домашен отпуск до две денонощия месечно независимо от отпуска по буква "е" - за лишените от свобода, настанени в затворническите общежития от преходентип;
з) (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм.-бр. 62 от 2002 г.) разрешение да се ползува годишната почивка по чл.28 извън затворническите общежития от открит и преходен тип.
и) (Нова-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) отпуск до 12 часа извън мястото за лишаване от свобода за лишените от свобода, настанени в затворнически общежития от открит и преходен тип;
к) (Нова-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) заличаване или отмяна на наложено дисциплинарно наказание.
(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Лишените от свобода, настанени в затворническите общежития от открит тип, имат право на домашен отпуск по две денонощия месечно независимо от отпуска от ал. 1, буква "е".
(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) При извънредно свиждане лишеният от свобода има право да получи извънредна хранителна пратка, а в случаите на ал. 1, букви "е", "ж" и "з" и ал. 2 - увеличение на сумите за лични нужди.

Чл. 75.
(1) Наградите по предходния член се дават от началника на затвора или на поправителния дом, а тези по букви "а" до "г" включително - и от началника на затворническото общежитие.
(2)(Изм., ДВ, бр. 73 от 1998 г., бр. 62 от 2002 г.) Наградата по буква "е" се дава за добро поведение с писмено съгласие на съответния прокурор след изтърпяване, включително и чрез зачитане на работните дни, най-малко на една година от срока на наказанието. Тази награда не се дава на поставените на усилено строг и специален режим.
(3) (Нова - ДВ, бр. 34 от 1974 г.) На лишените от свобода, които изтърпяват наказанието си в затворническите общежития по чл.12а, наградата по буква "е" се дава за примерно поведение и добросъвестно отношение към труда след изтърпяване, включително и чрез зачитане на работните дни, най-малко на три месеца от срока на наказанието.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 34 от 1974 г.) Времето, през което лишеният от свобода е бил в домашен отпуск, се зачита за изтърпяване на наказанието.
(5) (Нова-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Отпускът по чл.74, ал. 1, букви "е", "ж" и "з" и ал. 2 може да бъде прекратен от съответния прокурор или от началника на съответното място за лишаване от свобода, за което незабавно уведомява прокурора, когато има данни, че има опасност осъденият да се отклони или да извърши ново престъпление.

Чл. 76. За нарушаване на установения ред и дисциплина или за неизпълнение на трудови или други задължения на лишените от свобода могат да бъдат налагани следните дисциплинарни наказания:
а) бележка с предупреждение;
б) (Отм.-ДВ, бр. 62 от 2002 г.)
в) извънредно дежурство за поддържане на чистотата - за срок до седем дни;
г) лишаване от право да посещават кинопрожекции и предавания на телевизията или да участвуват в спортни прояви - за срок до един месец;
д) намаляване на полагащите се по режима суми за лични разходи до 50% - за срок до един месец;
е) (Отм.-ДВ, бр. 62 от 2002 г.)
ж) (Отм.-ДВ, бр. 62 от 2002 г.)
з) (Отм.-ДВ, бр. 62 от 2002 г.)
и) изолиране в наказателна килия с излизане на работа - за срок до четиринадесет денонощия;
к) изолиране в наказателна килия без излизане на работа - за срок до четиринадесет денонощия;
л) (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) лишаване от право на домашен отпуск по чл.74, ал. 2 за срок от един месец.
м) (Нова-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) отмяна на награда, която не е ползвана.

Чл. 76а. (Нов-ДВ, бр. 62 от 2002 г.)
(1) Изолираните в наказателна килия с излизане на работа нямат право на свиждане.
(2) Изолираните в наказателна килия без излизане на работа освен ограничението по ал. 1 нямат право на хранителни пратки и пари за лични нужди.
(3) Условията в наказателната килия и вещите, които наказаните могат да държат при себе си, се определят с правилника за прилагането на закона.

Чл. 77.
(1) При определяне на дисциплинарното наказание се вземат пред вид характерът и тежестта на извършеното нарушение, отношението на затворника към него, поведението му преди това и здравословното му състояние.
(2) Когато това се налага с оглед здравословното състояние на нарушителя, изпълнението на наказанието се отлага до оздравяването му.

Чл. 78.

Чл. 78а. (Нов-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" може да дава всички награди и да налага всички наказания, предвидени в този закон.

Чл. 78б. (Нов-ДВ, бр. 62 от 2002 г.)
(1) (Доп., ДВ, бр. 103 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) Заповедта за дисциплинарни наказания по чл.76, букви "и" и "к" може да се обжалва в 7-дневен срок от запознаване на лишения от свобода със заповедта пред районния съд по местонахождението на затвора или поправителния дом.
(2) (Изм., ДВ, бр. 103 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) Жалбата се подава чрез органа, наложил дисциплинарното наказание, който е длъжен да я изпрати незабавно заедно със съответните материали в съда.
(3) Съдът разглежда делото незабавно, но не по-късно от 3 дни от получаването му, еднолично, с участието на органа, издал заповедта, жалбоподателя и неговия защитник, ако е упълномощил такъв. Неявяването без уважителни причини на органа, издал заповедта, и на защитника не е пречка за разглеждане на делото. Делото се разглежда в отсъствие на жалбоподателя, ако той заяви, че не желае да се яви, или довеждането му е невъзможно по здравословни причини.
(4) (Нова, ДВ, бр. 103 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) Жалбата не спира изпълнението на заповедта за наказание, освен ако съдът разпореди друго.
(5) (Предишна ал. 4, ДВ, бр. 103 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) Съдът преценява всички обстоятелства, свързани със законността на заповедта, и се произнася с определение, което се обявява на страните в съдебно заседание и не подлежи на обжалване. Съдебното заседание не е публично.

Чл. 79.
(1) Преди да бъде наложено наказанието, задължително се изслушва нарушителят.
(2) За едно нарушение лишеният от свобода може да бъде наказан само един път.
(3) С оглед характера на нарушението и цялостното поведение на нарушителя могат да му се наложат едновременно две дисциплинарни наказания.

Чл. 80.
(1) Дисциплинарните наказания не се налагат, ако са изтекли шест месеца от извършване на нарушението или един месец от откриването му.
(2) Наложените дисциплинарни наказания не се изпълняват ако са изтекли три месеца от издаването на заповедта.

Чл. 81.
(1) Изпълнението на наложеното дисциплинарно наказание може да бъде отложено за срок до три месеца, ако на лишения от свобода дотогава не е било налагано наказание по чл.76, букви "и" или "к".
(2) Ако в определения изпитателен срок наказаният извърши ново нарушение, той изтърпява отделно и отложеното наказание. В противен случай той се счита за ненаказан.

Чл. 82. Ако по време на изтърпяване на наказанието лишеният от свобода покаже, че е осъзнал вината си, съответният началник може да го освободи от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание или да замени наказанието по чл.76, буква "к" с наказание по буква "и" за същия срок.

Чл. 83. Ако в продължение на една година от налагане на дисциплинарното наказание лишеният от свобода не извърши друго дисциплинарно нарушение, наложеното му наказание се заличава.

Глава седма "А"
Засилени предпазни мерки. Употреба на физическа сила, помощни средства и оръжие
(Нова - доп. ДВ бр. 62/2002 г.)

Чл. 84. (Изм.-ДВ, бр. 62 от 2002 г.)
(1) В случаи на природни бедствия, епидемии, пожари, наводнения, въоръжени нападения и бунтове в местата за лишаване от свобода министърът на правосъдието може да въведе допълнителни ограничителни мерки за срок до 30 денонощия.
(2) Допълнителните ограничителни мерки се налагат при условията на пропорционалност между характера на опасността и естеството на съответната мярка и включват ограничаване или забрана на достъпа до местата за лишаване от свобода на външни лица, на свижданията, домашните отпуски, престоя на открито, провеждането на колективни мероприятия, образователни, спортни, културни и други дейности.

Чл. 84а. (Нов-ДВ, бр. 62 от 2002 г.)
(1) За възстановяване на реда в местата за лишаване от свобода в случаите по чл.84 се оказва съдействие от специализираните сили на Министерството на вътрешните работи.
(2) Участието на специализираните сили на Министерството на вътрешните работи се разрешава от министъра на вътрешните работи по искане на министъра на правосъдието.

Чл. 84б. (Нов-ДВ, бр. 62 от 2002 г.)
(1) (Изм., ДВ, бр. 17 от 2006 г. – в сила от 01.05.2006 г.) При изпълнение на служебното си задължение държавните служители от местата за лишаване от свобода могат да употребяват физическа сила, помощни средства и оръжие.
(2) (Изм., ДВ, бр. 17 от 2006 г. – в сила от 01.05.2006 г.) За осигуряване на лична безопасност при изпълнение на служебните си задължения държавните служители от местата за лишаване от свобода могат да използват шлемове, щитове, бронирани жилетки и други средства за индивидуална защита, които са на въоръжение в Министерството на вътрешните работи.

Чл. 84в. (Нов-ДВ, бр. 62 от 2002 г.)
(1) (Изм., ДВ, бр. 17 от 2006 г. – в сила от 01.05.2006 г.) Държавните служители от местата за лишаване от свобода могат да употребят физическа сила в следните случаи:
1. при явно неподчинение да се изпълни законно разпореждане или забрана;
2. при физическа съпротива, нападение или посегателство върху техния живот или върху живота на друго лице;
3. за предотвратяване на бягство при задържане или конвоиране на лишен от свобода, ако окаже съпротива или не се подчинява.
(2) Употребата на физическа сила включва и използването на бойно-приложни техники.

Чл. 84г. (Нов-ДВ, бр. 62 от 2002 г.)
(1) Употребата на помощни средства се допуска, ако резултатът не може да бъде постигнат с използването на физическа сила, както и в следните случаи:
1. за освобождаване на заложници;
2. за освобождаване на завзети сгради и помещения, съоръжения и транспортни средства;
3. за пресичане на групово нападение и барикадиране или за прекратяване на буйство;
4. при конвоиране или задържане на лишени от свобода;
5. при тежко психическо разстройство на лишения от свобода, когато има опасност да посегне на живота си или на живота и здравето на друго лице.
(2) Помощни средства са: белезници, усмирителни пояси, гумени и електрошокови палки, сълзотворни и парализиращи вещества, халосни патрони, гумени, пластмасови и шокови куршуми, свето- и звукоустройства с отвличащо въздействие, устройства за отваряне на помещения, служебни кучета, водомети и други, които са одобрени от Министерството на здравеопазването и са на въоръжение в Министерството на вътрешните работи.

Чл. 84д. (Нов-ДВ, бр. 62 от 2002 г.)
(1) Физическа сила и помощни средства се използват до пределите, необходими за осъществяване на правомощията по чл.84в, ал. 1 и чл.84г, ал. 1 и употребата им се прекратява незабавно, щом се постигне целта на предприетата мярка.
(2) По отношение на лишени от свобода бременни жени, лица в напреднала възраст или с видими физически недостатъци употребата на физическа сила и помощни средства се допуска само в случаите на внезапно нападение, задържане, освобождаване на заложници и завзети територии, групови неподчинения, когато са изчерпани всички други средства.

Чл. 84е. (Нов-ДВ, бр. 62 от 2002 г.)
(1) В местата за лишаване от свобода може да бъде употребено оръжие като крайна мярка в следните случаи:
1. за пресичане на бягство;
2. за защита от нападение, застрашаващо живота или здравето, както и при освобождаване на заложник;
3. за отблъскване на групово или въоръжено нападение.
(2) По отношение на лишени от свобода непълнолетни или бременни жени оръжие може да се употреби само при въоръжено нападение.

Чл. 84ж. (Нов-ДВ, бр. 62 от 2002 г.)
(1) Помощни средства и оръжие се използват след изрично предупреждение.
(2) Служителите от местата за лишаване от свобода са длъжни да окажат помощ на ранените и пострадалите.

Чл. 84з. (Нов-ДВ, бр. 62 от 2002 г.)
(1) Помощните средства и оръжие се употребяват след нареждане на началника на затвора, поправителния дом, затворническото общежитие или следствения арест, а при внезапно възникнали основания по чл.84г и 84е-по решение на служителя.
(2) За употребата на физическа сила, помощни средства или оръжие се съставя писмен доклад.

Чл. 84и. (Нов-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Снабдяването на местата за лишаване от свобода с оръжие, помощни, свързочни, охранителни и други специални средства се осъществява при условията на чл.59, т. 8 от Закона за данък върху добавената стойност.

Чл. 84к. (Нов-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Организацията и дейността на охраната в местата за лишаване от свобода се уреждат с правилника за прилагането на закона.

Чл. 85. Когато е необходимо, за предотвратяване на бягство, посегателство върху живота или здравето на други лица, както и на други престъпления, по нареждане на Министерството на правосъдието лишеният от свобода може да бъде изолиран в единична килия за срок до два месеца без право на участие в колективни мероприятия. В този случай по възможност му се дава работа в килията или на друго изолирано място.

Чл. 85а. (Нов-ДВ, бр. 62 от 2002 г.)
(1) С мотивирана заповед на началника на затвора лишените от свобода, поставени на строг или усилено строг режим, се настаняват в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана, когато грубо или системно нарушават установения ред или влияят отрицателно върху останалите лишени от свобода, с което представляват опасност за сигурността в затвора.
(2) Заповедта за настаняване по ал. 1 се обявява след изслушване и срещу подпис на лишения от свобода.
(3) Мярката по ал. 1 се преустановява незабавно, щом отпаднат основанията за нейното налагане.
(4) На всеки три месеца с нова заповед се прави преценка за необходимостта от продължаване прилагането на мярката по ал. 1.
(5) Лишеният от свобода може да обжалва заповедта за настаняване по ал. 1, както и заповедите по ал. 4 по реда на чл.78б.

Чл. 86. Когато лишеният от свобода отказва да приема храна и това създава опасност за живота или здравето му, по предписание на лекаря се вземат необходимите медицински мерки.

Чл. 87. (Изм.-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) За взетите мерки по членове 84, 84а, 84б, 85, 85а и 86 се уведомява незабавно съответният прокурор.

Чл. 87а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)
(1) (Изм.-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Предметите и парите, държането на които не е разрешено, се изземват. Собствеността им се отнема в полза на държавата със заповед на началника на затвора или поправителния дом.
(2) Заповедта се съобщава на лишения от свобода срещу подпис. Тя влиза в сила, ако в четиринадесетдневен срок от съобщението той не я оспори. При оспорване в седемдневен срок началникът отменя заповедта си или изпраща преписката за решаване на районния съд по местонахождението на затвора или поправителния дом.
(3) Решението на районния съд не подлежи на обжалване.

Глава осма
ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ НА ЛИШЕНИТЕ ОТ СВОБОДА

Чл. 88. За вредите, които лишените от свобода са причинили на затвора или поправителния дом при или по повод изпълнение на възложената им работа, ако извършеното не съставлява престъпление, те носят имуществена отговорност в размер на причинената вреда, но не повече от полагащата им се част от основното месечно възнаграждение за съответния вид работа.

Чл. 89.
(1) Имуществената отговорност по чл.88 се реализира чрез удръжки от полагащото се на лишения от свобода възнаграждение въз основа на заповед на началника на затвора или поправителния дом, издадена до един месец от откриването на причинената от затворника вреда, но не по-късно от шест месеца от причиняването й.
(2) Удръжки не могат да се правят преди изтичане на четиринадесет дни от датата на писменото уведомяване на лишения от свобода. Ако в същия срок той оспори основателността или размера на обезщетението, удръжки не се правят, а спорът се отнася от администрацията в едноседмичен срок пред районния съд по местонахождението на затвора или поправителния дом.
(3) Решението на районния съд не подлежи на обжалване.

Чл. 90. За липсващи дрехи, спални принадлежности и други предмети, дадени им за лично ползуване, лишените от свобода отговарят в пълен размер. Стойността на липсващите вещи се удържа от възнаграждението по реда, установен в чл.89, ал. 1. В тези случаи не се прилага разпоредбата на ал. 2 на същия член.

Чл. 91.
(1) Ако при условията на чл.88 лишеният от свобода причини вреда на трето лице, имуществена отговорност носи затворът или поправителният дом. Когато третото лице е предприятие на друго министерство или ведомство, в което лишеният от свобода е изпратен на работа съгласно чл.61, затворът или поправителният дом отговаря в размера на намалената отговорност на причинилия вредата.
(2) В случаите по предходната алинея затворът или поправителният дом може, по установения в чл.89 ред, да удържа на лишения от свобода или да иска от него връщане на платеното, но не повече от размера на намалената му имуществена отговорност.

Чл. 92.
(1) По неуредените в този закон въпроси относно намалената имуществена отговорност на лишените от свобода се прилагат разпоредбите за съответната отговорност на работниците и служителите.
(2) По отношение на пълната имуществена отговорност за вреди, причинени от лишените от свобода, се прилагат общите разпоредби.

Глава девета
УЧАСТИЕ НА ОБЩЕСТВЕНОСТТА В РАБОТАТА НА МЕСТАТА ЗА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА

Чл. 93. (Изм.-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) В работата по поправянето и превъзпитанието на лишените от свобода се привлича обществеността чрез наблюдателни комисии, комисии за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, младежите и други обществени организации по местоизпълнение на наказанието, местоработата и местоживеенето на осъдените, поемане на шефство от страна на предприятия и организации, провеждане на срещи с изтъкнати представители на науката и изкуството и други подходящи форми.

Чл. 94.
(1) (Изм., ДВ, бр. 26 от 1988 г., бр. 73 от 1998 г., бр. 62 от 2002 г., бр. 103 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) Наблюдателни комисии се създават към общинските съвети. В състава им се включват пробационен служител, представители на общинските съвети, както и представители на синдикалните, на младежките и на други организации. В тях могат да се включват представители и на други обществени организации и ведомства.
(2) (Изм., ДВ, бр. 26 от 1988 г.; доп., бр. 82 от 2006 г.) В заседанията на наблюдателните комисии участвуват представители на окръжната прокуратура, окръжния съд, районното полицейско управление на Министерството на вътрешните работи и началникът на затвора или поправителния дом.
(3) Наблюдателните комисии се председателствуват от председателя или заместник-председател на общинския съвет.
(4) Съставът на наблюдателните комисии се утвърждава от изпълнителните комитети на общинските съвети.

Чл. 95. Наблюдателните комисии имат следните основни задачи:
а) осъществяват обществен контрол върху работата по поправянето и превъзпитаването на лишените от свобода;
б) подпомагат администрацията във възпитателната работа с лишените от свобода;
в) правят предложения за изменяване на режима и за преместване на отделни затворници;
г) правят предложения и дават мнения за помилване;
д) участвуват със свой представител в комисията по чл.17;
е) подпомагат семействата на лишените от свобода, включително при възпитанието на децата;
ж) съдействуват за настаняване на работа и за битово устройване на освободените от местата за лишаване от свобода и полагат грижи за тяхното добро поведение и правилно развитие.

Чл. 96. Членовете на наблюдателните комисии имат право да посещават затворите и поправителните домове, да се срещат с лишените от свобода и да разговарят с тях, да се запознават с необходимите им документи и други материали и да искат от администрацията справки и сведения.

Чл. 97. Предложените от наблюдателните комисии мерки за подобряване на работата в местата за лишаване от свобода се провеждат от администрацията. При несъгласие на администрацията наблюдателните комисии отнасят въпроса за решаване от Министерството на правосъдието.

Чл. 98. Материалната издръжка и техническото обслужване на наблюдателните комисии се осъществява от общинските съвети.

Чл. 99. Обществените организации по месторабота и местоживеене на лишените от свобода, както и съответните трудови колективи могат да кореспондират с тях, да се осведомяват за поведението им, а техни представители - и да ги посещават.

Глава десета
ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ МЕСТАТА ЗА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА

Чл. 100. Лишените от свобода се освобождават от затворите и поправителните домове:
а) при изтърпяване на наказанието;
б) при амнистия;
в) при помилване;
г) при условно предсрочно и предсрочно освобождаване;
д) при прекъсване изпълнението на наказанието;
е) (нова, ДВ, бр. 28 от 1982 г.; изм., бр. 62 от 2002 г., бр. 86 от 2005 г. - в сила от 29.04.2006 г.) при разпореждане на прокурора по реда на чл.420, ал. 3 и на съда по чл.423, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс.

Чл. 101.
(1) Освобождаването по буква "а" на предходния член става в деня, когато изтича срокът на наложеното с присъдата или намалено с помилване и зачитане на работните дни наказание.
(2) Ако срокът свършва в неработен ден, лишеният от свобода се освобождава предходния работен ден.

Чл. 102. Сроковете, изчислени в години и месеци, свършват на същото число на месеца, на което осъденият е задържан. Ако месецът няма такова число, срокът свършва в последния му ден.

Чл. 103.
(1) При изчисляване срока на изтърпяното наказание два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода с изключение на работните дни, зачитането на които е отменено от съда.
(2) По реда на предходната алинея се зачитат дните, през които лишените от свобода са изпълнявали трудовите си норми. При изпълнение на трудовите норми по-малко от 100% се зачита съответна част от работния ден.
(3) При липса на трудови норми работни дни се зачитат в съответствие с уплътняването на работното време.

Чл. 103а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато лицето има да изтърпява наказание лишаване от свобода по две или повече присъди и една от тях бъде отменена, изтърпяното по нея наказание се зачита при изпълнението на останалите присъди, ако са налице условията за прилагане на членове 25 и 27, ал. 1 от Наказателния кодекс.
(4) (Нова-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) На лишените от свобода, които не работят и са включени в общообразователно обучение, курсове за придобиване на специалност или за повишаване на квалификация, се зачитат работни дни за времето на присъствието им на учебните занятия.

Чл. 104. Намаляването на наказанието по реда на чл.103 с тридесет дни се счита за намаляване с един месец, а намаляването с триста и шестдесет дни - за намаляване с една година.

Чл. 105. Указите за помилване, определенията за условно предсрочно и предсрочно освобождаване и постановленията за прекъсване изпълнението на наказанието се изпълняват в деня на получаването им в местата за лишаване от свобода.

Чл. 106.
(1) На освободените, които нямат собствени средства, затворът или поправителният дом заплаща пътните разноски до предишното им местоживеене или до местоживеенето на близките им и им осигурява необходимата за времето на пътуването храна.
(2) Когато освободените нямат необходимите за сезона дрехи, бельо или обувки и средства за набавянето им, осигуряват им се безплатно.
(3) Освободените, които поради физически недъг или болест се нуждаят от помощ, се съпровождат от придружител.

Чл. 107.
(1) (Изм.-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Ако в деня на освобождаването лицето се намира на лечение в лечебно заведение за лишени от свобода и здравословното му състояние налага лечението да продължи, администрацията осигурява настаняването му в друго лечебно заведение.
(2) (Изм.-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Когато здравословното състояние на болния не позволява да бъде преместен, той се оставя в лечебното заведение за лишени от свобода, освен ако не е съгласен. За това се уведомяват незабавно Министерството на правосъдието, съответният прокурор и близките на болния.

Чл. 108.
(1) (Изм., ДВ, бр. 36 от 1979 г., бр. 62 от 2002 г., бр. 103 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) Един месец преди освобождаването на лишения от свобода администрацията уведомява общинския съвет, съответно кметството по постоянния му адрес и съответната наблюдателна комисия.
(2) В уведомлението се посочва производствената специалност и квалификация на подлежащия на освобождение и необходимата помощ за трудовото му и битово устройване.
(3) В случаите на чл.100, букви "б", "в" и "г" уведомлението се изпраща едновременно с освобождаването.

Чл. 109.
(1) (Изм.-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Общинските съвети и кметствата съдействат за настаняване на освободените на подходяща работа и за битовото им устройване. Те полагат за освободените непълнолетни особени грижи.
(2) (Изм.-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Кметовете уведомяват главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за предприетите мерки.
(3) (Отм.-ДВ, бр. 62 от 2002 г.)

Чл. 110. Парите, ценностите и другите вещи на лишените от свобода, непотърсени в срок от шест месеца след освобождаването, а в случай на бягство или смърт - след уведомяването на близките им, стават собственост на държавата.

Глава единадесета
ОСОБЕНИ РАЗПОРЕДБИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАКАЗАНИЕТО ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ПО ОТНОШЕНИЕ НА НЕПЪЛНОЛЕТНИ

Чл. 111. Разпоредбите по предходните глави на този закон се прилагат и при изпълнение наказанието лишаване от свобода по отношение на непълнолетните, доколкото в тази глава не се предвижда друго.

Чл. 112. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода по отношение на непълнолетните има за цел преди всичко да бъдат те превъзпитани и подготвени за общественополезен труд.

Чл. 113. (Изм.-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) При постъпването им в поправителния дом непълнолетните се настаняват в приемна, където престояват от 14 дененощия до един месец под наблюдение на възпитател, лекар и психолог. Постъпващите за първи път се настаняват в отделни помещения от останалите.

Чл. 114. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 1977 г., бр. 21 от 1990 г.) Към всеки поправителен дом се създава педагогически съвет, съставът, задачите и работата на който се уреждат с наредба, издадена от министъра на правосъдието и министъра на културата и науката.

Чл. 115. (Изм., ДВ, бр. 103 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) Непълнолетните, които се обучават в учебните заведения и курсове през периода на учебните занятия, могат да бъдат включени в общественополезен труд до три часа дневно извън предвиденото по учебните планове. Обучението се извършва в дневни училища и курсове.

Чл. 116. От печалбата по баланса на поправителния дом 20% се отделят в специален фонд за подобряване на материално-битовите условия на непълнолетните, за награждаване на най-добрите от тях и за подпомагане на освобождаваните.

Чл. 117. На непълнолетните се осигурява най-малко два часа дневно престой на открито.

Чл. 118.
(1) (Изм., ДВ, бр. 103 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) Непълнолетните имат право на кореспонденция.
(2) Началникът на поправителния дом може да забрани свижданията и кореспонденцията на непълнолетни с лица, за които съществува опасност да им окажат вредно влияние, а така също да разреши повече или по-продължителни свиждания с лица, които могат да им въздействуват положително.

Чл. 119.
(1) В поправителните домове се прилагат два вида режим - общ и строг.
(2) Първоначално на непълнолетните се определя общ режим.
(3) По изключение съдът може да определи строг режим на непълнолетни, които са били вече в поправителен дом или на които налага наказание лишаване от свобода за срок повече от 5 години.

Чл. 120.
(1) Общият режим може да бъде заменен със строг по отношение на непълнолетни, които:
а) са извършили бягство, опит за бягство или друго умишлено престъпление по време на изтърпяване на наказанието или
б) грубо или системно нарушават установения ред, системно се отклоняват от общественополезен труд или съзнателно оказват отрицателно влияние върху останалите.
(2) При добро поведение и положително отношение към труда и учението след изтичане на не по-малко от два месеца строгият режим може да бъде заменен с общ.

Чл. 121. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Непълнолетните, които са поставени на строг режим или са изтърпявали наказание лишаване от свобода, задължително се изолират от останалите. Изолацията се осъществява и по време на работа, разходка и други общи мероприятия с изключение на обучението.

Чл. 123.
(1) (Отм., ДВ, бр. 103 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.).
(2) (Изм., ДВ, бр. 103 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) Началникът на поправителния дом може да разреши на отделна група непълнолетни да посети театър, концерт или исторически и други забележителни места.

Чл. 124.
(1) По отношение на непълнолетните могат да се прилагат следните дисциплинарни наказания:
а) бележка с предупреждение;
б) (Отм.-ДВ, бр. 62 от 2002 г.)
в) извънредно дежурство за поддържане на чистотата - за срок до три дни;
г) (Отм.-ДВ, бр. 62 от 2002 г.)
д) намаляване на полагащите се по режима суми за лични разходи до 50% за срок до един месец;
е) (Отм.-ДВ, бр. 62 от 2002 г.)
ж) лишаване от участие в определена екскурзия, посещение на театър или концерт извън дома, както и от участие в определени спортни състезания и игри;
з) изолиране в наказателна килия със или без извеждане на работа и училище до пет денонощия за общия и до десет денонощия за строгия режим.
(2) Дисциплинарните наказания се налагат от началника на поправителния дом.
(3) (Нова-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Непълнолетният може да обжалва заповедта на началника на поправителния дом, с която му е наложено дисциплинарно наказание по ал. 1, буква "з" по реда на чл.78б.

Чл. 125. (Изм.-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Спрямо непълнолетните не се прилагат мерките по чл.85.

Чл. 126. (Изм., ДВ, бр. 103 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) Учебната практика и производителният труд на непълнолетните, включени в учебните планове на учебните заведения и курсове, се зачитат по реда на член 103 само когато се произвежда годна продукция.

Чл. 127.
(1) Навършилите пълнолетие се преместват в затвор.
(2) (Изм.-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) За довършване на тяхното образование или квалификация по предложение на педагогическия съвет съгласувано с прокурора те могат да бъдат оставени в поправителния дом до навършване на двадесет години. По отношение на тях се прилагат разпоредбите на тази глава.
(3) (Нова-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) По реда на ал. 2 навършилите пълнолетие могат да бъдат оставени в поправителния дом и при изявено желание от тяхна страна.

Глава единадесета "А"
Изпълнение на наказанието доживотен затвор
(Нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г., загл. изм.-бр. 62 от 2002 г.)

Чл. 127а. Наказанието доживотен затвор се изпълнява в отделни затвори или в обособени отделения към другите затвори.

Чл. 127б.
(1) На осъдените на доживотен затвор съдът определя първоначален специален режим за изтърпяване на наказанието.
(2) Първоначалният режим може да бъде изменен в по-лек, ако осъденият има добро поведение и е изтърпял не по-малко от пет години от наложеното наказание.
(3) Осъдените на доживотен затвор не се поставят на лек и общ режим.
(4) (Нова-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Осъдените на доживотен затвор, поставени на строг режим, след преценка на риска, който представляват за себе си, за останалите лишени от свобода и за служителите, могат да бъдат настанявани с решение на комисията по чл.17 в общи помещения с останалите лишени от свобода с право на съвместно участие в трудови, възпитателни, образователни, спортни и други дейности.

Чл. 127в. По отношение на осъдените на доживотен затвор не се прилага наградата домашен отпуск.

Чл. 127г. Доколкото в тази глава не е предвидено друго, по отношение на осъдените на доживотен затвор се прилагат разпоредбите за осъдените на лишаване от свобода.

Чл. 127д. (Нов-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Разпоредбите на чл.127а-127г се прилагат и по отношение на осъдените на доживотен затвор без замяна.

ЧАСТ ВТОРА
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА МЯРКАТА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ,
ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА.
(Нова -изм. доп. ДВ бр. 62/2002 г.)

Глава дванадесета
Изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража
(Загл. изм.-ДВ, бр. 62 от 2002 г.)

Чл. 128. (Нов-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража, доколкото в тази глава не се предвижда друго.

Чл. 129. (Нов-ДВ, бр. 62 от 2002 г.)
(1) Лицата с мярка за неотклонение задържане под стража се настаняват в следствения арест в района, в който се води досъдебното производство или се разглежда делото.
(2) В следствените арести се настаняват и:
1. осъдените на лишаване от свобода, преведени по разпореждане на съда или прокурора за явяване по съдебни дела, за участие в следствени действия или с взета мярка за неотклонение задържане под стража като обвиняеми и подсъдими за други престъпления;
2. задържаните, обявени за национално издирване;
3. задържаните от разследващите органи и прокурора по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.
(3) (Изм., ДВ, бр. 82 от 2006 г.) В следствените арести могат да бъдат настанени и етапно конвоирани лица, когато в съответното структурно звено на Министерството на вътрешните работи няма условия за това.

Чл. 129а. (Нов-ДВ, бр. 62 от 2002 г.)
(1) Никое лице не може да бъде прието в следствения арест без писмено разпореждане за неговото задържане.
(2) (Изм., ДВ, бр. 103 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) Всеки новопостъпил се подлага на обиск, санитарна обработка и медицински преглед.
(3) (Изм., ДВ, бр. 103 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) Документите за самоличност на задържаните лица се изземват и съхраняват в следствения арест. При освобождаване на лицата документите им се връщат, а при превеждането им в затвор или поправителен дом - се изпращат на съответния началник.
(4) За иззетите документи, пари и вещи по ал. 3 се съставя протокол в три екземпляра, един от които се прилага към делото, един-към документите и вещите, и един се дава на задържаното лице.

Чл. 129б. (Нов-ДВ, бр. 62 от 2002 г.)
(1) Всеки задържан има право незабавно да уведоми писмено семейството или близките си за постъпването си в следствения арест или затвора. Ако задържаният не желае те да бъдат уведомявани, той подписва декларация за това. При наличието на такава декларация администрацията не може да уведомява близките на задържания по своя инициатива.
(2) На задържаното лице се разясняват правата му на свиждане, кореспонденция, колетни пратки и размерът на сумите за лични нужди.
(3) Задържаните лица, които не са български граждани, се уведомяват за правото им да се свържат с дипломатическите или консулските представители на държавата им и незабавно се осигуряват условия за това.
(4) Задържаните лица при настаняването в следствия арест или затвора срещу подпис се уведомяват за вътрешния ред, изискванията за дисциплина и дисциплинарна отговорност.

Чл. 130. (Нов-ДВ, бр. 62 от 2002 г.)
(1) (Изм., ДВ, бр. 103 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) Обвиняемите и подсъдимите се изпращат в затворите и поправителните домове с писмено разпореждане на съответния прокурор след съставяне на заключителен акт от разследващия орган или на съдията след внасяне на обвинителния акт в съда.
(2) Обвиняемите, по отношение на които следствените действия са приключили, но не може своевременно да бъде изготвен заключителен акт поради усложнена фактическа или правна обстановка по делото, се преместват в затвора или в поправителния дом.

Чл. 130а. (Нов-ДВ, бр. 62 от 2002 г.)
(1) При превеждането на обвиняемите и подсъдимите в местата за лишаване от свобода разпореждането на прокурора или на съда за превеждането им се придружава от копие на заключителния акт на разследващия орган или на обвинителния акт, справка-извлечение от обвинителния акт и медицинска справка за здравословното им състояние.
(2) Когато не е изготвен заключителен акт на разследващия орган или обвинителен акт, справката трябва да съдържа данни за правната квалификация на престъплението, в което задържаното лице се обвинява, кратко описание на фактическата обстановка, данни за предишните осъждания, както и всички други сведения, които имат отношение за правилното изпълнение на мярката за неотклонение.

Чл. 130б. (Нов-ДВ, бр. 62 от 2002 г.)
(1) При разпределението обвиняемите и подсъдимите се настаняват отделно:
1. мъжете от жените;
2. непълнолетните от пълнолетните;
3. лицата, които не са български граждани, от българските граждани;
4. обвиняемите и подсъдимите по едно и също дело по изрично разпореждане на прокурора или съда;
5. лицата, изтърпявали наказание лишаване от свобода, които не са реабилитирани, от останалите.
(2) В затворите и поправителните домове обвиняемите и подсъдимите се настаняват в спални помещения отделно от осъдените.

Чл. 130в. (Нов-ДВ, бр. 62 от 2002 г.)
(1) Обвиняемите и подсъдимите се изпращат в затвора, в района на който се води досъдебното производство или се разглежда делото.
(2) Непълнолетните се изпращат в поправителен дом.
(3) Обвиняемите и подсъдимите по едно и също дело се изпращат в различни затвори по разпореждане на прокурора или съда.

Чл. 130г. (Нов-ДВ, бр. 62 от 2002 г.)
(1) В затворите и поправителните домове обвиняемите и подсъдимите се държат в постоянно заключени помещения без право на участие в колективни мероприятия, когато:
1. има съответно разпореждане на прокурора или съда;
2. грубо или системно нарушават установения ред, с което застрашават сигурността в затвора или поправителния дом; в този случай настаняването се извършва с писмена заповед на началника на затвора или поправителния дом; копие от заповедта се изпраща на прокурора, упражняващ надзор за законност.
(2) Разпоредбите на ал. 1, т. 1 и 2 се прилагат и в следствените арести. Заповедта по т. 2 се издава от началника на ареста.
(3) (Изм., ДВ, бр. 103 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) Актовете по ал. 1 и 2 могат да бъдат обжалвани по реда на чл.78б.

Чл. 130д. (Нов-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Изолацията на обвиняемите и подсъдимите, които се настаняват отделно от останалите, се осигурява и при конвоиране, при лечение, свиждане, престой на открито и при други случаи на напускане на помещението.

Чл. 131. (Нов-ДВ, бр. 62 от 2002 г.)
(1) Обвиняемите и подсъдимите могат да бъдат премествани от един затвор в друг и от един арест в друг само по разпореждане на прокурора, който упражнява ръководство и надзор върху досъдебното производство, или по разпореждане на съответния съд.
(2) Когато се налага незабавно настаняване в лечебно заведение или възникне обстановка, застрашаваща сигурността в затвора или ареста, или живота на задържаното лице, или на служители, преместването по ал. 1 може да се извърши със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" по предложение на началника на затвора или следствения арест, за което се уведомява съответният прокурор или съд.

Чл. 131а. (Нов-ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Следствени действия по друго дело с осъдени на лишаване от свобода или с обвиняеми и подсъдими не в това им качество се провеждат в затвора, поправителния дом или ареста, в който се намират. В изключителни случаи те могат да бъдат премествани в друг затвор или в следствен арест само с писмено разпореждане на съответния прокурор или съд, като в разпореждането изрично се отбелязва срокът, за който преместването се разрешава.

Чл. 132. (Нов-ДВ, бр. 62 от 2002 г.)
(1) Съдът уведомява писмено администрацията на затвора или поправителния дом, където подсъдимият се води на отчет, за постановената присъда незабавно след произнасянето є.
(2) Когато съдът освободи подсъдимия в съдебната зала, той незабавно изпраща препис от решението на затвора, поправителния дом или следствения арест.
(3) При довеждане на подсъдимия в съдебно заседание администрацията на затвора или поправителния дом изпраща справка за времето на задържане по това дело към момента на заседанието, в това число и за зачетените работни дни.

Чл. 132а. (Нов-ДВ, бр. 62 от 2002 г.)
(1) Право на достъп до обвиняемите и подсъдимите имат прокурорът, разследващите органи, съдиите, експертите и защитниците по делото.
(2) Достъп до обвиняемите и подсъдимите и до местата, където се настаняват, се осигурява на международните експерти, които имат право да ги посещават по силата на международни договори, ратифицирани от Република България. В тези случаи се спазват изискванията на съответния договор.
(3) Съответният прокурор или съдът могат да разрешат срещи с представители на правозащитни, религиозни и