Обществени отношения, предмет на кодекса
Чл. 1.
(1) Този кодекс урежда обществените отношения в Република България, които възникват във връзка с търговското корабоплаване и контрола върху него, изискванията за българската принадлежност на корабите, изискванията към корабните и превозните документи, правата и задълженията на капитаните и екипажите, договорите за превоз на товари, пътници и багаж, вещните права върху корабите, договорите за наем на кораби, договорите за застраховка на кораби и товари, авариите на кораби, спасяването по море и река и други отношения, свързани с корабоплаването и неговата безопасност.
(2) За правоотношенията по ал. 1, неуредени с този кодекс, се прилагат нормите на действащото българско законодателство.

Самостоятелност при договаряне

Чл. 2. С изключение на случаите, предвидени в повелителните норми на този кодекс, страните, които участвуват в отношения, свързани с търговското корабоплаване, могат само да уреждат с договор взаимните си права и задължения.

Обхват на корабоплаването и търговска свобода

Чл. 3.
(1) Търговското корабоплаване обхваща дейностите за превоз на пътници, багажи, товари и поща с кораби, наемане, други сделки с кораби, влачене и тласкане на кораби и товари, търсене, спасяване и оказване на помощ на търпящи бедствия хора и кораби, извършване на морски и речни услуги, свързани с корабоплаването, стопански риболов, експлоатация на морски и речни ресурси и други стопански дейности с използване на кораби.
(2) Търговското корабоплаване се осъществява свободно в условията на защита и разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност.

Търговски кораб

Чл. 4.
(1) Търговски кораб по смисъла на този кодекс е всеки самоходен или несамоходен плавателен съд или плавателно съоръжение, предназначено за плаване и за извършване на дейностите по чл. 3.
(2) (Считат се като търговски кораби и плаващите съоръжения за изваждане на потънало имущество или за друга стопанска дейност.
(3) Правилата относно кораби се прилагат спрямо корабите в строеж след пускането им на вода.

Приложение към специалните видове кораби

Чл. 5.
(1) Разпоредбите за търговските кораби, с изключение на разпоредбите за превоз на пътници и товари и за обща авария, се прилагат съответно и за корабите, използвани за научни, учебни, културни и спортни цели, за пилотаж, за упражняване на контрол и надзор, за противопожарни, съобщителни, митнически и санитарни цели, за разбиване на ледове, за спасяване на човешки живот и имущество.
(2) Разпоредбите не се прилагат за военните превози на товари и пътници, дори и когато се извършват с търговски кораби.
(3) Разпоредбите се прилагат и към военните кораби, когато се използват за търговски цели.

Превоз на пътници и товари между пристанищата на Република България

Чл. 6.
(1) Превозът на пътници и товари, влаченето и тласкането на кораби, свързани с използването на кораби, между пристанищата на Република България, се извършват с кораби, плаващи под българско знаме.
(2) Превозите и дейностите, свързани с хидротехнически и подводнотехнически работи, улов на биологични морски и речни ресурси, проучване и добив на минерални и други неживи ресурси, пилотаж, бункероване, приемане на отпадъци, нефтоводни смеси и други дейности, извършвани с кораби във вътрешните морски води, териториалното море и вътрешните водни пътища на Република България, се извършват с кораби, плаващи под българско знаме.
(3) (В сила от 01.01.2007 г.) Дейностите по ал. 1 и 2 могат да се извършват и с кораби, плаващи под знамето на държава - членка на Европейския съюз, при условие, че отговарят на нормативните изисквания за крайбрежно (каботажно) плаване.
(4) Дейностите по ал. 1 и 2 могат да се извършват и с кораби, плаващи под друго знаме, при условие, че това е уговорено в международен договор, по който Република България е страна, или с решение на Министерския съвет за всеки конкретен случай.
(5) (В сила от 01.01.2007 г.; изм., ДВ, бр. 87 от 2005 г.) Министърът на транспорта при сериозни смущения на вътрешния пазар, причинени поради либерализацията на пазара, може да сезира компетентните органи на Европейския съюз за въвеждане на изключения от правилото по ал. 3 и 4 за срок 12 месеца.
(6) При превозите по вътрешни водни пътища задължение за извършване на обществена услуга може да се изпълнява въз основа на договор, който има за цел постигане на определено равнище в транспортното обслужване и цени за даден вид обществени услуги.
(7) (Изм., ДВ, бр. 87 от 2005 г.) Задължението за извършване на обществена услуга по ал. 6 се възлага с договор с продължителност до 5 години, сключен между министъра на транспорта и съответния превозвач, въз основа на решение на Министерския съвет за възлагане на обществена услуга. Договорът се актуализира ежегодно.
(8) (Изм., ДВ, бр. 87 от 2005 г.) В договора с превозвач по ал. 7 се определят видовете услуги и редът за тяхното отчитане, периодичността, качеството и обемът на превозите, цените и специалните ценови облекчения и свързаните с тях компенсационни механизми.
(9) (Изм., ДВ, бр. 87 от 2005 г.) Условията и редът за извършване на дейностите по ал. 1, се определят с наредби на министъра на транспорта.
(10) (Нова, ДВ, бр. 87 от 2005 г.) Условията и редът за сключване на договор за обществена услуга за превоз на пътници по вътрешни водни пътища се определят с наредба на Министерския съвет.

Превоз на товари по вътрешни водни пътища

Чл. 6а.
(1) Превозът на товари по вътрешни водни пътища се извършва от лицензирани превозвачи, които отговарят на изискванията за професионална компетентност, финансова стабилност и добра репутация.
(2) (Изм., ДВ, бр. 87 от 2005 г.) Условията и редът за установяване и удостоверяване на изискванията по ал. 1 се определят с наредба на министъра на транспорта.
(3) (Изм., ДВ, бр. 87 от 2005 г.) Министърът на транспорта или упълномощено от него лице издава лиценз на превозвачи, които отговарят на изискванията по ал. 1.
(4) (Изм., ДВ, бр. 87 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г. – в сила от 12.07.2006 г.) Отказът за издаване на лиценз подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(5) (Нова, ДВ, бр. 87 от 2005 г.) За издаването на лиценз за превоз на товари по вътрешни водни пътища се събират такси в размер, определен от Министерския съвет.

Мерки за регулиране капацитета на флота

Чл. 6б.
(1) (Изм., ДВ, бр. 87 от 2005 г.) Министърът на транспорта, съгласувано с министъра на финансите, предлага на Министерския съвет мерки за регулиране на капацитета на флота по вътрешните водни пътища по отношение на изменението на общия тонаж на флота.
(2) (Изм., ДВ, бр. 87 от 2005 г.) Министърът на транспорта, съгласувано с министъра на финансите, определя с наредба вида на мерките, както и условията и реда за тяхното прилагане.

Фонд "Вътрешни водни пътища"

Чл. 6б. (Изм., ДВ, бр. 87 от 2005 г. – в сила от 01.01.2007 г.) За финансиране на дейностите по регулиране на капацитета на флота по вътрешни водни пътища се създава фонд "Вътрешни водни пътища" като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на транспорта.

Свобода на сдружаване

Чл. 6в. Превозвачите на товари и пътници могат свободно да се сдружават за постигане на общи цели при спазване разпоредбите на Закона за защита на конкуренцията.

Събиране и отчитане на средства по фонд "Вътрешни водни пътища"

Чл. 6в. (Нов, ДВ, бр. 87 от 2005 г. – в сила от 01.01.2007 г.)
(1) Приходите по фонд "Вътрешни водни пътища" се събират, отчитат и централизират в системата на единната бюджетна сметка чрез използване на отделни транзитни сметки, открити на Министерството на транспорта в Българската народна банка.
(2) Приходите на фонда се формират от вноски от корабособствениците, които пускат в експлоатация плавателни съдове и за които се прилагат мерките по регулиране на капацитета на флота.
(3) Приходите по фонда постъпват в три отделни транзитни сметки според типа на плавателния съд:
1. за кораби за насипни товари;
2. за танкери;
3. за тласкачи.

Разходване на средствата по фонд "Вътрешни водни пътища"

Чл. 6г. (Нов, ДВ, бр. 87 от 2005 г. – в сила от 01.01.2007 г.)
(1) По бюджета на фонд "Вътрешни водни пътища" се извършват разходи за регулиране на капацитета на флота по вътрешните водни пътища.
(2) Разходите по ал. 1 се предвиждат ежегодно по бюджета на Министерството на транспорта и се извършват чрез обособяване на отделен платежен код в системата на електронното бюджетно разплащане.
(3) Неусвоената част от постъпилите по чл. 6в средства, включително средства от минали години, е неделима част от единната сметка и се изразходва само в съответствие с разпоредбите на кодекса.
(4) Средствата по ал. 3 се управляват в рамките на контрола и управлението на ликвидността на системата на единната сметка.

Управителен съвет на фонд "Вътрешни водни пътища"

Чл. 6д. (Нов, ДВ, бр. 87 от 2005 г. – в сила от 01.01.2007 г.)
(1) Фонд "Вътрешни водни пътища" се ръководи от управителен съвет, който се състои от петима членове, включително председател.
(2) Председател на управителния съвет на фонда е министърът на транспорта.
(3) Не може да бъде член на управителния съвет лице, което е осъждано за престъпление от общ характер или е съпруг или роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен включително и по сватовство до трета степен включително с друг член на управителния съвет на фонда.

Състав на управителния съвет на фонд "Вътрешни водни пътища"

Чл. 6е. (Нов, ДВ, бр. 87 от 2005 г. – в сила от 01.01.2007 г.)
(1) Членове на управителния съвет на фонд "Вътрешни водни пътища" са заместник-министър на транспорта, заместник-министър на финансите, заместник-министър на икономиката и енергетиката и изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация".
(2) Ръководителите на министерствата по ал. 1 определят своите представители в управителния съвет на фонда.
(3) Председателят на управителния съвет издава заповед, с която определя поименния състав на управителния съвет.

Заседания на управителния съвет на фонд "Вътрешни водни пътища"

Чл. 6ж. (Нов, ДВ, бр. 87 от 2005 г. – в сила от 01.01.2007 г.)
(1) Управителният съвет на фонд "Вътрешни водни пътища" при прилагане на мерки по регулиране на капацитета на флота заседава най-малко веднъж на три месеца.
(2) Заседанията на управителния съвет са редовни, ако на тях присъстват не по-малко от две трети от неговите членове.
(3) Решенията на управителния съвет се приемат с явно гласуване и с обикновено мнозинство от общия брой на членовете му.
(4) В заседанията на управителния съвет на фонда могат да участват представители на организациите на корабособствениците с право на участие, но без право на глас при вземането на решения.

Правомощия на управителния съвет на фонд "Вътрешни водни пътища"

Чл. 6з. (Нов, ДВ, бр. 87 от 2005 г. – в сила от 01.01.2007 г.)
(1) Управителният съвет на фонд "Вътрешни водни пътища" приема мерки по регулиране на капацитета на флота и приема проект на бюджет на фонда.
(2) Приетият от управителния съвет проект на бюджет на фонда се включва в проекта на бюджет на Министерството на транспорта и се предлага на Министерството на финансите по установения от закона ред.

Мерки по регулиране на капацитета на флота

Чл. 6и. (Нов, ДВ, бр. 87 от 2005 г. – в сила от 01.01.2007 г.)
(1) Мерки по регулиране на капацитета на флота се предприемат в съответствие с разпоредбите на действащото вторично право на Европейския съюз.
(2) Когато разпоредбите на действащото вторично право на Европейския съюз не могат да бъдат прилагани пряко, Министерският съвет приема наредби за тяхното въвеждане.
(3) Контролът за изпълнението на мерките по регулиране на капацитета на флота и организационно-техническото осигуряване на дейността на фонда се осъществяват от Изпълнителна агенция "Морска администрация".

Свобода на сдружаване

Чл. 6к. (Нов, ДВ, бр. 113 от 2002 г.; предишен чл. 6в, бр. 87 от 2005 г. – в сила от 01.01.2007 г.) Превозвачите на товари и пътници могат свободно да се сдружават за постигане на общи цели при спазване разпоредбите на Закона за защита на конкуренцията.

Правомощия на министъра на транспорта и съобщенията

Чл. 7.
(Изм., ДВ, бр. 87 от 2005 г.) Министърът на транспорта провежда държавната политика в областта на търговското корабоплаване и представлява Република България в международните организации в тази област, като:
1. изпълнява функциите на администрация по международните договори, страна по които е Република България, и предлага присъединяването на страната в международни организации и договори;
2. определя нормите за подготовка и реда за освидетелстване на морските лица и осъществява контрол върху спазването им;
3. определя нормите за безопасност на търговското корабоплаване, контролира спазването на правилата на безопасност и организира действията по корабоплаването;
4. осъществява контрол за предотвратяването и ограничаването на замърсявания от кораби на териториалното море, вътрешните морски води и вътрeшните водни пътища;
5. създава ред и организация по търсенето и спасяването на море и във вътрешните водни пътища и за откриване на източниците за замърсяване на околната среда;
6. съвместно с министъра на отбраната създава организация за събиране и предоставяне на информация, управление и контрол на трафика на кораби.
(2) (Изм., ДВ, бр. 87 от 2005 г.) Министърът на транспорта осъществява своите правомощия чрез Изпълнителна агенция "Морска администрация".

Съгласувани действия

Чл. 7а. (Нов, ДВ, бр. 113 от 2002 г. – в сила от 01.01.2007 г.; изм., бр. 87 от 2005 г.) Министърът на транспорта предприема съответните действия в случай, че се ограничава свободният достъп на български превозвач до превози на пътници и товари в държави, нечленуващи в Европейския съюз.

Терени за строителство

Чл. 8. (Изм., ДВ, бр. 41 от 2001 г., бр. 113 от 2002 г., бр. 87 от 2005 г.) Отреждането на земни и водни участъци и извършване на строителство по крайбрежията и във вътрешни води и териториално море и в зоните на действия на средствата за навигационно осигуряване се извършва само след предварително съгласуване с Министерството на отбраната и Министерството на транспорта.

Раздел II
Приложим закон

Отговорност на корабопритежателя

Чл. 9.
(1) Основанието и пределите на отговорността на корабопритежателя се уреждат от закона на държавата, под чието знаме плава корабът (закон на знамето).
(2) За вреди и загуби, причинени от непозволено увреждане от кораб във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България, се прилага българското законодателство.
(3) Корабопритежател по смисъла на този кодекс е лице, което експлоатира кораба от свое име независимо от това, дали е собственик на кораба или го ползува на друго законно основание.

Вещни права

Чл. 10.
(1) Спрямо правото на собственост и другите вещни права върху кораби, придобиването, изменението и прехвърлянето на такива права, както и спрямо вписването в корабния регистър се прилага законът на знамето.
(2) Формата на договора, с който се прехвърля право на собственост или се учредяват вещни права върху кораб, се урежда от закона на мястото, където се сключва договорът.

Привилегировани вземания

Чл. 11. Привилегиите на вземанията, предвидени в този кодекс се уреждат според закона на страната, където се извършва принудителното изпълнение.

Екипаж

Чл. 12. Правното положение на екипажа и отношенията между членовете на екипажа и корабопритежателя, както и отношенията между членовете на екипажа се уреждат от закона на знамето на кораба независимо от гражданството им и от мястото, където тези отношения са възникнали.

Събития и действия на кораба

Чл. 13. Отношенията, произтичащи от събития или действия, станали на кораба или във връзка с него в открито море или по воден път, върху който никоя държава не упражнява суверенитет, се уреждат от закона на знамето.

Сблъсквания на кораби

Чл. 14.
(1) Отношенията по обезщетяване на вредите, възникнали поради сблъскване на кораби във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България, се уреждат съгласно действащото в страната законодателство.
(2) Ако сблъскването е станало в открито море или по воден път, върху който никоя държава не упражнява суверенитет, прилага се законът на страната, пред чийто съд или арбитраж се разглежда спорът за обезщетение.
(3) Ако всички сблъскали се кораби плават под едно и също знаме, прилага се законът на знамето независимо от това, къде е станало сблъскването.

Спасяване и помощ

Чл. 15.
(1) Отношенията по възнаграждения за спасяване, станали във вътрешни води или териториално море на Република България, се уреждат съгласно разпоредбите на този кодекс.
(2) Ако спасяването е станало в открито море или по воден път, върху който никоя държава не упражнява суверенитет, прилага се законът на страната, пред чийто съд или арбитраж се разглежда спорът.
(3) Ако спасяващият кораб или спасеният кораб плават под едно и също знаме, прилага се законът на знамето независимо от това, къде е станало спасяването.
(4) Разпределението на възнаграждението между корабопритежателя и капитана и другите членове на екипажа се урежда от закона на знамето на спасяващия кораб.

Обща авария

Чл. 16.
(1) Спрямо задълженията за вноски, произтичащи от обща авария, се прилага законът на страната, в която се намира мястото, където след общата авария е завършено пътуването.
(2) Ако всички засегнати от общата авария имат една и съща националност, прилага се общият им национален закон.

Потънало имущество

Чл. 17. Отношенията във връзка с изваждането на потънало имущество в морските пространства и вътрешните водни пътища на Република България се уреждат съгласно разпоредбите на този кодекс, а в открито море - от закона на знамето на извличащия кораб.

Морски протести

Чл. 18. Морските протести се извършват според закона на страната, пред чийто учреждения или организации се обявяват.

Превоз на товари

Чл. 19.
(1) Спрямо договорите за превоз на товари се прилагат разпоредбите на уговорения между страните закон при условията на чл. 24 от този кодекс.
(2) Ако няма такава уговорка, прилагат се разпоредбите на този кодекс.

Наем на кораб

Чл. 20. Към договорите за наем на кораб се прилага законът на знамето на кораба.

Превоз на пътници и багаж

Чл. 21. (Изм., ДВ, бр. 113 от 2002 г.; отм., бр. 42 от 2005 г.).

Международни договори

Чл. 21а. (Нов, ДВ, бр. 41 от 2001 г.; изм., бр. 87 от 2005 г.) Когато по силата на международен договор, по който Република България е страна, се изисква определяне на български участници за осъществяване на дейности по превоз на пътници и товари, изборът да се извършва с конкурс пти условия и по ред, определени с наредба на министъра на транспорта.

Договор за влачене

Чл. 22. Спрямо договора за влачене по глава IX, раздел III от този кодекс се прилага законът на знамето на влачещия кораб.

Конвенция с участие на Република България

Чл. 23. Ако международен договор, по който Република България е страна, установява правила, различни от тези, които се съдържат в този кодекс, прилагат се правилата на международния договор.

Избор на приложимия закон от страните

Чл. 24. (Отм., ДВ, бр. 42 от 2005 г.).

Избор на съд или арбитраж

Чл. 25.
(1) При спор, възникнал от отношения, свързани с търговското корабоплаване, ако една от страните има седалище в друга държава или е гражданин на друга държава, може по общо съгласие на двете страни да се предвиди разглеждането му от съд или арбитраж в една от двете държави или в трета държава.
(2) Ако няма такава уговорка, компетентен е съдът на страната, където се намира седалището на корабопритежателя.

Предели на прилагане на чуждия закон

Чл. 26. (Изм., ДВ, бр. 113 от 2002 г.; отм., бр. 42 от 2005 г.).

Глава втора
КОРАБИ

Раздел I
Българска принадлежност на корабите

Българско знаме

Чл. 27.
(1) Под знамето на Република България плава само кораб:
1. който е собственост на държавата;
2. който е собственост на българско физическо или юридическо лице;
3. повече от половината от който е собственост на българско физическо или юридическо лице;
4. който е собственост на физическо или юридическо лице от страна - членка на Европейския съюз, при условие че за изпълнението на техническите, административните и другите изисквания на българското законодателство по отношение на корабите са упълномощени български физически или юридически лица или физически или юридически лица от страна - членка на Европейския съюз, установени в Република България;
5. който е нает по договор за беърбоут чартър от лицата по т. 1 - 4 за времето на действие на договора. (2) На физическите и юридическите лица от страна - членка на Европейския съюз, се предоставя третиране не по-малко благоприятно от това, което се предоставя на българските физически и юридически лица по отношение на регистрирането на корабите.

Български кораб

Чл. 28.
(1) Български е корабът, който е:
1. собственост на държавата;
2. собственост на българско юридическо или физическо лице;
3. повече от половината собственост на българско юридическо или физическо лице;
4. нает при условията на беърбоут чартър от лицата по т. 1 - 3, за времето на действие на договора.
(2) Правата върху корабите по ал. 1, т. 4 не могат да бъдат различни от включените в договора за наемане.

Индивидуализиране на корабите

Чл. 30.
Корабите се индивидуализират от следните данни:
а) име или номер;
б) националност;
в) пристанище на вписването и
г) брутен и нетен тонаж за морските кораби или водоизместване за речните кораби.

Наименование на корабите

Чл. 31. Всеки кораб трябва да бъде наименуван от неговия собственик, който е извършил предварително проверка за изключителност на наименованието в Изпълнителна агенция "Морска администрация".

Означаване на корабите

Чл. 32.
(1) Името или номерът на всеки български кораб трябва да бъде означено на носа на двата борда и на кърмата. Освен това на кърмата под името или номера се означава и пристанището, където е регистриран корабът.
(2) (Нова, ДВ, бр. 113 от 2002 г.; изм., бр. 87 от 2005 г.) Означаването на корабите за стопански риболов се извършва по ред, определен с наредба на министъра на транспорта.

Раздел II
Регистрови книги за вписване на корабите

Вписване

Чл. 33.
(1) (Изм., ДВ, бр. 41 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 113 от 2002 г.; изм., бр. 87 от 2005 г.) Всеки кораб, плаващ под българско знаме трябва да бъде вписан в регистровите книги на корабите в едно българско пристанище. Регистровите книги се водят от регионалните звена на Изпълнителната агенция "Морска администрация".
(2) (в сила от 01.01.2007 г.)Условията и редът за пререгистриране на кораби от регистър на страна - членка на Европейския съюз, в българския регистър на корабите се определят в наредбата по чл. 45, ал. 1.
(3) Не се нуждаят от вписване плаващите средства като лодки и други, които са принадлежност на корабите.
(4) Корабопритежателите сами определят пристанището, в което ще се извърши вписването.

Видове регистрови книги

Чл. 34.
(1) Регистровите книги се разделят на:
1. регистрови книги на малките кораби;
2. регистрови книги на големите кораби;
3. регистрови книги на корабите, наети по договор за беърбоут чартър;
4. регистрови книги на корабите в строеж с дължина над 12 метра.
(2) В регистровите книги за малките кораби се вписват кораби:
1. с дължина до 20 метра включително - за речните кораби;
2. с големина до 40 бруто тона включително - за морските кораби.
(3) В регистровите книги за големите кораби се вписват кораби:
1. с дължина, по-голяма от 20 метра - за речните кораби;
2. с големина над 40 бруто тона - за морските кораби.
(4) (Отм., ДВ, бр. 36 от 2008 г.)
(5) Регистровите книги на отделните категории кораби, подлежащи на вписване, съставят общ единен регистър на българските кораби.

Акт за националност и позволително за плаване

Чл. 35.
(1) На кораби, вписани в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т. 1 и 2, извършващи задгранично плаване, се издава акт за националност.
(2) На кораби, вписани в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т. 1 и 2, които извършват риболов в териториалното море, на кораби, които не излизат извън районите на пристанищата, заливите, реките и езерата, както и на кораби, които изпълняват пристанищни или крайбрежни служби, се издава позволително за плаване.

Временен акт за националност и временно позволително за плаване на кораби, наети по договор за беърбоут чартър

Чл. 35а.
(1) На кораби, вписани в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т. 3, се издава:
1. временен акт за националност при извършване на задгранично плаване;
2. временно позволително за плаване при извършване на крайбрежно плаване.
(2) Документите по ал. 1 удостоверяват правото на кораба да плава под българско знаме за срока на действие на договора за беърбоут чартър, но за не повече от 5 години.

Временно свидетелство за плаване

Чл. 36.
(1) На кораб, придобит в чужбина, българското дипломатическо или консулско представителство издава временно свидетелство за плаване под знамето на Република България. То е валидно до пристигането на кораба до българско пристанище, в което ще бъде вписан, но за срок, не по-дълъг от една година. За издаването на свидетелство българското дипломатическо или консулско представителство уведомява незабавно Изпълнителна агенция "Морска администрация".
(2) (Нова, ДВ, бр. 113 от 2002 г.; изм., бр. 87 от 2005 г.) Свидетелството по ал. 1 на корабите, строящи се в Република България, се издава от министъра на транспорта след спускането на вода.

Условия и действие на вписването

Чл. 37.
(1) Кораб, вписан в чужд регистър, може да се впише в български регистър, след като бъде заличен от чуждия. След извършване на вписването в българския регистър всички по-рано извършени вписвания относно същия кораб в чуждестранни регистри нямат сила.
(2) Вписването на български кораб в чужд регистър не поражда никакви правни последици, ако корабът не бъде заличен по установения ред от българския регистър.
(3) Действието на вписването по ал. 1 и 2 не се отнася за корабите, вписани в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т. 3 или в чужд регистър на корабите, наети по договор за беърбоут чартър.

Данни за вписване

Чл. 38.
(1) В регистъра се вписват:
1. пристанището, в което се извършва вписването;
2. поредният номер и датата на вписването;
3. предишното име, регистрация и номер на кораба от Международната морска организация (IMO), ако има такава;
4. времето и мястото на построяването на кораба;
5. наименованието и седалището на притежателя;
6. основанието за придобиване на кораба;
7. техническа характеристика на кораба;
8. морски ипотеки и установяването на други ограничения в разпорежданията с кораба;
9. името, адресът и националността на наемателя по договор за беърбоут чартър;
10. датата и основанието за вписване или отписване на кораба.
(2) Всяко изменение на вписаните в регистъра обстоятелства също подлежи на вписване.
(3) (Нова, ДВ, бр. 113 от 2002 г., отм., ДВ, бр. 36 от 2008 г.)

Заявяване за вписване и отписване

Чл. 39.
(1) Вписването и отписването от регистъра се извършва по заявление на собственика на кораба, в което се посочват всички необходими данни.
(2) Нотариусът или консулът, пред който е извършено прехвърлянето на собствеността, учредяването на морска ипотека или други тежести, съобщава служебно за това на органа, който води регистъра за вписване на корабите.

Вписване на кораб, нает по договор за беърбоут чартър

Чл. 39а.
(1) Кораб, нает при условията на договор за беърбоут чартър, може да бъде вписан в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т. 3 при наличие на следните условия:
1. да е нает от българско юридическо или физическо лице;
2. да е бил вписан в съвместим регистър;
3. да не е вписан в друг регистър при условията на договор за беърбоут чартър;
4. (изм., ДВ, бр. 87 от 2005 г.) да е представено извлечение от основната регистрация на кораба, съдържащо описание на кораба и данни за корабособственика, ако има такива.
(2) За да се извърши вписване по ал. 1, беърбоут чартьорът трябва да представи пред Изпълнителна агенция "Морска администрация" писмено съгласие за плаване на кораба под българско знаме по този ред, изразено от:
1. компетентните власти на основния регистър;
2. корабособственика;
3. (отм., ДВ, бр. 87 от 2005 г.).

Условия за плаване на български кораб под чуждо знаме

Чл. 39б.
Кораб, вписан в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т. 1 и 2, може да бъде вписан временно в регистър на друга държава като кораб, нает по договор за беърбоут чартър с правото да плава под нейно знаме за срока на договора след писмено съгласие на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация", при условие че:
1. корабът бъде вписан в съвместим регистър;
2. пред Изпълнителна агенция "Морска администрация" са представени следните документи:
а) писмено заявление от корабособственика за вписване на кораба при условията на договор за беърбоут чартър в чужд регистър;
б) писмено съгласие с нотариална заверка на подписите за такава регистрация от всички ипотекарни кредитори или лица, в полза на които са учредени други вещни тежести и ограничения, ако има такива;
в) писмена декларация от корабособственика за предаване на Изпълнителна агенция "Морска администрация" на всички корабни документи в 14-дневен срок от вписването на кораба в съответния регистър;
г) писмена декларация от страна на наемателя, че корабът няма да плава под българско знаме за периода на регистрацията;
д) договора за беърбоут чартър.

Основен регистър

Чл. 39в. Основен е регистърът, в който се вписва собствеността върху кораба и в който подлежат на вписване морски ипотеки или други вещни тежести и ограничения върху правото на разпореждане.

Съвместим регистър

Чл. 39г. (Нов, ДВ, бр. 113 от 2002 г.; изм., бр. 87 от 2005 г.) Министърът на транспорта обявява регистъра на друга държава за съвместим, когато законът на тази държава допуска отписване или вписване на кораби, наети по беърбоут чартър, в нейните регистри, при условия, равни или близки на условията по този кодекс.

Срок за заявяване

Чл. 40.
(1) Заявлението за вписване в регистъра трябва да се направи в срок до 6 седмици от деня, в който лицата, които са длъжни да направят тези заявления, са узнали за обстоятелствата, които подлежат на вписване.
(2) При придобиване на кораб зад граница този срок е шест седмици от деня, в който корабът за пръв път е пристигнал в българско пристанище.
(3) Ако лицата, длъжни да направят заявления за вписване, не сторят това, Изпълнителна агенция "Морска администрация", след извършване на разследване, прави служебно вписване.
Обжалване

Чл. 40а. (Нов, ДВ, бр. 113 от 2002 г.; изм., бр. 30 от 2006 г. – в сила от 12.07.2006 г.) Отказът на Изпълнителна агенция "Морска администрация" да извърши вписване в регистъра на обстоятелство, подлежащо на вписване, може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Вписване на кораби в строеж

Чл. 40б.
(1) Корабите в строеж се вписват в регистъра по чл. 34, ал. 1, т. 4 от момента на залагането на кила или извършването на равностойни строителни работи.
(2) Вписването на кораб в строеж се извършва по заявление на собственика на кораба в строеж, към което се прилага договорът за строеж.
(3) Изпълнителна агенция "Морска администрация" издава на кораб в строеж свидетелство за вписване в регистъра.

Заличаване на вписването

Чл. 41.
(1) Заличава се от регистъра кораб:
1. за който отпадне основанието да плава под знамето на Република България;
2. потънал, изчезнал или разрушен;
3. признат за негоден за ремонт или ремонтирането му е станало стопански неизгодно.
(2) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може служебно да заличи кораб, който не отговаря на изискванията за безопасност. Заличаването се предприема, когато са изпълнени последователно следните условия:
1. корабът е с изтекъл срок на валидност на корабните свидетелства за безопасност;
2. корабопритежателят в продължение на три месеца не е уведомил агенцията за извършване на преглед за подновяване на корабните свидетелства за безопасност или за временно изваждане на кораба от експлоатация;
3. корабопритежателят в срок от един месец не е отговорил на писмената покана да представи доказателства, че корабът не подлежи на отписване.
(3) В случаите, посочени в ал. 1, точки 1 и 3 и ал. 2, заличаването на кораба става със съгласието на кредитора, чието вещно право е вписано в регистъра.

Изчезнал кораб

Чл. 42. Корабът се счита за изчезнал, когато не са се получили от него никакви известия през течение на един месец в Черно море, Средиземно море или вътрешни водни пътища в Европа и три месеца в океанско плаване. Ако получаването на известие е могло да бъде забавено поради военни действия, този срок е шест месеца.

Значение на вписването спрямо трети лица

Чл. 43. Обстоятелствата, подлежащи на вписване в регистъра, имат сила за трети лица само след вписването им.

Публичност на регистрите

Чл. 44. Регистрите са явни. Лицата, които имат интерес от това, могат да искат заверени извлечения от регистъра, за което заплащат такса.

Наредба за регистъра на корабите

Чл. 45.
(1) (Изм., ДВ, бр. 87 от 2005 г.) Министърът на транспорта определя с наредба условията и реда за вписване в регистъра на корабите.
(2) За извършените вписвания, извлечения и удостоверявания на обстоятелствата, подлежащи на вписване в регистъра на българските кораби, Изпълнителна агенция "Морска администрация" събира такси в размер, определен от Министерския съвет.

Глава трета
ВЕЩНИ ПРАВА И ПРИВИЛЕГИИ

Раздел I
Прехвърляне и ипотекиране на кораби

Форма на сделката

Чл. 46.
(1) Сделките за прехвърляне на собственост или право на оперативно управление, както и за учредяване на морска ипотека върху кораб или върху кораб в строеж се извършват в писмена форма с нотариално заверени подписи.
(3) Не се допуска законна ипотека.

Валидност на сделката

Чл. 47.
(1) Всяко прехвърляне на собственост върху кораб или кораб в строеж може да се противопостави на трети лица само след вписването в регистъра.
(2) Учредяването на морска ипотека върху кораб или кораб в строеж е валидно след вписването в регистъра.
(3) Когато корабът е снабден с временно свидетелство за правото на плаване под българско знаме, всяко прехвърляне на собствеността върху кораба може да се противопостави на трети лица само след вписването в това свидетелство.

Срок за действие на вписването

Чл. 48.
(1) Морската ипотека има сила 5 (пет) години от датата на вписването, ако не бъде подновено от кредитора.
(2) Правото на предпочтително удовлетворение обхваща лихвите само за една година от датата на вписването.

Обект на морската ипотека върху кораб

Чл. 49. Морската ипотека може да се учреди само върху цял кораб. Тя се простира и върху обезщетението по застраховката на кораба, но не обхваща товара и превозната цена.

Действие на ипотеката

Чл. 50.
(1) Ипотекираният кораб не се предава във владение на ипотекарния кредитор.
(2) Принудително изпълнение срещу кораби, собственост на българската държава не се допуска. Изключение от този принцип се допуска само в полза на кредиторите, отпуснали кредит за закупуване на кораб и в чиято полза е учредена ипотеката.
(3) Принудителното изпълнение се спира при представяне на банкова гаранция.
(4) Промяната на пристанището, където е вписан корабът, или промяната на името на ипотекирания кораб без писмено съгласие на ипотекарните кредитори не се допуска.

Валидност на ипотеката, учредена в чужбина

Чл. 51.
(1) Ипотеката, учредена върху кораб, придобит или построен в чужбина, преди да е станал българска собственост, е валидна при условие:
а) че има договорен характер;
б) че е била вписана при учредяването й съгласно закона на знамето на кораба;
в) че се впише по реда на този кодекс едновременно с вписването на кораба в регистъра.
(2) При спазване на горните условия ипотеката запазва реда, който е имала преди преминаването на кораба в българска собственост.

Ред на ипотеките

Чл. 52. При две или повече ипотеки върху един и същ кораб редът на предпочтително удовлетворение се определя от датата на вписването. Ако вписването е направено в един и същ ден, меродавен е поредният номер в регистъра.

Раздел II
Привилегировани вземания

Действие

Чл. 53.
(1) Предвидените в тази глава вземания се предпочитат пред всяка друга обща или особена привилегия върху движими вещи, установени в други закони.
(2) Тези привилегировани вземания се предпочитат и пред морските ипотеки независимо от реда на вписването им.

Ред на привилегированите вземания

Чл. 54.
Ползуват се с право на предпочтително удовлетворение от посочените в чл. 55 имущества в реда, по който са изброени, следните вземания:
а) съдебните разноски и разноските, извършени в общ интерес на кредиторите с цел да се опази подлежащият на публична продан кораб или във връзка с продажба на кораб и разпределение на получената сума;
б) вземанията за корабни и пристанищни такси и заплащанията за извършени услуги в пристанището, пилотски услуги и разноските по надзора за кораба и неговото състояние, направени след влизането на кораба в последното пристанище;
в) вземанията на работниците и служителите, произтичащи от трудовите договори, вземанията по общественото осигуряване и вземанията за инвалидност и смърт, доколкото всички посочени вземания се отнасят до кораба;
г) вземанията за възнаграждения, които се полагат за спасяване, и вноските при обща авария;
д) вземанията за обезщетение, които се полагат за щети поради сблъсквания или други произшествия, както и вземанията за щети, причинени на пътниците, включително и на членовете на екипажа; за обезщетение на щетите, настъпили впоследствие загуби или повреди на товара или багажа;
е) вземанията, възникнали от действията на капитана по силата на неговите законни правомощия (чл. 95 - 98), ако тези действия са предизвикани от действителни нужди за запазването на кораба или продължаването на рейса му независимо от това, дали капитанът е едновременно корабопритежател и дали вземането принадлежи на капитана или на трето лице.

Суми за удовлетворение на привилегиите върху кораба

Чл. 55.
Вземанията, посочени в чл. 54, се удовлетворяват:
а) от стойността на кораба;
б) от навлото и таксите за превоз на пътници и багажа им за рейса, през време на който е възникнало привилегированото вземане;
в) от полагащите се на кораба вноски по обща авария, както и от обезщетенията за претърпени от кораба и невъзстановени още повреди или вследствие загубата на превозната цена;
г) от възнагражденията, които се полагат на кораба за спасяване преди завършването на рейса, като се приспаднат сумите, полагащи се на капитана и на екипажа на кораба.

Привилегировани вземания върху товара

Чл. 56.
Ползуват се с право на предпочтително удовлетворение от посочените в чл. 57 имущества в реда, по който са изброени, следните вземания, в това число пред вземанията, обезпечени със залог върху имуществата:
а) съдебните разноски и разноските, извършени в общ интерес на кредиторите, с цел да се опази подлежащият на публична продан товар или във връзка с продажбата на товара и разпределението на получената сума, мита и пристанищни такси, дължими за услуги, свързани с товара;
б) вземанията за възнаграждения, които се полагат за спасяване, и дължимите за разпределение вноски по обща авария;
в) вземанията, възникнали от действията на капитана по силата на неговите законни правомощия (чл. 95 - 98) за съхраняване на товара или за продължаването на рейса независимо дали капитанът е едновременно корабопритежател или не и дали вземането принадлежи на последния или на трето лице;
г) вземанията за превозна цена и други полагащи се за превоза на даден товар платежи.

Суми за удовлетворение на привилегиите върху товара

Чл. 57.
Вземанията, посочени в чл. 56, се удовлетворяват:
а) от стойността на товара, непредаден на получателя;
б) от обезщетението за повреден товар;
в) от обезщетението за обща авария, полагащо се за товара.

Съразмерност на привилегиите от еднаква степен

Чл. 58.
(1) Вземанията, посочени в чл. 54 и 56, се удовлетворяват по реда на степенуването им, а в пределите на всяка степен - съразмерно. Вземанията, посочени в чл. 54, букви "г" и "е" и чл. 56, се удовлетворяват в пределите на тези степени по обратния ред на тяхното възникване.
(2) Вземанията, възникнали от един и същ случай, се смятат за възникнали едновременно.

Привилегировани вземания от последното пътуване

Чл. 59.
(1) Привилегированите вземания, посочени в чл. 54, отнасящи се до последното пътуване, се удовлетворяват преди вземанията от предишното пътуване.
(2) Вземанията, посочени в чл. 54, буква "в", отнасящи се за няколко рейса, се удовлетворяват наравно с вземанията за последния рейс.

Времетраене на привилегията

Чл. 60. Правото на предпочтително удовлетворение от имуществата, посочени в чл. 55, букви "б" и "г", запазва силата си, докато съответните суми не са още изплатени или не са предадени от капитана на корабопритежателя.

Прекратяване на привилегията

Чл. 61.
(1) Правото на предпочтително удовлетворение от стойността на кораба или товара се прекратява с разпределението на сумите от продажбата.
(2) Привилегията се прекратява и след изтичането на едногодишен срок за вземанията, посочени в чл. 54 и 56, а привилегиите за вземанията по чл. 54, буква "д" и чл. 56, буква "в" се прекратяват след изтичането на 6-месечен срок.

Изключване на застрахователните обезщетения

Чл. 62. Вземанията, ползуващи се с право на предпочтително удовлетворение, не могат да се удовлетворяват от застрахователните обезщетения, дължими за кораба и товара, освен при пълното им погиване.

Глава четвърта
УСЛОВИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ НА КОРАБОПЛАВАНЕТО

Раздел I
Измерване на корабите

Обсег

Чл. 63.
(1) Измерването на кораба се заключава в определянето на неговия бруто и нето тонаж за морските кораби или водоизместване за речните кораби и останалите технически данни, които подлежат на вписване.
(2) Измерването на корабите в Република България се извършва от Изпълнителна агенция "Морска администрация".
(3) Измерването на тонажа на морските кораби може да се извършва и от организации, признати съгласно чл. 73, ал. 2.

Задължително измерване

Чл. 64.
На задължително измерване подлежат:
а) българските търговски кораби;
б) чуждите търговски кораби, които посещават за първи път българско пристанище и плаващи под знамето на държава, с която Република България няма подписано споразумение за взаимно признаване на мерителните си свидетелства, или които не притежават такива, издадени от организации, признати по съответния ред в България и Европейския съюз.

Доброволно измерване

Чл. 65. Други кораби могат да бъдат измервани по искане на корабопритежателя или капитана.

Органи на измерването

Контролни измервания

Чл. 67.
(1) Кораб, който подлежи на задължително измерване, може да бъде подложен на проверка за контролно измерване.
(2) (Нова, ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм., ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Всички риболовни кораби, извършващи стопански риболов, подлежат на контролно измерване за целите на Регистъра на риболовните кораби, воден от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури.

Контролно измерване на чужд кораб

Чл. 68. Чужд кораб, който посети българско пристанище и плава под знамето на държава, с която Република България има подписано споразумение за взаимно признаване на мерителните си документи, или който има мерително свидетелство, издадено от класификационна организация, призната в България и Европейския съюз, може да бъде подложен на контролно измерване на бруто и нето тонажа или водоизместването на речните кораби.

Мерително свидетелство

Чл. 69. След измерване на кораба се издава мерително свидетелство.

Такси за измерване

Чл. 70.
(1) Изпълнителна агенция "Морска администрация" събира такси за измерването на корабите.
(2) При контролни измервания не се събират такси, ако резултатите от контролното измерване съответствуват на данните в мерително свидетелство или измерването е по чл. 67, ал. 2.

Наредба за измерването

Чл. 71. (Изм., ДВ, бр. 41 от 2001 г., бр. 87 от 2005 г.) Министърът на транспорта определя с наредба реда за измерване на корабите.

Раздел II
Безопасност на корабоплаването

Основни изисквания

Чл. 72.
(1) Кораб не може да бъде пуснат в експлоатация, ако не бъде установено по съответния ред от Изпълнителна агенция "Морска администрация", че е построен, стъкмен и екипажът му отговаря по брой и квалификация на изискванията за безопасност на корабоплаването.
(2) Корабопритежателят е длъжен да оказва съдействие на компетентните органи и да предприеме необходимите мерки по отношение на кораба и екипажа за изпълнение на изискванията за безопасност, опазване на морската среда от замърсяване от кораби и за опазване и възстановяване на рибните ресурси.
(3) (Нова, ДВ, бр. 55 от 2004 г.; изм., бр. 87 от 2005 г.) Министърът на транспорта определя с наредби изискванията за безопасност към отделните видове кораби, тяхната конструкция и корабно оборудване.
(4) Корабите и плавателните средства, плаващи във вътрешните води, териториалното море и прилежащата зона на Република България, трябва да бъдат оборудвани със средства за радиокомуникация, съответно одобрени от Изпълнителна агенция "Морска администрация" в съответствие с изискванията за регистрация, оборудване, монтаж и използване на радиооборудването по Закона за далекосъобщенията.
(5) Самоходните кораби, плаващи по вътрешните водни пътища, малките кораби, фериботите и несамоходните плаващи средства и устройства, трябва да бъдат оборудвани със съответните одобрени от Изпълнителна агенция "Морска администрация" корабни радиотелефонни станции за осъществяване на радиообмен в обхвата на метровите вълни.
(6) (Предишна ал. 5, ДВ, бр. 55 от 2004 г.; изм., бр. 87 от 2005 г.) Условията и редът за оборудване, регистрация и използване на радиотелефонната служба в корабоплаването по вътрешните водни пътища се определят с наредба, издадена от министъра на транспорта в съответствие с регионалното споразумение за радиотелефонна служба по вътрешните водни пътища.

Преглед на кораби и корабопритежатели

Чл. 73.
(1) Изпълнителна агенция "Морска администрация" извършва прегледи на кораби и корабопритежатели за установяване спазването на изискванията за безопасност, безопасна експлоатация на корабите и предотвратяване замърсяването на околната среда. Въз основа на прегледите Изпълнителна агенция "Морска администрация" издава съответните свидетелства.
(2) (Изм., ДВ, бр. 87 от 2005 г.) Прегледите по ал. 1 може да се извършват и от други признати от Изпълнителна агенция "Морска администрация" организации и утвърдени от министъра на транспорта.
(3) (Изм., ДВ, бр. 87 от 2005 г.) Министърът на транспорта определя с наредба условията и реда за извършване на прегледите.
(4) (Изм., ДВ, бр. 87 от 2005 г.) Министърът на транспорта определя с наредба изискванията, на които трябва да отговарят организациите по ал. 2, както и условията и редът за признаването им и за оттегляне на предоставените пълномощия за извършване на прегледите.

Определяне на класа на корабите

Чл. 73а. (Нов, ДВ, бр. 113 от 2002 г.; изм., бр. 87 от 2005 г.) Определянето на класа на българските кораби, техническият надзор върху тяхното проектиране, строеж, експлоатация и ремонт се извършват от български юридически лица (класификационни организации) или от чуждестранни класификационни организации, признати от Изпълнителна агенция "Морска администрация" и утвърдени от министъра на транспорта при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 73, ал. 4.

Задържане на кораби

Чл. 74.
(1) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да задържи кораб в пристанището и в продължение на 24 часа да извърши проверка на кораба, ако има основание да счита, че той не отговаря на предписаните изисквания за безопасност.
(2) При констатиране, че корабът има недостатъци, които го правят негоден за корабоплаване или за целта, за която иска да го използува корабопритежателят, Изпълнителна агенция "Морска администрация" забранява експлоатацията и посочва недостатъците, които трябва да бъдат отстранени.

Свидетелства за безопасност

Чл. 75.
(1) След всеки преглед на цялостното състояние на кораба, извършен от Изпълнителна агенция "Морска администрация" или от организациите по чл. 73, ал. 2, Изпълнителна агенция "Морска администрация" издава съответни свидетелства за безопасност, ако са изпълнени изискванията за тяхното издаване.
(2) В свидетелството за безопасност се посочва срокът за неговата валидност.
(3) Ако състоянието на кораба позволява, срокът на валидност на свидетелството за безопасност, когато това е допустимо, може да бъде продължен най-много с пет месеца с цел да се даде възможност на кораба да стигне до пристанището, посочено за преглед. Срокът на валидността във всеки случай изтича в момента на пристигане на кораба в това пристанище.
(4) Свидетелството за безопасност губи своята валидност преди изтичането на срока, за който е бил издаден, ако с кораба са станали изменения, застрашаващи неговата безопасност.

Свидетелство за безопасност, издадено от чужд контролен орган

Чл. 76. Свидетелствата за безопасност, издадени на български кораб от контролни органи на чужди държави, с които Република България няма споразумение за зачитане свидетелствата за безопасност, се признават наравно с българските свидетелства, ако прегледът на кораба е бил извършен със съгласието на българския контролен орган.

Съблюдаване правилата за безопасност

Чл. 77.
(1) Морски и речни кораби и хидросамолети, докато се намират на море или във води, свързани с море и посещавани от морски кораби, са длъжни да спазват правилата за предотвратяване сблъскванията на кораби по море.
(2) Корабите, плаващи по вътрешните европейски водни пътища, са длъжни да спазват съответните правила за безопасност на корабоплаването.

Прилагане на правилата към чужди кораби

Чл. 78. Правилата за безопасност на корабоплаването и наблюдение на риболовните кораби във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България се прилагат и по отношение на чуждестранните кораби освен ако международен договор, по който Република България е страна, не предвижда друго.

Разследване на произшествия

Чл. 79. (Изм., ДВ, бр. 87 от 2005 г. – в сила от 01.01.2006 г.)
(1) В Министерството на транспорта се създава специализирано звено за разследване на произшествия в морските пространства и във вътрешните водни пътища.
(2) Звеното по ал. 1:
1. поддържа система за докладване на произшествията по ал. 1;
2. извършва разследването на произшествията по ал. 1;
3. води архив за разследванията и поддържа информационна база данни за произшествията по ал. 1;
4. изготвя и разпространява информационен бюлетин за произшествията по ал. 1;
5. при разследване на произшествията по ал. 1 анализира действията на физическите и на юридическите лица в областта на корабоплаването и функционирането на обектите и съоръженията, свързани с конкретното произшествие.
(3) Издръжката на специализираното звено по ал. 1 се осъществява от бюджета на Министерството на транспорта.
(4) След приключване на разследването ръководителят на звеното изпраща доклад до министъра на транспорта с препоръки за мерки за предотвратяване на подобни произшествия в бъдеще.
(5) Заключенията в доклада с препоръките не подлежат на обжалване и не могат да бъдат използвани в хода на гражданско, административнонаказателно или наказателно производство.
(6) Инспекторите на звеното имат право на пълен достъп до всички доказателства, свързани с произшествията по ал. 1, както и на пълно съдействие от страна на държавната власт, чиито функции по компетентност са свързани с произшествията.
(7) Ръководителят на звеното представя на министъра на транспорта ежегоден доклад за предприетите мерки от адресатите на препоръките в доклада по ал. 4, който задължително се публикува в информационния бюлетин.
(8) Министърът на транспорта определя с наредба реда за разследване на произшествия в морските пространства и във вътрешните водни пътища.

Такси

Чл. 80. За извършените прегледи, за издаване на свидетелства за безопасност, за издаване и заверяване на корабни документи и за удължаване на срока им на валидност Изпълнителна агенция "Морска администрация" събира такси в размер, определен в тарифа на Министерския съвет.

Раздел III
Корабни документи

Видове

Чл. 81. В зависимост от вида, тонажа и района на плаване българските кораби се снабдяват с корабни документи в съответствие с националното законодателство и международните договори, по които Република България е страна.

Специални кораби

Чл. 82. Корабите, които изпълняват специална държавна служба, не са задължени да имат мерително свидетелство. Тяхната вместимост може да бъде определена по опростен начин, като за тази цел се издава и съответно удостоверение от компетентните органи.

Кораби за задгранично плаване

Акт за националност и временен акт за националност

Чл. 84.
(1) Акт за националност или временен акт за националност се издава на кораб, извършващ задгранично плаване. Актът удостоверява правото на кораба да плава под българско знаме и посочва неговия собственик или наемателя по договора за беърбоут чартър.
(2) В акта за националност се вписват:
1. корабособственикът;
2. името или номерът на кораба;
3. пристанището, в което корабът е регистриран, включително том, страница и номер на регистровата книга;
4. дължина, широчина, височина на борда, бруто и нето тонаж, позивни;
5. номер на кораба от Международната морска организация (IMO), когато има такъв;
(3) Във временния акт за националност се вписват наемателят по договора за беърбоут чартър, срокът за наемане, както и данните по ал. 2, т. 2, 3, 4 и 5.

Позволително за плаване

Чл. 84а.
(1) Позволително за плаване или временно позволително за плаване се издава на кораб, извършващ крайбрежно плаване. Позволителното удостоверява правото на кораба да плава под българско знаме в крайбрежно плаване, техническата му годност и посочва неговия собственик или наемателя по договора за беърбоут чартър.
(2) В позволителното за плаване се вписват данните по чл. 84, ал. 2, както и данни за газене, материал на корпуса, номер, марка и мощност на двигателя, вид на използваното гориво, предназначение на кораба, човековместимост, екипаж, товароподемност и район на плаване.
(3) Във временното позволително за плаване се вписват данните по чл. 84, ал. 3, както и данни за газене, материал на корпуса, номер, марка и мощност на двигателя, вид на използваното гориво, предназначение на кораба, човековместимост, екипаж, товароподемност и район на плаване.
(4) Позволителното за плаване и временното позволително за плаване се заверяват след преглед за удостоверяване годността на кораба за плаване.

Издаване на акт за националност и позволително за плаване

Чл. 85. (Изм., ДВ, бр. 55 от 2004 г., бр. 87 от 2005 г.) Актът за националност и временният акт за националност се издават от министъра на транспорта, а позволителното за плаване и временното позволително за плаване - от ръководителите на териториалните звена на Изпълнителна агенция "Морска администрация".

Наредба за водене на корабните документи

Чл. 86. (Изм., ДВ, бр. 113 от 2002 г., бр. 87 от 2005 г.) Видът на корабните документи и всички изисквания, свързани с тях и с издаването им, се определят с наредба на министъра на транспорта.

Глава пета
КАПИТАН И КОРАБЕН ЕКИПАЖ

Екипаж на кораба

Чл. 87.
(1) (Изм., ДВ, бр. 41 от 2001 г.; предишен текст на чл. 87, изм., бр. 113 от 2002 г., бр. 87 от 2005 г.) Екипажът на кораба се състои от капитан, другите лица от командния състав и корабната команда, вписани в екипажния списък. Екипажът на българските кораби се попълва с необходимия брой квалифицирани морски лица, притежаващи съответна правоспособност, съгласно наредба за компетентност за морските лица в Република България, издадена от министъра на транспорта.
(2) Освидетелстването и регистрацията на морските правоспособни лица се извършват от Изпълнителна агенция "Морска администрация" при условия и по ред, определени в наредбата по ал. 1.
(3) С наредбата по ал. 1 се определят и изискванията към учебните заведения и преподавателите, извършващи обучение по морски и речни специалности.
(4) (Нова, ДВ, бр. 55 от 2004 г.; изм., бр. 87 от 2005 г.) Членовете на екипажа трябва да отговарят на изискванията за здравословна годност, определени с наредба, издадена от министъра на транспорта и министъра на здравеопазването.
(5) (Нова, ДВ, бр. 77 от 2005 г., доп., ДВ, бр. 62 от 2006 г. - в сила от 01.01.2007 г.) С наредбата по ал. 1 се определят условията и редът за признаване на правоспособност на морските лица, придобита в държава - членка на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, в Швейцария и в трети държави.

Комплектоване на екипажа

Чл. 88.
(1) Корабният екипаж се комплектова от български граждани. Екипажът на плавателните съдове за спорт, туризъм и развлечения може да се комплектова и от морски правоспособни чуждестранни лица.
(2) (В сила от 01.01.2007 г.) Екипажът може да се комплектова и от квалифицирани чуждестранни морски лица - граждани на страни - членки на Европейския съюз, които притежават свидетелство за правоспособност, издадено в съответствие с Международната конвенция за вахтената служба, нормите за подготовка и освидетелстване на моряците 78/95 (STCW 78/95) или с Препоръките за подготовка на водачите на кораби и снабдяването им със свидетелства за правоспособност за международното корабоплаване на Комитета за вътрешен транспорт на Икономическата комисия за Европа на ООН и Дунавската комисия, без дискриминация, основана на национална принадлежност на работниците, по отношение на наемане, заплащане и други условия на труд, но владеещи общоразбираем на кораба език.
(3) (Изм., ДВ, бр. 87 от 2005 г.) Министърът на транспорта може да разрешава комплектоване на екипаж на кораб от морски правоспособни чуждестранни лица извън посочените в ал. 2, както и да определя условията по тяхното наемане при спазване разпоредбите на действащото законодателство.
(4) (Доп., ДВ, бр. 71 от 2008 г.) Капитанът и главният механик на кораба задължително са български граждани или граждани на държава - членка на Европейския съюз, или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.

Проверки, свързани с обучението и квалификацията на морските лица

Чл. 88а.
(1) Изпълнителна агенция "Морска администрация" извършва периодично проверка за съответствието на провежданото обучение за придобиване на правоспособност и на допълнителната подготовка на морските лица с изискванията на наредбата по чл. 87, ал. 2 и международните договори, по които Република България е страна.
(2) При констатиране на несъответствия с изискванията на наредбата по чл. 87, ал. 2 и международните договори, по които Република България е страна, Изпълнителна агенция "Морска администрация" не издава свидетелства за правоспособност или свидетелства за специална или допълнителна подготовка.
(3) За установяване на правоспособността и за издаване на свидетелства за правоспособност Изпълнителна агенция "Морска администрация" събира такси в размер, определен от Министерския съвет.

Трудови правоотношения

Чл. 88б.
(1) Трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя се уреждат с наредба на Министерския съвет.
(2) С наредбата по ал. 1 се определят и изискванията за:
1. безопасни и здравословни условия на труд на борда на корабите с отчитане спецификата на извършваните превози;
2. корабопритежателите относно съблюдаване спазването на охраната на труда;
3. предотвратяване на професионални заболявания и нещастни случаи на борда на корабите;
4. поддържане на съответни стандарти за хигиена на борда на корабите.

Административна власт на капитана

Чл. 89.
(1) На капитана на кораба се възлага управлението на кораба, включително и корабоводенето, както и вземането на всички необходими мерки за безопасно плаване и поддържане на реда в кораба.
(2) Всички лица, намиращи се на кораба, са задължени да се подчиняват на разпорежданията на капитана, насочени към обезпечаване безопасността и реда на кораба.
(3) Капитанът на кораба има право да вземе необходимите мерки спрямо всяко лице, което се намира на кораба, в случай че то не изпълнява законните му разпореждания. Ако поведението на намиращите се на кораба лица застрашава безопасността на кораба или на намиращите се на него хора и имущества, или съставлява престъпление по Наказателния кодекс на Република България, капитанът има право да ги задържа в изолирани помещения.

Власт на капитана в случай на престъпления

Чл. 90.
(1) (Изм., ДВ, бр. 41 от 2001 г., бр. 113 от 2002 г., бр. 87 от 2005 г.) Когато по време на плаване на кораба е извършено престъпление по Наказателния кодекс на Република България, капитанът изпълнява функциите на орган на дознанието, ръководейки се от Наказателно-процесуалния кодекс и инструкция за провеждане на дознание на българските кораби, утвърдена от главния прокурор на Република България и министъра на транспорта.
(2) Капитанът има право да задържи лицето, заподозряно в извършване на престъпление, до предаването му на съответните власти в първото българско пристанище, в което пристигне корабът.
(3) Когато на кораба бъде извършено престъпление през време на престоя на кораба в българско пристанище, капитанът е длъжен да предаде лицето, извършило престъплението, на съответните местни органи.

Правомощия на капитана по гражданското състояние и нотариални функции

Чл. 91.
(1) При раждане, брак или смърт, настъпили на български кораб, намиращ се извън териториалните граници на Република България, капитанът е длъжен да извърши вписване на събитието в корабния дневник и да състави акт, съответстващ на изискванията на Закона за гражданската регистрация.
(2) Капитанът предава съставените за горните случаи актове в службата по гражданското състояние към общината на първото българско пристанище, в което е влязъл корабът или на българския консул в чужбина.
(3) Капитанът е длъжен да приеме за пазене саморъчни завещания от лица, намиращи се на кораба, които предава на нотариуса в първото българско пристанище, в което е влязъл корабът, или на българския консул в чужбина.
(4) Когато корабът се намира извън териториалните граници на страната, капитанът може да извършва заверка на подписи на лица, намиращи се на кораба, която има сила на нотариална заверка след вписване в корабния дневник.

Задължения на капитана при корабоводенето

Чл. 92.
(1) Капитанът няма право да напуска кораба по време на изпълнение на задължения, изискващи да бъде на борда, освен, ако изключителни обстоятелства не налагат това.
(2) Капитанът е длъжен лично да води кораба при влизането, преминаването и излизането от пристанища, заливи, канали, шлюзове и критични участъци, проливи и реки, както и в случаите, когато възникват особени затруднения или опасности.
(3) Капитанът е отговорен за корабоводенето и в случаите, когато ползува пилотски или лоцмански услуги.

Задължения на капитана по безопасността на плаването и за опазване на околната среда

Чл. 93.
(1) Капитанът е длъжен преди започването на рейса и по време на рейса да полага необходимите грижи корабът да бъде в състояние на мореходност да отговаря на изискванията по отношение на безопасността, необходимото стъкмяване, снабдяването и комплектуването с екипаж.
(2) Капитанът е длъжен да се грижи за правилното натоварване, закрепване и разместване на товара, както и за неговото разтоварване, а по време на рейса да полага необходимите грижи за опазване на товара от повреди и погиване, като взема мерки за обезпечаване интересите на лицата, свързани с товара и навлото.
(3) Капитанът е длъжен да се грижи за опазването на околната среда и рибните ресурси.
(4) Капитанът на кораб, извършващ стопански риболов, с дължина между перпендикулярите 20 или повече метра е длъжен да поддържа в изправност бордовото оборудване за сателитно наблюдение на кораба, както и да изпраща изисканата информация за извършваната от кораба дейност.
(5) За преминаване на пролива Ламанш или при плаване в Северно море изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" издава задължителни разпореждания към капитаните на кораби, плаващи под българско знаме, за използване единствено услугите на пилот, притежаващ сертификат, издаден от компетентен орган на крайбрежна на пролива Ламанш или Северно море държава.

Задължение на капитана при военни действия

Чл. 94. Когато военни действия независимо от това, дали има обявена война или блокада, застрашават отправното, крайното или предстоящото за посещения пристанище или водите, през които трябва да мине корабът, капитанът е длъжен да вземе всички необходими мерки, за да не допусне залавяне на кораба, намиращите се на него лица, товари, имущества и документи.

Представителна власт на капитана

Чл. 95.
(1) Капитанът на кораба е представител на корабопритежателя и на собствениците на товара по отношение на сделките, предизвикани от нуждите на кораба, товара или навлото.
(2) Капитанът като представител на корабопритежателя и на собствениците на товара може да предявява искане и отговаря по искове, които се отнасят до кораба, товара и навлото, ако на това място няма други представители на корабопритежателя или на собствениците на товара
(3) Ограничаването на правомощията на капитана от страна на корабопритежателя или собственика на товара има правно действие в отношенията между тези лица и капитана, а по отношение на третите лица - само ако са им били известни тези ограничения.

Правомощия на капитана в случай на неотложна парична нужда

Чл. 96.
(1) Капитанът на кораб, който по време на рейс изпадне в неотложна нужда от парични средства за поправка на кораба, за попълване на принадлежностите му, за издръжка на екипажа и изобщо за продължаване на плаването, има право, ако няма време да изчака разпореждането на корабопритежателя:
а) да продаде излишните корабни принадлежности с изключение на специалните съоръжения;
б) да продаде излишната част от хранителните припаси;
в) да продаде част от товара или целия товар.
(2) Капитанът е длъжен да избере такъв начин за придобиване на средства за продължаване на плаването, който е свързан с най-малко щети за корабопритежателя и за собствениците на товара.

Правомощия на капитана при недостиг на припаси

Чл. 97.
(1) В случай, че хранителните припаси, включително и неприкосновеният запас бъдат привършени в открито море или на котвена стоянка по река, отдалечена от населено място в ледови навигационни условия, капитанът на кораба има право, да изземе необходимото количество провизии от намиращите се в разпореждане на отделни лица или да изземе част от товара, който може да бъде използуван за храна.
(2) Стойността на иззетите по този начин провизии или товар се заплаща от корабопритежателя или от лицата, които са получили провизии, ако те не са от състава на екипажа и ако съгласно превозния договор издръжката им на кораба не се включва в превозната цена.

Задължение за оказване на помощ

Чл. 98.
(1) Капитанът на кораба е длъжен по време на плаване по река и море да оказва помощ на хора, намиращи се в опасност, и на бедстващи кораби, ако с това не излага кораба, екипажа и пътниците на сериозна опасност.
(2) Корабопритежателят не отговаря за нарушаване разпоредбите на предходната алинея.

Корабен съвет

Чл. 99.
(1) В случай на опасност за пътниците, екипажа, кораба и товара капитанът може да свика по свое усмотрение корабен съвет между членовете на екипажа.
(2) Корабният съвет не може да ограничава правата на капитана. Решението на капитана е окончателно, макар и да противоречи на мнението на корабния съвет.

Задължение на капитана при опасност на кораба

Чл. 100.
(1) Ако по преценка на капитана корабът е застрашен от неминуема гибел, капитанът е длъжен да вземе всички възможни мерки за спасяване на пътниците, след което разрешава на корабния екипаж да напусне кораба.
(2) Капитанът напуска кораба последен, като взема всички възможни мерки за спасяването на корабния, машинния и радиотелеграфния дневник, картите на рейса, документите, ценностите и касовата наличност.

Медицинско обслужване

Чл. 100а.
(1) Корабопритежателят осигурява медицинско обслужване, лекарства, медицинско оборудване и материали на борда на кораба според вида на кораба, числеността на екипажа и пътниците и продължителността на плаването.
(2) (Изм., ДВ, бр. 87 от 2005 г.) Изискванията за осъществяване на медицинското обслужване на кораба се определят с наредба на министъра на транспорта съвместно с министъра на здравеопазването.
(3) Капитанът на кораба или определено от него лице носи отговорност за изпълнението на изискванията за медицинското обслужване и за наличието на лекарствени продукти и медицински изделия на борда на кораба.
(4) Капитанът е длъжен да вземе всички необходими и възможни мерки за привличане на медицинска помощ при неотложна нужда.

Проверка на условията за труд и почивка

Чл. 100б.
(1) След получен писмен сигнал или жалба Изпълнителна агенция "Морска администрация" е длъжна да извърши проверка на условията за живот и труд, периодите на работа и на почивка на екипажа на кораб, намиращ се в българско пристанище.
(2) При констатиране на нарушения след извършената проверка по ал. 1 Изпълнителна агенция "Морска администрация" дава задължителни предписания за отстраняването им, адресирани до капитана на кораба. Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да забрани на кораба да отплава от пристанището, преди да бъдат отстранени недостатъците, за което уведомява администрацията на държавата на знамето.
(3) (Изм., ДВ, бр. 87 от 2005 г.) Условията и редът за извършване на проверката по ал. 1 се определят с наредба на министъра на транспорта.

Глава шеста
ДОГОВОР ЗА ПРЕВОЗ НА ТОВАРИ

Раздел I
Общи разпоредби; превозни документи

Основни белези

Чл. 101.
(1) С договор за превоз на товари превозвачът се задължава срещу определено навло (превозна цена) да превози с кораб до определено пристанище (място) товар, който му предоставя или ще му предостави изпращачът, и да предаде този товар на получателя или упълномощено от него лице.