Правата на мениджъра са ограничени единствено от рамките на законовата уредба и клаузите на договора му със собственика.
Задълженията на мениджъра са да създаде и поддържа такава организация, управление и контрол, че да осигури на фирмата или конкретното начинание максимален успех, съобразно конкретните условия и в рамките на конкретните срокове. Например: бърз успех на всяка цена; стабилно функциониране или дори само оцеляване в екстремална ситуация; дългосрочно планиран успех, чиито резултати ще се появят след време.
Отговорностите на мениджъра се появяват тогава, когато не изпълни задълженията си. За разлика от подчинените си, той носи отговорност и за отрицателните резултати от тяхното действие или бездействие, тъй като се счита, че те са резултата от лошата организация, неудачния подбор на хора и недостатъчния контрол- все неща, които се вменяват в задълженията на мениджъра.
Поведението на мениджъра в работата му с хората (кадрите) е едно от най-съществените условия за неговия успех, респективно неуспех. По този въпрос в световната практика са се оформили две основни типа поведение (теории), наречени "Х" и "У" (по Д( Макгрегър), резюмирани по-долу:
А) При поведение "Х" се изхожда от предпоставката, че хората по природа са без инициативни, безотговорни и се стремят да удовлетворяват само материалните си интереси. Затова ръководителят им няма защо да търси тяхното участие и съучастие при вземането и прокарването на решения, а само точно да им поставя задачите и след като ги запознае с технологията и организацията на работа, строго да контролира тяхното изпълнение, не позволявайки никакви отклонения от предписанията.
Б) При поведение "У" се изхожда от предпоставката, че хората по принцип са инициативни, енергични, честолюбиви и се стремят към удовлетворяване не само на материалните си, но и на някои духовни потребности и амбиции за реализация. От което следва, че персоналът трябва да бъде направен съпричастен към дейността на фирмата (начинанието), като на хората се даде право на мнение и инициативност и така пълноценно се използва човешкия фактор.
Крайното придържане само към един от двата основни типа поведение не е особено препоръчително, особено за българските условия, като се има пред вид, че "българинът едно мисли, второ говори, а върши трето". Тъй че мениджмънтът в тези условия изисква индивидуален подход към всеки отделен човек, група хора и конкретна ситуация, съчетавайки двата подхода.

!!! ПРЕПОРЪКИ:

1. Преди предприемане на каквото и да е бизнес начинание- да се изготви икономически обоснован бизнес план.

2. При възникване на между личности конфликти да се преразгледат длъжностните характеристики и субординацията между подчинените.

2. ДЛЪЖНОСТНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

НОРМАТИВНА УРЕДБА: Кодекс на труда, чл.127, т.4

КОМЕНТАР:
Като термин длъжностна характеристика не е чисто понятие. Това е така, защото по правило не се характеризира длъжността, а по-скоро изискванията на работодателя, предявявани по отношение на лицето, което ще извършва определена дейност.
По своята правна природа длъжностните характеристики са елемент от вътрешната нормативна база на стопанската единица, която по този начин установява единство в подхода към лицата, извършващи за нея дейност по трудов договор.

Задължения на работодателя.

За работодателя създаването на длъжностна характеристика и запознаването на лицата, работещи за него(връчването й в писмен вид) е изпълнение на императивната разпоредба на чл.127 от КТ.

Следователно длъжностната характеристика, като създаване и запознаване на работника или служителя с нея, е компонент от условията на труд, по начина, определен от законодателя, с цел оптималното и правомерно използване на работната сила. Това означава, от една страна, да се осигури на работната сила достатъчно информация какво точно е необходимо, за да се изпълни коректно задължението към работодателя, от друга- да не се допусне възможност за произвол на работодателя по отношение на служителя- да не се изисква нещо непозволено от трудовото законодателство, да не се позволява мъгливо позоваване на "несправяне с работата", която не е била описана като компонент от задълженията на работника или служителя в длъжностната му характеристика.

Задълженият на служителя (работника)

За работника и служителя длъжностната им характеристика е ръководството, предписанието за функциите, които те следва да извършат, за да е налице коректното им поведение по сключения от тях трудов договор и за да имат право да настояват за спазване на задълженията от страна на работодателя, споменати в този трудов договор.
Като елемент на задължителност това означава, че работникът или служителят е длъжен да съблюдава написаното в длъжностната характеристика и да не се отклонява от нея, доколкото интересите на работодателя не изискват това, и то- в някаква по-специална, дори екстремна ситуация. Във всеки друг случай, освен запазването интересите на работодателя, написаното в длъжностната характеристика е абсолютно задължително предписание за дейността на работника или служителя. Неизпълнението на това предписание води до неправомерно поведение, т.е. съставлява предпоставка за ангажиране на дисциплинарната му и/ или имуществена отговорност (вж. Чл.чл.186-228 от КТ).

Обобщение:

1. Длъжностната характеристика е елемент на вътрешната нормативна база на стопанската единица и именно в това си качество е задължителна за двете страни по трудовия договор;
2. Длъжностната характеристика е конкретизация на трудовия договор, който по силата на чл.20а от Закона за задълженията и договорите има силата на закон за лицата, които са го сключили;
3. За да придобие качеството "задължителност", длъжностната характеристика следва да бъде:
А) създадена от работодателя;
Б) съобщена в писмен вид ("връчена за сведение и изпълнение") на служителя;

4. Всяко отклонение от предписаното в длъжностната характеристика ангажира пряко отговорността и на двете страни по трудовия договор, като за работника или служителя дори може да последва уволнение като най-тежко наказание, ако са спазени всички изисквания на Кодекса на труда.

3. СУБОРДИНАЦИЯ, ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ РАБОТЕЩИТЕ ВЪВ ФИРМАТА

НОРМАТИВНА УРЕДБА: Търговски закон (ТЗ), Закон за кооперациите (ЗК), Закон за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество (ЗОЕТДИ), Правилник за упражняване правото на собственост на държавата в предприятията, Кодекс на труда, Правилника за вътрешния ред на съответната стопанска общност (ако има такъв).

КОМЕНТАР:
Терминът "субординация" означава "подчинение". Още от началото трябва да се постави въпроса само подчинение ли изисква съвременната организационна структура или има още нещо, което се налага от обективните характеристики на времето, в което живеем. Ако съответно има нещо друго, кое е то, как да се формулира и по какъв начин да се предложи на работещите в стопанската единица, така че да бъде възприето, разбрано и изпълнявано по собствената воля на работещия индивид. Цялата насока на изложението следва интересите на индивида, разглеждани чрез интересите на търговеца, и взаимо съдействието им, за да бъде постигната както търговската печалба, така и да бъдат удовлетворени интересите на индивида, били те материални или от областта на духовното.

Необходимостта от ръководна личност/ екип не може да бъде отречена и това е валидно за индустриалното, под индустриалното и за информационното общество. Стремежът на екипа в отношенията му с изпълнителите основно се насочва към поставянето на целите и изграждането на мотивацията за тяхното постигане. Според водещите изследвания, изпълнителските екипи са определили своите виждания за мотивация по следния начин:

1. Да работят с хора, които се отнасят с уважение към тях;
2. Работата да бъде интересна;
3. Да получават признание за добрата си работа;
4. Да имат възможност да развиват способностите си;
5. Да работят за хора, които се вслушват в предложенията за подобряване на работата;
6. Да имат възможност да премислят нещата, а не само да изпълняват нареждания;
7. Да виждат крайните резултати от работата си;
8. Да работят за способни ръководители;
9. Работата им да не е прекалено лесна;
10. Да се чувстват добре осведомени за това ,което става в трудовия процес;
11. Подходящи мерки за охрана на труда;
12. Получаване на високо трудово възнаграждение;
13. Социални осигуровки за всички осигурителни случаи;

Особено подчертано изпъква изискването за автономност относно прякото изпълнение на трудовите задължения, в противен случай се стига до познатата ситуация- получава се заплата срещу престояване на работното място за определено време, от което положение и работници и работодатели са в еднаква степен недоволни.

В обобщение може да се отбележи:

1. Длъжностната характеристика да съдържа указания за желаната инициатива и пряко да посочват члена на ръководния екип, с който да контактува съответното лице;

2. Съвремието налага да се потърси равновесието между моралните и икономически стимули, за да бъдат постигнати целите на стопанската общност;

3. Творческата инициатива да се поощрява и да се ограничава съобразно с установените в стопанската общност стимули.

4. БИЗНЕСПЛАН

НОРМАТИВНА УРЕДБА: Липсва такава.

КОМЕНТАР:
Бизнеспланът, най-общо казано, е един цялостен анализ на дейността, която се планира, стъпващ върху базата от направените проучвания и събраната информация, преценка на възможностите, с които се разполага, преценка на риска, който се поема и накрая- съставяне на ясен план за действие. Няма строги канони, по които да се съставя един бизнес план, а само общи правила, като оформлението и съдържанието му зависят главно от неговото предназначение: за вътрешно ползване -лично или за защита пред собствениците; за представяне пред кредитна институция в обосновка на искан кредит и т.н.

Бизнес план за вътрешно ползване.

В най-общи линии той може да има следното съдържание:

Част "А"- Избор на цел:
Тук трябва да има пределна яснота относно това, какво ще се предприема. При колебание между няколко идеи, те трябва да се разделят и всяка една идея да се разгледа поотделно и независимо от другите. В противен случай всичките идеи са предварително обречени на неуспех. Няма нищо лошо да се работи по няколко идеи едновременно (стига да го позволяват силите), но по всяка линия трябва да се върви самостоятелно и поотделно.

Част "Б"- Маркетингови проучвания: Проучванията, които трябва да се направят в общ план са следните:

- демографски фактори

- икономически условия

- екологични фактори

- политически условия и правни норми

- социални фактори, традиции, бит и култура

- климатични и географски фактори и условия

- технологични изменения

- конкуренция

Част "В". Микросреда: Проучванията, които трябва да се направят, са изложени в детайли, както следва:

- доставчици

- междинни звена

- обществена среда


Част "Г"- Съставяне на финансов разчет: Тази част представлява всъщност финансовата обосновка на начинанието, систематизирана както е посочено по-долу:

І. Първоначални инвестиции. Това са разходите за: проучвания, създаване на организации, строителство, ремонт, оборудване, стартова реклама, първоначален оборотен капитал, неизбежни такси за регистрации, лицензи и прочие, т.е. всички разходи, които се правят първоначално и еднократно.

ІІ. Текущи разходи. Тук се включват всички повтаряеми за определен срок от време (обикновено месец, година) разходи: енергийни разходи (ток, газ, мазут), разходи за отопление, В и К, наеми, текущи такси, суровини и материали, транспорт, разходи за персонала (заплати, осигуровки и т.н.), амортизационни отчисления, текуща реклама, охрана, застраховки и прочие.

ІІІ. Очаквани приходи. Това е сумата от очакваните продажби за определен период (обикновено един месец). Предвиждането на тази сума е най-трудно и рисковано. Затова трябва да се направят най-внимателни наблюдения и проучвания. От особено значение са сравнителните анализи.

ІV. Рекапитулация. Като от очакваните приходи (сумата от продажната цена на очакваните продажби) се извади покупната цена на продадените стоки и сумата на текущите разходи за същия период (месец), получава се брутната месечна печалба.

Сума по т.ІІІ - (Сума по т.ІІ + Сума пок. Ст. На прод.стоки)= Брутна печалба

От очакваната брутна печалба се изважда сумата на очакваните данъци и такси (патенти), евентуални лихви по заеми и пр., разбита по месеци и се получава чистата печалба. Накрая от направената рекапитулация става ясно - струва ли си да се предприеме анализираното така начинание, в смисъл достатъчна ли е очакваната печалба и за колко време ще се изплатят първоначалните разходи (по т.А) разбити по месеци и години.

Част "Д"- Финансови източници.
В обобщение най-добрият бизнес план е този, който съчетава максимум информация в минимум обем.
Вложените в проучвания и анализи разходи след време се връщат многократно, така както по-късно многократно се плащат "спестените" от проучвания и анализи средства.


5. РЕКЛАМА И РЕКЛАМНА СТРАТЕГИЯ

НОРМАТИВНА УРЕДБА: Закон за защита на конкуренцията.

КОМЕНТАР:
От безбройните определения и мнения за рекламата, е добре да се отбележи само едно (от книгата "Как да станем богати чрез реклама" на Ф.Т.Барнъм) "Селянинът хвърля своите семена и докато спи, неговото жито и картофи растат. Така стои работата с рекламата… докато вие спите или ядете, или пък разговаряте с клиент… - казва той - рекламата работи за вас". Оттук нататък остава само да се определи КАКВА трябва да бъде рекламата. Което далеч не е маловажно, тъй като според някои изследвания рекламата в България се прави по такъв начин, че при 90% от случаите изразходваните за нея пари са практически хвърлени на вятъра. Един пример- рекламирането на хладилници сред ескимосите може да даде положителен резултат единствено в анекдотите. От друга страна - за да се "харчи" една стока или услуга, тя преди всичко трябва да е известна на потенциалните купувачи. Мина времето, когато потребителите търсеха търговците и производителите. Сега стоката трябва да "отиде" при потребителя. А това може да стане единствено чрез рекламата.
За да бъде ефективна, рекламата трябва да дава максимум информация в минимум обем, така че да е достъпна, лесноразбираема, бързо и трайно запомняща се, интригуваща и подтикваща.

Ето няколко "вида" реклама според място и носителите й:

А) Постоянна, насочваща реклама. Тя се поставя на, пред или близо до сградата на офиса, предприятието, магазина, ателието и трябва да улеснява евентуалните клиенти, като им спестява лутането. Тази реклама съдържа името на фирмата и кратко указание за предлаганата стока или услуга, в смисъл за какво става дума- дали на това място се продават обувки или се извършват фризьорски услуги, например. Повече не е нужно. В зависимост от конкретната дейност тази реклама може да бъде от съвсем дискретна- примерно малка месингова табелка на входа на офиса на консултантска къща, работеща почти изключително само с банки, до явно подканяща - като веселата картонена фигура на засукан сервитьор, поставена на тротоара и сочеща входа на уютен ресторант.

Б) Реклама върху продукт. Това обикновено е търговската марка на производителя, която той поставя трайно на своя продукт. Тази реклама задължително трябва да бъде дискретно поставена, примерно на подметката на обувка, от вътрешната страна на дрехата и т.н., тъй че да не дразни потребителя, който, ако остане доволен от продукта, пак да потърси същата марка. Изключение от дискретността се прави, когато стоката е предназначена за потребители, които искат да се покажат в обществото, че ползват продукти с престижни марки. И тук от значение е към каква категория потребители е насочена рекламата.

В) Реклама в медиите. Това е рекламата във вестниците, списанията, по радиостанциите и телевизионните канали. Характерно за този вид реклама е, че тя трябва да бъде подчинена на определена рекламна стратегия. Еднократните рекламни съобщения в медиите просто не си връщат платените пари. Изключение прави скритата реклама, когато под формата на журналистически материал (репортаж, интервю и прочие) всъщност се цели да се заинтригуват евентуалните потребители.

Рекламата в медиите трябва да отговаря на определени правила: рекламата трябва да се появи поне няколко пъти на едно и също място и по едно и също време - например всеки вторник и четвъртък на седма страница на даден вестник, долу вляво, да има един и същи види, така че да се набие в подсъзнанието на читателя; в електронните медии (радио, телевизия) рекламата трябва да се появява в онези часове и предавания, сред чиято аудитория има най-много потенциални клиенти; рекламата трябва да излиза предимно, ако не и изключително в онези медии, сред чиито читатели (слушатели, зрители) е най-голямата част от потенциалните потребители на рекламирания продукт.

Г) Реклама, чрез брошури, дипляни, рекламни листовки. Тези рекламни материали се разпространяват по пощата, чрез ръчно разнасяне по пощенски кутии, на панаири, изложения и прочие. Съдържанието на този вид рекламни материали се определя от адресата. Така например рекламната брошура за вид машинна част, предназначена за специалисти и раздаван на техническо изложение, има вид, доста различен от вида на рекламната листовка, пусната по пощенските кутии в квартала, приканваща живущите в новооткритата квартална сладкарница.

Д) Други видове реклама. Това е рекламата чрез раздаване на сувенири и дребни подаръци на клиентите, томболи, рекламен амбалаж (опаковъчна хартия, пластмасови торбички) и прочие.

www.meridian27.com