X-men винаги е била най-добрата екранизация по комикс, що се отнася до постоянство и срок на годност – без върховете и спадовете на Батман и мимолетността на всички останали. Не без значение за успеха на поредицата е фактът, че актьорите, които въплътиха рисунките на Марвъл Комикс, са с нас от първата до последната серия. Тук са и мутантът-фюрер сър Иън Маккелън, и неустоимият за жените Хю Джакмън, и облечената само в компютърни ефекти Ребека Ромейн, и непокорната тийнейджърка Ана Пакуин, и зле изрусената Хали Бери, и т.н. Най-ценното в третата екранизация по X-men e неугасващото чувство за самоирония. Създателите на филма обещаха той да е последен още в заглавието. И се надяваме наистина да е. Защото финалът на мутантската сага е славен. В последните 30 минути от филма на Ратнър има повече екшън, отколкото в цялата Мисия невъзможна (нищо, че преди това малко се помотаха). Всичко е красиво, пипнато, много динамично и дори дуетът сценаристи не си е клатил краката. Сега, то е ясно, че не са написали Война и мир, обаче финалният щрих с моста директно влиза в Топ 5 на всички екшън-сцени за всички времена, да ме прощава Спилбърг.