ОПИСАНИЕ
Многогодишно тревисто растение с коренище и кухо, гладко, полегна­ло или изправено, слабо разклонено стъбло, високо до 40-80 см. Листата последователни, лъскави, голи, сърцевидни до бъбрековидни, по ръба назъбени или напилени до почти целокрайни, приосновните по-големи с дълга дръжка, стъблените по-малки с къса дръжка или дори приседнали. Цветовете единични или по няколко на върха на стъблото, 1,5-5 см в диаметър, раз­положени на дръжка, дълга 10-15 см. Околоцветникът прост, съставен от 5, рядко от повече жълто обагрени листчета. Тичинките и плодниците много. Яйчникът горен. Плодът сборен, съставен от 5-15 мехунки, след разпуква­нето на които семената излизат. Отровно!

ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ
За дрогата се използува цялата надземна част на растението (Herba Calthae palustris), която се събира по време на цъфтежа и началото на лятото. Използва се в народната медицина.

Съставки: Надземната част съдържа холин, каротин, флавони, кверцетин, анемонин.

КЪДЕ СЕ СРЕЩА?
По заблатени и мочурливи ливади и край потоци в цялата страна, предимно в планините от 400 до 2000 м н. в. Цъфти март — юли.

ДЕЙСТВИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ
Растението е силно отровно - Дразни кожата и лигавиците, прието вътрешно предизвиква гадене, повръщане, болки в стомаха, диария. Сокът от свежо растение причинява болезнени мехури по ко­жата. В малки дози извлеци от билката оказват противовъзпалително и обезболяващо действие.
Приложение. Употребява се само в хомеопатични (минимални) дози. Листата от растението се използуват като отвара и настойка при треска, нарушение на обмяната на веществата, простуда, анемия. Външно се прилага при изгаряния, хронични екземи, уртикарии. При простуда се правят вани. Има слабо противотуморно действие.

Начин на употреба - Сухи стрити листа от билката се запарват, увиват се с марля и се поставят върху възпалената кожа. Престояват не повече от 15 минути.

Вътрешната употреба на билката е забранена за самолечение в домашна обстановка.

 

Здравни новини

Реклама