Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с държавното регулиране на безопасното използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения и с безопасното управление на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво, както и правата и задълженията на лицата, които осъществяват тези дейности, за осигуряване на ядрена безопасност и радиационна защита.

Чл. 2. Ядрената енергия и ядрените материали се използват само за мирни цели в съответствие с този закон и с ратифицираните по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България международни договори.

Чл. 3.
(1) Ядрената енергия и йонизиращите лъчения се използват в съответствие с изискванията и принципите на ядрената безопасност и радиационната защита с цел осигуряване защитата на човешкия живот, здравето и условията на живот на сегашното и бъдещите поколения, околната среда и материалните ценности от вредното въздействие на йонизиращите лъчения.
(2) При използването на ядрената енергия и йонизираците лъчения и при управлението на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво:
1. ядрената безопасност и радиационната защита имат приоритет пред всички други аспекти на тази дейност;
2. облъчването с йонизиращи лъчения на персонала и населението се поддържа на възможно най-ниско разумно достижимо ниво.

Глава втора
ДЪРЖАВНО РЕГУЛИРАНЕ

Раздел I
Агенция за ядрено регулиране

Чл. 4.
(1) Държавното регулиране на безопасното използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения и на безопасното управление на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво се осъществява от председателя на Агенцията за ядрено регулиране, наричана по-нататък "агенцията", който е независим специализиран орган на изпълнителната власт и има компетентност, определена с този закон.
(2) Председателят на агенцията се определя с решение на Министерския съвет и се назначава от министър-председателя за срок 5 години и може да бъде назначаван за още един мандат.
(3) При осъществяване на своите правомощия председателят се подпомага от двама заместник-председатели, които се определят с решение на Министерския съвет по предложение на председателя на агенцията и се назначават от министър-председателя.

Чл. 5. Председателят на агенцията:
1. ръководи и представлява агенцията;
2. издава, изменя, допълва, подновява, прекратява и отнема лицензии и разрешения за безопасно осъществяване на дейностите по този закон;
3. осъществява контрол по спазване на изискванията и нормите за безопасното използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения, управлението на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво и на условията на издадените лицензии и разрешения;
4. издава и отнема удостоверения за правоспособност за работа в ядрени съоръжения или с източници на йонизиращи лъчения;
5. налага принудителните административни мерки и административните наказания в случаите, предвидени по този закон;
6. възлага извършването на експертизи, проучвания и изследвания, свързани с ядрената безопасност и радиационната защита при използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения и при управление на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво;
7. осъществява взаимодействие с органите на изпълнителната власт, в чиято компетентност са предоставени регулаторни и контролни функции в областта на използването на ядрената енергия и йонизиращите лъчения, и предлага на Министерския съвет мерки за координиране на тези дейности;
8. осъществява международното сътрудничество на Република България в областта на безопасността при използването на ядрената енергия, йонизиращите лъчения и при управлението на радиоактивните отпадъци и отработено гориво;
9. предоставя на граждани, юридически лица и държавни органи обективна информация относно състоянието по ядрената безопасност и радиационната защита;
10. внася ежегодно в Министерския съвет доклад за състоянието на ядрената безопасност и радиационната защита при използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения и при управление на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво, както и за дейността на агенцията;
11. организира и координира подготовката и внася в Министерския съвет доклади в изпълнение на задълженията по Конвенцията за ядрена безопасност и Единната конвенция за безопасност при управление на отработено гориво и за безопасност при управление на радиоактивни отпадъци;
12. (изм., ДВ, бр. 67 от 2008 г. - в сила от деня на влизане в сила на Споразумението (78/164 ЕВРАТОМ, съответно IAEA INFCIRC 193) и на Допълнителния протокол към споразумението (1999/188 ЕВРАТОМ, съответно IAEA INFCIRC 193 add. 8)) организира и координира изпълнението на задълженията на Република България, произтичащи от Споразумението между Република Австрия, Кралство Белгия, Кралство Дания, Република Финландия, Федерална република Германия, Гръцката република, Ирландия, Италианската република, Великото херцогство Люксембург, Кралство Нидерландия, Португалската република, Кралство Испания, Кралство Швеция, Европейската общност за атомна енергия (ЕВРАТОМ) и Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) за прилагане на чл. III (1) и (4) от Договора за неразпространение на ядреното оръжие, както и по Допълнителния протокол към него;
13. изпълнява функциите на централен орган и пункт за връзка за уведомяване при авария и оказване на помощ съгласно Конвенцията за оперативно уведомяване при ядрена авария и Конвенцията за помощ в случай на ядрена авария или радиационна аварийна обстановка;
14. разработва и предлага за приемане от Министерския съвет наредби по прилагането на този закон;
15. упражнява и други правомощия, възложени му с нормативни актове.

Чл. 6.
(1) За председател и заместник-председатели на агенцията се назначават български граждани:
1. с висше образование по природни или технически науки на образователно-квалификационна степен "магистър";
2. с постоянен адрес на територията на страната;
3. с трудов и/или служебен стаж не по-малко от 10 години в областта на използването на ядрената енергия или йонизиращите лъчения, управлението на радиоактивните отпадъци или отработеното гориво, както и в областта на държавното регулиране на безопасното осъществяване на тези дейности;
4. които не са осъждани на лишаване от свобода за престъпления от общ характер.
(2) Председателят и заместник-председателите не могат:
1. да бъдат лица, които са еднолични търговци, акционери, съдружници, управители, прокуристи, консултанти или членове на управителни или контролни органи на предприятия и организации, които извършват дейности по този закон;
2. да заемат друга платена длъжност, освен ако упражняват научна или преподавателска дейност.
(3) Размерите на възнагражденията на председателя и на заместник-председателите се определят, както следва:
1. на председателя - 95 на сто от три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор съобразно данни на Националния статистически институт;
2. на заместник-председателите - 90 на сто от три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор съобразно данни на Националния статистически институт.

Чл. 7.
(1) Председателят може да бъде освободен преди изтичане на мандата само:
1. по негово искане;
2. при извършване на грубо нарушение на този закон;
3. при извършване на груби и/или системни нарушения на служебните задължения;
4. при отпадане на някое от условията за заемане на длъжността;
5. при невъзможност да изпълнява задълженията си за срок, по-дълъг от 6 месеца.
(2) В случай на освобождаване по ал. 1, както и при смърт или поставяне под запрещение на председателя на агенцията Министерският съвет определя нов председател при условията и по реда на чл. 4, ал. 2 и чл. 6, ал. 1 до края на мандата.

Чл. 8.
(1) В своята дейност председателят на агенцията се подпомага от администрация, организирана в агенцията.
(2) Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.
(3) Структурата, дейността и организацията на работа на агенцията и нейната численост се определят в устройствен правилник, приет от Министерския съвет по предложение на председателя на агенцията.
(4) За служителите от администрацията, които изпълняват дейностите по изготвяне на лицензии и разрешения и осъществяват контрол по тяхното спазване, се прилага забраната по чл. 6, ал. 2, т. 1.

Чл. 9.
(1) Към председателя на агенцията се създава:
1. Консултативен съвет по въпросите на ядрената безопасност;
2. Консултативен съвет по въпросите на радиационната защита.
(2) В консултативните съвети по ал. 1 се включват изтъкнати учени и специалисти в областта на ядрената енергия и йонизиращите лъчения, управлението на радиоактивни отпадъци и отработено гориво.
(3) Председателят на агенцията със заповед определя състава на консултативните съвети.
(4) Консултативните съвети подпомагат дейността на председателя, като дават становища по научните аспекти на ядрената безопасност и радиационната защита.
(5) Консултативните съвети приемат правила за своята работа и заседанията им се ръководят от председателя на агенцията или от упълномощено от него лице.

Раздел II
Финансиране на Агенцията за ядрено регулиране

Чл. 10.
(1) Дейността на агенцията се финансира от държавния бюджет и от приходите от таксите, събирани по този закон.
(2) Агенцията е администратор на таксите по този закон.

Чл. 11.
(1) Приходите по бюджета на агенцията се набират от:
1. таксите, събирани по този закон и лихвите върху тях;
2. дарения.
(2) Средствата по бюджета на агенцията се разходват приоритетно за:
1. финансиране извършването на проучвания, анализи и експертизи, свързани с оценка на ядрената безопасност и радиационната защита и с дейността по регулиране на ядрената безопасност и радиационната защита по този закон;
2. капиталови разходи за развитие на материалната база;
3. повишаване квалификацията на служителите в администрацията;
4. допълнително материално стимулиране на служителите в администрацията.

Раздел III
Правомощия на други органи

Чл. 12. Държавните органи, които чрез финансиране или по друг начин съдействат за внедряването и използването на ядрена енергия или източници на йонизиращи лъчения, не могат да имат държавни регулиращи функции по отношение на ядрената безопасност и радиационната защита при осъществяването на тези дейности.

Чл. 13. (Изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.; доп., ДВ, бр. 109 от 2007 г. - в сила от 01.01.2008 г., изм., ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Министрите на здравеопазването, на околната среда и водите, на вътрешните работи, на отбраната, на земеделието и продоволствието, на транспорта, на образованието и науката и председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" осъществяват специализиран контрол в съответствие с предоставените им от закона правомощия.

Глава трета
РАЗРЕШИТЕЛЕН РЕЖИМ

Раздел I
Общи положения

Чл. 14.
(1) Ядрената енергия и източниците на йонизиращи лъчения могат да се използват от физически или юридически лица само след получаване на разрешение и/или лицензия за безопасното осъществяване на съответната дейност в случаите, определени в този закон.
(2) Управлението на радиоактивните отпадъци и на отработеното гориво се извършва от юридически лица само след получаване на разрешение и/или лицензия за безопасното осъществяване на съответната дейност в случаите, определени в този закон.

Чл. 15.
(1) Лицензиите и разрешенията се издават, изменят, подновяват, прекратяват и отнемат от председателя на агенцията при условията на равнопоставеност и прозрачност.
(2) Лицензиите и разрешенията по този закон са индивидуални административни актове.
(3) Лицензия се издава за:
1. експлоатация на ядрено съоръжение;
2. използване на източници на йонизиращи лъчения за стопански, медицински или научни цели или за осъществяване на контролни функции;
3. производство на източници на йонизиращи лъчения или на части за тях;
4. работа с източници на йонизиращи лъчения с цел техническо обслужване, монтаж, демонтаж, измервания, строителни и ремонтни дейности и други услуги - за лица, които използват или произвеждат източници на йонизиращи лъчения или части за тях;
5. превоз на радиоактивни вещества;
6. (отм., ДВ, бр. 70 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.);
7. специализирано обучение.
(4) Разрешение се издава за:
1. определяне местоположението на ядрено съоръжение (избор на площадка);
2. проектиране на ядрено съоръжение;
3. строителство на ядрено съоръжение;
4. въвеждане в експлоатация на ядрено съоръжение;
5. извършване на промени, водещи до изменение на:
а) конструкции, системи и оборудване, свързани с ядрената безопасност и радиационната защита в ядрено съоръжение;
б) условия и предели за безопасна експлоатация на ядрено съоръжение, на основата на които е издадена лицензията за експлоатация;
в) вътрешните правила за осъществяване на дейността, включващи инструкции, програми, технологични регламенти и други, приложени към лицензията за експлоатация на ядрено съоръжение;
6. извеждане от експлоатация на ядрено съоръжение;
7. превоз на ядрен материал;
8. (отм., ДВ, бр. 70 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.);
9. строителство на обект с източник на йонизиращи лъчения, монтаж и предварителни изпитвания, извършени въз основа на технически проект и мерки за осигуряване на радиационната защита;
10. извеждане от експлоатация на обект с радиоактивни вещества;
11. временно съхраняване на радиоактивни вещества, получени при извършването на дейности с източници на йонизиращи лъчения или свързани с такава дейност;
12. еднократен превоз на радиоактивни вещества;
13. (изм., ДВ, бр. 11 от 2007 г.) внос и износ на източници на йонизиращи лъчения или на части за тях в случаите, когато те не представляват изделия с двойна употреба по смисъла на Законa за експортния контрол на оръжие и изделия и технологии с двойна употреба;
14. сделки с ядрени съоръжения и ядрени материали;
15. внос и износ на ядрен материал;
16. транзитен превоз на ядрен материал, радиоактивни отпадъци, отработено гориво или други радиоактивни вещества.
(5) Удостоверения за правоспособност се издават на физически лица, които извършват дейности в ядрени съоръжения или с източници на йонизиращи лъчения.

Чл. 16. Лицата, които извършват дейности по използването на ядрената енергия с източници на йонизиращи лъчения и по управлението на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво, са длъжни:
1. да спазват изискванията, нормите и правилата за ядрена безопасност и радиационна защита при осъществяване на съответната дейност;
2. да извършват мониторинг на радиационните характеристики на работната и околната среда;
3. да извършват оценка на ядрената безопасност и радиационната защита на ядрените съоръжения и на източниците на йонизиращи лъчения и да предприемат действия и мерки за повишаването им при отчитане на собствения и международния експлоатационен опит и научните постижения в тази област;
4. да наемат на работа само лица, които отговарят на установените нормативни изисквания за образование, правоспособност за работа в ядрени съоръжения или с източници на йонизиращи лъчения;
5. да наемат на работа само лица, които отговарят на специфични здравни изисквания, определени с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването;
6. да осигуряват обективна информация на населението и на държавните органи и обществените организации относно състоянието на ядрената безопасност и радиационната защита;
7. да осигуряват всички мерки и действия, свързани с безопасното съхраняване на ядрените материали, радиоактивните вещества, отработеното ядрено гориво, както и на радиоактивните отпадъци, получени в резултат на своята дейност, до предаването им за управление на лице, получило лицензия за експлоатация на съоръжение за управление на радиоактивни отпадъци;
8. да предприемат мерки за предотвратяване на инциденти и аварии и за ограничаване на последиците от тях;
9. да осигуряват достатъчно финансови ресурси за безопасното прекратяване на дейността си;
10. да създават такива условия, че при осъществяване на дейността генерирането на радиоактивни отпадъци да бъде на най-ниското достижимо ниво по отношение на обем и радиоактивност;
11. да измерват, отчитат и контролират параметри, характеризиращи ядрения материал, радиоактивните вещества и другите източници на йонизиращи лъчения, и да поддържат системи за тяхното отчитане и контрол;
12. (доп., ДВ, бр. 109 от 2007 г. - в сила от 01.01.2008 г.) да осигуряват физическата защита на ядрените съоръжения, ядрените материали, радиоактивните вещества и на другите обекти с източници на йонизиращи лъчения и съгласувано с компетентните органи на Министерството на вътрешните работи и на Държавна агенция "Национална сигурност", когато това е предвидено в закона;
13. да осигуряват обучение на персонала, както и усъвършенстване и контрол на квалификацията му;
14. да поддържат високо ниво на качеството на дейностите, които извършват;
15. да прилагат системи и оборудване, технологии и процедури, съответстващи на постиженията на науката и техниката и на международно признатия експлоатационен опит;
16. да поддържат система за контрол на изхвърлянията на радиоактивни вещества и на радиационната обстановка на площадката, в радиационнозащитната зона и в наблюдаваната зона;
17. да поддържат застраховка или друга финансова гаранция срещу ядрена вреда.

Чл. 17. Забраняват се:
1. разработването, производството, предаването, търговията, включително външнотърговската дейност, съхраняването, превозването, включително транзитът, придобиването, притежаването и взривяването на ядрено оръжие или на други ядрени експлозивни устройства, както и разпространението на информация за такива обекти и дейности, когато е насочено срещу националната сигурност, обществения ред или здравето на гражданите;
2. повишаването на активността на хранителни стоки и други продукти освен в предвидените със специален закон случаи чрез добавяне на радиоактивни вещества или чрез активацията им, както и вносът и износът на такива стоки и продукти;
3. нерегламентираното облъчване с йонизиращи лъчения;
4. вносът на радиоактивни отпадъци, освен:
а) при обратен внос на използвани закрити източници на йонизиращи лъчения, произведени в Република България;
б) когато радиоактивните отпадъци са получени от преработване на материали, извършено като услуга в полза на Република България или на българско юридическо лице.

Чл. 18.
(1) Председателят на агенцията издава лицензия:
1. по чл. 15, ал. 3, т. 1 - в срок до 9 месеца;
2. по чл. 15, ал. 3, т. 7 - в срок до 6 месеца;
3. (изм., ДВ, бр. 70 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) по чл. 15, ал. 3, т. 2 - 5 в срок до един месец.
(2) Председателят на агенцията издава разрешение:
1. по чл. 15, ал. 4, точки 1 - 4, 6 и 14 - в срок до 9 месеца;
2. по чл. 15, ал. 4, т. 5 - в срок до 6 месеца;
3. по чл. 15, ал. 4, точки 7 - 13 и 15 - в срок до един месец;
4. по чл. 15, ал. 4, т. 16 - в срок до един месец след приемане на решение от Министерския съвет в случаите по чл. 25, ал. 1.
(3) Сроковете за издаване на лицензия и разрешение започват да текат от получаването на заявление за издаване с всички необходими документи.
(4) Лицензия или разрешение по този закон не се издават на лице, което:
1. не отговаря на условията, определени с този закон;
2. е обявено в несъстоятелност или е в производство по несъстоятелност;
3. е в ликвидация;
4. е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, като за юридическите лица това изискване се отнася за членовете на управителните и контролните им органи.

Чл. 19.
(1) В лицензията и разрешението се определят:
1. титулярят и предметът на лицензията или разрешението;
2. срокът на лицензията или разрешението;
3. съоръжението, чрез което се осъществява дейността, включително технологията и използваните ядрени материали или източници на йонизиращи лъчения;
4. условията за осъществяване на дейността, свързани с ядрената безопасност и радиационната защита, включително за извеждане на съоръжението или обекта от експлоатация, в съответствие със задълженията по чл. 16;
5. видът, количествата, условията и сроковете за съхраняване на свързаните с осъществяването на дейността ядрен материал, отработено гориво, радиоактивни вещества или други източници на йонизиращи лъчения и радиоактивни отпадъци и идентификационните данни за тях;
6. изискванията към лицата, извършващи дейност по лицензията и разрешението;
7. изискванията за осигуряване на достатъчно финансови ресурси за поддържане на безопасността за срока на лицензията;
8. изискванията за предоставяне на информация от лицензианта и титуляра на разрешение на агенцията, включително изискванията за задължително уведомяване на агенцията в случай на събитие, инцидент или авария, при условия и по ред, предвидени в наредба, приета от Министерския съвет по предложение на председателя на агенцията;
9. изискванията за допускане на контрол и проверка на ядрените съоръжения, обектите с източници на йонизиращи лъчения или транспортните средства и по изпълнение на условията по лицензията или разрешението;
10. условията, свързани с воденето на отчетността на ядрения материал, радиоактивните вещества и другите източници на йонизиращи лъчения;
11. други изисквания, свързани с националната сигурност и обществения ред.
(2) В зависимост от вида на лицензията или разрешението в акта се вписват всички или част от реквизитите и условията по ал. 1.

Чл. 20.
(1) Лицензия се издава за срок до 10 години.
(2) Срокът на лицензията може да бъде продължен въз основа на оценка на ядрената безопасност и радиационната защита и оценка на действителното състояние на ядреното съоръжение и на обекта с източник на йонизиращи лъчения.
(3) Срокът на лицензията може да бъде продължен за срок не по-дълъг от срока по ал. 1, ако лицензиантът изпълнява всички задължения и изисквания по нея и е направил писмено искане за продължение преди изтичането на срока на първоначалната лицензия или на съответното продължение. Сроковете за представяне на искането за продължаване на лицензията се определят с наредбата по чл. 26, ал. 1.

Чл. 21.
(1) Лицензията или разрешението могат да бъдат изменени по искане на лицензианта, съответно на титуляря на разрешението:
1. при промяна на нормативните изисквания по ядрена безопасност и радиационна защита;
2. при възникване на нови обстоятелства от съществено значение за ядрената безопасност и радиационната защита, които изискват преразглеждане и изменение на условията на лицензията или разрешението;
3. по причини, свързани с националната сигурност и обществения ред.
(2) Лицензиантът или титулярят на разрешението е длъжен в едномесечен срок от настъпването на обстоятелствата по ал. 1, налагащи изменение на лицензията или разрешението, да уведоми за това председателя на агенцията и да поиска изменението на лицензията или разрешението.
(3) В случай че в срока по ал. 2 титулярят не поиска изменение на лицензията или разрешението, председателят на агенцията го уведомява писмено за наличието на обстоятелствата по ал. 1, налагащи изменение на лицензията или разрешението.

Чл. 22.
(1) Лицензията се прекратява:
1. поради изтичане на срока;
2. по искане на лицензианта, включително когато при осъществяването на дейността възникне поне едно от условията по чл. 56, ал. 2, съответно ал. 3;
3. поради отнемане на лицензията;
4. при прекратяване на юридическото лице;
5. при смърт на лицензираното физическо лице.
(2) Разрешението се прекратява:
1. с изпълнението на дейността - предмет на разрешението, или с изтичането на срока, за който е издадено;
2. по искане на титуляря на разрешението;
3. при прекратяване на лицензията в случаите, когато разрешението е издадено на лицензианта;
4. поради отнемане на разрешението.
(3) При прекратяване на лицензия лицензиантът е длъжен да осигурява ядрената безопасност, радиационната защита и физическата защита на ядрените съоръжения, ядрените материали и другите източници на йонизиращи лъчения до издаването на нова лицензия на нов титуляр или до безопасното извеждане от експлоатация на съответните съоръжения или обекти.

Чл. 23.
(1) Председателят на агенцията след писмено предупреждение с определен срок отнема издадената лицензия или разрешение:
1. когато лицензиантът или титулярят на разрешението не изпълнява или нарушава:
а) задълженията по чл. 16 и/или условия, включени в лицензията или разрешението, свързани с ядрената безопасност и радиационната защита, или
б) предписания на контролни органи или наложени принудителни административни мерки по този закон;
в) условия или задължения, включени в лицензията по чл. 15, ал. 3, т. 7;
2. когато лицензиантът или титулярят е представил неверни сведения, които са послужили като основание за издаване на лицензията или разрешението и които са от значение за ядрената безопасност и радиационната защита;
3. когато се прекратява дейността на лицензианта чрез обявяване в несъстоятелност или в ликвидация;
4. по причини, свързани с националната сигурност.
(2) Ако в 14-дневен срок от уведомяването по чл. 21, ал. 3 лицензиантът или титулярят на разрешение не поиска съответно изменение на лицензията или разрешението, председателят на агенцията може да отнеме лицензията или разрешението.
(3) С решението за отнемане на лицензията председателят на агенцията определя срок, в който лицето не може да кандидатства за издаване на нова лицензия за същата дейност. Този срок не може да бъде по-дълъг от една година.
(4) При констатиране на нарушения в случаите по ал. 1, т. 1 и 2 на лицата се налагат и предвидените по този закон административни наказания или имуществени санкции.

Чл. 24. Лицензията и разрешението, изменението им или отказът, включително мълчаливият отказ на председателя на агенцията да издаде съответния акт, и отнемането на лицензия или разрешение подлежат на обжалване пред Върховния административен съд. Обжалването на актове на председателя на агенцията не спира тяхното изпълнение.

Чл. 25.
(1) Транзитен превоз на ядрен материал, радиоактивни отпадъци и отработено гориво през територията на Република България се извършва по решение на Министерския съвет и след издаване на разрешение от председателя на агенцията.
(2) Транзитен превоз на радиоактивни вещества през територията на Република България се извършва след издаване на разрешение от председателя на агенцията.
(3) Разрешението се издава на лице, ако:
1. то е получило съгласие или разрешение от компетентните органи на изпращащата държава и на приемащата държава за превоза, както и съгласие за обратното приемане на товара;
2. използваните транспортни средства за осъществяване на превоза, както и опаковките съответстват на изискванията по международните договори и конвенции за съответния вид превоз и опаковки, както и на действащото българско законодателство;
3. то е осигурило физическата защита на превозвания товар.

Чл. 26.
(1) Лицензиите и разрешенията се издават, изменят, подновяват, прекратяват, отнемат и контролират по ред, определен в наредба, приета от Министерския съвет по предложение на председателя на агенцията.
(2) Изискванията, нормите и правилата за ядрена безопасност и радиационна защита при осъществяване на дейностите по използване на ядрената енергия и източниците на йонизиращи лъчения и управлението на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво, включително при избор на площадка, проектиране, строителство, въвеждане в експлоатация, експлоатация и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения и на обекти с източници на йонизиращи лъчения, се определят с наредби, приети от Министерския съвет по предложение на председателя на агенцията.
(3) Основните норми за радиационна защита се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването, министъра на околната среда и водите и председателя на агенцията.
(4) (Изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Условията и редът за извършване на превоз на ядрен материал, радиоактивни отпадъци и радиоактивни вещества се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на председателя на агенцията и министъра на транспорта.

Чл. 27.
(1) В агенцията се водят публични регистри, в които се вписват издадените от председателя на агенцията:
1. лицензии и разрешения, както и тяхното изменение, подновяване, прекратяване и отнемане;
2. удостоверения за правоспособност за работа в ядрени съоръжения и с източници на йонизиращи лъчения.
(2) Обстоятелствата, които подлежат на вписване в регистрите, и редът за тяхното вписване се определят с наредбата по чл. 26, ал. 1.

Раздел II
Такси

Чл. 28.
(1) За осъществяване регулирането на дейностите по този закон се събират такси, определени по размер с тарифа, одобрена от Министерския съвет.
(2) Таксите по ал. 1 се заплащат от заявителя или от лицензианта или титуляря на разрешение за:
1. разглеждане на заявление за издаване на лицензия или разрешение;
2. издаване на лицензия или разрешение;
3. полагане на изпит по чл. 66 пред квалификационна изпитна комисия и за издаване на удостоверение за правоспособност;
4. изменение на разрешението и/или лицензията;
5. продължаване срока на разрешението или лицензията.

Чл. 29. При издаване на разрешение по този закон титулярят на разрешението заплаща такса за разрешението, която включва разходите по оценката на съответствието на заявените данни и обстоятелства с изискванията на ядрената безопасност и радиационната защита, подготовката и контрола по изпълнение на условията му, определени в зависимост от вида на разрешението.

Чл. 29.
(1) (Предишен текст на чл. 29, ДВ, бр. 70 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) При издаване на разрешение по този закон титулярят на разрешението заплаща такса за разрешението, която включва разходите по оценката на съответствието на заявените данни и обстоятелства с изискванията на ядрената безопасност и радиационната защита, подготовката и контрола по изпълнение на условията му, определени в зависимост от вида на разрешението.
(2) (Нова, ДВ, бр. 70 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) Не се дължи такса за издаване на разрешение за внос или износ на източници на йонизиращи лъчения или на части от тях.

Чл. 30.
(1) Лицата, получили лицензия по този закон, заплащат лицензионни такси за всяка издадена лицензия.
(2) Лицензионните такси са:
1. първоначална - при издаването на лицензията, определена в зависимост от вида на лицензията и включваща разходи за оценката на съответствието на заявените данни и обстоятелства с изискванията за ядрена безопасност и радиационна защита и подготовката й;
2. годишна - за осъществяване на контрол по изпълнение на условията на лицензията и за периодична оценка на състоянието на ядрената безопасност и радиационната защита, в зависимост от вида на лицензията.
(3) Годишната такса се заплаща от лицензианта за всяка година за срока на лицензията, както и за срока на продължаването й.
(4) При изменение на лицензията по искане на лицензианта и при продължаване срока на лицензията се заплаща такса в размер 50 на сто от таксата по ал. 2, т. 1.

Чл. 31.
(1) Редът за заплащане на таксите по този закон се определя с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на председателя на агенцията.
(2) (Нова, ДВ, бр. 70 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) Първоначалната лицензионна такса за издаване на лицензия за използване на радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения за медицински цели и годишните лицензионни такси са в размер на 50 на сто от определените такси по чл. 28, ал. 1.
(3) (Предишна ал. 2, ДВ, бр. 70 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) Юридическите лица на бюджетна издръжка се освобождават от заплащане на такси по този закон.

Чл. 32. Таксите за разрешения и за лицензии се признават за текущи разходи за дейността на лицата за целите на данъчното облагане и за икономически обосновани разходи за целите на ценообразуването съгласно Закона за енергетиката и енергийната ефективност.

Раздел III
Ядрени съоръжения

Чл. 33.
(1) Председателят на агенцията издава разрешения:
1. за определяне местоположението на ядрено съоръжение (избор на площадка);
2. за проектиране на ядрено съоръжение;
3. за строителство на ядрено съоръжение;
4. за въвеждане в експлоатация на ядрено съоръжение.
(2) Разрешенията по ал. 1 се издават преди издаването на лицензия за експлоатация на ядреното съоръжение по този закон на юридическо лице, регистрирано в Република България:
1. на което е издадено разрешение за изграждане на нова производствена мощност за производство на електрическа и/или топлинна енергия по реда на Закона за енергетиката и енергийната ефективност, ако ядреното съоръжение е ядрена централа;
2. което е инвеститор при изграждането на друго ядрено съоръжение.
(3) Разрешение се издава, ако заявителят притежава финансови, технически, материални, човешки ресурси и организационна структура за изпълнение на задълженията си за осигуряване на изискванията, нормите и правилата за ядрена безопасност и радиационна защита, определени в наредбата по чл. 26, ал. 2.
(4) Избраната площадка и изготвеният технически проект се одобряват със заповед на председателя на агенцията, ако съответстват на изискванията, нормите и правилата за ядрена безопасност и радиационна защита, определени в наредбата по чл. 26, ал. 2.

Чл. 34.
(1) Разрешение за въвеждане на ядрено съоръжение в експлоатация се издава след издаване на разрешение за ползване на обекта по Закона за устройство на територията.
(2) Изменение на програмата за въвеждане на ядрено съоръжение в експлоатация се извършва само след изменение на издаденото разрешение.
(3) В случай че ядреното съоръжение се въвежда в експлоатация на етапи, за всеки етап се издава отделно разрешение от председателя на агенцията.

Чл. 35.
(1) Лицензията за експлоатация на ядреното съоръжение се издава след изпълнение на условията на разрешението за въвеждане на ядреното съоръжение в експлоатация.
(2) Лицензия за експлоатация на ядрено съоръжение се издава на юридическо лице, регистрирано в Република България, което:
1. е собственик или титуляр на вещни права върху ядреното съоръжение;
2. притежава финансови, технически, материални ресурси и организационна структура за поддържане на високо ниво на безопасност за целия срок на експлоатация на ядреното съоръжение и при управлението на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво, както и за извеждането му от експлоатация;
3. притежава достатъчно квалифициран и правоспособен персонал със съответното ниво на образование и подготовка за всички дейности по експлоатацията на ядреното съоръжение;
4. е приело програма от мерки, включително вътрешни правила, необходими за осигуряване и поддържане качеството на всички дейности по експлоатацията на ядреното съоръжение;
5. е осигурило условия за поддържане високо ниво на култура на безопасност;
6. има утвърдени аварийни планове за действие в случай на авария;
7. е осигурило необходимата физическа защита;
8. притежава необходимите технически средства и е създало необходимата организация, така че дозите на облъчване на персонала и населението да се поддържат на възможно най-ниско разумно постижимо ниво;
9. е осигурило съответствие на съоръженията и заявената дейност по експлоатацията със изискванията, нормите и правилата на ядрена безопасност и радиационна защита.
(3) Лицензия за експлоатация на ядрено съоръжение се издава за срок до 10 години.

Чл. 36.
(1) Лицензията за експлоатация на ядрено съоръжение включва правото на лицето да използва ядрено съоръжение, което от техническа и технологична гледна точка съответства на нормите за ядрена безопасност и радиационна защита, и да извършва всички дейности, включително извеждането от експлоатация и временното съхраняване на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци, за постигане на целта, за която е предназначено съоръжението, при осигуряване на ядрената безопасност и радиационната защита.
(2) За всеки енергиен блок и за всяко друго ядрено съоръжение на площадката на ядрена централа се издава отделна лицензия за експлоатация.
(3) В лицензиите по ал. 2 се посочват и границите на прилежащата площадка на ядреното съоръжение и на зоните с особен статут.

Чл. 37.
(1) Лицензията за експлоатация на ядрено съоръжение се прекратява по искане на лицензианта от датата на издаване на нова лицензия за същата дейност на нов титуляр.
(2) При отнемане на лицензията, ако лицензиантът не разполага с достатъчно средства за осигуряване на ядрената безопасност, радиационната защита и физическата защита при спиране на дейността, средствата се осигуряват от фонд "Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения".

Чл. 38.
(1) На лицензианта се издават разрешения за:
1. извършване на промени, водещи до изменение на:
а) конструкции, системи и оборудване, свързани с ядрената безопасност и радиационната защита;
б) условия и предели за безопасна експлоатация, на основата на които е издадена лицензията за експлоатация;
в) вътрешните правила за осъществяване дейността на лицензианта, включващи инструкции, програми, технологични регламенти и други, приложени към лицензията за експлоатация;
2. извеждане от експлоатация на ядрено съоръжение;
3. внос и износ на ядрен материал;
4. превоз на ядрен материал.
(2) Разрешенията по ал. 1, т. 1 се издават, ако исканите промени съответстват на изискванията, правилата и нормите за ядрена безопасност и радиационна защита, определени в наредбата по чл. 26, ал. 2.
(3) В случаите, когато в резултат на издадено разрешение по ал. 1, т. 1 се изменят условия на издадената лицензия, тя се изменя служебно от председателя на агенцията в рамките на издаденото разрешение, без да се дължи такса за изменението й.
(4) Разрешение по ал. 1, т. 3 и 4 се издава за всеки конкретен случай на внос, износ или превоз.

Чл. 39.
(1) Ядрено съоръжение може да бъде изведено от експлоатация само след издаване на разрешение от председателя на агенцията по чл. 38, ал. 1, т. 2.
(2) Разрешението се издава, при условие че лицензиантът представи:
1. оценка на ядрената безопасност и радиационната защита при извеждането от експлоатация;
2. положително решение по оценка на въздействието върху околната среда;
3. програма за извеждането от експлоатация, съответстваща на изискванията за ядрена безопасност и радиационна защита.
(3) В случай че ядреното съоръжение се извежда от експлоатация на етапи, за всеки етап се издава отделно разрешение от председателя на агенцията.

Чл. 40.
(1) Разрешение за внос или износ по чл. 38, ал. 1, т. 3 се издава на лицензианта, при условие че вносът или износът е свързан с дейността му.
(2) Разрешение за внос и износ на ядрен материал се издава и на едноличен търговец или юридическо лице, при условие че:
1. е осигурено превозването на ядрения материал от лице, което има лицензия или разрешение по този закон;
2. получателят, за когото са предназначени, има необходимата лицензия или разрешение, които му дават право да използва или съхранява ядрен материал.

Чл. 41. Разрешението по чл. 38, ал. 1, т. 4 за превоз на ядрен материал се издава на лицензианта, ако той е осигурил превоза в опаковки и с транспортни средства, чиито типове са определени в наредбата по чл. 26, ал. 4, както и физическата защита на ядрения материал.

Чл. 42.
(1) Сделки с ядрени съоръжения и с ядрени материали могат да се извършват след получаване на разрешение от председателя на агенцията, при условие че не се нарушават изискванията, правилата и нормите на ядрената безопасност и радиационната защита.
(2) Председателят на агенцията издава разрешение за сделка на разпореждане с ядрено съоръжение само при условие, че приобретателят по сделката притежава лицензия за съответната дейност по този закон или отговаря на условията за издаване на такава лицензия.

Чл. 43.
(1) Търсенето, проучването и добивът на руда, съдържаща уран и торий, се урежда по реда на Закона за подземните богатства.
(2) Издаването на разрешения и сключването на договор за концесия по Закона за подземните богатства по ал. 1 не изключва изискването за издаване на съответните разрешения или лицензия по този закон.

Чл. 44. Издаването на разрешения по чл. 33 не отменя изискването за издаване на необходимите разрешения по Закона за устройство на територията.

Раздел IV
Особени правила при изграждане и експлоатация на ядрени централи

Чл. 45.
(1) Ядрена централа се изгражда по решение на Министерския съвет.
(2) Предложението за изграждане на ядрена централа се внася от министъра на енергетиката и енергийните ресурси с оценка на:
1. ядрената безопасност и радиационната защита, въздействието върху околната среда и физическата защита;
2. социално-икономическото значение от изграждането на ядрена централа за страната или за отделни региони;
3. радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво, които се получават в резултат на дейността на ядрена централа, и тяхното управление.
(3) Когато при експлоатацията на ядрената централа е възможно въздействие върху населението и околната среда на територията на друга държава, министърът на външните работи уведомява компетентните органи на тази държава и предоставя при поискване от тяхна страна необходимата им информация за оценка и анализ на възможното въздействие на централата на тяхна територия от гледна точка на безопасността на населението и опазването на околната среда. Полученото официално становище се прилага към предложението по ал. 2.
(4) Министърът на енергетиката и енергийните ресурси организира обсъждане на предложението за изграждане на ядрена централа, в което участват държавни органи и органи на местното самоуправление, представители на обществените организации и заинтересувани физически и юридически лица. Уведомяването се извършва чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин най-малко един месец преди обсъждането. Оценката на резултатите от обсъждането се прилага към предложението по ал. 2.

Чл. 46.
(1) Определянето на лицето, което да изгради и експлоатира ядрена централа като енергиен обект за производство на електрическа и/или топлинна енергия, се осъществява по реда на глава четвърта от Закона за енергетиката и енергийната ефективност.
(2) Издаването на разрешения и лицензии по този закон е условие за влизане в сила на разрешенията и лицензиите по Закона за енергетиката и енергийната ефективност.
(3) Лицензията за експлоатация на ядрена централа се издава на лице, което е получило лицензия за производство на електрическа и/или топлинна енергия по Закона за енергетиката и енергийната ефективност.

Чл. 47.
(1) Лицензия за експлоатация на ядрена централа се прекратява с прекратяването на лицензията за производство на електрическа и/или топлинна енергия, издадена по Закона за енергетиката и енергийната ефективност.
(2) Лицензиантът представя на председателя на агенцията план за извеждане от експлоатация на ядрена централа или на отделен енергиен блок или друго ядрено съоръжение на площадката най-малко 3 години преди спиране на електроцентралата за извеждане от експлоатация.

Раздел V
Фонд "Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения"

Чл. 48. За финансиране на дейностите по извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения се създава фонд "Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения" към министъра на енергетиката и енергийните ресурси, наричан по-нататък "фонда".

Чл. 49.
(1) Приходите по фонда се събират, отчитат и централизират в системата на единната бюджетна сметка чрез използване на отделна транзитна сметка, открита на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси в Българската народна банка от следните източници:
1. вноски от лицата, които експлоатират ядрено съоръжение, в размер, определен от Министерския съвет;
2. средства от държавния бюджет, определяни ежегодно със закона за държавния бюджет за съответната година;
3. лихви по управлението на набраните средства във фонда и по просрочени плащания на вноските по т. 1;
4. дарения;
5. други приходи, получени в резултат на управлението на средствата на фонда.
(2) Юридическите лица на бюджетна издръжка се освобождават от заплащане на вноски по ал. 1, т. 1.
(3) Вноските във фонда по ал. 1, т. 1 се признават за текущи разходи за дейността за целите на данъчното облагане и за икономически обосновани разходи за целите на ценообразуването съгласно Закона за енергетиката и енергийната ефективност.
(4) (Изм., ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Вноските по ал. 1, т. 1 са публични държавни вземания, които се установяват и събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от органите на Националната агенция за приходите.

Чл. 50.
(1) Средствата по фонда се изразходват целево само за финансиране на дейностите по извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения, включително:
1. годишната програма на лицензианта, експлоатиращ ядреното съоръжение, което се извежда от експлоатация;
2. разходи по съхраняването и погребването на радиоактивни отпадъци, получени от дейности по извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения;
3. управлението на фонда;
4. други, предвидени със закона дейности, свързани с безопасното извеждане от експлоатация.
(2) Разходите по ал. 1 се предвиждат ежегодно по бюджета на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси и се извършват чрез обособяване на отделен платежен код в системата на електронно бюджетно разплащане.
(3) Неусвоената част от постъпилите по чл. 49 средства, включително средства от минали години, се отчитат задбалансово. Те са неделима част от единната сметка и се изразходват само в съответствие с разпоредбите на този закон.
(4) (Изм., ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Средствата по ал. 3 се управляват в рамките на контрола и управлението на ликвидността на системата на единна сметка.

Чл. 51.
(1) Фондът се ръководи от управителен съвет, който се състои от 9 членове, включително председател.
(2) Председател на управителния съвет на фонда е министърът на енергетиката и енергийните ресурси.
(3) Не може да бъде член на управителния съвет лице, което е осъждано за престъпление от общ характер или е съпруг или роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до трета степен включително с друг член на органите на управление на фонда.

Чл. 52.
(1) Членове на управителния съвет на фонда са заместник-министър на финансите, заместник-министър на здравеопазването, заместник-министър на икономиката, заместник-министър на околната среда и водите, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, председателят на агенцията, представител на лицензиантите, експлоатиращи ядрени централи, и директорът на Института по ядрени изследвания и ядрена енергия към Българската академия на науките.
(2) Ръководителите на министерствата по ал. 1 определят своите представители в управителния съвет на фонда.
(3) Председателят на управителния съвет издава заповед, с която определя поименния състав на управителния съвет.

Чл. 53.
(1) Управителният съвет заседава най-малко веднъж на 3 месеца.
(2) Заседанията на управителния съвет са редовни, ако на тях присъстват не по-малко от две трети от неговите членове.
(3) Решенията на управителния съвет се приемат с явно гласуване и с обикновено мнозинство от общия брой на членовете му.

Чл. 54.
(1) Управителният съвет:
1. приема правилник за организацията и дейността на фонда;
2. приема проект на бюджет, съпроводен с доклад и разчети, уточняващи размера на отделните приходи и разходи на фонда за всяка бюджетна година;
3. разпределя и отпуска средствата за изпълнение на дейности и проекти по извеждане от експлоатация в съответствие с програмата за извеждане от експлоатация на лицензиантите;
4. контролира целесъобразното разходване на средствата по фонда;
5. сключва договори за управление на средствата на фонда с Българската народна банка съгласувано с министъра на финансите;
6. внася ежегодно в Министерския съвет отчет за дейността си;
7. изпълнява и други функции, свързани с управлението на фонда, в съответствие с действащите нормативни актове.
(2) Приетият от управителния съвет проект на бюджет на фонда се включва в проекта на бюджет на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси и се предлага на Министерството на финансите по реда на Закона за устройството на държавния бюджет.

Чл. 55. Редът за установяване, събиране, разходване и контрол на средствата, както и размерът на дължимите вноски се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката и енергийните ресурси и министъра на финансите.

Раздел VI
Дейности с други източници на йонизиращи лъчения

Чл. 56.
(1) Дейности с източници на йонизиращи лъчения се извършват въз основа на лицензии или разрешения за безопасното им осъществяване, издадени от председателя на агенцията, освен в случаите по ал. 2 и 3.
(2) Лицензии или разрешения за дейности с радиоактивни вещества не се изискват, ако е налице поне едно от следните условия:
1. във всеки момент за всички радиоактивни източници сумата от отношенията на техните активности към активностите за съответните радионуклиди, посочени като освободени в действащите основни норми за радиационна защита, е не по-голяма от единица;
2. във всеки момент за всички радиоактивни вещества сумата от отношенията на техните специфични активности към специфичните активности за съответните радионуклиди, посочени като освободени в действащите основни норми за радиационна защита, е не по-голяма от единица и дейностите се извършват с малки количества радиоактивно вещество, съдържащо един техногенен радионуклид или смес от техногенни радионуклиди.
(3) Лицензии или разрешения за извършване на дейности с генератор на лъчение не се изискват, ако е налице поне едно от следните условия:
1. при нормални условия на разстояние 0,1 m от всяка негова достъпна повърхност мощността на еквивалентната доза е не по-голяма от 1 µSv/h;
2. максималната енергия на генерираното лъчение е не по-голяма от 5 keV.
(4) Лицензия или разрешение за извършване на дейности с източници на йонизиращи лъчения се издава, ако са спазени следните условия:
1. при обоснованост на дейността - дейност, която довежда или може да доведе до облъчване на хора, се извършва само в случай, че тя допринася за облъчваните лица или за обществото полза, превишаваща вредата, която нанася или може да нанесе;
2. индивидуалните дози, дължащи се на общото облъчване от всички видове дейности, не следва да превишават установените граници, определени в действащите основни норми за радиационна защита, като индивидуалните дози трябва да бъдат възможно най-ниски; това условие не се прилага за медицинското облъчване;
3. източниците на йонизиращи лъчения и уредбите следва да бъдат осигурени с възможно най-добрите осъществими при съществуващите условия мерки за защита и безопасност, така че, с изключение на случаите на медицинско терапевтично облъчване, дозите на облъчване, вероятността за облъчване, както и броят на лицата, подложени на облъчване, да са толкова малки, колкото е разумно достижимо при отчитането на икономическите и социалните фактори.

Чл. 57. Председателят на агенцията издава разрешение за:
1. (отм., ДВ, бр. 70 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.);
2. строителство на обект с източник на йонизиращи лъчения, монтаж и предварителни изпитвания, извършени въз основа на технически проект и мерки за осигуряване на радиационната защита;
3. извеждане от експлоатация на обект с радиоактивни вещества;
4. временно съхраняване на радиоактивни вещества, получени при извършването на дейности с източници на йонизиращи лъчения или свързани с такава дейност;
5. еднократен превоз на радиоактивни вещества;
6. внос и износ на източници на йонизиращи лъчения или на части за тях.

Чл. 58.
(1) Председателят на агенцията издава лицензия за:
1. използване на радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения за стопански, медицински или научни цели и за осъществяване на контролни функции;
2. производство на източници на йонизиращи лъчения или за части за тях;
3. работа с източници на йонизиращи лъчения с цел техническо обслужване, монтаж, демонтаж, измервания, строителни и ремонтни дейности и други услуги за лица, които използват или произвеждат източници на йонизиращи лъчения или части за тях;
4. превоз на радиоактивни вещества;
5. (отм., ДВ, бр. 70 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.).
(2) Лицензията по ал. 1, т. 1 - 3 се издава след въвеждане в експлоатация на обекта с източници на йонизиращи лъчения, ако се предвижда експлоатация на такъв обект по ред, определен с наредбата по чл. 26, ал. 1.
(3) (Доп., ДВ, бр. 70 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) Лицензията се издава за срок от три до 5 години.

Чл. 59. (Изм., ДВ, бр. 70 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) Разрешение за внос на радиоактивни източници на йонизиращи лъчения се издава, ако:
1. лицето, за което са предназначени, има необходимата лицензия или разрешение, които му дават право да ги използва и/или да ги съхранява;
2. е осигурено превозването им от лице, което има лицензия или разрешение за превоз по този закон.

Чл. 60.
(1) Лицензия или разрешение се издава на дееспособно физическо лице или на юридическо лице, регистрирано в Република България, което:
1. разполага с достатъчно финансови, технически, материални и човешки ресурси и организационна структура за осигуряване на безопасността и радиационната защита при осъществяване на дейността, включително за безопасното й прекратяване;
2. планира мерки, необходими за осигуряване качеството на заявената дейност;
3. представи информация, обосноваваща необходимостта от извършването на дейността;
4. представи оценка за характера, вероятността за всяко облъчване, което може да бъде предизвикано вследствие извършването на дейността, както и за очакваните дози на облъчване;
5. предвиди необходимите мерки за осигуряване на радиационната защита за всички категории облъчвани лица както при нормални обстоятелства, така и при инциденти и аварии;
6. осигури необходимия персонал, притежаващ изискващата се квалификация и правоспособност;
7. представи необходимите вътрешни правила, процедури и технологични регламенти и длъжностни характеристики, включително за провеждането на подходящ мониторинг и предоставянето на информацията от него на облъчваните лица.
(2) (Изм., ДВ, бр. 70 от 2004 г., бр. 76 от 2005 г. - в сила от 01.01.2007 г.) Лицензия за използване на източници на йонизиращи лъчения за медицински цели се издава след служебно съгласуване с министъра на здравеопазването чрез Националния център по радиобиология и радиационна защита и влиза в сила след като физическото или юридическото лице получи необходимите разрешения за оказване на медицинска или дентална помощ по съответните специални закони.
(3) (Нова, ДВ, бр. 70 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) Служебното съгласуване по ал. 2 се извършва със задължение, че източниците на йонизиращи лъчения могат да бъдат използвани за медицински цели.

Чл. 61. (Отм., ДВ, бр. 70 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.).

Чл. 62. (Доп., ДВ, бр. 70 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) Лицензиантът или титулярят на разрешение е длъжен в 7-дневен срок от сключването на сделка с предмет - източник на йонизиращи лъчения, да уведоми председателя на агенцията за вида на сключената сделка, да посочи източника на йонизиращи лъчения и да предостави данни за лицето, с което е сключило сделката.

Чл. 63. Издаването на разрешение по чл. 57 не отменя изискването за издаване на необходимите разрешения по Закона за устройство на територията.

Раздел VII
Правоспособност и специализирано обучение

Чл. 64.
(1) Дейностите в ядрените съоръжения и с източници на йонизиращи лъчения, които имат влияние върху безопасността, могат да се извършват само от професионално квалифициран персонал с удостоверение за правоспособност.
(2) Удостоверения за правоспособност се издават от:
1. председателя на агенцията за:
а) физически лица, които осъществяват дейности, свързани с осигуряване и/или контрол на ядрената безопасност и радиационната защита по време на експлоатация на ядреното съоръжение;
б) физически лица, натоварени със специализираното обучение за работа с източници на йонизиращи лъчения;
2. лице, получило лицензия по реда на този закон за провеждане на специализирано обучение на лица, професионално заети с дейности с източници на йонизиращи лъчения.
(3) Удостоверения за правоспособност се издават за срок до 5 години.

Чл. 65.
(1) Лицензия за специализирано обучение се издава от председателя на агенцията на физическо лице - едноличен търговец, или на юридическо лице, регистрирано в Република България, което:
1. притежава финансови, технически, материални и организационни ресурси за осъществяване на дейността;
2. притежава достатъчно квалифициран и правоспособен персонал със съответното ниво на образование, професионална подготовка и правоспособност за всички дейности, свързани с обучението на персонала;
3. е разработило и приело:
а) учебни програми, съобразени с функционалните характеристики на съответните длъжности, за които се провежда обучението;
б) учебни курсове, съответстващи на учебните програми по буква "а";
в) процедури за изпълнение на дейностите по издаване на удостоверения за правоспособност на персонала, указан в условията на лицензията;
г) система, осигуряваща съответствието на техническите средства за обучение с оборудването на работното място.
(2) Лицензия за специализирано обучение се издава за срок до 5 години.
(3) Редът за издаване на лицензия за специализирано обучение и на удостоверение за правоспособност се урежда с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на председателя на агенцията.

Чл. 66.
(1) Удостоверение за правоспособност, освен в случаите, когато е издадено въз основа на друг специален закон, се издава на лице, което:
1. отговаря на медицинските и психофизиологичните изисквания за съответната дейност, определени от министъра на здравеопазването;
2. отговаря на изискванията за завършено образование и придобита специалност, определени в длъжностната характеристика за съответната длъжност;
3. е преминало специализирано обучение за съответната дейност;
4. е положило успешно изпит пред квалификационна изпитна комисия.
(2) Квалификационната изпитна комисия на агенцията се назначава от председателя на агенцията съгласувано с министъра на здравеопазването. В комисията участват представители на агенцията, на лицето, получило лицензия за експлоатация на ядреното съоръжение, на Министерството на здравеопазването, както и други, определени от председателя на агенцията лица, които отговарят на условията по ал. 4.
(3) Управителните органи на лицето, получило лицензия за специализирано обучение, назначават квалификационна изпитна комисия, в която задължително се включват представители на агенцията и на Министерството на здравеопазването.
(4) За членове на изпитните квалификационни комисии по ал. 2 и 3 се назначават български граждани, които:
1. имат висше образование по природни или технически науки на образователно-квалификационна степен "магистър";
2. не са осъждани на лишаване от свобода за престъпления от общ характер;
3. имат трудов и/или служебен стаж не по-малко от 10 години в областта на използването на ядрената енергия или йонизиращите лъчения, управлението на радиоактивните отпадъци или отработеното гориво, както и в областта на държавното регулиране на безопасното осъществяване на тези дейности.

Чл. 67. Удостоверението за правоспособност е лично и в него се вписват всички или част от следните условия:
1. длъжностите, които могат да бъдат заемани, съответно дейностите, които могат да бъдат изпълнявани от лицето;
2. срокът за провеждане на предварителен задължителен стаж от лицето преди заемане на длъжността;
3. изискванията за периодично обучение;
4. срокът на удостоверението;
5. други условия, произтичащи от закона.

Чл. 68.
(1) Действието на удостоверението за правоспособност се прекратява:
1. при изтичането на срока на удостоверението;
2. при невъзможност на лицето да упражнява дейностите, за които е издадено удостоверението, за срок повече от една година;
3. когато лицето, получило удостоверение за правоспособност, не заеме съответната длъжност в продължение на повече от 3 месеца от получаване на удостоверението за правоспособност;
4. при отнемане на удостоверението.
(2) Подновяването на правоспособността става по реда, по който е придобита.

Чл. 69.
(1) Удостоверението за правоспособност се отнема в случаите, когато лицето:
1. е представило неверни данни, послужили като основание за издаването му;
2. е извършило грубо нарушение или системно нарушава изискванията за ядрена безопасност и радиационна защита при условията на издаденото удостоверение за правоспособност;
3. престане да отговаря на медицинските и психофизиологичните изисквания за заемане на длъжността.
(2) При констатиране на обстоятелствата по ал. 1, т. 1 - 3 председателят на агенцията отправя мотивирано искане за отнемане на удостоверението за правоспособност пред лицето по чл. 64, ал. 2, т. 2, издало удостоверението за правоспособност.

Чл. 70.
(1) Отнемане на удостоверението за правоспособност се извършва със заповед на председателя на агенцията, съответно на управителния орган на лицето, получило лицензия за специализирано обучение.
(2) При отнемане на удостоверение за правоспособност по чл. 69, ал. 1, т. 2 на лицето могат да се налагат и предвидените по този закон административни наказания.
(3) Със заповедта за отнемане на удостоверението се определя срокът, в който лицето не може да кандидатства за получаване на ново удостоверение за правоспособност за заемане на същата или по-отговорна длъжност. Този срок не може да бъде по-малък от 6 месеца и по-дълъг от една година.
(4) (Изм., ДВ, бр. 30 от 2006 г. - в сила от 12.07.2006 г.) Заповедта за отнемане може да бъде обжалвана по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на заповедта.

Чл. 71. Условията и редът за придобиване на професионална квалификация, длъжностите, за които се изисква правоспособност и за провеждането на изпити, се уреждат с наредбата по чл. 65, ал. 3.

Раздел VIII
Отчет и контрол на ядрени материали, радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения

Чл. 72.
(1) Лицата, които произвеждат, обработват, складират или използват ядрени материали, радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения или управляват радиоактивни отпадъци или отработено гориво, са длъжни:
1. да извършват инвентаризация и да водят отчет за ядрените материали, радиоактивните вещества и другите източници на йонизиращи лъчения, радиоактивните отпадъци и отработено гориво;
2. да представят периодична информация на председателя на агенцията за отчетните данни;
3. да назначават правоспособни лица, които да отговарят за вътрешния контрол върху ядрените материали, радиоактивните вещества и другите източници на йонизиращи лъчения, радиоактивните отпадъци и отработено гориво и върху източниците на йонизиращите лъчения и радиоактивните отпадъци; данни за лицата се предоставят на агенцията;
4. (доп., ДВ, бр. 109 от 2007 г. - в сила от 01.01.2008 г.) да информират незабавно регионалната дирекция или полицейското управление на Министерството на вътрешните работи, председателя на агенцията, председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" и министъра на здравеопазването за липса или кражба на ядрени материали, радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения, радиоактивни отпадъци и отработено гориво;
5. да информират незабавно председателя на агенцията за всеки инцидент, при който е извършено нарушение на целостта на ядрения материал или на източник на йонизиращи лъчения или който може да доведе до такова нарушаване;
6. да осигурява достъп на контролните органи по този закон и да им оказва необходимото съдействие, включително на инспектори на международни организации за контрол върху ядрените материали, радиоактивните вещества и другите източници на йонизиращи лъчения, радиоактивните отпадъци и отработеното гориво.
(2) Условията и редът за воденето на отчет на ядрените материали, радиоактивните вещества и другите източници на йонизиращи лъчения, радиоактивните отпадъци и отработеното гориво, за начина на съхраняване на документацията, за предоставяне на информация и уведомяване се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на председателя на агенцията.

Чл. 73.
(1) Ядрени материали, радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения, радиоактивни отпадъци и отработено гориво, чийто собственик не е известен, са държавна собственост. Председателят на агенцията определя лицето, на което те се предоставят, и условията за това.
(2) (Доп., ДВ, бр. 109 от 2007 г. - в сила от 01.01.2008 г.) Лице, което изгуби или намери ядрени материали, радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения, радиоактивни отпадъци и отработено гориво, е длъжно незабавно да уведоми председателя на агенцията или специализирания държавен орган по гражданска защита, или специализираните органи на Министерството на вътрешните работи и на Държавна агенция "Национална сигурност".
(3) Ядрен материал, придобит в нарушение на разпоредбите на закона, се отнема със заповед на председателя на агенцията. Председателят на агенцията определя лицето, на което се предоставя ядреният материал, и условията за това.

Глава четвърта
УПРАВЛЕНИЕ НА РАДИОАКТИВНИТЕ ОТПАДЪЦИ И ОТРАБОТЕНОТО ГОРИВО

Раздел I
Общи разпоредби

Чл. 74.
(1) Министерският съвет приема стратегия за управление на отработеното ядрено гориво и на радиоактивните отпадъци по предложение на министъра на енергетиката и енергийните ресурси.
(2) Министърът на енергетиката и енергийните ресурси организира обсъждане на проекта на стратегия, в което участват държавни органи и органи на местното самоуправление, представители на обществени организации и заинтересовани физически и юридически лица, като уведомяването се извършва чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин.
(3) Министерският съвет взема решения за изграждане на национално хранилище за съхраняване и/или погребване на радиоактивните отпадъци.

Чл. 75.
(1) Управлението на отработеното гориво се осъществява от лице, получило лицензия за експлоатация на ядрено съоръжение по чл. 35.
(2) Министерският съвет може да обяви отработеното гориво за радиоактивен отпадък с решение, ако:
1. са налице условия за безопасно съхранение и погребване на отработеното гориво в съответно хранилище;
2. експлоатиращият ядреното съоръжение е заплатил еднократна вноска във фонд "Радиоактивни отпадъци" в размер, определен в наредбата по чл. 94, ал. 1.

Чл. 76.
(1) Управлението на радиоактивните отпадъци извън обектите, в които се генерират, се осъществява от Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци".
(2) Председателят на агенцията издава лицензия за експлоатация на съоръжение за управление на радиоактивни отпадъци и разрешенията по чл. 33, ал. 1 само на Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци", ако са спазени изискванията за издаване на лицензия и разрешения по този закон.
(3) Разрешения по чл. 33, ал. 1 и лицензия по чл. 35 за изграждане и експлоатация на съоръжение за управление на радиоактивни отпадъци могат да се издават и на лица, получили разрешения или лицензия за експлоатация на друго ядрено съоръжение, при условие че съоръжението за управление на радиоактивни отпадъци се намира или ще бъде изградено на същата площадка.

Чл. 77.
(1) Лицата, в резултат на чиято дейност се генерират радиоактивни отпадъци, са длъжни да ги предават на Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" в сроковете, определени с наредбата по ал. 3. Те носят отговорност за безопасното управление на радиоактивните отпадъци от тяхното образуване до предаването им на предприятието.
(2) Радиоактивните отпадъци стават държавна собственост в момента на предаването им на Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци".
(3) Условията и редът за предаване на радиоактивните отпадъци на Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" и сроковете за предаване, както и неподлежащите на предаване радиоактивни отпадъци се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на председателя на агенцията.
(4) Управлението на радиоактивните отпадъци, които са внесени на територията на Република България от чужбина и не могат да бъдат върнати, е задължение на Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци".

Раздел II
Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци"

Чл. 78.
(1) Образува се Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" със статут на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, наричано по-нататък "предприятието".
(2) Предприятието е юридическо лице със седалище София.
(3) Държавното предприятие се състои от:
1. главно управление;
2. специализирани поделения.
(4) Броят, статутът и предметът на дейност на специализираните поделения се уреждат в правилник за устройството и дейността на предприятието.

Чл. 79.
(1) Предметът на дейност на предприятието е:
1. управление на радиоактивните отпадъци, което включва всички дейности, свързани с манипулирането, предварителната обработка, преработката, кондиционирането, съхраняването или погребването на радиоактивните отпадъци, включително извеждането от експлоатация на съоръжение за управление на радиоактивни отпадъци;
2. изграждане, експлоатация, рехабилитация и реконструкция на съоръжения за управление на радиоактивни отпадъци;
3. извършване на превоз на радиоактивни отпадъци извън площадката на съответното ядрено съоръжение, ако е получило разрешение или лицензия за превозване по този закон.
(2) Предприятието осъществява дейностите по ал. 1, т. 1 и 2 при спазване на изискванията за ядрена безопасност и радиационна защита въз основа на издадени от председателя на агенцията разрешения за избор на площадка, проектиране, строителство и въвеждане в експлоатация и лицензия за експлоатация на съоръжение за управление на радиоактивни отпадъци.

Чл. 80.
(1) Предприятието може да извършва дейности и да сключва сделки само във връзка с осъществяването на предмета му на дейност по чл. 79, ал. 1.
(2) Предприятието не може да участва в търговски или граждански дружества.
(3) Предприятието няма право да сключва договори за кредити с търговски банки и други финансови институции, освен ако за това има изрично решение на Министерския съвет.
(4) При реализиране на годишна печалба тя се внася в бюджета на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси по транзитната сметка на фонд "Радиоактивни отпадъци" в 15-дневен срок след приемането на годишния отчет.

Чл. 81.
(1) Предприятието стопанисва и управлява предоставеното му имущество - публична и частна държавна собственост.
(2) В имуществото по ал. 1 се включват съществуващите съоръжения за управление на радиоактивни отпадъци - държавна собственост, заедно с прилежащата инфраструктура и земята към тях.
(3) За осъществяване предмета на дейност на предприятието Министерският съвет с решение може да предоставя на предприятието за стопанисване и управление недвижими и движими вещи - публична или частна държавна собственост.

Чл. 82. Органи на управление на предприятието са:
1. министърът на енергетиката и енергийните ресурси;
2. управителният съвет;
3. изпълнителният директор.

Чл. 83. Министърът на енергетиката и енергийните ресурси провежда държавната политика в областта на управлението на радиоактивните отпадъци и осъществява дадените му с този закон правомощия, свързани с дейността на предприятието.

Чл. 84.
(1) Управителният съвет се състои от 3 членове, включително изпълнителния директор.
(2) Министърът на енергетиката и енергийните ресурси определя членовете на управителния съвет и сключва договор за управление с всеки от тях за срок три години.
(3) Член на управителния съвет може да бъде лице:
1. с висше образование по природни или технически науки и с трудов или служебен стаж не по-малко от 5 години в областта на използването на ядрената енергия или йонизиращите лъчения, управлението на радиоактивните отпадъци или отработеното гориво, както и в областта на държавното регулиране на безопасното осъществяване на тези дейности;
2. което не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер;
3. което не е било едноличен търговец, член на управителен или контролен орган на търговско дружество, което е обявено в несъстоятелност, неограничено отговорен съдружник в дружество, обявено в несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
4. което не е съпруг или роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до трета степен на друг член на органите на предприятието.

Чл. 85.
(1) Управителният съвет заседава най-малко веднъж на един месец.
(2) Заседанията на управителния съвет са редовни, ако на тях присъстват най-малко две трети от членовете.
(3) Решенията се приемат с явно гласуване и с обикновено мнозинство от всички членове.

Чл. 86.
(1) Управителният съвет:
1. изработва и предлага на министъра на енергетиката и енергийните ресурси за утвърждаване правила за устройството и дейността на предприятието;
2. изработва и предлага на министъра на енергетиката и енергийните ресурси за утвърждаване правила за работата на управителния съвет;
3. приема проектите за годишна, тригодишна и дългосрочна програма за дейността и бюджета на предприятието по предложение на изпълнителния директор;
4. одобрява структурата и числеността на персонала по предложение на изпълнителния директор;
5. (изм., ДВ, бр. 67 от 2008 г.) определя регистриран одитор за независим финансов одит на предприятието и приема годишния финансов отчет;
6. предлага на министъра на енергетиката и енергийните ресурси да разрешава за всеки отделен случай участието на предприятието в международни организации;
7. представя на министъра на енергетиката и енергийните ресурси ежегодно до 31 март на следващата година отчет за дейността на предприятието през предходната година;
8. взема решения за продажба или за ликвидация на дълготрайни материални активи, за учредяване на вещни права и за отдаване под наем на движими или недвижими вещи, взема решения по чл.49, ал. 2 от Закона за държавната собственост за продажба на жилищата и за отдаването им под наем;
9. изпълнява други функции, свързани с управлението на радиоактивните отпадъци, в съответствие с разпоредбите на действащото законодателство.
(2) Проектите на програмите и бюджета на предприятието по ал. 1, т. 3 се одобряват от управителния съвет на фонд "Радиоактивни отпадъци" по предложение на министъра на енергетиката и енергийните ресурси.
(3) Одобрените проекти на тригодишните планове за дейността на специализираното предприятие се приемат от Министерския съвет.
(4) Програмите по ал. 1, т. 3 включват производствена, инвестиционна, ремонтна и социална програма.
(5) Председателят на управителния съвет организира и ръководи заседанията на управителния съвет и контролира изпълнението на неговите решения.

Чл. 87.
(1) Договорът за управление на член на управителния съвет може да бъде прекратен преди изтичането на срока му от министъра на енергетиката и енергийните ресурси:
1. при нарушаване разпоредбите на закона и/или на договора за управление;
2. при осъждане на лишаване от свобода за престъпление от общ характер;
3. при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си за срок по-дълъг от шест месеца;
4. по негова молба;
5. при смърт или поставяне под запрещение.
(2) В случаите по ал. 1 министърът на енергетиката и енергийните ресурси сключва договор за управление с нов член за срок до края на първоначалния мандат на освободения член.

Чл. 88. Членовете на управителния съвет са длъжни да пазят търговската и служебната тайна на предприятието при изпълнение на задълженията си по договора за управление.

Чл. 89.
(1) Изпълнителният директор:
1. организира и ръководи дейността на предприятието в съответствие с приетите от Министерския съвет програми и бюджет;
2. сключва и прекратява трудовите договори с работниците и служителите в предприятието и упражнява правата на работодателя съгласно Кодекса на труда;
3. сключва договори с трети лица с оглед осъществяването на дейността на предприятието;
4. представлява предприятието пред съдилищата, пред държавните органи и пред трети лица в страната и в чужбина;
5. отчита се за своята дейност пред управителния съвет и пред министъра на енергетиката и енергийните ресурси.
(2) Изпълнителният директор може да делегира някои от правомощията си по ал. 1, т. 2 - 4 на други длъжностни лица от предприятието в съответствие с приетия правилник за устройството и дейността на предприятието.
(3) При отсъствие на изпълнителния директор предприятието се представлява от един от членовете на управителния съвет, определен със заповед на изпълнителния директор.

Раздел III
Финансиране управлението на радиоактивните отпадъци

Чл. 90.
Лицата, в резултат на чиято дейност се генерират радиоактивни отпадъци, поемат разходите, свързани с управлението на радиоактивните отпадъци, от тяхното образуване до погребването им, включително мониторинга на хранилищата след затварянето им и необходимите изследвания и подобрения чрез:
1. извършване на необходимите разходи за безопасно съхраняване на радиоактивните отпадъци, които получават от своята дейност, от тяхното образуване до предаването им на предприятието, и
2. вноски във фонд "Радиоактивни отпадъци", създаден с този закон.

Чл. 91. За финансиране на дейностите, свързани с управление на радиоактивни отпадъци, както и на дейността и издръжката на предприятието се създава фонд "Радиоактивни отпадъци" към министъра на енергетиката и енергийните ресурси.

Чл. 92.
(1) Приходите по фонд "Радиоактивни отпадъци" се набират от:
1. вноски от юридически и физически лица, които в резултат на дейността си генерират радиоактивни отпадъци, които подлежат на предаване;
2. средства от държавния бюджет, определяни ежегодно със закона за държавния бюджет за съответната година;
3. лихви по управлението на набраните средства във фонда и по просрочени плащания на вноските по т. 1;
4. дарения и други;
5. други приходи, получени в резултат на управлението на средствата на фонда.
(2) Приходите по фонд "Радиоактивни отпадъци" се събират, отчитат и централизират в системата на единната бюджетна сметка чрез използване на отделна транзитна сметка, открита на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси в Българската народна банка.
(3) (Отм., ДВ, бр. 120 от 2002 г.).
(4) Неусвоената част от постъпилите по ал. 1 средства, включително средствата от минали години, се отчитат задбалансово. Те са неделима част от единната сметка и се разходват само в съответствие с разпоредбите на този закон.
(5) (Нова, ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Средствата по ал. 4 се управляват в рамките на контрола и управлението на ликвидността на системата на единна сметка.

Чл. 93.
(1) Средствата по фонда се разходват целево за финансиране на:
1. дейността и издръжката на предприятие "Радиоактивни отпадъци";
2. други дейности по управлението на радиоактивни отпадъци извън тези на специализираното държавно предприятие, включително изследвания и научни разработки;
3. извеждането от експлоатация на съоръжения за управление на радиоактивни отпадъци;
4. управлението на фонда.
(2) Разходите по ал. 1 се предвиждат ежегодно по бюджета на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси и се извършват чрез обособяване на отделен платежен код в системата на електронно бюджетно разплащане.

Чл. 94.
(1) Редът за установяване, събиране, разходване и контрол на средствата, както и размерът на дължимите вноски се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката и енергийните ресурси и министъра на финансите.
(2) Вноските във фонда от юридически и физически лица, които в резултат на дейността си получават радиоактивни отпадъци, се признават за текущи разходи за дейността, от която са получени радиоактивните отпадъци.
(3) (Изм., ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Вноските по чл. 92, ал. 1, т. 1 са публични държавни вземания, които се установяват и събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от органите на Националната агенция за приходите.
(4) Юридическите лица на бюджетна издръжка се освобождават от заплащане на вноски по чл. 92, ал. 1, т. 1.

Чл. 95.
(1) Фондът се управлява от управителен съвет, който се състои от 9 членове, включително председател.
(2) Председател на управителния съвет на фонда е министърът на енергетиката и енергийните ресурси.
(3) Членове на управителния съвет на фонда са представители на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на околната среда и водите, Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите, Министерството на икономиката, Агенцията за ядрено регулиране и на Българската академия на науките, определени от съответните министри или управителни органи.
(4) Не може да бъде член на управителния съвет лице, което е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер или е съпруг или роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до трета степен включително с друг член на органите на управление на фонда и предприятието.

Чл. 96.
(1) Управителният съвет заседава най-малко веднъж на два месеца.
(2) Заседанието на управителния съвет е редовно, ако на него присъстват най-малко две трети от членовете лично или представлявани от друг член на съвета. Присъстващ член не може да представлява повече от един неприсъстващ, като упълномощаването се извършва писмено за всяко конкретно заседание.
(3) Решенията се приемат с явно гласуване и с квалифицирано мнозинство от две трети от членовете на управителния съвет.

Чл. 97.
(1) Управителният съвет:
1. приема правила за организацията и дейността на фонда;
2. разпределя отпускането на средства от фонда за осъществяване на дейността на Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци", както и за други дейности по управлението на радиоактивните отпадъци;
3. контролира целесъобразното разходване на средствата по фонда;
4. приема проект на бюджет, съпроводен с доклад и разчети, уточняващи размера на отделните приходи и разходи на фонда за всяка бюджетна година;
5. приема бюджет на предприятието за всяка година;
6. одобрява годишни и тригодишни планове за дейността на Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци";
7. сключва договори за управление на средствата на фонда с Българската народна банка съгласувано с министъра на финансите;
8. приема текущи и ежегодни отчети за дейността на Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци";
9. внася ежегодно в Министерския съвет отчет за дейността си;
10. изпълнява и други функции, свързани с управлението на фонда и на Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" в съответствие с действащата нормативна уредба.
(2) Приетият от управителния съвет проект на бюджет на фонда се включва в проекта на бюджет на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси и се предлага на Министерството на финансите по реда на Закона за устройството на държавния бюджет.

Глава пета
КОНТРОЛ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ЯДРЕНАТА ЕНЕРГИЯ И ЙОНИЗИРАЩИТЕ ЛЪЧЕНИЯ И ПО УПРАВЛЕНИЕТО НА РАДИОАКТИВНИТЕ ОТПАДЪЦИ И ОТРАБОТЕНОТО ГОРИВО

Чл. 98.
(1) Председателят на агенцията осъществява контрол на ядрената безопасност и радиационната защита при използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения и по управлението на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво.
(2) Председателят на агенцията извършва:
1. превантивен контрол, когато издава лицензии и разрешения за дейности по този закон и удостоверения за правоспособност;
2. текущ контрол по изпълнението на условията на издадените лицензии и разрешения за дейности по този закон и удостоверения за правоспособност;
3. последващ контрол върху изпълнението на препоръките или предписанията, дадени от контролните органи.

Чл. 99.
(1) В изпълнение на контролните си правомощия председателят на агенцията:
1. извършва периодични и извънредни проверки (инспекции) чрез упълномощените длъжностни лица;
2. уведомява органите на специализирания контрол по чл. 13 с оглед предприемането на мерки от кръга на тяхната компетентност;
3. сигнализира органите на прокуратурата при наличие на данни за извършено престъпление;
4. изменя или отнема издаденото разрешение или лицензия или удостоверение за правоспособност;
5. налага принудителни административни мерки и административни наказания, предвидени с този закон.
(2) Председателят на агенцията има право да изисква от лицата информация за дейността им, необходимите документи във връзка с осъществяването на контрола и ако се налага - да изисква съдействие от специализираните органи за контрол по чл. 13.

Чл. 100.
(1) Председателят на агенцията упълномощава определени длъжностни лица от администрацията на агенцията да осъществяват контрол по този закон в съответствие със своите правомощия.
(2) Длъжностните лица по ал. 1, наричани по-нататък "инспекторите", имат право:
1. на свободен достъп до контролираните от тях лица и обекти по всяко време за проверки за състоянието на ядрената безопасност, радиационната защита и техническото състояние на ядрените съоръжения и на източниците на йонизиращите лъчения;
2. да изискват необходимите данни, сведения, обяснения, оперативна и друга информация, включително измервания и изпитвания за изясняване на техническото състояние и условията за експлоатация на обекта, включително за правоспособността на персонала, от съответните длъжностни лица, както и всяка друга информация, свързана с осигуряване на ядрената безопасност и радиационната защита;
3. да съставят актове за административни нарушения по този закон;
4. да правят предложения за изменение, спиране, прекратяване и отнемане на разрешения, лицензии или удостоверения за правоспособност;
5. да дават задължителни писмени предписания за осигуряване на ядрената безопасност и радиационната защита.
(3) Предписанията на инспекторите, дадени в изпълнение на правомощията им по този закон, са задължителни.

Чл. 101.
(1) За резултатите от проверките инспекторите съставят констативен протокол, към който прилагат събраните доказателства, обяснения и резултатите от извършените наблюдение, измерване и/или изпитване.
(2) Протоколът се предоставя на проверяваното лице, което има право да даде обяснения и възражения в 7-дневен срок от връчването му.
(3) Въз основа на резултатите от проверката инспекторите могат:
1. да дават задължителни предписания на проверяваните лица;
2. да съставят актове за административни нарушения;
3. да предлагат на председателя на агенцията налагането на принудителни административни мерки.
(4) Лицата, на които са дадени задължителни предписания, уведомяват в определения им срок инспектора по контрола за тяхното изпълнение.

Чл. 102.
(1) В устройствения правилник на агенцията се определят изискванията за заемане на длъжност, свързана с осъществяването на контрол по този закон.
(2) Инспекторите са длъжни да не разгласяват производствените и търговските тайни, които са им станали известни при или по повод осъществяването на контролната дейност.
(3) Инспекторите извършват своята дейност самостоятелно или при необходимост съвместно с други специализирани контролни органи.

Чл. 103. Държавните и общинските органи и техните администрации, както и задължените по закона лица, са длъжни да оказват съдействие на инспекторите при осъществяване на техните функции.

Глава шеста
ЗОНИ С ОСОБЕН СТАТУТ