Лидерите трябва да знаят как да управляват настроенията в своите организации. Най – умелите лидери Ръководни умения и емоционална интелигентностпостигат това, като използват мистериозното съчетание на психологически умения, известно като емоционална интелигентност. Те са самоуверени и убедителни. Те умеят да разпознават и регулират своите лични емоции, като едновременно с това разбират чувствата на околните и преценяват емоционалното състояние на своята организация.
Емоционалната интелигентност е отчасти следствие на генетически предпоставки, отчасти жизнен опит, и отчасти изпитан тренинг. Емоционалната интелигентност се проявява в различна степен у различните лидери, и отделните мениджъри я прилагат в различна степен умело. Употребена мъдро и със състрадание, емоционалната интелигентност издига лидери, техните сподвижници и техните организации до изключителни върхове; употребена наивно и злонамерено, тя може да парализира лидерите или да им позволи да манипулират подчинените си за собствена изгода.

Самокритичността е ключовото умение на добрия, емоционално интелигентен лидер. Често тя се определя като способността да знаем как се чувстваме, защо се чувстваме така, и какво влияние имат нашите чувства върху нашето поведение. Но тя включва също и способността да наблюдаваме и контролираме онези силни, подсъзнателни емоции, които всеки от нас таи в себе си и които могат да ни попречат да взимаме правилните решения. В същото време трябва да се подхожда с внимание към употребата на емоционалната интелигентност, защото ако нужните умения не се развиват равномерно, те могат да навредят на Вашите контакти. Ако сте крайно самокритичен, но Ви липсва съчувствие, може да оставите впечатление за вторачен в себе си човек. Ако преливате от симпатия, рискувате да не бъдете разбран. Ако имате големи умения в регулирането на чувствата си, но все още не сте открит, може да изглеждате двуличен. Накрая, лидерите трябва от време на време нарочно да избягват контакт с подчинените си, за да са сигурни, че не са изгубили способността си да разбират цялостното положение. Емоционално интелигентните лидери знаят кога да спрат.
Американската история показва, че емоционалната интелигентност не само неизбежно е била част от политическото лидерство, но и че тя може да бъде повишена чрез систематично усилие. Джордж Вашингтон е положил големи усилия да овладее своята избухливост, преди да стане модел за подражание, а Ейбрахам Линкълн е трябвало да преодолее своята дълбока меланхолия, за да може да покаже тези храброст и топлота, които го превърнаха в магнит за околните.
Така, че вие можете да станете добър водач, ако владеете изкуството да вдъхновявате околните за по – добри постижения. Добрата новина е, че емоционалната интелигентност може да се научи. Лидерите, които са мотивирани да подобрят своята емоционална интелигентност могат да го постигнат с правилните информация, напътствия и подкрепа.

Информацията, от която се нуждаят, е справедлива оценка на техните сили и граници, дадена от хора, които ги познават добре и на чиито мнения те се доверяват. Напътствията, които са им нужни, е специфичният план за развитие, който превръща спонтанно появяващите се на работното място контакти в лаборатория за решения, които им помагат, докато те се упражняват как да се справят в различни ситуации, какво да правят, когато са претърпели провал и как да се поучат от тези спънки. Ако лидерите култивират в себе си тези ресурси и практикуват продължително време, те могат да развият специфични емоционално интелигентни умения –  умения, които ще траят с години.

 

Реклама