На основание чл. 1, ал. 2 от Наредба за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НИИПОПДОО), при изчисляването на паричните обезщетения и помощи се ползват данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). При извършването на проверките на подадените от осигурителите и самоосигуряващите се лица данни с Декларация обр. № 1 “Данни за осигуреното лице” имайте предвид следното:
І. Срокове за подаване на декларацията
На основание чл. 10, ал. 1 от НИИПОПДОО, документите по чл. 3-5 и 8 се представят в съответните ТП на НОИ и техните филиали задължително, след като са подадени данните с Декларация образец № 1. Сроковете за подаването на декларацията са обвързани със сроковете за внасяне на осигурителните вноски по чл. 7 от КСО и са както следва:
1. Работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения подават данни за всеки календарен месец не по-късно от деня, следващ деня на възникване на последното задължение за внасяне на вноските за този месец, освен при изплащане на аванс, който не е единствено плащане за месеца;
Пример: Възнагражденията за месец януари са начислени на 5-то число на месец февруари и се изплащат на 10–ти февруари. Дължимите осигурителни вноски се внасят при изплащане на възнагражденията, а декларация обр. № 1 се подава на следващия ден. В случай, че начислените възнаграждения за месец януари не се изплатят през месец февруари, дължимите осигурителни вноски следва да се внесат до края на месец февруари, а декларация обр. № 1 да се подаде не по-късно от 1 март.
2. Самоосигуряващите се подават данни до 10 дни след внасянето на дължимите авансово осигурителни вноски за съответния месец. Срокът за внасяне на дължимите осигурителни вноски за тези лица е до 10-то число на месеца, следващ този, за който се отнасят.
3. За наетите без трудови правоотношения възложителите на договорите подават данните не по-късно от 10 дни след срока за внасяне на осигурителните вноски, а той е 10-то число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнагражденията.
ІІ. Попълване на данни за дните в осигуряване през месеца
Данни за дните в осигуряване се попълват в точки от 16 до 16.8 вкл. на декларацията.
1. В точка 16.1 “Отработени и други дни с осигурителни вноски” се попълват дните с осигурителни вноски, за които е изплатено/начислено възнаграждение или е упражнявана дейност по Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина. Такива са: отработените дни в осигуряване, дните в платен отпуск и всички дни с осигурителни вноски на основание чл. 9, ал. 3 от КСО.
2. В точка 16.2 „Дни във временна неработоспособност, с изключение на дните, посочени в т. 16.5, т. 16.6 и т. 16.А, се попълват дните във временна неработоспособност поради болест, гледане на болен член от семейството, бременност и раждане, санаторно-курортно лечение, карантина с право на обезщетение. При попълване на данните в тази точка не се включва първият работен ден от временната неработоспособност, за който работодателят е изплатил възнаграждение на лицето.
3. В точка 16.3 “Дни за отглеждане на малко дете и в неплатен отпуск за бременност и раждане”, се попълват дните по:
а) чл. 164 от Кодекса на труда (КТ) – в отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст;
б) чл. 164а от КТ – в отпуск за отглеждане на дете, настанено при близки и роднини или в приемно семейство;
в) чл. 165 от КТ - неплатен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст;
г) чл. 167 от КТ - отпуск при смърт или тежко заболяване на родител;
д) чл. 167а от КТ - неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст.
В случаите, при които осигурените лица нямат право на парично обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, в т. 16.3 се попълват и тези дни.
Тази точка се попълва и от самоосигуряващи се лица, които ползват аналогични права.
4. В точка 16.4 „Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж” се попълват работните дни в неплатен отпуск за временна неработоспособност, когато лицата нямат право на парично обезщетение, неплатен отпуск до 30 работни дни за една календарна година, който се зачита за осигурителен стаж, и др. дни в осигуряване без осигурителни вноски.
5. В точка 16.5 “Дни в трудова злополука, с изключение на дните, посочени в т. 16.А”, се попълват само дните във временна неработоспособност поради трудова злополука с право на обезщетение, а в точка 16.6 “Дни в професионална болест, с изключение на дните, посочени в т. 16.А”, се попълват дните във временна неработоспособност поради професионална болест с право на обезщетение. В тези точки се попълват и дните във временна неработоспособност поради трудова злополука или поради професионална болест след прекратяване на осигуряването, но само в случаите, при които временната неработоспособност е възникнала преди 1 януари 2007 г. и продължава без прекъсване и след тази дата. При попълване на данните не се включва първият работен ден от временната неработоспособност, за който работодателят е изплатил възнаграждение на лицето.
6. В точка 16.А „Дни във временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя на основание чл. 40, ал. 4 от КСО” се попълват данни за броя на дните през месеца, за които работодателят е изплатил възнаграждение за първия работен ден от временната неработоспособност.
Т. 16.А не се попълва, когато временната неработоспособност продължава без прекъсване, когато няма прекъсване във временната неработоспособност, независимо че може да е констатирана с първични болнични листове, в случаите на чл. 42, ал. 2 от КСО, както и в случаите на бременност и раждане. Самоосигуряващите се лица също не попълват т. 16.А, тъй като паричните обезщетения за целия период на временна неработоспособност и при бременност и раждане са за сметка на ДОО.
7. Данните за отработените часове през месеца се попълват в точка 16.7 “Отработени часове – общо”. Попълва се общият брой отработени часове през месеца, включително броят отработени часове извънреден труд, отразен като такъв във ведомостите за заплати, и броят часове за времето на платен отпуск. Когато през месеца, за който се подават данните, лицето има отработени часове нощен труд, включително извънреден нощен труд, при попълване на данните часовете нощен труд се превръщат в дневни по реда на чл. 140, ал. 1 от КТ и чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
В т. 16.7 не се включват часовете, съответстващи на дните, попълнени в т. 16.А „Дни във временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя на основание чл. 40, ал. 4 от КСО”. В случаите, при които има попълнени данни в т. 16.А, но няма попълнени данни в т. 16.1, не се попълват данни в т. 16.7, освен когато е положен извънреден труд през почивни дни и официални празници.
В точка 16.8 “Часове положен извънреден труд” се попълва само броят на отработените часове извънреден труд след превръщане на нощните часове в дневни, положен при спазване на разпоредбите на КТ или на други специални закони.
Осигурителите попълват данни за отработените часове в точки 16.7 и 16.8 на декларацията само за лицата, работещи по трудови или служебни правоотношения или правоотношения, възникнали на основание специални закони.
За лицата, които не работят през всички работни дни от месеца при подневно отчитане на работното време, включително за членове на управителни и контролни органи и за работа на изборни длъжности, задължително се попълват данни в т. 14 “Ден, от който осигуряването е възникнало” и в т. 15 “Ден, в който осигуряването е прекратено”. Попълнените данни в тези точки трябва да съответстват на броя на дните в осигуряване, попълнени в позиция 2 и 3 на т. 16. В т. 15 се попълва последният ден в осигуряване. Когато осигуряването продължава от предходен месец, а в текущия месец, за който се подават данните, има прекъсвания и възобновявания на осигуряването, първата позиция на т. 14 е празна, а в първата позиция на т. 15 се попълва първото прекъсване.
8. Попълване на данни в точка 16 “Дни в осигуряване – общо”.
Позиция 1
- попълва се 0, ако лицето е осигурявано през всички работни дни от месеца;
- попълва се 1, когато са попълнени данни в точки 14 и 15 от декларацията, т.е. лицето не е осигурявано през всички работни дни от месеца.
Позиции 2 и 3
Попълва се в две позиции общият брой работни дни в осигуряване.
В определени случаи се допуска в позиция 1 да е попълнено 0 (лицето е осигурявано през всички работни дни през месеца), но общият брой работни дни в осигуряване да бъде по-голям или по-малък от броя на работните дни по календар. Това са случаите, при които по КТ е обявен неприсъствен ден за определени лица, какъвто е Денят на народните будители – 1 ноември. Министерският съвет също може да обяви еднократно за официални празници дни за честване на определени професии.
Позиция 4
- попълва се законоустановеното работно време за длъжността.
Позиция 5
- попълва се дневното работно време в часове на осигуреното лице по трудовия му договор. Когато дневното работно време по трудовия договор е различно през отделните дни в месеца, се попълва среднодневното работно време в часове. В случай, че при изчислението се получи остатък, равен или по-голям от половин час, се закръглява на пълен час.
Пример:
Лице е наето на работа на 4-часов работен ден при законоустановено работно време за длъжността 8 часа. Лицето е работило през всичките 21 работни дни от месеца. Т. 16 се попълва така – 02184.
Пример:
Работник, който не работи при условията на чл. 142, ал. 2 от КТ, през месец март е работил 8 дни при законоустановено работно време 8 часа, като е изработил общо 40 часа, както следва:
03.03. – 8 часа
от 05.03. до 08.03. вкл. – по 2 часа на ден
10.03. – 8 часа
24.03. – 8 часа
31.03 – 8 часа.
Лицето е работило при различно дневно работно време през отделните дни в месеца и за попълване на данни в позиция 5 на т. 16 трябва да бъде изчислено среднодневното работно време. Среднодневното му работно време в часове е 5 часа (40 часа : 8 дни = 5 часа).
Данните трябва да се подадат така:
- в т. 16 “Дни в осигуряване – общо” – 10885
- в т.16.1 “Отработени и други дни с осигурителни вноски” – 8 дни
- в т.16.7 “Отработени часове – общо” – 40 часа
В случая задължително в т. 14 и т. 15 от декларацията трябва да се посочат дните, през които лицето е било на работа, както следва:
- в т. 14 “Ден, от който осигуряването е възникнало”- 03, 05, 10, 24, 31;
- в т. 15 “Ден, в който осигуряването е прекратено”- 03, 08, 10, 24, 31.
Когато в една декларация не могат да бъдат отразени всички периоди на започване и прекъсване на осигуряването през месеца, за лицето се подават две или повече декларации. В първата декларация, освен дните в осигуряване, се подават данни за размера на осигурителния доход за дните, посочени в т. 16.1 от декларацията. В нея се подават и данни за пълния месечен размер на брутното възнаграждение и нетното възнаграждение. Във втората декларация се подават данни за останалите дни в осигуряване и съответстващия на тях осигурителен доход.
Когато през месеца лицето е ползвало отпуск за временна неработоспособност, броят на дните в осигуряване, попълнен в т. 16.2, съответно точки 16.5 или 16.6 и т. 16.А от декларация обр. № 1, трябва да съответства на броя дни в т. 3 от “Данни от осигурителя/самоосигуряващия се” от декларативната част на болничния лист. За периодите на отпуск за бременност и раждане паричните обезщетения се изплащат изцяло от средствата на държавното обществено осигуряване и данните, попълнени в т. 16.2 в декларация обр. № 1, трябва да съответстват на данните, попълнени в т. 3 от “Данни от осигурителя/самоосигуряващия се” на болничния лист.
ІІІ. Попълване на данни за дните в осигуряване за работещите при сумирано изчисляване на работното време
1. При сумирано изчисляване на работното време и при работа на смени по часов график в рамките на един месец, броят на отработените часове от лицето, без часовете, положени като извънреден труд, трябва да е равен на броя на работните часове по календар за същия месец, т. е. на месечната норма работно време. Отработените часове в повече от месечната норма следва да бъдат оформени като извънреден труд. В тези случаи отработените и други дни с осигурителни вноски, които се попълват в т. 16.1 от декларацията, и дните във временна неработоспособност в точки 16.2, 16.5 и 16.6, се получават като съответните часове, след превръщане на нощните в дневни, се разделят на часовете, съответстващи на дневното работно време на осигуреното лице по трудовия му договор. При остатък, равен или по-голям от половината от работното време на лицето по трудовия му договор, се извършва закръгляване към по-голямото число. Сборът от дните, попълнени в точки от 16.1 до 16.6 вкл. и в т. 16.А, трябва да бъде равен на броя на работните дни за съответния месец, вписани в позиции 2 и 3 на т.16. Когато отработените часове, заедно с часовете във временна неработоспособност и други, са повече от месечната норма работно време, отработените в повече часове се посочват в т. 16.8 като извънреден труд, ако са платени като такъв.
2. При сумирано изчисляване на работното време за по-дълъг период от един месец, данните за осигуряването се подават с Декларация обр. № 1 “Данни за осигуреното лице” с попълнен код 16, включително и за лицата, работещи по условията на първа и втора категория труд, в т. 12 “Вид осигурен”, а в т. 16 “Дни в осигуряване – общо” се попълва 20000. Точки от 16.1 до 16.8 вкл. не се попълват. Попълват се и всички останали данни в точки от 17 до 34 вкл. от декларацията. При попълването на декларация образец № 1 след изтичането на периода на сумираното отчитане, се извършва преизчисление и прехвърляне на часовете от графика и съответстващия им доход съобразно работните дни по календар. За всеки месец от периода на сумираното отчитане се подава отново декларация обр. № 1, с попълнен код 16 в т. 12 “Вид осигурен” и попълнена буква “К” в т. 1 “Код корекция”. В т. 16.1 се попълват за всеки месец преизчисленият брой работни дни в осигуряване и в т. 16.7 - преизчисленият брой работни часове. В месеците, през които лицето е било във временна неработоспособност, се попълват преизчислените дни във временна неработоспособност в т. 16.2. В този случай се попълват и данни в т.16.А. Сборът от дните, попълнени в точки от 16.1 до 16.6 вкл. и в т.16.А, трябва да бъде равен на работните дни за съответния месец. Общият брой отработени часове през месеца (вкл. и часовете извънреден труд) се попълва в т.16.7. Когато при преизчислението след превръщане на нощните часове в дневни се получат изработени часове над определената норма часове за периода на сумираното отчитане, часовете, получени над нормата, са извънреден труд. Получените часове извънреден труд се заплащат по реда на чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ в края на отчетния период, ако не са начислени във ведомостта за други месеци от периода. Часовете положен извънреден труд се включват в т.16.7 и се посочват отделно в т. 16.8 в декларация обр. № 1 за последния месец от сумираното отчитане. В коригиращите декларации се попълват и всички останали данни в точки от 17 до 34 вкл. от декларацията.
ІV. Попълване на данни за осигурителния доход в т. 21 “Осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски, вкл. сумата по чл. 40, ал. 4 от КСО, с изкл. на сумата по т. 19”
Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО, доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени и други доходи от трудова дейност. За всички лица, които през месеца са били в отпуск за временна неработоспособност, при попълване на данни за месечния осигурителен доход в т. 21 се включва и изплатеното от осигурителя възнаграждение за първия работен ден от временната неработоспособност на основание чл. 40, ал. 4 от КСО.
За лицата с попълнен код в т.12 “Вид осигурен” – 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 10, 11, 16, 17, 24, 25, 26, 72, 82 и 83 се попълват данни в т. 21 и когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени.
От 1 януари 2008 г. на основание § 1, т. 26, б. ”з” от Допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), с оглед данъчното облагане, правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия, са определени като трудови правоотношения. С промяната в данъчното законодателство след 1 януари 2008 г. доходите от възнаграждения по договори за управление и контрол не се считат за доходи от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ и за тях не се предвиждат нормативно признати разходи при определяне на облагаемия доход. В тази връзка от 1 януари 2008 г. осигурителният доход на тези лица е полученото или начислено, но неизплатено брутно възнаграждение.
V. Попълване на данни за нетното възнаграждение в т. 34 “Нетно възнаграждение”
За всички лица, които са осигурени за фонд “Общо заболяване и майчинство” и/или фонд “Трудова злополука и професионална болест”, в декларацията се попълват данни за нетно възнаграждение.
1. Съгласно чл. 17, ал. 1 от НИИПОПДОО, за работещите по трудови, служебни и приравнените към тях правоотношения месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с данъците по ЗДДФЛ и не може да бъде повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната календарна година.
Пример:
Лице, родено преди 1 януари 1960 г., работи по трудов договор на 8-часов работен ден при условията на трета категория труд. За месец януари 2008 г. лицето има отработени 17 дни и 5 работни дни е било във временна неработоспособност. За отработените дни е получило трудово възнаграждение в размер на 850 лв. За първия работен ден от временната неработоспособност на лицето е изплатено на основание чл. 40, ал. 4 от КСО брутно възнаграждение в размер на 50 лв. (850 лв. : 17 р. д. = 50 лв.). Осигурителният доход, който трябва да се попълни в т. 21 от декларация обр. № 1, е 900 лв. (850 лв. + 50 лв. = 900 лв.).
Нетното възнаграждение за месец януари се изчислява, като брутното трудово възнаграждение, вкл. трудовото възнаграждение за първия работен от временната неработоспособност, се намали със сумата на осигурителните вноски за сметка на лицето и с дължимия данък.
Дължимите осигурителни вноски за сметка на лицето са 10.6 % за ДОО плюс 2.4 % за здравно осигуряване. Размерът на осигурителните вноски за сметка на лицето е 117 лв. (900 лв. х 13 % = 117 лв.)
Размерът на данъчната основа, от която се изчислява дължимият данък, е 733 лв. (850 лв. – 117 лв. = 733 лв.). Дължимият данък е в размер на 73.30 лв. (733 лв. х 10 % = 73,30 лв.)
Нетното възнаграждение е 709.70 лв. (900 лв. – 117 лв. – 73, 30 лв. = 709, 70 лв.). Сумата от 709,70 лв. се попълва в т. 34 на декларация обр. № 1.
Съгласно новия текст на чл. 17, ал. 4 от НИИПОПДОО, изплатеното или начисленото месечно възнаграждение, от което се определя нетното възнаграждение, включва брутното трудово възнаграждение и обезщетенията, изплащани по КТ, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за държавния служител и Закона за съдебната власт, които са облагаеми по чл. 24 от ЗДДФЛ, както и всички доплащания на такива суми за съответния месец.
С направената промяна, в сила от 11 март 2008 г., при доплащания или коригиране на възнаграждения на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1–4, 6, 8 и ал. 2, извършени след 10 март 2008 г. и отнасящи се за периода след 31 декември 2006 г., се променя не само осигурителният доход за съответния месец, но и нетното възнаграждение.
Пример:
Лице, родено преди 1 януари 1960 г., работи по трудов договор на 8-часов работен ден при условията на трета категория труд. Брутното трудово възнаграждение на лицето за месеците януари, февруари и март 2008 г. е по 750 лв. на месец. С изплащане на трудовото възнаграждение за месец март на лицето е изплатено и допълнително материално стимулиране за месеците януари и февруари в размер на 600 лв., по 300 лв. на месец. Лицето е работило през всички работни дни на месеците януари, февруари и март. В случая с подаване на данните с декларация обр. № 1 за месец март е необходимо да се подадат и коригиращи декларации за месец януари и месец февруари.
При подаване на данните за месец март следва да се има предвид:
Осигурителният доход за месец март е 750 лв. и тази сума се попълва в т. 21 от декларацията.
Нетното възнаграждение за месец март се изчислява, като брутното трудово възнаграждение се намали със сумата на осигурителните вноски за сметка на лицето и с дължимия данък по ЗДДФЛ.
Дължимите осигурителни вноски за сметка на лицето са 10.6 % за ДОО плюс 2.4 % за здравно осигуряване. Размерът на осигурителните вноски за сметка на лицето е 97.50 лв. (750 лв. х 13 % = 97, 50 лв.).
Размерът на данъчната основа, от която се изчислява дължимият данък, е 652.50 лв. (750 лв. – 97,50 лв. = 652,50 лв.). Дължимият данък е в размер на 65,25 лв. (652,50 лв. х 10 % = 65,25 лв.).
Нетното възнаграждение е равно на 587.25 лв. (750 лв. – 97,50 лв. – 65,25 лв. = 587,25 лв.). Сумата от 587,25 лв. се попълва в т. 34 на декларация обр. № 1.
При подаване на коригиращи декларации за месеците януари и февруари следва да се има предвид:
В т. 21 осигурителният доход следва да се коригира на 1050 лв.
За месеците януари и февруари е необходимо да се коригира и нетното възнаграждение. Брутното трудово възнаграждение, от което следва да се определи нетното възнаграждение за всеки от тези месеци, е също 1050 лв. Размерът на осигурителните вноски за сметка на лицето е по 136.50 лв. (1050 лв. х 13 % = 136,50 лв.)
Размерът на данъчната основа, от която се изчислява дължимият данък, е 913.50 лв. (1050 лв. – 136,50 лв. = 913,50 лв.). Дължимият данък е в размер на 91.35 лв. (913,50 лв. х 10 % = 91,35 лв.).
Нетното възнаграждение е равно на 822.15 лв. (1050 лв. – 136,50 лв. – 91,35 лв. = 822,15 лв.). В точка 34 “Нетно възнаграждение” на коригиращите декларации за месеците януари и февруари се попълва сумата 822,15 лв.
При начисляване и изплащане на трудови възнаграждения и допълнително материално стимулиране след 1 януари 2008 г., отнасящи се за 2007 г., изчисляването на авансовия данък за определяне на нетното възнаграждение се извършва по таблицата към чл. 42, ал. 3 от ЗДДФЛ, в редакцията на закона към 31 декември 2007 г. Дължимите осигурителни вноски се изчисляват също в размерите и съотношението, определени за 2007 г.
2. За изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с дължимия данък по ЗДДФЛ и не може да бъде повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната календарна година.
Пример:
Управител на търговско дружество, роден преди 1 януари 1960 г., е получил възнаграждение по договора за управление за месец март 2008 г. 1500 лв. Възнаграждението е в по-голям размер от минималния осигурителен доход за длъжността, която заема лицето, определен по основната икономическа дейност на осигурителя.
Осигурителният доход, който се попълва в т. 21 от декларация обр. № 1, е 1500 лв.
Нетното възнаграждение за месец март се изчислява, като полученото възнаграждение се намали със сумата на осигурителните вноски за сметка на лицето и с дължимия данък.
Дължимите осигурителни вноски за сметка на лицето са 10,6 % за ДОО плюс 2,4 % за здравно осигуряване. Размерът на осигурителните вноски за сметка на лицето е 195 лв. (1500 лв. х 13 % = 195 лв.).
Размерът на данъчната основа, от която се изчислява дължимият данък, е 1305 лв. (1500 лв. – 195 лв. = 1305 лв.). Дължимият данък е в размер на 130.50 лв. (1305 лв. х 10 % = 130,50 лв.).
Нетното възнаграждение е равно на 1174.50 лв. (1500 лв. – 195 лв. – 130,50 лв. = 1174,50 лв.). В точка 34 “Нетно възнаграждение” на декларация обр. № 1 се попълва сумата 1174,50 лв.
Когато през 2008 г. на лица, работещи по договори за управление и контрол, се начисляват и изплащат възнаграждания, отнасящи се за периода до 31 декември 2007 г., при изчисляването на нетното възнаграждение възнагражденията не се намалява с авансов данък и разходи за дейността. Дължимите осигурителни вноски се определят в размерите и съотношението, определено за периода до 31 декември 2007 г.
Когато през 2008 г. на лица, работещи по договори за управление и контрол, се изплащат възнаграждания, отнасящи се за периода до 31 декември 2007 г., начисляването на които е станало преди тази дата, нетното възнаграждение не се преизчислява.
С направената промяна, в сила от 11 март 2008 г., при доплащания или коригиране на възнаграждения на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7, извършени след 10 март 2008 г. и отнасящи се за периода след 31 декември 2007 г., се променя не само осигурителният доход за съответния месец, но и нетното възнаграждение.
При доплащания или коригиране на възнаграждения, на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7, извършени след 10 март 2008 г. и отнасящи се за периода преди 1 януари 2008 г., нетното възнаграждение не се променя. Доплатените суми за тези периоди се включват при образуването на нетното възнаграждение в месеца на изплащането.
3. За членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията, месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с дължимия данък по ЗДДФЛ и не може да бъде повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната календарна година.
Когато след 11 март 2008 г. на тези лица се доплащат възнаграждения, отнасящи се за периода след 1 януари 2007 г., нетното възнаграждение не се преизчислява. Съгласно чл. 43 от ЗДДФЛ задължението за удържане/внасяне на авансовия данък за доходи от стопанска дейност по чл. 29 от него е в месеца на придобиване и няма основание за преизчисляване на нетното възнаграждение.
При определяне на месечното нетно възнаграждение не се вземат предвид средствата, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи.
Пример:
Лице, родено след 31 декември 1959 г., за месец март 2008 г. е получило трудово възнаграждение в размер на 1700 лв. и от средствата за социални разходи на осигурителя - 500 лв.
В т. 21 от декларацията се попълва осигурителен доход 1700 лв.
В т. 19 от декларацията се попълва 300 лв. (сумата на месечния осигурителен доход надвишава 2000 лв. и сумата на социалните разходи трябва да се ограничи на 300 лв.).
Нетното възнаграждение се определя, като полученото възнаграждение, без да се включват изплатените суми за сметка на социалните разходи, се намали със сумата на осигурителните вноски за сметка на лицето и с дължимия данък.
Размерът на дължимите осигурителни вноски върху изплатеното трудово възнаграждение за сметка на лицето са 8.6 % за ДОО плюс 2,4 % за здравно осигуряване и 2 % за ДЗПО, или 221 лв. (1700 лв. х 13 % = 221 лв.).
Размерът на дължимите осигурителни вноски за сметка на лицето върху сумите, изплатени за сметка на социалните разходи, са 6. 8 % за фонд “Пенсии”, 2,4 % за здравно осигуряване и 2 % за ДЗПО, или 33.60 лв. (300 лв. х 11,2 % = 33, 60 лв.).
Общо дължимите осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице за месец март 2008 г. са 254.60 лв. (221 лв. + 33,60 лв. = 254,60 лв.).
Облагаемият доход е равен на сумата от трудовото възнаграждение и сумата, изплатена за сметка на социалните разходи- 2200 лв. (1700 лв. + 500 лв. = 2200 лв.).
Размерът на данъчната основа е 1945.40 лв. (2200 лв. – 254,60 лв. = 1945,40 лв.). Размерът на дължимия данък е 194.50 лв. (1945,40 лв. х 10 % = 194,50 лв.).
Нетното възнаграждение е равно на 1250.90 лв. (1700 лв. – 254,60 лв. – 194,50 лв. = 1250,90 лв.). В точка 34 “Нетно възнаграждение” на декларация обр. № 1 се попълва сумата 1250,90 лв.
VІ. Попълване данни за лица, които работят по повече от едно правоотношение през месеца
1. За работниците и служителите, които през месеца работят при двама работодатели, всеки работодател подава данни за дните в осигуряване, осигурителния доход, дължимите осигурителни вноски и данъка по ЗДДФЛ. Работодателите, наели лица по втори или допълнителен трудов договор, независимо от категорията на полагания труд, подават данните с попълнен код 04 в т. 12 “Вид осигурен”.
2. За лицата, които по основния трудов договор са осигурени върху максималния месечен осигурителен доход:
     при пълна заетост на работното време, а по втория трудов договор са наети за 3 и повече от 3 часа дневно, данните се подават с попълнен код 21 в т. 12 “Вид осигурен”. Тъй като лицата по основния договор са осигурени върху максималния месечен осигурителен доход, отработените дни през месеца по втория договор се попълват в т. 16.4 „Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж”.
     във всички останали случаи данните за осигуряването по втория /или допълнителния/ трудов договор се подават с попълнен код 04 в т. 12 “Вид осигурен”. Тъй като лицата по основния договор са осигурени върху максималния месечен осигурителен доход, отработените дни през месеца по втория договор се попълват в т. 16.4 „Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж”.
И в двата случая (по т. 1 и т. 2), ако лицето е било във временна неработоспособност или бременност и раждане, дните с право на обезщетение се отразяват в т. 16.2, съответно т. 16.5, т. 16.6 и т. 16.А от декларацията за всяко трудово правоотношение. За времето, през което лицето ползва отпуск за отглеждане на малко дете по чл.164 от КТ по две правоотношения, тези дни се попълват в т. 16.3 от декларацията. Допуска се за времето, през което майка е в отпуск за отглеждане на малко дете по едно от основанията, на другото основание да упражнява трудова дейност. В тези случаи за основанието, на което се упражнява трудова дейност, се подава декларация обр. № 1 по общия ред.
3. Самоосигуряващи се лица, заявили в компетентната териториална дирекция на НАП желанието си да се осигуряват само за фонд “Пенсии”, които получават и доходи за работа по трудово правоотношение при пълна заетост и върху тези доходи са осигурени върху максималния размер на месечния осигурителен доход, могат да подават еднократно декларация обр. № 1 за всяка календарна година, като в точка 12 „Вид осигурен” попълват код 23. Дните в осигуряване се попълват в т. 16.4 „Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж”. Данните се подават с оглед зачитане на осигурителен стаж при пенсиониране 4 години за 5.
4. Самоосигуряващите се лица, които са заявили осигуряване за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица и са осигурени по трудово правоотношение или по договори за управление и контрол върху максималния месечен осигурителен доход, подават месечни данни в качеството си на самоосигуряващи се лица с попълнен код 12 в т. 12 «Вид осигурен» . Дните в осигуряване през месеца се попълват в т.16.4 „Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж”. Когато лицето е във временна неработоспособност или бременност и раждане, се попълват данни за дните с право на обезщетение в т. 16.2 от декларацията.
Когато за времето, през което лицето ползва отпуск за отглеждане на малко дете по чл. 164 от КТ чрез работодателя или възложителя на договора за управление и контрол, при подаване на данни с декларация обр. № 1 дните по чл. 53 от КСО се попълват в т. 16.3 от декларацията. Допуска се за времето, през което майка е в отпуск за отглеждане на малко дете при работодател или възложител по договор за управление и контрол, да упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се лице. В тези случаи за упражняваната трудова дейност от самоосигуряващото се лице декларация обр. № 1 се подава по общия ред.
5. За лицата, които работят при повече от един възложител по договор за управление и контрол, всеки от възложителите подава данни за осигуряването с попълнен код 10 в т. 12 «Вид осигурен». В случай, че лицето е декларирало, че вече е достигнало максималния месечен осигурителен доход, възложителят по договора не внася осигурителни вноски, но подава данни с декларация обр. № 1 «Данни за осигуреното лице». Отработените дни без осигурителни вноски се отразяват в т. 16.4 на декларацията, а дните във временна неработоспособност по всички договори се отразяват в точки 16.2, 16.3, 16.5, 16.6 и 16.А.

Във връзка с прилагането на чл. 54 и чл. 57, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) в производствата по изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО, включително отпускането и изплащането на паричните обезщетения за безработица, да се има предвид следното:
І. Съгласно чл. 54 от АПК административният орган спира производството:
1. в случай на смърт на заинтересования гражданин - страна в производството;
2. когато е нужно да се учреди настойничество или попечителство на заинтересован гражданин - страна в производството;
3. когато в хода на производството се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаване на акта;
4. когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционносъобразността на приложим закон;
5. при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване;
6. когато страните внесат заявление за сключено споразумение.
Производството, образувано в съответното ТП на НОИ по представен болничен лист, молба-декларация, заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) и други документи, необходими за изчисляване и изплащане на парично обезщетение или помощ от ДОО, се спира при възникване на някое от основанията, посочени в чл. 54, ал. 1, т. 1-5 от АПК. (Сключването на споразумение по смисъла на т. 6, за изчисляване и изплащане на парично обезщетение или помощ от ДОО е недопустимо). За спирането на производството ръководителят на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ или упълномощеното от него длъжностно лице издава разпореждане (Приложение 1). Разпореждането за спиране на производството се изпраща незабавно на осигурителя и заинтересованото лице.
При отпадане на основанието за спиране на производството ръководителят на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ или упълномощеното от него лице издава разпореждане за възобновяването му (Приложение 2) на основание чл. 55 от АПК.
В случаите на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, разпореждането за спиране на производството по отпускане на ПОБ, както и за изчисляване и изплащане на паричното обезщетение или помощ от ДОО, се издава въз основа на издадено от друг административен орган или съд удостоверение за образувано пред него производство. Става въпрос за образувано преюдициално производство, чието приключване е от значение за определянето на правото или размера на претендираното парично обезщетение или помощ.
Разпореждането за възобновяване на спряното на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК производство в ТП на НОИ се издава въз основа на влезлия в сила индивидуален административен акт (решение или присъда на съда), с който е приключило преюдициалното производство.
Най-често основание за спиране на производството за изчисляване и изплащане на паричното обезщетение от ДОО е образуваното производство за обжалване решенията на органите на медицинската експертиза на работоспособността по реда на чл. 112 от Закона за здравето (ЗЗ). При всички случаи на обжалване (включително и от страна на ТП на НОИ) на болнични листове, решения на ТЕЛК или на НЕЛК по повод установяване на временна неработоспособност, временно намалена работоспособност или бременност и раждане, от органа, пред който се развива производството, следва да бъде изискано удостоверение за това, на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК. Издаденото удостоверение се прилага към досието в ТП на НОИ и въз основа на него се издава разпореждането за спиране на производството.
Орган, пред който се развива производството по чл. 112 от Закона за здравето, длъжен да издаде удостоверението, може да бъде:
1. ЛКК - когато е обжалвано решение на лекуващия лекар (чл. 112, ал. 1, т. 1 от ЗЗ);
2. ТЕЛК или регионален съвет - когато е обжалвано решение на ЛКК (чл. 112, ал. 1, т. 2 или ал. 2 от ЗЗ);
3. НЕЛК – когато е обжалвано решение на ТЕЛК (чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗЗ);
4. Административен съд - гр. София - когато е обжалвано решение на НЕЛК (чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗ).
Спиране на производството следва да се прилага и в случаите, когато за отпускане или за възстановяване на прекратено ПОБ поради упражняване на трудова дейност в друга държава - членка на ЕС, се изчаква издаването на образец Е 301 от чужда осигурителна институция. В досието на лицето в ТП на НОИ се прилага получено от Д “ЕИМД” заверено копие на формуляр Е 001 - молба за предоставяне на информация, молба за издаване на формуляр, за удостоверяване образуването на друго административно производство (в случая - по издаване на формуляр Е 301).
Сроковете по чл. 23 и чл. 31, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НИИПОПДОО) и по чл. 5, ал. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ) не текат през времето, през което производството за отпускане, изчисляване и изплащане на паричното обезщетение или помощ от ДОО е спряно на основание чл. 54 от АПК.
 
ІІ. Съгласно чл. 57, ал. 5 от АПК, когато е необходимо да се съберат доказателства за съществени обстоятелства или да се даде възможност на други органи или граждани да се защитят, актът се издава до един месец от започване на производството.
От посочената разпоредба следва, че когато се налага събирането на допълнителни доказателства за определяне правото и размера на паричните обезщетения и помощи по реда на чл. 15 от НИИПОПДОО, чл. 1, ал. 4 от от НОИПОБ или чрез извършването на конкретна проверка от контролните органи на НОИ в осигурителя, в лечебното заведение или на друго място, сроковете по чл. 23, чл. 31, ал. 1 от НИИПОПДОО и чл. 5, ал. 1 от НОИПОБ, се удължават до един месец от приемането в ТП на НОИ на болничните листове, молбите-декларации, заявленията и другите документи, необходими за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи.
За удължаването на срока в тези случаи ТП на НОИ уведомява писмено осигурителя и лицето - чл. 57, ал. 8 от АПК.

ГОСПОЖО/ГОСПОДИН ДИРЕКТОР,
Във връзка с постъпили запитвания относно реда за издаване на болнични листове за гледане на болен член от семейството даваме следните допълнителни указания:
Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността определя различни условия и ред при издаване на болнични листове за гледане на болен член от семейството в дома и за гледане на болен член от семейството в лечебно заведение за болнична помощ.
Болничен лист за гледане на болен член от семейството в дома, както и за гледане на дете, настанено при близки, роднини или приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето (ЗЗД), се издава при спазване на общите разпоредби, определящи компетентността на органите на експертизата на работоспособността:
     лекуващ лекар (стоматолог) - еднолично до 7 дни непрекъснато;
     ЛКК - до 30 дни наведнъж, но за не повече от 6 месеца;
     ТЕЛК - след 180 дни без прекъсване/12 месеца с прекъсване в две предходни години и годината на боледуването.
Отразеният в болничния лист код за причината за неработоспособността може да бъде 26 или 27 според конкретния случай.
Посочените общи разпоредби не се прилагат при издаване на болничен лист за гледане на:
1. заразноболно дете в дома;
2. дете, посещаващо детско заведение, контактно със заразноболен, задължително карантинирано в дома (до изтичане на карантинния период);
3. здраво дете, посещаващо детско заведение, върнато оттам поради наложена карантина на заведението или на отделна група (за срока на карантинния период);
4. болен член от семейството в лечебно заведение за болнична помощ (за целия престой в лечебното заведение).
Болничният лист за гледане на болен член от семейството по точки 1, 2, 3 и 4 се издава еднолично от лекуващия лекар за целия период, независимо че този период може да бъде по-дълъг от 7, респективно 30 дни. Отразеният в болничния лист код за причината за неработоспособността може да бъде 25, 26 или 27 според конкретния случай.
Правилникът за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи с чл. 22, ал. 1, т. 6, буква “б” въвежда и допълнителни ограничения за еднолично издадените болнични листове. Отпускът за временна неработоспособност в една календарна година с прекъсване, разрешен еднолично от един или повече лекари, не може да бъде повече от 40 дни. В 40-дневния отпуск не се включват дните за временна неработоспособност поради бременност, раждане, осиновяване, лечение в чужбина и карантина. Със съвместно писмо на МЗ, НОИ и НЗОК от август 2005 г. от 40-дневния отпуск са изключени и дните по еднолично издадените болнични листове за болнично лечение.
Обръщаме внимание, че дните по болничните листове, издадени за гледане на болен член от семейството, независимо от мястото където то се провежда, се включват в посочените 40 дни. Във връзка с описаните различни условия и ред при издаване на болничен лист за гледане на болен член от семейството за случаите по точки 1, 2, 3, и 4 и за гледане на болен член от семейството в дома трябва да имате предвид следното:
1. Болничният лист за гледане на болен член от семейството за случаите по точки 1, 2, 3, и 4 (код 25, 26 или 27) се издава еднолично, независимо че с дните по него ползваният отпуск за временна неработоспособност ще бъде повече от 40 дни. Този болничен лист не следва да се обжалва на основание чл. 22, ал. 1, т. 6, буква “б” от правилника.
2. Болничният лист за гледане на болен член от семейството в дома (код 26 или 27) се издава при спазване на условията, посочени в чл. 35, ал. 1 от наредбата и чл. 22, ал. 1, т. 6, буква “б” от правилника. Дните по този болничен лист заедно с дните по предходните еднолично издадени болнични листове не могат да бъдат повече от 40 дни. Болничен лист, с дните по който общата продължителност на временната неработоспособност е повече от 40 дни, следва да се обжалва на основание чл. 22, ал. 1, т. 6, буква “б” от правилника.

Пример 1:
Майката на лицето А. Г. постъпва в лечебно заведение за болнична помощ на 15 юни 2007 г. и от същия ден в историята на заболяването е вписано заключение от ръководителя на лечебното заведение, че гледането на болната е наложително за срок от 12 дни.
Към дата 15 юни 2007 г. лицето А. Г. е ползвало 35 дни отпуск за временна неработоспособност с прекъсване, разрешен еднолично. С посочените 12 дни за гледане на болната майка общата продължителност на временната неработоспособност е повече от 40 дни. На основание чл. 37 от наредбата, болничният лист за тези 12 дни ще се издаде еднолично от лекуващия лекар на майката и не следва да се обжалва по чл. 22, ал. 1, т. 6, буква “б” от правилника. Паричното обезщетение по него ще се изплати при условията и размера на чл. 45, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване.

Пример 2:
Майката на лицето А. Г. получава мозъчен инсулт на 15 юни 2007 г. От същия ден лекуващият лекар на майката издава еднолично на лицето А. Г. болничен лист за гледане на болната в дома за срок от 7 дни.
Към дата 15 юни 2007 г. лицето А. Г. е ползвало 35 дни отпуск за временна неработоспособност с прекъсване, разрешен еднолично. С посочените 7 дни за гледане на болната майка общата продължителност на временната неработоспособност е 42 дни, т. е. повече от 40 дни.
На основание чл. 22, ал. 1, т. 6, буква “б” от правилника този болничен лист следва да се обжалва.

Пример 3:
Детето на лицето А. Г. се разболява от Скарлатина на 15 юни 2007 г. От същия ден лекуващият лекар на детето издава еднолично на лицето А. Г. болничен лист за гледането му в дома за срок от 10 дни.
Към дата 15 юни 2007 г. лицето А. Г. е ползвало 35 дни отпуск за временна неработоспособност с прекъсване, разрешен еднолично. С посочените 10 дни за гледане на болното дете общата продължителност на временната неработоспособност е 45 дни, т. е. повече от 40 дни.
Този болничен лист не следва да се обжалва на основание чл. 22, ал. 1, т. 6, буква “б” от правилника, тъй като съгласно чл. 36, ал. 1, т. 1 от наредбата болничният лист за гледане на заразноболно дете в дома се издава еднолично от лекуващия лекар на детето. Паричното обезщетение по него ще се изплати при условията и размера на чл. 45, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване.
По отношение на режима, който се определя при тези случаи, указания са дадени с писмо № 91-01-266 от 29.11.2007 г. на ГД “ОВКО”.

І. Издаване на осигурителни книжки
Във връзка с въвеждането на нов програмен продукт за издаване на осигурителни книжки, работещ изцяло с централизирана база данни, осигурителните книжки на различните видове осигурени лица се издават и заверяват от ТП на НОИ, както следва:

Необходимите задължителни документи за издаване на осигурителни книжки за различните категории осигурени лица са, както следва:

1. За осигурените по чл. 4, ал. 1, т. 5 от КСО:

1. документ, удостоверяващ членственото правоотношение в кооперацията
2. искане за издаване осигурителна книжка на лице, работещо без трудово правоотношение – обр. ОК-2

1. За осигурените по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО:

1. документ за самоличност
2. сключеният договор, ако е в писмен вид, или документ за вписване в търговския регистър
3. искане за издаване осигурителна книжка на лице, работещо без трудово правоотношение – обр. ОК-2

1. За осигурените по чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО:

1. документ за самоличност
2. искане за издаване осигурителна книжка на лице, работещо без трудово правоотношение – обр. ОК-2

1. За осигурените по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО:

1. документ за самоличност
2. искане за издаване осигурителна книжка на самоосигуряващо се лице - обр. ОК-1

1. За работещи по трудово правоотношение при работодател, който не е ЕТ или юридическо лице:

1. искане за издаване на осигурителна книжка на лице, наето по трудов договор от осигурител, който не е ЕТ или юридическо лице - обр. ОК-3
Искането за издаване на осигурителна книжка образец ОК-1 и ОК-2 задължително се подписва от осигуреното лице или от самоосигуряващия се.
Искането за издаване на осигурителна книжка образец ОК-3 и ОК-4 се подписва от осигурител, посредник или длъжностно лице на организацията, чрез която се провежда осигуряването. В тези случаи не е необходимо при издаването на осигурителните книжки да се изисква пълномощно от лицето, на което се издава книжката.
При издаването на осигурителни книжки на работещите по трудово правоотношение при работодател, който не е ЕТ или юридическо лице, се извършва проверка в регистъра на трудовите договори за подадено уведомление по чл. 62, ал. 4 от КТ.
Издаването на осигурителни книжки на самоосигуряващи се лица задължително се извършва след проверка в регистъра на осигурителите на заявената дата на започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, както и за избрания вид на осигуряването декларирани от тях на основание чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредба за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина. Тъй като от Националната агенция за приходите тези данни вече постъпват регулярно, писмо № 91-01-75/09.03.07 на ГД “ОВКО” не следва да се прилага. При издаването на осигурителните книжки от самоосигуряващите се лица не следва да се изискват екземпляри от подадена от тях в ТД на НАП Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице.
ІІ. Вписвания в осигурителните книжки
При заверяването на осигурителните книжки на лицата осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 5 и 7 и ал. 5 и 6 от КСО, както и на членовете на управителни или контролни органи на юридически лица, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, и на партии, не следва да се изисква попълването на колони 7, 8 /осигурителна вноска за сметка на работодателя - % и лева/ и 13 /дата на внасяне/ на лист 1 и 2 от осигурителната книжка. За всички лица, на които се заверяват осигурителни книжки, не следва да се изисква попълване на колона 14 /лихва лв./ на лист 1 и 2.
От 1 януари 2008 г. осигурителният доход, който се вписва в осигурителните книжки на работещите без трудово правоотношение, се образува като от полученото възнаграждение се приспаднат 25 на сто разходи за дейността. По същия начин се образува осигурителният доход на тези лица, когато възнагражденията им за извършена работа преди 1 януари 2008 г. се изплащат след тази дата.
От 1 януари 2008 г. осигурителният доход на лицата по договори за управление и контрол, включително на членовете на управителни и контролни органи на предприятия, е равен на полученото или начислено, но неизплатено брутно възнаграждение без приспадане на разходи за дейността. Промяната в определяне на осигурителния доход на тези лица е свързана с промените в ЗДДФЛ. От 1 януари 2008 г. доходите от възнаграждения по договори за управление и контрол не се считат за доходи от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ и за тях не се предвиждат нормативно признати разходи при определяне на облагаемия доход. Съгласно § 1, т. 26, б. ”з” от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ с оглед данъчното облагане правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия, са определени като трудови правоотношения.
По същия ред се образува осигурителния доход на лицата по договори за управление и контрол, когато след 1 януари 2008 г. получават неизплатени или неначислени възнаграждения, отнасящи се за минали периоди. От тази дата възнагражденията на лицата по договори за управление и контрол, включително за участие в управителни и контролни органи на предприятия, не се изплащат чрез Сметка за изплатени суми. Поради това при заверяването на осигурителния им стаж трябва да се изискват служебни бележки от осигурителите, в които те декларират размера на осигурителния доход за всеки месец от периода на дейността на лицата. С такива служебни бележки се декларират и сумите от средствата за социални разходи, получени от изпълнителите по договори за управление и контрол, тъй като същите не се включват в Сметка за изплатени суми.
За периода след 1 януари 2007 г. в случаите, при които осигурените лица получават парични обезщетения за временна неработоспобност, бременност и раждане или отглеждане на дете от териториалните поделения на НОИ, на обратната страна на лист 1 и 2 от осигурителната книжка се попълват:
- колона 2 - посочва се периодът на неработоспособността;
- колона 3 - вписва се броя на дните в неработоспособност. В колона 3 не се включват дните, за които е изплатено възнаграждение на основание чл. 40, ал. 4 от КСО;
- колона 5 - вписва се броят на дните от периода на отглеждане на малко дете;
- колона 6 - посочват се поотделно за всеки месец периодите, през които осигурените са получили парични обезщетения за отглеждане на малко дете.
На обратната страна на лист 1 и 2 се посочват и периодите, за които осигурителният стаж се зачита на основание чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 от КСО. Всички посочени периоди се включват в броя на дните, зачетени за осигурителен стаж, които се вписват на лицевата страна на лист 1 и 2 от осигурителната книжка.
На основание чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО, за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски се зачита времето, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, през които не са имали право на парично обезщетение. Посочената разпоредба е в сила от 1 януари 2007 г. След тази дата на самоосигуряващите се майки осигурителен стаж за отглеждане на дете до 8-годишна възраст не се зачита на основание чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО. Преди тази дата осигурителен стаж на самоосигуряващите се майки за периодите на отглеждане на дете до 3-годишна възраст /съответна 8-годишна възраст /се зачита на общо основание по реда на чл. 9, ал. 2, т. 1 от КСО без да се дължат осигурителни вноски.
За 2007 г. окончателен размер на осигурителния доход определят и физическите лица, членове на неперсонифицирани дружества, които са включени в кръга на самоосигуряващите се лица от 1 януари 2007 г. Декларираният от тях облагаем доход от извършване на услуги с личен труд в дружествата - приложение 3, част І, Таблица 8.9 от годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, те попълват в колона 5.2 от Таблица 1 на Справката за окончателния размер на осигурителния доход за 2007 г.
Регистрираните земеделски производители, произвеждащи преработена растителна и/или животинска продукция, не попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от КСО и определят окончателен размер на осигурителния си доход. Доходите от дейността си те попълват в таблица 4 на приложение 3 на годишната данъчна декларация. Облагаемият доход, вписан в ред 4.7 от посочената таблица, те попълват в ред 13 на колона 5.3 от таблица 1 на справката.
В колона 3 от Таблица 1 на Справка за определяне на окончателния размер на осигурителния доход за 2007 г. самоосигуряващите се вписват и получените от тях доходи като членове на Районни и Секционни избирателни комисии по Закона за избиране на членове на Европейския парламент на Република България и членове на общински и секционни комисии по Закона за местните избори, тъй като осигурителните вноски за ДОО в тези случаи са за сметка на Републиканския бюджет /чл. 33, ал. 2 от ЗМИ и чл. 17, ал. 2 от ЗИЧЕПРБ/. Данните за осигуряването на тези лица, подавани на основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, се подават с вписан код за вид осигурен 87 в т. 12 от декларация образец № 1 Данни за осигуреното лице.
Самоосигуряващите се, получили доходи като членове на Централната избирателна комисия по време на тези избори, вписват доходите от тази дейност в колона 5.5 на Таблица 1.
Проверката на дължимата окончателна осигурителна вноска от самоосигуряващите се лица за 2007 г. се извършва като се вземат предвид размерите на осигурителните вноски за фонд “Пенсии” поотделно за времето от 1 януари до 30 септември и тези от 1 октомври до 31 декември.
За периода от 1 януари до 30 септември дължимите осигурителни вноски се изчисляват като разликата от сбора на сумите, вписани в редове от 1 до 9 на колона 7 от Таблица 1, и от сбора на сумите, вписани в редове от 1 до 9 на колона 6 от таблицата се умножава с 23 на сто за родените преди 1.01.1960 г., съответно с 18 на сто за родените след 31.12.1959 г. За периода от 1 октомври до 31 декември разликата от сбора на сумите, вписани в редове от 10 до 12 на колона 7, и сбора на сумите вписани в редове от 10 до 12 на колона 6, се умножава с 22 на сто за родените преди 1.01.1960 г., съответно със 17 на сто за родените след 31.12.1959 г.
Когато самоосигуряващите се лица не са упражнявали дейността си през целия календарен месец, окончателен размер на осигурителния доход се определя само за отработените от месеца дни. В тези случаи минималният и максималният размер на осигурителния доход, определен за съответния период, се изчислява пропорционално на отработеното време.
В Таблица 1 се включва доход, реализиран от трудова дейност само за годината, за която се определя окончателният размер на осигурителния доход. В случаите, в които самоосигуряващите се лица декларират в съответните приложения на годишната данъчна декларация и доходи за положен от тях труд през предходни години, същите трябва да се прибавят към размера на осигурителния доход за годините, за които се отнасят. За целта следва да се извърши корекция на Таблица 1 за съответните години и след това да се завери осигурителната книжка на самоосигуряващия се. В тези случаи за извършването на корекции на окончателния размер на осигурителния доход в Таблица 1 за минали години лицата се насочват към съответната ТД на НАП. Осигурителните книжки на лицата се заверяват след извършването на корекцията на окончателния размер на осигурителния доход за всяка година поотделно.
Данните от Таблица 1 за определяне на окончателния размер на осигурителния доход постъпват в информационната система на НОИ след предоставянето им от страна на НАП. НОИ получава само уточнените данни от Таблица 1. Поради това заверяването на окончателния размер на осигурителния доход се извършва само след постъпването на тези данни в информационната система на НОИ. Заверяване на окончателния размер на осигурителния доход въз основа на представен втори екземпляр от данъчната декларация, респективно Справка за определяне на окончателния размер, от страна на самоосигуряващите се следва да се извършва само по изключение.
Зачестяват случаите, в които самоосигуряващите се, позовавайки се на изтекъл давностен срок, искат заверяване на осигурителни книжки без да са внесли окончателните си осигурителни вноски. На основание чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Погасителната давност за осигурителните вноски на самоосигуряващите се лица не може да се прилага служебно, поради което в тези случаи осигурителните книжки не следва да се заверяват. Няма пречка това да стане след доброволно внасяне на дължимите осигурителни вноски. В противен случай самоосигуряващият се насочва към компетентната ТД на НАП, пред която да направи писмено искане задължението му към ДОО за определения период да бъде погасено по давност. Преценката за погасени по давност задължения се извършва само от органите на НАП. В свое писмо /изх. № 33-00-348 от 17.12.2007г./ НАП ни уведомява, че в издаваното на основание чл. 87, ал. 6 от ДОПК удостоверение за липса на задължения, погасените по давност задължения не се отразяват. Поради това този документ не следва да се взема предвид с оглед заверяването на осигурителните книжки на самоосигуряващите се лица.
В случаите, в които дължимите от самоосигуряващите се лица окончателни осигурителни вноски са погасени по давност, в осигурителната книжка се вписва минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен за съответната година, върху който са внесени осигурителни вноски.

ІІІ. Заверяване на осигурителни книжки
Осигурителните книжки се заверяват от ТП на НОИ по посочените в таблицата по т. І адреси към момента на поискването на заверката независимо от това кое ТП на НОИ е издало книжката. Няма пречка осигурителните книжки на членовете на кооперации да се представят за заверка, както от физическото лице по неговия постоянен или настоящ адрес, така и от длъжностно лице на кооперацията в ТП на НОИ по регистрацията й.
Във всички случаи, в които при заверяването на осигурителните книжки се установи, че документи, необходими за това, се намират в друго ТП на НОИ, същите се изискват и предоставят по служебен път. По аналогичен начин се процедира и в случаите, в които се издава продължение или дубликат на осигурителна книжка.
При заверяването на осигурителните книжки на самоосигуряващите се лица задължително се извършва проверка за съответствие между декларираните в регистъра на осигурените лица данни и постъпилите суми по съответните кодове за вид плащане – за авансово внесените през годината вноски и за довнесените вноски при определянето на окончателния размер на осигурителния доход. При установено пълно съответствие в така проверените данни осигурителните книжки се заверяват без да се изисква лицата да представят преводни нареждания или други документи като доказателство за внесените вноски.
Документите, необходими за заверяване на осигурителните книжки за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, са:
1. попълнена осигурителна книжка;
2. документи, удостоверяващи срока, през който лицето е подлежало на осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, когато срокът на договора не е попълнен в осигурителната книжка;
3. служебни бележки към Сметки за изплатени суми или служебни бележки от осигурителите, удостоверяващи размера на полученото възнаграждение за всеки месец от дейността.
Документите необходими за заверяване на осигурителните книжки за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО, са:
1. попълнена осигурителна книжка;
2. договори за възлагане - само ако са оформени в писмен вид;
3. служебни бележки към Сметки за изплатени суми или служебни бележки от осигурителите, удостоверяващи размера на полученото възнаграждение за всеки месец от дейността.
При заверяването на осигурителните книжки задължително се извършва преценка на всички доходи, получени от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО от осигурените с оглед ограничаването им до максималния размер на месечния осигурителен доход. В тези случаи следва да се има предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от КСО, съгласно който за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. доходи по трудови и/или по служебни правоотношения, по договори за управление и контрол на търговски дружества и от трудова дейност като член-кооператори;
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.
Всички изброени в точка 1 от посочената разпоредба доходи се поставят на първо място при образуването на сбора от доходите, върху които се внасят осигурителните вноски, по отношение на доходите, посочени в точки 2 и 3. Доходите, посочени в точка 1, са равнопоставени помежду си. Доходите, получени от дейностите по чл. 4, ал. 1, т. 8, и доходите на изпълнителите по договори за управление на неперсонифицирани дружества и на еднолични търговци също се включват в тази точка, тъй като тези лица се осигуряват за всички осигурени социални рискове. В случаите, в които осигурените получават доходи по различните, посочените в точка 1 правоотношения, сами трябва да определят основния си осигурител и да посочат поредността на доходите си при образуването на максималния осигурителен доход. Едва след това се правят съответните вписвания в осигурителната книжка. След заверяването на книжката при необходимост се дават задължителни предписания за коригиране на данните, подадени от осигурителите.
При липса на подадени данни с декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице” от страна на осигурителите не следва да се отказва заверяване на осигурителните книжки. Заверяването се извършва въз основа на представените от лицата доказателства за получените от тях възнаграждения. На осигурителите се дават задължителни предписания за подаване на данните, налагат се административни наказания, при необходимост се сигнализират и органите на НАП.
На основание чл. 117, ал. 1, т. 1 от КСО, осигурените лица могат да подават жалби пред ръководителя на ТП на НОИ срещу отказ за заверяване на осигурителна книжка. Жалбите могат да се подават независимо от това дали има или не писмен отказ за заверяването на осигурителната книжка. Писменият отказ за заверяване на осигурителна книжка се оформя в свободен текст като в него задължително се описват нарушенията, поради които се отказва заверяването на книжката. Отказът се подписва от началник отдел/директор “КПК”, поставя се печат и изходящ номер на ТП на НОИ.