Синоними: Fucidine (Leo – France), Fucidine (Thomae – Germ.), Fucithalmic (Leo).

Лекарствени форми: Tabl. x 250 mg; Susp.fl. x 50 ml (100 mg/2 ml); Susp. Fl. x 90 ml (250 mg/5 ml); Fl. (сухи) x 500 mg + fl. x 10 ml разтворител; Crème 2 % tuba x 15,0 g et x 30,0 g; Fucithalmic – gel opht. 1 % tuba x 3,0 g, pomada 2 % tuba x 15,0 g.

Действие: Фуцидин е натриева сол на фузидиновата киселина и представлява антибиотик със стероидна струстура от групата на фузиданините. Има бактеририостатично, а при венозно приложение и бактерицидно действие, като блокира механизмите на протеиновата синтеза на бактериите. Антибактериалният спектър на натриевия фузидат обхваща главно Gram (+) бактерии, включително и анаеробните, и Gram (-) коки. Той притежава избирателно действие върху стафилококите независимо, дали продуцират или не пеницилиназа. Освен това действа на: Corynebacterium diphtheriae, Neisseria gonorrhoeae, Neissseria meningitidis, Brucella melitensis, Clostridium, Actinomyces. Непостоянно чувствителни са: Bacteroides fragilis, Brucella melitensis, Chlamydia trachomatis, Nocdrdia asteroides.

Фуцидинът има бърза и пълна абсорбция след орално приемане и достига терапевтична серумна концентрация след 2 h. Плазменият му полуживот е средно 16 h. До 90% от приетото количество се свързва с плазмените протеини. Дифундира добре в тъканите, включително и в лошо васкуларизираните, в синовиалната течност, мукуса, окото, жлъчката и в гнойни секрети. Елиминира се главно с жлъчката под формата на неактивни метаболити.

Показания: Терапевтичното приложение на фуцидина е ограничено главно при стафилококови инфекции – костни, ставни, кожни, пулмонални. Тъй като фуцидинът не се излъчва с урината, той не е подходящ за лечение на стафилококови пикочни инфекции, а так също и на церебро – менингеални инфекции. Локално се прилага при стафилококови и стрептококови кожни инфекции и инфекции на окото – конюнктивити, блефарити и други.

Особености на приложение и дозировка: Прилага се в дневна доза 1,0 – 1,5 g, разпределена в 2 или 3 приема перорално или във венозна перфузия. Поради възможността от бързо развитие на резистентни мутантни форми, фуцидинът най-често се комбинира с изоксазолилпеницилини (оксацилин, клоксацилин, диклоксацилин), макролиди, ванкомицин или рифамицини. При кърмачета и деца се прилага в зависимост от тежестта на стафилоковата инфекция, per os по 30 – 50 mg/kg/24 h, разпределена в 2 или 3 приема, или във венозна перфузия по 20 – 40 mg/kg дневно в 2 или 3 апликации. При пациенти с ХБН не е необходимо да се намалява дозировката, даже при хемозиализирани пациенти. Кремът и помадата съдържащи 2 % фуцидин се прилага локално на тънък слой след почистване на инфектираната кожна повърхност, един или два пъти днвено в продължение най-малко на 1 седчица. Кремът се предпочита при мокрещи и мацерирани кожни увреждания и при гънки и улцерации по краката. Очният гел се прилага по 1 капка в долния конюнктивален сак сутрин и вечер.

Особености на употреба: Разтворът на венозно приложение се приготвя, като един флакон от 500 mg се разтваря с приложения разтворител – 10 ml. След това се разрежда в 250 – 500 ml изотоничен разтвор на натриев хлорид ил 5 % глюкоза и така приготвеният разтвор се внася във венозна перфузия за не по-малко от 2 h.

Взаимодействие с други лекарства: При комбиниране с флуорирани 4-квинолони се проявява антагонизъм!! Противопоказано е смесването му в един флакон с други медикаменти!!

Странични ефекти: При перфузия във вена с малък калибър или при бърза перфузия се развива локално дразнене. Повишаване на билирубина, на алкалната фосфатаза и развитие на иктер, който отзвучава много бързо след спиране на лечението. Изключително рядко може да се наблюдавават кожни алергични реакции, неутропения, хемолиза, диспептични прояви.

Противопоказания: Бременност, лактация, чернодробна недостатъчност.