Въвеждане на стоки на митническата територия на Република България - Поставянето на стоките под митнически надзор и контрол се извършва при условие, че те са въведени на митническата територия на страната. Това означава те да се намират на входен граничен пункт. Той се определя от начина на превозване на стоките - по море, по въздух, по суша (с жп. или автотранспорт) и е от значение за обмитяването, тъй като митническата стойност се установява на базата на входния граничен пункт.

      Представяне пред митническите органи - Въведените на митническата територия на страната ни стоки подлежат на незабавно превозване и представяне пред митническите органи. Мястото на превозването се определя от митническите органи, като то може да е вътрешно митническо учреждение или друго място. Това е с цел обмитяването им. Представянето на стоките се осъществява от лицето, което ги е въвело на митническата територия на страната или от лицето, което е поело превоза им след тяхното въвеждане.

      Манифестиране - То става с подаване на митнически манифест по образец, незабавно след представяне на стоките пред митническите органи. Освен с митнически манифест, манифестирането на стоките може да стане и с търговски или друг документ, ако той съдържа всички данни, по които се идентифицират стоките. Това се отнася за стоки, които преди да са представени пред митническите органи, са превозени под режим транзит. При определени в ППЗМ случаи, митническият манифест може да бъде подаден и служебно от митническите органи.

      Определяне митническия статут на стоките - Това означава категоризирането им като местни, като чуждестранни или като временно складирани стоки. Разграничаването на местните и на чуждестранните стоки става в зависимост от техния произход, което от своя страна означава те да са получени или произведени в съответната страна (нашата или чужда) или придобили статут на такива. Чуждестранните стоки остават под митнически надзор до момента на промяна в митническия им статут или до получаването на друго допустимо митническо направление.

      Получаване на митническо направление - Чуждестранните и местните стоки, представени пред митническите органи, получават митническо направление, което може да бъде: поставяне на стоките под митнически режим; внасяне на стоки в свободна зона или в свободен склад; реекспортиране извън митническата територия на страната; унищожаване на стоки; изоставяне в полза на държавата. До получаването на митническо направление, представените пред митническите органи стоки имат статут на "временно складирани". От момента на оформянето на режим внос, чуждестранните стоки придобиват статут на местни.

      Деклариране - Стоките, предназначени за поставяне под митнически режим се декларират. Декларирането е действие, чрез което едно лице изразява чрез установени форми и начини желанието си за прилагане на определен митнически режим за дадена стока. С него се цели установяването на режим на отговорност за верността на данните, отразени в декларацията, автентичността на приложените документи, както и да се осигури спазването на задълженията, които произтичат от поставянето на декларираните стоки под определен митнически режим. Декларирането се осъществява по четири начина - писмено, устно, по електронен път и чрез други действия. Писменото деклариране се извършва чрез попълване на митническа декларация по образец (ЕАД). Устното деклариране се прилага преди всичко при стоки с нетърговски характер пренасяни от физически лица. Декларирането по електронен път се осъществява чрез подаване от декларатора или негов представител на данните по съответния митнически режим в електронна форма. Декларирането чрез други действия се изразява в това, че стоките не са изрично декларирани пред митническите органи, но се считат за декларирани за режим внос, когато са превозени до митническото учреждение или друго, определено от тях място, преминават през зеления или "нищо за деклариране" коридор и други случаи определени в ППЗМ.

      Проверка на стоките и документите - Представените пред митническите контролни органи документи и стоки подлежат на различни по съдържание проверки с документален и фактически характер. На задълбочен документален контрол се подлагат преди всичко вносната декларация, транзитния документ (Карнет TIR, Карнет АТА или декларация Т), международната фактура, товарителницата, представените документи (сертификати) от страната на износа, предназначени за нашата страна и др.
      Информацията от вече проверените документи се съпоставя с фактическото състояние на стоките, т.е. осъществява се физически контрол. Самата проверка на стоките може да се извърши в митническото учреждение или на друго място, но с разрешение на началника му.

      Обмитяване - Прилага се по отношение на всички стоки, които преминават държавната граница. Включва не само определянето на митническата им стойност и събирането на митните сборове, но и безмитното им пропускане при наличието на определени условия. Обмитяването обхваща няколко задължителни процедури - преглеждане, описване, оценяване и тарифиране на стоките.

      Обезпечаване на митническото задължение - При извършването на вносно-износните операции е налице риск за митническата администрация, свързан със събирането на дължимите митни сборове. Съществува вероятност те да не бъдат заплатени, което поражда необходимостта от въвеждането на обезпечения или гаранции. Опезпеченията най-често се учредяват с банкова гаранция или с паричен депозит. Така ако стоките се отклонят от митнически надзор или се констатира неспазване на поне едно от условията, определени за поставянето им под съответен митнически режим, вземането на държавата ще бъде осигурено.

      Погасяване на митническото задължение - Съгласно чл.212, ал.1 от Закона за митниците, митническото задължение се погасява чрез заплащане или опрощаване на митните сборове, или когато при стоки, декларирани за митнически режим, изискващ заплащането им е анулирана митническата декларация или преди да е дадено разрешение за вдигане, стоките са задържани и веднага или в последствие са отнети в полза на държавата; унищожени по нареждане на митническите органи или унищожени или изоставени в полза на държавата по реда на чл.180 от Закона за митниците. Митническото задължение се погасява и с изтичането на петгодишен срок, считано от датата на възникването му.

      Установяване на митническо нарушение - Осъществявайки своята контролна дейност, митническите органи проучват, установяват и наказват всяко нарушение или опит за нарушение на разпоредбите на митническото законодателство, доколкото деянието не може да се квалифицира като престъпление. При установено митническо нарушение се задействат административно наказателните разпоредби на митническия контрол.

      Обжалване на решения на митническите органи - Виж подробно раздел Административно наказателно производство.