|
Търговски закон / Част - II /
Държавен вестник брой: 70
Година: 2008
Орган на издаване: НС
Дата на обнародване:
08 авг 2008
Глава седемнадесета
ЛИКВИДАЦИЯ
НАЧАЛО НА ЛИКВИДАЦИЯТА
Чл. 266.
(1) След прекратяване на търговското дружество се извършва ликвидация.
(2) (Нова, ДВ, бр. 83 от 1996 г., изм., ДВ, бр. 38 от 2006 г. - в сила от 01.07.2007 г. - изм. относно влизането в сила, бр. 80 от 2006 г.) Срокът, в който трябва да завърши ликвидацията, се определя от общото събрание на дружеството с ограничена отговорност и акционерното дружество, а за останалите търговски дружества - по единодушно решение на неограничено отговорните съдружници. Такъв срок определя и длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписването, когато то назначава ликвидатори. При необходимост определеният срок може да се продължи.
(3) (Предишна ал. 2, ДВ, бр. 83 от 1996 г., изм., ДВ, бр. 84 от 2000 г., доп., ДВ, бр. 66 от 2005 г., изм., ДВ, бр. 38 от 2006 г. - в сила от 01.07.2007 г. - изм. относно влизането в сила, бр. 80 от 2006 г.) Ликвидаторите се вписват в търговския регистър, където се представят нотариално заверени съгласия с образци на подписите им.
(4) (Предишна ал. 3, изм., ДВ, бр. 83 от 1996 г., изм., ДВ, бр. 38 от 2006 г. - в сила от 01.07.2007 г. - изм. относно влизането в сила, бр. 80 от 2006 г.) Съдът по седалището може по важни причини да назначи или освободи ликвидатори по искане на съдружниците, съответно акционерите, които имат 1/20 част от капитала.
(5) (Нова, ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Възнаграждението на ликвидаторите се определя от:
1. общото събрание на дружеството с ограничена отговорност или акционерното дружество;
2. неограничено отговорните съдружници в търговските дружества - с единодушие;
3. съда, когато ликвидаторите са назначени от него;
4. (нова, ДВ, бр. 38 от 2006 г., в сила от 01.07.2007 г. - изм. относно влизането в сила, бр. 80 от 2006 г.) длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията, когато ликвидаторите са назначени от него.
(6) (Нова, ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ликвидаторите носят същата отговорност за дейността си по ликвидацията както управителите и другите изпълнителни органи на търговските дружества.
ПОКАНА ДО КРЕДИТОРИТЕ
Чл. 267. (Изм., ДВ, бр. 38 от 2006 г. - в сила от 01.07.2007 г. - изм. относно влизането в сила, бр. 80 от 2006 г.) Ликвидаторите са длъжни, като обявят прекратяването на дружеството, да поканят неговите кредитори да предявят вземанията си. Поканата се отправя писмено до известните кредитори и се обявява в търговския регистър.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЛИКВИДАТОРИТЕ
Чл. 268.
(1) Ликвидаторите са длъжни да довършат текущите сделки, да съберат вземанията, да превърнат останалото имущество в пари и да удовлетворят кредиторите. Те могат да сключват нови сделки само ако това се налага от ликвидацията.
(2) Ликвидаторите могат по съгласие със съдружниците, съответно с акционерите и кредиторите, да им прехвърлят отделни обекти от ликвидационното имущество, ако с това не се увреждат правата на останалите съдружници и кредитори.
(3) (Нова, ДВ, бр. 61 от 1993 г., изм., ДВ, бр. 105 от 2005 г. - в сила от 01.01.2006 г.) Ликвидаторите са длъжни да уведомят Националната агенция за приходите за започналата ликвидация.
ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО
Чл. 269.
(1) Ликвидаторите представляват дружеството и имат правата и задълженията на изпълнителния му орган.
(2) Ликвидаторите могат да представляват дружеството само заедно. Волеизявление към дружеството може да се приеме и от един ликвидатор.
НАЧАЛЕН БАЛАНС И ОТЧЕТ
Чл. 270.
(1) (Изм., ДВ, бр. 66 от 2005 г., изм., ДВ, бр. 105 от 2006 г. - в сила от 01.01.2007 г.) Ликвидаторите съставят баланс към момента на прекратяването на дружеството и доклад, който пояснява баланса. В края на всяка година те извършват годишно приключване и представят годишен финансов отчет и годишен доклад за дейността си пред ръководния орган.
(2) Ръководният орган се произнася за приемането на началния баланс, на годишното приключване и за освобождаването от отговорност на ликвидаторите.
ВЛИВАНЕ НА ДРУЖЕСТВО В ЛИКВИДАЦИЯ
Чл. 270а. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм., ДВ, бр. 58 от 2003 г.)
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ИМУЩЕСТВОТО
Чл. 271. Имуществото, което остава след удовлетворяване на кредиторите, се разпределя между съдружниците, съответно между акционерите.
ЗАЩИТА НА КРЕДИТОРИТЕ
Чл. 272.
(1) (Изм., ДВ, бр. 83 от 1996 г., изм. и доп., ДВ, бр. 38 от 2006 г. - в сила от 01.07.2007 г. - изм. относно влизането в сила, бр. 80 от 2006 г.) Имуществото на дружеството се разпределя само ако са изминали шест месеца от деня, в който поканата до кредиторите е обявена в търговския регистър.
(2) Когато кредитор, който е уведомен, не предяви вземането си, дължимата сума се влага в банка на негово име.
(3) Ако някое задължение е спорно, имуществото се разпределя само след като се даде обезпечение на кредитора.
(4) (Нова, ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ръководният орган на дружеството може, след като бъдат удовлетворени кредиторите, да отпише вземанията на дружеството, които са несъбираеми. Решението се приема с обикновено мнозинство.
СПИРАНЕ И ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВО ПО ЛИКВИДАЦИЯ ПРИ ОТКРИВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВО ЗА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ
Чл. 272а. (Нов, ДВ, бр. 84 от 2000 г.)
(1) (Доп., ДВ, бр. 38 от 2006 г.) От датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност производството по ликвидация на дружество в ликвидация се спира. Производството по ликвидация се прекратява от датата на влизане на решението по чл. 630 в сила. С решението за откриване на производството по несъстоятелност съдът обявява дружеството-длъжник в несъстоятелност по чл. 630, ал. 2 съответно по чл. 632, ал. 1.
(2) (Изм., ДВ, бр. 38 от 2006 г. - в сила от 01.07.2007 г. - изм. относно влизането в сила, бр. 80 от 2006 г.) В случаите по ал. 1 съдът по несъстоятелността е длъжен да изпрати препис от решението за откриване на производство по несъстоятелност за вписване в търговския регистър в същия ден.
ОТЧЕТ И БАЛАНС НА ЛИКВИДАТОРА ПРИ ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА МУ
Чл. 272б. (Нов, ДВ, бр. 84 от 2000 г.)
(1) В случаите, когато е открито производство по несъстоятелност за дружество в ликвидация, ликвидаторът съставя и представя пред съда по несъстоятелността баланс към датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и отчет за дейността си по чл. 270 в 7-дневен срок от спирането на производството по ликвидация.
(2) Назначеният синдик, длъжникът или кредитор могат да направят възражение по баланса и отчета по ал. 1 в 7-дневен срок от представянето им пред съда.
(3) В 14-дневен срок съдът се произнася по възражението с определение, което не подлежи на обжалване.
(4) Ако в срока по ал. 2 не постъпи възражение, смята се, че отчетът и балансът на ликвидатора са приети.
(5) Докато производството по ликвидация е спряно, ликвидаторът не може да извършва действията, предвидени в глава седемнадесета.
ПРИКЛЮЧВАНЕ НА ЛИКВИДАЦИЯТА
Чл. 273.
(1) (Доп., ДВ, бр. 84 от 2000 г., изм., ДВ, бр. 38 от 2006 г. - в сила от 01.07.2007 г. - изм. относно влизането в сила, бр. 80 от 2006 г.) Когато са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен, ликвидаторите искат заличаване на дружеството.
(2) (Изм., ДВ, бр. 38 от 2006 г. - в сила от 01.07.2007 г. - изм. относно влизането в сила, бр. 80 от 2006 г.) Ако по-късно се установи, че са необходими по-нататъшни действия за ликвидацията, длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията назначава по молба на заинтересувания досегашните или други ликвидатори.
ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА ПРЕКРАТЕНО ДРУЖЕСТВО
Чл. 274.
(1) (Доп., ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Когато дружеството е прекратено поради изтичане на срока или по решение на компетентните дружествени органи, те могат да решат да се продължи дейността му, ако не е започнало разпределение на имуществото. Тази разпоредба се прилага и при прекратяване на дружество с ограничена отговорност по чл. 155, т. 3, както и на акционерно дружество - по чл. 252, ал. 1, т. 6.
(2) Решението по ал. 1 се взема:
1. за акционерното дружество - с мнозинство най-малко 3/4 от представения капитал;
2. в другите търговски дружества - с единодушие.
(3) Ликвидаторите заявяват решението за продължаването на дружеството за вписване в търговския регистър.
Глава осемнадесета
ОБЕДИНЕНИЯ (ЗАГЛ. ИЗМ., ДВ, БР. 104 ОТ 2007 Г.)
Раздел I
КОНСОРЦИУМ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Чл. 275. Консорциумът е договорно обединяване на търговци за осъществяване на определена дейност.
ПРИЛОЖИМИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 276. За консорциума се прилагат съответно правилата за гражданското дружество или за дружеството, във формата на което е организиран консорциумът.
Раздел II
ХОЛДИНГ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Чл. 277.
(1) Холдингово дружество е акционерно дружество, командитно дружество с акции или дружество с ограничена отговорност, което има за цел под каквато и да е форма да участвува в други дружества или в тяхното управление, със или без да извършва собствена производствена или търговска дейност.
(2) Най-малко 25 на сто от капитала на холдинговото дружество трябва да бъде внесен пряко в дъщерни дружества.
(3) Дъщерно дружество е това, в което холдинговото дружество притежава или контролира пряко или непряко най-малко 25 на сто от акциите или дяловете или може да определя пряко или непряко повече от половината от членовете на управителния съвет.
ПРЕДМЕТ НА ДЕЙНОСТ
Чл. 278.
(1) Предмет на дейност на холдинговото дружество може да бъде:
1. придобиване, управление, оценка и продажба на участия в български и чуждестранни дружества;
2. придобиване, управление и продажба на облигации;
3. придобиване, оценка и продажба на патенти, отстъпване на лицензии за използуване на патенти на дружества, в които холдинговото дружество участвува;
4. финансиране на дружества, в които холдинговото дружество участвува.
(2) Холдинговото дружество не може:
1. да участвува в дружество, което не е юридическо лице;
2. да придобива лицензии, които не са предназначени за използуване в контролираните от него дружества;
3. да придобива недвижими имоти, които не са необходими за неговото обслужване. Придобиването на акции от дружества за недвижими имоти се допуска.
ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ НА ХОЛДИНГОВАТА ДЕЙНОСТ
Чл. 279. (Отм., ДВ, бр. 59 от 1996 г.)
КРЕДИТИ ОТ ХОЛДИНГОВОТО ДРУЖЕСТВО
Чл. 280.
(1) Холдинговото дружество може да предоставя заеми само на дружества, в които има пряко участие или ги контролира.
(2) Размерът на предоставените суми не може да надвишава 10 пъти размера на капитала на холдинговото дружество.
(3) Размерът на депозитите от дъщерните дружества и предприятия в холдинговото дружество не може да е 3 пъти по-голям от размера на капитала.
Раздел III
ЕВРОПЕЙСКО ОБЕДИНЕНИЕ ПО ИКОНОМИЧЕСКИ ИНТЕРЕСИ (НОВ, ДВ, БР. 104 ОТ 2007 Г.)
ПРАВЕН СТАТУТ
Чл. 280а. (Нов, ДВ, бр. 104 от 2007 г.)
(1) Европейско обединение по икономически интереси по смисъла на Регламент (ЕИО) № 2137/85 на Съвета относно Eвропейското обединение по икономически интереси (ЕОИИ), наричан по-нататък "Регламент (ЕИО) № 2137/85", със седалище в Република България, е юридическо лице и възниква от деня на вписването му в търговския регистър. В търговския регистър се вписват и поделенията в Република България на европейски обединения по икономически интереси със седалище в друга държава.
(2) За европейско обединение по икономически интереси, вписано в Република България, се прилага съответно чл. 70.
(3) Членовете на обединението, вписано в Република България, отговарят за задълженията на обединението по правилата за събирателно дружество, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕИО) № 2137/85.
(4) Не може да се извърши преместване на седалището на обединението в друга държава, когато обединението притежава земя в Република България. Тази забрана се прилага съобразно условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз.
ПРЕКРАТЯВАНЕ
Чл. 280б. (Нов, ДВ, бр. 104 от 2007 г.)
(1) Европейско обединение по икономически интереси може да бъде прекратено на основанията, предвидени в чл. 32 от Регламент (ЕИО) № 2137/85, от окръжния съд по седалището му. Обединението може да бъде прекратено от съда и по иск на прокурор, когато с дейността си нарушава обществения ред в Република България.
(2) За европейско обединение по икономически интереси може да се открие производство по несъстоятелност съгласно част четвърта, но за членовете му чл. 610 не се прилага.
(3) Когато член на обединението със седалище в Република България е в ликвидация или бъде обявен в несъстоятелност, неговото участие в обединението се прекратява от ликвидатора, съответно от синдика.
Глава деветнадесета
ЕВРОПЕЙСКО ДРУЖЕСТВО (НОВА, ДВ, БР. 104 ОТ 2007 Г.)
УЧРЕДЯВАНЕ
Чл. 281. (Отм., ДВ, бр. 42 от 2005 г., нов, ДВ, бр. 104 от 2007 г.)
(1) Европейско дружество по смисъла на Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета относно устава на Европейското дружество (SE), наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 2157/2001", със седалище в Република България, се учредява чрез сливане или преобразуване на акционерно дружество със седалище в Република България в европейско дружество и се вписва в търговския регистър.
(2) Седалището на европейско дружество по ал. 1 е населеното място, където се намира управлението на дейността му.
(3) Не може да се учреди чрез сливане европейско дружество със седалище в друга държава членка, когато преобразуващо се дружество със седалище в Република България притежава земя. Европейско дружество със седалище в Република България, което притежава земя, не може да премести седалището си в друга държава членка. Тази забрана се прилага съобразно условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз.
ПРОВЕРИТЕЛ
Чл. 282. (Отм., ДВ, бр. 42 от 2005 г., нов, ДВ, бр. 104 от 2007 г.)
(1) Когато едно дружество със седалище в Република България участва в учредяването на европейско дружество чрез сливане, длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията назначава проверител по чл. 22, ал. 1 и чл. 32, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 2157/2001.
(2) При преобразуване на акционерно дружество със седалище в Република България в европейско дружество или на европейско дружество със седалище в Република България в акционерно дружество длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията назначава проверител по чл. 37, параграф 6 и чл. 66, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 2157/2001.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 се прилага и чл. 262л, ал. 3.
ПРЕКРАТЯВАНЕ
Чл. 283. (Отм., ДВ, бр. 19 от 2003 г., нов, ДВ, бр. 104 от 2007 г.) Европейско дружество се прекратява с решение на съда по седалището му по искане на прокурора, ако дружеството повече не отговаря на изискванията на чл. 7 от Регламент (ЕО) 2157/2001. Дружеството се прекратява само ако нарушението не бъде отстранено в подходящ срок, който съдът дава с определение.
Глава двадесета
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
НАРУШЕНИЯ И ГЛОБИ
Чл. 284.
(1) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1993 г., изм., ДВ, бр. 84 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г., в сила от 01.07.2007 г. - изм. относно влизането в сила, бр. 80 от 2006 г.)
(2) (Отм., ДВ, бр. 38 от 2006 г. - в сила от 01.07.2007 г. - изм. относно влизането в сила, бр. 80 от 2006 г.)
(3) (Отм., ДВ, бр. 38 от 2006 г. - в сила от 01.07.2007 г. - изм. относно влизането в сила, бр. 80 от 2006 г.)
(4) (Нова, ДВ, бр. 84 от 2000 г., доп., ДВ, бр. 38 от 2006 г. - в сила от 01.07.2007 г. - изм. относно влизането в сила, бр. 80 от 2006 г., доп., ДВ, бр. 104 от 2007 г.) Лице, което е задължено по този закон, но не посочи в търговската си кореспонденция и в Интернет-страницата си, ако има такава данните по чл. 13, се наказва с глоба от 100 до 500 лв. Същото наказание се налага и на лице, което не посочи данните по чл. 25 от Регламент (ЕИО) № 2137/85.
(5) (Предишна ал. 4, ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Глобата се налага от окръжния съд. Определението на съда подлежи на обжалване с частна жалба.
Чл. 285. (Нов, ДВ, бр. 103 от 1993 г.)
(1) За неизпълнение на задължението по чл. 7, ал. 3 на търговеца се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер 50 лв.
(2) Актовете за констатираните нарушения се съставят от кметовете на населените места, а наказателните постановления се издават от кметовете на общините или от определени от тях лица.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления става по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Част трета
ТЪРГОВСКИ СДЕЛКИ (НОВА, ДВ, БР. 83 ОТ 1996 Г.)
Глава двадесет и първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Раздел I
ОСНОВНИ РАЗПОРЕДБИ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ТЪРГОВСКА СДЕЛКА
Чл. 286. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.)
(1) Търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие.
(2) Търговски са и сделките по чл. 1, ал. 1 независимо от качеството на лицата, които ги извършват.
(3) При съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие.
ПРИЛОЖИМОСТ НА РАЗПОРЕДБИТЕ ЗА ТЪРГОВСКИТЕ СДЕЛКИ
Чл. 287. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от този закон.
ИЗТОЧНИЦИ
Чл. 288. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.) За неуредените с този закон положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство, а при непълнота и в него - търговските обичаи. При различия в търговските обичаи се прилагат обичаите по местоизпълнението.
ЗЛОУПОТРЕБА С ПРАВО
Чл. 289. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Упражняването на право въз основа на търговска сделка е недопустимо, ако се извършва само с намерение да се увреди другата страна.
Раздел II
СКЛЮЧВАНЕ НА ТЪРГОВСКА СДЕЛКА
ПУБЛИЧНА ПОКАНА
Чл. 290. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.)
(1) Каталози, ценоразписи, тарифи и други подобни, както и съобщения чрез средствата за масово осведомяване или отправени по друг начин до неопределен кръг от лица се смятат за покана да се направи предложение в съответствие с тях.
(2) Ако предложението по ал. 1 не бъде прието без основателна причина, отправилият поканата отговаря за вредите, претърпени от предложителя.
ПУБЛИЧНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ
Чл. 291. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Предложение за сключване на сделка може да бъде направено и до неопределен кръг от лица, включително и чрез средствата за масово осведомяване. То трябва да съдържа и общото предлагано количество и срока за приемане на предложението. В този случай предложителят е обвързан до изчерпване на количеството в определения срок.
МЪЛЧАНИЕ, РАВНОЗНАЧНО НА ПРИЕМАНЕ
Чл. 292. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.)
(1) Предложението до търговец, с когото предложителят е в трайни търговски отношения, се смята за прието, ако не бъде отхвърлено веднага.
(2) При отхвърляне на предложението по ал. 1 търговецът е длъжен да пази изпратеното му за сметка на предложителя, освен ако не е обезпечен за разноските или ако пазенето му причинява неудобства, по-големи от обичайните.
ФОРМА
Чл. 293. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.)
(1) За действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон.
(2) Изявлението по сключването, по изпълнението или по прекратяването на търговската сделка е нищожно, ако не е отправено в установената от закон или от страните форма.
(3) Страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението.
(4) Писмената форма се смята за спазена, ако изявлението е записано технически по начин, който дава възможност да бъде възпроизведено.
(5) При изявленията, направени по телефакс или телекс, писмената форма се смята за спазена, ако от книгите и документите, които отразяват работата на тези апарати, е изключено неточно възпроизвеждане на изявлението.
(6) Когато за сключването на търговската сделка е предвидена определена форма, тя се отнася и за измененията и допълненията на сделката.
ЛИХВИ
Чл. 294. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.)
(1) Между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено друго.
(2) Лихва върху лихва се дължи само ако е уговорена.
РАЗРЕШЕНИЕ ИЛИ ОДОБРЕНИЕ ОТ ДЪРЖАВЕН ОРГАН
Чл. 295.
(1) Когато за действителността на търговската сделка е необходимо разрешение или одобрение от държавен орган, сделката поражда действие с даването му.
(2) Този, който се е задължил да поиска разрешението или одобрението, трябва да положи незабавно обичайната грижа и да понесе свързаните с това разходи, както и да уведоми другата страна за резултата.
ПОТВЪРЖДЕНИЕ ОТ ТРЕТО ЛИЦЕ
Чл. 296. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.)
(1) Ако сделката е сключена при условие да бъде потвърдена от трето лице, тя поражда действие с потвърждаването й.
(2) Страната, задължена да се погрижи за потвърждаването, е длъжна незабавно да уведоми другата страна за резултата.
(3) Ако в срок от три месеца след сключване на сделката другата страна не бъде уведомена за резултата, тя може да се откаже от сделката, когато не е уговорен друг срок.
КРАЙНА НУЖДА
Чл. 297. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Търговска сделка, сключена между търговци, не може да се унищожава поради крайна нужда и явно неизгодни условия.
ТЪРГОВСКА СДЕЛКА ПРИ ОБЩИ УСЛОВИЯ
Чл. 298. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.)
(1) Търговецът може да установи отнапред общи условия за сключваните от него сделки. Те стават задължителни за другата страна, когато тя:
1. заяви писмено, че ги приема;
2. е търговец и ги е знаела или е била длъжна да ги знае и не ги оспори незабавно.
(2) Когато за действителността на сделката е предвидена писмена форма, установените от търговеца общи условия обвързват другата страна само ако са й били предадени при сключването.
(3) При несъответствие между уговореното от страните и общите условия има сила уговореното.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА УГОВОРКИ ОТ ТРЕТИ ЛИЦА
Чл. 299. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.)
(1) Когато страните са предвидили трето лице да определи отделни уговорки, те стават задължителни за страните само ако третото лице ги е определило в съответствие с целта на договора, с останалото му съдържание и с търговския обичай.
(2) Ако третото лице не извърши определянето или го извърши в несъответствие с ал. 1, всяка от страните може да поиска определянето да се извърши от съда.
ДОПЪЛВАНЕ НА ДОГОВОРА ОТ СЪДА
Чл. 300. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Когато страните уговорят при настъпване на определени обстоятелства да допълнят договора и при тяхното настъпване не могат да постигнат съгласие, всяка от тях може да поиска от съда той да направи това. При постановяване на решението съдът се съобразява с целта на договора, с останалото му съдържание и с търговския обичай.
ДЕЙСТВИЯ БЕЗ ПРЕДСТАВИТЕЛНА ВЛАСТ
Чл. 301. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването.
Раздел III
ИЗПЪЛНЕНИЕ
ДЪЛЖИМА ГРИЖА
Чл. 302. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Длъжникът по сделка, която за него е търговска, трябва да полага грижата на добър търговец.
СРОК
Чл. 303. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Когато договорът не определя срока за изпълнение на задължението, ако естеството на сделката или търговският обичай не изискват друго, изпълнението може да се иска и да се извърши по всяко време през работните часове в местоизпълнението.
СОЛИДАРНОСТ
Чл. 304. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Лицата, които при сключване на търговска сделка поемат общо задължение, се смятат солидарни длъжници, ако от сделката не следва друго.
БЕЗКАСОВО ПЛАЩАНЕ
Чл. 305. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г., изм., ДВ, бр. 31 от 2005 г. - в сила от 10.10.2005 г.) Когато плащането се извършва чрез задължаване и/или заверяване на сметка, то се смята за завършено със заверяване сметката на кредитора или чрез изплащане в наличност сумата на задължението на кредитора.
Раздел IV
НЕИЗПЪЛНЕНИЕ
НЕПРЕОДОЛИМА СИЛА
Чл. 306. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.)
(1) Длъжникът по търговска сделка не отговаря за неизпълнението, причинено от непреодолима сила. Ако длъжникът е бил в забава, той не може да се позовава на непреодолима сила.
(2) Непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора.
(3) Длъжникът, който не може да изпълни задължението си поради непреодолима сила, в подходящ срок уведомява писмено другата страна в какво се състои непреодолимата сила и възможните последици от нея за изпълнението на договора. При неуведомяване се дължи обезщетение за настъпилите от това вреди.
(4) Докато трае непреодолимата сила, изпълнението на задълженията и на свързаните с тях насрещни задължения се спира.
(5) Ако непреодолимата сила трае толкова, че кредиторът вече няма интерес от изпълнението, той има право да прекрати договора. Това право има и длъжникът.
СТОПАНСКА НЕПОНОСИМОСТ
Чл. 307. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Съдът може по искане на една от страните да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността.
ОТМЕТНИНА
Чл. 308. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.)
(1) Ако при сключване на договор една от страните е дала или обещала нещо, в случай че се отметне, тя може да се откаже от договора, ако не е започнало изпълнението му. Отметналата се страна е длъжна да заплати отметнината, а ако я е дала при сключване на договора, тя я губи.
(2) Когато договорът се изпълни, отметнината се връща или се прихваща. Тя се връща и при прекратяване на договора по взаимно съгласие.
НЕУСТОЙКА
Чл. 309. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци.
Раздел V
ТЪРГОВСКИ ОБЕЗПЕЧЕНИЯ
ТЪРГОВСКИ ЗАЛОГ
Чл. 310. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.)
(1) Договор за търговски залог, който обезпечава права, породени от търговска сделка, се смята сключен:
1. при залог на движима вещ и на ценна книга на приносител - с предаването й на кредитора или за негова сметка на друго лице;
2. при залог на ценна книга на заповед - чрез джиро за обезпечение и предаването й на кредитора.
(2) Право на залог по закон имат кредиторите в случаите, предвидени в този закон.
(3) С прехвърляне на обезпеченото вземане залогът се смята прехвърлен, когато бъде предаден неговият предмет, освен ако прехвърлящият не се е съгласил да го държи като друго лице по смисъла на ал. 1, точка 1.
УДОВЛЕТВОРЯВАНЕ НА ЗАЛОЖНИЯ КРЕДИТОР
Чл. 311. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.)
(1) Когато договорът за залог е сключен писмено с достоверна дата и страните са се споразумели, ако длъжникът изпадне в забава, удовлетворението от залога да стане без съдебна намеса, кредиторът има право сам да продаде заложената вещ или ценна книга, ако те имат пазарна или борсова цена. Кредиторът е длъжен веднага да извести залогодателя за продажбата и да му предаде остатъка от получената цена.
(2) Правата по ал. 1 имат и кредиторите по чл. 310, ал. 2.
ЗАЛОГ БЕЗ ПРЕДАВАНЕ НА ДЪРЖАНЕТО
Чл. 312. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.) В случаи и по ред, определени със закон, залогодателят може да запази в свое държане заложената вещ.
ЗАЛОГ НА БЪРЗОРАЗВАЛЯЩА СЕ ВЕЩ
Чл. 313. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако заложената вещ подлежи на бърза развала, кредиторът може да я продаде, ако вещта има пазарна или борсова цена, и да вложи сумата в банка за свое обезпечение. Кредиторът е длъжен веднага да уведоми залогодателя за продажбата.
ПРИХВАЩАНЕ НА ПЛОДОВЕТЕ ОТ ЗАЛОЖЕНАТА ВЕЩ
Чл. 314. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Когато заложената вещ дава плодове, с договора за залог може да се
предвиди право на кредитора да събира плодовете за сметка на задължението.
ТЪРГОВСКО ПРАВО НА ЗАДЪРЖАНЕ
Чл. 315. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.)
(1) Търговецът има право на задържане за изискуемото си вземане срещу друг търговец от сключена между тях сделка върху движимите вещи и ценните книги на длъжника, получени от него правомерно. Това право съществува, докато търговецът има движимите вещи и ценните книги в свое държане.
(2) Правото на задържане съществува и когато:
1. собствеността на вещите е преминала върху кредитора, но той трябва да я прехвърли обратно;
2. собствеността на вещите е прехвърлена на трето лице за длъжника върху кредитора, но той е трябвало да я прехвърли обратно на длъжника.
(3) Правото на задържане има действие и за третите лица, доколкото на тях могат да се противопоставят възражения, които кредиторът има срещу претенцията на длъжника за предаване на вещта.
(4) Правото на задържане отпада, ако длъжникът е наредил друго до предаването на вещта или кредиторът се е задължил да постъпи с нея по определен начин.
(5) Правото на задържане може да се упражни и за неизискуеми вземания:
1. ако длъжникът е в открито производство по несъстоятелност;
2. ако е предприето безуспешно принудително изпълнение срещу длъжника.
(6) Правото на задържане се запазва, ако длъжникът е наредил друго до предаването на вещта или кредиторът се е задължил да постъпи с нея по определен начин, щом обстоятелствата по ал. 5 са узнати от кредитора след предаването на вещта.
Раздел VI
ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ПРАВА
ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ЦЕННИ КНИГИ НА ЗАПОВЕД
Чл. 316. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.)
(1) Нареждане, издадено на заповед, което е отправено до търговец за плащане на пари, предаване на ценни книги или други заместими вещи, без в него изпълнението да е поставено в зависимост от насрещно изпълнение, може да се прехвърля чрез джиро. Това важи и за документите за задължения, издадени от търговец на заповед за вещи от посочения вид, без в тях изпълнението да е обусловено от насрещно изпълнение.
(2) Чрез джиро могат да се прехвърлят и коносаменти, товарителни записи, складови записи, записи за морски заеми и транспортни застрахователни полици, когато са издадени на заповед.
ДЕЙСТВИЕ НА ДЖИРОТО
Чл. 317. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.)
(1) С джиро се прехвърлят всички права по джиросаната ценна книга.
(2) Длъжникът дължи изпълнение само срещу връчване на ценната книга с означение върху нея, че задължението, за което е издадена, е платено.
(3) За формата на джирото, за легитимирането на владелеца и проверката на легитимирането, както и за задължението на владелеца да предаде ценната книга, се прилагат съответно разпоредбите за менителницата.
Глава двадесет и втора
ТЪРГОВСКА ПРОДАЖБА
Раздел I
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Чл. 318. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.)
(1) Търговска е продажбата, която според разпоредбите на този закон е търговска сделка.
(2) Не е търговска продажбата, която има за предмет вещ за лично потребление и купувачът е физическо лице.
СРОК ЗА ПРЕДАВАНЕ
Чл. 319. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Когато не е уговорен срок за предаване на стоката, купувачът може да поиска предаването й в разумен срок.
ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА УВЕДОМЯВАНЕ
Чл. 320. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Когато е уговорено стоката да се приеме в склада на продавача, страните определят в какви срокове и по какъв начин продавачът ще уведоми купувача, че тя е готова за предаване. Ако това не е определено, уведомяването се прави поне три дни преди деня на предаването, а ако страните са в различни населени места - поне пет дни преди този ден.
ДОКУМЕНТИ ЗА СТОКАТА
Чл. 321. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.) По искане на купувача продавачът е длъжен да издаде фактура, а по съгласие на страните - и други документи.
СЕРВИЗ
Чл. 322. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Продавачът е длъжен да осигури необходимия сервиз според търговската практика, освен ако е уговорено друго.
ОБЕЗЩЕТЕНИЕ
Чл. 323. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако продажбата бъде развалена и в подходящ срок след развалянето купувачът е купил заместваща стока или продавачът е препродал стоката, страната, която търси обезщетение, може да получи разликата между цената по продажбата и цената по заместващата сделка, както и обезщетение.
ПРЕГЛЕД НА СТОКАТА
Чл. 324. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Купувачът трябва да прегледа стоката в течение на времето, необходимо според обстоятелствата, и ако не отговаря на изискванията, да уведоми незабавно продавача. Ако купувачът не направи това, стоката се смята одобрена като съответстваща на изискванията, освен за скрити недостатъци.
ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ПАЗЕНЕ
Чл. 325. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.)
(1) При отказ да приеме изпратена от друго място стока купувачът е длъжен да я пази с грижата на добър търговец през времето, което обикновено е необходимо за продавача да даде нарежданията си. При забава на продавача, купувачът може да предаде стоката на трето лице за пазене, като уведоми продавача за това.
(2) Ако стоката подлежи на бърза развала или пазенето й е свързано със значителни разноски или неудобства, купувачът може да я продаде за сметка на продавача.
(3) Когато не са дадени нареждания по ал. 1, купувачът отговаря само за умисъл или за груба небрежност.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЦЕНАТА
Чл. 326. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.)
(1) Цената се определя от страните при сключването на договора.
(2) Ако цената не е определена и не е уговорено как ще бъде определена, се смята, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключването на продажбата за същия вид стока при подобни обстоятелства.
(3) Когато цената се изчислява според теглото на стоката, теглото на опаковката се приспада. Това правило се прилага и когато за запазването на стоката се използва съхраняващо я вещество, различно от нея.
ВРЕМЕ НА ПЛАЩАНЕ
Чл. 327. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.)
(1) Купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.
(2) Ако продавачът се е задължил да изпрати стоката, той има право да иска това да стане само срещу плащане на цената или срещу представяне на доказателства за плащането й.
ЗАБАВА ЗА ПОЛУЧАВАНЕ
Чл. 328. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.)
(1) Ако купувачът е в забава за получаване на стоката, продавачът може:
1. да я предаде за пазене;
2. да я продаде по пазарни цени или на публичен търг, след като извести купувача за това и му съобщи времето и мястото на продажбата или на търга;
3. при бързо развалящи се стоки да ги продаде без предизвестие.
(2) Предаването за пазене и продажбите по ал. 1 са за сметка и на риск на купувача.
Раздел II
ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА НЯКОИ ПРОДАЖБИ
ТРАНЗИТНА ПРОДАЖБА
Чл. 329. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.)
(1) Страните могат да уговорят продавачът да предаде стоката на посоченото от купувача трето лице.
(2) Продавачът е длъжен да съобщи на купувача за изпращането на стоката на третото лице, като му изпрати и препис от документите, придружаващи стоката.
(3) Цената може да бъде платена и от третото лице.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ ПО ПРЕДАВАНЕ НА СТОКАТА
Чл. 330. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.)
(1) Ако стока трябва да се изпрати на място, различно от мястото на предаването, разноските по изпращането и превозването са за сметка на купувача.
(2) Предполага се, че продавачът е поел разноските по натоварването и превозването, ако предаването е уговорено франко определено място, различно от мястото на предаването.
(3) Разноските по изпращането и превоза, както и разпределянето на други разноски във връзка с изпълнението на договора, могат да бъдат определяни чрез позоваване на общи условия, изготвени от международни и други институции.
ПРОДАЖБА С ДОПЪЛНИТЕЛНА СПЕЦИФИКАЦИЯ
Чл. 331. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Страните могат да уговорят срок, в който купувачът да уточни предмета на продажбата. При забава на купувача продавачът може да направи това или да развали договора.
ПРОДАЖБА С ПЕРИОДИЧНО ИЗПЪЛНЕНИЕ
Чл. 332. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.) При продажба с периодично изпълнение, ако страните са уговорили, че продавачът може да изпълнява предсрочно, даденото в повече през предходния период се приспада от дължимото.
ПРОДАЖБА С УГОВОРКА ЗА ИЗКУПУВАНЕ
Чл. 333. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Продажбата с уговорка за изкупуване трябва да бъде в писмена форма и да определя срока, в който правото на изкупуване може да бъде упражнено. След изтичането на срока правото на изкупуване се погасява.
ПРОДАЖБА С ПРЕДВАРИТЕЛНО ПЛАЩАНЕ НА ЦЕНАТА
Чл. 334. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Уговорката за предварително плащане на цената трябва да бъде в писмена форма. Ако продавачът не предаде стоката, той дължи лихва от получаването на цената. В този случай платената цена се смята за задатък.
ПРОДАЖБА НА ИЗПЛАЩАНЕ
Чл. 335. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.)
(1) Продажбата на изплащане е действителна, ако е извършена в писмена форма.
(2) Неплащането на вноски, които не надвишават една пета част от цената на стоката, не е основание за разваляне на договора.
(3) Ако продажбата бъде развалена поради неизпълнение от купувача, продавачът може да иска и обезщетение.
ПРОДАЖБА ЧРЕЗ ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ЦЕННА КНИГА
Чл. 336. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.) При продажба на стока чрез прехвърляне на ценна книга продавачът се освобождава от задължението да предаде стоката, като прехвърли на купувача ценната книга. Купувачът е длъжен да плати цената в момента и на мястото, където се предават документите, освен ако е уговорено друго.
Раздел III
ПРОДАЖБА НА ПУБЛИЧЕН ТЪРГ С ЯВНО НАДДАВАНЕ
ПУБЛИЧНОСТ
Чл. 337. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Продавачът дава гласност за условията на търга чрез обявяване поне в един всекидневник.
ОБВЪРЗВАЩА СИЛА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО
Чл. 338. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Участникът в търга е обвързан от своето предложение според условията на търга.
ВЪЗЛАГАНЕ НА СТОКАТА
Чл. 339. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Лицето, което ръководи наддаването, възлага стоката на предложилия най-високата цена. Продажбата се смята сключена с възлагане на стоката.
ПЛАЩАНЕ
Чл. 340. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Купувачът е длъжен да плати цената веднага, ако друго не е предвидено в условията на търга. Продавачът може да се откаже от договора, ако купувачът не изпълни това задължение.
УНИЩОЖАВАНЕ НА ПРОДАЖБАТА
Чл. 341. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Продажбата на търг, сключена в резултат на действия, които противоречат на закона или на добрите нрави, може да бъде обявена за недействителна по искане на всеки заинтересуван в десетдневен срок от възлагането. При иск за плащане на цената купувачът може да поиска унищожението на продажбата чрез възражение.
Глава двадесет и трета
ДОГОВОР ЗА ЛИЗИНГ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Чл. 342. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.)
(1) С договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение.
(2) С договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение.
(3) Лизингополучателят може да придобие вещта по време на договора или след изтичане на срока му.
РИСК
Чл. 343. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Рискът от случайното погиване или повреждане на вещта при финансовия лизинг е за лизингополучателя.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЛИЗИНГОДАТЕЛЯ
Чл. 344. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.)
(1) Лизингодателят има задълженията на наемодател съгласно чл. 230 от Закона за задълженията и договорите. (2) Лизингодателят по финансовия лизинг е длъжен да прехвърли правата си срещу третото лице заедно с прехвърлянето на собствеността върху вещта.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЛИЗИНГОПОЛУЧАТЕЛЯ
Чл. 345. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.)
(1) Лизингополучателят има задълженията на наемател съгласно чл. 232 и чл. 233, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, както и задължението да върне вещта след изтичане срока на договора.
(2) Разноските по поддържане на вещта са за сметка на лизингополучателя.
СУБЛИЗИНГ
Чл. 346. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Лизингополучателят може да предостави ползването на вещта другиму със съгласието на лизингодателя.
ПРЕПРАЩАНЕ
Чл. 347. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.)
(1) Правилата на тази глава се прилагат съответно и за лизинг на предприятие.
(2) (Изм., ДВ, бр. 92 от 2007 г.) За договора за лизинг се прилагат съответно правилата на договора за наем с изключение на чл. 229, ал. 3, чл. 231, ал. 1 и 2, чл. 233, ал. 1, чл. 235, чл. 236, ал. 1, чл. 237, чл. 238 и чл. 239 от Закона за задълженията и договорите.
Глава двадесет и четвърта
КОМИСИОНЕН ДОГОВОР
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Чл. 348. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.)
(1) С комисионния договор комисионерът се задължава срещу възнаграждение по поръчка на доверителя да извърши от свое име и за негова сметка една или повече сделки.
(2) Разпоредбите за договора за поръчка се прилагат съответно към отношенията между доверителя и комисионера, доколкото в тази глава не е предвидено друго.
ДЕЙСТВИЕ
Чл. 349. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.)
(1) По сделката, сключена с трето лице в изпълнение на поръчката, правата и задълженията възникват за комисионера и когато той е съобщил на третото лице името на доверителя.
(2) Правата, придобити от комисионера или предоставени му от доверителя, се смятат спрямо кредиторите на комисионера за права на доверителя и без да са му били още прехвърлени.
(3) Комисионерът е длъжен да изпълни задълженията и да упражни правата, породени от сделката с третото лице.
(4) Доверителят може да упражни правата и да бъде принуден да изпълни задълженията към трето лице само след прехвърлянето им от комисионера.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА КОМИСИОНЕРА
Чл. 350. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.)
(1) Комисионерът трябва да изпълни поръчката с грижата на добър търговец.
(2) Ако комисионерът изпълни поръчката при условия, по-изгодни от тези, установени от доверителя, изгодата принадлежи на доверителя.
(3) При получаване на стока от друго място комисионерът трябва да я прегледа незабавно след получаването й и ако установи недостатъци или липси - да уведоми незабавно доверителя и да обезпечи необходимите доказателства.
(4) Ако в стоката настъпи промяна, която би я обезценила, и ако няма време да се чака нареждане от доверителя или той се забави, комисионерът може да я продаде и по цена, по-ниска от тази, която е установил доверителят, стига с това да го предпази от по-големи вреди.
(5) Комисионерът е длъжен да застрахова стоката, която е получил от доверителя или от третото лице по изпълнителната сделка, ако доверителят е наредил това.
ОТКЛОНЕНИЕ ОТ ПОРЪЧКАТА
Чл. 351. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.)
(1) Ако комисионерът се отклони от поръчката, доверителят не е длъжен да признае сделката за извършена за негова сметка и може да поиска обезщетение. Това правило не се прилага, когато отклонението е било в интерес на доверителя и комисионерът не е могъл предварително да иска нови нареждания от него или не е получил навреме отговор на запитването си.
(2) Комисионерът, който продаде по цена, по-ниска, или купи по цена, по-висока от определената от доверителя, трябва веднага да го уведоми за това. Ако доверителят не се откаже незабавно от сделката, се смята, че я е одобрил.
(3) Когато комисионерът съобщи, че поема разликата в цената, доверителят няма право да се откаже от сделката.
(4) Доверителят няма право да се откаже от сделката, макар и комисионерът да не изяви готовност да плати разликата в цената, ако комисионерът установи, че не е било възможно да се извърши сделката по установената от доверителя цена и че с извършената сделка е предпазил доверителя от по-големи вреди.
УВЕДОМЯВАНЕ НА ДОВЕРИТЕЛЯ
Чл. 352. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.)
(1) Ако третото лице не изпълни задълженията си, както и ако бъде причинена вреда от когото и да е на имуществото, придобито или държано от комисионера за сметка на доверителя, комисионерът е длъжен да уведоми незабавно доверителя и да осигури необходимите доказателства.
(2) Доверителят, след като получи съобщение, че третото лице е нарушило задълженията си по изпълнителната сделка, има право да иска от комисионера незабавно да му прехвърли правата си към това лице.
СДЕЛКА НА КРЕДИТ
Чл. 353. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Комисионерът, който е овластен да сключи сделка на кредит, отговаря пред доверителя за изпълнението на задълженията от третото лице, ако е знаел или е трябвало да знае, че то не е в състояние да плати.
КОМИСИОНЕН ДОГОВОР ДЕЛКРЕДЕРЕ
Чл. 354. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако комисионерът е гарантирал пред доверителя за задължението на третото лице, той отговаря солидарно с него и има право на отделно възнаграждение.
ДАВАНЕ НА СМЕТКА
Чл. 355. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Комисионерът е длъжен да даде сметка на доверителя и да му прехвърли резултатите от изпълнителната сделка.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДОВЕРИТЕЛЯ
Чл. 356. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.)
(1) Доверителят е длъжен да приеме от комисионера резултатите от изпълнителната сделка, да прегледа стоката, придобита за него, и да го уведоми незабавно за установените недостатъци или липси, както и да поеме задълженията, които комисионерът е поел към третото лице.
(2) Доверителят е длъжен да заплати на комисионера направените разноски за изпълнение на поръчката и уговореното възнаграждение. Когато не е уговорено възнаграждение, се дължи обичайното.
ЗАЛОЖНО ПРАВО НА КОМИСИОНЕРА
Чл. 357. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Комисионерът има право на залог върху вещите, които е придобил за сметка на доверителя или които доверителят му е предал.
ВСТЪПВАНЕ В ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА СДЕЛКА
Чл. 358. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.)
(1) Когато предмет на поръчката е покупка или продажба на стоки или ценни книги, които имат пазарна или борсова цена, комисионерът може да заяви, че той лично продава на доверителя или купува от него стоките или ценните книги по тази цена. В този случай размерът на възнаграждението се намалява наполовина.
(2) Смята се, че комисионерът е страна по продажбата, ако е съобщил на доверителя за изпълнението на поръчката, без да посочи третото лице.
ОТКАЗ НА КОМИСИОНЕРА
Чл. 359. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.)
(1) Ако друго не е предвидено в договора, комисионерът няма право да се откаже от изпълнението на приетата поръчка, освен при прекратяване на договора поради неизпълнение от доверителя. Прекратяването става писмено, като комисионният договор остава в сила две седмици от деня, в който доверителят е получил съобщението на комисионера за отказа да изпълни поръчката.
(2) Ако комисионерът се откаже от изпълнението на поетата поръчка поради нарушение на комисионния договор от доверителя, той има право да получи комисионно възнаграждение и обезщетение за направените разходи.
(3) Доверителят, който е известен за отказ на комисионера да изпълни поръчката, е длъжен в срок от един месец от деня, в който е бил уведомен за отказа, да се разпореди с намиращото се у комисионера негово имущество.
(4) Ако доверителят не се разпореди в този срок с намиращото се у комисионера имущество, комисионерът има право да даде това имущество за пазене за сметка на доверителя или с оглед покриване на своите претенции към доверителя - да продаде това имущество на възможно най-изгодни за доверителя цени.
ОТТЕГЛЯНЕ НА ПОРЪЧКАТА
Чл. 360. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако доверителят оттегли поръчката изцяло или отчасти, преди комисионерът да е сключил съответните сделки с трети лица, той е длъжен да заплати на комисионера възнаграждението и разходите във връзка със сключените от него сделки до оттеглянето. В този случай доверителят има задължението по чл. 359, ал. 3.
Глава двадесет и пета
СПЕДИЦИОНЕН ДОГОВОР
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Чл. 361. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.)
(1) Със спедиционния договор спедиторът се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име за сметка на доверителя договор за превоз на товар.
(2) За неуредените в тази глава въпроси се прилагат съответно разпоредбите на комисионния договор.
СПЕДИТОР-ПРЕВОЗВАЧ
Чл. 362. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Спедиторът може сам да извърши изцяло или отчасти превоза. В този случай той има правата и задълженията и на превозвача.
МНОЖЕСТВО СПЕДИТОРИ
Чл. 363. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Спедиторът може да възложи на следващ спедитор извършването на действията по чл. 361 и без да е овластен за това от доверителя.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА УВЕДОМЯВАНЕ
Чл. 364. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.)
(1) Доверителят е длъжен да уведоми спедитора за особеностите на товара.
(2) Ако опаковката на товара не е подходяща за превоза, спедиторът е длъжен да предупреди доверителя за това.
СПАЗВАНЕ УКАЗАНИЯТА НА ДОВЕРИТЕЛЯ
Чл. 365. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.)
(1) Спедиторът е длъжен да спазва указанията на доверителя за пътя, посоката и начина на превоз, както и за подбора на превозвачите и на следващите спедитори.
(2) Ако спедиторът се отклони от указанията на доверителя, той отговаря за вредите, освен ако докаже, че те биха настъпили и ако би спазил указанията.
ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ
Чл. 366. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Искът за вреди по спедиционния договор се погасява с едногодишна давност.
Глава двадесет и шеста
ДОГОВОР ЗА ПРЕВОЗ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Чл. 367. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.) С договора за превоз превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПРЕВОЗВАЧА
Чл. 368. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.)
(1) Превозвачът е длъжен да извърши превоза в определения срок, да пази товара от приемането до предаването му, да уведоми получателя за пристигането на товара и да му го предаде в местоназначението.
(2) Когато не е издаден товарителен запис, превозвачът изпълнява нарежданията на товародателя за връщане на товара или за предаването му на друго лице, ако не е предал товара или товарителницата.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПРЕВОЗВАЧА ПРИ ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ
Чл. 369. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Превозвачът е длъжен да осигури на пътника подходящи удобства и сигурност според вида на превозното средство и разстоянието.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ТОВАРОДАТЕЛЯ
Чл. 370. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.)
(1) Товародателят е длъжен да предаде на превозвача товара в състояние, годно да издържи превоза, в зависимост от неговия вид и особените изисквания за отделните видове товари.
(2) Товародателят предава на превозвача заедно с товара и документите, необходими за да достигне товарът до получателя.
(3) Когато опаковката е явно неподходяща, превозвачът може да приеме товара, ако товародателят заяви писмено, че вредите, които биха настъпили, са за негова сметка.
ТОВАРИТЕЛЕН ЗАПИС
Чл. 371. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.)
(1) Товародателят може да иска от превозвача да му издаде за предадения товар товарителен запис, който може да бъде и на заповед.
(2) Когато е издаден товарителен запис, товарът се предава на легитимирания приносител на записа.
ПРЕВОЗНИ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ
Чл. 372. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.)
(1) Товародателят плаща възнаграждението при сключването на договора, освен ако е уговорено друго.
(2) Ако възнаграждението не е платено от товародателя, то се плаща от получателя при приемане на товара.
ОТГОВОРНОСТ ЗА ЛИПСИ И ПОВРЕДИ
Чл. 373. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.)
(1) Превозвачът отговаря за изгубването, погиването или повреждането на товара, освен ако вредата се дължи на непреодолима сила, на качествата на товара или на явно неподходяща опаковка, ако товародателят е дал съгласие по реда на чл. 370, ал. 3.
(2) При условията на ал. 1 превозвачът отговаря за вредите, които се дължат на забава при изпълнение на превоза.
(3) Недействителна е уговорката за освобождаване от отговорност по ал. 1 и 2.
(4) Ако изгубен товар, за който получателят е обезщетен, бъде намерен, превозвачът, след като вземе необходимите мерки за запазването му, уведомява за това писмено получателя. Ако последният приеме товара, той дължи възстановяване на полученото обезщетение. При отказ превозвачът може да продаде товара за своя сметка.
(5) След като е получен товарът, превозвачът отговаря само ако е бил уведомен за повредите не по-късно от един месец от получаването.
ОТГОВОРНОСТ ПРИ СЛЕДВАЩИ ПРЕВОЗВАЧИ
Чл. 374. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.)
(1) Ако превозвачът извърши превоза изцяло или отчасти с участието на други превозвачи, той отговаря за действията им до предаването на товара.
(2) Всеки следващ превозвач встъпва в договора и трябва да упражни правата на предходните превозвачи, които са посочени в договора за превоз. Всички превозвачи отговарят солидарно.
ПРАВО НА ЗАЛОГ
Чл. 375. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Превозвачът има право на залог върху товара за вземанията си по договора. Това право се упражнява от последния превозвач и съществува, докато се погасят правата на всички превозвачи.
ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ПАЗЕНЕ НА ТОВАРА
Чл. 376. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако получателят не може да се намери на посочения адрес или откаже да приеме товара, превозвачът е длъжен да го пази или да го предаде за пазене другиму, като своевременно извести товародателя. При товар, подлежащ на бърза развала, се прилагат правилата за продажба на вещта при забава на кредитора.
ПРЕВОЗ НА БАГАЖ
Чл. 377. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.) За превоз на багаж се прилагат съответните правила за превоз на товари.
ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ
Чл. 378. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Искът за вреди по договора за превоз се погасява с едногодишна давност, чийто срок започва да тече:
1. за товари - от деня, в който са предадени на получателя, а когато не са предадени - от деня, в който е трябвало да му бъдат предадени;
2. за пътници - при смърт или телесна повреда - от настъпването им или узнаването за тях, но не по-късно от три години.
ОСОБЕНИ ПРАВИЛА
Чл. 379. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.) С отделни закони се уреждат особените правила за отделните видове превози.
Глава двадесет и седма
ДОГОВОР ЗА ЗАСТРАХОВКА (ОТМ., ДВ, БР. 103 ОТ 2005 Г. - В СИЛА ОТ 01.01.2006 Г.)
Раздел I
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Чл. 380. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм., ДВ, бр. 103 от 2005 г. - в сила от 01.01.2006 г.)
ФОРМА
Чл. 381. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм., ДВ, бр. 103 от 2005 г. - в сила от 01.01.2006 г.)
ПРЕДДОГОВОРНА ИНФОРМАЦИЯ
Чл. 381а. (Нов, ДВ, бр. 96 от 2002 г., отм., ДВ, бр. 103 от 2005 г. - в сила от 01.01.2006 г.)
ПЛАЩАНЕ НА ПЪРВАТА ПРЕМИЯ
Чл. 382. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм., ДВ, бр. 103 от 2005 г. - в сила от 01.01.2006 г.)
ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ОБЯВЯВАНЕ
Чл. 383. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм., ДВ, бр. 103 от 2005 г. - в сила от 01.01.2006 г.)
СЪЗНАТЕЛНО НЕТОЧНО ОБЯВЯВАНЕ ИЛИ ПРЕМЪЛЧАВАНЕ
Чл. 384. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм., ДВ, бр. 103 от 2005 г. - в сила от 01.01.2006 г.)
НЕСЪЗНАТЕЛНО НЕТОЧНО ОБЯВЯВАНЕ
Чл. 385. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм., ДВ, бр. 103 от 2005 г. - в сила от 01.01.2006 г.)
ОБЯВЯВАНЕ НА НОВОНАСТЪПИЛИ ОБСТОЯТЕЛСТВА
Чл. 386. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм., ДВ, бр. 103 от 2005 г. - в сила от 01.01.2006 г.)
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА ПРЕМИЯ
Чл. 387. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм., ДВ, бр. 103 от 2005 г. - в сила от 01.01.2006 г.)
ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ВРЕДИ
Чл. 388. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм., ДВ, бр. 103 от 2005 г. - в сила от 01.01.2006 г.)
ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА СЪОБЩАВАНЕ
Чл. 389. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм., ДВ, бр. 103 от 2005 г. - в сила от 01.01.2006 г.)
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ПЛАЩАНЕ
Чл. 390. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм., ДВ, бр. 103 от 2005 г. - в сила от 01.01.2006 г.)
ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН ИНТЕРЕС
Чл. 391. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм., ДВ, бр. 103 от 2005 г. - в сила от 01.01.2006 г.)
ДАВНОСТ
Чл. 392. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм., ДВ, бр. 103 от 2005 г. - в сила от 01.01.2006 г.)
НЕСЕКВЕСТИРУЕМОСТ
Чл. 393. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм., ДВ, бр. 103 от 2005 г. - в сила от 01.01.2006 г.)
Раздел II
ИМУЩЕСТВЕНО ЗАСТРАХОВАНЕ
ПРЕДМЕТ НА ДОГОВОРА
Чл. 394. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм., ДВ, бр. 103 от 2005 г. - в сила от 01.01.2006 г.)
СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР БЕЗ ПЪЛНОМОЩИЕ
Чл. 395. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм., ДВ, бр. 103 от 2005 г. - в сила от 01.01.2006 г.)
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА СУМА
Чл. 396. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм., ДВ, бр. 103 от 2005 г. - в сила от 01.01.2006 г.)
НАДЗАСТРАХОВАНЕ
Чл. 397. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм., ДВ, бр. 103 от 2005 г. - в сила от 01.01.2006 г.)
ПОДЗАСТРАХОВАНЕ
Чл. 398. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм., ДВ, бр. 103 от 2005 г. - в сила от 01.01.2006 г.)
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ
Чл. 399. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм., ДВ, бр. 103 от 2005 г. - в сила от 01.01.2006 г.)
ЧАСТИЧНО ПОГИВАНЕ
Чл. 400. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм., ДВ, бр. 103 от 2005 г. - в сила от 01.01.2006 г.)
ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ЗАСТРАХОВАНОТО ИМУЩЕСТВО
Чл. 401. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм., ДВ, бр. 103 от 2005 г. - в сила от 01.01.2006 г.)
ВСТЪПВАНЕ В ПРАВАТА НА ЗАСТРАХОВАНИЯ
Чл. 402. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм., ДВ, бр. 103 от 2005 г. - в сила от 01.01.2006 г.)
ЗАСТРАХОВКА СРЕЩУ РИСКОВЕТЕ ПО ПРЕВОЗА
Чл. 403. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм., ДВ, бр. 103 от 2005 г. - в сила от 01.01.2006 г.)
АБОНАМЕНТНА ЗАСТРАХОВКА
Чл. 404. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм., ДВ, бр. 103 от 2005 г. - в сила от 01.01.2006 г.)
Раздел III
ЗАСТРАХОВКА "ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ"
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Чл. 405. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм., ДВ, бр. 103 от 2005 г. - в сила от 01.01.2006 г.)
СЪОБЩАВАНЕ
Чл. 406. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм., ДВ, бр. 103 от 2005 г. - в сила от 01.01.2006 г.)
ПРЯК ИСК
Чл. 407. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм., ДВ, бр. 103 от 2005 г. - в сила от 01.01.2006 г.)
СПОГОДБА
Чл. 408. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм., ДВ, бр. 103 от 2005 г. - в сила от 01.01.2006 г.)
ПРАВО НА ЗАСТРАХОВАНИЯ
Чл. 409. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм., ДВ, бр. 103 от 2005 г. - в сила от 01.01.2006 г.)
Раздел IV
ЗАСТРАХОВКИ "ЖИВОТ" И "ЗЛОПОЛУКА"
ПРЕДМЕТ НА ДОГОВОРА
Чл. 410. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм., ДВ, бр. 103 от 2005 г. - в сила от 01.01.2006 г.)
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА СУМА
Чл. 411. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм., ДВ, бр. 103 от 2005 г. - в сила от 01.01.2006 г.)
ЗАСТРАХОВКА ВЪРХУ ЖИВОТА НА ТРЕТО ЛИЦЕ
Чл. 412. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм., ДВ, бр. 103 от 2005 г. - в сила от 01.01.2006 г.)
ВЗАИМНИ ЗАСТРАХОВКИ
Чл. 413. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм., ДВ, бр. 103 от 2005 г. - в сила от 01.01.2006 г.)
ЗАСТРАХОВКА "ЖИВОТ" И "ЗЛОПОЛУКА" В ПОЛЗА НА ТРЕТО ЛИЦЕ
Чл. 414. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм., ДВ, бр. 103 от 2005 г. - в сила от 01.01.2006 г.)
ПРАВО НА ТРЕТОТО ПОЛЗВАЩО СЕ ЛИЦЕ
Чл. 415. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм., ДВ, бр. 103 от 2005 г. - в сила от 01.01.2006 г.)
ИЗКЛЮЧЕНИ РИСКОВЕ
Чл. 416. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм., ДВ, бр. 103 от 2005 г. - в сила от 01.01.2006 г.)
ПЛАЩАНЕ НА ПРЕМИЯТА
Чл. 417. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм., ДВ, бр. 103 от 2005 г. - в сила от 01.01.2006 г.)
ПРАВО НА ОТКУП
Чл. 418. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм., ДВ, бр. 103 от 2005 г. - в сила от 01.01.2006 г.)
Глава двадесет и осма
ДОГОВОР ЗА ТЕКУЩА СМЕТКА
СЪДЪРЖАНИЕ
Чл. 419. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.)
(1) С договора за текуща сметка две лица, поне едното от които е търговец, може да се уговори, вземанията и задълженията, породени от взаимните им отношения, да се водят в една сметка, която се приключва периодично. Страната, в полза на която при приключването има остатък, може да го иска заедно с лихва от деня на приключването на сметката и когато в нея вече са включени лихви.
(2) Приключването на сметката се извършва в края на календарната година, ако не е уговорено друго, като се потвърждава писмено от страните. Ако волеизявлението на някоя от страните е недействително, искът може да се предяви в едногодишен срок от извършването му.
(3) Ако не е уговорено друго, договорът за текуща сметка може да бъде прекратен с едномесечно писмено предизвестие и преди приключването на сметката, като страната, която има остатък в своя полза, може да иска плащането му.
Глава двадесет и девета
БАНКОВИ СДЕЛКИ
Раздел I
ДОГОВОР ЗА БАНКОВ ВЛОГ
ОБИКНОВЕН ВЛОГ
Чл. 420. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.)
(1) С договор за банков влог банката се задължава да пази предадените й определени парични знаци, ценни книги или други движими вещи срещу възнаграждение.
(2) Влогодателят може всякога да поиска връщането на вложена вещ, даже и да е уговорено, че влагането ще трае определено време. В този случай влогодателят дължи възнаграждение само за времето, през което вещта е била пазена, обаче той трябва да заплати на банката разноските, които тя е направила с оглед на уговореното времетраене на влога.
ПАРИЧЕН ВЛОГ
Чл. 421. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.)
(1) При паричен влог банката дължи паричната сума на влогодателя в същата валута и размер, както и уговорената лихва.
(2) При предсрочно изтегляне на суми от срочен паричен влог се дължи лихва както при безсрочен влог, освен ако е уговорено друго.
ДОКУМЕНТИ ЗА ВЛОГА
Чл. 422. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.)
(1) При паричен влог банката издава на влогодателя документ за всички вноски и плащания по влога.
(2) При различия между данните по партидата на банката и издадения на влогодателя от нея документ се предполага до доказване на противното, че данните по издадения документ са верни.
(3) При загубване, унищожаване или открадване на издадения влогов документ влогодателят е длъжен незабавно писмено да уведоми банката. Банката не носи отговорност, ако преди получаване на уведомлението добросъвестно е платила сума на лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи сумата.
УПЪЛНОМОЩАВАНЕ
Чл. 423. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Пълномощник може да тегли суми от паричен влог, ако пълномощното е с нотариално заверен подпис.
УПРАВЛЕНИЕ НА ЦЕННИ КНИГИ
Чл. 424. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Банката може да се задължи да управлява вложените ценни книги, като упражнява правата по тях, освен ако е уговорено друго.
ВЛОГ ПОД УСЛОВИЕ И В ПОЛЗА НА ТРЕТО ЛИЦЕ
Чл. 425. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1996 г.) При банков влог под условие или в полза на трето лице, ако условието не се сбъдне или третото лице почине, вложените пари, ценни книги или други движими вещи се връщат на влогодателя.
|
