Филмът не е антивоенен, не милитаристичен, а просто военен

Руският Апокалипсис сега? Руският Пълно бойно снаряжение? Руският Железният кръст? Не, това е просто Девета рота, режисьорският дебют на Фьодор Бондарчук, първият в Русия истински военен филм.

Не антивоенен, не милитаристичен, а просто военен. Филм не за прослава на руското оръжия, а за прослава на тези, които се избиваха с това оръжие до последния патрон.

Бондарчук дебютира в режисурата на 38 години, на същата възраст баща му – Сергей Бондарчук, засне Съдбата на човека през 1959 г. Бащата въплъти колективната памет на своето поколение, съзряло за една нощ на 22 юни 1941 г. Синът прави същото с колективната памет на момчета, които не успяха да станат мъже в планините на Афганистан, Абхазия, Чечня и където и да е другаде.

В казармата им втълпяваха в главите, че са никои. И, наистина, животът на Злият и Врабеца, Джокондата и Ряба, Чугуна и Стас, чеченца Пиночет и знаменосеца Хохльо, бе общ.

Но всеки загина сам. Смърт на кота 3234. Комуникациите бяха прекъснати. Не успяха да ги предупредят, че войната е свършила. Викът на последния боец тогава, през зимата на 1989 г., чуха само афганистанските планини. Сега ще го чуе цялата страна.