|
Списъци на агенти за представителство по възстановяване на ДДС
Списък на Агенти за представителство по възстановяване на правомерно начисления данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, които не са установени на територията на Общността и са установени в трети страни, които възстановяват ДДС или подобен данък на български лица по смисъла на Наредба № Н-10/24.08.2006г.
Списък на Агенти за представителство по възстановяване на правомерно начисления данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, установени и регистрирани за целите на ДДС в друга държава - членка на Общността, за закупените от тях стоки, получените услуги и осъществен внос на територията на страната по смисъла на Наредба № Н-11/24.08.2006г.
Списък на Агенти за възстановяване на начисления и платен данък върху добавената стойност на чуждестранни физически лица за закупени и изнесени от тях стоки в личния им багаж за лично потребление в непроменен вид от територията на страната по смисъла на Наредба № Н-12/24.08.2006г.
Закон за данък върху добавената стойност
Законът за данък върху добавената стойност (ЗДДС), който е в сила от 1 януари 2007 г. е приет във връзка с членството на Република България в Европейския съюз и необходимостта от хармонизация на българското данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви в областта на косвеното облагане.
Считано от 01.01.2008 г. този закон е изменен и допълнен съгласно ЗИД на ЗДДС (обн. - ДВ, бр. 113 от 2007 г.
Този ЗДДС регламентира данъчно третиране на доставките и вноса подлежащи на облагане с данък върху добавената стойност (ДДС). В рамките на общия европейски пазар внос и износ не съществуват, във връзка с което със закона са регламентирани съответните режими на облагане, отговарящи на свободното движение на стоки между териториите на държави членки на ЕС. В случаите на търговия със стоки транспортирани между две различни държави-членки са приложими режимите, известни като: - вътреобщностна доставка, вътреобщностно придобиване, когато страни по транзакцията са регистрирани за целите на ДДС лица;
- дистанционни продажби , когато стоки се доставят от регистрирано за целите на ДДС лице на нерегистрирани за целите на ДДС лица, установени на територията на друга държава членка;
- доставки на стоки с монтаж и инсталация, когато за доставените на територията на друга държава членка стоки е предвидено извършване на монтаж или инсталация от доставчика.
Друг особен режим, който предвиден в ЗДДС, е режимът на облагане на новите превозни средства. Доставката на ново превозно средство е вътреобщностна доставка, която се облага с нулева ставка и при която данъкът се дължи от придобиващия, независимо дали той е регистрирано по ДДС лице или не. Това означава, че и в случаите, когато физическо лице от България закупува например „нов лек автомобил” от друга държава членка, това лице е задължено да внесе данъка по ставката в България. За целта ЗДДС регламентира, че лицата трябва да подадат в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларация за придобиването в 14-дневен срок от изтичането на месеца, през който данъкът за придобиването е станал изискуем. В същия срок трябва да бъде внесен и данъкът за придобиването.
Ако лице извърши вътреобщностна доставка на ново превозно средство от територията на България към друга държава- членка, това лице трябва да декларира тази доставка пред компетентната териториална дирекция в 14-дневен срок от изтичането на месеца, през който е извършило доставката. Данъчната ставка за тази доставка е нулева. При спазването на съответни ред, лицето може да възстанови (до определен размер) платения от него данък при закупуването, придобиването или вноса на превозното средство.
Фирмите (нерегистрирани по ЗДДС лица) и данъчно незадължените юридически лица са задължени сами да внасят ДДС при придобиването на акцизни стоки от регистрирани за целите на ДДС лица в други държави членки (доставчици).
При внос данъкът се начислява от митническите органи, а експорта на стоки е дефиниран като доставки, подлежащи на облагане с нулева ставка, които са с право на данъчен кредит.
Правилата за формиране на данъчната основа, предвиждат, че в данъчната основа не се включват неустойките и лихвите за забава, освен тези, които имат санкционен характер. Не съществува и регулация на данъчната основа при продажба на загуба (освен изрично предвидените в закона случаи).
ЗДДС запазва прага за задължителна регистрация от 50 хил. лв., но в него вече се включват доставките, облагаеми с нулева ставка, застрахователни и финансови услуги.
В същото време обаче се дава възможност за доброволна регистрация без оглед на реализирания оборот. Това означава, че всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, може да се регистрира по ЗДДС.
ЗДДС въвежда и една специална регистрация за лица, които извършват вътреобщностни придобивания. Когато нерегистрирана по ДДС фирма, включително данъчно незадължено юридическо лице (министерство, община, лечебно заведение, неправителствена организация и т.н.), осъществи вътреобщностни придобивания за текущата година над 20 хил. лв., за това лице възниква задължение за регистрация на специално основание. Реализирането на това задължение е преди осъществяване на придобиването, с което лицето надхвърля този праг, т.е. това придобиване ще подлежи на облагане с данък в България. Веднъж регистрирано, лицето има задължение да начислява ДДС за всяко облагаемо вътреобщностно придобиване на стоки, които се доставят от данъчно задължено лице, установено в друга европейска държава. Тези лица нямат право да начисляват ДДС, извършвани от тях доставки и нямат право на данъчен кредит. Независимо, че са регистрирани по ДДС на това специално основание, тези лица трябва да следят за достигане на прага от облагаем оборт от 50 000 лв., което води до задължителна регистрация на общо основание.
По отношение на доставките на услуги от регистрирано по ДДС лице в България към лице регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, приложимо е основното правило, съгласно което данъкът е изискуем от доставчика – регистрирано по ЗДДС лице.. Това правило има изключения, които са изрично предвидени в закона.
Когато се извършват транспортни услуги, свързани със стоки, които се превозват от България към територията на друга държава-членка, както и посреднически услуги във връзка с тези транспортни услуги, мястото на изпълнение на тези услуги е държавата членка, която е издала ДДС номера на получателя. Това означава, че българският доставчик няма да начислява данък за тези услуги, а задължен да начисли данъка е получателят на услугата и то по ставката в държавата-членка, където е регистриран.
По аналогичен начин стои и въпроса с облагането с ДДС на доставки с място на изпълнение на територията на страната, когато получатели са български регистрирани по ЗДДС лица, които за предоставените услуги от регистрирани за целите на ДДС лица в друга държава членка трябва да начисляват сами ДДС по ставката в България.
Основната данъчната ставка е в размер 20 на сто.
Намалена данъчна ставка се прилага само за доставка по настаняване, предоставено от хотелиер, когато е част от организирано пътуване, която е 7%.
Правото на данъчен кредит се упражнява в данъчния период, за който е възникнал, или в някой от следващите три поредни едномесечни периода. Правото на данъчен кредит възниква за получателя при условие, че последният разполага с валидна фактура, независимо от това дали доставчикът е начислил данък в счетоводството си, в дневника за продажбите и в справка- декларацията за ДДС.
За възстановяването на вложените от регистрираното по ЗДДС лице ресурси от платен ДДС по повод на получени доставки и внос се прилага три месечна процедура по приспадане, прихващане и възстановяване. Срока, в който приходната администрация извършва прихващането или възстановяването на остатъка от данъка, които не е приспаднат е 45 дни.
Декларираният данъкът за възстановяване в справка-декларацията, подадена от лицата, извършили преобладаващи облагаеми доставки с нулева ставка или така наречените доставки по „износ на услуги” се възстановява в 30-дневен срок. В същия срок се възстановява и данъкът за лицата, осъществяващи инвестиционни проекти.
|