Трудностите, свързани с финансирането на иновациите, поставят критически важно предизвикателство пред създаващите политиките в България: Как могат да се подобрят достъпа до и използването на различни видове финансиране на иновациите?

В този документ очертаваме подбор от различни отговори на предизвикателствата пред българската икономика във връзка с финансирането на иновациите, като всичките целят да увеличат стимулите и разкриващите се възможности за иновации на българските фирми. Ще разгледаме пет схеми: ваучерна схема, схема за техно стартерите, схема за данъчни облекчения, схема за гарантиране на заемите и схема за рисков капитал. При разглеждането на тези мерки, предлагаме да се възприемат следните критерии за оценката на схемите:

- Опростеност на действие от гледна точка на предприятието.
- Целевите групи на схемата.
- Потребностите и политическите съображения, които адресира съответната схема, като се наблегне конкретно върху стратегическото им съответствие на българските условия и съвместимостта им с правилата и възможностите за финансиране на ЕС.
- Въздействие, с конкретно ударение върху преимуществата на схемата.
- Управленските и административни изисквания на схемата.
- Лесно изпълнение.

На базата на прегледа и оценката ни на четирите схеми, установихме следното:

Ваучерна схема: Насочена е към предприятията, както и към институциите за ноу хау. Добро стратегическо съответствие и съвместимост с правилата и възможностите за финансиране на ЕС. Голяма вероятност за добро въздействие, ако схемата е допълнена с други инструменти и механизми за подкрепа на иновациите. Изпълнението и, в сравнение с други схеми, е много лесно. Също така, за целевите групи е лесно да работят със схемата.

Схема на техно стартерите: Тази схема е насочена към т. нар. техно стартери (студенти, преподаватели, учени или други, които желаят да създадат своя собствена технологично - базирана фирма), нови предприятия и ноу хау институти, особено университети и висши професионални училища. Сравнително лесна за изпълнение, насочена към решаващата връзка между университетите и индустрията. Като такава, тя адресира ясни потребности и политически приоритети. Дългосрочното въздействие може да е значително, с ограничени административни утежнения.

Схема на данъчните облекчения: Насочена е към предприятия, занимаващи се с научно - изследователска и развойна дейност. Добро стратегическо съответствие и не нарушава правилата на ЕС. Въздействието трябва да се проучи внимателно, но е с голяма вероятност да е значително с оглед на широкия обхват на схемата. Макар и да съществуват някои въпросителни във връзка с изпълнението, то те не са непреодолими. Същото важи и за лесното и използване от целевата група.

Схема за гарантиране на заемите: Насочена е към иновативните предприятия. Добро стратегическо съответствие и отлична съвместимост с правилата и приоритетите за финансиране на ЕС. Съществува голяма вероятност въздействието да е значително, въпреки че могат да възникнат известни трудности във връзка с изпълнението.

Схема за рисков капитал: Насочена е към нови и наскоро създадени предприятия. Отлично стратегическо съответствие и перфектна съвместимост с правилата и приоритетите за финансиране на ЕС. Предвид обаче ограниченията на съществуващата финансова система и подкрепящите структури за предприемачите и стартиращите фирми, краткосрочното и въздействие е твърде неясно. В тази връзка, изпълнението и също може да срещне трудности. Дългосрочното въздействие обаче може да бъде значително.

ТОР Технологични институти (ТТІ): Насочени към научно - изследователските институти и университети. Реализира се висше знание и компетенции в стратегически за страната области. Изисква публично - частно сътрудничество. Необходим е значителен обем инвестиции, както публични, така и частни. Необходима е непрекъсната подкрепа в продължение на години.

С оглед на установеното по-горе, явно е, че някои схеми могат да са с по-голяма стратегическа важност и/ или да имат по-силно непосредствено въздействие, докато други могат да се окажат по-малко ползотворни или по-ефективни на по-късен етап. В таблицата по-долу обобщаваме оценката ни на различните схеми.
Отделните инструменти не трябва да се разглеждат като изолирани интервенции, а като част от по-широк набор от политики и инструменти, предназначени за стимулиране на иновациите. Преимуществата на даден инструмент следователно не трябва да се оценяват изолирано, а с оглед на това как съответният инструмент си взаимодейства с други политики и инструменти.

На базата на тези заключения, препоръката ни е да се продължи напред с постепенен процес на широко заангажиране на различни участници и заинтересовани страни, за да се подсигури адресирането на най-належащите потребности. Това трябва да включва пространни консултации с представители на МСП, на финансовия сектор и на изследователската общност. Без участието на тези ключови участници и заинтересовани страни, е малко вероятно даден финансов инструмент да бъде пригоден по подходящ начин към потребностите на България и следователно да успее да доведе до подобрени иновационни резултати. Този процес вече започна с изпълнението на схемата на техно стартерите (т.е. центровете по предприемачество в техническите университети) и би могъл да се доразвие със създаването и изпълнението на пилотна ваучерна схема. Ваучерната схема е много лесна за изпълнение, като бързо може да бъде създадена пилотна схема, администрирана под егидата на Агенцията за МСП.

Пилотната ваучерна схема трябва да бъде съчетана със съображения как схемата за гарантиране на заемите и схемата за данъчни облекчения могат да бъдат пригодени за България. И двете схеми са потенциално атрактивни инструменти, с оглед на българския контекст, но трябва да се проектират така, че най-добре да адресират потребностите на МСП. Препоръчваме да се инициира процес на проектиране, който да доведе до по-конкретни и детайлни предложения. По отношение на схемата за гарантиране на заемите, също така трябва да се обърне специално внимание на възможностите за финансиране на схемата от Структурните фондове.

Тъй като схемата за рисков капитал е от дългосрочен интерес, може би е твърде рано да се разглежда в този момент. С членството в ЕС обаче схемата за рисков капитал трябва да се разглежда като възможна инициатива за финансиране от Структурните фондове.

www.mi.government.bg